ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 111 26.07.2019 г. град Бургас
Бургаският окръжен съд, наказателно отделение
На двадесет и шести юли година 2019
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Гайдурлиев
ЧНД № 563 по описа за 2019 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 243, ал. 5, вр. ал. 4 от НПК и е
образувано по жалба от „С.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** чрез изпълнителния директор З. Д., адрес: ***, срещу
постановление от 10.05.2019 г. на Окръжна прокуратура – Варна, с което е
прекратено наказателното производство по ДП № 611/2010 год. по описа на ОД МВР
- Бургас, водено срещу М.Г.С. за престъпления по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр.
ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, по чл. 220, ал. 1 от НК и по чл. 316, вр. чл.
308 ал. 1 от НК.
С жалбата се изразява несъгласие с горепосочения прокурорски акт, като се
релевират оплаквания, че същият е необоснован и незаконосъобразен. Изброени са
редица доводи, свързани с възражения по същество срещу неправилното, според
жалбоподателя, прекратяване на наказателното производство по делото. Направено
е искане за извършване на подробна, целенасочена проверка и установяване на
релевантните факти по изложеното в първоначалната и настоящата жалба, с оглед
установяване на евентуално престъпление.
Бургаският окръжен съд, след като прецени събраните на досъдебното
производство доказателства, намира следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 243, ал. 4 от НПК, от активно
легитимиран субект, пред местно компетентен съд и срещу прокурорски акт, който
подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
По повод сигнал от 31.05.2010 г. от
Съвета на директорите на „С.г” АД, адресиран до Върховна касационна
прокуратура, с постановление от 07.06.2010 г. Главният прокурор на
Република България е възложил наблюдаването на преписката, образувана по
сигнала, да се извърши от Окръжна прокуратура - Варна.
Досъдебно производство №
611/2010 г. по описа на ОД МВР - Бургас, пор. № 2248/2010 г. по описа на
Окръжна прокуратура – Варна, е било образувано срещу
ВИНОВНОТО ЛИЦЕ за престъпление по чл. 219, л. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК за това, че в качеството му на длъжностно лице - член на Съвета
на директорите на „С.“ АД ***, в периода м. август 2002 г. - м. април 2010 г.
при условията на продължавано престъпление в к.к. „Слънчев бряг“ и Община Несебър,
обл. Бургас и гр. Несебър, обл. Бургас, умишлено не положил достатъчно грижи за
ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното му
имущество, собственост на дружеството, от това е последвало разпиляване на
имуществото на „С.“ АД и са били причинени щети в особено големи размери, като
случаят е особено тежък.
В хода на разследването са били разпитани множество свидетели, били са
приобщени многобройни писмени доказателства, отнасящи се до сделките, посочени
в сигнала, като са били назначени и извършени комплексна счетоводна и оценъчна
експертиза, техническа експертиза и оценъчна експертиза. Били са положени
максимални усилия да се съберат липсващите документи от архива на „С.” АД, но
до приключване на разследването голяма част от документацията не е била
открита, респективно - приобщена към делото.
С постановление от 04.08.2014 г. на разследващия орган, предявено на
15.08.2014 г., в качеството на обвиняем е била привлечена М.Г.С., ЕГН **********,
за следните престъпления:
I. За това, че в периода от м. 11.2007 г. - до м. април 2010 г., в к.к.
„Слънчев бряг”, община Несебър и в гр. Несебър, обл. Бургас, в качеството й на
длъжностно лице — изпълнителен директор на „С.” АД ***, при условията на продължавано
престъпление, умишлено не положила достатъчно грижи за изпълнение на
възложената й работа (с договор за възлагане на управление на „С.“ АД), и за
стопанисването и запазването на повереното й имущество, собственост на „С.” АД,
като:
1. на 17.09.2009 г. в качеството й на изпълнителен директор, продала
недвижим имот - ПИ № ***, находящ се в к.к. „Слънчев бряг - Запад“, целият с
площ 3 104 кв.м., ведно с изградената в имота едноетажна масивна сграда,
представляваща Базар „П.“ със застроена площ 1 618 кв.м., общо за сумата от 827
000 лв. с Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 33, том XIX,
peг. № 12186, дело № 3593/17.09.2009 г. по описа на нотариус С.А. с peг. № 208
от НК и район на действие PC - Несебър, на купувача „Р.“ ЕООД - гр. София,
представлявано от О.И.И., като е приела цена на имота, която е по-ниска от
пазарната и от това са последвали значителни щети за „С.г“ АД в размер на 1 400
400 лв.;
2. на 10.03.2008 г., в качеството й на длъжностно лице - Изпълнителен
директор, се разпоредила с ДМА на „С.“ АД, като продала движима вещ - МПС -
автобус марка „М.“ с peг. № *** за сумата от 44 200 лв. с договор за
покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите под peг. №
2843/10.03.2008 г. по описа на нотариус С.А. с peг. № 208 от НК и район на
действие PC - Несебър, на купувача „Б.“ АД - с. Г., представлявано от В.Д.Х.,
като е приела цена, която е по-ниска от пазарната и от това са последвали
значителни щети за „С.“ АД;
3. издала Заповед № 28/21.11.2007 г. за бракуване на Детски Басейн Лазур,
заповед № 1/03.01.2009 г. за бракуване на мостик „***“, мостик „***“ и мостик „***“,
и подписала протокол за брак от 31.09.2008 г. за сграда „***“, и от това са
последвали значителни щети за „С.“ АД, в размер на 167 658.79 лв., с което
причинила щети в особено големи размери на „С.“ АД и случаят е особено тежък - престъпление
по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК;
ІІ. За това, че на 24.09.2004 г. в к.к. „Слънчев бряг“, община Несебър и в
гр. Несебър, обл. Бургас, в качеството й на длъжностно лице - изпълнителен
директор на „С.”, съзнателно сключила неизгодна сделка - с Нотариален акт за
покупко - продажба на недвижим имот № *** том XIII, peг. № 7514, дело №
2279/24.09.2004 г. по описа на нотариус С.А. с peг. № 208 от НК и район на
действие PC - Несебър продала недвижим имот - 537 кв.м. ид. части от УПИ № V в
квартал 6 по ПУП на ТК „Слънчев бряг“ - изток, целият с площ 4206 кв.м., на
занижена стойност от 34 600 лв., при негова пазарна цена към момента на
сделката 197 978, 70 лв., в резултат на което са последвали значителни вреди за
„С.“ АД в размер на 163 378.70 лв. - престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК;
ІІІ. За това, че на 17.09.2009 г. в. гр. Несебър, обл. Бургас, при
изповядване на договор за покупко-продажба на недвижим имот - ПИ № ***, находящ
се в гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг - Запад“, целият с площ 3 104 кв.м., ведно
с изградената в имота едноетажна масивна сграда, представляваща Базар „П.“ със
застроена площ 1618 кв.м., с Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № ***, том
XIXI, peг. № 12186, дело № 3593/17.09.2009 г. по описа на нотариус С.А. с peг.
№ 208 от НК и район на действие PC - Несебър, съзнателно се ползвала от
преправен официален документ - заверено за вярност от нея копие на Разрешение
от Агенция за приватизация и следприватизационен контрол - гр. София изх. №
92-00-07-516/15.08.2006г., касаещо съгласие за продажба на активи на АД, в
което разрешение този имот не фигурирал, но е бил добавен в завереното и
представено пред нотариус А. копие, като от нея за самото му съставяне не може
да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, вр. чл. 308 ал.1
от НК.
С постановление от 10.05.2019 г. на прокурори
при Окръжна прокуратура – Варна, на основание чл. 243,
ал. 1, т. 2 НПК и чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, е било
прекратено наказателното производство по ДП № 611/2010 год. по описа на ОД
МВР - Бургас, водено срещу М.Г.С. за престъпления по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3,
вр. ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, по чл. 220, ал. 1 от НК и по чл. 316, вр.
чл. 308 ал. 1 от НК. В мотивите на постановлението е прието, че наказателното производство срещу обв. М.С. за престъпления по чл. 219,
ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 220, ал. 1 от НК
следва да се прекрати поради недоказаност на обвиненията, а по отношение на
обвинението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 от НК поради изтичане на
предвидената в закона давност.
В прекратителното постановление прокурорите от Окръжна
прокуратура – Варна са приели за установена следната фактическа обстановка:
„С.” АД е търговско дружество с едностепенна система на
управление. Регистрирало е капитал от 1 957 808 лв., разпределен в същия
брой поименни акции с номинал един лев. Държавното участие в него е в размер на
75%. В периода 09.10.2001 г. - 04.05.2010 г. освен член на Съвета на
директорите /СД/, обвиняемата М.Г.С. е била и Изпълнителен директор /ИД/ на
„Слънчев бряг” АД. Подписала е възлагателни договори от 01.09.2001 г. и от
01.10.2007 г. В тези договори са посочени правата и задълженията на
изпълнителния директор. Като ИД, част от основните функции на обвиняемата били:
да сключва договори за отдаване под наем, аренда и такива на стойност под 5
милиона лева със срок до три години, като съгласува нуждите от тях със Съвета
на директорите, да организира прякото управление на дружеството в съответствие
със законодателството, да организира изпълнението на решенията на Съвета на директорите,
да организира, ръководи и осъществява текущ контрол върху цялостната стопанска
дейност, да осигурява стопанисването, управлението и опазването на имуществото
на дружеството.
Съобразно устава на „С.“ АД, Съветът на директорите
организирал и ръководел дейността на дружеството. В изпълнение на това си
задължение същите следвало да се събират на редовни заседания, на които да
вземат решенията относно управлението на дружеството, както и да приемат
текущите доклади на изпълнителния директор за текущото състояние и дейността му.
