Решение по дело №198/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260292
Дата: 19 август 2021 г. (в сила от 10 октомври 2023 г.)
Съдия: Румяна Атанасова Танева
Дело: 20205500900198
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 31 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

                                                 19.08.2021 г.             гр. Стара Загора

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД         ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На *.07.                                                                                     2021 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА

                                                             

И секретаря Антонина Николова,

като разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА

т.д. № 198  по описа за 2020 година,

за да се произнесе, съобрази:

 

Предявени са при условията на обективно и субективно съединяване осъдителни искове от „Ю.Б.” АД, ЕИК *** срещу П.Ж.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***. ***и П.Й.Н., с ЕГН **********, с адрес: *** главни - с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. чл.430 ТЗ и акцесорни претенции, с правно основание чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че по силата на Договор за банков кредит със сключена застраховка „Живот на получатели на кредити“ в Д. АД, сключен между „***”АД, от една страна и от друга страна П.Ж.Н.  и П.Й.Н.  и двамата в качеството на кредитополучатели, банката е предоставила кредит в размер 49 500 лв., предназначен за рефинансиране на Потребителски кредит към Р. АД в размер на 7000,00 /седем хиляди/ лв. След получаване на удостоверение за погасяване на кредита, се усвоява останалата част от сумата, която ще се използва за текущи нужди при ремонтна и строителна дейност. За сумата над 30 000/тридесет хиляди лева/ лв. ще се представят разходооправдателни документи - ремонт на жилище за срок от 204 месеца

Крайният срок за погасяване на кредита съгласно чл. 1, от договора е 31.10.2025г.

Съгласно чл.5, ал.1, т.1 от Договор за банков кредит със сключена застраховка „Живот на получатели на кредити“ в Д. АД страните уговорили, че кредитополучателят П.Ж.Н.:

- издава и депозира в банката записи на заповед, авалирани от солидарния длъжник в нейна полза за дължимите суми по този договор - съответно за главницата и за тримесечните лихви с текст, одобрен от банката и падеж 26.11.2025г.

- осигурява учредяване в полза на кредитора на договорна ипотека върху следния недвижим имот собственост на И.Р.И.ЕГН **********, с постоянен адрес:***. ***, находящ се в с. *** в Дворно място с площ от 980 кв. м. съставляващо УПИ - парцел ***в квартал * по плана на селото, при граници на УПИ: от север - парцели ***и ***, от изток - парцел ***, от юг - парцел * - общ. И улица тупик и от запад-парцел **, а именно: ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА - източен близнак, построена в описания по-горе недвижим имот, състояща се от: ПЪРВИ ЕТАЖ, състоящ се от кухня, дневна, баня-тоалетна, предверие и тераса, със застроена площ от 53.05 кв. м., ВТОРИ ЕТАЖ състоящ се от две спални, баня-тоалетна, коридор и тераса със застроена площ от 53,05 кв.м. ТАВАНСКИ ЕТАЖ, състоящ се от спалня, таван, тоалетна, коридор и тераса, със застроена площ от 53.05 кв. м.

С решение от 01.11.2007г. СГС вписва преобразуване на „***”АД, ф.д. № 3006/98г. по описа на СГС, чрез вливането му в „Б.П.Б.”АД и с решение от 01.11.2007г. вписва промяна на наименованието на „Б.П.Б.” АД на “Ю. ” АД.

На 11.01.2013г. се вписва друга промяна на наименованието от „Ю.“АД на „Ю.Б.“АД

По силата на чл.9, ал.2 от Договор за банков кредит със сключена застраховка „Живот на получатели на кредити“ в Д. АД №105/26.10.2005г. всички такси, комисионни и други разходи свързани със сключването и изпълнението на горепосочения договор за кредит, както и с учредяването, вписването, изменението, заличаването на обезпечението са за сметка на кредитополучателя.

Съгл. чл. 3 ал. 1 от Договор за банков кредит със сключена застраховка „Живот на получатели на кредити“ в Д. АД №105/26.10.2005г. кредитополучателят се задължава да заплаща лихви, както следва:

- Дългът по заемната сметка се олихвява с годишен лихвен процент в размер на 7 /седем/ %

- По силата на чл.3, ал.2 от Договор за банков кредит със сключена застраховка „Живот на получатели на кредити“ в Д. АД №105/26.10.2005г. при просрочие на погасителна вноска просрочената част от главницата се олихвява с лихва за просрочие в размер равен на сбора на действащия към тази дата лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на 15 /петнадесет/ пункта годишно, до окончателно изплащане на просрочената сума.

Задълженията по банковата сделка се погасяват съгласно чл. 4 от Договора, а именно кредитополучателят се задължава да заплаща:

- в срок дължимите на ЗАСТРАХОВАТЕЛЯ месечни застрахователни премии, съгласно чл. 3/6/, по сметка № **********, открита при „***“ АД Стара Загора,

- в срок дължимите по настоящия договор на БАНКАТА лихви, такси, комисионни и всички други разноски по кредита;

- дължимата по настоящия договор главница, когато е налице просрочие на лихва по кредита или просрочие на месечна премия по смесената застраховка „Живот на кредитополучатели, както и в другите случаи уредени в настоящия договор.

Поради неизпълнение на договорните си задължения, произтичащи от чл. 4, ал. 1 от Договор за банков кредит със сключена застраховка „Живот на получатели на кредити“ в Д. АД № 105/26.10.2005г. за заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита длъжниците изпаднали в забава относно погасяването на кредита, с което е нарушен сключения Договор за банков кредит.

Поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж 20.05.2013г., на основание чл. 8, от Договор за банков кредит със сключена застраховка „Живот на получатели на кредити“ в Д. АД №105/26.10.2005г. и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции “Ю.Б.”АД обявява цялото задължение за незабавно изискуемо и дължимо с нотариална покана с рег.№ 5951, том 2, № 166 от 02.12.2019г., адресирана до П.Ж.Н. и нотариална покана с peг. №5950, том 2 №165 от 02.12.2019г. адресирана до и получена лично от кредитополучателя П.Й.Н..

Неизплатеното от кредитополучателите задължение произтичащо от Договор за банков кредит със сключена застраховка „Живот на получатели на кредити“ в Д. АД № 105/26.10.2005г. в размер : Главница: 39874,51 /тридесет и девет хиляди осемстотин седемдесет и четири лева и петдесет и една стотинки/ лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на настоящата искова молба; договорна лихва за редовен кредит: 34356,99 /тридесет и четири хиляди триста петдесет и шест лева / лв, мораторна лихва: 6017,99 /шест хиляди и седемнадесет лева и деветдесет и девет стотинки/ лв., такси: 1093,25/хиляда и деветдесет и три лева и двадесет и пет лева/ лв.; застраховки: 206,50/двеста и шест лева и петдесет стотинки/ лв. и нотариални такси: 619,10/шестстотин и деветнадесет лева и десет стотинки/ лв. в съда, обусловило правен интерес ищецът да предяви настоящият частичен иск.

Твърди се, че към датата на подаване на исковата молба в полза на ищеца съществува изискуемо и неудовлетворено притезание, което обуславя и правния интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 124, ал. ГПК , чл. 430 ТЗ във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

Предвид изложените обстоятелства, моли съда да осъди П.Ж.Н., с ЕГН **********,***. ***- кредитополучател и П.Й.Н., с ЕГН **********, живущ *** - кредитополучател, да заплатят солидарно на “Ю.Б.” АД, ЕИК: *** частично дължимите се от тях суми, произтичащи от Договор за банков кредит със сключена застраховка „Живот на получатели на кредити“ в Д. АД №105/26.10.2005г. в размери какво следва: главница: 39874.51 /тридесет и девет хиляди осемстотин седемдесет и четири лева и петдесет и една стотинки/ лв., ведно със законната лихва върху главницата от дата на подаване на исковата молба: договорна лихва за редовен кредит за период от 20.08.2017г. - 03.12,2019г.: 12315,33/дванадесет хиляди триста и петнадесет лева и тридесет и три стотинки/ лв; мораторна лихва за период от *.01.2020г. - 12.03.2020г.: 3247.05 /три хиляди двеста четиридесет и седем лева и пет стотинки/ лв.; мораторна лихва за период от 15.05.2020 г - 27.07.2020г.: 2050.01/две хиляди и петдесет лева и една стотинки/лв. застраховки за период от 04.01.2018г.-27.07.2020г.: 118.38 /сто и осемнадесет лева и тридесет и осем стотинки/ лв.; такси за период от 27.10.2017г. - 27.07.2020: 371.25/триста седемдесет и един лева и двадесет и пет стотинки/ лв. и нотариални разходи: 156/сто петдесет и шест лева/ лв.

Претендира присъждане на разноските по делото в размер на дължимата държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство и защита.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника П.Й.Н., с който заявява, че искът е допустим, но изцяло неоснователен, като оспорва същия по основание и размер.

Не възразява срещу сключения между него, солидарния длъжник П.Ж.Н. и ищеца договор за банков кредит, описан в исковата молба, който към днешна дата не е прекратен.

Посочва, че основният спор между солидарните длъжници и ищеца са клаузите в Договора за кредит, определящ качеството му в облигационното провоотношение, възникнало между ищеца и ответника-кредитополучател - П.Ж.Н..

Ответникът П. Николова не оспорва, че съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 и 2 от процесния договор във вр. с чл.20 от ЗЗД подписвайки договора за него е възникнала пасивна солидарност за задълженията по договора, като счита че няма качеството на солидарен длъжник по договора за кредит, доколкото от договора е видно, че кредитополучател е само П.Ж.Н., тъй като отговаря пред кредитора за изпълнение на задължението, т.е. за връщане на паричната сума, без да е кредитополучател, което го определя като поръчител по договора. Изтъква се също и разпоредбата на чл. 3 и следващите от Договора, където е посочено, че задължение на кредитополучателя, но не и на солидарния длъжник е да погаси всички задължения във връзка с договора за кредит т.е. задължение на /кредитополучателят/      П.Ж.Н. е било връщане на заемната сума, която разпоредба също сочи на това, че пасивната солидарност за него не произтича от солидарна съзадълженост, а от поръчителство.

