№ 1098
гр. Варна, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Мая Недкова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20243100501078 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е
1/ по въззивна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Мотописта“,
бул. „България“ №49, чрез пълномощник юрисконсулт И.Т. срещу Решение №
416 от 14.02.2024г., постановено по гр.д.№ 8567 по описа на ВРС за 2023г., в
частта, в която е отхвърлен предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД ЕИК ********* срещу Д. Ж. К. с ЕГН ********** иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че ищецът има
подлежащо на изпълнение вземане срещу ответника по Заповед за изпълнение
на парично задължение № 2474/02.05.2023г., издадена по частно гражданско
дело № 5337/2023 г., по описа на ВРС
1. за сумата от 1 765.55 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит Стандарт № 30042507050, изменен с Анекс №1,
№2 и №3, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 28.04.2023г. до окончателното
изплащане на задължението
2. за сумата от 1 229.30 лева, представляваща договорена възнаградителна
лихва за периода от 16.11.2022г. до 27.04.2023г.
3. за сумата от 120.25 лева – законна лихва за забава върху главницата,
начислена за периода от 16.11.2022г. до 27.04.2023г.
1
4. за сумата от 45.17 лева – законна лихва за забава върху договорната
лихва, начислена за периода от 16.11.2022г. до 27.04.2023г.
2/ Частна жалба с вх. № 32776 от 22.04.2024г. на „ ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД с ЕИК ********* срещу Определение №
4532/16.04.2024г., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за
изменение на решението в частта за разноските, на осн.чл. 248 от ГПК.
Във въззивната жалба се излага, че решението на ВРС е неправилно и
необосновано. Конкретно развитите доводи са за неправилност на изводите на
съда, че Договор за потребителски кредит Стандарт № 30042507050 е
недействителен. Настоява се, че разходите на потребителя за допълнителните
услуги Фаст и Флекси не представляват част от общите разходи по кредита по
смисъла на №1, т.1 от ДР на ЗПК, съотв. не следва да се отчитат при
изчисляването на ГПР. Сочи се, че обстоятелството дали предвидените в
договора допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси" следва да бъдат включени в
ГПР е въпрос относими към действителността на тази клауза, а не към
договора за кредит като цяло, което е предвидено изрично в разпоредбата на
чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Същата е в смисъл, че вземанията, които следва да се
включат в ГПР, но не са включени и с тях ГПР е над 50 % са недействителни.
Съгласно чл. 19, ал. 6 от ЗПК, при плащания по договори, съдържащи клаузи,
които са били обявени за нищожни по чл. 5, надвзетите средства над прага по
ал. 4 се удържат при последващи плащания. Настоява се, че дори и да се
приеме, че уговорката за предоставяне на допълнителен пакет услуги е
нищожна, не може да се приеме, че поради това кредитното правоотношение
между страните също се явява недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита се, че с оглед дължимостта на договорната лихва,
сумата, платена по нея не следва да се прихваща с дължимата сума от
главницата, като от платената главница следва да се приспадне само
платеното по допълнителните услуги.
Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната
част и уважаване на иска с присъждане на сторените разноски в заповедното и
исковото производство.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор,
като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли за
потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на сторените във
въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.
В частна жалба с вх. № 32776 от 22.04.2024г . „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД с ЕИК ********* сочи, че липсват доводи на
първоинстанционния съд относно размера на разноските, не се обсъждат
съответствието им с материалния интерес, броя не предявените искове и/или
фактическата и правна сложност на спора. Счита се неправилен извода, че
размерът на разноските не е прекомерен, доколкото същият бил определен в
съответствие с материалния интерес, броя на предявените искове и
фактическата и правна сложност на спора.
Позовава се на касационна практика, обективирана в Определение № 29
от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о. ТК, в съответствие, с
която когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен
ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът,
върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското
възнаграждение, е сборът от цената на всички искове. Счита се, че
2
присъждането на адвокатско възнаграждение в полза на ответника по
заповедното производство е неоснователно и ощетяващо ищцовата страна.
Ответникът по частната жалба депозира отговор, в който счита
обжалваното определение за правилно и постановено в съответствие с
материално и процесуалните норми и съдебната практика. Настоява за
потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
В проведените открити съдебни заседания въззивникът, редовно
призован, не се явява и не се представлява. Депозира молба, с която се
поддържат заявените жалби и настоява за тяхното уважаване.
Въззиваемата страна, също редовно призована, не се явява и не изпраща
представител. Депозира молба с която, поддържа отговора на въззивната
жалба и отправя искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
За да се произнесе по подадената жалба, настоящият състав съобрази
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно
съединени установителни искове, предявени по реда на чл. 422 от ГПК,
депозирани от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД срещу Д. Ж. К. с ЕГН
**********, с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на
дружеството ищец съществува вземане, произтичащо от Договор за
потребителски кредит № 30042507050/12.02.2020 г., в размер на
3272.31 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.04.2023г. до
окончателното изплащане на задължението;
1229.30 лева - договорна възнаградителна лихва, начислена за периода
20.12.2021 г. до 16.11.2022 г.;
120.25 лева - законна лихва върху главницата, начислена за периода от
16.11.2022 г. до 27.04.2023 г. и
45.17 лева - законна лихва върху договорното възнаграждение,
начислена за периода от 16.11.2022 г. до 27.04.2023 г. и
за осъждане на ответника да заплати на ищеца възнаграждение за
закупена услуга Фаст в размер на 513.91 лева и възнаграждение за закупена
услуга Флекси в размер на 1079.33 лева, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът навежда твърдения за наличието на Договор за
потребителски кредит (ДПК) № 30042507050 от 12.02.2020г., сключен с
ответната страна – Д. Ж. К., по силата на който на последния е предоставена
сумата от 5000 лева, със срок на кредита 36 месеца, размер на вноската 243.48
лева, ГПР от 48.80 %, ГЛП от 41.00 и общо задължение по кредита в размер на
8765.02 лева.
Твърди се, че кредитополучателят закупува пакет за допълнителни
услуги - Фаст срещу възнаграждение 1000 лева и Флекси срещу
възнаграждение 2100 лева при размер на месечната вноска 86.11 лева.
Закупените допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси" съдържат следните
възможности: приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит;
отлагане на определен брой погасителни вноски; намаляване на определен
брой погасителни вноски; смяна на падежната дата на вноските. Общото
3
задължение по кредита, ведно със закупени допълнителни услуги възлиза на
11865.02 лева при месечна вноска 329.59 лева.
Твърди се, че кредитополучателят е направил осемнадесет пълни
погасителни вноски и една непълна. Съгласно т.12.3 от ОУ при просрочие на
две или повече последователни месечни вноски в пълен размер, кредиторът
имал право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Твърди се, че договорът
е обявен за предсрочно изискуем, считано от 16.11.2022г. По договора били
извършени плащания в общ размер на 6 574.58 лв., с което са погасени част от
задълженията по договора, от които по погасителен в размер на 5719.92 лв., в
т.ч. 486.09 лева от договорно възнаграждение за услуга Фаст и 1020.67 лева от
договореното възнаграждение за услуга Флекси. Сумата от 657.45 лв. е
отнесена за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от
ОУ в размер на ОЛП+10% годишно. Сумата от 77.21 лева е отнесена за
погасяване на законна лихва. Сумата от 120.00 лв. е отнесена за погасяване на
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, съгласно
уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК. Поради неизпълнение на
поетите от ответника задължения в резултат на подадено от кредитора
заявление по реда на чл. 410 от ГПК , по негова инициатива е учредено
заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 5337/2023г. по описа на
ВРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение. Срещу така
издадената в негова полза заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал
възражение в срок, поради което за него е налице правен интерес от
провеждане на избраната форма на искова защита. Настоява за уважаване на
предявените претенции.
В писмения отговор ответникът излага съображения за неоснователност
на предявените срещу него искове. Оспорва сумата по кредита да е
предоставена на кредитополучателя лично или чрез рефинансиране на
задължения. Счита договора за нищожен поради нарушаване на добрите
нрави. Счита, че договорът не отговаря на чл.10 и 11 ЗПК, и е недействителен
на основание чл.22 ЗПК, поради неспазване на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 т.7-12 и
20 и чл.12, ал.1, т.7-9. Размерът на договорената възнаградителна лихва
противоречи на добрите нрави, поради което договорката за нейната
дължимост е нищожна. Клаузата от договора, с която се договаря ГЛП от 41%
е неравноправна. Недействителна е уговорката за възнаграждение за
допълнителни услуги, тъй като нарушава чл.10а и 19 ЗПК, поради което е
неравноправна на основание чл. 143 вр.146 ЗЗП. Възприема предвидените
суми в договора за допълнителни услуги като скрит добавък към
възнаградителната лихва, като е следвало да бъдат включени в годишния
лихвен процент и в годишния процент за разходите на осн. чл. 19, ал. 1 ЗПК.
По този начин, заобикаляйки императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК се
стигало до неоснователно обогатяване на кредитора. Навежда доводи, че не са
налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Позовава се на разпоредбата на чл. 23 ЗПК съгласно която „Когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита". Сочи се, че с плащане на сумата в размер на 6574.58 лева,
задълженията му по договора са погасени. Моли за отхвърляне на исковете и
присъждане на разноски.
Първоинстанционният съд е постановил решение, с което е приел, че
процесния договор е изцяло недействителен, поради което дължима остава
само чистата стойност на кредита, към която е отнесъл всички плащания,
4
постъпили по договора. В тази връзка е отхвърлил изцяло предявените
(установителни и осъдителни) искове.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените
оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и
събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена
е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК
са : да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси
– ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението при съобразяване принципа за ограничен
въззив.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
намира жалбата за неоснователна, като приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Установено е в хода на исковото производство, а и е видно от
представените по делото доказателства, че между страните е сключен договор
за потребителски кредит (ДПК) № 30042507050 от 20.12.2020г., по силата на
който „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, в качеството му на кредитодател, е
отпуснал на Д. Ж. К., като кредитополучател, сумата от 5000 лева, като
страните са уговорили с част от отпуснатата сума да се рефинансира друго
задължение на длъжника към кредитора в размер на 3 848.86 лева.
Предвидено е кредитната сума да се върне в срок от 36 месеца, като крайния
срок на погасяване, съгласно погасителен план към Анекс №3 от 30.11.2021г. е
20.06.2023г. Договорен е размер на месечна вноска от 243.48 лева при ГЛП от
41 %, лихвен процент на ден – 0.11 % и при годишен процент на разходите
(ГПР) 48.80 %, като общото задължение по кредита е 8 765.02 лева.
Страните са договорили и закупуването на допълнителни услуги като в
договора за потребителски кредит е предвидено, че клиентът закупува
услугите „Фаст" и „Флекси", като за услугата „Фаст" е предвидено
възнаграждение в размер на 1 000 лева, а за услугата „Флекси" -
възнаграждение в размер на 2 100 лева.
Предмет на тези допълнителни услуги са приоритетното разглеждане и
изплащане на кредита (по услугата „Фаст") и правото на промяна на
погасителния план, включващо възможност за отлагане на определен брой
вноски, възможност за намаляване на определен брой вноски и смяна на
датата на падеж (по услугата „Флекси"), като същите са подробно описани в
чл. 15 от ОУ, неразделна част от ДПК. Предвидено е че задължението за
заплащане на възнаграждението по тях става изискуемо с подписването на
настоящия ДПК, но се разсрочва за срока на договора на равни месечни
вноски по 86.11 лева всяка и се добавя към месечните вноски за погасяване на
кредита.
При това положение и видно от данните по договора и приложения към
него погасителен план по ДПК със закупена допълнителна услуга, подписан
5
от длъжника, общото задължение по кредита възлиза на 11 865.02 лева, при
месечна вноска в размер на 329.59 лева, чийто размер се формира от вноските
по главница и договорната лихва и вноската за допълнителните услуги,
включени в погасителния план.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената пред въззивния
съд съдебно-счетоводна експертиза за погасяване на задълженията си пред
кредитора длъжникът е заплатил общо сумата от 6 702.24 лева, съгласно
представени разписки от Easy Pay, а съгласно данните от счетоводството на
търговеца – 6 574.58 лева, тоест налице е разлика от 127.66 лева. Сумата е
отнесена за погасяване на 1 727.69 лева главница, 2 485.47 лева – договорна
лихва, за допълнителни услуги Фаст и Флекси – 1 506.76 лева, лихви за забава
по т.12.1. Общи условия – 657.45 лева, такса по тарифа за извънсъдебно
събиране – 120 лева и законна лихва – 77.21лева.
С уведомително писмо, редовно получено лично от длъжника на дата
14.12.2022г. цялото вземане по кредита е обявено за предсрочно изискуемо.
Спорен пред въззивния съд се явява въпросът досежно извода на ВРС за
недействителност на процесния договор за потребителски кредит на осн. чл.
22 от ЗПК поради несъответствие с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, при което дължима остава само чистата стойност на кредита, към
която следва да се отнесат всички направени от длъжника вноски по кредита и
по-конкретно следва ли дължимото по допълнителните услуги
възнаграждения да се включва в ГПР или то се дължи отделно и независимо
от цената на кредита.
Предвид факта, че кредитът е предоставен на физическо лице, за което
не са налице данни да е действало като професионалист, то
кредитополучателят се явява потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП и чл.
9, ал. 3 от ЗПК, при което процесният договор за кредит попада в приложното
поле на Закона за потребителския кредит и общата императивна
потребителска закрила. Наред с това договорът е сключен от търговско
дружество, което предоставя кредити на потребители в рамките на своята
професионална и търговска дейност, като приложението на ЗПК е признато и
от кредитора с представянето на длъжника на преддоговорна информация.
Съгласно нормата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът
за потребителски кредит е недействителен.
Разпоредбата на чл. 11 ЗПК разписва изискване договорът да съдържа
ясна информация за броя и размера на погасителните вноски, за годишния
процент на разходите, дължимата лихва при просрочие, предупреждение за
последиците от изпадане на заемателя в просрочие, информация за правото на
отказ от договора. Датата на сключване на договора е фиксирана, както в
съпътстващата договора декларация, така и в подписания от
кредитополучателя погасителен план. Императивно изискване на чл. 11, ал. 1,
т. 7- 12, т.20 и ал. 2 ЗПК е договорът да съдържа информация относно общия
размер на кредита, условията за усвояване и издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването, лихвен процент на ден, ГПР и общо дължимата сума по
кредита. В конкретния случай формално тези изисквания на закона са спазени.
6
В подписания между страните договор има изготвен и подписан погасителен
план. Потребителят е декларирал, че е получил преддоговорна информация
относно общ размер на дължимата вноска, общата сума по договора за кредит
и срок за нейното плащане. В договора и анекса към него са посочени броят на
вноските, падеж, на който се дължат плащанията, размерът на вноските, ГЛП
и ГПР. В стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити се съдържа и информация относно правото на отказ на
потребителя от договора
Клаузите, които регламентират уговорката за предоставяне на
допълнителни услуги, за които потребителят дължи съответно и
възнаграждение, включени в сходен договор между потребител и същото
дружество, са били поставени за разглеждане пред съда на Европейския съюз,
като е произнесено Решение на Съда на Европейския съюз от 21.03.2024г., по
дело С-714/22.
В т. 1 от цитираното решение по категоричен начин е възприето, че чл.
3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, трябва да се тълкува в смисъл, че
разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за
потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител,
приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, попадат в обхвата на
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази
разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по
смисъла на посочения чл. 3, буква и), когато закупуването на посочените
услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те
представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по този кредит.
В т. 4 от цитираното решение е прието, че чл. 3, пар. 1 от Директива
93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от договор за потребителски
кредит, която позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва
плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на
допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се
възползва от посочената възможност, може да има неравноправен характер,
когато по- специално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера
на отпуснатия заем.
Настоящият случай попада в приложното поле, както на т. 1, така и на т.
4 от цитираното решение.
Както се посочи клаузите за уговаряне на услугите „Фаст“ и „Флекси“
имат неравноправен характер.
Нещо повече - от дружеството, отпускащо кредита, са заложени
допълнителни разходи, които се оказват /с оглед формулировката им/
задължителни, за да бъде одобрено искането за кредит и са довели до
начисляване за плащане на допълнителна сума в размер на общо в размер на
3 100 лева.
