Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 11.08.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на пети май, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                             Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Емилия Вукадинова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. №  3 167 по описа за 2015 г. и

 

Р Е Ш И:

 

           

[1] ОТХВЪРЛЯ следните искове срещу М.НА О.на Република България и Община Х.:

1. на К.С. на основание чл. 50 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за солидарното заплащане на 200 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг А.С., настъпила на 06.02.2012 г. вследствие на наводнението в село Б., община Х.;

2. на Т.Т. на основание чл. 49 от ЗЗД за солидарното заплащане на 150 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия баща А.С., настъпила на 06.02.2012 г. вследствие на наводнението в село Б., община Х.;

3. на М.Т. на основание чл. 49 от ЗЗД за солидарното заплащане на 150 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия баща А.С., настъпила на 06.02.2012 г. вследствие на наводнението в село Б., община Х..

 

 

 

[2] ОСЪЖДА К.С., Т.Т. и М.Т. да заплатят:

1. на М.НА О.на Република България 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК;

2. на Община Х. 325,00 лева разноски по делото и 13 836,00 лева адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомяването.

 

[4] Ако Т.Т. или М.Т. обжалват решението, те следва да представят доказателство, удостоверяващо внасянето по сметка на САС на държавна такса от по 200,00 лева.  При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. К.С. е освободена от заплащането на държавна такса.

 

 

          МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

[5]  Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е гражданско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

         

[6] К.С., Т.Т. и М.Т. заявяват в искова молба от 10.03.2015 г., че са наследници по закон на А.С.– ищцата е негова съпруга, а ищците негови синове. На 06.02.2012 г. А.С.е починал от удавяне вследствие на наводнение в село Б.. Наводнението е било предизвикано от язовир Иваново поради скъсване на язовирната му стена.

 

[7] Две трети от язовир Иваново, заедно с цялата язовирна стена, са били предоставени за ползване от ответника М.НА О.на Република България (Министерството), а другата 1/3 от язовира е била собственост на Община Х. (Общината). К.С. твърди, че Министерството и Общината са имали вещни права върху язовира, които са ги задължавали да го стопанисват и подържат. Т. и М. Т. са заявили, че язовирната стена се е скъсала поради неспазване от служители на Министерството и на Общината на предписаните правила по поддържането ѝ, които те са имали задължение да спазват поради това, че Министерството и Общината са имали вещни права върху язовира.

 

[8] От смъртта на А.С.ищците са претърпели неимуществени вреди, които те оценяват на 200 000,00 лева за К.С. и по 150 000,00 лева за Т. и М. Т.. Ответниците не са заплатили обезщетения на ищците. Затова ищците молят съда да осъди Министерството и Общината да им заплатят солидарно съответно 200 000,00 лева обезщетение на К.С. и по 150 000,00 лева обезщетение на Т. и М. Т. (исковата молба, л. 3-11, т. I; уточнението на исковата молба от К.С., л. 187, т. I; молбата за изменение на исковете, л. 230-233, т. I; уточнението в съдебно заседание, л. 244-245, т. I; определението на съда по молбата за допускане на изменение на исковете, л. 245, т. I).

 

2. На ответниците

 

2.1. на Министерството

 

[9] Ответникът Министерството е оспорил предявените искове. То заявява, че:

1. не е собственик на язовир Иваново, а такива са трети лица;

2. язовирът не му е предоставян за управление и ползване, не е изграждало язовира и не го е ползвало;

3. не е възлагало работа на свои служители по поддръжката на язовира;

4. търсените обезщетения са прекомерни. Затова Министерството моли съда да отхвърли предявените искове (писмения отговор, л. 81-88, том I).

