РЕШЕНИЕ
№ 2570
Пловдив, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XI Състав, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА |
При секретар ДАРЕНА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА НЕСТОРОВА – ДИЧЕВА административно дело № 20247180701801 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на Д. М., р.*** г., с постоянен адрес гр.Пловдив, ул.“Григор Божков“№6, ап.№38, чрез адв.Д., против заповед рег. № 5386з/05.08.2024 г. на началник сектор „Миграция“ при ОДМВР Пловдив.
Твърди се незаконосъобразност на заповедта с доводи за липсата на компетентност на издателя ѝ, допуснати СПН в хода на проведеното производство и неправилно приложение на материалния закон. Излагат се подробни доводи, че по отношение на жалбоподателя няма наложени глоби или установени нарушения на трудовото законодателство, за да му бъде наложена процесната ПАМ.
В крайна сметка се иска отмяна на заповедта.
В съдебно заседание жалбата се поддържа.
За ответната страна, началник сектор „Миграция“ при ОДМВР Пловдив, се представя писмено становище с изложени доводи в подкрепа на законосъобразността на оспорената заповед, които се поддържат и в хода по същество на спора.
Претендира се възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и наведените от страните доводи, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок /заповедта е връчена на жалбоподателя на 05.08.2024 г., самата жалба е подадена на 14.08.2024 г. в законоустановения 14-дневен срок за оспорването й/ от лице, чиито права и законни интереси са засегнати от постановения отказ.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на процесното оспорване е заповед рег. № 5386з-329-05.08.2024 г. на началник сектор „Миграция“ при ОДМВР Пловдив, с която е отнето правото на продължително пребиваване в РБългария на Д. М., дата на раждане *** г., със статут на продължително пребиваващв РБългария и е определен е 30-дневен срок за доброволно напускане на страната.
Жалбата е неоснователна.
Противно на твърдяното в нея, заповедта е издадена от компетентен орган при условията на надлежна делегация – заповеди на л.58 и сл.
Не са допуснати и СПН в хода на административното производство. Заповедта е надлежно съобщена на жалбоподателя. В нея е отбелязана възможността за оспорването ѝ пред горестоящ орган макар и да не е контретно посочен кой е този горестоящ орган. Това обаче не представлява СПН – жалбоподателят е реализирал своевременно правото си на жалба пред съд и по този начин е защитил правата си в пълна мяра.
Заповедта е издадена и в съответствие с материалния закон.
Не е спорно по делото, че жалбоподателят е получил право на пенсия съгласно законодателството на РБългария, държавата си на произход или друга държава (л.32) – въпросният факт се установява от подаденото заявление, с което се иска предоставяне на право на продължително пребиваване в РБългария (л.31).
Установява се по безспорен начин и, че в периода 09.08.2021 г. до 24.08.2021 г. жалбоподателят е имал сключен трудов договор с „Филатон“ООД, а към 15.07.2024 г. със „Сампспед“ООД – писма на л.29, л.54, л.95 по делото.
Обстоятелствата дали по отношение на жалбоподателя има наложени глоби или констатирани нарушения на трудовото законодателство е ирелевантно към предмета на спора. Самото наличие на трудов договор, сключен от страна на жалбоподателя, изпълнява предпоставките за налагане на процесната ПАМ. Това е така, тъй като жалбоподателят има статут на продължително пребиваващ чужденец в РБългария, даден му на основание чл.24, ал.1 т.10 ЗЧРБ и по отношение на него важи забраната на чл.8, ал.1 т.2 ЗТМТМ. Именно този факт е дал основание на АО да приложи нормата на чл.40 ал.1 т.2 ЗЧРБ. Наложената ПАМ е в съответствие с материалноправните изисквания на закона – чл.40 ал.1 т.2 ЗЧРБ във вр. с чл.24, ал.1 т.10 ЗЧРБ и чл.8, ал.1 т.2 ЗТМТМ. При издаването на заповедта е съобразена и разпоредбата на чл.44 ал.2 ЗЧРБ, за което са изложени съответните мотиви.
Предвид изложеното, жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден жалбоподателят да заплати на ответника сумата от 100 лева определена по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. М., [ЛНЧ], р.*** г., с постоянен адрес гр.Пловдив, ул.“Григор Божков“№6, ап.№38, против заповед рег. № 5386з/05.08.2024 г. на началник сектор „Миграция“ при ОДМВР Пловдив.
ОСЪЖДА Д. М., [ЛНЧ], р.*** г., с постоянен адрес гр.Пловдив, ул.“Григор Божков“№6, ап.№38, да заплати на ОДМВР - Пловдив, сумата от 100 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
| Съдия: | |