В т. 2 от цитираното решение на СЕС е прието, че чл. 10, параграф 2,
буква ж) и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че
когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на
разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, буква ж) от тази директива
7
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да
води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.
С оглед така дадения отговор и доколкото сумата от 3 100 лева не е
включена в годишния процент на разходите, то следва да се приеме, че
неравноправните клаузите „Фаст“ и „Флекси“ влекат след себе си и
нищожност на договора за потребителски кредит, поради противоречие със
закона /чл. 19 ЗПК/.
В този смисъл е и даденото разрешение по гр.д. № 1626/2022г. на ВКС,
Второ ТО- „установената недействителност /нищожност/ на съществен
елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски
кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на
посочените в договора ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
9 и т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до
недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване
на тези компоненти от задължителното съдържание на договора за
потребителски кредит има същата последица, както и непосочването им.“
Впрочем фактът, че възнаграждението за допълнителни услуги не е
включено в ГПР се подкрепя и от твърденията на самия кредитор-въззивник,
който изразява становище именно в насока, че те не следва да се включват в
ГПР, тъй като не са част от обхвата на общите разходи по кредита.
По този начин кредиторът с формално законни средства постига една
противозаконна цел, като с включването на тези допълнителни услуги към
месечните вноски по погасителния план, без същите да се отразят в ГПР, на
практика заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, предвиждаща
максимален размер на ГПР. Невключването на тези разходи в ГПР води до
нищожност на целия договор и до недължимост на претендираната договорна
лихва, лихва за забава и законна лихва за забава.
След като оскъпяването на кредита чрез добавянето на възнаграждение
за допълнителни услуги не е надлежно обявено на потребителя в съответствие
с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то на осн. чл. 22 от ЗПК
процесният договор за потребителски кредит е недействителен. При тази
хипотеза чл. 23 от ЗПК предвижда, че потребителят следва да върне само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по него. При
дължима главница в размер на 5 000 лева и установено заплащане на обща
сума от 6 702.24 лева, то установителния иск в частта за главницата също се
явява неоснователен и недоказан.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, въззивният
съд намира въззивната жалба за неоснователна, поради което и
първоинстанционното решение в съответната обжалвана част следва да бъде
потвърдено.
По частна жалба с вх. № 32776 от 22.04.2024г. на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД с ЕИК ********* срещу Определение №
4532/16.04.2024г., с което е оставена без уважение молбата на дружеството за
изменение на решението в частта за разноските, на осн.чл. 248 от ГПК : С
решение №460/14.02.2024г., на осн.чл. 38, ал.2 от ГПК и предвид
отхвърлянето на предявените искове изцяло, ищецът е осъден да заплати на
адв. В.С. адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна
8
помощ на ответницата в размер на 772.56 лева в заповедното производство и в
размер на 926.03 лева в исковото производство, определено в минимален
размер на осн. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. В инициираното от
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК ********* производство по реда
на чл. 248 от ГПК, съдът е оставил молбата за изменение на разноските чрез
тяхното намаляване без уважение.
По същество : Заповедното производство е строго формално, като както
за заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и за възражението
срещу издадена заповед са налице утвърдени образци. За разлика обаче от
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, чието съдържание изисква
посочване на фактически и правни основания за претендираното вземане,
възражението не е необходимо да бъде обосновано.
Настоящият състав намира извършеното процесуално действие за
техническо по своята същност и предвидимо по своя резултат. /в този смисъл
определение №104 от 25.02.2015г. на ПАС по в.ч.т.д. №72/2015г., недопуснато
до касационно обжалване с опр. №381 от 09.07.2015г. на ВКС по т.д.
№1478/2015г., ТК/
Не може да се отрече правото на страната да ползва адвокатска защита
при подаване на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, с което се предприема
оспорване на иска и се препятства възможността да се постанови
неприсъствено решение. Относно размера на дължимото възнаграждение
следва да се има предвид, че това процесуално действие не е сред изрично
предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004г. случаи, поради което и на
основание § 1 от ДР на Наредба № 1 възнаграждението следва да се определи
по аналогия. Възражението представлява единственото процесуално действие,
което длъжникът има възможност да извърши в рамките на заповедното
производство, и се състои в подаването на бланка с изписани в нея име, дата и
подпис, за попълването на която не са необходими специални правни познания
или умения. Въвеждането на бланката по утвърден образец е извършено
именно с цел да се даде възможност на длъжника да осъществи защитата си
своевременно, без да се нуждае от специализирана помощ и съдействие.
Видно след справка с книжата по заповедното производство в случая е
подадено възражение без въвеждане на конкретни възражения, поради което
съдът намира, че по аналогия следва да намерят приложение предвидени в
чл.6, ал.5 от Наредба № 1 за изготвяне на други молби. Тези действия на
адвоката са най-близко до действията му по подаване на възражение по чл.414
от ГПК и дължимото за тях възнаграждение е в размер на 200 лв. С оглед на
горните съображения възражението за прекомерност се явява основателно и
адв. възнаграждение за подаване на възражение по чл.414 от ГПК следва да
бъде намалено до размер на сумата от 200 лв. и възложено в тежест на ищеца в
този размер. В рамките на частната жалба, с която е сезиран, съдът намира, че
определението с правно основание чл.248 от ГПК от 16.04.2024г. за изменение
на решението по гр.д. № 8567/2023г. на ВРС, следва да бъде изменено в частта
относно разноските в заповедното производство. Липсва основание за
изменение на решение в частта за разноските, присъдени в исковото
производство, доколкото същите са определени към минимума по Наредба
№1/2004г. при отчитане размера на материалния интерес по делото и
извършените от процесуалния представител на ищеца действия в хода на
неговата защита.
По разноските в настоящото производство:
9
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемата
страна има право на разноски, като в настоящия случай се претендира
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на осн.
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, за което е представен и договор за правна помощ.
Като се позовава на съдебната практика, установена с решение С-438/22 г. на
СЕС и при отчитане на обема и сложността на извършените от пълномощника
на въззиваемата страна, съдът счита, че сумата от 200 лева е достатъчна, за да
овъзмезди извършената работа.
Мотивиран от изложеното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 416 от 14.02.2024г., постановено по гр.д.
№ 8567 по описа на ВРС за 2023г., в частта, в която е отхвърлен предявения
от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК ********* срещу Д. Ж. К. с
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за
установено, че ищецът има подлежащо на изпълнение вземане срещу
ответника по Заповед за изпълнение на парично задължение №
2474/02.05.2023г., издадена по частно гражданско дело № 5337/2023 г., по
описа на ВРС
1. за сумата от 1 765.55 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит Стандарт № 30042507050, изменен с Анекс №1,
№2 и №3, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 28.04.2023г. до окончателното
изплащане на задължението
2. за сумата от 1 229.30 лева, представляваща договорена възнаградителна
лихва за периода от 16.11.2022г. до 27.04.2023г.
3. за сумата от 120.25 лева – законна лихва за забава върху главницата,
начислена за периода от 16.11.2022г. до 27.04.2023г.
4. за сумата от 45.17 лева – законна лихва за забава върху договорната
лихва, начислена за периода от 16.11.2022г. до 27.04.2023г.
ИЗМЕНЯ Определение № 4532/16.04.2024г. по гр.д. № 8567/2023г. по
описа на ВРС, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, в частта относно
разноските в заповедното производство по ч.гр.д. № 5337/2023г. по описа на
ВРС, присъдени в полза на адв. В. Ф. С., като ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 416 от 14.02.2024г., постановено по гр.д.№ 8567
по описа на ВРС за 2023г. в частта за разноските, като НАМАЛЯВА размера на
присъденото в полза на адв. В. Ф. С. възнаграждение в заповедното
производство по ч.гр.д. № 5337/2023г. по описа на ВРС от 772.56 лева на 200
лева.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4532/16.04.2024г. по гр.д. №
8567/2023г. по описа на ВРС, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, относно
разноските в исковото производство.
В останалата част Решение № 416 от 14.02.2024г., постановено по гр.д.№
8567 по описа на ВРС за 2023г, не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД ЕИК ********* да
заплати на адв. В. Ф. С., сумата от 200 лева, адвокатско възнаграждение за
10
осъществена безплатна адвокатска помощ в производството пред въззвивната
инстанция, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал. 3, т. 1
от ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11