Определение по дело №92/2019 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 171
Дата: 21 февруари 2019 г. (в сила от 21 февруари 2019 г.)
Съдия: Мирослав Данаилов Досов
Дело: 20191400500092
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Врачанският окръжен съд , гражданско отделение , в закрито  заседание на  21 февруари 2019 год. в състав:

 

Председател:РЕНАТА МИШОНОВА- ХАЛЬОВА                                 Членове: МИРОСЛАВ ДОСОВ                                                ПЕНКА Т. ПЕТРОВА

                   

като разгледа докладваното от съдията   М. Досов  в. ч. гр. дело №92 по описа за  2019   год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.413,ал.1,пр.2-ро във връзка с чл.275  и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на П.В.П.,*** и с настоящ адрес ***,против Заповед за изпълнение на парично задължение №1403/30.05.2018  год.,издадена по ч.гр.дело №3757/2018  год. на РС-Враца В ЧАСТТА, с която е разпоредено жалбоподателят да заплати на заявителя и сумата от 350.00 лева като платен адвокатски хонорар.

Жалбоподателят счита,че не дължи разноски за адвокатски хонорар,тъй като заявителят ЗК"Бул Инс"АД- гр.София  не го е уведомил за извършеното от негова страна  плащане и не го е поканил да възстанови изплатените суми.

В срока по чл.276,ал.1 ГПК ответникът по жалба ЗК"Бул Инс"АД- гр. София  не е представил отговор.

Жалбата е ДОПУСТИМА - подадена е от лице с правен интерес в установения от ГПК срок против подлежащ на обжалване съдебен акт.

            Разгледана по същество,същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.                                        Гражданско дело №2261/2018 год. по описа на РС-Враца е образувано по заявление на ЗК"Бул Инс"АД-гр.София ,с което дружеството е  поискало   издаване на Заповед за изпълнение  и  изпълнителен лист при условията на чл. 410 ГПК против настоящия жалбоподател П.В.П., с ЕГН **********  за сумата от 820.00  лева - главница,представляваща изплатено обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" за имуществени вреди  вследствие причинено по вина на П. ПТП на 18.07.2013 год.,за сумата 250.34  лева - лихва за забава върху главницата за периода от 04.12.2014 год. до 04.12.2017 год.,и за законната лихва върху главницата,считано от 19.12.2017 год. до окончателното й изплащане. Дружеството е поискало  и присъждане на направените разноски от общо 375.00 лева - държавна такса за образуване на делото в размер на 25.00 лв.  и адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 лв.

              Съдът е счел искането за допустимо и основателно и на 30.05.2018 год.  е издал Заповед за изпълнение на парично задължение №1403, с която е разпоредил длъжникът П. да заплати на  дружеството заявител всички описани в заявлението суми,включително разноски за държавна такса от 25.00 лева и адвокатско възнаграждение от 350.00 лв.

Заповедта е връчена на длъжника на 18.07.2018 год. и в срока по чл.414,ал.2 от ГПК той не е оспорил вземането на заявителя за главница и законна лихва.

Депозирал е възражение,с което е оспорил вземането на заявителя за лихва за забава с довод,че не е бил уведомен (за плащането от страна на "Бул Инс") и не е изпадал в забава.

Във възражението е инкорпорирана и настоящата частна  жалба,с която П. атакува заповедта за изпълнение в частта, с която е разпоредено да заплати на заявителя разноски за адвокатско възнаграждение.

Констатирайки влизането в сила на заповедта за изпълнение в една част, на 09.08.2018 год. съдът е разпоредил да се издаде изпълнителен лист за главницата от 820.00 лева и за законната лихва върху нея.Такъв е издаден същия ден и е в кориците на делото.

Отчитайки постъпилото възражение,с разпореждане от 08.08.2018 год. съдът е указал на заявителя,че в едномесечен срок от уведомяването може да предяви иск за установяване на вземането си  за лихва за забава.Съобщението ведно с препис от разпореждането са връчени на "Бул Инс"  на 13.09.2018 год.,но установителен иск не е предявен.Затова с определение №25/04.01.2019 год. съдът е обезсилил Заповед №1403/30.05.2018 год. в частта,с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумата от 250.34 лева,представляваща лихва за забава за периода от 04.12.2014 год. до 04.12.2017 год.Определението е връчено на страните,не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Видно е от представените в заповедното производство (л.3 и л.8 от гр. дело №********** год. на СРС,59  гр. състав) пълномощно и договор за правна защита и съдействие,че заявителят  е упълномощил адв.М.И.Г. от САК да го представлява срещу възнаграждение от 350.00 лева. Адв.Г. е изготвил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и го е внесъл в съда,който е уважил искането изцяло.

Гореизложеното налага извод за неоснователност на жалбата.Съгласно чл.78,ал.1  от ГПК,приложима и в заповедното производство,заплатените от ищеца такси и разноски,както и възнаграждение за един адвокат,се заплащат от ответника съразмерно уважената част от иска.В конкретния случая заявителят е доказал извършването на разноски за адвокатско възнаграждение от 350.00 лева, които са му присъдени и следва да му бъдат заплатени от длъжника в заповедното производство и настоящ жалбоподател.

Доводите на П.,че не дължи разноски,защото заявителят не го е поканил да плати доброволно преди иницииране на заповедното  производство настоящият състав намира за несъстоятелни,тъй като това му твърдение не е доказано по никакъв начин,а и не може да бъде доказано,предвид характера на производството по чл.410 от ГПК,в което заявителят не е длъжен  да представя доказателства.Отделно от това,дори да е доказано,това твърдение има значение за основателността на претенцията на заявителя за заплащане на лихва  за забава върху дължимата главница,но не и за правото на застрахователя да предяви регресен иск,в случая да инициира заповедно производство .

Обезщетението за имуществени вреди е изплатено от застрахователя на пострадалите и следва да му бъде възстановено от виновния за настъпилото ПТП.Жалбоподателят П. не твърди,че е заплатил претендираната от застрахователя главница преди образуване на заповедното производство и именно този факт е причина за образуването му.Следователно той е дал повод за завеждане на делото и следва да заплати на заявителя направените разноски за адвокатско възнаграждение.        

По изложените съображения Заповед за изпълнение на парично задължение №1403/30.05.2018 год. следва да бъде потвърдена  в атакуваната част.  

Водим от горното Окръжен съд-Враца

 

                                                 ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Заповед за изпълнение на парично задължение №1403/30.05.2018 год..,издадена по ч.гр.дело №2261/2018  год. на РС-Враца  В ЧАСТТА, с която е разпоредено длъжникът П.В.П.,*** и с настоящ адрес ***, с ЕГН **********  да заплати на заявителя  ЗК"Бул Инс"АД- гр. София , ЕИК ********* разноски за адвокатско възнаграждение за заповедното производство от 350.00 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:  1.                              2.