№ 271
гр. Бургас , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско
дело № 20212100500722 по описа за 2021 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж,
Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.14,
подадена чрез юрисконсулт Н М, против Решение № 260917/21.12.2020 г., постановено по
гр.д.№ 9756/2019 г. по описа на РС-Бургас, с което са ОТХВЪРЛЕНИ исковете на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А. – клон България, ЕИК *********, предявени против ХР. Г. Б. от гр.**, ж.к.*****, ЕГН
**********, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца по договор за
кредитна карта № CARD-15257132 сумата от 1489.76 лв. – главница, сумата от 286.89 лв. –
възнаградителна лихва, начислена за периода от 01.09.2018 г. до 07.02.2019 г., сумата от
89.74 лв. – лихва за забава, начислена за периода от 07.02.2019 г. до 11.09.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 26.09.2019 г. до окончателното й изплащане, за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с № 3359/27.09.2019 г. по ч.гр.д.№ 7966/2019
г. на БРС, като е отхвърлена и претенцията на ищцовото дружество за присъждане на
разноските по водене на исковото дело и в заповедното производство.
Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение, като
същото се счита за неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се като неправилен извода на
1
районния съд, че не е налице материалноправна легитимация за ищеца. В тази връзка се
сочи, че заявлението по чл.410 ГПК и исковата молба са подадени от ищеца в качеството му
на универсален правоприемник на кредитора по договора за кредит „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, като в същите е налице техническа грешка при изписване на дружеството-
кредитор. Оспорва се като неправилен и извода на съда за липса на доказателства за
усвояване на револвиращия кредит, като се сочи, че с договора за кредит е предвидена
възможността на кредитополучателя да се ползва от услугите „Превод на пари по сметка“ и
„Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньор“, при която избраната стока или
услуга се заплаща посредством усвояване от кредитния лимит на револвиращия кредит и
услугата се ползва чрез телефонния център, като не е необходимо кредитната карта да е
издадена/предоставена на кредитополучателя и активирана. За всяко ползване на тази
услуга се подписва приложение към договора – в случая на 08.09.2017 г. е подписано
приложение към договора за усвояване CREX-15257114 за закупуване на пералня „Finlux“
на стойност от 455 лв. от „Зора М.М.С.“ ООД и застраховка „Закрила на плащанията“ на
стойност от 17.06 лв. Застрахователната премия е преведена по сметка на застрахователя, а
за закупената стока (пералня) е издадена фактура, подписана от кредитополучателя,
издадено е и уведомително писмо от кредитора, за да може ответника да получи закупената
от него стока. Сочи се също, че от приетото по делото експертно заключение е установено
усвояването на кредита посредством ползваната услуга по чл.4 от договора, като съдът
неправилно е приел, че става въпрос за два отделни договора за кредит, а не за услуга,
предоставяна по процесния договор за револвиращ кредит. В заключение, моли въззивния
съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Не се правят
доказателствени искания. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия ХР. Г.
Б., представляван в процеса от назначения му по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен
представител адв.М.М., не се взема становище по въззивната жалба. В съдебно заседание
особеният представител взема становище за неоснователност на въззивната жалба и за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от лице, което има правен
интерес от обжалването и отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, поради което съдът
я намира за допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните,
след преценка на събраните по делото доказателства и предвид разпоредбите на закона,
Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от „БНП Париба Пърсънъл
2
Файненс“ С.А., Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон
България, в която се твърди, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или
услуги № CREX-15257114 от 08.09.2017 г. ответникът ХР. Г. Б. е дал съгласието си освен
посочения усвоен кредит да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта MasterCard. Твърди се, че на 25.09.2017 г. ответникът е
активирал предоставената му карта № CARD-15257132 с максимален кредитен лимит в
размер на 2000 лв., а съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ
потребителски кредит за кредитополучателя възниквало задължение да заплаща минимална
месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената
сума до пълно погасяване на задължението. Твърди се, че ответникът е преустановил
редовното обслужване на кредитната карта на 01.09.2018 г., когато е било последното
плащане по нея, като балансът по същата бил в размер на минус 1776.65 лв., поради което
кредиторът е блокирал използването на картата. В тази сума се включвала непогасена
главница от 1489.76 лв. и договорна лихва от 286.89 лв. за периода от 01.09.2018 г. (първа
пропусната вноска) до 07.02.2019 г. (дата на изпращане на покана за доброволно
изпълнение), като ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на 89.74 лв. за
периода 07.02.2019 г. – 11.09.2019 г. За събиране на вземането ищецът се снабдил със
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 7966/2019 г. на БРС, но тъй като
заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, на заявителя били дадени
указания да предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта, поради което е
предявен и настоящия установителен иск. В исковата молба изрично е посочено, че „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция, действащо чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. – клон България, е универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД.
