Решение по дело №2829/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по чл.145 и сл. АПК вр. чл.172 ал.5 ЗДвП.

Образувано е по жалба на С.М.Ф., с постоянен адрес ***, подадена чрез адв.Д. против Заповед № 22-0819-001430/10.10.2022г. на полицейски инспектор към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, в хода на административното производство са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и несъответствие с целта на закона. В заповедта е прието, че е управлявал МПС под въздействието на наркотично вещество, установено с техническо средство, показанието на което е оспорил и е дал за изследване кръвна проба, но въпреки това е прието, че извършил нарушение на чл.5, ал.3, т.1 пр.2 ЗДвП. Твърди, че в заповедта не е посочена целта за която е издадена, както и че не са изчакани резултатите от кръвните изследвания, като до излизане на химическото изследване е лишен неправомерно без каквито и да е основания от СУМПС и възможността да управлява автомобила си. Счита и че в заповедта не се съдържат фактически и правни основания за нейното издаване, като е санкциониран при липса на доказателства за установеност на нарушението. Счита и че неправилно е допуснато предварително изпълнение на заповедта. Твърди, че не са налице данни за издателя на заповедта, като същата е издадена на третия ден след съставяне на АУАН, отбелязано е издаването на талон за медицинско изследване, но не и данни дали е проведено такова и с какъв резултат. Резултатите от теста с техническо средство са били оспорени, дадена е кръвна проба за химическо изследване, като при наличието на последната законът предвижда именно резултатите от нея да са определящи. Счита, че не са налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта. Моли заповедта да бъде отменена и да му бъдат присъдени направените по делото разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 Закона за адвокатурата.

Ответната страна – полицейски инспектор към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, чрез процесуалния си представител ю.к. Г., оспорва жалбата. Счита, че са били налице материалноправните предпоставки и тя е изпълнила своето предназначение до решаване въпроса с отговорността на лицето, в случая с прекратяване на досъдебното производство. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Обжалва се заповед № 22-0819-001430/10.10.2022г. на полицейски инспектор към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

От представеният по делото АУАН Серия GA №776369/07.10.22г. се установява, че същият е съставен на жалбоподателя за това, че на 07.10.22г., около 16:36ч., в гр.Варна, на ул.“Д.П.“, до номер 86, посока бул. ***, управлява собствения си лек автомобил ***с рег. ***след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство Dreger Drug Test 5000 с фабричен номер ARJM -0053, който е отчел положителна проба за Амфетамин с проба номер 382 и на водача е издаден талон за медицинско изследване 121858/07.10.2022г., с което е нарушил чл.5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП, като са иззети СРМПС, Контролен талон, СРМПС и 2 бр. рег.табели. Отразено е в акта, че Ф. няма възражения и акта му е връчен.

Видно от представения резултат №382/07.10.2022г. на Dreger Drug Test-5000 ARJM-0053 е отчетен положителен резултат на Амфетамин в 16:31ч.

На дрегера е била извършена периодична проверка на 14.02.2022г. и е дадено заключение, че е годен.

Приложена е докладна записка за случая до началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна, ведно с описаните в него материали. С мотивирана резолюция № 22-0819-М000519/10.10.2022г. началник група в ОДМВР на основание чл.54, ал.1, т.9 ЗАНН и образувано ДП №504/22г. по описа на Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна за престъпление по чл.343Б, ал.3 НК е прекратил административнонаказателното производство по АУАН серия GA №776369/07.10.22г. против Ф..

Приложена е справка за нарушител/водач на Ф..

От Заповед № 22-0819-001430/10.10.2022г. се установява, че полицейски инспектор към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, като е взел предвид, че е съставен АУАН № GA776369/07.10.22г. за това, че на 07.10.22г., около 16:36ч., в гр.Варна, на ул.“Д.П.“, до номер 86, посока бул. ***, жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил ***с рег. № ***, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство DREGER Drug Test 5000 с фабричен номер ARJM -0053, който е отчел положителна проба за Амфетамин с проба номер 382 е наложил принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.“б“ ЗДвП- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е връчена на 30.11.2022г.

От заповед №365з-8226/30.12.21г. на Директора на ОД на МВР-Варна се установява, че оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл.171 т.1 ЗДвП са служителите от ОД на МВР-Варна, посочени в т.1 от заповедта, сред които е и полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна-за цялата територия обслужвана от ОД на МВР-Варна.

От представената справка за собственост от база данни- КАТ се установява, че лек автомобил ***с рег. ***е собственост на С.М.Ф..

От представената с писмо с.д. № 2544/17.02.2023г. информация от Лаборатория по химико-токсикологични изследвания при Военномедицинска академия се установява, че от С.Ф. са постъпили биологични проби за изследване в Лабораторията за химико-токсикологични изследвания на основание талон № 121858/07.10.2022г., като при постъпване в специализираната лаборатория е извършен предварителен имунохимичен скрининг на уринната проба, при което не са отчетени индикации за употреба на наркотични вещества, но този резултат няма доказателствена стойност, притежава само ориентировъчен характер, а поради значителното претоварване на лабораторията с писмено определен приоритет биват хроматографски изследвани биологичните проби с приблизително шест месеца закъснение.

От представената съдебно-химическа експертиза №Е-053/22.03.2023г. от Лаборатория по химико-токсикологични изследвания при Военномедицинска академия се установява, че в изследваните проби-биологични проби /кръв и урина/, иззети на 07.10.22г. в 17:10ч. от С.Ф. не е открито наличие на наркотични вещества или техни метаболити /аналози /в т.ч. отрицателен резултат за Амфетамин/, което се е доказало по надлежния ред посредством имунохимичен и газ-хроматографски анализ.

С постановление от 28.03.2023г. на прокурор при РП-Варна е прекратено ДП № 504/2022г. по описа на сектор „ПП“-ОД-МВР-Варна водено за престъпление по чл.343б, ал.3 НК.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДвП е предвидено, че обжалването е по реда на АПК. Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок, поради което оспорването пред съда е допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че със заповед № 22-0819-001430/10.10.2022г. на полицейски инспектор към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.“б“ ЗДвП- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.172 ал.1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В случая видно от представената по делото заповед за определяне на компетентните длъжностни лица да прилагат ПАМ по чл.171 т.1 ЗДвП, органът издал оспорения акт е сред изрично оправомощените длъжностни лица.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, буква „б“, пр.2 ЗДвП за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест– до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Посочената ПАМ се прилага водач, който управлява МПС след като е употребил наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест; който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство или тест; или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.

От събраните по делото доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че на 07.10.22г., около 16:36ч., в гр.Варна, на ул.“Д.П.“, до номер 86, посока бул. ***, жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил ***с рег. № ***, като при извършена му проверка с техническо средство DREGER Drug Test 5000 с фабричен номер ARJM -0053 е отчетена употреба на наркотични вещества или техни аналози, а именно положителен резултат за Амфетамин, като му е издаден талон за медицинско изследване № 121858/07.10.2022г., връчен в 16.45ч. на 07.10.2022г., и е отведен за изследване във ВМА гр.Варна.

От представената с писмо с.д. № 2544/17.02.2023 г. информация от Лаборатория по химико-токсикологични изследвания при Военномедицинска академия се установи, че при постъпване на пробите, дадени от Ф. в специализираната лаборатория е извършен предварителен имунохимичен скрининг на уринната проба, при което не са отчетени индикации за употреба на наркотични вещества, но този резултат няма доказателствена стойност, притежава само ориентировъчен характер.

От представената съдебно-химическа експертиза №Е-053/22.03.2023г. от Лаборатория по химико-токсикологични изследвания при Военномедицинска академия се установи, че в изследваните проби-биологични проби /кръв и урина/, иззети на 07.10.22г. в 17:10ч. от С.Ф. не е открито наличие на наркотични вещества или техни метаболити /аналози /в т.ч. отрицателен резултат за Амфетамин/, което се е доказало по надлежния ред посредством имунохимичен и газ-хроматографски анализ.

Предвид горното не е доказано по надлежния ред управлението на МПС от жалбоподателя след като е употребил наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно чл.3а от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища /доказателствен анализатор/, или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест-т.1; лицето не приема показанията на техническото средство или теста-т.2; физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест-т.3.

Съгласно и чл.171 т.1 б.“б“ ЗДвП при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

В случая жалбоподателят е дал проби за изследване по реда, определен с наредбата по чл.174 ал.4 ЗДвП.

Съгласно и изискванията на наредбата установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози следва да бъде извършено с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване в този случай. Такова изследване не е било извършено към датата на издаване на заповедта за налагане на ПАМ. Същото е отчело отрицателен резултат за наличие на наркотични вещества или техните аналози, видно от заключението на съдебно-химическата експертиза №Е-053/22.03.2023г.

Съгласно чл.6 ал.9 от наредбата концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Не са налице посочените от законодателя хипотези, за да бъде приет резултата от направения тест с техническо средство Друг тест - 5000 с номер ARJM -0053, поради което използването на резултата от него е без основание. От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят е подписал и е получил талона за изследване, заведен е за вземането на биологична проба в посоченото в талона място и не е отказал да му бъде направен теста. Видно от отговора на ВМА на основание издадения му талон за изследване, като при постъпване в специализираната лаборатория е извършен предварителен имунохимичен скрининг на уринната проба, при което не са отчетени индикации за употреба на наркотични вещества, но е посочено в писмото, че този резултат притежава ориентировъчен характер без доказателствена стойност. Видно от резултата от извършеното изследване по реда на Наредба №1 не са открити наркотични вещества в изследваните проби/кръв и урина/.

Предвид гореизложеното, като е издал заповедта за прилагане на ПАМ без наличието на положителен резултат от медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване в съответствие с изискванията на чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП и Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, административният орган е издал материално незаконосъобразен административен акт.

В тежест на административния орган е да докаже, че са налице предпоставките за издаване на оспореният акт, включително наличие на извършено административно нарушение за предотвратяването и преустановяването, на което е приложена принудителната административна мярка. Такова не е представено по делото, поради което оспореният акт е недоказан. Фактическото основание за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя не е доказано по предвидения от законодателя ред.

Определящо в случая е наличието на наркотични вещества или техните аналози в кръвта, посочено в медицинското изследване, а не установеното с техническо средство.

Целта на принудителната административна мярка е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, съгласно разпоредбата на чл.171 т.1 ЗДвП, а в случая не се установи по предвидения ред, че жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, т.е. не е налице административно нарушение, за преустановяване на което да е необходимо прилагане на ПАМ.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че оспореният акт е незаконосъобразен и следва да се отмени.

При този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, от които 10лв. за ДТ и 1000-адвокатско възнаграждение за оказаната правна помощ и защита по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 22-0819-001430/10.10.2022г. на полицейски инспектор към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП на С.М.Ф. е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на адв.М.К.Д. сумата от 1000лв., представляваща разноски по чл.38 ал.2 ЗА.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на С.М.Ф., ЕГН ********** сумата от 10лв., представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

	Съдия: