№ 43
гр. Асеновград, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Д. Бедачев
при участието на секретаря Ася Р. Иванова
като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно
наказателно дело № 20225310200058 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-0239-001707/11.11.2021 г.,
издадено от Началника на РУ– гр. Асеновград - Петър Костадинов
Бабугеров, с което на К. Н. М., с ЕГН: ********** от ***, на основание чл.
179 ал.2 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание - “Глоба” в
размер на 200 лв. за нарушение по чл. 20 ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят К.М. в депозираната жалба и в съдебно заседание лично и
чрез пълномощника си адв. Н. оспорва наказателното постановление откъм
законосъобразност и правилност, отрича извършването на нарушението и
сочи съществени нарушения на процесуалните правила в процедурата по
издаването му както и неправилно приложение на материалния закон.
Искането към съда е за пълната му отмяна.
Въззиваемата страна РУ - гр. Асеновград към ОДМВР- Пловдив, редовно
призована не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди
събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в
жалбата и в съдебно заседание намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
1
поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по
същество. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С акт за установяване на административно нарушение от 15.10.2021 г. е
било установено, че на 15.10.2021 г. около 14:30 часа в Община Асеновград
на път втори клас № 86 - в зоната на км. 43+200, направление гр. Смолян- гр.
Асеновград, жалбоподателят М. е управлявал лек автомобил “Хонда ЦРВ” с
рег. № ***, като по време на движение не съобразил скоростта си с пътните и
атмосферните условия и на остър десен завой с ограничена видимост,
дъждовно време и мокра пътна настилка, загубил контрол над управлението
на автомобила, в резултат на което е навлязъл в лентата за насрещно
движение и се ударил в насрещно движещ се товарен автомобил МАН с рег.
№ ***, с което предизвикал ПТП с материални щети. Местопроизшествието
било посетено от автопатрул на РУ - Асеновград в състава на който влизал
актосъставителят Х. К. и полицейския служител Т.К.. След като обследвал
инцидента на место, огледал произшествието и провел беседа с водачите на
двата автомобила, актосъставителят преценил, че е налице административно
нарушение, което е настъпило изцяло поради вина на водача К.М., за което му
съставил акт, като актът бил съставен в негово присъствие и същият го
подписал с възражението, че по пътя имало разлято масло или друго хлъзгаво
вещество. Допълнителни писмени възражения били подадени в тридневния
срок по чл. 44 ал.1 от ЗАНН, със същото съдържание, че причината за
напускането на пътното платно и ПТП е наличието на разлят по пътното
платно тънък слой петролен продукт. Възражението било счетено за
неоснователно и въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП.
АУАН е съставен от компетентен за това орган и съобразно изискванията
на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити. Въз основа на
съставеният АУАН по-късно от компетентния за това орган било издадено и
обжалваното наказателно постановление, в което са преповторени
констатациите от АУАН и на горепосоченото основание на жалбоподателя
М. е наложено административно наказание – глоба в размер от 200 лв.
Наказателното постановление е постановено е от компетентния за това орган
и е подписано от него, в изискуемата от закона форма е.
При проверката на законосъобразността на наказателното постановление
по отношение на посоченото правно основание и наложеното въз основа на
2
него административно наказание съдът констатира следното:
Описаното нарушение касае нарушаване на правилата за съобразяване на
скоростта при управление на автомобила от водачите и причиняване в
следствие на това на ПТП. Така описаното нарушение правилно е
квалифицирано като такова по чл. 20 ал.2 от ЗДвП. Посочената материално
правна разпоредба въвежда задължение за водачите на ППС при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Въведено е и абсолютното задължение да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. Нарушението правилно е съотнесено към
съответстващата му санкционна разпоредба. Нормата на чл. 179 ал.2 пр. 1 от
ЗДвП предвижда, че с посочената в нея санкция се наказва този, който
поради движение с несъобразена скорост причини пътнотранспортно
произшествие, ако деянието не съставлява престъпление. Съдът намира, че
извършването на нарушението е надлежно установено, като от събраните
доказателства по несъмнен начин се установява авторството на нарушителя и
неговата вина. На първо място горните обстоятелства се установяват от
презумптивната доказателствена сила на АУАН, въведена по изключение с
разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП. В конкретния случай фактическите
констатации в АУАН се подкрепят и от събраните гласни доказателства-
показанията като свидетел на актосъставителя Д.К., който чрез оглед на място
и след като е възприел мястото на удара и местоположението на
автомобилите, а и чрез беседа с водачите участвали в произшествието е
установил конкретните причини за неговото възникване, както и наличието
на виновно поведение от страна на жалбоподателя.
При това положение съдът намира, че извършването на
административното нарушение е установено по несъмнен начин и същото
правилно е описано и квалифицирано в НП, като са посочени задължителните
елементи от неговия състав. В конкретния случай от доказателствата се
установява, че при движение в остър десен завой с ограничена видимост, лек
обратен наклон-спускане при лоши атмосферни условия – дъждовна
обстановка и мокро пътно платно жалбоподателят М. не е съобразил
3
скоростта на движение с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя, вследствие на което е изгубил контрол над автомобил,
навлезнал е в лентата за насрещно движение, където се е блъснал в насрещно
движещия се товарен автомобил. По този начин жалбоподателят М.
безспорно е нарушил правилата за избиране на адекватната скорост и е
причинил процесното ПТП, при което са били причинени материални щети –
повреди по неговия и по товарния автомобил, с което е реализирал и състава
на описаното административно нарушение. Съдът намира, че е невярно
твърдението на жалбоподателя, че причината за загубата на контрол над
автомобила и навлизане в насрещната лента е станало, защото същият се е
подхлъзнал на разлята върху пътното платно смазочна течност. Същото се
опровергава категорично от всички събрани по делото гласни доказателства .
На първо място в показанията си и двамата полицейски служители –
актосъставителя К. и Т.К. са категорични, че на мястото на удара в резултат
на тежкия сблъсък действително е имало изтичане на течности от
автомобилите, която в резултат на трафика и преминаването на автомобилите
е била разнесена в двете посоки с епицентър - мястото на удара. Не са
открити никакви следи от разлята течност на асфалта на мястото, твърдяно от
жалбоподателя, които да се в причинна връзка с произшествието и които
хипотетично да са били причина за възникването му. В същата насока са и
показанията на свидетелите – пожарникарите Г.Н. и И.П., както и на водача на
пострадалия автомобил Т.Н., които са категорични, че наличието на смазочна
течност и следи от нафта по пътното платно е от самия удар и от разнасянето
му от трафика и в двете посоки. Съдът кредитира показанията на всички
свидетели в това отношение като логични, последователни и съответни
помежду си по отношение на този факт и отличаващи се с житейска
достоверност. От приобщеното по делото веществено доказателство– флашка
съдържаща запис на мястото на удара изготвен от самия жалбоподател, както
и кадри от видеорегистратора на автомобила заснели момента на удара,
доколкото същото може да се кредитира предвид факта, че не е изготвено по
процесуален ред, при внимателното и детайлно изглеждане на записа също се
потвърждава тезата, че следите от смазочни течности доколкото се забелязват
такива започват от мястото на удара, където са изтекли течности от
автомобилите и се отслояват в двете посоки, където са се движили
автомобилите, които са преминавали през тях. При анализа на достоверността
4
на твърдението на жалбоподателя съдът взе в предвид и наведените данни от
показанията на актосъставителя, че същият и друг път е причинявал ПТП при
аналогична ситуация с напускане на лентата за движение, като отново е
твърдял същата защитна позиция, че това се е случвало заради масло на
пътното платно. Тези данни се потвърждават и от приетата като писмено
доказателство Справка за нарушител водач, от която е видно, че
жалбоподателят М. е системен нарушител по ЗДвП, като са му съставяни 30
различни акта за нарушения по ЗДвП, по които са издавани и НП, съответно
са му издадени и 18 броя фишове за различни нарушения. Същественото е, че
пет от влезлите в сила НП са за същите по вид нарушения по чл. 179 ал.2 от
ЗДвП.
Въпреки предходната административна наказуемост на жалбоподателя М.,
водеща към извод за висока степен на обществена опасност на нарушителя,
съдът намира, че наложеното наказание глоба е правилно определено.
Предвидената санкция в посочената санкционна разпоредба е глоба в
абсолютно определен размер от 200 лв. и оразмеряването на глобата не
подлежи на преценката на АНО. Ето защо, като е наложил глобата именно в
този размер, същият правилно е приложил закона, а НП като обосновано
законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено.
Разноски се претендират единствено от страна на жалбоподателя, но
предвид изхода на делото и отхвърляне на оспорването такива не следва да му
се присъдят.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0239-001707/11.11.2021
г., издадено от Началника на РУ– гр. Асеновград - Петър Костадинов
Бабугеров, с което на К. Н. М., с ЕГН: ********** от ***, на основание чл.
179 ал.2 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание- “Глоба” в
размер на 200 лв. за нарушение по чл. 20 ал.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд –Пловдив.
5
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
6