За установяване на твърденията си ищецът е ангажирал писмени доказателства и
експертиза.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ХР. Г. Б., чрез
назначения му от съда особен представител адв.М., в който са изложени съображения за
нередовност на исковата молба, тъй като не се установявало след справка в ТР ищецът да е
правоприемник на кредитора по договора, който е заличен от търговския регистър, а от
партидата му не е видно вливане или преобразуване, от което да се установи наличието на
правоприемство. По същество исковата претенция е оспорена по основание и размер, като
се твърди, че липсват доказателства ответникът да е бил уведомен за настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита.
Във връзка с възражението на ответника за липса на активна легитимация, с
допълнителна молба ищецът е уточнил, че кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД има статут на заличен търговец в ТР, считано от 24.04.2018 г., като дружеството е
преобразувано по реда на чл.265г ТЗ чрез трансгранично вливане в едноличния собственик
на капитала му „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – Франция, с номер в Търговския и
3
фирмен регистър 542 097 902. Посочил е, че с вписването на това преобразуване
преобразуващото се дружество се прекратява, при което правата и задълженията му
преминават върху приемащото дружество, съгласно чл.265о, ал.2 ТЗ. Твърди се също, че
посочените обстоятелства са вписани в ТР на основание чл.265м ТЗ, като от момента на
вливането дружеството приобретател „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – Франция
придобива и става титуляр на цялата съвкупност от права, задължения и фактически
отношения, съставящи предприятието на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.
Към допълнителната си молба ищецът е представил писмени доказателства (л.88-
л.103), от които се установява, следното: „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон
България, ЕИК *********, е вписано като клон на чуждестранния търговец „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. – Франция, регистриран във Франция. От извлечение от основно
вписване в Търговския и фирмен регистър в гр.Париж към 13.03.2018 г. на обстоятелства за
юридическото лице „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. (акционерно дружество) със
седалище в гр.Париж, Франция, се установява, че срещу Забележка № 429 от 13.03.2018 г. е
вписана операция по трансгранично сливане с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,
акционерно дружество по българското законодателство, считано от 31.01.2018 г.
Представена е и изпратена до Търговския регистър при Агенция по вписванията –България
на 10.03.2018 г. от страна на Канцеларията на Търговски съд – Париж нотификация за
презгранично сливане между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – Франция, френско
акционерно дружество (приобретател) и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, българско
акционерно дружество, в сила от 31.01.2018 г. От електронния портал на ТРРЮЛНЦ при
Агенция по вписванията е видно, че на основание получената нотификация за извършеното
вливане, на 24.04.2018 г. е вписано в регистъра заличаването като търговец на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вписване № 20180424120223.
По делото е представен Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с №
CREX-15257114 от 08.09.2017 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД –
кредитор и ХР. Г. Б. – кредитополучател, с който същите се договорили да се извърши
усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит, при
следните параметри: обща цена на стоките – 455 лв., за закупуването на пералня „Finlux“,
първоначална вноска – 75.85 лв., размер на кредита – 396.21 лв., месечна погасителна
вноска – 79.24 лв., брой погасителни вноски (без вноски, платени в търговския обект) – 5
броя, обща стойност на плащанията – 472.06 лв. (включваща цената на стоката от 455 лв. и
застраховка по договора от 17.06 лв.), ГПР и ГЛП – 0 % и 17.06 лв. – застраховка по
договора за закупуване на стоки или услуги CREX-1527114. В договора е инкорпориран
погасителен план, съгласно който общата дължима сума от 472.06 лв., без първоначалната
вноска от 75.85 лв., или сумата от 396.21 лв. (размерът на кредита) следва да бъде погасяван
на 5 месечни вноски с падежна дата на 1-во число на месеца за периода от 01.11.2017 г. до
01.03.2018 г. Договорът е подписан от двете страни. Представен е и застрахователен
сертификат № CREX-15257114 от 08.09.2017 г., подписан от ответника М Д и
застрахователя „Кардиф Животозастраховане, клон България“, с ползващо лице „БНП
4
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, за застраховка „Закрила на плащанията Плюс“ на
кредитополучателя по договора за закупуване на стоки или услуги, като срокът на
застраховката е равен на срока на договора за кредит.
На същата датата – 08.09.2017 г., между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и
ХР. Г. Б. е подписан и Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта CARD-15257132, с който на ответника е отпуснат револвиращ
кредит в размер на 2000 лв., като кредитополучателят ще може да извършва трансакции чрез
кредитната карта до размера на разрешения кредитен лимит, в рамките на дневните
трансакционни лимити. В договора е посочен ГЛП от 35 % и ГПР от 44.90 %; уговорено е,
че месечните погасителни вноски в минимален размер се правят до 1-во число на месеца,
следващ издаването на извлечение за осъществените трансакции; годишната лихва се
начислява върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му;
кредиторът може да блокира ползването на картата при неплащане на една или повече
погасителни вноски, като при забава на плащанията кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка забавена погасителна вноска.
По делото не се спори за наличието на облигационното правоотношение между
БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ХР. Г. Б.. От страна на ответника не е оспорено и
реалното предаване на закупената стока и заплащането на цената й на търговеца, което се
установява и от представената фактура № **********/08.09.2017 г., издадена от „Зора
М.М.С.“ ООД, подписана от ответника Б.. Ответникът е оспорил размера на исковата
претенция, като в тази връзка, в първоинстанционното производство е изслушана и приета
съдебно-счетоводна експертиза, извършена след справка в счетоводството на ищеца и
месечните извлечения по кредитната карта. От заключението се установява, че усвоената
сума за покупка на стоки е 396.20 лв. – 5 броя вноски по договора за стоков кредит, като на
място в магазина е заплатена от ответника първоначалната вноска от 75.85 лв. В съдебно
заседание, вещото лице е пояснило, че ответникът е имал кредитна карта за 2000 лв. лимит,
които са изразходвани частично, купил си е пералня, платил е авансово първата вноска в
магазина и ев просрочие след това. Експертизата е изчислила, че задълженията на ответника
по кредитната карта за в размер на 1489.76 лв. – главница, 286.89 лв. – договорна лихва и
89.74 лв. – лихва за забава върху неплатените месечни погасителни вноски.
При така установените факти, първоинстанционният съд е приел за основателно
възражението на ответника за липса на материалноправна легитимация на ищеца. БРС е
приел, че не следва да обсъжда наличието на правоприемство между ищеца и кредитора по
процесния договор, тъй като в исковата молба не са изложени твърдения, че договорът е
сключен с посоченото дружество, което е заличено, а са за това, че договорът е сключен с
ищеца. Прието е, че този факт не е установен по делото, тъй като субектите „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, което дружество е заличен търговец към настоящия момент и
клонът на чуждестранното дружество са различни субекти, а в заявлението като заявител и
страна по договора също е посочен клона на чуждестранното дружество. Отделно, БРС е
5
взел предвид и заключението на приетата СИЕ, че във връзка с продажба на вещ – пералня,
индивидуализирана с марка и модел, е издадена фактура № ********** от 08.09.20917 г. от
търговеца, на стойност от 455 лв., като първоначално на каса е платена вноска от 75.85 лв. и
са останали дължими 5 вноски с падежи от 01.11.2017 г. до 01.03.2018 г. Но съдът е приел,
че в случая предмет на делото не е задължение по договора за кредит за закупуване на
техника, а задължение по договора за кредитна карта, като от заключението не се установява
кога е активирана картата, кога и какви суми са усвоени и какви задължения са начислени,
поради което БРС е приел, че не е доказано усвояване на сумата, посочена като главница. По
тези мотиви, районният съд е приел, че не е установена материалноправната легитимация на
ищеца по договора и активирането на картата, поради което е отхвърлил предявения иск
като неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка, Бургаският
окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.
След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите
на закона, БОС намира въззивната жалба за частично основателна, а постановеното от БРС
решение за частично неправилно.
Настоящата инстанция намира за неправилен извода на БРС за липса на материално
правна легитимация на ищеца, като районният съд е бил длъжен да изследва наличието на
правоприемство между ищцовото дружество и кредитора по договора. В тази връзка следва
да се посочи, че както в заявлението по чл.410 ГПК, така и в исковата молба, ищецът „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.-Франция, чрез клона си в България, е посочил изрично, че
е правоприемник на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ АД, за което е представил
и доказателства, като е обосновал исковата си претенция на сключения договор с ответника
Б.. Поради това е логично, считайки се за правоприемник на кредитора, ищецът да заявява
претенциите от свое име, поради което БРС е бил длъжен да изследва наличието на
правоприемство, което не е сторено от съда.
Съгласно разпоредбата на чл.265о ТЗ, преобразуването по чл.265м ТЗ (относно
презграничните сливания на търговски дружества в държави членки на ЕС), има действие от
момента на вписването в търговския регистър, а преобразуването, при което приемащото
или новоучреденото дружество е със седалище в друга държава членка, има действие
съгласно правото на тази държава. Нормата на чл.265о, ал.2 ТЗ постановява, че с вписването
на преобразуването възниква новоучреденото дружество и се прекратяват преобразуващите
се дружества, като правата и задълженията на преобразуващите се дружества преминават
върху приемащото или новоучреденото дружество. В този смисъл, с оглед представените по
делото доказателства от Търговския съд в Париж и извършените вписвания в ТРРЮЛНЦ, с
вписването на преобразуването чрез трансгранично сливане между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. - Франция в търговския регистър
6
на гр.Париж, всички права и задължения на първото дружество преминават върху
приемащото дружество. При това и доколкото приемащото дружество упражнява търговска
дейност в България чрез своя клон, регистриран в Търговския регистър по реда на чл.17а ТЗ,
за ищеца като правоприемник на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е налице
активна легитимация да предяви настоящия иск. Ето защо, изводът на районния съд за липса
на материалноправна легитимация на ищцовото дружество е неправилен.
Горните съображения налагат разглеждането от въззивния съд на съответствието на
процесния договор с императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, в
чийто режим попада облигационното правоотношение между страните, доколкото това не е
сторено от първата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12, 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Въззивият съд намира, че в конкретния случай са налице
нарушения на императивните изисквания на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, водещи до
недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК.
Разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК изисква договорът за потребителски кредит да е
сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт.
В конкретния случай, формата на процесния договор е спазена, но същият не е съставен по
ясен и разбираем начин. Предвид твърденията на ищеца и изявленията му във въззивната
жалба, настоящият съд намира, че сключените 08.09.2017 г. между страните Договор за
стоков кредит CREX-15257114 и Договор за револвиращ кредит и кредитна карта CARD-
15257132, макар и писмено оформени като два отделни договора, всъщност обективират
едно облигационно правоотношение между страните, тъй като в самия договор за стоков
кредит страните са се договорили да се извърши усвояване чрез функционалността покупка
на изплащане по револвиращ кредит, т.е. с револвиращия кредит се финансира закупуваната
от ответника стока. При това положение, следва да се приеме, че размерът на отпуснатия
кредит по първия договор – 396.21 лв. е включена в сумата по револвиращия кредит от 2000
лв., която всъщност е ползвана от кредитополучателя за покупката на стоката от отпуснатия
кредитен лимит. В тази връзка, въззивният съд намира, че обективирането на едно
облигационно правоотношение в два отделни договора, в които са посочени различни
параметри на задължението на кредитополучателя, създава неяснота и неразбираемост за
длъжника коя точно сума е задължен да погаси и при какви условия. Ето защо, БОС намира,
че в случая не е спазено изискването за яснота и разбираемост по смисъла на чл.10, ал.1
ЗПК, което води до недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК.
Горните съображения обосновават извод и за нарушение на императивното
7
изискване на чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото не става ясно при условията на
кой от двата договора ще бъде издължаван кредита и при приложението на кой от
уговорения процент на ГПР. В тази връзка, следва да се има предвид, че застрахователната
премия е разход пряко свързан с кредита и следва да бъде включен в ГПР, като видно от
договора за кредит, застраховката „Сигурност на плащанията“ е включена във
финансираните стоки и услуги, а премията от 17.06 лв. в стойността на кредита. При това
положение и при липсата на други данни, съдът намира, че същата съставлява пряк разход
по кредита, поради което следва да бъде включена в ГПР, което в случая не се установява да
е направено с оглед различните параметри на договора за стоков кредит и да договора за
револвиращ кредит, като по този начин се постига заобикаляне на изискването за
максималния размер на ГПР, определен в чл.19, ал.4 ЗПК, което води до недействителност
на договора на основание чл.22 ЗПК.
Предвид изложеното, въззивният съд намира, че договорът за кредит е сключен в
нарушение на изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.19, ал.4 ЗПК, поради
което е недействителен на основание чл.22 ЗПК и се дължи само чистата стойност на
кредита, съгласно чл.23 ЗПК, но не се дължи лихва и други разходи по кредита. В
хипотезата на чл.23 ЗПК договорна (възнаградителна) лихва не се дължи от
кредитополучателя, поради което първоинстанционното решение е правилно в частта, с
която иска за дължимост на договорната лихва от 286.89 лв. е отхвърлен като неоснователен
и следва да бъде потвърдено в тази част.
По отношение размера на дължимата главница и лихва за забава, БОС намира
изводите на районния съд за частично неправилни, а оплакванията на въззивника за
основателни. Както бе посочено по-горе, между страните е налице едно облигационно
правоотношение по финансиране закупуването на стока чрез револвиращ кредит. От
експертното заключение по приетата пред първата инстанция СИЕ става ясно, че кредитният
лимит от 2000 лв. е усвоен частично от ответника, тъй като същият е платил на каса в
магазина първата вноска, а останалата част от цена е платена на продавача от кредитния
лимит, чрез който е финансирана покупката, закупил е стоката, за което му е издадена
фактура от продавача и след това е останал в просрочие да заплаща погасителните вноски.
Следователно, усвоеният кредитен лимит по кредитната карта, предоставена по
револвиращия кредит, е до стойността на закупената стока от 455 лв., от която следва да се
приспадне платената на каса в магазина първоначална вноска от 75.85 лв., или усвоения
лимит е в размер на 379.15 лв. Към тази сума не следва да се включва застрахователната
премия от 17.06 лв., предвид обстоятелството, че по делото липсват доказателства премията
да е заплатена на застрахователя, поради което тя е недължима към кредитора-ищец. По
делото не са налице данни да са извършвани плащания по кредитната карта от страна на
ответника, нито има данни той да е използвал картата за други разплащания, т.е. да е
усвоявал кредитния лимит извън покупката на финансираната стока, поради което следва да
се приеме, че дължимата в настоящото производство сума от кредитополучателя Х.Б.
възлиза на 379.15 лв., за които не са налице доказателства да са изплатени от него. Ето защо,
8
предявеният иск за главницата следва да бъде уважен в този размер, а за разликата до
претендираната главница от 1489.76 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид неизпълнението в срок на главното задължение, ответникът дължи на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД лихва за забава върху главницата от 379.15 лв., която изчислена от
съда по реда на чл.162 ГПК възлиза на сумата от 22.86 лв. за претендирания период от
07.02.2019 г. до 11.09.2019 г., поради което аксесорният иск е основателен за този размер. За
разликата до претендираната лихва от 89.74 лв. акцесорният иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
С оглед изложените съображения и поради частичното несъвпадане на изводите на
двете инстанции, решението на БРС следва да се отмени в част за отхвърляне на иска за
установяване дължимост на главницата до размера на сумата от 379.15 лв., както и в частта
за отхвърляне на мораторната лихва до размера на сумата от 22.86 лв. Вместо отменените
части следва да се постанови решение за приемане за установено, че ответникът дължи на
ищцовото дружество главница в размер 379.15 лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението, както и мораторна лихва от 22.86 лв. за претендирания период. В останалата
част за отхвърляне на иска за главница – за горницата над 379.15 лв. до претендирания
размер от 1489.76 лв., за договорна лихва от 286.89 лв. и за мораторна лихва – за горницата
над 22.86 лв. до претендирания размер от 89.74 лв., решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора и направеното от въззивника искане за разноски, БОС
намира следното: В правомощията на съда е с оглед на крайния инстанционен резултат да
разпредели отговорността за разноски, като се произнесе с осъдителен диспозитив както за
извършените от страните в производството по чл.422 ГПК разноски, така и за тези в
производството по издаване на заповедта за изпълнение. В тази връзка, предвид изхода на
делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК въззиваемата следва да заплати на въззивното
дружество сумата общо от 280.02 лв. с включено юрисконсултско възнаграждение,
представляваща направените разноски пред всички инстанции, съразмерно с уважената част
от иска (18.81 лв. – за заповедното производство, 157.86 лв. за исковото производство пред
БРС и 103.35 лв. – за въззивното производство пред БОС).
Предвид обстоятелството, че въззиваемият Х.Б. е представляван в настоящия процес
от назначен от съда особен представител адв.М.М., на адвоката следва да се присъди
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по делото. С оглед
ниската фактическа и правна сложност на спора, липсата на депозиран отговор на
въззивната жалба и извършените процесуални действия, съдът определя възнаграждението
на особения представител в размер на 180.35 лв., съгласно чл.47, ал.6, изр.второ ГПК, вр.
чл.7, ал.2, т.2 НМРАВ, което следва да бъде заплатено от внесения от въззивното дружество
депозит. Следва да се посочи, че въззивникът има възможност да поиска възстановяване на
остатъка от внесения депозит.
9
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260917/21.12.2020 г., постановено по гр.д.№ 9756/2019 г. по
описа на РС-Бургас, В ЧАСТТА, в която са отхвърлен исковете на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“, Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ КЧТ против ХР. Г. Б., за дължимост на сумите, за които е постановена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 3559/27.09.2019 г. по ч.гр.д.№
7966/2019 г. по описа на БРС: за главницата – за сумата до 379.15 лв., ведно със законната
лихва върху тази главница от подаване на заявението на 26.09.2019 г. до окончателното й
плащане; и за мораторна лихва за периода от 07.02.2019 г. до 11.09.2019 г. – за сумата до
22.86 лв., както и в частта за разноските, в която е оставено без уважение искането на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България“ КЧТ за присъждане на направените по делото разноски,
КАТО ВМЕСТО ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ХР. Г. Б. от гр.**, ж.к.*****, ЕГН **********,
дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж, Франция, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 14, сумата от 379.15 лв. –
главница по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта CARD-15257132 от 08.09.2017 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 26.09.2019 г., и сумата от 22.86 лв. – мораторна лихва за периода
от 07.02.2019 г. до 11.09.2019 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК с № 3559/27.09.2019 г. по ч.гр.д.№ 7966/2019 г. по описа
на БРС.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260917/21.12.2020 г., постановено по гр.д.№
9756/2019 г. по описа на РС-Бургас, в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен
иска за главницата – за горницата над 379.15 лв. до претендирания размер от 1489.76 лв.,
ведно със законната лихва върху разликата, за договорна лихва – в размер от 286.89 лв. и за
мораторна лихва – за горницата над 22.86 лв. до претендирания размер от 89.74 лв.
ОСЪЖДА ХР. Г. Б. от гр.**, ж.к.*****, ЕГН **********, да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 14, сумата от 280.02 лв. с включено
юрисконсултско възнаграждение, представляваща направените разноски пред всички
инстанции, съразмерно с уважената част от иска (18.81 лв. – за заповедното производството
по ч.гр.д.№ 7966/2019 г. на БРС, 157.86 лв. – за производството по гр.д.№ 9756/2019 г. на
10
БРС и 103.35 лв. – за производството по възз.гр.д.№ 722/2021 г. на БОС).
ОПРЕДЕЛЯ на адв.М.М. от АК – гр.Бургас, назначен за особен представител на
въззиваемия-ответник ХР. Г. Б. по реда на чл.47, ал.6 ГПК, възнаграждение в размер на
180.35 лв. за процесуално представителство във въззивното производство.
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕТО да се изплати от внесения по делото депозит.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11