 

2.2. на Общината

 

[10] Ответникът Общината е оспорила предявените искове. Тя твърди, че:

1.              не е собственик на язовир Иваново;

2.              смъртта на А.С.не е следствие на наводнението на село Б., предизвикано от язовир Иваново;

3.              е направила всичко необходимо за евакуирането на населението на село Б. и евентуално смъртта на А.С.се дължи на негови действия/бездействие;

4.              за неимуществените вреди, претърпени от К.С., тя е получила обезщетение от: а. държавата от 10 000,00 лева; б. от специално създадения фонд за пострадалите. Затова Общината моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 154-160, том I).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[11] А.С.е бил роден на *** г., неговата съпруга К.С. е била родена на *** г., а синовете им ищците Т. и М. Т. са били родени на *** г. (удостоверението за наследници, л. 13). Те са били прекрасно и задружно семейство. А.С.е бил добре физически, отглеждал е животни и се е грижил за селскостопанска градина. Той е бил много трудолюбив и отзивчив, невероятен съветник, помагал е със съвети на синовете си, а те на него в стопанството му. А.С.се е разбирал много добре със съпругата си К.С., двамата са се обичали. Те са живеели в село Б., а синовете им са живеели в гр. Димитровград, като са ги посещавали събота и неделя, а понякога и през седмицата (показанията на свидетелката Й., л. 246, т. II) 

 

[12] На 21.07.1961 г. Министерски съвет (МС)  е издал Постановление 148 (секретно). С него той е предоставил на Министерството имоти за военен полигон „Корен“. Между тях не е бил язовир „Иваново“ (постановлението от тома със секретния материал).

 

[13] През 1970 г. инженерИ.е изготвил информация за изпълнение на мероприятията за провеждане на високите води и борба с наводненията в Хасковски окръг. За язовир Иваново е отговарял М.М.(информацията, л. 115-116, т. I). Язовирът е бил включен в списъците на язовирите в Хасковски окръг, като собственост на АПК ЮГ, част от което е било ТКЗС Иваново, в чието землище е бил язовирът (списъците, л. 117-121, т. I). Не се спори, че язовирът е бил изграден от ТКЗС Иваново на земя, внесена в ТКСЗ Иваново от член-кооператорите му (ответниците са възразили, че язовирът е бил собственост на ТКСЗ Иваново; ищците не са оспорили тези възражения и доказателствата, които са ги подкрепяли).

 

[14] На 01.01.1975 г. е бил изготвен списък на помпените станции, собственост на ТКЗС-та в Хасковски окръг. В него ТКЗС Иваново е било вписано като собственик на помпени станции 1 и 2. Първата се е захранвала с вода от язовир Иваново, а втората е била на контрол от първата (списъка, л. 161-162, т. I).

 

[15] Не се спори, че от АПК ЮГ е била образувана А. «Х.». На 01.07.1991 г. А. «Х.» и ТКЗС Иваново са подписали разделителен протокол. Той е бил създаден в изпълнение на решение на Окръжен съд Х. за отделянето на ТКЗС Иваново от А. «Х.». С разделителния протокол недвижимата собственост на А. «Х.» на територията на ТКЗС Иваново е преминала към ТКЗС Иваново (протокола, л. 122-127, т. I).

 

[16] На 21.12.1992 г. екип на Е.Ф. „Н.К.“ е изготвил експертно заключение за извършена експертна оценка на имуществото на ТКЗС Иваново на основание чл. 49, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделска земя (ППЗСПЗЗ). В него са били оценени: язовир, въведен в експлоатация през 1962 г.; помпена станция към него, въведена в експлоатация през 1963 г.; втора помпена станция, въведена в експлоатация през 1964 г.; напоително поле и главен напоителен канал с напорен (изравнителен) тръбопровод, въведени в експлоатация през 1963 г. (справките, л. 128-129, т. I).

 

[17] На 01.09.1994 г. ликвидационният съвет към Земеделска кооперация „Трети март“ село Иваново е обединила в един обект, подлежащ на продажба чрез търг, язовир Иваново, двете помпени станции,  напоително поле и главния напоителен канал с напорен (изравнителен) тръбопровод. Първоначалната цена за обединените вещи е била 1 867 338,00 лева (протокола, л. 130, т. I; списъка, л. 136, т. I).

 

[18] Три дни по-късно, на 04.09.1994 г. търгът е бил проведен. В него са участвали три лица. Търгът е бил спечелен от Д.С., действащ като правоимащ и пълномощник на правоимащи от село Иваново, който е предложил цена от 1 885 338,00 лева (протокола, л. 131-132, т. I). На 03.10.1994 г. председателят на ликвидационния съвет на ЗК „Трети март“ село Иваново е сключил договор за продажбата на язовира и другите обединени за продажба с него вещи с Д.С. и Петър Георгиев, като представители на правоимащите от земеделските кооперации „Земя“ и „Тракия-Прима“, село Иваново (договора, л. 133-134, т. I; обяснението, л. 140, т. I). Не се спори, че двете кооперации са заплатили цената по договора и, че впоследствие цената не е била върната на двете кооперации купувачи.

 

[19] На 28.03.2000 г. е бил издаден акт за публична общинска собственост (АПОС) за имот 000527 с площ 28,621 дка в землището на село Иваново, от които 25,8 дка са попадали в язовир „Ешмеджика“ (АПОС, л. 55, т. I; заключението на вещото лице П., л. 182, т. II). Три месеца по-късно, на 03.07.2000 г. е бил издаден и акт за публична общинска собственост за имот 000526 от 2,459 дка в землището на село Иваново, от които 2,1 дка са попадали в язовир „Ешмеджика“ (АПОС, л. 154, т. I; заключението на вещото лице П., л. 182, т. II). Не се спори, че язовир „Ешмеджика“ е идентичен с язовир Иваново.  Липсват твърдения в землището на село Иваново да има втори язовир. Затова съдът приема, че в землището на село Иваново има само един язовир – процесният.

 

[20] На 23.04.2003 г. е бил издаден акт за публична държавна собственост (АПДС) за имот 000002. Той е бил описан като част от учебен полигон, представляващ незастроен поземлен имот с площ от 2 610 573,00 кв. метра (или 2 610,573 дка), от тях 277,60 дка са попадали в язовир „Иваново“ (АПДС, л. 235, т. I; заключението на вещото лице П., л. 182, т. II).  В имот 000002 попада и язовирната стена на язовир Иваново (писмото от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, л 3-4, т. II; заключението и разпита на вещото лице П., л. 182 и л. 192, т. II).

 

[21] Началникът на Главния щаб на сухопътни войски, генерал-лейтенант З.С., е изпратил становище до Началника на Генералния щаб на Българската армия, генерал Н.К. на 01.06.2004 г. То е било дадено, за да се изготви отговор на молба от кметския наместник на село Остър камък и подписка на жителите на селото с искане за преместване на линията на полигон „Корен“. В него генерал-лейтенант З.С.е заявил: „язовир „Иваново“ се използва от подразделенията за обучение и подводно кормуване и десантиране, а останалите два язовира се ползват при провеждане на тактически учения. Независимо, че язовирите се намират в очертанията на полигона, водите им се ползват от местното население“. Затова той е предложил да се отговори, че „с водните запаси на посочените в молбата водоеми се разпорежда община Х. и Министерството на отбраната няма отношение към въпроса“ (становището, л. 27-28, т. I).

 

[22] На 08.01.2009 г. Областният управител на Област Х. (Областният управител) е изпратил писмо до Министъра на отбраната (Министъра), Кмета на Община Х. (Кмета) и Директора на ТД „Гражданска защита“ – Х.. С него той ги е уведомил, че в областна администрация е било постъпило писмо от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което Областният управител е бил уведомен за установен силен теч от стената на язовир Иваново. Затова Областният управител е поискал да бъде писмено уведомен относно това дали язовирът е собственост на Министерството и включен ли е в баланса на армейски полигон „Корен“, тъй като попада в него. Областният управител също е поискал от Кмета да го уведоми каква процедура ще е необходимо да се предприеме в случай, че язовирът не е бил собственост на Министерството и застрашава сериозно няколко населени места. Областният управител е поискал от ТД „Гражданска защита“ да го уведоми какво отношение е взела в аварийните планове за защита на населението (писмото, л. 29, т. I).

 

[23] Нa 19.01.2009 г. Кметът е отговорил на Областния управител, че част от язовира попада в имот, актуван като публична общинска собственост, но язовирът се ползва от армията за обучения по подводно кормуване и десантиране, като е цитирал становището на генерал-лейтенант З.С.(писмото, л. 25, т. I). На 26.01.2009 г. Министърът също е отговорил на Областния управител. Той е заявил, че за имот 000002 е бил съставен АПДС, но на Министерството не е предоставян за управление язовир Иваново, то не е изграждало язовира и той не е заведен в баланса му. В АПДС като граници на имот 000002 са били записани имоти 000526 и 000527 – язовир със собственик Община Х.. Затова Министърът е поискал отстраняване на грешка в картата на възстановената собственост (КВС) (писмото, л. 77, т. I).

 

[24] Малко по-късно, на 06.02.2009 г., Областният управител е уведомил Кмета за отговора на Министъра (писмото, л. 32, т. I). На 06.04.2009 г. Кметът е поискал от Общинска служба „Земеделие и гори“ (ОСЗГ) да отстрани явна фактическа грешка в КВС (писмото, л. 33, т. I). На 23.04.2009 г. ОСЗГ е отговорила на Кмета, че координатите на терена на корпусен военен полигон „Корен“ в частта, попадаща в землищата на община Х., са били съгласувани с Министерството. Затова не е налице грешка в КВС (писмото, л. 34, т. I).

 

[25] В следващите почти три години е последвала кореспонденция между Областния управител, Кмета и Министъра относно лошото състояние на язовирната стена на язовир Иваново и необходимостта от предприемането на действия (писмата на: л. 36, т. I; л. 38, т. I; 76, т. I; л. 26, т. II; л. 35, т. II; л. 37, т. II; л. 45, т. II; л. 46, т. II; л. 83-86, т. II; л. 98, т. II). Междувременно, на 19.02.2009 г. служител на Министерството на извънредните ситуации, на 12.11.2010 г. комисия от община Х. и на 21.04.2011 г. инспектор от Гражданска защита са установили каверни в язовирната стена на язовир Иваново (л. 71, л. 57 и л. 47, т. II). Не се спори, че тези констатации са били известни на Министерството и Общината (вж. и отчета, л. 27-34, т. II; писмото, л. 35, т. II; списъка, л. 39-44, т. II).

 

[26] Преди и към 06.02.2012 г. от язовирната стена на язовир Иваново е имало силен теч при язовирния изпускател. Също така са съществували следните повреди: 1. неработещ спирателен кран на основния изпускател; 2. незначително, но видимо понижение в средната част на короната в надлъжна посока; 3. напречна деформация на короната на стената – слягане на ръба откъм сухия откос; 4. рязко пропадане към каменния насип във вид на яма с ширима 2 м. и дълбочина 1 м. на височина 5 м. от короната на стената по сухия откос. Тези деформации, пропадания и слягания са се дължали на изнасяне на материал от тялото на стената и разуплътняването на определени зони. Повърхността на преливника е била груба, което е възпрепятствало провеждане на преливното количество вода. Това е било и предпоставка  за запушването му със скални късове, лед, дънери на дървета и други предмети. В началото на преливника са били изградени няколко бетонни блокчета, които също са създавали условия за запушване на съоръжението.

 

[27] На 04.02.2012 г. в района на язовир Иваново е започнал снеговалеж, който е преминал в силен дъжд. Денонощният валеж за 06.02.2012 г. е надвишавал три пъти денонощния максимум за месец февруари. От силния дъжд, зимните и теренни  условия се е формирал голям повърхностен отток, който се е стекъл директно в язовир Иваново. Предвид площта на язовира и големия повърхностен отток се е формирала висока вълна от 7,93 метра.

 

[28] Язовир Иваново е имал техническата възможност да поеме тази висока вълна. Това не е станало поради три причини. Първо, изградените бетонни блокове по преливника са възпрепятсвали преминаването на ледените късове, което е довело до преливане на вода през преливника. Второ, няколко дни по-рано не е започнало контролирано изпускане на водата от язовира през основния изпускател. Трето, през есенно-зимния сезон язовирът не е бил изпразнен, за да няма такава повърхност на заледяване, както и, за да може да поеме висока вълна. Затова водата е преминала през преливника и е разрушила язовирната стена (заключението на вещото лице И., л. 286-298, т. II). Към датата на аварията, язовирът е бил изцяло безстопанствен и неподдържан (пак там, както и разпита на вещото лице И., л. 300). Всичко това е довело до скъсване на язовирната стена (пак там).

 

[29] От скъсването на язоворната стена е било наводнено село Б.. Във времето след скъсването на стената наводнението на село Б. не е било предотвратимо (заключението на вещото лице И., л. 297, т. II)

 

[30] Вследствие на наводнението е починал А.С.(основното и допълнителното заключение на вещото лице д-р М., л. 238-239 и л. 240-241, т. II; съдебно-медицинската експертиза на труп, л. 201-203, т. II). Ищците са преживели трудно смъртта на А.С.. Освен починалия, студената вода от язовира е била заляла и неговата съпруга К.С.. Непосредствено след инцидента, тя е изпаднала в кома и е била в болница три дни. К.С. е преживяла силен стрес, плачела е постоянно и е съжaлявала, че не си е отишла от този свят със съпруга си.

 

[31] На погребението на А.С.ищците са изпитвали неудобство от външния му вид. Те редовно посещават гроба му.

 

[32] От случилото се К.С. е отслабнала значително. В момента тя живее сама и се чувства самотна, макар че синовете ѝ я посещават (показанията на свидетелката Й., л. 246, т. II).

 

 [33] К.С. e освободена от заплащането на държавна такса (л. 52, т. I). Т. и М. Т. са заплатили по 400,00 лева държавна такса (л. 57, т. I). Тримата ищци са заплатили 700,00 лева на вещо лице (л. 221 и л. 279, т. II). Ищците са били представлявани безплатно от адвокат (л. 217, т. II). Общината е заплатила 300,00 лева на вещо лице (л. 168, т. II), 18 636,00 лева адвокатско възнаграждение (л. 282-283, т. II) и 25,00 лева за съдебни удостоверения (л. 177, т. I). Министерството не е направило разноски по делото. То е било представлявано от юрисконсулт.

             

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[34]  К.С. е предявила иск по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД). Т. и М. Т. са предявили искове по чл. 49 от ЗЗД.

 

1. По иска по чл. 50 от ЗЗД

 

[35] Съгласно чл. 50 от ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ответникът да е собственик на вещ или тази вещ да се намира под негов надзор; 2. вещта да е причинила вреда на ищеца; 3. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца за тази вреда.

 

[36] В случая ищците са заявили, че ответниците са имали вещни права върху язовира, откъдето е произтичала тяхната отговорност за стопанисването му и управлението му. Затова предпоставка за уважаването на иска е ответниците да са били собственици или да са имали вещни права върху язовира. Извън предмета на доказване по настоящото дело е дали ответниците са имали надзора върху язовира, защото такива твърдения не са били наведени с исковата молба.

 

[37] Съдът приема, че Министерството и Общината не са били собственици на язовира и не са имали вещни права върху него, задължаващи ги да го подържат и стопанисват - по-конкретно Министерството не е имало вещно право на ползване. Съдът приема това поради следното: по делото липсват каквито и да е доказателства, които да установят, че Министерството и Общината са собственици на процесния язовир или пък, че Министерството има право на ползване за него. Отбелязванията в АПДС, АПОС и в тези в скиците не доказват такива права.

 

[38] Точно обратното, налице са доказателства, които ищците не са оспорили, че процесният язовир е собственост на трети лица - земеделските кооперации „Земя“ и „Тракия-Прима“. В решение на ВКС 468-2010-I Г. О. по гр. д. 921/2009 г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК и задължително за първоинстанционните и въззивните съдилища, ВКС е приел следното: изградените върху земя на техни членове-кооператори и със средства на ТКЗС язовири са част от имуществото на ТКЗС. Затова при ликвидацията на ТКЗС, ако лицата, които са имали право на дял в тези ТКЗС, не са желаели да получат язовирите вместо дела си, съгласно чл. 29 от ЗСПЗЗ и чл. 48, ал. 8 от ППЗСПЗЗ ликвидационните съвети на ТКЗС са имали право да ги продават на търг на трети физически или юридически лица. Ако тази продажба е била извършена преди приемането на Закона за водите от 2000 г. и преди приемането на Закона за сдруженията за напояване от 2001 г., тя е действителна, тъй като към този момент не е съществувало законово ограничение относно субектите, които са можели да закупят част от имуществото на бившите ТКЗС.

 

[39] Съдът установи, че язовир Иваново е бил изграден върху земя на член-кооператори на ТКЗС Иваново и с негови средства. Той е бил продаден на търг по реда на чл. 29 от ЗСПЗЗ и чл. 48, ал. 8 от ППЗСПЗЗ на двете земеделски кооперации, като това е станало през 1994 г., преди влизането в сила на Закона за водите от 2000 г. и Закона за сдруженията за напояване от 2001 г. Ето защо продажбата е действителна и тези две земеделски кооперации са станали собственици на язовира.

 

[40] Дори процедурата по сключването на договора да е била нарушена, съдът не установи цената да е била върната на купувачите. Съгласно § 30, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ (ДВ бр. 45 от 16.05.1995 г.), валидират се договорите, сключени с ликвидационните съвети на основание търгове, извършени в нарушение на определените за провеждането им условия, ако до приемане на изменението на закона не се върнат насрещните престации. Ето защо дори договорът да е бил нищожен поради нарушена процедура на сключването му, той е бил валидиран (в същия смисъл Определение на ВКС 127-2015-ІІ Г. О. по гр. д. № 4432/2014 г.).

 

[41] Липсват доказателства двете земеделски кооперации да са прехвърлили собствеността на язовир Иваново на Министерството или Общината, да са учредили право на ползване на Министерството или язовирът да е бил отчужден от кооперациите в полза на Министерството или Общината. Затова съдът приема, че нито Министерството, нито Общината са собственици на язовира. Съдът приема и, че Министерството няма вещни права върху язовира. Заявеното от генерал-лейтенант З.С., че язовирът се е използвал за обучение по подводно кормуване и десанти не е достатъчно да убеди съда, че Министерството е имало вещно право върху язовира, защото не това е основното му предназначение. Основното предназначение на язовира е като хидромелиоративно съоръжение, а то е било използвано като такова от населението на село Б..

 

[42] Не е налице първата предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.

 

2. По иска по чл. 49 от ЗЗД

 

[43] Съгласно чл. 49 от ЗЗД, възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени при или по повод изпълнението на тази работа. На обезщетение подлежат всички  вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане. Не се изисква виновно и противоправно поведение на възложителя. Такова е необходимо за изпълнителя на работата.

 

[44] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ответниците да са възложили работа на трето лице; 2. чрез свое противоправно действие или бездействие това трето лице виновно да е причинило вреда на ищеца; 3. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.

 

[45] В случая ищците твърдят, че задължението на ответниците за възлагане на работа на техни служители е произтичало от вещните права на ответниците върху язовир Иваново, а не от други техни законово вменени им задължения. Затова съдът преди да прецени дали са налице описаните три предпоставки за уважаването на иска, следва да установи, че ответниците имат вещни права върху язовира, от които произтичат техни задължения, които е следвало да бъдат изпълнявани от техни служители.

 

[46] Съдът не установи ответниците да са имали вещни права върху язовира. Не е налице основната предпоставка за уважаването на двата иска по чл. 49 от ЗЗД. Затова съдът ги отхвърля.

 

[47] По делото са събрани доказателства за вероятно неизпълнение на законово вменени задължения от кмета на Общината, свързани с нарушение на негови задължения и неупражняване на негови права по чл. 65, ал. 1, т. 3-5[1], чл. 38а, т. 3[2], чл. 61, т. 2[3] и чл. 59, ал. 1, т. 10[4] от Закона за защита при бедствия. Ищците обаче нямат твърдения за неизпълнение на задължения и неупражняване на права, извън тези, които Общината е имала като собственик на имота. Затова евентуалното произнасяне на съда по установеното неизпълнение на задължения и неупражняване на права би било извън поисканото и следователно недопустимо. Нещо повече, поради липсвата на такива твърдения, ответникът Общината не се е защитавала срещу тях.

 

3. По разноските

 

[48] Ответниците търсят разноски. Министерството не е направило такива, но е било представлявано от адвокат. Общината е направила разноски за 325,00 лева и е заплатила на адвокат 18 636,00 лева. Ищците са възразили, че адвокатското възнаграждение е прекомерно.

 

[49] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърляната част от иска. Съдът отхвърля предявените искове. Затова съдът осъжда ищците да заплатят на Министерството 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение.  Минималното дължащо се адвокатско възнаграждение с ДДС е 13 836,00 лева. Съдът приема, че на Общината се дължи това възнаграждение, тъй като макар делото да е усложнено от фактическа и правна страна, предпоставките за уважаването на трите иска са сходни, което го доближава до дело с един предявен иск. Затова съдът осъжда ищците да заплатят на Общината 13 836,00 лева адвокатско възнаграждение и 325,00 лева разноски по делото.

 

Съдия: