Р Е Ш Е Н И Е №262482
08.11.2021 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 12953/2020 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК –
решение по исков спор.
Искова молба на Университетска многопрофилна
болница за активно лечение (МБАЛ) „Свети Георги” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив , бул. „Пещерско шосе” № 66,
предявена против Р.М.Х. , ЕГН **********,***, с искове с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 109 ал. 1
изр. последно от Закона за здравното осигуряване.
Според фактите , така,
както са изложени в исковата молба, на дата 22.02.2018г., ответникът посетил
спешен кабинет при ищеца , тъй като имал порезна рана на лявата ръка, получена
при битов инцидент. Тъй като това й състояние не могло да бъде преодоляно в
спешния кабинет, тя била хоспитализирана в клиниката по ортопедия и
травматология и лекувана по клинична
пътека № 220 „ оперативни процедури в
областта на раменния пояс и горния крайник с голяма сложност“. Била лекувана
успешно, била съставена необходимата медицицинска документация ( „история на заболяването“ ). Преди обаче Х.
да бъде изписана от лечебното заведение , тя го напуснала по своя воля, като не
била открита в стаята си на четвъртия ден от престоя си. Към датата на
постъпването в болницата, ответникът бил със прекъснати здравноосигурителни
права, които не възстановил до датата на изписването й, 27.02.2018г.
Стойността на клиничната пътека от 1250 лева
останала незаплатена въпреки нарочната покана. Затова ищцовото дружество се снабдило със заповед за изпълнение на това парично
задължение , издадена по частното дело № 5832 по описа на ПРС за 2020г., която била връчена на ответника по реда на чл. 47
ал. 5 от ГПК, затова ищеца иска да се установи вземането му със сила на
пресъдено нещо и да му се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска и моли да бъде
отхвърлен. Нямало оказана на Х. болнична
помощ , нямало и нейно съгласие да я заплати .
Вещото лице по съдебно – медицинската
експертиза дава заключение, че всички медицински дейности, посочени в събраната
документация и съставената „сметка на пациент“, са извършени, дейностите по клиничната
пътека № 25.220 са изпълнени в цялост, като пациентът е опериран и изписан с
подобрение.
Проведена е по делото графологична експертиза,
която дава заключение , че в приложените към делото документи, озаглавени „
декларация за информирано съгласие„ няма положени от Р.Х. подписи.
Искът
е допустим. Сроковете по чл. 414 и чл. 422 от ГПК са спазени, като има
пълна идентичност между спорното право, така, както е описано в заповедта за
изпълнение, от една страна, и исковата молба , от друга.
По
същество:
Според чл. 109 ал.1 изр. последно, „лицата с прекъснати здравноосигурителни
права заплащат оказаната им медицинска помощ“.Тоест, доказаните по делото факти следва да са следните: Х.
да е бил лекувана в ищцовото заведение, и да е била здравнонеоосигурена за целия период на
лечението си, без да е възстановила здравноосигурителните си права до края на
същото. С оглед императивния характер на нормата , без значение за изхода на
спора е дали ответника като пациент е дала съгласие да бъде лекувана, стига да
са налице медицински показания за нужда от специализирана болнична помощ.
Спорно е било дали ответника е бил лекуван в
лечебното заведение – ищец; в част от съставената за хоспитализацията
медицинска документация не фигурира подпис на Х. Въпреки това , съдът приема , че именно Х. е била
хоспитализирана в ищцовото заведение и
съответно излекувана ( с оглед и
заключението на вещото лице, което съдът кредитира). На л. 4 от делото фигурира лист за преглед на
пациент в КДБ /СО, според който лист, именно Р.Х. била третирана в спешно
отделение и насочена за хоспитализация. Този лист кореспондира с представената
на л. 10 от делото епикриза за проведеното лечение , сама по себе си – издадена
в изпълнение на законово задължение по смисъла на чл. 24 от Наредба № 49 от
18.10.2010 г. за основните изисквания , на които трябва да отговарят
устройството , дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична
помощ и домовете за медико- социални грижи. Тази епикриза затова съставлява
официален свидетелстващ документ, и констатациите в нея са задължителни за
настоящия състав на основанието по чл.
179 от ГПК, включително в частта, която сочи именно ответника като пациент,
получил съответен обем грижи и лечение. Затова липсата на подписи в двата
документа, озаглавени „ декларация за информирано съгласие„ не води до отричане
на обстоятелството, че на Х. е оказано лечение в пълния предвиден от пътеката
обем, нещо, което може да се случи и без такова съгласие.
На следващо място, не е бил формиран спор , че към датата на
постъпването при ищеца и датата на изписването , Х. не е била здравноосигурена
, нещо, което и личи от удостоверенията на
л. 18 и 71 от делото.
Има осъществена хипотеза по чл. 109 от
Закона за здравното осигуряване и иска е основателен.
Разноските се присъждат в тежест на ответника
, предвид изхода на спора, и включват хонорар на особен представител и
държавната такса по частното дело.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметката на ПРС за депозитите и хонорара на вещото лице по
проведената графологична
експретиза.
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на Р.М.Х.
, ЕГН **********,***, че в отношенията между страните , дължи на УМБАЛ „Свети
Георги” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив ,
бул. „Пещерско шосе” № 66, плащането на
сума от 1250 лева – главница , стойност на клинична пътека № 25.220 за оказани при
хоспитализация на 23.02.2018г. медицински услуги , ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаването на заявлението в съда , 29.05.2020г, до окончателното
изплащане на вземането , за които суми е издадена заповед за плащане № 2525/01.06.2020г
по частното дело № 5830 по описа на ПРС за 2020г.
Осъжда Р.М.Х. , ЕГН **********,***, да
заплати на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив , бул. „Пещерско шосе” № 66, сумата от 635 лева разноски по двете дела.
Осъжда Р.М.Х. , ЕГН **********,***, да
заплати по бюджета на съделната власт, чрез сметката на РС Пловдив за
депозитите, сума от 70 лева, платен на
ВЛ ВЛ С. хонорар по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала!
КГ