Р Е
Ш Е Н
И Е № 213
гр.Стара Загора, 01.07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, VІII
състав, в публично съдебно заседание на втори юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Николина Николова
и с участието
на прокурора Румен Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН
МАНОЛОВ административно дело №109 по описа за 2020г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е по реда на глава ХІ от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от
Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е по искова молба от „Загора Транс 93“ ЕООД – Стара Загора, чрез адв. Н.Я.,
срещу ОД на МВР Велико Търново, за присъждане на сумата от 500 лева, на
основание чл.1, ал.1, вр. чл.203 и сл. от ЗОДОВ, представляваща понесени от
дружеството-ищец имуществени вреди вследствие от отменен електронен фиш серия Г,
№8003, издаден от ОД на МВР Велико Търново, с наложена на ищеца имуществена
санкция в размер на 2000 лв. В исковата молба се сочи, е електронният фиш бил обжалван по съдебен ред, като с влязло в сила съдебно
решение по АНД №1949/2019г. по описа на Великотърновски районен съд,
санкционният акт бил отменен. Сочи се, че в производството по отмяна на
електронния фиш пред РС Велико Търново, ищецът е ангажирал адвокатска защита,
като за процесуално представителство по делото пред районния съд е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Обосновава, че с издаването на
отменения електронен фиш са му причинени имуществени вреди, изразяващи се в
изплатено адвокатско възнаграждение по делото, водено пред РС Велико Търново. Излага
доводи, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Моли
се съда да постанови решение, с което да осъди ответника ОД на МВР Велико
Търново да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на
500 лева от отменен незаконосъобразен електронен фиш, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените в настоящото
производство разноски.
Ответникът – ОД на МВР Велико Търново, редовно и своевременно
призован за съдебно заседание, не се явява не се представлява. В писмен отговор
на исковата молба оспорва същата като неоснователна и недоказана. Излага
съображения, че в случая не е налице основание за ангажиране на отговорността
на държавата за претендираните вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото
електронния фиш не е административен акт по смисъла на посочената разпоредба, а
държавновластнически правораздавателен акт, който се издава в резултат на
опростено състезателно производство след сезиране за решаване на конкретен
административнонаказателен спор, при самостоятелност и независимост на
произнасящия се орган, неповратимост на решението му и отменимост единствено по
съдебен ред. Обосновава, че разноските, направени при оспорването на
електронния фиш не могат да бъдат квалифицирани като имуществено вреди,
произтичащи непосредствено от отмяната му. Сочи, че уважаването на искането за
обезщетяване на направените разноски по реда на ЗОДОВ означава заобикаляне на
процесуалния закон и недопустимо разширяване на отговорността на държавата с
разноски, които според процесуалните правила тя не дължи. Твърди, че разходите
за адвокатско възнаграждение не са в пряка причинно-следствена връзка с
отменения електронен фиш, а съставляват плащания по договор за поръчка и са
направени в резултат на личен избор на ищеца, при упражняване на правото му, а
не на задължението му да обжалва санкционния акт. В заключение обосновава, че за
твърдението за заплатени от ищеца 500 лева за процесуално представителство в
производството пред районния съд не са ангажирани доказателства за реално
заплащане на посочената сума. Алтернативно, при становище на съда за
основателност на исковата претенция, се моли претендираната сума да бъде
намалена, предвид фактическата и правна сложност на делото и реалното участие
на упълномощения адвокат при неговото разглеждане. Излага съображения и за
неоснователност на претенцията за присъждане на законна лихва върху
претендираната сума. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение по настоящото дело.
Прокурорът дава становище за доказаност на исковата претенция по
основание и размер, поради което счита, че същата следва да бъде уважена.
Съдът,
след като прецени доказателствата, събрани по делото, установи следното от
фактическа страна:
С
електронен фиш Серия Г №0008003 за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, издаден от ОД на МВР Велико Търново, на ищеца „Загора-Транс-93“
ЕООД – Стара Загора, на основание чл.638, ал.4 от Кодекса за застраховане, е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000
лева, за това, че на 30.09.2019г., в 12:18 часа в гр.Велико Търново, ПП I-5 км 105+500 в посока гр.Русе, като юридическо лице,
което притежава МПС, не е сключило договор за застраховка гражданска
отговорност, като нарушението е установено с техническо средство АТСС САИРН m “Speedet 2D” и е извършено с МПС Стас О 38 3 ФАК, вид
„полуремарке“ с рег.№***, с което е нарушил разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1
от Кодекса за застраховане.
Електронният фиш е
оспорен
пред РС – Велико Търново, за което е образувано административно-наказателно
дело № 1949/2019 година. С решение № 587/17.12.2019г., съдът е отменил електронния
фиш като незаконосъобразен. Решението е влязло в сила на 01.02.2020 година. В
образуваното административно-наказателно дело, жалбоподателят се е
представлявал от процесуален представител - адвокат Н.Я. ***, за което, видно
от договор за правна защита и съдействие № 0202112 от 22.10.2019 година (л.7 от
АНД № 1949/2019г.), е уговорено възнаграждение в размер на 500 лв., заплатено в
брой.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът
е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.205 АПК,
поради което е процесуално допустим.
Разгледан
по същество е основателен по основание.
По
делото няма спор, че с електронен фиш Серия Г №0008003, издаден от ОД на МВР Велико
Търново, на ищеца „Загора-Транс-93“ ЕООД – Стара Загора е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 лева. Санкционният
акт е бил оспорен по съдебен ред пред РС – Велико Търново, посредством наетия
адвокат Н.Я. ***. С решение № 587/17.12.2019г. по административно-наказателно
дело № 1949/2019 година на РС Велико Търново, съдът е отменил електронния фиш като
незаконосъобразен и същото е влязло в сила на 01.02.2020г.
В
производството по обжалване на електронен фиш Серия Г №0008003, издаден от ОД
на МВР Велико Търново, ищецът е бил представляван от процесуален представител,
на когото е заплатил уговореното в размер от 500 лв. възнаграждение, платени в
брой. Договора от 22.10.2019г. е представен по административно-наказателно дело
№ 1949/2019 година на РС Велико Търново.
Обикновено отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, който се съставя на стандартна бланка, одобрена от адвокатските колегии в страната под формата на кочани. Такъв е и договорът, чиито разноски се претендират като обезщетение. Съобразно тълкувателно решение № 6/2012 на Върховен касационен съд (ВКС) съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
В случая в договора за правна
помощ е посочено, че уговорената сума е заплатена в брой, поради което твърдението
в отговора на исковата молба, че адвокатското възнаграждение не е реално заплатено
се явява неоснователно.
Съдът
приема, че отмененият електронен фиш представлява незаконосъобразен
административен акт по смисъла на чл.203, ал.1 АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на
чл.1 от ЗОДОВ.
В този смисъл е и тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на Върховен
административен съд (ВАС) по т. д. № 2/2016 година. Съгласно диспозитива на
същото, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал.1
от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления (и приравнените на тях електронни фишове), изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този
закон.
Ето
защо, следва да се приеме, че е налице първата материалноправна предпоставка за
реализиране на тази отговорност. С решение № 587/17.12.2019г. по административно-наказателно
дело № 1949/2019 година на РС Велико Търново, съдът е отменил електронния фиш като
незаконосъобразен и същото е влязло в сила на 01.02.2020г.
От
незаконосъобразният акт – отменения по съответния ред с влязъл в сила съдебен
акт електронен фиш, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени
разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на електронния
фиш, в размер на 500 лева. Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ,
дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът не би заплатил
адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би
представлявала за него вреда, ако не бе издаден електронния фиш, отменен
впоследствие като незаконосъобразен. Независимо, че липсва нормативно
установено задължение за процесуално представителство по ЗАНН, по своя преценка
оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може да ангажира адвокатска
защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи успешния изход на спора по
обжалване на издадения срещу него електронен фиш, поради което и вредите се
явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт –
електронния фиш. От това следва, че е налице и втората материалноправна
предпоставка за реализиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 ЗОДОВ.
Налице
е и третото условие за реализиране на тази отговорност – причинна връзка между издадения електронен фиш,
отменен като незаконосъобразен по съответния ред и средствата за заплатеното
във връзка с неговото обжалване адвокатско възнаграждение.
Според
тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. № 2/2016 година,
неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно
постановление (и приравнения на него електронен фиш) и потърсената от
наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се
намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданина не би
потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите
законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения
адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издадения електронен
фиш, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено
средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права
са накърнени неправомерно от административния орган.
Изложеното
мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за
реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е доказана по основание.
Размерът на исковата претенция обаче съдът
намира прекомерен, поради което искът следва да бъде уважен до размера от 370
лева. Съгласно мотивите на тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г.,
постановено по т. д. № 2/2016г. на ВАС, институтът на обезщетението от
непозволено увреждане не е и не може да се превърне в средство за неоснователно
обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и
съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на
обезщетението, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2
от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е
съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за
действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на
която и да е от страните в производството. Предвид това и с оглед липсата на
фактическата и правна сложност на делото, образувано по оспорване на
санкционния акт, както и провеждане на само едно съдебно заседание по него,
макар и с участието на процесуалния представител на санкционираното лице, справедливият
размер на обезщетението за претърпени имуществени вреди е 370,00 лева, какъвто
е минималният размер за процесуално представителство, защита и съдействие,
съгласно чл.18, ал.2,
вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (ДВ. бр.28 от 2014г. – изменена, но
действала към момента на провеждане на въззивното производство пред РС Велико
Търново).
По искането за присъждане на законната лихва от датата
на подаване на исковата молба: Съгласно чл.86, ал.1
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора, както предвижда чл.84, ал.2
от ЗЗД. С подаването на исковата молба се счита, че ответникът е
поканен от ищеца и затова ще следва главницата от 370 лв. да бъде присъдена
ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба на 14.02.2020г.
до окончателното изплащане на сумата. Възражението за недължимост на законна
лихва върху претендираната сума, направено от процесуалния представител на
ответника и обосновано с обстоятелството, че в случая се претендират невъзстановени
съдебни разноски, а законна лихва върху такива разноски не се присъжда в
съдебните производства, съдът намира за неоснователно. Това е така, защото
предмет на настоящото производство е не претенция за невъзстановени съдебни
разноски, а присъждане на обезщетение за средства за заплатено адвокатско
възнаграждение при оспорване на санкционен акт, отменен като незаконосъобразен
с влязло в сила съдебно решение. Именно тези средства представляват вредата,
подлежаща на обезщетяване, а след като се касае за вреда – дължи се и лихва
върху нея.
Ищецът
е внесъл предварително дължимата държавна такса в размер на 10 лева. Такава е
дължима и с оглед изхода на правния спор, тя следва да бъде възложена на
ответника, а така също и 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение съобразно
представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие (лист 4). Размерът
на това възнаграждение съответства на минимално предвидения по чл.8, ал.1, т.1
от Наредба
№ 1/09.06.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и в тази
връзка възражението на процесуалния представител на ответника за негова
прекомерност се явява неоснователно.
С оглед на изложеното, на основание чл. 203, ал.2
от АПК, § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл. 235 от ГПК, съдът
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Велико Търново, да заплати на „Загора Транс – 93“ ЕООД
– гр.Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара
Загора, ул.Бяло Море №1, ет.4, ап.10, представлявано от управителя Б.И.М., обезщетение
за причинени имуществени вреди в размер на 370
(триста и седемдесет) лева, представляващи
средствата за заплатено адвокатско възнаграждение при оспорване на електронен
фиш Серия Г №0008003, издаден от
ОД на МВР Велико Търново, отменен с влязло в сила Решение № 587/17.12.2019г. по
административно-наказателно дело № 1949/2019 година на РС Велико Търново, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
предявяване на иска на 14.02.2020г., до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Велико Търново, да заплати на „Загора Транс – 93“ ЕООД
– гр.Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара
Загора, ул.Бяло Море №1, ет.4, ап.10, представлявано от управителя Б.И.М., сумата
от 310 (триста и десет) лева – разноски по настоящото дело.
Решението може да се обжалва или протестира чрез Административен
съд Стара Загора, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: