№ 526
гр. Благоевград, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело №
20211200500823 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от адв.Г.Б.-Я с адрес на упражняване
на дейността си в гр.Б.,ул."В.М." №, в качеството си на особен представител на ответника
АГР. Б., гражданин на Р.А., против Решение №905291 от 03.08.2021 г., постановено по гр.д.
№815/21 г. по описа на РС-Благоевград, в частта, с която се осъжда АГР. Б., роден на
15.07.1967 г., с адрес неизвестен, да заплаща на малолетното си дете М. АГР. Б., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител В. АНГ. Н., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 210 лв., считано от 31.03.2021 г. до настъпване на основания
за изменяването или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена съобразно падежа й вноска. Едновременно с това, с атакуваното решение е
осъден А.Б. да заплати по сметка на РС-Благоевград сумата от 302, 40 лв., представляваща
държавна такса върху размера на издръжката, сумата от 320 лв., представляваща сторени от
бюджета на съда разноски за призоваване чрез държавен вестник и особен представител,
както и сумата от 5 лв., представляваща държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист за събиране на горните суми.
В жалбата на особения представител се излагат съображения за незаконосъобразност на
решението в атакуваната част. Поддържа се, че присъденият размер на издръжка от 210 лв. е
завишен с оглед събраните по делото доказателства. Навежда се, че действително всеки
1
родител дължи издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали
те са трудоспособни и могат да се издържат от имуществото, но конкретният размер на
издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи.
Посочва се, че по делото липсват каквито и да било доказателства за това какви
възможности има ответникът АГР. Б., като родител, който дължи издръжка. Твърди се, че
доколкото същият е албански гражданин и няма никакви данни по делото за неговото
местопребиваване и трудова заетост, за неговите доходи, за това дали същият е здрав или
не, дали изобщо е работоспособен, то решението се явява необосновано и неправилно от
гледна точка на критерия залегнал в чл.142, ал.1 СК – възможностите на родителя, който
дължи издръжката. Твърди се, че именно с оглед липсата на данни за възможностите на
ответника да заплаща издръжката, то решението е постановено в нарушение на материалния
закон. Навежда се също така, че МРЗ в Р.А. е доста по-ниска от тази в България – 93 евро, а
в България е 332, 34 евро, поради което изводът на районния съд, че присъдения размер на
издръжката няма да представлява проблем за ответника се явява необоснован и
противоречащ на критерия, заложен в чл.142, ал.1 СК за възможностите на лицето, което я
дължи. Моли се за отмяна на решението в атакуваната част и намаляване на дължимата от
АГР. Б. издръжка до размера на законоустановения минимум за страната от 162, 50 лв.
По реда на чл.263, ал.1 ГПК по делото е постъпил отговор на жалбата от адв.В.У., като
пълномощник на В. АНГ. Н., в качеството си на законен представител на М.Е.А Б.. В
отговора се твърди, че жалбата е допустима, но неоснователна. Посочва се, че възраженията,
направени във въззивната жалба относно размера на минималната работна заплата в
Албания, това, че ответникът е албански гражданин и т.н. до този момент изобщо не са били
правени в първоинстанционното производство. Твърди се, че страната е имала възможността
да направи тези си възражения, тъй като несъмнено това не са новонастъпили или
новооткрити факти и обстоятелства. Посочва се, че на основание чл.266, ал.1 ГПК е
преклудирана възможността на жалбоподателя да направи посочените възражения относно
присъдената издръжка. Твърди се, че в случай че страната е била направила тези възражения
и съдът не се е произнесъл или страната счита, че мотивите на решението в тази част са
погрешни, то това би било основание за обжалване пред въззивната инстанция, но в случая
такива възражения или доводи изобщо не са били направени, поради което за РС-
Благоевград е било практически невъзможно да се произнесе по тях или да ги обсъди.
Отделно от горното, в отговора се поддържа, че направените възражения са неоснователни.
Иска се от съда постановяване на решение, с което да се потвърди атакуваното
първоинстанционно решение, като правилно и законосъобразно.
В проведеното открито съдебно заседание, жалбоподателят Б. се представлява от особения
представител адв.Г.Б.-Я която поддържа подадената жалба и моли за постановяване на
решение, с което размерът на издръжката се редуцира до минималния такъв.
В проведеното открито съдебно заседание, въззиваемата В. АНГ. Н., не се явява, а се
представлява от адв.В.У., която по съществото на делото поддържа, че жалбата е
неоснователна, поради което моли за потвърждаване на атакуваното решение, като правилно
2
и законосъобразно.
Благоевградският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и
приложимия закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по
чл. 259, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното
решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи
проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване
на императивните норми на материалния закон (т.1 на Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно в обжалваната част, по следните
съображения:
Пред въззивния съд не са събрани нови доказателства.
Съдът намира, че фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния
съд, поради което съдът препраща на основание чл.272 от ГПК към приетото за установено
от фактическа страна в мотивите на първоинстанционното решение.
Видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане
№0616/10.07.2008 г., издадено от О.Б. че детето М. АГР. Б. е родено на 15.02.2008 г. в М.,
Р.И, с ЕГН ********** и негови родители са В. АНГ. Н., с ЕГН ********** и АГР. Б., с дата
на раждане 15.07.1967 г.
По делото е представена декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, попълнена от В. АНГ. Н., в която е декларирала, че получава трудови
възнаграждения в размер на 308, 66 лв. и общо 170, 00 лв. детски надбавки за двете си деца.
Не притежава недвижими имоти и МПС. Видно от Удостоверение № 001-
00116286/30.09.2020г., издадено от НОИ, ТД на НАП Благоевград В. АНГ. Н. е била
периодично във временна нетрудоспособност, като е получавала парично обезщетение.
Видно от справка - данни за осигуряване от НАП, В. АНГ. Н. през 2020 г. е трудово
ангажирана, като работи по трудово правоотношение на 4 часов работен ден с осигурителен
доход на месец от 306, 83 лв.
От служебна бележка №242/30.07.2021 г., издадена от Седмо средно училище "К.Ш." Б се
установява, че детето М. АГР. Б. е записан като редовен ученик за учебната 2020/2021 г. в 6г
клас.
В показанията си по делото свидетелката В. Н., майка на В.Н. и баба на детето, сочи, че
дъщеря й от м. юни 2014 г. си е тук в България, като преди това живеела в И.. Живее с нея в
един апартамент. Заявява, че В.Н. има две деца – М. АГР. Б. и А.Д.Г.. Свидетелката твърди,
че от 2011 г. нямат никаква връзка с бащата на М., с който от 2005/2006 г. дъщеря й живеела
на семейни начала в И.. Свидетелката заявява, че детето М. учи в VII Основно училище,
като сега ще бъде за седми клас. М. посещава извънкласно обучение по хандбал, като три
3
пъти в седмицата има тренировки, ходи и на състезания, което е свързано с разноски.
Таксите във връзка със състезанията си ги заплащат, когато ходи на състезания заплащат 20
лв., а иначе месечната такса е в размер на 30 лв. Свидетелката заявява още, че като всяко
дете и М. си има своите потребности, дават му пари за кино, посещава един клуб по Делта
планер, но рядко. Сочи, че средствата за ток и храна изцяло са поети от нея и съпруга й,
който работи в чужбина, като и грижите по детето М. са поети от двамата. Свидетелката Н.
сочи и че сега в момента е в по-стабилно общо здравословно състояние детето, но миналата
година бил доста често болен. Пиел антибиотици, има и алергия, поради това често сменяли
антибиотиците. Споделя, че майката на детето отглежда другото дете, като работи в
зеленчуков магазин и парите, които получава не й достигат. Майката е правила опити да
намери бащата на М. чрез негови близки и роднини, но не казват къде живее. Последно
близки преди година и половина са видели бащата на детето в И.. Той не се интересува от
детето. Нямат сведения дали бащата на детето работи и получава някакви доходи.
Свидетелката Л.Н., баба на В.Н., заявява, че майката и детето живеят с нейните родители,
като В. има две деца А. и М., които са от различни бащи. Свидетелката заявява, че не знае
къде живее бащата на М., виждала го е два - три пъти, последния път, когато бил четвъртият
рожден ден на М.. Свидетелства, че майката и бащата на В. й помагат финансово и при
отглеждането на двете деца. В. работи в зеленчуков магазин. М. е сега 6 клас и ще бъде 7
клас, като учи в VII Основно училище. Свидетелката сочи, че отначало детето много често
като малък боледувал, но към настоящия момент не боледува така често. Не е разбрала дали
М. спортува, много напълнял и много бързо израства дрехите. Къса дрешките си. Баба му
закупува дрехите за него. Майка му купува раница за училище. Купува му и книги, но
повече в помощ са от бабата и дядото на детето.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като ги прецени внимателно във връзка с
възможната им заинтересованост, но намира същите за достоверни, непротиворечиви,
подкрепени от останалия събран по делото доказателствен материал.
От изготвения и приет в съдебно заседание социален доклад на ДСП - гр. Благоевград се
установява, че детето М. е родено от съвместното съжителство на В.Н. и АГР. Б., като от
2008 до 2011 г. са живели в И.. Детето е било на 3 години, когато родителите се разделят. От
тогава до настоящия момент контактите им са прекъснати, бащата по никакъв начин не се е
обаждал да се интересува от детето и не е изпращал средства. Посочено е в социалния
доклад, че детето М. Б. е на 13 г., здраво е, има личен лекар и педиатър, като майката е поела
изцяло грижите за него, като осигурява основните му потребности от храна, облекло,
отопление, постоянен надзор. Посочено е още, че не страна от тежки хронични заболявания,
няма специални здравни и образователни потребности. Не посещава извънкласни
занимания. Майката на детето се подпомага в отглеждането на децата и финансово от
нейните родители. Детето живее с майка си и сестра си, баба си и дядо си в жилище,
собственост на сестрата на В.Н., като хигиенно-битовите условия са добри.
Пред въззивния съд също е представен социален доклад от Д."С.П."Б, с който се поддържа
предходно представения такъв пред районния съд.
4
При така установените факти, РС-Благоевград е приел от правна страна, че искът по чл.143,
ал.2 СК е допустим и основателен за сумата от 210 лв., за което е изложил подробни
съображения.
Благоевградският окръжен съд намира, че решението е правилно в атакуваната част.
Съгласно чл.143, ал.2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си“,
като размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има
право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно чл.142, ал.1 СК.
Настоящото производство е образувано след 01.10.2009 г., т.е. след влизане в сила на новия
Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от същия, минималната издръжка на
едно дете е равна на 1/4 от размера на минималната работна заплата. С Постановление №331
от 26.11.2020 г. на Министерски съвет, считано от 01.01.2021 г. е определен нов размер на
минималната месечна работна заплата за страната, която е увеличена на 650, 00 лв., от което
следва, че гарантираният от СК минимален размер на издръжката не може да е под 162, 50
лева., като съдът не е обвързан от определени максимални размери и може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
В случая, детето М. АГР. Б. е на 13 г. Ответникът е негов баща, така че предпоставките за
присъждане на търсената издръжка, в аспекта на цитираните по-горе норми, са налице.
Спорен по делото е въпросът какъв да бъде конкретният размер на издръжката. В тази
връзка следва да бъдат обсъдени нуждите на детето и възможностите на лицето, което я
дължи (чл.142, ал.1 СК).
За детето са събрани доказателства, че е ученик в 6 клас, като конкретните му нужди следва
да бъдат преценявани с оглед възрастта и пола на детето. За 13-годишно момче, което ходи
на училище, са необходими средства за храна, обувки и облекло, учебни пособия, както и
средства за лечение на типичните за възрастта заболявания, нужни са средства за
физическото и интелектуално развитие и израстване на детето. Настоящата инстанция
споделя изводите на първоинстанционния съд за това, че за задоволяване на тези обичайни
базови потребности на детето са необходими и достатъчни месечно около 210 лв., както и за
това, че останалите разходи за детето следва да бъдат поети от майката, при която детето
фактически живее.
Що се отнася до възможностите на родителите, по делото са събрани конкретни
доказателства единствено относно тези на ищцата.
За доходите на бащата не са ангажирани конкретни доказателства, като няма спор между
страните по делото, че същият пребивава в чужбина и към настоящия момент неговият
адрес не е известен. Обстоятелството, че по делото не са събрани доказателства за доходите
на бащата, т.е. за лицето, което дължи издръжката, изобщо не означава, че издръжката
следва да се определи в минималния предвиден размер, който към момента е 162, 50 лв.
Неправилно се твърди в жалбата, че щом нямало никакви данни по делото за
местопребиваването на ответника, за трудовата му заетост, за неговите доходи, за това дали
5
е здрав или не, дали изобщо е работоспособен, то издръжката следвало да се определи в
минималния предвиден размер. В тази насока следва да се посочи, че всяка страна носи
доказателствената тежест за обстоятелствата и фактите, на които основава своите искания
или възражения (чл.154, ал.1 ГПК). Настоящият съдебен състав намира, че за въззивника не
е било невъзможно да ангажира доказателства за своя осигурителен доход и семейно
положение, което той не е сторил, установяването на които обстоятелства са в негова
процесуална тежест. Независимо от обстоятелството, че се е представлявал в
производството от назначен му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител,
въззивника не е проявил необходимата процесуална активност, като не е ангажирал никакви
доказателства за изложените в жалбата твърдения за невъзможността да престира издръжка
в по-висок размер от минималната такава. Настоящият съдебен състав намира, че за
въззивника не е било невъзможно да ангажира доказателства за своя осигурителен доход и
семейно положение, което той не е сторил. С оглед това си процесуално поведение той
следва да понесе неблагоприятните последици от неизпълнението на задълженията си,
свързани с носената от него доказателствена тежест, като се приеме, че въззивника може да
заплаща издръжка и над минималната такава. В тежест именно на въззивника е да докаже
невъзможността си да престира издръжка над минималната такава, като обстоятелството, че
в случая той е с неизвестен адрес по делото и че няма данни за местопребиването му, по
никакъв начин не го освобождават от това му процесуално задължение. Ето защо, след като
по делото не са налице доказателства в тази насока, следва да се приеме, че този факт –
невъзможността на ответника да престира издръжка над минималната такава, не е доказан.
Поради това и искането на особения представител за определяне на минималния размер на
издръжката е несъстоятелно. Отделно от това, по делото не е установено точното
местонахождение на ответника, поради което доводите на особения представител, че той би
могъл да живее в Албания, чийто гражданин е, поради което следвало да се съобрази
минималната работна заплата в тази държава при определяне на издръжката, също са
несъстоятелни, тъй като почиват на предположения, а не на реално доказани по делото
факти.
При гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск за издръжка правилно е уважен за
сумата от 210 лв., поради което решението в атакуваната част е правилно и следва да се
потвърди. Що се касае до решението в отхвърлителната част, същото не е било обжалвано и
не е предмет на въззивната проверка. Поради това съдът не може да вземе отношение по
твърденията на особения представител, направени в открито съдебно заседание, че в тази
част на решението е допусната очевидна фактическа грешка. За районния съд обаче остава
открита възможността, във всеки един момент да допусне поправка на очевидна фактическа
грешка в тази част на решението, ако прецени, че такава е налице. За жалбоподателя също е
налице възможност да депозира молба по чл.247, ал.1 ГПК във всеки един момент,
независимо, че решението е влязло в законна сила.
С оглед изхода на спора и тъй като е бил представляван от особен представител, който
съгласно чл.83, ал.1, т.5 ГПК не е задължен да внася такси и разноски в производството,
6
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на ОС-Благоевград следващата се
държавна такса за въззивно обжалване на решението, определена съгласно чл.18, ал.1 от
ТДТССГПК с оглед обжалваемия интерес в размер на 34, 20 лв.
Следва да се изплати на особения представител на жалбоподателя адвокатско
възнаграждение в размер на 349, 70 лв. за осъщественото процесуално представителство
пред въззивния съд.
Водим от горните съображения, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №905291 от 03.08.2021 г., постановено по гр.д.№815/21 г. по
описа на РС-Благоевград, в частта, с която се осъжда АГР. Б., роден на 15.07.1967 г., с адрес
неизвестен, да заплаща на малолетното си дете М. АГР. Б., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител В. АНГ. Н., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на
210 лв., считано от 31.03.2021 г. до настъпване на основания за изменяването или
прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно
падежа й вноска.
ОСЪЖДА АГР. Б., роден на 15.07.1967 г. с адрес неизвестен, да заплати по съответната
сметка на ОС-Благоевград сумата от 34, 20 лв. (тридесет и четири лева и двадесет стотинки),
представляваща държавна такса за обжалване на решението.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ от бюджета на съда възнаграждение на особения представител на
жалбоподателя АГР. Б.-адвокат Г.Й. Б.-Я от АК-Б в размер на 349, 70 лв. (триста
четиридесет и девет лева и седемдесет стотинки) за осъщественото процесуално
представителство на жалбоподателя пред въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7