За тези заседания са се съставяли протоколи (съобразно чл. 33, ал 5 от Устава),
като същите се подписвали от членовете на СД и се отбелязвало как е гласувал
всеки един от тях. Тези протоколи /не извадки от тях/ не са били открити – нито
в оригинал, нито в копие.
На 17.09.2009 г., в качеството й на изпълнителен директор
на „С.“ АД, обв. С. продала на „Р.“ООД - гр. С., представлявано от О.М.,
недвижим имот, собственост на дружеството - ПИ № ***, находящ се в к.к. „Сл.
бряг - Запад“, целият с площ 3 104 кв.м., ведно с изградената в имота
едноетажна масивна сграда, представляваща Базар „П.“ с площ 1 618 кв.м., общо
за сумата от 827 000 лв. При сделката, освен другите документи, обвиняемата представила
и препис-извлечение от протокол от заседание на СД от 29.06.2006 г. и писмо от
Агенцията за приватизация изх. № 92-00-07-516/15.08.2006 г., с което
разрешавала продажбата.
От приложеното към досъдебното производство копие от
нотариалното дело по сделката е видно, че представеният препис - извлечение от
заседанието на СД съдържа само „по т. 5.6. - СД взема решение за продажбата на
супермаркет „П.“ на наемателите“. Съобразно преписа от протокола - в точка 5.7.
СД е възложил на ИД да предприеме всички необходими правни и фактически
действия за осъществяване на взетите решения. Приложеният препис не е подписан
от нито един от членовете на СД. Не е открит и оригинала на протокола от
проведеното заседание на СД. Дружеството-купувач било един от наемателите на
имота.
Разрешение от АП за продажбата на имота е поискано на
26.03.2019 г. от „С.“ АД с писмо изх. № 26-00-140/26.03.2009г., като причината
за това забавяне не е установена. На това писмо Агенцията не е изпратила
отговор, т.е. липсва становище за продажба. Междувременно е била възложена
оценка на имота на лицензиран оценител С.К.. По делото липсва пълният доклад по
оценката на имота, като е установено само резюме на доклада - копие. В същото е
представено заключение за стойността на имота, която оценителят е определил на
827 000 лв.
Решение за продажбата е било взето отново от СД на заседание
от 29.07.2008 г. На него на изпълнителния директор е било възложено да
предприеме действия по продажбата. На свое заседание на 26.03.2009 г. СД е
приел оценката на лицензирания оценител. Съобразно нея стойността на имота
възлизала на 827 000 лв. На 27.07.2009 г. с „Р.“ ЕООД е бил сключен
предварителен договор за продажба на недвижимия имот, в който като цена била
посочена тази съобразно приетата оценка.
Видно от копието на нотариалния акт, данъчната оценка на
имота е определена на 1 985 414 лв. за сградата и 152 406, 40 лв. за поземления
имот.
Копието от писмото от Агенцията за приватизация, изх. №
92-00-07-516/15.08.2006 г., с което продажбата се разрешавала, е изследвано по
делото. Изискана е информация от АПСК - София относно дадено разрешение с
посочения изходящ номер. Видно от отговора на Агенцията, разрешение изх. №
92-00-07-516/15.08.2006 г. касае одобрена продажба като ДМА на имот *** по ПУП
на к.к. Слънчев бряг – изток, на „Б.“ АД с представител В.Х., като сделката е
изповядана с нотариален акт № 57, том ХХХ, дело № 5579 от 2006 г.
Автобус „М.“ с peг. № *** е бил придобит от „С.“ АД на
25.07.2006 г. за сумата от 117 349,80 лв. Към 29.02.2008 г. балансовата му
стойност е била 89 479,27 лв. От м. юни 2007 г. автобусът е бил отдаден под
наем на „Б.“ АД.
На свое заседание на 25.09.2007 г. СД на „С.“ АД взел
решение за продажбата на МПС на наемателя му. Предварително била изискана
оценка на вещта, съобразно която към 24.09.2007 г. стойността му е била 95 000
лв. Оценката е била извършена от Г. С..
За продажбата на МПС е било поискано разрешение от „С.“
АД с писмо изх. № И-53-00-42/25.09.2007 г. и АПСК е дала разрешение за това с
писмо изх. № 92-00-07-647/20.11.2007 г., като продажбата следва да бъде извършена
„на цена не по-ниска от оценката, изготвена от лицензиран оценител“.
Въпреки, че оценката на вещта е била валидна, в началото
на м. февруари 2008 г. е била възложена нова оценка за определяне на пазарната
стойност. Същата е била изготвена от друго вещо лице – С.К. и съобразно
заключението му - към м. февруари 2008 г. тя е възлизала на 44 200 лв.
Автобусът е бил продаден на 10.03.2008 г. съобразно
втората оценка за сумата от 44 200 лв. с договор за покупко-продажба за МПС на
„Б.“ АД.
В хода на досъдебното производство е била назначена
съдебно- оценителна експертиза, която да установи каква е пазарната стойност на
автобуса като ДМА към 10.03.2008 г., към датата на изготвените експертни
заключения на вещото лице и към 26.07.2006 г. Експертът е посочил, че към
датата на продажбата остатъчната стойност на автобуса е 46 950 лв. - с около
2000 лв. над цената, за която е било продадено МПС. Експертът е посочил, че
оценката е изготвена по методите на Наредба Н-9/2006 год. Вещото лице изрично е
посочило, че не е извършил оглед на МПС. Към датата на извършването на
експертизата - м. март 2015 г. такъв оглед не му е бил възложен, защото с оглед
изминалото време, обективно не би могло да се установи какво е било състоянието
на вещта към 10.03.2008 г.
При изготвянето на втората експертна оценка е участвало
вещото лице, изготвило първата, като при изготвянето на втората експертна
оценка то е посочило, че е направило и оглед на МПС. Посочило е конкретни
амортизации и евентуални дефекти по шасито. По делото, във връзка с дадени от
нея обяснения пред АДФИ София, обв. Стратиева е приложила и копие на техническа
експертиза с поставена дата 01.03.2008 год., в която е отразено, че след
проверка на автобуса е установено, че ходовата му част е много тежко увредена,
двигателят и скоростната му кутия са невъзстановими.
По повод бракуването на ДМА - сграда „Р.“ е установено,
че в „С.“ АД е постъпила молба от В.Ж. с искане сградата на ресторант П. да
бъде премахната, тъй като пречи на реализирането на инвестиционните му проекти
на собствения му имот, за който е бил признат за собственик, и в който имот
попада ресторанта. Ж. е водил съдебен спор за парцела, по който страна е била
Община Несебър. С оглед влязло в сила на 20.10.2005 г. решение на Върховен
административен съд, кметът на Община Несебър е отписал от актовите книги за
общинска собственост недвижим имот - *** кв.м. идеални части от УПИ *** в кв. ***
по плана на к.к. „Слънчев бряг - запад“, като същият следвало да се предаде на
В.Ж.. „С.” АД не е било страна по този спор.
Въз основа на молбата на Ж., обв. С. изискала становище
от адв. Ш. - юрист в „С.“ АД. Становището на Ш. е приложено в досъдебното
производство и в същото Ш. посочила, че имотът, в който се намира сградата на
ресторант „П.“ е възстановен на бившите собственици по реда на ЗСПЗЗ с решение
на ОСЗГ - Несебър, че сградата на ресторант „П.“ следва да бъде бракувана по
съответния ред защото не е и предвидена по действащия ПУП за курортния
комплекс. Отразила е, че след бракуването и при желание на възстановените
собственици би могло да се извърши продажба на строителните материали след
оценяването им по надлежния ред.
Обвиняемата С. е поставила върху становището резолюция от
17.05.2008 г. „ЗА БРАК”. Балансовата стойност на сградата към тази дата е била
120 347,03 лв. По делото не е намерена заповед за брак на този ДМА, а само
протокол от бракуването му от 31.05.2008 г. Съобразно протокола за брак, в него
не е посочено как е била бракувана сградата, къде са материалите и пр. Оценка
на добитите при „бракуването” на сградата строителни материали не е извършена.
Въпреки това, строителните материали по фактура, без посочване в нея на вид и
количества, са били продадени на Ж. за 39 000 лв. на 24.10.2008 г.
Установено е, че фактическо бракуване на сградата не е
извършвано, респективно от нея не са били добити строителни материали. Към
момента на бракуването й същата е била в добро състояние. В.Ж. продал сградата
за същата сума на 02.04.2010 г. на „З.” ООД.
По делото са разпитани като свидетели С.А., Е.Т. и К.Н. -
служители в „С.“ АД. Те заявяват, че практиката за изготвяне на протоколи за
брак е същите да се съставят от счетоводителя – С.А.. Доколкото им е било
известно А. извършвала проверка в счетоводството относно инвентарния номер на
актива, балансова стойност, година на въвеждане и след извършване на тази
проверка тя съставяла протокола. Т. и Н. участвали като технически лица.
Тодорова извършила проверка в техническа служба на община Несебър за
предназначението на терена и за предвижданията на плана за съответната сграда.
Съгласно действащия ПУП на к.к. „Слънчев бряг” - запад, установила, че сградата
не се запазва като такава и терена е определен за площадно пространство и
озеленяване. Тези констатации докладвала устно на С.. Посетила на място
сградата - ресторант „П.“ и установила, че същата е с разкъртена мазилка, с
течащ покрив, изглеждала неподдържана.
След като свидетелите докладвали това на С., последната
разпоредила сградата - ресторант „П.” да се бракува, след което от
счетоводството бил съставен протокол за брак, в който свидетелите се подписали.
Свидетелката А. посочва, че е извършвала физически оглед
на сградата отвън заедно с колежките си, като единственият мотив за бракуването
на този актив е установеното ново фактическо положение - възстановяване на
имота. Оттам и е записала в протокола за бракуване в графата „причини за
техническо състояние - частна собственост - възстановена на собствениците,
съгласно становище на адв. Ш.“.
По делото е установено, включително и с разпит на
последващите собственици на имота – Н., Т., К. и други, че сградата не е
преставала да бъде използвана, но на същата са правени ремонти и подобрения.
Разпитана като свидетел, адв. М.Ш. е заявила, че не помни
какви документи са й били представени, за да даде становище. От събраните в
хода на досъдебното производство документи, които са й били предявени,
направила извод, че на С.И. били
възстановени идеални части от целия УПИ *** в кв. ***, в който попадала
сградата на ресторант „П.“. Допуснала, че това било основанието и да напише в
становището си, че той попадал в имот, възстановен на собствениците по реда на
ЗСПЗЗ. С нея не са били обсъждани възможности за договорка с тези собственици
от страна на дружеството.
АПСК е изложила становище за това, че бракуването на
дълготрайни активи не попада в приложното поле на чл. 28 ал. 1 от ЗПСПК и че
такова се изисква само ако след бракуването на дълготрайните активи се пристъпи
към действия, насочени към прехвърляне на правото на собственост върху същите.
По повод бракуването на ДМА - детски басейн „***” е
установено, че басейнът е бил придобит с АДС № 2319/17.10.1994 г. на Община
Несебър. В този акт е посочено, че същият представлява масивна конструкция с
площ 600 кв.м.
Към края на 2007 г. обв. С. съставила няколко заповеди в
качеството си на изпълнителен директор за бракуване на ДМА. Сред тези заповеди
била и такава, касаеща детски басейн, находящ се пред ресторант „Л.“, в която
били определени лицата, участващи в комисията по бракуването на този ДМА, но
същата е посочена само като номер в протокола за брак, като не е установена по
делото. Бил извършен оглед на актива от служители на дружеството и бил съставен
Протокол за бракуване на ДМА № 5/01.12.2007 г. Служителите вписали в протокола,
че първоначалната стойност била 6222.55 лв. към 01.06.1971 г., а в края на
отчетния период няма остатъчна стойност. Техническото състояние на актива било
описано по следния начин: „негоден за употреба“. Като причини за това състояние
били посочени „разбити стени, пробито дъно, не отговаря на санитарните норми”.
В протокола е описано, че полезни отпадъци за заприхождаване няма, че ДМА е
ликвидирано чрез „изхвърляне на отпадъците на сметището”.
Разпитани са лицата, фигуриращи в протокола. От
показанията им е видно, че единият от тях е работел като счетоводител, а
другият като ел. техник. Това обаче не се установява от писмените доказателства
- от дружеството не са могли да предоставят трудовите им договори, респективно
- длъжностните им характеристики. В предоставения списък на работилите в „С.”
АД за 2008 г., лицата, съставили протокола за брак, не фигурират като служители
на това дружество.
Разследването е установило, че към датата на бракуването
му, а и 4 години след това, басейнът е бил в състояние и вид годен и е
използван по предназначение - като атракцион от собственика на ресторанта, пред
който е басейна - ресторант „Л.”. Като такъв той е бил използван от същото ЮЛ и
години преди бракуването му.
Три месеца след съставянето на протокола за брак, при
проверка извършена на 28.02.2008 г. от РДНСК Бургас и Община Несебър, с
констативен акт от същата дата е установено, че басейнът представлява незаконен
строеж, изпълнен от неизвестен извършител на територията на морския плаж,
източно от ресторант „Л.“ в курортния комплекс. Съставена била заповед №
РД-14-316/14.04.2008 г., с която на основание разпоредбите на ЗУТ е наредено да
бъде премахнат незаконния строеж. Заповедта била връчена на стопанина на
ресторанта - свид. И.Л., който ползвал и басейна по предназначение. В заповедта
на РДНСК било описано състоянието на обекта: „стоманобетонов детски басейн с
неправилна форма, включващ развлекателен комплекс, два открити бара и водна
пързалка“. Посочено било, че обектът е ограден с метална ограда, не отговаря на
разрешените дейности, посочени в чл. 10 ал. 4 от ЗУЧК и е изграден без
изискващите се строителни книжа, в нарушение на същия закон и на ЗУТ.
Длъжностните лица констатирали, че обектът е изпълнен върху морски плаж, който
съгласно разпоредбата на чл. 6 ал. 3 от ЗУЧК представлява изключителна държавна
собственост, поради което следва да бъде премахнат.
От РДНСК били предприети мерки и басейнът бил разрушен в
периода 18.04.2011 г. - 20.04.2011 г. Междувременно било заведено
административно дело срещу заповедта на РДНСК. Страна по същото било „С.“ АД,
представлявано от обв. С.. До нея са постъпили и писма от РДНСК за доброволно
изпълнение като е указано премахването да бъде за сметка на дружеството.
В хода на разследването не са събрани доказателства, че
басейнът е бил собственост на „С.“ АД. Няма данни за това използван ли е бил
басейна от „С.“ АД и в кой период. Не са установени документи и за това кога
съоръжението е предоставено за ползване на трето лице и при какви условия.
По отношение на бракуването на ДМА - Мостици „***”, „***“
и „***” е установено, че посочените мостици са били включени в ДМА на „С.“ АД. С
протокол на Съвета на директорите от 26.03.2008 г. е било взето решение за
продажбата на Мостик „***“, „***“ и „***“ на наемателите им, с които
дружеството е имало валидно сключени договори. Било възложено на изпълнителния
директор да предприеме правните и фактически действия по продажбите им. В
изпълнение на решението обв. С. възложила извършването на експертна оценка за
определяне справедлива пазарна стойност на трите ДМА. По делото е налично копие
от резюме на доклада на оценителя от м. април 2008 г., съобразно което
ПИРС/мостик „***“ е оценен на 46 800 лв., мостик „***“ - на 56 400 лв., и
мостик „***“ - на 50 300 лв. За състоянието на мостиците оценителят е посочил
следното: мостиците са с конструкция от релси, стоманобетон, като металните
части са със значителни дефекти, релсите са с корозия, бетонът е частично
обрушен, като процент на овехтяване е посочил между 40 % и 50 %. Вещото лице е
коментирало, че строителната стойност на трите съоръжения е по-висока, но доходността
от тях е много ниска, което е определящо и за цената.
Мостик „***“ е бил отдаден под наем на 13.04.2005 г. на
„С.“ ООД - гр. П., като договорът за това е бил удължаван до 2010 г.
Мостик „***“ е бил отдаден под наем от 06.04.2005 г. на
„Б.“с. Г., обл. С., и срокът на договора е бил до 2010 год.
Мостик „***“ е бил отдаден под наем на 13.04.2005 г. на
„С.“ ООД - гр. П., и срокът на договора е бил до 2010 г.
С писмо от 20.04.2006 г. Изпълнителна агенция „Пристанищна
администрация“ /ИАПА/ - ТЗ Бургас, е уведомила „С.“ АД за това, че съобразно
разпоредбата на чл. 92 от ЗМПВВППРБ, Наредба № 19/2004 год. и Наредба № 9/2005
год., на мостиците не могат да се извършват пристанищни дейности и услуги
докато не бъдат регистрирани по предвидения в тези нормативни актове ред. На
дружеството е било указано да предприеме действия в тази насока.
С писма от 22.03.2007 г. и 04.06.2007 г. Агенцията отново
указала на дружеството да предприеме действия за откриването на процедура за
издаване на удостоверение за експлоатационна годност и за регистрация на
мостиците. Изрично с писмо от 19.04.2007 г., също в този смисъл, Агенцията
предупредила, че ще предприеме стъпки достъпът до тези обекти да бъде забранен.
Още след първото писмо „С.“ АД подробно е уведомило ИАПА
за обективната невъзможност за регистрацията. С писмо от 02.06.2007 г.
Агенцията отново настояла за предприемането на незабавни мерки, като е посочила
и възможността за търсене на административна отговорност.
До края на 2008 г. мостиците не са били регистрирани по
реда на ЗМПВВППРБ, Наредба № 19/2004 г. и Наредба № 9/2005 г.
За трите мостика е било поискано разрешение от обв. С. с изх.
№ И53-00-15/10.05.2008 г. за продажбата им като ДМА от АПСК - София. Искането
на изпълнителния директор е било представено за доклад на работен екип от АПСК,
който е предложил мостиците да останат собственост на „С.“ АД, без да е изложил
някакви мотиви. Агенцията е отказала продажбата с писмо от 06.11.2008 г. След
получаването на отказа и с оглед невъзможността мостиците да бъдат
регистрирани, изпълнителния директор на „С.“ АД е предприел стъпки по
бракуването им, като за бракуването на ДМА не се изисквало разрешение по чл. 28
от ЗПСК.
С протоколи за брак от 31.03.2009 г. и трита мостика са
били бракувани. Материалите са продадени на „А.“ ЕООД и „Б.” АД в периода
19-25.05.2009 г. като конструкция от скрап за общата сума от 12 750 лв.
На 12.04.2010 г. „С.” АД е сключило договор с трето
дружество - „Б.“ ЕООД, с който му е предало материалите от мостиците срещу
задължението да ги демонтира /събори/, премахне от плажната ивица и извози
срещу придобиване собственост върху получените метални отпадъци.
В обяснения на М.С., дадени пред инспектор от АДФИ -
София във връзка с извършена ревизия на „С.“ АД, е било посочено, че сключването
на последния договор от 2010 год. се е наложило поради неизпълнението от страна
на дружества „А.“ и „Б.“ на задълженията им за премахване на мостиците. Било е посочено
също, че предвид краткия срок на изпълнение не е било необходимо заплащане след
извършване на възложената работа, тъй като дружеството е придобила отпадъците
от скрап.
По повод продажбата на недвижим имот - *** кв.м. ид.
части от УПИ № *** в квартал *** по ПУП на ТК „С.“ - изток, целият с площ 4206
кв.м., е установено, че в резултат на решение на СД, обв. С. е поискала и от
страна на АПСК е било дадено разрешение – с писмо изх. № 92-00-07-608/27.06.2002
г.
Съобразно съдебно-оценителна експертиза, извършена в хода
на досъдебното производство, пазарната цена на квадратен метър от имота би
следвало да бъде 345.51 лв., а при продажбата цената на квадратния метър е била
60.38 лв. Към момента на образуване на досъдебното производство нотариалното
дело е било унищожено. Същото или негово копие не са издирени в хода на
разследването. По делото е приложено копие на дадено разрешение от страна на
Агенцията за приватизация изх. № 92-00-07-608/27.06.2002 год., без
придружителните документи от страна на „Слънчев бряг“ АД по повод на сделката,
особено оценката на имота. Същата е била изготвена две години преди сделката.
В хода на досъдебното производство е установено копие от
експертна оценка на недвижими имоти на „С.“ АД, за които дружеството е поискало
разрешение от Агенцията по приватизация да бъдат продадени. От нея е видно, че
към м. май 2004 г. вещото лице е посочвало средна пазарна стойност на
квадратния метър около 64 евро или 125 лв.
Описаните фактически обстоятелства се установяват от показанията на
разпитаните по време на разследването 28 свидетели, приобщените множество
писмени доказателства и извършените експертизи.
Направените фактически констатации от представителите на Окръжна прокуратура – Варна се споделят от настоящия
съдебен състав. Съдът счита, че по делото е събран всичкия възможен
доказателствен материал, на базата на който да се решат релевантните за
производството факти. Не се констатира и превратното му тълкуване от страна на
наблюдаващите прокурори - записаното в мотивната част на прекратителното
постановление съответства на събраните по делото доказателства с допустимите
доказателствени средства по НПК.
Конкретните възражения на дружеството - жалбоподател,
свързани с оценката на доказателствата и проведеното разследване, съдът намира
за неоснователни, тъй като счита, че същите не намират опора в
доказателствената съвкупност.
При правилно установените в обжалваното постановление фактически обстоятелства,
съдът намира, че от събраната в хода на разследването доказателствена
съвкупност не може да се обоснове извод за осъществени от обвиняемата С.
състави на престъпления по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК – умишлена безстопанственост и по чл. 220, ал. 1 от НК – съзнателно
сключване на неизгодна сделка.
Безстопанствеността по чл. 219, ал. 3, вр. ал. 1 от НК се състои в умишлено
неполагане на достатъчно грижи при ръководенето, управлението, стопанисването
или запазването на поверено имущество или възложена работа, от които са
последвали значителна повреда, унищожаване или разпиляване на имуществото или
други значителни щети за предприятието или стопанството. Изпълнителното деяние
се свежда обобщено до ненадлежно осъществяване на функциите на длъжностното
лице - неизпълнение или нарушение на възложени задължения, или превишаване на
властта или на правата му, които могат да са както нормативно установени, така
също и да произтичат от естеството на самата работа, от житейски или
общопризнати правила. Резултатът от осъществяването му се поражда не от
непосредствено въздействие върху патримониума на стопанския субект, а е
следствие от неправомерното поведение на дееца, несъобразено с действащите
правни или обичайни правила на стопанството. При изследване на въпроса за
обективната съставомерност на деянието от съществено значение са обстоятелствата,
свързани с правата и задълженията на длъжностното лице, „и най-вече кои от тях
не е изпълнил или нарушил“ (ППВС № 7/76 г. р. I. т. 2). За субективната
съставомерност на престъплението по чл. 219, ал. 3, вр. ал. 1 НК е необходим
пряк умисъл. Следва да се установи, че деецът е съзнавал, че с „неполагането на
достатъчно грижи“ за повереното му имущество настъпват значителни вреди,
намиращи се в пряка и непосредствена причинна връзка с неговото поведение и е
искал постигането на престъпния резултат - ощетяването на управляваното от него
дружество.
В случая, по отношение на
деянието, свързано с продажбата на 17.09.2009 г. на недвижим имот - ПИ № ****,
находящ се в к.к. „Слънчев бряг - Запад“, целият с площ 3 104 кв.м., ведно с
изградената в имота едноетажна масивна сграда, представляваща Базар „***“ със
застроена площ 1 618 кв.м., общо за сумата от 827 000 лв., на първо място
следва да се отбележи, че констатираната
липса на архив в „С.“ АД обективно е затруднило възможността
да се установят действията на всеки един от членовете на СД, включително и на
изпълнителния директор на дружеството, по повод на тази сделка, за да могат
същите да бъдат преценени съобразно правата и задълженията им от устава на
дружеството, а също и да се прецени доколко необходима е била тази разпоредителна
сделка. Същевременно по делото са събрани доказателства сочещи, че обвиняемата С.
с действията си е предприела изпълнение на решение на колективен орган - Съвета
на директорите на дружеството, имотът да се продаде и то на цена, одобрена и
приета от този колективен орган въз основа на възложена и изготвена оценка на
имота от лицензиран оценител, като сделката е била сключена именно на цената,
определена от оценителя. При тези обективни данни според съда не може да се
приеме наличие на пряк умисъл в действията на обв. С., изразили се в
сключването на посочената сделка.
По отношение на деянието, свързано с продажбата на движима вещ - МПС -
автобус марка „М.“ с peг. № *** за сумата от 44 200 лв., осъществена на 10.03.2008
г., съдът споделя изводите на представителите на ОП – Варна, че от събраните
доказателства не се установява по несъмнен начин, че към датата на продажбата -
10.03.2008 г. стойността на МПС е била значително по-висока от тази, за която е
продадено, респективно не се установява, че чрез тази сделка дружеството –
жалбоподател е било ощетено и е претърпяло значителни вреди. Наред с горното и
за това деяние са относими аргументите за субективна несъставомерност с оглед
данните, че сделката е сключена на цена, определена от вещо лице, а не посочена
от обв. С.
Що се отнася до деянията, свързани с издаването на заповеди за бракуване на детски басейн ***, на мостик „***“,
мостик „***“ и мостик „***“, и подписване на протокол за брак от 31.09.2008 г.
за сграда „Р.“, в прекратителното прокурорско постановление са изложени
убедителни аргументи в подкрепа на становището за липса на умисъл в поведението
на обв. С. за осъществяване на престъпление по чл. 219, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
Събраните по делото доказателства сочат, че действията на обв. С. по вземане на
решение за бракуване на ДМА - „Р.“, са били предприети след предварително
изискано от нея и съобразно получено становище от юрист на дружеството по повод
постъпила молбата от страна на св. В.Ж..
Относно бракуването на Детски басейн ***, предвид липсата на доказателства,
че този басейн е бил собственост на „С.“ АД, че е бил включен в ДМА на
дружеството, или че същото е правило каквито и да е разходи по поддържане на
съоръжението и по премахването му, следва да се приеме, че не са налице
доказателства за причиняване на значителни вреди или за разпиляване на
имуществото на дружеството – жалбоподател. Наред с това, по делото е
установено, че този обект е бил незаконен и същият е следвало да бъде премахнат,
което е сторено в периода 18.04.2011 г. – 20.04.2011 г.
Относно бракуването на мостиците, в прекратителното постановление са
изложени съображения, че действията на обв. С. в тази насока изключват умисъл
за осъществяване на престъпление по чл. 219, ал. 3, вр. ал. 1 НК, които се
споделят от съда и не е необходимо да бъдат преповтаряни.
По отношение на обвинението по чл. 220, ал. 1 от НК,
правилен е изводът на представителите на ОП – Варна, че от събраните по делото доказателства не може да се приеме за установено, че
обв. С. е осъществила престъпление по този текст от НК. За да е осъществено
престъпление по чл. 220, ал. 1 НК е необходимо деецът, в качеството на
длъжностно лице, умишлено да е сключил неизгодна /вредоносна/ сделка за
представляваното от него предприятие, в резултат на което за последното да са
настъпили значителни вреди. В случая сделката е сключена в изпълнение на взето
решение от СД на дружеството имотът да бъде продаден именно на тази цена по
оценка от 2002 год. - около 30 евро за кв.м., поради което и не може да се
приеме, че е налице умисъл в действията на обв. С. за причиняване на вреда на
представляваното от нея дружество.
На последно място не се констатира нарушение на
материалния закон при обосноваване на извода, че по отношение на обвинението по чл. 316, вр. чл. 308 ал. 1 от НК, с оглед датата на извършване на
деянието – 17.09.2009 г., към настоящия момент е изтекла абсолютната давност по
чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК, което съобразно разпоредбата на
чл. 79, ал. 1, т. 2 от НК изключва провеждането на наказателно преследване за
това престъпление.
С оглед на всичко изложено дотук настоящият състав на БОС намери депозираната от страна на „С.“ АД жалба за неоснователна, а обжалваното постановление от 10.05.2019 г. на Окръжна прокуратура – Варна за прекратяване на наказателното производство по ДП № 611/2010 год. по описа на ОД МВР - Бургас, водено срещу М.Г.С. за престъпления по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, по чл. 220, ал. 1 от НК и по чл. 316, вр. чл. 308 ал. 1 от НК, за обосновано и законосъобразно, и като такова го потвърждава изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 10.05.2019 г. на Окръжна
прокуратура – Варна, с което е прекратено наказателното производство по ДП №
611/2010 год. по описа на ОД МВР - Бургас, водено срещу М.Г.С. за престъпления
по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, по чл. 220,
ал. 1 от НК и по чл. 316, вр. чл. 308 ал. 1 от НК.
Определението може да бъде протестирано и обжалвано пред
Апелативен съд – Бургас в седемдневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: