Определение по дело №1859/2019 на Окръжен съд - Пловдив

                                                                                                                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 1799

 

                                                                                                                                                                     16.09.2019г, гр.Пловдив 

                             

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                         Председател: Виолета Шипоклиева

                                                Членове:  Фаня Рабчева

                                                                       мл.с.Св.Узунов

 

 като разгледа докладваното от съдията Рабчева ч.гр.д. № 1859/ 2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

                        Производство по чл.423, ал.1 и сл. ГПК.

           Постъпило е възражение вх.№ 45196/09.07.2019г. по описа на ПОС и вх.№ 24026/ 09.08.2019г от Х.Н.Х. *** чрез адв.К.К.,*** с посочен съдебен адрес:*** против издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 221/ 10.01.2019г. по ч.гр.д.№ 311/2018г. по описа на ПРС – 13 гр.с., с която е разпоредено молителката да заплати на „Изи Финанс“ ЕООД – гр.София  сумите 3 670,72 лева:  от които 2 000,00 лева главница, 1 670,72 лева неустойка по чл.3 от Договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 09.01.2019 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото в размер на 73,41 лева държавна такса съгласно чл. 12, т. 1 от Тарифа за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, вземания,  произтичащи от сключен между страните договор №  200329 от 20.02.2018 г. за предоставяне на кредит от разстояние. По изложени  съображения се иска приемане на възражението от въззивния съд на основание чл.423, ал.1, т.1 ГПК и връщане на делото на първоинстанционния съд за даване на указания до заявителя за предявяване на положителен установителен иск по чл.422 ГПК. Претендира се присъждане на разноски .

         Постъпил е отговор  от ответника в производството „Изи Финанс“ ЕООД-София, представлявано от управителя Б. Н. чрез юриск.А.Г., с посочен съдебен адрес: ***  с който се оспорва искането за приемане на възражението като неоснователно поради наличието на изпълнение изискванията на чл.46, ал.2 ГПК с оглед наличието на отбелязване относно задължение за предаване като обстоятелство в бланката на разписката до получателя, както и с формулирано насрещно възражение, че в противен случай би се нарушила нормата на чл.57, ал.2 от Конституцията на РБ и чл.90, ал.1 ЗГР относно задължението за посочване на актуален настоящ адрес.

            Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите на страните намира следното:

            Искането за приемане на възражението на основание чл.423, ал.1, т.1 ГПК се основава на фактическите обстоятелства: длъжникът по издадената заповед за изпълнение  не е бил надлежно уведомен за заповедта за упражняване правата си за възражение и оспорване на вземането; узнала за издаването на заповедта на 21.06.2019г. от работодателя си „Тенденз груп“ ЕООД- гр.София за образуваното изп.д.№ 20108210400721 по описа на ЧСИ П.И., с район на действие ОС-Пловдив; призовката била изпратена  с опит за връчване в гр.******* на баща й – Н. Х. на 18.02.2019г., а повторно изпратеното на 26.02.2019г. съобщение до „Джъмбо“ ЕООД-гр.София, нейн работодател, било получено на 15.03.2019г., където длъжницата вече не работила. Мотивира се опорочено връчване при неспазване разпоредбата на чл.46, ал.2 ГПК, гласяща, че лицето може да получи призовката, като се подписва в разписката със задължение за предаване, каквото задължение липсвало в съобщението.

      Подаденото възражение по чл.423, ал.1 ГПК е от лицe, адресат в качеството на длъжник по издадената заповед за изпълнение  от 10.01.2019г. по ч.гр.д.№ 311/2019г. по описа на ПРС – 13 гр.с., поради което се явява легитимирана за депозиране на възражение по реда на чл.423 ГПК. Преклузивният срок по чл.423, ал.1 ГПК е едномесечен от узнаване за издадената заповед за изпълнение. В случая от длъжницата се сочи обстоятелството, че за издадената заповед за изпълнение е узнала на датата 21.06.2019г. за образуване на воденото от кредитора „Изи Финанс“ изпълнително производство. За приемане на възражението длъжникът следва да посочи и установи спазване на преклузивния по чл.423, ал.1 ГПК едномесечен срок. В случая е налице постъпил отговор по подаденото за приемане от въззивния съд възражение, в който не е налице изрично оспорване от страна на ответника по възражението на посочения момент за узнаване за издадената заповед по чл.410 ГПК от страна на длъжницата  Х.Н.Х. с оглед изпълнение задължението й за представяне на изрично посочените в него доказателства относно момента на узнаване, поради което така заявеният момент дори и да се приеме като неоспорен факт  от гледна точка на спазване на едномесечният преклузивен срок по чл.423, ал.1 ГПК, то искането за неговото приемане на посоченото основание се явява неоснователно.

   Видно от  материалите по ч.гр.д.№ 311/2019г. по описа на ПРС за издадената ЗИ по чл.410 ГПК е изпратено съобщение на удостоверения по реда на Наредба №14/ 18.11.2009г. постоянен адрес ***, в което в отрязъка на разписката посочено от връчителя по сведение на вписано лице в качеството на бивш съпруг длъжницата живее в гр.Бургас, адрес неизвестен. Във връзка с това е разпоредено връчване на заповедта както на удостоверения по същия ред настоящ адрес *** , така и  чрез работодателя/ Джамбо ЕС.Б /ЕООД/-гр.София след справка за актуалното състояние на трудовите договори. От изпратеното на настоящия адрес на длъжницата съобщение от 05.02.2019г. е върната разписка, видно от която съобщението е получено от лицето Н. Х. на 18.02.2019г. чрез подписване на разписката от посоченото лице непосредствено до вписаното в нея указание за поемане задължение за предаването й. Следователно в случая следва да се приеме, че при условията на чл.46, ал.1 ГПК връченото на друго лице съобщение е извършено при наличие на съгласие за приемане, при което съобразно чл.46, ал.2, пр.ІІ ГПК лицето, в случая бащата на длъжницата, се е подписало със задължение за предаване на призовката, поради което съгласно чл.46, ал.4, пр.І ГПК с получаването на съобщението от това лице се смята, че връчването е извършено на адресата.  

       По така изложените съображения искането за приемане на възражението от въззивния съд на основание чл.423, ал.1, т.1 ГПК се явява неоснователно и като такова ще се остави без уважение.

Водим от горното, въззивният съд

 

                                                О  П  Р  Е  Д  Е Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  възражение вх.№ 45196/09.07.2019г. по описа на ПОС и вх.№ 24026/ 09.08.2019г от Х.Н.Х. *** чрез адв.К.К.,*** с посочен съдебен адрес:*** против издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 221/ 10.01.2019г. по ч.гр.д.№ 311/2018г. по описа на ПРС – 13 гр.с., като неоснователно.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Председател:                                               Членове: