№ 105
гр. София, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Петър В.. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Снежана Н. Колева Маринова
в присъствието на прокурора В. Р. Ат.
като разгледа докладваното от Петър В.. Сантиров Въззивно частно
наказателно дело № 20211100604753 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.306, ал.3, вр. ал.1, т.1 НПК, вр. глава XXI от
НПК.
С определение от 12.11.2021г., постановено по НЧД № 15062/2021г.,
СРС, НО, 6-ти състав в производството по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК е
определил на осъдения В. Д. С. на основание чл.25, ал.1 от НК, вр. чл.23, ал.1
от НК едно общо най-тежко наказание по НОХД № 11377/20г. на СРС и по
НОХД 1256/20г. на СпНС, в размер на 3 години и 3 месеца „лишаване от
свобода“, като на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС е определил да
се изтърпи при първоначален „строг“ режим.
Съдът на основание чл.25, ал.2 НК е приспаднал изтърпяната част от
наказанието лишаване от свобода по делата, включени в съвкупността, както
и на основание чл.59, ал.1 и 2 от НК и времето, през което С. е бил задържан
по ЗМВР, и е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“..
Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от
защитника на лицето, в която се релевират доводи за неправилност на
същото, като се иска неговото изменяване.
1
В разпоредително заседание на 21.12.2021г. въззивният съд по реда на
чл.327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се
налага разпит на осъдения, свидетели и експерти пред въззивната инстанция,
както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП
оспорва жалбата.
Защитника на осъдения С. – адв.А. (преупълномощена от адв. М.Т.)
пледира, че определението на първоинстанционния съд е неправилно, като
поддържа изложеното във въззивната жалба и моли съда да го измени.
Подсъдимият С., редовно призован не се явява.
Въззивният съд, след преценка на доводите и възраженията на страните
и доказателствата по делото, счете жалбата за процесуално допустима, тъй
като е подадена в срока по чл.319, ал.1 НПК от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна,
по следните съображения:
Производството по чл.306, ал.1, т.1 НПК вр. с чл.25 и 23 НК по ЧНД №
15062/2021г. по описа но СРС е образувано по предложение на СРП за
групиране на едно общо най-тежко наказание по НОХД № 1256/2020г. на
СпНС и НОХД № 11377/2020г. на СРС.
Видно от приложената справка за съдимост на В.С., същият е осъждан
общо 6 пъти
С влязло в сила определение, постановено по ЧНД № 14195/2013г. на
СРС, на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК, на С. е определено едно
общо най-тежко наказание между наложените по първите четири осъждания,
а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, за срок от 6 /шест/ месеца, като
изтърпяването на същото на осн. чл.66, ал.1 ат НК е било отложено за срок от
3 /три/ години.
Следващите наложени наказания на осъдения са по НОХД №
1256/2020г. по описа на Специализирания Наказателен Съд в размер на 3 /три/
години и 3 /три/ месеца, и по НОХД № 11377/2020г. по описа на Софийски
Районен Съд, НО, 6-ти състав в размер на 10 /десет/ месеца.
Преценявайки изложените фактически обстоятелства, въззивната
инстанция намира за неправилно атакуваното определение, тъй като грешно
2
са отчетени съотношенията на деянията по отделните дела. Това от своя
страна е довело и до неправилните от СРС разсъждения, които са в разрез с
Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2014г. по ТЪЛК.Д. № 6/2013г.
В настоящия случай след самостоятелна преценка на датите на
извършване на деянията по НОХД № 11377/20г. по описа на СРС и НОХД №
1256/2020г. по описа на СпНС, въззивният състав намери, че са налице
предпоставките за приложението на чл.25, ал.1 и чл.23, ал.1 НК, между двете
наложени наказания по НОХД.
За да се извърши групиране следва да отчете по-благоприятният
вариант за осъденото лице. В случая настоящия въззивен състав счита, че
първостепенния съд правилно е приложил разпоредбите на чл.23-25 от НК,
доколкото деянията по тези две дела са в съвкупност, тъй като са извършени
съответно на неустановена дата от началото на м.януари 2018г. до
30.08.2019г. и на 19.02.2019г., т.е. преди влизането в сила на съдебните актове
по същите на 09.10.2020г..
В същия ред на мисли обаче според настоящата контролна инстанция,
неправилно първостепенния съд е приложил нормата, визирана в хипотезата
на чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.
Това е така доколкото настоящия случай не попада под същата,
доколкото б.“б“ на посочената норма изисква и се прилага за умишлени
престъпления, когато не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на
предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било
отложено на основание чл.66 от наказателния кодекс, независимо от
реабилитацията.
Видно от приложеното за С. свидетелство за съдимост, както бе
посочено по-горе наказанията по двете цитирани дела са извършени в
условията на реална съвкупност и след извършената кумулация е наложено 1
/едно/ общо най-тежко измежду наложените му наказания. В този аспект СГС
се солидаризира с изложеното в жалбата, че следва да се приема наличие на
едно осъждане, доколкото отново следва да се отбележи двете деяния са
извършени в условията на реална съвкупност. Също така няма доказателства
С. да е изтърпял което и да е от двете наказания, наложени по делата,
попадащи в групата, имайки и в предвид, че същите са влезли в сила
съответно на 06.10.2021г. и на 09.10.2020г.
3
При определяне на режима на изтърпяване на определеното общо най-
тежко наказание, няма как да се приложи разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.
„б“ ЗИНЗС, доколкото действително в случая не се касае за две отделни
осъждания които не са в група, за които наказанията следва да се търпят
отделно, а за едно общо. В същото време към настоящия момент С. не е
търпял друго наказание „лишаване от свобода“ по предходно осъждане. Това
е първо осъждане с наложено наказание „лишаване от свобода“ спрямо него,
поради което в този случай режимът на изтърпяване следва на основание
чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да бъде „общ“.
В контекста на гореизложеното, атакуваното определение на СРС от
12.11.2021г. по НЧД № 15062/2021г. се явява неправилно и
незаконосъобразно и следва да бъде изменено, като вместо него се постанови
изменено такова в горепосочения смисъл.
Водим от горното и на основание чл.334, т.3 от НПК, Софийски
Градски Съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ определение на СРС, НО, 6-ти с-в от 12.11.2021г. по НЧД №
15062/2021г., като на В. Д. С. с ЕГН: **********, ОПРЕДЕЛЯ на основание
чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС първоначален „ОБЩ“ режим на изтърпяване на
наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ по всички дела, включени в
съвкупността.
Потвърждава определението в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4