Решение по дело №258/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на М. Е. Б. с [ЕГН], адрес: с. Еница, [улица], чрез адв. В. В. от АК-Враца, съдебен адрес: гр. Оряхово, [улица]против Решение № 49/14.11.2024г. по АНД № 186/2024г. по описа на PC – Кнежа. Посочва се, че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. Посочва се в жалбата, че неправилно съдът е приел за доказано, че водачът на автомобила е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 104б, ал.2 от ЗДВП. Твърди се, че никъде в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) или в наказателното постановление (НП) административнонаказващия орган не твърди, че с действията си водачът реално е нарушил правилата за движение по пътищата. Сочи се, че административното обвинение е неясно и е довело до ограничаване правото на лицето да разбере за какво е обвинен: за намерение, респ. за опит на реализация на поставената от него цел, който е бил неуспешен или за действително реализиране на действия, съставляващи административното нарушение. Твърди се, че останало неизяснено поради кои точно действия административнонаказващият орган е приел, че водачът не използва пътя по неговото предназначение. Сочи се, че сами по себе си действията по преднамерено подаване на повече газ на автомобила и издърпване на ръчната спирачка не представляват ползване на пътя не по предназначение. Твърди се още, че при постановяване на съдебния акт първоинстанционния съд е нарушил процесуалните правила, тъй като се е произнесъл по въпрос, отговорът на които изисква специални знания и компетенции, без да е назначена и изслушано заключение на съдебно - техническа експертиза. Сочи, че е нарушен и принципа на служебното начало при разкриване на обективната истина. Посочва, че дрифтът е техника, характерна с умишленото извеждане на автомобила извън контрол чрез „презавиване“, което води до загуба на сцепление на задните колела. В това положение, ъгълът на приплъзване на задните колела е по-голям от ъгъла на приплъзване на предните, което налага контрирането им в посока обратна на посоката на завоя, за да се запази контролът на автомобила и правилната му траектория на завиване. При дрифт, автомобилът се предвижва латерално (странично, напречно на завоя), ползвайки своята тежест и инерционен момент. Успешният дрифт е свързан със задържането на задната част на автомобила, колкото се може по-дълго, като страничното приплъзване се придържа към максимален слип ъгъл. В същото време, предизвиканото презавиване трябва да се държи „стабилно“ при запазване на едно важно условие - поддържане на висока и постоянна скорост. Трудността идва от това, че гумите са на лимита на своето сцепление и следователно автомобилът се кара на ръба на контрола.

Посочва се от жалбоподателя, че по делото не са налице доказателства лицето да е управлявало автомобила с висока скорост, нито са събрани данни за загуба на сцепление на задните колела на автомобила или движение на автомобила чрез приплъзване. Твърди се, че съдът неправилно се е позовал на свидетелските показания, които не са анализирани и подложени на проверка посредством съдебно техническа експертиза. Сочи се, че дори и да се приеме, че жалбоподателят се е опитал да „дрифтира“ , то следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗАНН, като опитът към административно нарушение не следва да се наказва. Представя постановление за привличане на жалбоподателя в качеството на обвиняем за престъпление извършено спрямо свидетеля. Твърди се, че съществува досъдебно производство, който факт сочи на заинтересованост от изхода на настоящето дело на свидетелите. Възражения в този смисъл са изложени още в рамките на първоинстанционното производство, но не са приети от съда за основателни. Иска се от съда да постанови решение, с което да се отмени Решение № 49/14.11.2024г. по АНД №186/2024г. по описа на PC - Кнежа и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменено като незаконосъобразно НП № 24-0285 - 000372/01.07.2024г. на Началника на РУ - Кнежа, респ. се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендират се деловодни разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен взема становище правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, като моли съда да го потвърди.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Съдът, като съобрази депозираната касационна жалба, намира същата за процесуално допустима, като надлежно и своевременно подадена, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

С Решение № 49/14.11.2024г. по АНД №186/2024г. по описа на PC - Кнежа е потвърдено НП № 24-0285 - 000372/01.07.2024г. на Началника на РУ - Кнежа при ОД на МВР-Плевен, с което на М. Е. Б. с [ЕГН], адрес: с.Еница, [улица], за нарушение на чл. 104б т.2 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) на основание чл. 175а, ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца.

Районен съд –Кнежа е приел от фактическа страна, че И. А. Б. и Б. Т. Б. живеят в с.Еница, на [улица], през 2-3 къщи от къщата, където живее бабата на жалбоподателя. На 30.05.2024г. в 15,00 часа И. А. Б. и Б. Т. Б. били пред дома си, когато на улицата пристигнал М. Е. Б., управлявайки личния си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с per.№ [рег. номер], сив на цвят и спрял пред свидетелите. Пътната настилка била с твърдо покритие - асфалт /черна минерална смола, смесена с пясък и камъчета/ и на участъци с макадам /дребни камъни и пясък, които се поставят под асфалтното покритие/. Водачът спрял на Т-е образното кръстовище, в близост до свидетелите, завил на дясно и с рязко подаване на повече газ, превъртял задвижващите колела на автомобила и чрез издърпване на ръчната спирачка извел МПС-то от нормалната му траектория на движение, като започнали да хвърчат камъчета. В ляво от пътя, на не повече от 10 метра, се намирала детската площадка, на която играели деца, включително и внучката на Братанови. Те му направили забележка и след размяна на реплики М. Е. Б. влязъл в двора на роднините си. След десетина минути той си тръгнал, завил на кръстовището, пак спрял пред имота на Братанови и повторил рязкото тръгване с повече газ, при което пак се разхвърчали камъни. Автомобилът тръгнал наляво и надясно, въртял се и продължил. Б. Б. и И. Б. уведомили РУ- Кнежа, за което им били снети обяснения. На М. Е. Б. бил съставен АУАН с ф.№ 0575837 от 03.06.2024г. за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Актът бил подписан от нарушителя, без възражения и по него не са правени такива в даденият 7-дневен срок. Въз основа на този акт бил съставено обжалваното НП № 24-0285-000372 от 01.07.2024г. на Началника на РУ-Кнежа.

Горната фактическа обстановка съдът приел за установена от гласните доказателства в показанията на свидетелите И. А. Б. и Б. Т. Б., както и останалите писмени доказателства по делото.

Съдът съобразил, че разпоредбата на чл. 104б, т.2 от ЗДвП забранява водача на моторно превозно средство да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Отчел, че в законодателството липсва легална дефиниция за „дрифт“, но се приема, че пътят не се използва за основаното му предназначение - превоз на хора и товари, създава се опасност за движението и това става при съзнателно опасно шофиране - превъртане на задните задвижващи колела чрез рязко подаване на газ и повишаване оборотите на двигателя, а не за случайно поднасяне на автомобила при навлизане в завоя поради несъобразена скорост и мокър асфалт. При такова шофиране автомобилът издава звук от превъртане на гуми, което сочи на съзнателно, преднамерено извършване на рискови маневри. Същият ефект се получава и при управление на лек автомобил с предно предаване, който от спряло положение е рязко тръгване преминава от път с твърдо покритие на участък с макадам. Приел, че „дрифтът“ е техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство извън контрол чрез „презавиване“, така довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми, като по време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент.

Съдът посочил, че му е известно като дългогодишен водач на лек автомобил с предно предаване, че при спиране, рязко тръгване от асфалт и преминаване на макадам, чрез завиване леко в ляво и дясно се получава изхвърляне на камъчета и поднасяне на автомобила, както и че дрифтът на автомобил на практика най-често се получава на автомобил със задно задвижване на колелата, тъй като при подаване на газ и вдигане на високи обороти с рязко отпускане на педала на съединителя задницата на автомобила поднася в различни посоки като влиза в другите платна за движение на автомобилите.

Съдът приел, че автомобилът, който е управлявал жалбоподателя е с предно предаване и предно задвижване на колелата, което прави трудно дрифтрирането. Дрифт на автомобил на практика най-често се получава на автомобил със задно задвижване на колелата, тъй като при подаване на газ и вдигане на високи обороти е рязко отпускане на педала на съединителя задницата на автомобила поднася в различни посоки като влиза в другите платна за движение на автомобилите.

От фактическата обстановка по –горе съдът приел, че действията на М. Е. Б. са умишлени, тъй като той демонстративно спрял в близост до свидетелите И. А. Б. и Б. Т. Б., тръгнал рязко и постигнал ефекта на „дрифтене“. Същото повторил и когато тръгва от къщата на роднината си. С поведението си жалбоподателят показал агресивно и демонстративно управление на МПС с въртене на гуми, извеждане на автомобила от нормалната му траектория на движение, при което започват да хвърчат камъчета т.е. същият съзнателно и преднамерено извършил рискови маневри.

Съдът приел, че действията на водача съставляват нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП. Приел за неоснователни възраженията на М. Е. Б.. Счел, че административнонаказващият орган е изпълнил задължението си по чл. 52, ал.4 от ЗАНН, като е проверил съставения АУАН, с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и правилно е преценил събраните доказателства в контекста на изискванията на чл.40, ал.1 и сл. и чл. 42, ал.1, т.4, и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Полицейски служители не са пристигнали на място и не са констатирали така нареченият „дрифт“, но по преписката са налични доказателства за случилото се на 30.05.2024г. на [улица]пред дом № 14. Приел, че свидетелите - очевидци не се явяват заинтересовани изхода на делото. Установил съответствие между описаното административно нарушение и юридическата му квалификация в АУАН и описаната в обжалваното наказателно постановление фактическа обстановка, както и че административнонаказващият орган правилно е преценил смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства във връзка с чл. 27 от ЗАНН, при определяне размера на административното наказание „глоба” и лишаване от управление на МПС.

По изложените съображения потвърдил обжалваното НП.

Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи в жалбата за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон.

При постановяване на съдебното решение съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело. В решението са обсъдени събраните доказателства и възраженията на страните, анализирана е фактическата обстановка и на база на горното съдът е направил своите решаващи изводи. Поради изложеното не се установяват допуснати от решаващия състав съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Решението е постановено и при правилно прилагане на материалния закон. За да е налице нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, следва да се установи, че водачът на моторното превозно средство използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, а не в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Неспазването на това задължение се санкционира по чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП.

Правилно решаващият състав е приел, че нарушението е безспорно доказано от обективна и субективна страна, неговия автор е настоящият касатор и административнонаказващият орган правилно е издирил и приложил санкционната норма. В случая, както в АУАН, така и в НП-то, ясно са описани всички елементи от състава на нарушението. Изводите на съда за доказаност на последното са подкрепени от събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания, ценени от въззивния съд в тяхната съвкупност, поради което настоящата инстанция ги споделя и към които препраща – чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.

Възраженията в касационната жалба повтарят тези, релевирани при разглеждането на делото във въззивната инстанция, и на които съдът е дал мотивирани отговори, които също се споделят от настоящия състав и не е необходимо да бъдат повтаряни.

Неоснователно е твърдението в касационната жалба за липса на яснота в какво се изразява нарушението на водача т.е. липса на описание на нарушението. Видно от съдържанието на АУАН и НП ясно и подробно е описано кога, къде и при какви обстоятелства е управляван процесния лек автомобил, както и характеристиките на последния при движението му, обуславящи извод, че е налице т.нар „дрифтиране“.

Видно от гласните доказателства по делото в показанията на св. С. С. С., по сигнал в РУ–Кнежа за „дрифтиране“ от страна на М. Е. Б., били снети обяснения от няколко лица, които потвърдили, че водачът е управлявал рисково автомобил в село Еница, в близост до детска площадка, като хвърчали камъни към децата, които играели там. Присъстващите на мястото направили забележка на водача, което довело до скандал между страните. АУАН бил подписан без възражение от водача. В подкрепа на изложеното от св. С. са и показанията на св. И. А. Б. и Б. Т. Б.. От показанията на последния се установява, че М. Е. Б. първоначално е спрял на кръстовището, а после с „мръсна газ“ завъртял гуми и тръгнал правейки завой наляво и после надясно. След като спрял пред къщата на своята баба, водачът отново започнал да върти гумите и отново захвърчали камъни. Свидетелят е категоричен, че водачът е ползвал ръчна спирачка и въртял гуми на място.

Действително по делото е налице постановление за привличане в качеството на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 25.10.2024г. по досъдебно производство № ЗМ 106/24г. по описа на РУ Кнежа, пр.пр. № 3462/24г. по описа на РП-Плевен, от което се установява, че на М. Е. Б. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 131, ал.1 т.12 вр. чл. 130, ал.1 от НК, затова че на 30.05.2024г. на път III -306 между с.Еница и с.Лазарово, обл.Плевен, по хулигански подбуди причинил на Б. Т. Б. от с.с. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето. Възражението на касатора в тази насока е неоснователно предвид хронологията на събитията в процесния ден. По делото е приобщена докладна записка с рег.№ 285р-4032/24г., от която се установява, че по повод направена забележка за опасно шофиране от страна на свидетеля водачът на МПС-то е нанесъл побой над Б., за което бил подаден сигнал в РУ Кнежа. В тази насока са и обясненията от 30.05.2024г. на Б. Т. Б. и И. А. Б.. В подкрепа на изложеното от Братанови е и признанието, направено от М. Е. Б. в обяснението, дадено пред служители на РУ-Кнежа, в което признава, че е карал с „опъната ръчна спирачка“. Всички писмени доказателства, както и гласните доказателства обуславят извод за осъществено нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП и липса на доказателства за пристрастност и необективност от страна на свидетелите, както правилно е приел и РС-Кнежа. Обществената опасност на конкретното нарушение не е явно незначителна предвид застрашаването чрез описания вид шофиране на останалите участници в движението, както и малолетни деца, намиращи се в близост на детска площадка, и не попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН. Не може да се обоснове и извод за опит за осъществяване на административно нарушение по чл.9 от ЗАНН. Доказателствата по делото са категорични, че водачът на лек автомобил Фолксваген голф с рег.№ [рег. номер] е „дрифтирал“ т.е. изпълнителното деяние е осъществено в пълнота и докрай.

Съдебната практика безпротиворечиво приема, че дрифтът представлява техника на шофиране, при която водачът преднамерено извежда дадено превозно средство /най-често автомобил/ извън контрол чрез презавиване и форсиране, довеждайки по този начин до загуба на сцеплението на част от колелата, като по време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. Именно довеждането на МПС извън контрол обосновава високата обществена опасност на това деяние. Такъв вид шофиране се възприема като използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен превозването на хора и товари, и е основание за налагане на административно наказание. В случая от ангажираните пред районния съд гласни доказателства категорично се установява умишленото подаване на газ и форсиране на двигателя на управлявания от Б. автомобил, вследствие на което се е стигнало до превъртане и загуба на сцепление на задните колела и приплъзването на автомобила, както и преминаването последователно от лента в лента. Според настоящия тричленен състав на Административен съд –Плевен подобно поведение не кореспондира с предписанието на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Водачът съзнателно и без причина от обективен характер /атмосферни условия, мокра или заледена пътна настилка или други обстоятелства, способствали за поднасянето на автомобила/, форсирайки неговия двигател, е приплъзвал автомобила и е криволичил, като е преминавал от ляво на дясно и обратно. Подобно поведение на водач на МПС несъмнено следва да се квалифицира като нарушаващо цитираната по-горе правна норма и деянието се субсумира в административнонаказателния състав по чл. 175а, ал. 1, предложение трето от ЗДвП, като е без значение е обстоятелството, с какво задвижване – задно или предно е автомобила. Действително най-често дрифт автомобилите са със задно задвижване, но няма пречка за дрифт да бъде използван и такъв с предно задвижване.

Като краен извод се налага извод, че М. Е. Б. от обективна и субективна страна (в условията на пряк умисъл) е осъществил състава на вмененото му административно нарушение – по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, и правилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност на основание чл. 175а, ал. 1, пр.3 от ЗДвП. Размерът на наложеното административно наказание е съобразно фиксирания в санкционната норма такъв, а именно лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба в размер на 3000 лв.

С оглед изхода по делото, искането за присъждане на разноски в полза на касатора следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН и чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав,

Оставя в сила Решение № 49/14.11.2024г. по АНД № 186/2024г. по описа на PC – Кнежа.

Оставя без уважение искането на М. Е. Б. с [ЕГН], адрес: с. Еница, [улица]за присъждане на деловодни разноски.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.