РЕШЕНИЕ
№147
Самоков, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на петнадесети март през две хиляди двадесет и първата
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 515 по описа на
съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Г.И.Ц. *** обжалва Наказателно постановление № 20-0338-000887,
издадено на 09.10.2020
г. от Емил Петров Филипов, на длъжност Началник група към ОДМВР – София, РУ –
Самоков, с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.
Пред съда жалбоподателят се
представлява от пълномощника си адв. Д. Симитчиев, който заявява, че поддържа
жалбата и в хода на съдебните прения излага съображения в подкрепа на нейната
основателност.
Въззиваемата страна не се
представлява и не заявява становище по жалбата.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН (в редакция до ЗИДЗАНН, обн. ДВ, бр. 109/2020 г., в сила от 23.12.2021
г.). Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице в
законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков
наказателно постановление (НП).
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които
да са довели до накърняване на правото на защита на наказаното лице. АУАН
съдържа всички реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в
съответствие с чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, а отказът на жалбоподателя да подпише
акта е удостоверен от св. Р.С. по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, като от
показанията на този свидетел пред съда се установява, че той действително е
възприел този отказ и надлежно го е удостоверил. За така установеното нарушение
на Кодекса за застраховането (КЗ) против жалбоподателя е издадено НП в
законоустановения срок от компетентен орган, оправомощен за това съгласно чл.
647, ал. 2 от КЗ с т. І.6 от представената заповед № 517з-189/15.01.2016 г. на Директора
на ОДМВР – София, която е била в сила към датата на издаване на НП. Не е
спорно, а и е служебно известно на съда, че към датата на издаване на НП
неговият издател Емил Петров Филипов е заемал длъжността „Началник група
„Охранителна полиция““ в РУ – Самоков към ОДМВР – София. Не се съдържат в НП нови
фактически обстоятелства, против които в административно-наказателното
производство наказаното лице да не е могло да се защитава.
Неоснователно е оплакването в
жалбата, което в хода на съдебните прения е акцентирано от пълномощника на
жалбоподателя като оплакване за допуснато в хода на административно-наказателното
производство съществено нарушение на процесуални правила, изразяващо се в неясно
описание в АУАН и в НП на вмененото на жалбоподателя нарушение поради
непосочване на срока на валидност на договора за застраховка „гражданска
отговорност“, действащ за управлявания от него автомобил. Както в АУАН, така и
в НП, еднозначно е посочено, че към датата и часа на извършената проверка, за
собствения на жалбоподателя лек автомобил не е имало сключен и действащ договор
за задължителна застраховка „гражданска отговорност“, а това напълно
кореспондира с неизпълнение на задължението на жалбоподателя, установено в чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ, за което е съставен актът и е съставомерен признак на
административно нарушение по чл. 638, ал. 1 от КЗ, за което е санкциониран
жалбоподателят с обжалваното наказателно постановление. Съгласно чл. 489, ал. 1
от КЗ не е задължително срокът на действие на договора за задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите да съвпада с началото и
края на съответна календарна година (от 1 януари до 31 декември), поради което
посочването в АУАН и в НП, че „за 2020 г.“
за управляваното от жалбоподателя МПС няма сключена задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ е било до голяма степен излишно относно посочването на годината,
но не е довело до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Независимо
дали до деня преди проверката за автомобила е имало сключена такава
задължителна застраховка, административно-наказателното обвинение е обосновано
с факти относно липсата на такава застраховка към момента на самата проверка и
въз основа на тези факти административно-наказващият орган е приел, че
жалбоподателят виновно е извършил административното нарушение, за което е
наказан.
От събраните по делото
доказателства се установява по несъмнен начин, че на 17.05.2020 г., около 01,15
ч., в гр. Самоков, по ул. „Хан Кубрат” пред дом № 3 с посока на движение към
кръстовището с ул.“Цар Борис ІІІ“ жалбоподателят е управлявал собственото си моторно
превозно средство (МПС) – лек автомобил „БМВ 520 И” с рег. табели № СО 0298 СХ,
като за автомобила не е бил сключен договор задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите към този момент.
Еднозначно се установява от
показанията на свидетелите С.Г. – актосъставител, на длъжност „мл.
автоконтрольор“ в РУ – Самоков и Д.Х. – свидетел по АУАН, на длъжност „полицай
по ООР” в РУ – Самоков, че на посочените по-горе дата и място жалбоподателят е
управлявал описаното МПС, че е бил спрян за проверка от св. Х. и че при
проверката не е представил валиден към този момент договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите за управляваното от него МПС,
поради което св. Х. повикал за съдействие св. Г., за да извърши проверка за
наличие на такъв договор в рамките на своите правомощия. От своя страна св. Г.
извършил справка по интернет чрез служебен таблет в базата-данни на Гаранционен
фонд, от която установил, че към този момент за управлявания от жалбоподателя
автомобил не е имало сключен договор за задължителна застраховка ГО на
автомобилистите. За посочените обстоятелства показанията на свидетелите Х. и Г.
са логични, последователни, безпротиворечиви и неопровергани от други
доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло.
По делото е представена
застрахователна полица № BG/22/119001378608 от 16.05.2019 г., от която е видно, че за лек
автомобил марка „BMW”,
модел 520
I с
регистрационен номер СО 0298 СХ, с рама № WBADD110X0BN13316, на 16.05.2019 г. е сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
между ЗК „Лев Инс” АД, гр. София и жалбоподателя като собственик на автомобила,
за срок от 12 месеца, със срок на валидност от 00,00 ч. на 17.05.2019 г. до
23,59 ч. на 16.05.2020 г.
Следователно към датата и часа на
проверката, а именно – 17.05.2020 г., 01,15 ч. срокът на действие на договора
за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите за
собствения на жалбоподателя автомобил, сключен съгласно представената полица,
вече е бил изтекъл, а следващ такъв договор не е бил сключен. Към същият този
момент жалбоподателят е бил собственик на автомобила и го е управлявал, което е
външен израз на правото му да го ползва, разбирано като елемент от правото му
на собственост. Поради това към момента на проверката за жалбоподателя е
съществувало задължение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ да сключи договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите относно
това МПС и той не е изпълнил това
свое задължение.
Като собственик на автомобила
жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да знае, че го управлява, без за този
автомобил към този момент да е бил сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, поради което вмененото му
административно нарушение е извършено от него виновно по смисъла на чл. 7, ал.
1 и 2 от ЗАНН.
Виновното неизпълнение на
задължението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е съставомерно като административно
нарушение по чл. 638, ал. 1 от КЗ. За това нарушение
административно-наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя
като физическо лице, като му е наложил
глоба в предвидения в чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ глоба в твърд размер 250 лв.,
който не подлежи на намаляване от съда.
Нарушението не представлява и
маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. То е
формално, т. е. за съставомерността му не е необходимо настъпване на вредни
последици, поради което липсата на такива не следва да се обсъжда. Освен това то
е типично за този вид административни нарушения и от доказателствата не се
установяват смекчаващи обстоятелства, обуславящи негова по-ниска степен на
обществена опасност от тази на обикновените случаи на такива административни
нарушения. Следва да се подчертае, че установяването на нарушението около един
час след изтичане на срока на валидност на договора за задължителна застраховка
„ГО” на автомобилистите за автомобила, сключен с представената застрахователна
полица № BG/22/119001378608 от 16.05.2019 г., не
може в конкретния случай да се приеме за сериозно смекчаващо обстоятелство. На
първо място, това обстоятелство по никакъв начин не означава, че рискът от
настъпване на вреди за трети лица при управление на МПС след изтичане срока на
действие на този договор е бил застрахователно покрит. Още по-съществено е, че
слeд установяване на
нарушението жалбоподателят не е сключил такъв договор, поради което не може да
се твърди, че деянието се дължи на пропуск или невнимание, съпроводени с
обективна невъзможност за сключване на договора в нощта на 16 срещу 17 май 2020
г. От служебно извършена от съда справка чрез интернет в Информационния център
на Гаранционен фонд /www.guaranteefund.org/, която не е нужно да бъде приобщавана като
доказателство по делото, тъй като извършването й е общодостъпно по всяко време
и за всяка дата, се установява, че в периода от 17.05.2020 г. поне до края на
месец май 2020 г. жалбоподателят не е сключил договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите собствения си автомобил,
а това не е било обективно невъзможно, тъй като временното спиране от движение
на този автомобил е постановено като принудителна административна мярка едва на
28.05.2020 г. със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0338-000105/28.05.2020 г., връчена на жалбоподателя на 23.10.2020 г. Ето
защо основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН не са налице.
По изложените съображения
обжалваното НП е издадено при спазване на процесуалните правила в
административно-наказателното производство и в съответствие с материалния
закон, поради което и при липса на основания за неговата отмяна или изменение,
същото следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0338-000887,
издадено на 09.10.2020
г. от Емил Петров Филипов, на длъжност Началник група към ОДМВР – София, РУ –
Самоков.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: