РЕШЕНИЕ
№……………. 4.03.2021 г. гр. Балчик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Балчишкият
районен съд граждански състав
На
девети февруари през две хиляди и двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Велчева
Секретар: М. Й.
Прокурор: без
Като разгледа докладваното от районен съдия Ивелина
Велчева
Гражданско дело № 177 по описа за 2020 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявена искова молба от „Теленор България“ ЕАД, гр. София против
Д.И.К. *** за признаване за установено, че ищецът има вземане към ответника за
сумата от 136,95 лв., представляващи предоставени далекосъобщителни услуги за
абонатен номер ********* по договор за мобилни услуги от 9.04.2018 г. за
мобилен номер ********** за периода от 15.05.2018 г. – 14.08.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумата; както и сумата в размер на 44,97 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги.
Претендират се и съдебно
деловодни разноски в заповедното и това производство.
Ответникът признава иска за
сумата в размер от 136,95 лв., представляващи предоставени далекосъобщителни
услуги и оспорва иска за неустойка като неоснователен.
Съдът след преценка на събраните по
делото доказателства, и съобразно чл. 235 ал. 3 от ГПК, като взе предвид
наведените от страните доводи и възражения прие за установено от правна и
фактическа страна следното:
Ищецът твърди, че с ответника има
сключен договор за мобилни услуги от 9.04.2018 г. за мобилен номер **********.
Ответникът не изпълнил
задълженията си по договорите за предоставяне на далекосъобщителни услуги, което
обусловило правния интерес от подаване на заявление за изпълнение за търсената
сума.
Било
образувано заповедно производство №46/2020 г. по описа на Районен съд-Балчик.
Заявлението било уважено от съда.
Поради
връчване на заповедта в условията на 47 ал. 5 от ГПК, съдът указал на ищеца да
предяви иск и установи вземането си.
Това
мотивирало ищеца да предяви настоящите искове.
Ответникът чрез своя особен
представител признава иска за сумата от 136,95
лв., представляващи предоставени далекосъобщителни услуги и оспорва иска за
заплащане на неустойка като навежда доводи относно неравноправност на клаузата
за неустойка на основание чл. 143 от ЗЗП.
Материалноправното основание на исковете са в нормите на чл.422 от ГПК
във вр. с чл.124 от с.з. и чл. 92 от ЗЗД.
Страните по
делото са били обвързани с договор за предоставяне на мобилни услуги от 9.04.2018 г.
за абонатен номер ********* за мобилен
номер **********. В тоя смисъл е представения по делото договор за мобилни
услуги – л. 9 от делото.
За процесния
период 15.05.2018 г. – 14.08.2018 г., на ответника била начислена сумата в
размер на 136,95 лв., представляваща потребени, но незаплатени мобилни
услуги, за което били издадени следните фактури: № **********/15.06.2018 г.;
№**********/15.07.2018 г.; №76771639/15.08.2018 г.; №**********/15.09.2018 г.
Ищецът
претендира и начислената в представената фактура №**********/15.10.2018 г. сума
в размер на 44,97 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуга.
С оглед
изложеното съдът приема, че между страните за процесния период е съществувало
облигационно отношение, по което ищецът е изпълнил договорните си задължения
като е предоставил далекосъобщителни услуги, а ответникът не е заплатил
дължимите суми за ползването на далекосъобщителни услуги, което налага
уважаването на иска като основателен.
По отношение на иска за сумата в размер
на 44,97 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги:
Липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената
им договорна свобода на осн. чл. 9 ЗЗД, страните по договор за услуга да включат клауза
за неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за
услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, иначе клаузата за неустойка се явява нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, за което съдът следва да следи служебно. В този смисъл е константната практика на ВКС: решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС
, I т.о. ; решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК,
I т.о., решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС
, I т.о.
При уговорена неустойка
при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени
по договора абонаментни вноски до края на срока му, но не повече от трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти, съдът намира, че неустойката не излиза извън присъщите й
функции, същата не е накърнява добрите нрави, не представлява неравноправна
клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и клаузата като действителна, следва да
породи правни последици. Искът като основателен следва да се уважи до
претендирания размер.
Не са налице условията за постановяване на решение при признание на иска,
предвид оспорването на втория обективно съединен иск от страна на ответника.
Ищецът
претендира разноски, които му се дължат съобразно чл. 78 от ГПК.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Теленор
България“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк Младост „,
Бизнес Парк София, сграда 6 има вземане към Д.И.К. *** за сумата от 136,95 лв.(сто тридесет и
шест лева и деветдесет и пет ст.), представляващи предоставени
далекосъобщителни услуги за абонатен номер ********* по договор за мобилни
услуги от 9.04.2018 г. за мобилен номер ********** за периода от 15.05.2018 г.
– 14.08.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
сумата; както и за сумата в размер на 44,97 лв.(четиридесет и
четири лева и деветдесет и седем ст.), представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги.
ОСЪЖДА Д.И.К. да заплати на
„Теленор България“ ЕАД сумата в размер на 405, 00 лв. (четиристотин и
пет лева), представляваща направените в настоящото
производство съдебно – деловодни разноски.
ОСЪЖДА Д.И.К. да заплати на
„Теленор България“ ЕАД сумата в размер на 205,00 лв. (двеста и пет
лева), представляваща направените в заповедното
производство съдебно – деловодни разноски.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на
особения представител – адв. Кр. С.,***, в размер на 150 лв.(сто и петдесет
лева). Да се издаде разходен касов ордер.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд-Добрич в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ:……