№ 86
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Спасова
при участието на секретаря Славка Кр. Д.
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело №
20211100901486 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
95 във вр. с чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП и иск по чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП.
Ищецът твърди, че е сдружение, регистрирано по Закона за юридическите лица с
нестопанска цел и е вписано като организация за колективно управление на авторски права
по чл. 94а, ал. 2 от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/, вписано е в
регистъра на Министерството на културата под № 11/13.01.1994 г. и пререгистрирано със
заповед на министъра на културата съобразно удостоверение за регистрация № 62-00-
0152/27.10.2011 г. и удостоверение № У-62/05.09.2014 г. Посочва, че ответникът е търговско
дружество, което стопанисва обект, в който публично се използват музикални произведения
и свързани с тях литературни произведения /текстове/ от репертоара на ищеца без надлежно
отстъпени за този вид използване авторски права. Твърди, че на 03.06.2021 г., в
стопанисвания и управляван от ответника обект – бар & динър „Quche“, който се намира в
гр. София, ул. „Оборище“ № 37, били изпълнени публично посредством озвучаване от
тонколони, разположени на няколко места в обекта, следните музикални произведения -
песни: 1. Еманюел – Джей Крив енд Фрий Маджик, композитор и автор на текста: Фауер
Джоев Робертсън, член на американското дружество ASCAP, представляван от М.,
композитор и автор на текста: Кривелов Дейсън Ейрън, член на американското дружество
ASCAP, представляван от М.. 2. Стейинг фор гууд – Папик, композитор: Поджи Нерио, член
на италианското дружество SIAE, представляван от М.; автор на текста: Барбоза Еделва
Бруна, член на италианското дружество SIAE, представляван от М., автор на текста:
Скафарди Алан, член на италианското дружество SIAE, представляван от М.. 3. Ум
Пинчеляда – Мезария Евора и Димитра Галани, композитор: Шантре Теофило, член на
френското дружество SACEM, представляван от М.; автор на текста: Шантре Виторино,
член на френското дружество SACEM, представляван от М.. 4. Ню Йорк сити – Ди Дже
1
Строуб Бруклин Броукън Бийт Ремикс – Питър Малик фийт Нора Джоунс, композитор и
автор на текста: Малик Питер Н, член на американското дружество ASCAP, представляван
от М.. 5. Бий тенкфул фор уод ю год – Уил, композитор и автор на текста: Де Вон Уилиям ю,
член на американското дружество ASCAP, представляван от М.. Твърди, че горепосочените
автори и композитори са членове на посочените организации за колективно управление на
авторски права, които сдружение М. на основание чл. 94с ЗАВПСП представлява на
територията на Република България и отстъпва правата им за използване на техните
произведения. Музиката и текста на посочените песни са закриляни обекти по смисъла на
чл. 3, ал. 1 ЗАПСП и за използването им е необходимо разрешение от авторите им и
съответно обезщетение при неправомерното използване. С цел използването на музикални
произведения с уредени авторски права, сдруженото сключва договори с различни
категории ползватели, въз основа на които дава разрешение от името на своите членове и на
членовете на сродните дружества за използването на техните произведения. Сред
ползвателите по смисъла на § 2, т. 6 от ПЗР на ЗАПСП са и питейни заведения, заведения за
хранене, търговски обекти и всякакви публични места, където се използват произведения за
озвучаването им, без значение дали това озвучаване се извършва посредством изпълнения
„на живо“ или техен звукозапис. За тази цел ползвателите следва да имат сключени писмени
договори по чл. 58 ЗАПСП за предварително отстъпени авторски права със съответните
правоносители директно или чрез организацията за колективно управление, която управлява
съответната категория права в държавата, в която се осъществява използването. Посочва, че
чл. 35 и чл. 58 ЗАПСП във връзка с чл. 18, ал. 1 ЗАПСП изисква използването на
произведения да се осъществява въз основа на отстъпени права. Твърди, че ответникът няма
отстъпени права да използва гореописаните произведения, въпреки че използвал процесните
произведения за озвучаване на своя обект, с което нарушил нормата на чл. 18, ал. 2, т. 3,
предл. 2 ЗАПСП и причинил вреди на описаните по-горе правоносители, тъй като в резултат
на неговите действия, носителите на права били лишени от възнаграждения за своя
творчески труд, поради което им се дължи обезщетение в определените в чл. 95а, ал. 1, т. 1
ЗАПСП рамки, като претенциите са заявени в минималния размер. Предвид изложеното
иска да се постанови решение, с което да се осъди „З.“ ООД да заплати сумата в общ размер
на 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди под формата на пропуснати
ползи поради нарушаване на правата на авторите – членове на сродните дружества за
колективно управление на права, представлявани на територията на Република България от
сдружение М. върху всеки от обектите, включен във всяка песен, а именно: по 500 лева за
музиката и 500 лева за текста в изброените по-горе 5 бр. песни, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както
и да разгласи за своя сметка диспозитива на съдебното решение в два всекидневника и в
определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „З.“ ООД счита исковете за недопустими поради
липса на правен интерес, а по същество неоснователни. Счита, че твърденията в исковата
молба не обосновават факта, че на М. са поверени за управление и защита права за публично
изпълнение на произведения на процесните автори. Твърди, че регистъра на Министерство
на културата по чл. 94г от ЗАПСП няма доказателствена сила по отношение на вписаните в
него обстоятелства. Заявява, че оспорва всички вписвания на обстоятелствата по
регистърното досие на М. по чл. 94г, ал. 3, т. 7 по отношение на сродните на М.
чуждестранни ОКУП, вписани в Регистъра по чл. 94г, ал. 3, т. 7 под номера, както следва –
ASCAP-№ 11, SACEM-№ 33 и SIAE-№ 46. Твърди, че данните на записа в регистъра са
манипулативно декларирани и въведени, записът е нищожен и от него не се извлича
индивидуализация на категориите и видове, права, породени на М. от сродните ОКУП.
Оспорва, че процесните физически лица са носители на авторско право върху процесните
произведения. Твърди, че обстоятелствената част на исковата молба не обоснова
2
твърдението, че ответникът е осъществил публично изпълнение на произведения на
процесните автори. Посочва, че ответникът не е действал виновно. Счита, че търсеното от
ищеца обезщетение е извън специалната хипотеза на чл. 95а ЗАПСП и не отчита
спецификата на процесните произведения. Предвид изложеното иска да се приеме, че
предявените искове са недопустими, а при условията на евентуалност недоказани и
неосноватени. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
Съгласно удостоверение № 11 от 19.01.1994 г. на Министерството на културата на
Република България ищецът е регистриран под № 1 от 13.01.1994 г. в регистъра на
сдруженията по чл. 40 от Закона за авторските права и сродните му права /ЗАПСП/ към
Министерство на културата.
Представени са два броя удостоверения за регистрация на дейност по колективно
управление на права от 27.10.2011 г. и от 05.09.2014 г., издадени от Министерството на
култура на основание чл. 40а, ал. 2, т. 1 и чл. 40б, ал. 8 ЗАПСП и съответно на основание чл.
40б, ал. 9 ЗАПСП за вписване на ищеца като организация за колективно управление на
авторски права за упражняване на дейност по колективно управление на авторски права за
конкретно посочени начини на използване и обекти.
Представен е фискален бон на стойност 5,00 лева от 03.06.2021 г., издаден от касов
апарат, регистриран на името на „З.“ ООД, за маса: 40 и сметка: 8499.
Приети са като доказателства договорите и анексите към тях, сключени с
чуждестранните дружества ASCAP, SIAE и SACEM.
От приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че авторите и
композиторите на посочените в исковата молба песни са тези, които са заявени от ищеца,
както и че същите са членове на заявените Организации за колективно управление на
авторски права /ОКУАП/ както към момента на твърдяната дата за извършено нарушение,
така и към датата на исковата молба. Организациите за колективно управление на авторски
права за процесните произведения са, както следва: американската ASCAP – 010;
италианската SIAE – 074 и френското SACEM. Посочените организации имат договори за
представителство с ищеца. Договорите са вписани в публичния регистър на
Министерството на културата по чл. 94г ЗАПСП. В съдебно заседание вещото лице допълва,
че от базата данни, до която му е осигурен достъп, може да се изведе авторството, името на
лицето. Сайтът за Международен стандартен кодекс за музикални произведения
представлява електронен картон, в който се вписват имената на автори, композитори,
всички участници, аранжори в процеса. Те имат свой номер, идентификатор, чрез който
може да се отиде в другата база данни и да се види точно и конкретно за този автор за какво
става въпрос.
От приетата съдебна компютърно-техническа експертиза се установява, че SHAZAM
е софтуерно приложение, създадено за обикновени потребители /неспециалисти/, което
може да идентифицира музика, филми, реклами и телевизионни предавания въз основа на
възпроизвеждане кратка извадка и използване на микрофона на устройство /телефон, таблет,
компютър/. По становище на собственика и разработчик на програмата, тя е за забавление и
помощ на потребители, които не са специалисти и търсят заглавие на опредЕ. мелодия, чута
някъде. Програмата SHAZAM не представлява професионална програма за установяване
авторството на музикално произведение, а е продукт, създаден за любителски цели и за
масово използване. Общите условия за използване на програмата не предвиждат
възможност да бъде използвана за професионални цели. Вещото лице констатира
възможните сценарии при тестване на определени музикални произведения с различна
популярност и посочва, че е напълно възможно програмата SHAZAM да допусне грешка
3
при идентифициране на дадено музикално произведение. При програмата голяма част от
известните и актуални музикални произведения имат прикачен и текст, и при натискане на
определен бутон този текст се визуализира. Има и такива музикални произведения, за които
в базата данни не е прикачен текст. Кавър версиите са записани като отделни записи в
базата данни. По отношение на кавъра програмата го разпознава със съответния текст, който
е прикачен към него. Ако програмата допусне грешка при разпознаването и разпознае
кавъра като друга песен /напр. оригинал/, то текстът, който ще се появи ще е текстът, който е
прикачен към песента излязла като резултат. Според разработчика на софтуерния продукт
SHAZAM, когато се появи разпознаване на произведение, от съществено значение са
няколко фактора: налична ли е в базата данни на приложението; силата на музиката; броят и
наслагването на околните звуци върху песента; какво е качеството на записа; до колко е
чувствителен микрофонът на устройството; характеристиките на говорителя, от който се
възпроизвежда и разстоянието до източника на звука. Характеристиките на микрофона са от
основно значение за добра работа с SHAZAM. Следователно може да се заключи, че има
значение на какво устройство е инсталирана програмата. Ако се приеме, че датата е
03.06.2021 г. и ако се приеме, че устройството е било с най-новата към онзи момент версия
на SHAZAM, то следователно използваната версия е била 11.24.0-210429 /1102400/. При
проверката на вещото лице е предоставено устройство – телефон марка Самсунг, с което се
твърди, че е направена проверката. Това представлява мобилен телефон от среден клас. Не е
намерена информация какъв е точно микрофонът, нито какви са техническите му
характеристики. Обикновено микрофоните, които се поставят в мобилни телефони
притежават качества, които да задоволят нуждите на обикновен краен потребител –
неспециалист и не биха могли да се ползват за професионални цели. В съдебно заседание
вещото лице допълва, че чисто хипотетично е възможно програмата да засече музика и от
преминаващ автомобил, ако е достатъчно високо пусната.
От приетата съдебно-техническа експертиза, допусната за превод на договор между
АДКАИ и М. от 01.08.1993 г., вещото лице дава заключение, че като цяло договорът е
преведен изключително точно. Дадени са някои корекции на думи, които са по-подходящи
според експерта, но те не променят смисловото съдържание.
При разпита свидетелят Ч.В.П. заявява, че е сътрудник на М. от 15 години. Дейността
му се изразява да посещава търговски обекти на територията на Република България,
независимо от това дали са хотели, ресторанти, магазини и всякакъв вид обществени места с
цел установяване на това дали в даден търговски обект звучи музика. Ако звучи музика, се
свързва с управителя, за да го осведоми, че според закона трябва да има лиценз за
озвучаване на търговския обект. Посочва, че идентифицира музиката чрез приложение от
телефона му, което се нарича SHAZAM. Използва приложението вече шест години и никога
не го е подвело. Знае, че З. е фирма, която стопанисва търговски обект, който се намира в гр.
София на ул. „Оборище“ № 37. На 03.06.2021 г. посетил адреса и седнал като клиент в
заведението. Стоял около 40-45 минути. През това време от тонколоните, които били в
заведението, звучала музика. Посредством SHAZAM идентифицирал музиката, която
звучала в търговския обект. Заявява, че на 03.06.2021 г. не се е виждал с представители на
ответника. На 10.06.2021 г. посетил отново обекта, за да връчи уведомително
информационно писмо и го връчил на лице зад бара, който се представил, че е заместник
управител. Сочи, че на 03.06.2021 г. заведеното било пълно с хора, като имало клиенти и
вътре и отвън. Не е видял да има ремонти. Произведенията, които идентифицирал били
„Emmanuel“, „Staying for good, Um Pincelada“, „New York City“ и „Be thankful for what you
got“. Сочи, че за по-голяма прецизност проверява дали музикалното произведение го има и в
Youtube. Озвучаването в заведението било от чуждо радио „Монте Карло“. Заявява, че за
извършените действия получава възнаграждение от М.. Посочва, че на 03.06.2021 г. седял
отвън в заведението.
При разпита свидетелят С.С.С. заявява, че има приятелски отношения със
4
собствениците на З. и конкретно с М.С. и З.С.. Знае, че имат заведение на ул. „Оборище“,
където ходил няколко пъти. Дава им консултации за окабеляване и озвучаване, тъй като с
това се занимава. В заведението има музика, три тонколони по 60 вата и много хубав
усилвател. Има маси отвън. Правил окабеляването вътре. Бил на 03.06.2021 г. в заведението,
тъй като се била отлепила мембраната на едната колана. Правил настройки като пускал
различни български радиостанции. Отишъл в 12.00ч. и правили пробите до към 17-17:30
часа. През това време имало хора в заведението. Тогава имало служители на дружеството –
сервитьори. Сочи, че той пускал радиостанциите. Имало три колони разположени ляво,
дясно и център. Навън нямало колони.
При поставяне на свидетелите в очна ставка, свидетелят С. заяви, че няма представа
дали отвън е имало колони. Неговата работа била вътре да оправя дефектиралата колона.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предмет на разглеждане са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 95 във вр. с чл. 95а, ал. 1 ЗАПСП за присъждане в полза на
ищеца на обезщетение за причинена от ответника вреди под формата на пропусната полза за
нарушени авторски права и иск по чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП за разгласяване за сметка на
нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в определен от
съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.
За да бъдат основателни осъдителните исковете, следва да се установи в процеса при
условията на пълно и главно доказване, че ответникът е осъществил нарушение на
закриляните от специалния ЗАПСП права. Такова нарушение ще е налице във всички
случаи, при които обект на авторски и/или сродни права се използва без съгласие на
правопритежателя и без законът да допуска използването му, независимо от волята на
последния.
Съдът приема за установено от ангажираните писмени доказателства и изслушаната
съдебно-техническа експертиза, че ищецът М. е сдружение за колективно управление на
права, регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел и вписано в
регистъра при Министерството на културата. Съгласно чл. 94, ал. 1 ЗАПСП /нов – ДВ, бр. 28
от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г./, приложим в конкретния случай, колективно управление
на авторски или сродни на тях права /колективно управление на права/ е дейност по
управлението на авторски и/или сродни на тях права едновременно от името и за сметка на
повече от един носител на авторски и/или сродни на тях права /носител на права/ в тяхна
обща полза и включва отстъпване на ползватели на авторски и/или сродни на тях права за
използване на произведения и други обекти на закрила и събиране на приходите от
упражняването на тези права, както и от права за получаване на дължими съгласно този
закон възнаграждения, включително компенсационни – чл. 94, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗАПСП.
Видно е, че между ищеца и организациите за колективно управление на авторски
права, в които членуват процесните композитори и автори на песните, предмет на делото, са
сключени писмени договори. Съдът кредитира заключението на вещото лице от съдебно-
техническата експертиза, че към датата на събитието 03.06.2021 г. и към датата на исковата
молба организациите за колективно управление на авторски права за процесните
произведения ASCAP, SIAE и SACEM са точно тези така, както са индивидуализирани в
исковата молба и посочените организации имат договори за представителство с ищеца.
Договорите също така са вписани в публичния регистър на Министерството на културата по
чл. 94г ЗАПСП. При тези данни настоящият съдебен състав приема за установено, че
договорите са действащи и към настоящия момент и че страните са се възползвали от
клаузата за автоматично продължаване след изтичане на уговорения срок.
С оглед изложеното следва да се приеме, че ищецът има активна процесуална
легитимация да води порцесните искове по аргумент от чл. 95в, ал. 1 ЗАПСП като
5
организация за колективно управление на права, и право да представлява членовете на
горепосочените организации за колективно управление на авторски права, с които има
сключени договори за взаимно представителство както към датата 03.06.2021 г., така и към
датата на предявяване на иска, което се доказа от приетото заключение на съдебно-
техническата експертиза. Установи също така, че авторите на музиката и текста на
процесните музикални произведения, както и организациите, които управляват техните
права са тези, посочени в исковата молба.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на ответника
относно липсата на легитимация на ищеца, липсата на договори между ищеца и
организациите и възраженията срещу поддържане на базата данни и нейната достоверност,
доколкото същите се опровергават от приетите доказателства. Видно е, че организациите
фигурират в публичния регистър към Министерството на културата. Наред с това
произведенията и техните автори и композитори са идентифицирани в достатъчна степен от
вещото лице при извършване на проверка в базата данни, за която няма данни да е
компрометирана.
Обект на авторско право, съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗАПСП, е всяко
произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност
и е изразено по какъвто и да е начин и в каквото и да е обективна форма, включително
музикални произведения и филми и други аудио-визуални произведения. В случая се
твърди осъществено използване на музикалните произведения в търговски обект,
стопанисван от ответника на 03.06.2021 г.
За установяване осъщественото нарушение по делото е разпитан св. Ч.П., в чийто
показания същият заявява, че е посетил като сътрудник на М. заведението, стопанисвано от
ответника и находящо се в гр. София, ул. „Оборище“ № 37 на 03.06.2021 г. и там е
констатирал, чрез използване на инсталираното в телефона му приложение SHAZAM, че
звучат процесните песни.
Съдът намира, че показанията на св. П. не са достатъчни, за да се приеме за
установено, че нарушението е извършено. Изводът за извършено нарушение се разколебава
от проведеното насрещно доказване от ответника чрез разпита на св. С. и чрез изслушване
на допусната съдебна компютърно-техническа експертиза. При показанията си св. С. заяви,
че през въпросния ден от 12.00 ч. до 17.30 ч. е бил на обекта, за да ремонтира дефектирала
тонколона, като за целта е сменял различни български радиостанции. Тези показания
разколебават изложеното от св. П., че докато е седял в заведението за 40-45 минути е
звучало чуждо радио. Показанията на св. П. следва да се преценяват при прилагане
разпоредбата на чл. 172 ГПК, като се има предвид, че свидетелят изрично заяви, че за
извършената работа по посещение на процесното заведение е получил възнаграждение от
ищеца. Освен това за присъствието на св. П. в заведението не са събрани доказателства, като
от представения касов бон може да се направи единствено извод, че на въпросната дата
03.06.2021 г. от заведението на ответника е закупена напитка, но не и от кого. Изрично
свидетелят заяви, че на самия ден не е потърсил контакт със „З.“ ООД, въпреки че в
заведението е имало служители – сервитьори, както заяви св. С., като е това е направено чак
след няколко дни. При кредитиране изслушаната и обсъдена по-горе съдебна компътюрно-
техническа експертиза съдът намира, че подобно разпознаване извършеното с посочената
програма не е безспорно и достатъчно убедително, за да се докаже при пълно и главно
доказване фактът на извършено от ответника нарушение. В заключението вещото лице
пространно изследва функционалността на посочената програма SHAZAM и прави извод, че
е напълно възможно програмата да допусне грешка при идентифициране на дадено
музикално произведение. Събрани са данни, че програмата SHAZAM не представлява
професионална програма за установяване авторството на музикално произведение, а е
продукт, създаден за любителски цели и за масово използване, като изрично е предвидено в
6
Общите условия за използване на програмата, че за същата не е предвидена възможност да
се използва за професионални цели. Наред с това за разпознаване на произведенията с
програмата SHAZAM от значение са следните фактори: налични ли са произведенията в
базата данни на приложението; силата на музиката; броят и наслагването на околните звуци
върху песента; какво е качеството на записа; до колко е чувствителен микрофонът на
устройството; характеристиките на говорителя, от който се възпроизвежда и разстоянието
до източника на звука. В разглеждания случай не са събрани доказателства, че условията,
при които се твърди, че е извършено разпознаването са били достатъчни, за да се приеме със
сигурност, че посочените в исковата молба произведения са именно тези, които са звучали в
заведението. Св. П. заяви, че е стоял отвън в заведението, а ул. „Оборище“ е в центъра на гр.
София и е общоизвестен факт, че е шумно. Не е намерена и информация, както констатира
вещото лице, какъв е точно микрофонът в телефона на св. П., нито какви са техническите му
характеристики, което е от значение дали програмата е могла достатъчно надеждно да
идентифицира песните.
При тези данни и обстоятелството, че за извършеното нарушение са ангажирани
единственото показанията на св. П., които не могат да послужат за категорично доказване
на твърдяното неправомерно поведение от ответника, по изложените по-горе мотиви, съдът
намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на твърдените от него факти.
След като не е доказано, че на 03.06.2021 г. „З.“ ООД е използвало без разрешение на
авторите на процесните 5 бр. музикални произведения чрез излъчването им в обществено
заведение пред неограничен кръг лица, не може да се приеме, че е осъществен фактическият
състав на чл. 95, ал. 1 ЗАПСП, обуславящ ангажирането на отговорността му за репариране
на вреди на носителите на авторски права. Ето защо исковете с правно основание чл. 95 във
вр. с чл. 95а, ал. 1 ЗАПСП следва да се отхвърлят. Неоснователен се явява и обусловеният
иск по чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАПСП.
С оглед изхода на спора право на разноски има ответникът, който своевременно
прави искане за тяхното присъждане и от когото са извършени разноски в общ размер на
2 300 лева, от които 1 100 лева за депозит за вещо лице и 1 200 лева за адвокатско
възнаграждение, които ще се възложат в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Сдружение М., с ЕИК: ****, с адрес: гр. София, ул.
****, срещу „З.“ ООД, с ЕИК: ****, с адрес: гр. София, бул. ****, обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 95 във вр. с чл. 95а, ал. 1 ЗАПСП за
заплащане на сумата в общ размер на 5 000 лева /пет хиляди лева/, представляваща
дължимо обезщетение за претърпени вреди поради нарушаване на правата на автори на
музика и текст, дължимо върху всеки от обектите по чл. 3, ал. 1 ЗАПСП, включен във всяка
песен, а именно: по 500 лева за музиката и по 500 лева за текста по отношение на следните
музикални произведения - песни: 1. Еманюел – Джей Крив енд Фрий Маджик, композитор и
автор на текста: Фауер Джоев Робертсън, член на американското дружество ASCAP,
представляван от М., композитор и автор на текста: Кривелов Дейсън Ейрън, член на
американското дружество ASCAP, представляван от М.. 2. Стейинг фор гууд – Папик,
композитор: Поджи Нерио, член на италианското дружество SIAE, представляван от М.;
автор на текста: Барбоза Еделва Бруна, член на италианското дружество SIAE,
представляван от М., автор на текста: Скафарди Алан, член на италианското дружество
SIAE, представляван от М.. 3. Ум пинчеляда – Мезария Евора и Димитра Галани,
композитор: Шантре Теофило, член на френското дружество SACEM, представляван от М.;
автор на текста: Шантре Виторино, член на френското дружество SACEM, представляван от
7
М.. 4. Ню Йорк сити – Ди Дже Строуб Бруклин Броукън Бийт Ремикс – Питър Малик фийт
Нора Джоунс, композитор и автор на текста: Малик Питер Н, член на американското
дружество ASCAP, представляван от М.. 5. Бий тенкфул фор уод ю год – Уил, композитор и
автор на текста: Де Вон Уилиям ю, член на американското дружество ASCAP,
представляван от М., както и иска с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 6 ЗАСП за
разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два
всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с
национално покритие, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Сдружение М., с ЕИК: ****, с адрес: гр.
София, ул. ****, да заплати на „З.“ ООД, с ЕИК: ****, с адрес: гр. София, бул. ****, сумата
2 300 лева /две хиляди и триста лева/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8