№ 140974
гр. София, 03.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Частно
гражданско дело № 20241110157374 по описа за 2024 година
Повод за произнасяне на съда е претенция в заявлението за заплащане, такси за
допълнителни услуги и такса по Тарифата.
Видно от твърденията на заявителя, на длъжниците в заем е предоставена главница
от 200 лева.
За вземането, предмет на произнасяне на съда, не следва да се издава заповед, на
основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК, в редакцията й след измененията на разпоредбата с ДВ брой
100/2019г., в сила от 24.12.2019г.
Претенцията противоречи на чл.143,ал.1,т. 5 ЗЗП, в който случай по аргумент от
чл.411,ал.2,т.2 ГПК съдът не може да разпореди издаване на заповед за изпълнение, защото
претенцията противоречи на закона.
Претендираната такса за допълнителни услуга, видно от описанието й в
заявлението, е сума, която се начислява за поискани от длъжника допълнителни услуги.
Видно от заявлението за предоставяне на допълнителна услуга и съдържанието на самия
договор за допълнителна услуга, кредиторът е обвързал предоставянето й с договора за заем
– тоест, допълнителната услуга не може да се предостави на лице, което не е сключило
договор за заем. Разпоредбата на чл.10а ЗПК предвижда възможност на кредитора да събира
такса и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
но при две условия – първо – да не се изискват такси за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита / чл.10а,ал.2/ и второ, за едно и също действие да не се събира
такса повече от веднъж. /ал.3, същата разпоредба/ Законът въвежда правилото видът,
размерът /***на таксата/ и действието, за което тя ще се събира, да бъдат ясно и точно
определени в договора.
При систематическото тълкуване на разпоредбите, се налага извод, че таксата е
дължима, само ако е уговорено по ясен и разбираем начин за какъв вид действие ще се
събира тя, какъв е нейният размер. Същевременно, дори ясно да е посочено горното,
кредиторът не може да събира такса, ако същата е свързана с усвояването или управлението
1
на кредита.
Видно от вписването в споразумението за допълнителни услуги, таксата се дължи
за „1. Приориетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;2.Възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски;3.възможност за намаляване на определен
брой погасителни вноски;4.възможност за смяна датата на падежа;5. Улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства.
Услугите съставляват услуги по управление на кредита, поради което и за тях
кредиторът няма право да начислява такса. Едновременно с това, такса не се дължи и тъй
като в договора не е предвиден нейния размер / посочен е размер на вноската/, а дори да се
приеме, че размерът е определяем, при извършване на аритметична операция, то не е
посочено за коя услуга каква сума се дължи, каквото е изискването на ал.3 на чл.10аЗПК.
Разпоредбата на чл.10а ЗПК, е императивна, тъй като въвежда изискване, което не може да
се променя по волята на страните. Съдът служебно следи за приложението на императивни
разпоредби, поради което и без нарочно възражение заявлението се отхвърля на това
основание. Недължима е и таксата от 30 лева и таксата 100 лева, тъй като не е предвидена в
договора, а в Тарифа на кредитора.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението, в частта му за заплащане на 90 лева, такса за услуга
Фаст,и сумата от 70лева такса за услуга Флекси и сумата 30лева – такса за извънсъдебно
събиране на вземането, както и сумата 100 лева – такса за забава в повече от 90 дни.
Разпореждането може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на
заявителя пред СГС..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2