№ 1163
гр. Плевен, 06.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20234430100027 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от “И.Ф.” ЕООД, ЕИК ***,
против Д. И. Д., ЕГН **********, за признаване за установено спрямо
ответника, че дължи сумата в размер на *** лв., от които: *** лв. - главница
по предоставен кредит, *** лв. - договорна/възнаградителна лихва за периода
***. и ***лв. - лихва за забава за периода ***., ведно със законна лихва за
забава от ***г. до изплащане на вземането. Твърди се, че по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д №
*** по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, връчена
на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Твърди се, че на ***г., ищецът е
сключил, в качеството на кредитор, с ответника по делото, в качеството на
кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние № *** за
***лв., при условията на ЗПФУР. Твърди се, че ответникът не е изпълнил
задълженията си по договора и не е върнал изцяло уговорената сума като е
заплатил само ***лв., като се претендира остатъка от неплатена главница,
договорна лихва и законна лихва. Твърди се, че Договорът за кредит е
1
рефинансиращ, и с него е погасен предходен договор за кредит - № *** от
***г. Сочи се, че сумата, с която погасения кредит е рефинансиран е в размер
на ***лв., като това е станало счетоводно, като с отпуснатата сума е
приспаднат остатъка по погасения договор за кредит. Остатъчната сума в
размер на *** лв. е преведена по банкова сметка с титуляр ответника Д., в „Р.
(Б.)“ ЕАД с IBAN ***, BIC ***. Твърди се, че кредитът е изцяло падежирал на
датата на последната дължима вноска по погасителен план, а именно на ***г.
Същият не е погасен.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва иска като
неоснователен, счита, че той следва да бъде доказан по размер, прави
възражение за унищожаемост на клаузата в чл. 2 ал. 1 т. 3 от Договора, като
сключена при крайно неизгодни условия, като моли съда да унищожи изцяло
или частично тази клауза. Възразява платените суми да се доказват чрез
експертиза, да се приемат дискове като доказателства, счита, че следва
разговорът да бъде възпроизведен на хартиен носител, не възразява за
изготвяне на ССчЕ.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията
на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК.
Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по
издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№ *** по описа на ПлРС. Предявеният иск е допустим, тъй като във
всички случаи, когато заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена
на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 415
от ГПК, което той е направил в дадения му от съда срок.
По делото е представен Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № *** от ***г. за сумата от ***лв., сключен при условията на
ЗПФУР, между ищеца “И.Ф.” ЕООД, и ответника Д. И. Д., в който е посочено,
че между страните е имало налице предходен договор за кредит - № *** от
***г./също представен по делото/, и че по него има непогасени задължения в
размер на ***лв., включваща в себе си главница, лихви и такси. В договора от
***г. е посочено, че с тази сума - ***лв., от новоотпуснатия кредит се
погасява предходния такъв чрез вътрешен превод от кредитора, а остатъчната
2
сума в размер на *** лв. е преведена по банкова сметка с титуляр ответника
Д.. Уговорките в процесния договор са следните: размер на заема: *** лв.,
обща сума за връщане: *** лв., обща сума за връщане при непредставяне на
обезпечение: *** лв., дата на връщане: *** г., вид на кредита - потребителски
кредит по продукт: „Бърз на вноски“, представен е погасителен план, срок на
кредита - *** дни, фиксиран годишен лихвен процент-***, лихвен процент на
ден, приложим при отказ от договора - ***, ГПР - ***, като са взети предвид
следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка
от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да
бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за
неизпълнение, и няма основание за начисляване на отстъпки по договора.
Представени са общи условия към договорите за предоставяне на кредити от
ищеца, преддоговорна и последваща електронна комуникация между
кредитора и кредитополучателя. Представено е платежно нареждане от ***г.,
от което е видно, че сумата от *** лв. е преведена от ищеца по банкова
сметка с титуляр ответника, в „Р. (Б.)“ ЕАД с IBAN ***. Всички документи са
представени от ищеца и в цифров вид, като са възпроизведени от съда и
съвпадат с представените такива на хартиен носител, представен е и звуков
файл, изслушан в съдебно заседание, от който се установява, че и в телефонен
разговор, на ответника са разяснени всички параметри на договора,
обстоятелството, че той рефинансира предходен договор със сумата от ***лв.,
а остатъка ще се преведе по негова банкова сметка, като след посочване на
параметрите на договора, ответникът потвърждава договора изрично и
посочва трите си имена и ЕГН. По делото е допусната и изготвена съдебно-
счетоводна експертиза, чието заключение установява сключването на
договора, обстоятелството, че на *** г. е извършено погасяване на сума
размер на *** лв. по Договор за кредит № *** от *** г., чрез рефинансиране.
След разкриване на банкова тайна от съда, в.л. е установило, че с платежно
нареждане за кредитен превод от *** г. е извършено плащане от „И.Ф.”
ЕООД от банкова сметка с IBAN *** в „Р. (Б.)“ ЕАД в размер на *** лв. на
ответника по банкова сметка с IBAN *** в „Р. (Б.)“ с основание: Дог. за заем
№ ***. Също така, заключението сочи заплащане по договора от страна на
ответника само на една сума – ***лв. на ***г. Заключението на експертизата
е, че остатъчната дължима сума по Договор за предоставяне на кредит № ***
от ***г., до датата, посочена в исковата молба -*** г., съгласно
3
предоставените счетоводни справки е в размер на *** лв., в т.ч.: главница-***
лв., договорна лихва от *** г. до *** г.-*** лв. и лихва за забава от *** г. до
*** г. – *** лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното: В производството се установи безспорно, че между
ответника, в качеството на заемател, и ищеца, в качеството на заемодател, е
сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № *** от ***г, по
който ответникът е получил заем в размер на ***.00лв. при изрично
посочване на обстоятелството, че с част от кредита се рефинансира предишен
кредит между страните. Получаването на сумата и начинът, по който тя е
разпоредена от ищеца се доказа от изготвената по делото ССчЕ, която съдът
кредитира изцяло. В случая съдът намира, че договорът е сключен при
спазване на изискванията на ЗПК, ЗПФУР и ЗЗП, той е с индивидуално
уговорени клаузи, видно от самия договор, описващ и предходни отношения
между страните и съгласие за рефинансирането им. Заплащането на част от
заема от ответника ***лв., установено от експертизата, също потвърждава
сключването на договора за кредит и неговата валидност. С получаването на
сумата по кредита за кредитополучателя е възникнало задължението да върне
главницата. Не се установи по делото погасяване нито на главницата, нито на
на уговорената договорна /възнаградителна/ лихва до претендирания размер,
като претенцията на ищеца е отчела еднократното плащане от ***лв., без в
делото да се претендират други суми, освен главница, договорна лихва и
лихва за забава.
По възраженията на особения представител по отношение на договора,
съдът намира следното: Така сключеният договор попада в приложното поле
на Закона за потребителския кредит /редакция от *** г./, тъй като отговаря на
критериите по чл.3 ЗПК и не представлява някое от изключенията по чл.4
ЗПК. Първоначалното възражение е бил за унищожаемост на клаузата в
договора, уговаряща *** фиксиран лихвен процент, като уговорен при крайно
неизгодни условия, като съдът не е допуснал разглеждането на това
възражение, т.к. същото не било уточнено, съобразно изискването на чл. 33 от
ЗЗД, който сочи, че договорът е унищожаем при две кумулативни
предпоставки – крайна нужда и явно неизгодни условия. Възражението е
уточнено, като крайно неизгоден размер на лихвата, водещ до нейната
4
нищожност. Съдът намира, това възражение за неоснователно, поради
следните причини: касае се за втори поред сключен между страните договор,
изрично рефинансиращ предходен, неизпълнен от ответника такъв. При
доказано неизпълнение по един предходен договор, логично е рискът за
кредитора да нараства, и поради това и условията в последващия договор да
са по-завишени. Въпреки това, уговорката за възнаградителна лихва е в такъв
размер, че ГПР по договора да не надвишава законоустановения в чл. 19 ал. 4
от ЗПК - Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република Б..
Вследствие на уговорения лихвен процент от ***, ГПР по договора е в размер
на ***, т.е. не надвишава 5 пъти размера на законната лихва, което би
направило уговорките в договора незаконосъобразни. Действително,
съдебната практика преди *** г., когато е влязла в сила разпоредбата на чл. 19
ал.4 от ЗПК е приемала за недействителни уговорки, надвишаващи 3 пъти
законната лихва, но след приемането на законова норма за максималния
размер на ГПР, тази практика е неприложима. Доколкото лихвеният процент
е в пряка връзка с определянето на ГПР по един договор, и при положение, че
ГПР е в допустимия от закона размер, не може да се приеме, че уговорената
/индивидуално, както по-горе беше посочено, и съобразно предходни
отношения, при които е имало неизправност на кредитополучателя / клауза за
фиксиран лихвен процент *** е недействителна.
Поради изложеното дотук, съдът намира, че по делото се доказа
дължимост на валидно вземане от ответника спрямо ищеца на всички искови
суми, поради което исковата молба следва да бъде уважена изцяло.
При този изход на делото, съдът следва да се произнесе по искането на
ищеца за присъждане на разноски, като с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8
от ГПК, и размерът на претенцията, размерът на претендираното
възнаграждение следва да се определи на *** лв. - за исковото производство,
а за заповедното следва да остане *** лв. – както е присъдено в самата
заповед за изпълнение. При това положение, претенциите за разноски на
ищеца в исковото производство /доказани в размер на ***лв./, следва да бъдат
уважени изцяло. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в
5
заповедното производство. Съобразно положителното установително
решение за вземането, разноски в заповедното производство се дължат на
заявителя – ищец в размер на ***лв.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК,
ЧЕ Д. И. Д., ЕГН **********, от гр. П., ж.к. Д. ***, ДЪЛЖИ на кредитора
„И.Ф.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.Т.И.В.Б.,
ап. 1, по Договор за предоставяне на кредит от разстояние № *** от ***г.,
сумата в размер на *** лв., от които: *** лв. - главница по предоставен
кредит, *** лв. - договорна/възнаградителна лихва за периода ***. и ***лв. -
лихва за забава за периода ***., ведно със законна лихва за забава от ***г.
до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
***. по ч.гр.д. № *** на ПлРС.
ОСЪЖДА Д. И. Д., ЕГН **********, от гр. П., ж.к. Д. ***, ДА ЗАПЛАТИ
на „И.Ф.” ЕООД, ЕИК ***, разноски в исковото производство размер от
***лв., и в производството по ч.гр.д. № *** на ПлРС - в размер на ***лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6