№ 1935
гр. София, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110151699 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от ИЩЕЦ срещу
ОТВЕТНИК, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ за
заплащане на сумата 1480.00 лева, представляваща остатък от регресно вземане за платено
от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по щета
№0300/18/180/500126, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда – 03.09.2021 г. до окончателното плащане на сумата, и с правно основание по чл. 86
ЗЗД за сумата 422.41 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.11.2018 г.
до 02.09.2021 г.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 25.05.2018 г. в град Силистра
настъпва произшествие между водача на лек автомобил „БМВ“ с рег. №№ и водача на лек
автомобил „Ваксхол Астра“ с рег. №№, за което е съставен Двустранен констативен
протокол, според който виновен за настъпване на ПТП – то е водачът на лек автомобил
„Ваксхол Астра“ с рег. №№, чиято гражданска отговорност е сключена с ответника.
Увреденият лек автомобил „БМВ“ с рег. №№ е имал сключена имуществена застраховка
„Каско на МПС“ с ищеца, обективирана в застрахователна полица №17-0300/303/5003249,
валидна към датата на произшествието. По образуваната при ищеца ликвидационна
преписка по щета №0300/18/180/500126 г. е извършен оглед и опис на щетите, като
обезщетяването на причинените вреди е извършено чрез ремонт в сервиз. За извършения
ремонт ищеца е заплатил сумата 2465.09 лева.. С изплащането на посоченото обезщетение
застрахователят е встъпил в правата на увреденото лице срещу деликвента и неговия
застраховател по гражданска отговорност. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна
покана да заплати сумата 2465.09 лева и 15.00 лева – ликвидационни разходи за обработка
на щетата, но ответникът е одобрил и заплатил само част от претендираната сума, а именно
1000.09 лева като дължима останала разлика в размер на 1480.00 лв. Претендира разноски,
за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока за отговор на исковата молба ответникът излага твърдения за неоснователност
на предявения иск с доводи, че извънсъдебно изплатеното по регресната претенция на
ищеца застрахователно обезщетение в размер на 1000.09 лева е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Не оспорва наличето на валидно
1
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек
автомобил „Ваксхол Астра“ с рег. №№ Оспорва механизма и наличието на изключителна
вина у водача на лек автомобил „Ваксхол Астра“. Посочва, че видно от саморъчно
попълнение двустранен протокол виновен за произшествието е водача на лек автомобил
„БМВ“ с рег. №№ , който е попълнил секция „Превозно средство“ А. Оспорва наличието на
причинно – следствена връзка между ПТП – то и вредите. Счита претенциитe за завишени.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. 411 КЗ
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според изр. 2-ро на
чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. За да възникване регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства
е да докаже погасяването на дълга.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във
фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, са безспорни между
страните. За осъществяването им сочат и събраните по делото писмени доказателства
/застрахователна полица, сключена при общи условия, протокол за ПТП, уведомление за
щета, опис на щета, възлагателно писмо, ликвидационен акт, калкулация ремонт, покана по
регресна претенция ведно с обратна разписка, преводно нареждане/, както и извършеното от
ответника плащане, което по същество съставлява извънсъдебно признание за наличието на
дълг на посоченото основание. Не е спорно, че в ответното дружество по повод предявената
по извънсъдебен ред претенция от ищеца е образувана ликвидационна преписка, по която е
заплатена сума в размер на 1000.09 лева. Ето защо съдът приема осъществяването на всички
факти, включени във фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, за
доказани.
По наведените от ответника възражения, че видно от саморъчно попълнение
двустранен протокол виновен за произшествието е водачът на лек автомобил „БМВ“ с рег.
№№, който е попълнил секция „Превозно средство“ А, следва да се отбележи, че независимо
от начина на попълване на представения протокол, който има характер на частен документ,
от приетото по делото заключение на САТЕ се установява, че именно водачът на лек
автомобил „Воксхол Астра“ с рег. №№ е предприел маневра за завой на дясно, при която
навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с движения се срещу него лек
автомобил „БМВ“ с рег. №№.
Спорният въпрос по делото касае размера на вредите, причинени на застрахованото
при ИЩЕЦ имущество, респ. в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца.
По делото е прието заключение на съдебно автотехническа експертиза, според което
всички увреждания по лек автомобил „БМВ“ с рег. №№, описани от застрахователя се
намират в пряка причинно - следствена връзка с механизма на процесното събитие.
Установено е по делото, че ищецът по заведената при него щета №0300/18/180/500126 е
2
заплатил сумата 2465,09 лева в полза на сервиза, извършил ремонта на автомобила. Налице
е възникнало регресно вземане. Размерът на това вземане следва да бъде установен при
спазване на установените в съдебната практика правила. Застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност“, в хипотезата на регрес спрямо него, заплаща само стойността на
вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната
действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т.е
дължимото застрахователно обезщетение трябва да е съразмерно на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие. Действителната стойност на застрахованото
имущество е тази, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество.
Затова застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на
увреденото имущество, а действителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност /пазарната цена/ към деня на настъпване на събитието. Предвид изложеното
адекватно и реално овъзмездяване на вредите се получава при съобразени средни пазарни
цени на средствата, необходими за възстановяване на щетите, оценени към момента на
настъпването им, без овехтяване, вложени за нови части, материали и труд /в този смисъл и
решение № 4666/28.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-
А въззивен състав/. Също така при изчисляване размера на обезщетението не следва да се
прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
застрахователна стойност /така в решение № 79/02.07.2009 г. по т.д. №156/2009 на I ТО на
ВКС, решение №6/02.02.2011 г. по т.д.№293/2010 г, на I ТО на ВКС/.
Според заключението на САТЕ стойността необходима за възстановяване на лек
автомобил „БМВ“ с рег. №№, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е
2012.66 лева. Разпитан на основание чл. 200, ал. 2 ГПК вещото лице посочва, че тази сума се
различава от заплатения от ищеца ремонт поради стойността на сервизния час, както и че
при смяната на облицовка предна броня се предлага и резервна част от алтернативен
доставчик, а при процесния ремонт е поставена нова част, чиято стойност е значително по-
висока. Според заключението стойността за възстановяване на лек автомобил „БМВ“ с рег.
№№, изчислена на база средни пазарни цени с части от алтернативни доставчици на
резервни части към датата на ПТП е 1366.37 лева. По делото не бяха представени
доказателства, обуславящи необходимостта ремонтът да се извърши само с нови части,
поради което съдът счита, че застрахователят в хипотезата на регрес следва да заплати
необходимата за възстановяване на автомобила стойност към момента на осъществяване на
застрахователното събитие, изчислена по средни пазарни цени. Отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в хипотезата на регрес спрямо
него, не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото лице от неговия застраховател.
Видно от изготвената таблица към отговора на задача втора от заключението средната
стойност на сервизния час за определяне на стойността по средни пазарни цени е в размер
на 18.00 лева, поради което и стойността необходима за възстановяване на увредения
автомобил при използването и на части от алтернативен доставчик, възлизаща на 2012.66
лева, съдът приема за действителната стойност, до размера на която следва да бъде
ангажирана отговорността на застрахователя по регресната претенция. Претендираната от
ищеца сума е в по-висок размер от установения дължим такъв съгласно заключението на
САТЕ. Същата представлява разликата между вече заплатеното от ответника по заведената
претенция и стойността необходима за възстановяване на увредения лек автомобил според
експерта поради което възражението на ответника за завишеност на заплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение се явява основателно.
Установено е по делото, че ищецът по заведената при него щета е заплатил
застрахователно обезщетение в размер на 2465.09 лева, но предвид стойността за
възстановяване, изчислена по средни пазарни цени ответното дружество в хипотезата на
регрес спрямо него може да бъде задължено за сумата от 2012.66 лева, от която вече
извънсъдебно е заплатило сумата 1000.09 лева, респ. дължимият остатък възлиза на 1012.57
лева, за която сума претенцията се явява основателна. Съдът намира, че сумата 15.00 лева,
чиито размер се потвърждава и от вещото лице, съставлява обичаен разход за приключване
на застрахователната щета, поради което същата следва да се включи в общия размер на
3
дължимата от ответника сума, като общият размер на дълга възлиза на 1027.57 лева. При
това положение регресната претенция на ищеца за заплащане на застрахователно
обезщетение се явява доказана по основание и размер до този размер като за разликата до
1480.00 лева следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху уважения размер на
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 03.09.2021 г. до окончателното й
изплащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг в размер от 1027.57 лева.
Задължението на делинквента, респ. на неговия застраховател към застрахователя по
имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед
регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване
на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава. Ето защо, за поставяне на
длъжника в забава е необходимо покана. Установено е по делото, че ищецът е предявил
регресната си претенция по извънсъдебен ред с писмо, получено от ответника, предвид
частичното заплащане на претенцията на 31.10.2018 г. Ищецът претендира заплащане на
обезщетение за забава за периода от 01.11.2018 г. до 02.09.2021 г. за който следва да му се
присъди сумата 296.00 лева предвид частичната основателност на главния иск, като за
разликата до 422.41 лева акцесорната претенция подлежи на отхвърляне като неоснователна.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза и на двете страни.
Ищецът претендира присъждането на разноски за държавна такса - 109.20 лева, депозит за
вещо лице – 300.00 и адвокатско възнаграждение в размер на 435.80 лева, от които следва да
му се присъди сума в общ размер на 587.90 лева съразмерно с уважената част от исковете
като направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира за
неоснователно.
Ответникът претендира присъждането на разноски за депозит за вещо лице - 300.00
лева и юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал.8 ГПК във връзка с
чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да бъде
определено в размер на 100 лева, от които съразмерно на отхвърлената част от исковете
следва да му се присъди сума в общ размер 121.70 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД ОТВЕТНИК АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
АДРЕС да заплати на ИЩЕЦ, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: АДРЕС
на основание чл. 411 КЗ сумата 1027.57 лева представляваща незаплатен остатък от
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС”
по щета №0300/18/180/500126 с включени ликвидационни разходи, ведно със законната
лихва от предявяване на иска – 03.09.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 296.00 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 01.11.2018 г. до 02.09.2021 г. , както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
587.90 лева – разноски за производството като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 411 КЗ за разликата
над 1027.57 лева до пълния претендиран размер от 1480.00 лева и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над 269.00 лева до пълния претендиран размер от 422.41 лева като неоснователни.
ОСЪЖДА ИЩЕЦ, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати ЗАД ОТВЕТНИК АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: АДРЕС
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 121.70 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
4
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5