Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Пламен Борисов | |
за да се произнесе взе предвид следното : С Присъда на ВТРС постановена по НОХД 1614/2009 г. П. К. П. е признат за виновен в това, че на 29.08.2009 г., около 23,45 часа, в гр. В. Т., на ул. Б., №... А, в ресторант "Д. 3" противозаконно пречил на орган на властта - служители на РУ на МВР В. Т. да изпълнят задълженията си, поради което на основание чл. 270, ал. 1, пр. 1 НК го осъдил на наказание "Глоба" в размер на 200 лева в полза на държавата. Със същат присъда е признал подсъдимия за невинен в това, че по същото време и място да е употребил сила, блъскане, захващане с ръце и дърпане, скъсване на полицейски униформи, демонстративно неподчинение на дадените му разпореждания и заплашване нависок глас, че служителите ще бъдат уволнени и пребити, с цел да принуди орган на властта - старши полицай В. Г. и полицай И. А. да пропуснат нещо по служба, а именно да изпълнят задълженията си по ЗМВР за опазване на обществения ред и да установят самоличността на лицето В. Н. В., както и да задържат и отведат същия в РУ на МВР В. Т. за съставяне на акт за извършено от него нарушение по чл. 7 и чл. 10 он Наредба № 1 на ОБщински съвет В. Т.. Оправдал го по повдигнатото обвинение по чл. 269, ал. 1, пр. 1 НК. Осъдил е подсъдимия П. П. да заплати на пострадалия И. А. сумата от 400 лева, представл ваща обезщетение за причинени в резултат на престъплението неимуществени вреди, както и сумата от 300 лева направени разноски за адвокатско възнаграждение. Отхвърлил предявения гр. иск до сумата от 3500 лева като неоснователен и недоказан. Осъдил е П. К. П. да заплати направените по делото разноски по сметка на ВТРС, както и държавна такса върху уважения размер на гр. иск. Районният съд в своите мотиви приема, че използваната сила от страна на П. е била при опитите му да бъдат поставени белезници и да бъде отведен В., което му поведение било проявление на несъгласието му от действието на органите на властта. Те трудно биха могли да се оприличат, според РС, като употреба на сила, която е насочена за предотвратяване и възпрепятстване на служебните задължения на шест полицейски служителя. Изтъква в мотивите си, че има съмнение колко правилни и уместни били тези действия на полицейските служители, тъй като се касаело за произведен изстрел на сватбено тържество и там били присъствали много хора употребили алкохол и с недотам адекватно поведение. Използваните обидни реплики към служителите не представлявали заплаха по смисъла на чл. 269 НК, а били предмет от състав на друго престъпление, поради което РС е приел, че от обективна страна не е било налице реална допустима заплаха спрямо служителите на РУ на МВР. Приел е, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 270, ал. 1, пр. 1 НК. Подсъдимият е пречил на органите на властта да изпълнят служебните си задължения. Техните задължения като орган на властта по смисъл на чл. 93, т. 2 НК са да опазят обществения ред. Действията на П. били умишлени и той е съзнавал наличието навсички елементи от обективния състав на деянието, тъй като е бивш полицейски служител, в това число и началник на РПУ. Именно поради горното районният съд е осъдил П. К. П. за извършено престъпление по чл. 270, ал. 1 НК и с оглед обстоятелството, че не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 78а НК, съобразявайки разпоредбата на чл. 2, ал. 2 на същия и предвид всички обективни обстоятелства по време на деянието и действия на П. и служителите на реда е индивидуализирал наказанието като такова в размер на 200 лева глоба. Приел е, че гр. иск е основателен, А. бил пострадал от престъплението, имало доказателства за това и е уважил гр. иск за неимуществени вреди в размер на 400 лева, като е приел, че до претендираната сума от 3500 лева той е неоснователен и недоказан. Недоволен от тази осъдителна присъда е останал П. К. П., който заедно със своя пълномощник - адв. С. П., обжалват същата и считат, че тя е неправилна и незаконосъобразна. От гласните и писмени доказателства по делото твърдят, че не са налице обективни и субективни предпоставки, за да е налице престъпление по чл. 270, ал. 1, пр. 1 НК. Считат, че правилно е бил оправдан за извършено престъпление по чл. 269 НК. В съдебно заседание доразвиват своята жалба, като пълномощникът изразява становище, че действията на П. са последица от неправомерното поставяне на белезници на лявата му ръка, което му е причинило болки в особено голям размер, за което е била допусната и изслушана СМЕ. Тези неправомерни действия от страна на органите на реда били провокирали П. да извърши своите действия, които са довели до разкъсване на униформи на служителите на реда. В. е бил вече отведен до полицейския автомобил, когато П. се е намесил. По този начин той не е осъществил състава на престъплението. Заявява, че ВКС след като е отменил присъдата на въззивната инстанция при предишното разглеждане на делото не е заявил има ли извършено престъпление или не от подсъдимия. Липсвали задължителни указания за прилагане на закона и за това че е извършено престъпление по чл. 270, ал. 1 НК. Пълномощникът заявява, че ако има някакво законово нарушение, то по-скоро е дребно хулиганство и би следвало да бъде санкционирано по УБДХ. В този смисъл моли за справедливо решение, с което да бъде признат за невинен подсъдимият П. К. П.. Подсъдимият лично заявява, че по никакъв начин не е пречил на полицаите да изведат В. В., тъй като е бил с белезница на лявата ръка се е спънал в стъпало и е повлякъл с него единия от полицаите, който е паднал на земята. Гр. ищец моли да се потвърди присъдата. Счита, че П. е извършил това престъпление, влязъл е в пререкание с полицаите и е бил застанал между задържания В. и тях, като ги е обиждал и дърпал. Представителят на В. намира, че жалбата е неоснователна и предлага да се потвърди присъдата като правилна.От доказателствата по делото се изяснявало, че подсъдимият е използвал сила изразяваща се в дърпане и блъскане на полицесйки служители, които действия били както несъгласие с предприетите действия, така и пречене от негова страна за осъществяване на задълженията им. Съдът, след като съобрази становището на страните и взе предвид фактическата обстановка, която е очертана от доказателствата по делото намира, че присъдата на ВТРС е правилна и законосъобразно в частта относно определения състав на извършеното престъпление и наложеното наказание гглоба в размер на 200 лева, а по отношение на предявения гр. иск, приет за съвместно разглеждане и уважен частинчно, настоящата инстанция намира, че присъдата в тази й част е неправилна, тъй като гр. иск в това производство по обвинение за извършено престъпление по Глава VІІІ, насочена срещу престъпление против дейността на държавни органи и обществени организации е недопустимо да се предявява, тъй като пострадал в този смисъл в Раздел І "Престъпление против реда и управлението" са обществени отношения, а не самата личност, както в случая е прието от РС. Нарушени са отношенията свързани с опазването на реда и спокойствието, като се пречи на орган на властта да осъществява своите служебни задължения. Поради това присъдата в тази й част следва да бъде изменена, като гр. иск се остави без разглеждане като процесуално недопустим. Фактическата обстановка по делото се изяснява от свидетелските показания. На 29.08.2009 г. в сградата на хотел "Н.", ресторант "Д. 3" се е провеждало мероприятие, а именно сватбено тържество за сключен гр. брак между Л. Д. и М. Х., на което е присъствал подсъдимият като гост и свидетелят В.. Бил е получен сигнал в РУ на МВР тази вечер за стрелба с огнестрелно оръжие. Веднага полицейските служители - свидетелите П., И. И., И. А., Г. Р., В. Г. и П. Н. пристигнали на мястото. След като видели, че от терасата на ресторанта непознато лице държи пистолет, И., А. и Р. се качили, а П. останал долу като имал видимост за ситуацията. Според показанията на свидетеля А. са влезли през заведението и излезли на терасата. Приближили се до лицето, което е установено - свидетелят В., разпоредили му да пусне оръжието и той след като се обърнал към тях, свидетелят А. му хванал ръката, а колегата му И. И. взел оръжието. Установили, че оръжието е газово, а свидетелят В. е бил изключително неадекватен. По твърдение на полицаите свидетели, каквито са И. А., И. И. и Г. Р., пристигнали първи на мястото на инцидента, В. не е указал съпротива. В този момент към тях се насочило лице, което те не познавали. Започнало да се разпорежда, обижда, като заявил, че няма как свидетелят В. да тръгне с тях. Свидетелите са били с униформи, което е показвало, че те извършват действия като органи на властта, като това е било ясно и на подсъдимия П., който е бивш полицейски служител, включително и началник на РУП. В този момент на терасата се качили и други двама свидетели - дежурни по СОД - П. Н. и В. Г.. Виждайки ги П. не преустановил своите действия, като е захванал свидетеля Г. за ризата и скъсал част от нея. В този момент се появил и свидетелят П., който познава подсъдимия П.. Виждайки ситуацията той разпоредил да се качат всички полицаи горе. Основание за това му дало провикването от терасата на свидетеля П. Н. "Качвайте се веднага горе, защото тук ще стане голяма беля!". Обстановката е била много нажежена. Той е разпоредил да се свалят белезниците на подсъдимия, за да се преустанови скандалът. Преди П. да се качи на терасата, подсъдимият е извършвал десйтвия, с които е пречил на органите на властта - служителин на РУ на МВР В. Т., които са такива съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 2 НК, като е застанал между В. и Г.. Именно тогава при опит да се изведе лицето от ресторанта - свидетеля В., е била скъсана ризата на Г.. Поради тези му действия е направен опит да се поставят опит на подсъдимия. Той се е дръпнал предвид силната болка, която е изпитал и която се доказва от СМЕ, хванал е левия пагон на свидетеля А. и го е скъсал. Към този момент на терасата се появили и свидетели участващи в сватбеното тържество - Х., Д., Д., П., които са станали свидетели на действията на полицията по отношение на подсъдимия П.. Свидетелят В. е бил изведен от органите на реда и видно от техните показания тези свидетели изброени по-горе, участници в сватбата в различни качества, като Х. е младоженецът, Л. Д. е младоженката, а Д. Д. и С. Д. са родителите на младоженката. Тези свидетели коментират действително обстоятелства, които са свързани с опитите да се сложат белезници на П. и да бъде отведен. Неговото дърпане и извикване от болка при слагане на белезник на лявата му ръка. Репликите, които са продължили от страна на П. са свързани с нежеланието да му бъдат слагани белезници и болката, която е претърпял. Тези свидетели не са свидетели на действията на подсъдимия по пречене на органите на РУП за извършване на техните действия по отвеждане на свидетеля В. за изясняване на ситуацията и съставянето на акт по Наредбата на Община В. Т.. Ситуацията към този момент е станала изключително напрегната, действително сватбеното тържество като такова е придобило друг отенък - неприятен за младоженците и техните роднини, но това са обсоятелства които не са свързани с осъществяване на престъплението по чл. 269, ал. 1 НК. Те са илеревантни като показания по отношение на доказване на престъплението. Правилно РС е дал вяра на очевидците, а те видно от доказателствата по делото са единствено полицейските служители, за което няма пречка да бъдат кредитирани показанията им, тъй като са последователни и непротиворечащи взаимно. Безспорно установено по делото е, че причината за тези действия на П. са следствие на изпитото немалко количество алкохол, за което свидетелстват и П., и И., и А. и с оглед естеството на тържеството и късния час явно това е изиграло ръководна роля в действията на подсъдимия. Същият като бивш началник на РУП е запознат и знае за правата на служителите при такива ситуации. След подаден сигнал за извършени неправомерни действия от страна на В. са се намесили органите на реда. Техните задължения са били правомерни по отвеждане на нарушителя и съставянето му на акт по съответната наредба и закон. Това му е било разяснено от полицейските служители. П. не е следвало да се намесва и да пречи, чрез своите десйтвия ,както за отвеждане на В., така и чрез заплахи и скъсване на униформа на служител. РС е приел законосъобразно, че това е противозаконно пречене. Деянието не е с настъпил резултат, който да изисква попречване, а се изразява в пречене за изпълнение на служебни задължения. Намесата от страна на подсъдимия е създала пречки да се изпълнят безпроблемно задълженията на органите на реда, което в последствие е прераснало в нежелание и неприятни действия по отношение на него, като грубото слагане на белезниците на лявата му ръка, които са му нанесли наранявания. Това е можело да бъде избегнато, ако преди това той не е извършил тези свои действия по отношение на полицаите, изпълняващи задълженията си по отвеждане на В.. РС обосновавайки своята присъда в тази част е направил единственият правилен извод, както по отношение състава на престъплението, така и по отношение вида и наказанието, като е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятлества. Поради липсата на протест по отношение на оправдателната присъда съдът не следва да обсъжда налицието на престъпление по чл. 269, ал. 1, пр. 1 НК такова ,каквото е било първоначалното обвинение. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 НК по-благоприятния за дееца закон е този действащ към момента на извършване на деянието и РС е индивидуализирал същото като наказание "Глоба" в размер на 200 лева. По отношение на гр. иск, както бе изтъкнато по-горе, същият е процесуално недопустим, следва да се остави без разглеждане, като присъдата бъде отменена в тази част, тъй като се касае за престъпление насочено против реда на управлението, който раздел е в Глава VІІІ "Престъпления против дейността на държавни органи и обществени организации" и в случая физическо лице не е пострадало от този вид престъпление. Също така следва да бъде отменена присъдата и в частта относно присъдената държавна такса в размер на 50 лева, която следва П. К. П. да заплати, както и разноските в размер на 300 лева напревени за адвокат от гр. ищец, поради изложеното по-горе. Водим от горното и на основаÝие чл.334, т. 3 НПК, съдът Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ Присъда № 186/06.10.2011 г. на ВТРС постановена по НОХД 1614/2009 г. в частта, в която подсъдимият П. К. П. е осъден да заплати на пострадалия И. К. А. сумата от 400 лева,представляваща граждански иск за неимуществени вреди, както и да заплати сумата от 50 лева ДТ върху уважения размер на гр иск и 300 лева направени разноски за адвокатско възнаграждение на гражданския ищец, като оставя без разглеждане този гр. иск като процесуално недопустим. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част като правилна и законосъобразна. Решението не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |