Р Е Ш Е Н И Е № 2845
гр.
Пловдив, 06.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 07.07.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14682 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по искова молба на по искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против Н.Р.В., с която се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца следните суми: 182.69 лева – главница, представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.09.2018 г. по партидата на длъжника за обект на потребление *** и сумата от 21.58 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 03.01.2018 г. до 25.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 26.06.2019 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 10628/2019 г. по описа на ПРС.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, за обособената територия на гр. П.. Твърди, че в качеството си на енергийно предприятие, е доставил топлинна енергия на ответника, като собственик на имот, находящи се в ***. Ответникът не изпълнил задълженията си в срок. Вземането за главница е начислено единствено за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Предвид липсата на изпълнение на задълженията от страна на ответника, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 10628/2019 г. по описа на ПРС. Заповедта е връчена на длъжника, който е подал възражение срещу същата в законоустановения срок, което пораждало интереса от предявяване на настоящите искове. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника. Оспорва иска.Счита, че ищецът няма основание да търси от ответника стойността на ел. енергия, отдадена от сградната инсталация, доколкото не била спазена процедурата за избор на електроразпределително дружество. Липсвал протокол от Общото събрание на етажната собственост, за избор на фирмата „Бруната“, която да извършва услугата по дялово разпределение на ел. енергия. Твърди се, сградата, в която се намира имота на ответника не е присъединена в цялост към топлопреносната мрежа. Твърди се, че ответникът не е подписвал протокол от Общото събрание на етажната собственост за избор на фирмата, извършваща дялово разпределение, поради което и не бил клиент на ищеца и не дължи търсените от последния суми. Моли за отхвърляне на исковете.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 10628/2019 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника, който
в срока по чл.414, ал.2 ГПК е подал възражение срещу заповедта. Исковете, по
които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл.
415, ал.4 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
По отношение на иска по чл.
422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ:
За да бъде уважен искът по чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ, ищецът носи доказателствената тежест да установи, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, че между ищецът и ответника е възникнало облигационно отношение по повод на доставяне на топлинна енергия за процесния период, че посочените Общи условия са влезли в сила, както и изправността си – че през процесния период е доставял твърдяното количество и качество топлинна енергия в топлоснабден имот в ***, че начисляването й е извършено съобразно законовите изисквания, в това число, че дяловото разпределение е извършено коректно от нарочно избран за целта търговец, настъпил падеж на главното вземане и размера на обезщетението за забава. Съгласно чл.154 ГПК, ответникът носи насрещно доказване по тези факти.
С Определение от 21.04.2020 г. като безспорно между страните е отделено, че ответникът е собственик на имот, находящ се в ***, както и че в имота на същия няма действащи отоплителни тела, не е начислявана енергия за отопление, както и за БГВ.
По делото е безспорно, че в имота на
ответника за процесния период 01.11.2017 г. до 30.09.2018
г. е начислявана единствено ТЕ отдадена от
сградната инсталация общо 1.50153 МWh на стойност 182.69 лева.
Спорно по делото е дали е следвало да бъде начислявана такава, както и дали дяловото разпределение е извършено коректно от нарочно избран за целта търговец.
В разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ са определени компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите.
Обстоятелството, че в имота на ответника липсват монтирани отоплителни
тела, не го освобождава от задължението му да заплаща топлинна енергия отдадена
от сградната инсталация и такса дялово разпределение, по силата на посочената
по-горе разпоредба и чл.33, ал.1 от ОУ. Няма спор, че в процесния период
сградата в режим на
етажна собственост, в която се намира имота на ответника е присъединена към
абонатна станция, която в процесния период 01.11.2017 г.
до 30.09.2018 г. е
работила, като е подавала топлинна енергия /ТЕ/ за отопление.
Съгласно чл.61, ал. 1 от Наредба 16-335/16.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея, като в случая дружеството осъществяващо дялово разпределение е „Бруната България“ ЕООД.
Видно от представената от ищеца документация, касаеща избор на търговец, извършващ услугата дялово разпределение /л.64-70/, между етажната собственост, с административен адрес: *** и ищцовото дружество е сключен договор през 1994 г. /л.64/ с предмет доставка на топлинна енергия за отопление и битова гореща вода на жилищни сгради, подписан от нарочно избран за това представител на етажната собственост с Решение на Общото събрание от 18.11.1994 г. /л.67/, подписано и от ответника /л.67 - гръб/
От етажната собственост е сключен и договор извършване на услугата по топлинно счетоводство чрез системата за индивидуално отчитане и разпределяне на топлинна енергия, с който е възложено на „Бруната България“ ООД да извършва тази услуга. Видно от списък на лица, запознати с този договор /л.70 - гръб/, като запознал се с него е посочено лицето Р. В. – б. на ответника Н.В..
С оглед изложеното съдът приема, че е спазена процедурата по избор на търговец, извършващ услугата по дялово разпределение в етажната собственост, в която се намира процесния имот. Няма твърдения да са оспорени решенията на Общото събрание.
Ответникът има задължение да заплаща отоплението отдадена от сградната инсталация. Доколкото ответникът, чрез процесуалният си представител, изрично заяви, че не оспорва количеството начислена топлоенергия и нейната стойност /виж протокол от о.с.з. от 07.07.2020 г. /, съдът е намерил за не необходимо изслушването на съответните експертизи за това.
Предвид гореизложеното съдът приема, че искът за главница е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на
иска по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
В чл. 34, ал.1 и ал.2 от Общите условия е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят /ал.1/ и в 30-дневен срок след издаване на дебитното известие /ал.2/, а в чл.35, ал.1 е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок, дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Доколкото падежът на главното задължение е определен, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
По делото се установи наличие на главно задължение в размер на 182.69 лева, с настъпил падеж, по отношение изпълнението на което ответникът е изпаднал в забава на 03.01.2018 г. – с изтичане на 30-дневния срок за доставената през м. ноември 2017 г. топлоенергия, като по отношение на последващите задължения, ответникът е изпадал в забава след изтичане на посочения 30-дневен срок, от който момент се е породило и задължение за заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва. Размерът на това обезщетение, изчислено от съда по реда на чл.162 ГПК, съгласно справка от ищеца /л.9/, за периода от 03.01.2018 г. до 25.06.2019 г. възлиза на сумата от 21.58 лева, ето защо акцесорният иск е основателен и доказан до пълния предявен размер.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се поражда само за ищеца, който е направил своевременно искане за присъждане на такива и е представил списък на разноски.
Ищцовото дружество доказа следните разноски – 25 лева – държавна такса за заповедното производство, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, 75 лева – държавна такса за исковото производство.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, с оглед уважената част на исковете, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата в общ размер на 175 лева - разноски в исковото производство и 75 лева – разноски за заповедното производство, съгласно т.12 на ТР 4/2013 г. на ОСГТК.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Р.В., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Ж. П. С. и С. Г. С. сумата в размер на 182.69 лева – главница, представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.09.2018 г. по партидата на длъжника за обект на потребление *** и сумата от 21.58 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 03.01.2018 г. до 25.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 26.06.2019 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 10628/2019 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Н.Р.В., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА
„ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Ж. П. С. и С. Г. С., сумата в размер на 175 лева –
разноски в исковото производство и 75
лева – разноски по ч.гр.д. № 10628/2019 г. по описа на
ПРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