№ 64
гр. Силистра, 23.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Д.
при участието на секретаря Данаила Т. Г.а
като разгледа докладваното от Пламен Н. Д. Търговско дело №
20213400900118 по описа за 2021 година
В хода на производството по несъстоятелност и в изпълнение на задълженията си по
чл. 689 от ТЗ, В. И. Г. – синдик на Манекс Агро“ ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Добрич“ № 2, ет. 1, офис № 1, е обявил в ТР по
партидата на дружеството под № 20230109140432 „Списък на приетите от синдика вземания
на кредиторите на „Манекс Агро“ ЕООД, с ЕИК:*********, предявени в срока по чл. 685 от
ТЗ“.
В срок по делото е постъпило възражение подадено срещу така обявеният списък от
НАП – София. Представителят на агенцията не е доволен от списъка, от който е видно, че
синдикът е приел предявените от НАП с молба с изх. № М-24-03-372/21#30 от 16.12.2022 г.
вземания, но е предвидил поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ, за
публичните вземания, възникнали до датата на съдебното решение за откриване на
производството по несъстоятелност срещу длъжника и по чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ, по
отношение на вземанията за лихви, възникнали след датата на съдебното решение за
откриване на производството по несъстоятелност. Представителят на НАП твърди, че
предявените с молба с изх. № М-24-03-372/21 #30 от 16.12.2022 г. на НАП вземания за
данъци и задължителни осигурителни вноски са обезпечени със запори, наложени по реда
на ДОПК, като сочи конкретни постановления за налагането им , вписани в ЦРОЗ:
Възражението на НАП е изпратено на синдика, който в срок изразява становище за
неговата неоснователност, като се позовава на следните аргументи:
На първо място синдикът намира, че запорът по реда на ЗОЗ не учредява
обезпечение, и не осигурява на НАП привилегия наред с другите обезпечени по 303
кредитори. Позовава се на промяната в ЗИДЗОЗ, обн. в ДВ, бр. 105 от 2016 година, чл. 26,
ал.З, т. 11, според която задължението за вписването на запора по ДОПК в регистъра за
особените залози вече е обстоятелство, което не се вписва в регистъра на ЦРОЗ, поради
което и не може да се обоснове привилегията по чл.722, ал,1,т. 1 от ТЗ, за каквито и да е
обезпечителни мерки по ДОПК.
1
Коментира аргумента на НАП, че чл. 722, ал. 1 т.1 от ТЗ, давал значение на запора,
равно на залог, без да е вписан такъв, и сочи практика на ВКС - Определение № 519 от
15.11.2019 г. по т.д. № 515/2019 г., Т. К., I Т. О. на ВКС, според което - „Съгласно чл. 722,
ал. 1, т. 1 от ТЗ, вземанията, възникнали до откриването на производството по
несъстоятелност, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по
реда на 303 се ползват с право на предпочтително удовлетворение от получената сума при
реализацията на обезпечението. Синдикът тълкува хипотезата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, в
частта, предвиждаща привилегия при удовлетворяване на вземанията, обезпечени със запор
или възбрана, вписани по реда на 303, приемайки, че вписването на запор има за последица
противопоставимост на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в
чиято полза е учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество /чл. 12, ал. 2 и
чл. 30, ал. 1 303/, като при принудително изпълнение заложният кредитор ще има качеството
на хирографарен, а не на обезпечен. Намира още, че вписването на запора не дава право на
взискателя да се удовлетвори предпочтително от имуществото, върху което е учреден
залога, като такова право не може да има и кредиторът с прието вземане в производството
по несъстоятелност.
Синдикът изразява становище, че запорът на НАП от мярка за запазване на
имущество е третиран, като обезпечение, което би обезсилило занапред вече учредено
такова или би създало привилегии в противоречие с установените в закона, защото преди
откриване на производство по несъстоятелност всички хирографарни кредитори биха могли
да впишат запор по реда на 303, което, според НАП, би означавало да се удовлетворят преди
вземанията на работниците и служителите - т.4 на чл. 722 от ТЗ, без е налице учредено
обезпечение. Като допълнителен аргумент се сочи нормата на чл. 194, ал. З от ДОПК,
според която обезпеченият кредитор по 303 се удовлетворява от имуществото,
обезпечаващо вземането му и в самото изпълнително производство по ДОПК. Припадащата
се на обезпечения кредитор сума по 303 се запазва по сметката на Националната агенция за
приходите и му се предава от публичния изпълнител въз основа на представеното
удостоверение от Централния регистър за особените залози за вписан залог и декларация с
нотариална заверка на подписа за актуалния размер на неговото вземане. Сочи и съдебна
практика в този смисъл - Решение № 30 от 20.02.2018г. по т.д. № 340/2017 г. на АС - Велико
Търново, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 9 от 07.01.2019г. по т. д.
№ 1619/2018г„ Т. К., II Т. О. на ВКС, Синдикът приема, че взискателят, вписал запор по
реда на 303, няма специални права /още по-малко привилегии/ нито в отношенията си със
заложния кредитор, нито спрямо останалите кредитори защото наложените в
изпълнителното производство запори са непротивопоставими на кредиторите на
несъстоятелността /чл. 638, ал. 4 изр. 2от ТЗ/. Според синдика посочените съображения
налагат корективно тълкуване на чл. 722, ал. 1 т. 1 от ТЗ, в частта за запор или възбрана,
вписани по реда на 303, приемайки извода, че вземане, във връзка с което е вписан запор по
реда на 303, не е обезпечено в производството по несъстоятелност /а и извън него/ и не
подлежи на предпочтително удовлетворение от имуществото по чл. 4 от 303, за което
запорът е вписан."
2
Съдът споделя тезата на синдика, като приема, че правилно коментираните вземания
на агенцията основани на ревизионни актове макар обезпечени по реда на ЗОЗ, не дават на
носителя си привилегията на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Съдът съобрази обстоятелството, че
разпоредбите на ТЗ, гарантират запазване на предимствата свързани с обезпечаване на
материалното право /чл. 618, ал. 1 от ТЗ/, но не и на процесуалното обезпечаване на
индивидуалното принудително изпълнение /чл. 638, ал. 4 от ТЗ/. В разпоредбата на чл. 722,
ал. 1, т. 1 от ТЗ, обаче , като основание за предпочитане са посочени процесуалните
обезпечения, които са вписани по реда на ЗОЗ. Според редакцията на ЗОЗ действала между
ДВ бр. 108 от 2007г. и тази от ДВ брой 105 от 2016г./ подлежащо на вписване по ЗОЗ
обстоятелство е било и наложен по реда на ДОПК запор. Към него момент в добавената т.
11 от чл. 26, ал. 3 от ЗОЗ, е въведена възможността за вписване на запор и възбрана.
Поправката несъмнено имала за цел охраната на интересите на публичния взискател, самият
специален процесуален закон обаче не предвижда никакво специално право на
предпочитателно удовлетворение поради, което действието на вписани по реда на ЗОЗ
възбрани или запори е следвало да бъде зачитано така, както самият ДОПК го урежда.
По настоящем след промяната на точка 11 от чл. 26, ал. 3 от ЗОЗ, с ДВ бр. 105 от
20016г. запор за обезпечение наложен по реда на ДОПК не подлежи на вписване в ЦРОЗ. В
тази връзка съдът напълно възприема разрешението дадено с Определение № 519 от
15.11.2019 г. на ВКС по т.д. №515 по описа за 2019г., според което се отчита, че целта на
вписването на обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ не е създаване на право на
предпочтително удовлетворяване, а предимство при конкуренция на различните способи на
принудително реализиране на заложното право, тъй като вписването на насочване на
принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпване към изпълнение
от страна на заложния кредитор /чл.32а от ЗОЗ/. Съгласно специалните правила, уреждащи
действието на запора и възбраната, взискателят, ползващ се от обезпечението, няма
предимство при удовлетворяването си спрямо конкуриращи кредитори /чл.459, ал.1 вр.457,
ал.1 и чл.460 ГПК, т.7 от ТР №2 от 26.06.2015г. по т. д. №2/2013г. на ВКС, ОСГТК и чл.217,
ал.1 и 3 и чл.194, ал.5 ДОПК/. Отчита се и разпоредбата на чл.638, ал. 4 от ТЗ, изключваща
противопоставимост на такива мерки след откриване на производството по
несъстоятелност, както и регламентацията на специално предвидения ред за зачитане на
привилегия с отделна сметка за разпределение по чл. 724 от ТЗ, на цена на заложена или
ипотекирана вещ, съответно на вещ, върху която има право на задържане, но не и на
възбранена или запорирана вещ.
В този смисъл съдът намира възражението за неоснователно, което го мотивира да го
отхвърли и да одобри съставения от синдика списък.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 692, ал. 1 от ТЗ, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОДОБРЯВА съставеният от В. И. Г. – синдик на Манекс Агро“ ЕООД, с
3
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Добрич“ № 2, ет. 1,
офис № 1, Списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Манекс Агро“
ЕООД, с ЕИК:*********, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ“, обявен в ТР по партидата на
дружеството под № 20230109140432.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати по електронен път на ТР при АВ за
обявяване.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
4