Посочва се, че при солидарната задълженост съществуването на едно от задълженията не е предпоставка за съществуването на другото, всеки съзадължен дължи на свое и независимо основание, като отпадането на едно от задълженията не предизвиква отпадане на другите. Задължението на поръчителя зависи от съществуването на главното задължение и е функция на главното задължение, за разлика от солидарната задълженост, но е винаги акцесорно на главното задължение за разлика и от встъпването в чужд дълг, и от солидарната задълженост. Поръчителят отговаря на собствено правно основание, докато встъпилият в дълг дължи на същото правно основание, по силата на което дължи и първоначалният длъжник и солидарно с него.

Предвид гореустановеното, при анализа на съдържанието на уговорените в писмения договор права и задължения на страните по него, на съществените уговорки в договора, реалното предаване и преминаваното на парите в патримониума на кредитополучателя П.Ж.Н., твърди, че очакването е той да погаси дълга.

Съгласно разпоредбите на чл.8 от Договора, ищецът - кредитор ще търси солидарния длъжник, само в случаи на неизпълнение от страна на длъжника, от където следва, че при изпълнение от страна на кредитополучателят П.Ж.Н. не е налице отговорност на ответникът, както и че намерението на страните по договора и преследваната от тях   цел, е   да се обезпечи дълга на кредитополучателят П.Ж.Н..

В заключение се посочва, че задължението на ответника П.Й.Н. е акцесорно на това по договора за кредит и е уговорено като поръчителство и спрямо него следва да се прилагат разпоредбите на чл. 138 и следващите от ЗЗД.

Като следващ спорен въпрос се посочва въпросът изтекъл ли е срока по чл. *7 ал. 1 от ЗЗД.

Посочва се, че съгласно сочената разпоредба поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. От представеното по делото уведомление - нотариална покана, се установява, че позовавайки се на чл.8, от договора, ищецът обявява цялото задължение за незабавно изискуемо и дължимо, което носи дата 02.12.2019 год.

При това положение предсрочната изискуемост на кредита е настъпила. Трайна и последователна била съдебната практика по въпроса, че надлежното обявяване било елемент от фактическия състав за настъпване на предсрочната изискуемост както в случаите, когато се иска издаване на заповед за изпълнение по реда на заповедното производство, така и в случаите, когато кредитният дълг се претендира по общия исков ред.

Ответникът не оспорва наличието на условията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем - наличие на неплатени от страна на кредитополучателя падежирали вноски по кредита и волеизявление от кредитора, получено от другата страна за обявяването на предсрочната изискуемост. При това положение се сочи, че цялото задължение по кредита е станало изискуемо на 02.12.2019 година. Срокът по чл. *7, ал. 1 от ЗЗД е изтекъл на 02.06.2020 год. С изтичането на този срок счита, че отговорността на него - поръчителят е отпаднала.

По изложените съображения предявения иск за недължимост на исковата сума на основание чл. *7, ал. 1 от ЗЗД, счита за основателен и като такъв следва да бъде уважен от сезираният съд.

Алтернативно моли съда да приеме следното:

Ищецът счита, че кредитът е в просрочие, считано от 20.05.2013 год. поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж визираната дата.

Според разрешението, дадено по реда на чл.290 ГПК в решение №139/05.11.20* год. по т.д. №57/12 год., I т.о., ако не е настъпила предсрочната изискуемост на остатъка от кредита, са изискуеми само вземанията, представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания (неустойки, лихви), които са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и са включени в представеното извлечение от счетоводните книги.

С оглед установяване на вземанията посочва, че спорният по делото въпрос е - дали процесното вземане от главница, договорна лихва и лихви за забава, е погасено по давност, като в тази връзка моли съда да има предвид следното:

С предявяването на иск се прекъсва течението на давностния срок, давност не тече по време на съдебното производство по делото и ако искът бъде отхвърлен, се заличават последиците от прекъсването на давността, като тези последици са регламентирани в чл.117 от ЗЗД и чл. 116, б.“б“от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 1*, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като съгласно чл.8 от Договора кредитополучателят е нарушил условията на договора, поради което плащането е станало изискуемо, банката-ищецът има право да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем в целия му размер - неплатени месечни вноски, лихви и др.) Доколкото не е било налице плащане на поредна погасителна вноска с падеж 20.05.2013 год., прилагайки клаузата на чл.8 от Договора, кредитът следва да се счита за предсрочно изискуем към - 20.05.2013 год. Следователно и доколкото срокът е уговорен в полза на кредитора, в настоящия случай общият петгодишен давностен срок е започвал да тече от 20.05.2013г. съвсем видно е, че ищецът е предприел действия за събиране на вземането си на 30.7.2020г. с предявяване на настоящият иск. От тази дата съгласно чл. 115, б. „ж” ЗЗД давностният срок се счита спрял. Твърди, че в конкретния случай, към датата на предявяване на съдебната претенция по чл. 124 ГПК петгодишният давностен срок е изтекъл, поради което правилото на чл. 115, б. „ж” ЗЗД не може да се приложи, тъй като се прилага само по отношение на давност, която не е изтекла. Веднъж изтекла, погасителната давност не може да бъде прекъсната или спряна.

Поради изложеното прави възражение за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 124, ал.2 от ГПК, във връзка с чл. 79 и чл.86 от ЗЗД като погасен по давност, като посочва, че с погасяване по давност на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания - в конкретния случай претендиралата законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Посочва, че вземанията за лихви от неизпълнен договор като самостоятелно задължение съгласно разпоредбата на чл. 111 б.„в” от ЗЗД, се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Като счита, че следва да се приеме, че исковете по чл. 124 от ГПК - предмет на делото, са предявени на 30.07.2020г., в деня на депозиране на ИМ, поради което по силата на чл. 111, б.„в” ЗЗД към този момент са били погасени вземанията за договорна и мораторна лихва, както и вземанията за дължими застраховки и такси.

Предвид гореизложеното моли исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло като погасени по давност.

Поради изложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения от ищеца осъдителен иск за изцяло неоснователен и недоказан.

Претендира разноските по делото.

Отговор от ответника П.Ж.Н. не е постъпил.

С допълнителната искова молба се поддържат фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба и се оспорват твърденията и възраженията в отговора.

По отношение релевираните възражения за неоснователност и недоказаност на иска прави следното уточнение:

Посочва, че към отговора на исковата молба не са приложени никакви доказателства, които да доведат до индицията за вероятна основателност на така направените оспорвания. Няма представени и платежни нареждания, които да установяват погашения по банковия кредит.

Поради неиздьлжаване на погасителна вноска с падеж 20.05.2013г., на основание чл. 8, от Договор за банков кредит със сключена застраховка „Живот на получатели на кредити“ в Д. АД №105/26.10.2005г. и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции “Ю.Б.’’АД обявява цялото задължение за незабавно изискуемо и дължимо. До кредитополучателите са изпратени нотариална покана с рег.№ 5951, том 2, № 166 от 02.12.2019г„ адресирана до П.Ж.Н., връчена чрез работодател и нотариална покана с per. №5950, том 2 №165 от 02.12.2019г. адресирана до и получена лично от кредитополучателя П.Й.Н., с които същите се считат за уведомени за упражняването субективното право на банката да превърне целия неизискуем остатък от кредита, за изискуем преди настъпване крайният му падеж.

Предвид гореизложеното, счита направените оспорвания за неоснователност и недоказаност на иска за необосновани и неаргументирани.

По отношение на направените възражения относно солидарната отговорност на солидарния длъжник и клаузите в тази насока прави следното уточнение:

По силата на чл. 6 от Договор за банков кредит със сключена застраховка Живот на получатели на кредити в Д. АД, ответника П.Й.Н. в качеството му на солидарен длъжник, се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя, на основание чл. 101 във връзка с чл. 121-127 от ЗЗД за изпълнение на задълженията му по настоящия договор съгласно договорените условия в него до окончателното погасяване на всички дължими суми по настоящия договор, в това число главница, лихви, такси, комисионни и др., както и за последиците от неизпълнението на задълженията.

Нормата на чл.127, ал.1 от 33Д установява оборима презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници. В отношенията им с кредитора всеки от тях дължи всичко и може да се освободи от отговорност само ако общото задължение е изпълнено изцяло, докато във вътрешните им отношения се предполага, че те дължат по равно.

Съгласно установеното в чл.122, ал.1 ЗЗД правило, кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от всеки солидарен длъжник. В разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗЗД, въвежда презумпция, че всички съдлъжници дължат равна част от дълга.

За погрешно счита твърдението на представителя на ответната страна, а именно, че тъй като солидарния длъжник отговаря пред кредитора за изпълнението на задължението то това го определя като поръчител, тъй като в настоящия случай липсва сключен от солидарния длъжник договор за поръчителство. Отбелязва, че поръчителството е договор, с който поръчителят се задължава спрямо кредитора на третото лице да отговаря за изпълнението на задължението на третото лице, такъв договор в настоящия случай не е налице.

На следващо място се посочва, че договора за поръчителство съдържа задължителни елементи в своето съдържание, а именно:

1.  Съгласие - съгласието трябва да бъде между кредитора и поръчителя.

2.      Писмена форма като условие за действителност.

3.      Поръчителството е каузален договор по правило и основанието е обезпечително: желание да се обезпечи или да бъдеш обезпечен.

С оглед изложеното, счита че твърденията на представителя на ответника относно наличието на поръчителство от страна на П.Й.Н., са безпочвени, неаргументирани и неправилни.

По отношение на направените възражения за предсрочна изискуемост и погасени по давност вземания прави следното уточнение

Доколкото, както е записано и в съдебната практика настъпването на предсрочната изискуемост по кредитна сделка е обусловено от два взаимосвързани факта, а именно: наличието на просрочие по кредита и нарочното изявление на кредитора, че прави остатъка от кредита изискуем преди крайния срок на договора, ищецът счита че Ю.Б. АД е доказала изискуемостта на претендираното от нея вземане.

Посочва се, че изпратените уведомления са с цел отнемане преимуществото на срока, договорен изцяло в полза на кредитополучателя по смисъла на чл. 70 ЗЗД.

В случая кредитополучателят е изпаднал в забава, но едва след като кредиторът го уведоми, че му отнема преимуществото на срока, същият следва да дължи целия остатък от кредита. Посочва се, че във всички договори за паричен заем се уговаря, че когато длъжникът не плаща две или повече анюитетни вноски, кредиторът има правото да превърне кредита в предсрочно изискуем поради неизпълнение на задължението на насрещната страна на конкретно определена дата. От този момент длъжникът изпада в забава - чл. 84, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а за кредитора възниква правото да превърне кредита в предсрочно изискуем - чл. 71 ЗЗД, чл. 432, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ), в случай че кредитодателят е банка и сделката е банкова.

Дори в договора да не е предвидено кредиторът да прави определено едностранно волеизявление за упражняване на потестативното си право, с което преобразува съществуващото облигационно правоотношение по отношение периодичността на изпълнение на паричното задължение на кредитополучателя, той трябва да уведоми кредитополучателя при забава на плащанията повече от определените в договора дни, когато забавата е предпоставка за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Уведомяването може да бъде устно, писмено, с нотариална покана или чрез трето лице. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което не настъпва автоматично, не и по взаимно съгласие, а с волеизявление на една от страните. То е израз на упражнено потестативно право на кредитора, което възниква от сложен юридически факт, включващ факта на неплащането, т.е. на неизпълнението на договорното задължение и вината на неизпълнението като с отправеното до длъжника изявление, кредиторът му дава възможност да погаси задължението си и доброволно по смисъла на чл. 432 от ТЗ. Независимо от типа производство който ще бъде предприет за съдебно установяване и събиране на вземането, за банката възниква задължението да трансформира експозицията в предсрочно изискуема и да уведоми за това длъжника, тъй като именно след уведомлението той изпада в забава по отношение на цялото вземането, а не само за падежиралите вноски. Това е смисълът както на чл. 432 от ТЗ, чл. 60 ЗКИ и чл. 71 ЗЗД.

Счита че, ищецът е изпълнил задължението си да обяви кредита за предсрочно изискуем и да уведоми длъжника за това, тъй като съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.20*г. на Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговски колегии в хипотезата на предявен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита за предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В тази връзка и в хипотезата на предявен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора, нотариалния акт, при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60 ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредит. Това тълкуване на закона относно предсрочната изискуемост се отнася с пълна сила и за преките осъдителни искове като в конкретния случай уведомяването на длъжника за обявената предсрочна изискуемост на кредита е удостоверено от представените по делото нотариални покани и разписки.

На следващо място посочва, че съгласно чл. 1*. ал. 1 ЗЗД, давността тече от момента, в който вземането е изискуемо. Задължението, поето от ответниците е да внасят анюитетните вноски за погасяване на задълженията по договора за кредит и следователно давността тече отделно за всяка анюитетна вноска от датата, на която плащането е било дължимо по отношение на банката. Съобразно задължителната практика на ВКС /Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК и Решение № 28 от 5.04,2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК/ при договора за заем е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части - аргумент за противното основание от чл. 66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. Следователно, задълженията за главница по договора за кредит се погасяват с изтичането на общата петгодишна давност, която в конкретния случай не е изтекла, тъй като изискуемостта е настъпила на 03.12.2019г., а искът е предявен на 30.07.2020г.

Посочва се, че е спорен въпросът дали анюитетните вноски, които включват в себе си главница и възнаградителна лихва се погасяват с общата петгодишна давност или за тях следва да се прилага кратката тригодишна давност. Относно главницата е формирана задължителна практика на ВКС /цитирана по-горе/, според която се прилага общата давност по чл. 110 ЗЗД.

Отговор на допълнителната искова молба не е постъпил.

 

         Старозагорският окръжен съд, като взе предвид становищата и възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото, намира за установено следното:

Видно от представения по делото Договор за банков кредит със сключена застраховка „Живот на получатели на кредити“ в Д. АД, сключен между „***”АД от една страна и от друга страна П.Ж.Н., в качеството на кредитополучател и П.Й.Н., в качеството на солидарен длъжник, банката е предоставила кредит в размер 49 500,00лв., предназначен за рефинансиране на Потребителски кредит към Р. АД в размер на 7000,00 /седем хиляди/ лв. След получаване на удостоверение за погасяване на кредита, се усвоява останалата част от сумата, която ще се използва за текущи нужди при ремонтна и строителна дейност. За сумата над 30 000/тридесет хиляди лева/ лв. ще се представят разходооправдателни документи. Срок на кредита – до 31.10.2025 г. 

С разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от Договора страните уговорили, че кредитополучателят:

- издава и депозира в банката записи на заповед, авалирани от солидарния длъжник в нейна полза за дължимите суми по този договор - съответно за главницата и за тримесечните лихви с текст, одобрен от банката и падеж 26.11.2025г.

- осигурява учредяване в полза на кредитора на договорна ипотека върху следния недвижим имот собственост на И.Р.И.ЕГН **********, с постоянен адрес:***. ***, находящ се в с. *** в Дворно място с площ от 980 кв. м. съставляващо УПИ - парцел ***в квартал * по плана на селото, при граници на УПИ: от север - парцели ***и ***, от изток - парцел ***, от юг - парцел * - общ. И улица тупик и от запад-парцел **, а именно: ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА - източен близнак, построена в описания по-горе недвижим имот, състояща се от: ПЪРВИ ЕТАЖ, състоящ се от кухня, дневна, баня-тоалетна, предверие и тераса, със застроена площ от 53.05 кв. м., ВТОРИ ЕТАЖ състоящ се от две спални, баня-тоалетна, коридор и тераса със застроена площ от 53,05 кв.м. ТАВАНСКИ ЕТАЖ, състоящ се от спалня, таван, тоалетна, коридор и тераса, със застроена площ от 53.05 кв. м.

С решение от 01.11.2007г. СГС вписва преобразуване на „***”АД, ф.д. № 3006/98г. по описа на СГС, чрез вливането му в „Б.П.Б.”АД и с решение от 01.11.2007г. вписва промяна на наименованието на „Б.П.Б.” АД на “Ю.” АД.

На 11.01.2013г. се вписва друга промяна на наименованието от „Ю.“АД на „Ю.Б.“АД

По силата на чл.9, ал.2 от Договор за банков кредит със сключена застраховка „Живот на получатели на кредити“ в Д. АД №105/26.10.2005г. всички такси, комисионни и други разходи свързани със сключването и изпълнението на горепосочения договор за кредит, както и с учредяването, вписването, изменението, заличаването на обезпечението са за сметка на кредитополучателя.

Съгл. чл. 3 ал. 1 от Договор за банков кредит със сключена застраховка „Живот на получатели на кредити“ в Д. АД №105/26.10.2005г. кредитополучателят се задължава да заплаща лихви, както следва:

- Дългът по заемната сметка се олихвява с годишен лихвен процент в размер на 7 /седем/ %

- По силата на чл.3, ал.2 от Договор за банков кредит със сключена застраховка „Живот на получатели на кредити“ в Д. АД №105/26.10.2005г. при просрочие на погасителна вноска просрочената част от главницата се олихвява с лихва за просрочие в размер равен на сбора на действащия към тази дата лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на 15 /петнадесет/ пункта годишно, до окончателно изплащане на просрочената сума.

Задълженията по банковата сделка се погасяват съгласно чл. 4 от Договора, а именно кредитополучателят се задължава да заплаща:

- в срок дължимите на ЗАСТРАХОВАТЕЛЯ месечни застрахователни премии, съгласно чл. 3/6/, по сметка № **********, открита при „***“ АД Стара Загора,

- в срок дължимите по настоящия договор на БАНКАТА лихви, такси, комисионни и всички други разноски по кредита;

- дължимата по настоящия договор главница, когато е налице просрочие на лихва по кредита или просрочие на месечна премия по смесената застраховка „Живот на кредитополучатели, както и в другите случаи уредени в договора.

 

Видно от изпълнената по делото съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните,  сумата от 49 500 /четиридесет и девет хиляди и петстотин/лева, предмет на Договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски №118/16.08.2005г., е постъпила по банковата сметка на П.Ж.Н. в „***” АД   на 27.10.2005г. Кредитът се отчита по заемна сметка, водена на името на кредитополучателя при ***”АД. Средствата се ползват от разплащателна сметка, водена отново на името на кредитополучателя при ,***”АД.

Видно от приложеното извлечение от регистрите на „Ю.Б.” АД/ лист 000020 от материалите по делото/, направените от длъжниците погасителни вноски към „Ю.Б.” АД по кредита, са в размер на 9625,49 лв., като с тях е погасена главница, съгласно възстановяване по полица Щ 23120019456 с наредител Д. ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД на 05.02.2020г, Договорна възнаградителна лихва - 34410,87лв. и такси - 1043,00лв.

Експертът, изпълнил назначената по делото експертиза е установил, че кредитът не е погасяван редовно. Поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж 20.05.2013г., на основание чл. 8, от Договор за банков кредит със сключена застраховка „Живот на получатели на кредити“ в Д. АД №105/26.10.2005г. и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции “Ю.Б.” АД обявява цялото задължение за незабавно изискуемо и дължимо с нотариална покана с рег.№ 5951, том 2, № 166 от 02.12.2019г., адресирана до П.Ж.Н. и нотариална покана с peг. №5950, том 2 №165 от 02.12.2019г. Нотариалната покана получена лично от П.Н. на 03.12.2019г.

По делото са представени нотариална покана с рег.№ 5951, том 2, № 166 от 02.12.2019г., адресирана до П.Ж.Н., връчена му на 03.12.2019 г. чрез Г.В. Г. – главен счетоводител в „Е.“ ООД и нотариална покана peг. №5950, том 2 №165 от 02.12.2019г. адресирана и получена лично от П.Й.Н., с които поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж 20.05.2013г., на основание чл. 8, от Договор за банков кредит със сключена застраховка „Живот на получатели на кредити“ в Д. АД №105/26.10.2005г. и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции “Ю.Б.”АД е обявила цялото задължение за незабавно изискуемо и дължимо, без да прекратява действието на договора.

 

Видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза, издължена е такса администриране на просрочен кредит за период от 91-120 дни на 15.10.2013г. в размер на 22 лв. Кредитополучателите на 19.11.2013г., са издължили договорни лихви в размер на 5.91 лв., като след тази дата са преустановили плащанията. Установеният от вещото лице размер на неизплатеното задължение на кредитополучателите към 27.07.2020г. е както следва:

Главница - 39874,51 /тридесет и девет хиляди осемстотин седемдесет и четири лева и петдесет и една стотинки/

Договорна възнаградителна лихва - 34356,99лв.

Мораторна лихва - 6017,99лв.

Такси- 1093,25лв.

Застраховки-206,50лв.

Нотариални разноски-619,10лв.

 

Претендираните суми, изчислени от експертизата на база приложените извлечения от регистрите на “Ю.Б.” АД са както следва:

-        начислена договорна лихва за редовен кредит за период от 20.08.2017г. - 03.12,2019г. 12315,33/дванадесет хиляди триста и петнадесет лева и тридесет и три стотинки/лв - 28 вноски х 433,13= 12127,64 лв.+187.69= 12315,33

-        начислена мораторна лихва за период от *.01.2020г. - 12.03.2020г.: 3247,05/три хиляди двеста четиридесет и седем лева и пет стотинки/ лв.

11 вноски х 35,06 =385,66 лв.

20 вноски х 28,24 =564,80 лв.

4 вноски х 84,73 =338,92 лв.

3 вноски х 56,49 =169,47 лв.

3 вноски х 105,19 =315,57 лв.

1 вноска х *72,63=*72,63 лв.

Общо 3247,05/три хиляди двеста четиридесет и седем лева и пет стотинки/ лв.

-        начислена мораторна лихва за период от 15.05.2020 г - 27.07.2020г.: 2050,01/две хиляди и петдесет лева и една стотинки/лв.

1 вноска х 44,86 = 44,86 лв.

8 вноски х 84,73 = 677,84 лв.

41 вноски х 28,24 = 1157,84 лв.

1 вноска х 112,98 = 112,98 лв.

1 вноска х 56,498 = 56,49 лв.

Общо 2050,01/две хиляди и петдесет лева и една стотинки/лв.

-начислени застраховки за период от 04.01.2018г.-27.07.2020г.: 118,38 /сто и осемнадесет лева и тридесет и осем стотинки/ лв.

-        04,01,2018-44,06лв.

-        05,12,2018-39,98 лв.

-        22,11,2019-34,34 лв.

Общо -118,38 /сто и осемнадесет лева и тридесет и осем стотинки/ лв.

-начислени такси за период от 27.10.2017г. - 27.07.2020: 371,25/триста седемдесет и един лева и двадесет и пет стотинки/ лв.

-27.10.2017г.-123,75 лв.

-27.10.2018г.-123,75 лв.

-27.10.2019г.-123,75 лв.

Общо -371,25/триста седемдесет и един лева и двадесет и пет стотинки/лв.

Размерът на начислените и непогасени нотариални такси по сделката са в размер на 156,00 лв7сто петдесет и шест лв./

-02.12.2019г.-36 лв.

-05.12.2019г.-120лв.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът   прави следните правни изводи:

 

Предявените искове са с правно основание  чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, основани на договор за потребителски кредит, по който като кредитополучател е вписан ответникът П.Ж.Н., а ответникът П.Й.Н. се е задължил лично като "солидарен длъжник", в обема на отговорността на кредитополучателя.

Основното възражение на ответника П.Й.Н. е относно качеството, в което е подписал процесния договор – като поръчител или съдлъжник.

Действително, както посочва страната, когато договорът съдържа неясни, непълни и неточни уговорки, съдът дължи с оглед установяване действителната воля на страните, съобразно критериите на чл. 20 ЗЗД, да извърши тълкуване. Според постоянната практика на съдилищата, на тълкуване според тези критерии подлежат само неясните, непълни и неточни уговорки в договора, които поради недостатъците си пораждат съмнение и спор между страните относно действителното съдържание на постигнатото при сключване на договора общо съгласие и целените с договора правни последици. Тези обстоятелства не са налице в случая доколкото клаузите на договора не страдат от неяснота и непълнота, която да поражда въпрос относно качеството и волята на страните при подписването на договора. Независимо от това, дори при тълкуване волята на страните в договора и свързаните с него доказателства, съгласно чл. 20 ЗЗД, съдът не достига до извод за възникване на акцесорно задължение за поръчителство на чужд дълг, съгласно чл. 138 ЗЗД и сл. Съобразно договора, ответникът е поел задължение като съдлъжник солидарно да отговоря с кредитополучателя по процесното кредитно правоотношение, съгласно  чл. 121 ЗЗД, поради което и неговото задължение не е с акцесорен характер, като изводът следва както от буквалния прочит на договора, така и обстоятелството, че ответникът П.Н. е подписал същия като "съдлъжник", на всяка страница. Въз основа текста на договора съдът приема, че такава е била волята на страните.

Поръчителят отговаря на собствено правно основание, солидарният длъжник по  чл. 121 ЗЗД, дължи на същото правно основание, по силата на което дължи и първоначалният длъжник и солидарно с него. Поръчителството е договор, което предполага постигане на съгласие между поръчителя и кредитора, т.е. касае се за самостоятелна уговорка, инкорпорирана в процесния договор или съдържаща се в друг акт. Такава уговорка липсва в представения договор за кредит, още повече, че в чл. 5, озаглавен „Обезпечение“ не се посочва, че е учредено поръчителство, като вид лично обезпечение, чрез което се гарантира изпълнение на чуждия дълг - този на главния длъжник. Ирелевантно за тази преценка е обстоятелството, че сумата е усвоена по разплащателна сметка на кредитополучателя Д. М., тъй като това е част от договорната свобода на страните.

Поради липсата на качеството „поръчител“ неоснователно е и възражението за погасяване на задължението на ответника съгласно чл. *7 ЗЗД - поради пропускане от кредитора да го предяви в шестмесечния срок от настъпване на падежа му.

По отношение на въведените от ответника правопогасяващи възражения, относно погасяване по давност на процесните вземания.

С разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от договора за кредит, страните са уговорили, че при нарушаване на условията по договора, изброени в посочената разпоредба, по преценка на банката кредитът – главница, лихви и разноски става изцяло предсрочно изискуем. “Ю.Б.” АД се е възползвала от тази възможност, като е обявила цялото задължение за незабавно изискуемо и дължимо, което е съобщила на ответниците с нотариална покана с рег.№ 5951, том 2, № 166 от 02.12.2019г., адресирана до П.Ж.Н. и нотариална покана с peг. №5950, том 2 №165 от 02.12.2019г. Нотариалната покана е получена лично от П.Н. на 03.12.2019г.

Обявяването на предсрочната изискуемост от банката има съществени последици – от този момент започва да тече предвидената в закона погасителна давност (чл. 1* ал. 1 ЗЗД), с изтичането на която банката губи правото да търси принудително удовлетворение на вземането си, посредством способите на исковия или изпълнителен процес. Именно давностният срок има стимулиращ ефект за кредитора, да пристъпи към реализиране на претенцията си и да поиска предвидената съдебна защита на нарушени или застрашени негови права. Налице е последователна съдебна практика в тази насока: в Решение №1825 от 05.06.2017 г по гр. дело №302/2017 г. на РС-Пловдив е прието, че „давност тече от датата на изискуемост на едно вземане“;  Решение № 109/25.05.2015 г. по гр. д. № 7420/20* г., I г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК: „Когато кредитът е обявен за предсрочно изискуем, давността тече от датата на обявяването му за предсрочно изискуем, а не за всяка вноска по отделно. В Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК се приема: "При договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора.

Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й, като изискуемостта настъпва както по отношение на главницата, така и за дължимите лихви и такси – Решение №106/20.06.2017 г. по т.д. №60152/2016 г. на IV Г.О. на ВКС.

Възражението за погасяване претендираното вземане за лихви, вкл. договорна и мораторна лихва по давност също е неоснователно, по следните съображения:

Задължението за заплащане на лихви е уговорено в чл. 3 от договора за кредит, като същите са определени като договорна и лихва за просрочие. Вземанията за лихви са периодични такива съгласно ТР № 3/18.05.2011 г. на ОГТК на ВКС, според което периодични плащания по смисъла на чл. 111 б. "в" ЗЗД, измежду които са и тези за наем и за лихви, се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време.

В случая договорната лихва се претендира за периода от 20.08.2017 г. до 03.12.2019 г. Исковата молба е подадена в съда на 30.07.2020 г., поради което вземането е основателно.

Мораторна лихва е начислена поради забавата в погасяванията. Длъжникът не ангажира доказателства в противна насока. Вземането за наказателна лихва също е периодично по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и като такова следва да се счете за погасено по давност при приложението на кратката тригодишна давност. Ето защо претенцията е основателна за претендираните периоди – от *.01.2020 г. до 12.03.2020 г. и от 15.05.2020 г. до 27.07.2020 г.

С оглед изложеното следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува претендираното парично вземане.

С оглед изхода на спора, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски по делото в общ размер на 5404,07 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение 2728,77 лв., държавна такса 2325,30 лв., както и 350 лв. за възнаграждение на вещо лице.

 

Поради изложеното, съдът

 

                                      РЕШИ:

 

ОСЪЖДА П.Ж.Н., с ЕГН **********,***. ***- кредитополучател и П.Й.Н., с ЕГН **********, живущ *** - кредитополучател, да заплатят солидарно на “Ю.Б.” АД, ЕИК: *** частично дължимите се от тях суми, произтичащи от Договор за банков кредит със сключена застраховка „Живот на получатели на кредити“ в Д. АД №105/26.10.2005г. в следните размери:

- главница: 39874.51 /тридесет и девет хиляди осемстотин седемдесет и четири лева и петдесет и една стотинки/ лв., ведно със законната лихва върху главницата от дата на подаване на исковата молба:

- договорна лихва за редовен кредит за период от 20.08.2017г. - 03.12,2019г.: 12315,33 /дванадесет хиляди триста и петнадесет лева и тридесет и три стотинки/ лв;

- мораторна лихва за период от *.01.2020г. - 12.03.2020г.: 3247.05 /три хиляди двеста четиридесет и седем лева и пет стотинки/ лв.;

- мораторна лихва за период от 15.05.2020 г - 27.07.2020г.: 2050.01/две хиляди и петдесет лева и една стотинки/лв.

- застраховки за период от 04.01.2018г.-27.07.2020г.: 118.38 /сто и осемнадесет лева и тридесет и осем стотинки/ лв.;

- такси за период от 27.10.2017г. - 27.07.2020: 371.25/триста -седемдесет и един лева и двадесет и пет стотинки/ лв. и нотариални

-   разходи: 156/сто петдесет и шест лева/ лв.

 

ОСЪЖДА П.Ж.Н., с ЕГН **********,***. ***да заплати на “Ю.Б.” АД сумата 2702 лв. разноски по настоящото производство.

 

ОСЪЖДА П.Й.Н., с ЕГН **********, живущ *** да заплати на “Ю.Б.” АД сумата 2702 лв. разноски по настоящото производство.

 

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението.

 

                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: