Решение по дело №183/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Х. Г. Х. с [ЕГН] от [населено място], [улица], чрез адв. И. З. срещу Решение № 2/08.01.2024 г. по АНХД № 147/ 2023 год. по описа на Районен съд – Балчик, с което е потвърден Е. Ф. за налагане на глоба, за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 7441575 на ОД на МВР-Добрич, с който на жалбоподателя, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189 ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100,00 лева.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че касаторът е изпълнил задължението си да посочи лицето, на което е предоставено управление на МПС и то е, което е следвало да бъде подложено на административнонаказателно преследване. Оспорва се приложението на института на преклузивния срок, коментиран в акта на въззивния съд, като се релевира, че срокът, визиран в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП засяга юридическото лице – „Сити Гардън“ ЕООД.

Като анализира цитираната нормата, касаторът прави извод, че административноотговорно лице по санкционната норма се явява физическото лице, което е собственик на МПС, с което е извършено нарушението. В този смисъл твърди липса на осъществен състав на административно нарушение.

Възразява срещу електронния фиш като излага, че за лицата, които са работели с АИС не са налични доказателства за преминат курс за обучение с технически средства и системи за измерване и контрол.

При тези аргументи се иска отмяна на решението на въззивната инстанция, респ. атакувания електронен фиш.

Ответникът по жалбата оспорва основателността на жалбата и иска решението на въззивния съд да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Претендира сторените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, а решението на Районен съд-Балчик като правилен и законосъобразен съдебен акт намира, че следва да бъде потвърдено.

А. съд – Добрич, като прецени направените по делото доводи и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, е прието от Районен съд-Балчик, че на 07.05.2023 г., в 13,06 часа в [населено място], община Балчик, ул. „9-ти септември“, до кръстовището с [улица], МПС Ф. Ф. с рег. № [рег. номер] се е движело с 71 км/ч. при ограничение на скоростта 50 км/ч за населено място, въведена с пътен знак Д11 и приспаднат толеранс от - 3%, установено с АТСС ARH CAM S, насочено към [населено място].

Признато е, че АТСС ARH CAM S притежава удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, издаден от БИМ и отговаря на изискваният на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, със срок на валидност до 07.09.2027 г. Констатирано е, че нарушителят не е подал декларация по чл. 188 от ЗДвП.

При така установените факти съставът на Районен съд – Балчик приема, че електронният фиш не страда от съществени пороци, които да налагат отмяната му и го потвърждава изцяло.

Решението е допустимо, валидно и правилно.

Въззивната инстанция правилно и въз основа на събраните доказателства установява фактическата страна на спора. Касационният състав споделя изложените от въззивния съд изводи за правилно прилагане на материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността, а доколкото възраженията, поддържани пред настоящата инстанция преповтарят коментираните вече от районния съд, то на основание чл.221, ал. 2 от АПК А. съд – Добрич препраща към мотивите на Районен съд-Балчик. Отсъстват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане и постановяване на оспорения съдебен акт.

По делото не се оспорват констатациите в електронния фиш. Те се установяват и от събраните доказателства пред районния съд.

Възразява се, че наказаното лице не следва да носи административнонаказателна отговорност за нарушение, извършено с притежаваното от него моторно превозно средство, т.к. не е управлявано от него, за което представя договор за оперативен лизинг от 25.10.2020 г. за първи път пред въззивната инстанция, вместо в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи и в срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, който е 14-дневен от получаване на електронния фиш.

Посочването на документи относно управление на автомобила след този срок, следва да се ценят наред с другите събрани по делото доказателства.

В чл. 4 ал. 3 от Наредба №I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, изрично е посочено, че физическо или юридическо лице, което използва превозното средство по силата на правно основание, различно от правото на собственост, подлежи на вписване в свидетелството за регистрация, като ползвател на превозното средство по искане на собственика.

Няма данни за процесния автомобил договорът за оперативен лизинг да е заявен от собственика пред контролните служби, макар и свидетелството за регистрация на моторно превозно средство, което се издава при придобиването му, да е от 30.10.2020 г., а договорът за оперативен лизинг от 25.10.2020 г.

При тези мотиви правилно и законосъобразно е прието от районния съд, че касаторът е осъществил състава на визираното в електронния фиш административно нарушение.

Доколкото възражението на касатора относно дефицитът на доказателства за проведен изпит и обучение на работещите в случая с технически средства и системи за контрол и измерване е направено за първи път пред касационната инстанция, то не подлежи на разглеждане и обсъждане от съдебният състав с оглед правилата на чл. 220 от АПК.

С оглед изложеното касационната жалба е неоснователна. Районен съд – Балчик е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, А. съд – Добрич, I касационен състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. Решение № 2/08.01.2024 г. по АНХД № 147/ 2023 год. по описа на Районен съд – Балчик.

Решението е окончателно.