Решение по дело №863/2024 на Административен съд - Плевен

Производство с правно основание чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба от ЧПТК „Прогрес“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Трънчовица, общ.Левски, [улица], чрез председателя Е. Д. С., против Ревизионен акт (РА) № Р-04001523007167-091-001/13.06.2024г., издаден от Началник на сектор, възложител на ревизията и главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, към ТД на НАП-гр.В.Търново, потвърден с Решение №98/11.09.2024г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ - гр.В.Търново (ОДОП) при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), в частта с която са определени задължения за корпоративен данък и лихви, произтичащи от непризнато при ревизията право на преотстъпване на корпоративен данък за 2022г. в размер на 123 438,24 лв. и извършено увеличение на финансовия резултат за 2022г. със сумата от 110 460,10 лв., представляваща установени документално необосновани декларирани разходи, на основание чл. 26 т.2 вр. чл.10, ал.1 от ЗКПО. Посочва се в жалбата, че издаденият РА и потвърждаващото го решение на директора на Дирекция ОДОП са неправилни и незаконосъобразни. Твърди се, че с РА е отказано правото на кооперацията на преотстъпване на корпоративен данък в размер на 123 438,24 лв. по чл. 189б вр. чл. 167, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Посочва се, че е неправилен изводът на данъчните органи, че ЧПТК „Прогрес“ не отговаря на изискванията на чл.167, ал.1 от ЗКПО поради наличие на данъчни задължения към 31.12.2022г. в размер на 130,57 лв. за данък върху доходите от трудови правоотношения, формирани по Декларация образец 6 с вх.№ 15000223199094/21.12.2022г. , с която е деклариран размерът на авансово удържан данък по чл.42 от ЗДДФЛ. Посочва се, че със справка декларация с вх.№ 15001944740/13.12.2022г. ЧПТК „Прогрес“ е заявила възстановяване на основание чл. 92, ал.3 т.2 от ЗДДС данък върху добавената стойност в размер на 15 525,64 лв., който е признат за възстановяване с Акт за прихващане и/или възстановяване. Твърди се, че сумата от 130,57 лв., която се претендира като дължима от НАП е прихваната от посочената по-горе сума на 09.01.2023г. Сочи се, че падежът на задължението на ЧПТК „Прогрес“ за сумата от 130,57 лв. е 29.12.2022г., с оглед на обстоятелството, че 25.12.2022г. е почивен ден. Срокът за възстановяване на това задължение е 30 дни и едва след изтичането му се дължи лихва за забава. Посочва се още, че погрешно органите по приходите са приели, че вземането на ЧПТК „Прогрес“ за сумата от 15 525,64 лв., е само изпълняемо, а не и изискуемо. Твърди се, че съгласно чл.104, ал. 2 от ЗДДС двете насрещни вземания се погасяват до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да бъде извършено, независимо от това кога е документирано прихващането. Сочи се още, че 30 дневния срок по чл. 92, ал.3 т.2 от ЗДДС не следва да е изтекъл, за да може да бъде възстановена претендираната от кооперацията сума, което се потвърждава от факта на издаването на АПВ на 09.01.2023г. преди изтичане на максималния срок на 13.01.2023г. Твърди се, че към 13.12.2022г. кооперацията е имала ликвидно и изискуемо вземане към НАП, поради което са изпълнени предпоставките на чл.167, ал.1 вр. чл.189б от ЗКПО. Сочи се още в жалбата, че с декларации обр.6 и обр.1 от 24.07.2023г. страната е извършила корекции на данъчните си задължения и процесната сума от 130,57 лв. не е дължима от кооперация, както към 25.12.2022г., така и към 31.12.2022г. Неоснователни се приемат от жалбоподателя доводите на органите по приходите, че корекциите не са намерили отражение в счетоводството. Представят молби за отпуск от 30.09.2022г. и 31.10.2022г., както и заповеди № 22/30.09.2022г. и №23/31.10.2022г. за разрешаване на отпуск, ведно с ПКО № 1/31.07.2023г. за възстановяване на недължимо изплатена заплата. Твърди се, че изводите на директорът на ОДОП са неправилни и по отношение на погрешното квалифициране на задължението на кооперацията като изискуемо, вместо като подлежащо на принудително изпълнение и излага доводи за липса на образувано изпълнително дело по чл.220 от ДОПК и предприети процесуални действия по него. Сочи се още в жалбата, че неправилно с РА е увеличен финансовият резултат по ЗКПО на оспорващия на основание чл. 26 т.2 от ЗКПО със сумата от 110 460,10 лв., като издателите на РА са приели, че е налице разлика между декларираните от кооперацията разходи по ГДД и отчетените съгласно представената оборотна ведомост и главна книга. Сочи се, че по ГДД са декларирани общо разходи в размер на 1 091 811,73 лв., а по ГФО такива в размер на 981 351,63 лв. Не оспорва факта, че първоначално неправилно били посочени разходите в ГФО за 2022г., но впоследствие грешката била коригирана и при отчитане на корекцията не е налице основание за увеличение на финансовия резултат. Иска се от съда да отмени РА № Р-04001523007167-091-001/13.06.2024г., издаден от Началник на сектор, възложител на ревизията и главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, към ТД на НАП-гр.В.Търново и потвърждаващото го Решение №98/11.09.2024г. на Директора на Дирекция „ОДОП“-В.Търново при ЦУ на НАП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Л. Г. и адв.А. Г. с пълномощно по делото, които поддържат жалбата, молят съда да я уважи и представят списък с разноски.

Ответникът – Директорът на Дирекция „ОДОП“-В.Търново при ЦУ на НАП, редовно призован не се явява. Представлява се от главен юрисконсулт К. М., която посочва, че жалбата е неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира разноски по депозиран списък по чл.80 от ГПК вр. чл.144 от АПК.

Представителят на Прокуратурата на Република България дава заключение, че жалбата е основателна.

Административен съд - Плевен, девети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по 156, ал. 1 от АПК, доколкото Решение №98/11.09.2024г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – гр.В.Търново е връчено на жалбоподателя на 17.09.2024г. по електронен път. Жалбата е подадена чрез адм.орган в законовия 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Не се спори по делото, че ЧПТК „Прогрес“ е регистрирана като земеделски производител и по ЗДДС.

Безспорно е по делото, че кооперацията е подала Годишна данъчна декларация за финансовата 2022г. по чл.92 от ЗКПО с вх.№ 1500И365111/27.06.2023г., в която е декларирала данъчна печалба в размер на 2 102 839,10 лв., дължим корпоративен данък – 210 283.91 лв., преотстъпен корпоративен данък в размер на 123 438.24 лв., авансови вноски – 60 000 лв. и разлика за внасяне 26 845,67 лв.

Не се спори между страните, че в съответствие с чл. 189, ал.2 т.1, 2 и 5 от ЗКПО кооперацията е инвестирала в нова земеделска техника по смисъла на пар.1 т.60 от ДР на ЗКПО, необходима за извършване на стопанската дейност, на стойност под прага от 600 000 лв., като активите са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица и не заменят съществуващи такива активи. В тази насока са и представените по делото писмени доказателства л.57- л. 69 от делото.

Установява се от данъчната преписка, че със Заповед № Р- 04001523007167-020-001/05.12.2023г. на заместник Началник на сектор при ТД на НАП-В.Търново е възложено извършване на ревизия за срок от 3 месеца на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК на ревизионен екип в състав К. И. главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и членове – Р.Б. инспектор по приходите и Т.К. - Г. инспектор по приходите, като ревизията следвало да обхване задълженията на ЧПТК „Прогрес“ за корпоративен данък за периода 01.01.2022г.-31.12.2022г. Заповедта била връчена на оспорващия на 14.12.2023г.

Със заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р- 04001523007167-020-002/11.03.2024г. срокът на ревизията бил удължен до 15.04.2024г. Заповедта е връчена на данъчно задълженото лице на 20.05.2024г.

В хода на ревизията проверяващият екип е изискал и приобщил документи и писмени обяснения от задълженото лице.

Резултатите от ревизията били обективирани в Ревизионен доклад № Р- 04001523007167-092-001/15.05.2024г. , в който било констатирано, че предвид липсата на счетоводни документи и регистри с отчетени разходи в размер на 110 460,10 лв., на основание чл.26 пар.2 от ЗКПО органите по приходите приели, че следва да се увеличи финансовия резултат на ЧПТК „Прогрес“ с тази сума, както и че ревизираното лице не е изпълнило разпоредбата на чл. 167, ал.1 от ЗКПО и няма право на преотстъпен корпоративен данък за 2022г. в размер на 123 438,24 лв. В резултат на извършените действия и направени констатации, ревизионният екип предложил да бъдат установени следните размери на задълженията по видове, период и лихви за просрочие към 15.05.24г., както следва: 231329,92 лв. корпоративен данък по ЗКПО и 15611,79 лв. лихви по ДОПК; декларирана/начислена сума от ревизираното лице – дължима 86845,67 лв. и преотстъпена 123438.24 лв.; внесена сума 86845,67 лв., дължима сума – 150096 лв. (главница в размер на 134484,25 лв. и лихва за периода 01.07.23 до 07.05.24г. в размер на 15 611,79 лв.). РД бил връчен на 15.05.2024г. В законоустановения 14 дневен срок не е подадено възражение от ЧПТК „Прогрес“.

Издаден бил РА № Р- 04001523007167-091-001/13.06.24г., в която органите по приходите възприели констатираното от ревизионния екип, а именно, че към 31.12.2022г. ревизираното лице е имало изискуеми задължения за периода 01.11.22г.-30.11.2022г. – данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения със срок на плащане 25.12.2022г., а именно главница в размер на 130.57 лв. и съответната лихва, формирани съгласно подадена Декларация обр.6 с вх. № 15000223199094/21.12.2022г. , в която декларираният размер на авансово удържаният данък по чл.42 от ЗДДФЛ е в размер на 471,25 лв. Установено било, че задълженията били прихванати с АПВ № 04001522232207-004-001/09.01.2023г. Органите по приходите приели, че до подаването на ГДД на 27.06.2023г., която била регистрирана като некоректна в НАП, от ревизираното лице не били предприети действия, които да регистрират и имат за цел да се извърши корекция в счетоводството, свързана с начисляването на заплатите и свързаните с тях ЗОВ и данък по ЗДДФЛ. Органите приели за установено, че едва през 2023г. с коригиращи декларации обр. 6 и обр.1 с № 153582305741188/24.07.23г. и № 153582305741181/24.07.23г. бил намален размерът на дължимите вноски за авансово удържан данък за м. октомври и ноември 2022г., а в декларация № 150012326700207/24.07.23г. било посочено, че лицето М.И. има нула отработени дни за месец октомври за разлика от декларация обр.1 подадена в законоустановения срок, в която било отбелязано, че работника има 21 отработени дни. Същевременно във ведомостите за заплати за месеците октомври и ноември се установило, че лицето е получило трудово възнаграждение. С ПКО № 1/31.07.2023г. лицето възстановило работни заплати в размер на 1510,69 лв. В счетоводството на ревизираното лице липсвало счетоводно отразяване на тези действия, промяна в начисляването на заплати и осигуровки, върнатите по касов път заплати също не били осчетоводени. Ето защо органите по приходите приели, че с така създадените документи се цели отклоняване от данъчното облагане и елиминиране на задълженията на кооперацията за данъци по ЗДДФЛ и ЗОВ, което да доведе до благоприятен факт, а именно липса на задължения към 31.12.2023г. и основание за възстановяване на корпоративен данък. С оглед на горното, органите приели, че констатациите в РД обуславят извод за неизпълнение на разпоредбите на чл.167, ал.1 т.1 и т.3 и ал.3 от ЗКПО, поради което не е налице право на преотстъпен корпоративен данък за 2022г. в размер на 123 438,24 лв. по чл.189б от ЗКПО, както и следва да се увеличи финансовия резултат за 2022г. със сумата от 110 460,10 лв., представляваща установени документално необосновани декларирани разходи, на основание чл. 26 т.2 вр. чл.10, ал.1 от ЗКПО. С РА в графата увеличения на финансовия резултат – чл. 26 т.2 от ЗКПО било вписана сумата от 110 460,10 лв., както и в графата преотстъпен корпоративен данък не било отбелязано установен такъв за 123 438,24 лв., като бил определен годишен корпоративен данък в размер на 221 329,92 лв. и внесени авансови вноски в размер на 60 000 лв. и разлика за довнасяне в размер на 161 329,92 лв. След извършени корекции резултата за периода станал 221 329,92 лв. , внесен КД 86845,67 лв. или дължим КД в размер на 134 484,25 лв. и лихви в размер на 17 518,07 лв. съгласно приложена справка към РА. РА бил връчен на 25.06.2024г.Срещу РА в законоустановения срок е подадена жалба с вх.№ 15963/09.07.2024/30.09.2024г.

С Решение №98/11.09.2024г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - гр.В.Търново при ЦУ на НАП е потвърден Ревизионен акт № Р-04001523007167-091-001/13.06.2024г., издаден от Началник на сектор, възложител на ревизията и главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, към ТД на НАП-гр.В.Търново, с който са установени за внасяне от ЧПТК „Прогрес“ корпоративен данък за 2022г. в размер на 134 484,25 лв. и лихви в размер на 17 518,07 лв. С решението директорът на Дирекция „ОДОП“ - гр.В.Търново приел за неоснователни възраженията на ЧПТК „Прогрес“ срещу непризнатото право на преотстъпване на корпоративен данък за 2022 г. в размер на 123 438,24 лв. Счел, че разпоредбата на чл. 1896 от ЗКПО, предоставяща данъчно облекчение - държавна помощ за земеделски стопани, което се изразява в преотстъпване на корпоративен данък в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски стопани, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция, изисква едновременно да са изпълнени следните условия, а именно към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения, и лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и т. 2. Приел, че в случая тези предпоставки не са налице, предвид наличието на изискуеми данъчно-осигурителни задължения към 31.12.2022 г. общо в размер на 131,02 лв., а именно задължение в размер на 130,57 лв., представляващо остатък от сума за ДДФЛ за внасяне за месец 11/2022 г. по декларация обр. 6 вх. № 15000223199094/21.12.2022 г. и лихви в размер на 0,45 лв. Констатирал, че дължимите суми, декларирани от ЧПТК „Прогрес“ с Декларация обр.6 № 15000223199094/21.12.2022 г. са прихванати с АПВ № П-04001522232207-004- 001/09.01.2023 г. Приел за неоснователно възражението, че с подадената коригираща декларация обр.6 № 15358230574188/24.07.2023 г. за м.11.2022 г., кооперацията няма непогасени данъчни задължения. Съобразил, че от подадената декларация обр.6 вх.№ 15000223199094/21.12.2022г. се установява, че кооперацията е декларирала 30.11.2022 г. като дата на изплащане на трудовите възнаграждения, за които е удържан авансов данък в размер на 471,25 лв., дължим съгласно чл. 65, ал. 11 от ЗДДФЛ до 25.12.2022 г. , а от информационната система на НАП установил, че на 12.12.2022 г. е направена вноска от кооперацията, с която е извършено частично погасяване на данъка по декларация обр.6 за м. 11.2022 г. в размер на 340,68 лв. След това плащане е установено наличие на остатък от задължение за данък върху доходите от трудови правоотношения за м. 11.2022 г. за внасяне в размер на 130,57 лв. Това задължение за данъка, посочено от кооперацията в декларация обр.6, не е внесено и същото става изискуемо от деня, в който срокът за внасяне е изтекъл - в случая 29.12.2022 г. /предвид празничните и почивни дни от 25.12. до 28.12.2022 г./. За невнесения в срок данък се дължи лихва, която се изчислява върху сумата на невнесената или внесената със закъснение главница. Адм.орган установил и обстоятелството, че действително на ЧПТК „ Прогрес“ е издаден АПВ № П- 0400152223207-004-001/09.01.2023 r. С него е извършено прихващане между ДДС за възстановяване по подадената Справка-декларация по ЗДДС за м. 11.2022 г. и задължението за данък върху доходи от трудови и приравнените на тях правоотношения по декларация обр.6 за м. 11.2022 г. в размер на 130,57 лв. и лихви за него в размер на 0,45 лв., а остатъкът от ДДС за възстановяване в размер на 15 395,62 лв. е възстановен ефективно на кооперацията. Приел, че без съгласие на кредитора не могат да се прихващат вземания за данъци, изводимо от разпоредбата на чл.105 от ЗЗД. Счел, че погасяването ще настъпи по силата на издаден в резултат на производството по чл. 129, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ДОПК акт, като същото ще има обратно действие. Отчел, че едно вземане е изискуемо на датата, на която е настъпил падежът т.е. крайният ден, до който същото следва да се изпълни. Насрещното вземане (задължението на НАП за възстановяване на суми на лицето) става изискуемо от деня на падежа - денят на крайния срок, в рамките на който съгласно материалния данъчен закон, следва сумата да се възстанови на лицето. В случая по подадената от кооперацията СД по ЗДДС с вх. № 15001944740/13.12.2022г. с деклариран данък за възстановяване в размер на 15 525,64 лв., изискуемостта е настъпила на 30-ия ден от подаването й и към този момент органът по приходите може да извърши прихващане. Приел, че прихващане може да се извърши и към по-ранна дата - когато вземането на лицето от бюджета е изпълняемо, но все още не е изискуемо. Адм.орган съобразил обаче, че след направеното на 12.12.2022 г. частично плащане/вноска за данъка в размер на 340,68 лв. се установява остатък от задължение за данък върху доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения за м.11. 2022 г. в размер на 43,49 лв. т.е. дори и след подадената през 2023 г. коригираща декларация обр. 6 за ЧПТК „Прогрес“ се установява наличие на задължение за данък върху доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения за м. 11.2022 г. в размер на 43,49 лв., което задължение не е внесено към 31.12.2022 г., както и дължими лихви за просрочие в размер на 0,04 лв. Предвид това директорът на дирекция „ОДОП“ приел, че в обжалвания РА законосъобразно е достигнато до извода, че за кооперацията не възниква право на преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл.189б от ЗКПО, поради неизпълнение на условието по чл. 167, ал. 1 от ЗКПО - към 31.12.2022 г. да няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения и лихви върху тях. По отношение на възражението относно определения в РА допълнително корпоративен данък в размер на 11 046,01 лв. в резултат на извършено увеличение на финансовия резултат за 2022 г., на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО във връзка с чл.10, ал.1 от ЗКПО със сумата в размер на 110 460,10 лв., представляваща декларирани разходи, за които не са представени документи, доказващи основанието за включването им в общите разходи по годишната данъчна декларация и тяхната документална обоснованост, адм.орган счел възражението също за неоснователно. Приел, че в хода на административното обжалване от страна на кооперацията не са представени документи, удостоверяващи документална обоснованост на декларираните разходи в размер на 110 460,10 лв., поради което правилно в РА е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 10 от ЗКПО.

С оглед на изложеното директорът на дирекция „ОДОП“ потвърдил РА, като законосъобразен и правилен. Решението е връчено на 17.09.2024г.

За изясняване на спорни по делото обстоятелства в хода на съдебното производство е назначена икономическа експертиза.

Видно от заключението на вещото лице по нея, на 09.01.2023г. е съставен акт за прихващане или възстановяване № П- 04001522232207-004-001/09.01.2023г. от главен инспектор по приходите на НАП-В.Търново, с който са прихванати суми за 130,57 лв. дължими за данък върху доходите от трудови правоотношения за период 01.1.2022г. и 30.11.2022г. по подадена декларация образец 6 с № 15000223199094/21.12.2022г. и лихва в размер на 0,45 лв. Срокът за плащане на ДОД от трудови правоотношения за период 01.11.2022г. и 30.11.2022г. е 29.12.2022г., предвид обстоятелството, че 25.12. е неработен ден, като считано от 30.12.2022г. се дължат лихви за забавено плащане. ЧПТК „Прогрес“ подава коригираща декларация образец 6 № 15 358230574188/24.07.2023г. за м.11.2022г., като намалява дължимия данък с 87,08 лв., от 471.25 лв. на 384.17 лв. Видно от заключението на вещото лице ЧПТК „Прогрес“ подава коригираща декларация образец 6 за м.10.2022г., в която няма коригираща сума за данък и той остава същият т.е. дължимата към 31.12.2022г. е 43,49 лв. след извършените корекции на декларация образец 6. Вещото лице заключава още, че е подадена справка –декларация с вх.№ 15001944740/13.12.2022г. за данъчен период 01.11.2022г.-30.11.2022г., съгласно която е деклариран ДДС за възстановяване в размер на 15 525,64 лв. на основание чл.92, ал.3 т.2 от ЗДДС, който се възстановяване в 30 дневен срок от подаване на справката декларация т.е. до 12.01.2023г.

Видно от заключението, въз основа на представената на стр. 61 от делото оборотна ведомост са установени от ревизията следните сметки и суми: по сметка 701-приходи от продажба на продукция- 2833059.6 лв.; по сметка 703-приходи от продажба на услуги – 12765.98 лв.; по 705-приходи от финансирания – 192711,16 лв.; по 707-приходи от фин.ел.енергия -311,63 лв.; по 709-други приходи – 151860.90 лв.; по 729 – други фин.приходи – 3941,56 лв. или общо приходи 3 194 650.83 лв. Установени били и следните разходи: по сметка 601-разходи за материали – 346030.57 лв.; по 602- разходи за външни услуги – 15570.95 лв.; по 603 – разходи за амортизации – 7539.89 лв.; 604- разходи за заплати – 63513.28 лв.; 605-разходи за осигуровки- 12329,76 лв.; 609-други разходи – 513596.41 лв. или общо разход от основната дейност в размер на 958580.86 лв. Призната била и отчетна стойност материали по 709 на 302 в размер на 12885 лв., както и по сметка 621- разходи за лихви – 7572,17 лв. и по 629 – други финансови разходи – 2313,60 или общо разходи в размер на 981351,63 лв. Видно от заключението данък печалба е в размер на 221329,92 лв. , като са внесени авансови вноски за сумата от 60 000 лв. или разликата за внасяне е 161329.92 лв. Общо са внесени 86845,67 лв. или дължимият корпоративен данък според РА е в размер на 134 484,25 лв.

Вещото лице е категорично, че счетоводството е водено редовно, има изготвени аналитични и хронологични ведомости. Според заключението на вещото лице данъчните органи не са съобразили с обстоятелството, че по сметка 611 – разходи за основната дейност има салдо, което означава, че е незавършено производство, поради което сумата не следва да се включва към разходите за текущата година, както и че има салда по сметки 651- нефинансови разходи за бъдещи периоди и 303 – продукция, което сочи, че са налични към края на годината и не трябва тези суми да се включват към разходите за текущата година. Същевременно при изписване на отчетната стойност на материалите е посочена по-малката сума – 12885 лв. вместо 13815 лв. Вещото лице е категорично, че така изчислената данъчна основа в РА е по-малка, а именно 2213299,20 лв., вместо 2272367.87 лв.

Същевременно при изчисление на сумите за данъчна основа при отчитане на различните оборотни ведомости – тази, представена на л.61 от делото, ОВ на стр.230, ОВ на стр.269 от делото, както и ОВ от ревизионното производство, вещото лице установява несъответствия. И при четирите оборотни ведомости приходите са общо в размер на 3194650.83 лв. , като има различие в общият разход от основната дейност – в ОВ на стр.61 и тази в ревизионното производство сумата възлиза на 958580.86 лв., а в тези на стр.239 и на стр. 260 – 1077641,15 лв. същевременно в ОВ, представена в хода на ревизията не е отчетено салдо 611 – незавършено производство; както и суми по сметки 651 и 303, признат разход – салдо -611-303-651, а в ОВ на стр.61, 230 и 269 е включено салдо от 32690.89 лв., в ОВ от стр.61 е включена произведена налична продукция - 27307,78 лв., а в тези на стр. 230 и 269- признат разход от 31 972,80 лв. С оглед различията в отделните оборотни ведомости по делото е различен и крайният дължим корпоративен данък – по ОВ на стр.61 – 140 391,117 лв., по ОВ на стр. 230 и 269 – 128951,59 лв. и по ОВ в ревизионното производство – 134484,25 лв. Разликите в подадените и декларирани пред НАП данни в ОВ са обобщени от вещото лице в табличен вид по т. 5 от заключението на л.285-286 от делото. Съдът кредитира изцяло с доверие и възприема заключението на вещите лица, като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, изцяло съответно на писмените доказателства по делото.

С оглед установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Ревизионното производство е образувано въз основа на заповед за възлагане на ревизия от лице по чл. 12, ал. 2 т.1 от ДОПК с оглед представените заповеди № Р- 04001523007167-020-001/05.12.2023г. и № Р- 04001523007167-020-002/11.03.2024г.

РД и РА са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. РА е издаден от органа, възложил ревизията и ръководителя на същата в съответствие с разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК. Издателите на оспорения акт са разполагали с материална и териториална компетентност, предвид обстоятелството че са част от териториалната дирекция на НАП- гр.В.Търново, която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК.

РА е подписан от лицата, посочени като негови издатели, с квалифициран валиден електронен подпис. В тази насока е и справката на л.212 от делото.

При провеждането на ревизията са спазени разпоредбите на чл. 113, ал.2, чл.114, ал.1 изр.1 и чл. 117, ал.1 от ДОПК, като от ревизираното лица са изискани документи и обяснения, приобщени по реда на чл. 115, ал. 3 изр.2 от ДОПК. РД включва изискуемите елементи по чл.117, ал.2 т.1- 10 от ДОПК. Връчен е надлежно на ревизираното лице.

РА е издаден в срока по чл.119, ал.2 от ДОПК, в писмена форма по образеца, утвърден от изпълнителния директор на НАП и съдържа реквизитите по чл. 120, ал.1 т.1- 8 от ДОПК. РА е връчен на данъчнозадълженото лице, като в законовия срок не е постъпило възражение. В хода на ревизията органите по приходите са попълнили преписката с необходимите доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства.

С оглед на горното, съдът приема, че при издаването на РА и потвърждаващото го решение не е допуснато съществено процесуално нарушение от страна на органите по приходите.

По приложението на материалния закон.

Спорно по делото е налице ли са предпоставките на чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък, както и за увеличение на финансовия резултат за 2022 г., на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО във връзка с чл.10, ал.1 от ЗКПО, със сумата в размер на 110 460,10 лв., представляваща декларирани разходи.

По първото оплакване на жалбоподателя относно отказ от страна на НАП да приложи чл.189б, ал.1 от ЗКПО, поради липса на предпоставките на чл.167, ал.1 от ЗКПО, съдът приема следното:

Според чл.189б, ал.1 от ЗКПО корпоративният данък се преотстъпва в размер на 60 на сто от данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски стопани, за данъчната им печалба от дейност по производство на неработена растителна и животинска продукция.

Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал.1 от ЗКПО по реда на глава двадесет и втора от закона се преотстъпва корпоративният данък, съответно се намалява счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат, при условие че към 31 декември на съответната година данъчно задълженото лице няма: 1.подлежащи на принудително изпълнение публични задължения, и 2. задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения, и 3. лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2. Не са налице задължения по ал. 1, когато към 31 декември на съответната година същите не са отразени в данъчно-осигурителната сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в Националната агенция за приходите – чл.167, ал.2 от ЗКПО. Изпълнението на изискването по ал. 1 се удостоверява от данъчно задълженото лице в годишната данъчна декларация- чл.167, ал.3 от ЗКПО. Разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО не поставя изискване да са предприети действия по принудително изпълнение на съществуващите задължения, поради което въпроса за връчване на покана за доброволно изпълнение по чл. 182 от ДОПК и дали ще се предприеме или не действие по принудителното събиране на задължението по декларацията, е ирелевантно за правния спор. Разпоредбата на чл.167, ал.1 от ЗКПО е императивна. С нея се допуска отклонение от общия режим на облагането с корпоративен данък, поради което се допуска само за изрядни и коректни данъчни субекти, отговарящи на законовите разпоредби.

Действително по силата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД две насрещни задължения се смятат за погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши, като се изисква съгласие на кредитора, изводимо от чл.105 от ЗЗД. В случая обаче следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 92, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, според която при наличие на други изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от НАП, възникнали до края на календарния месец на подаване на справка-декларацията, органът по приходите прихваща тези задължения с посочения в справка-декларацията данък за възстановяване. Същевременно прихващане между две насрещни задължения, които са изискуеми и ликвидни до размера на по-малкото от тях, може да бъде осъществено не само чрез процедура на отправяне на искане на задълженото лице до органа по приходите, а и служебно. Съгласно чл. 129, ал. 1 от ДОПК, прихващането може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. В случая на основание чл. 92, ал. 1, т. 1 ЗДДС наличните задължения, възникнали до датата на подаване на справката-декларация, органът по приходите е бил длъжен да прихване от декларирания ДДС за възстановяване на кооперацията. Така регламентираната от законодателя процедура за прихващане, приспадане и възстановяване на резултат за периода - данък за възстановяване не предоставя на органа по приходите възможността за преценка относно това дали да извърши прихващането при наличието на предпоставките по чл. 92, ал. 1, т. 1 ЗДДС или не, още по-малко изисква подаване на писмено искане за прихващане от данъчно задълженото лице и съгласие на органа по приходите. Чл. 92 от ЗДДС ясно указва момента, в който в двете насрещни задължения са годни за компенсиране. В случая към 31.12.2022г. ревизираното лице не е внесло ДДФЛ в размер на 43,49 лв. и лихви в размер на 0,04 лв., като е имал право на възстановяване на ДДС в размер на 15 525,64 лв. Вземанията следва се считат за погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да бъде извършено т.е. по-малкото задължение е било погасено към 31.12.2022г. Същевременно прихващането с АПВ от 09.01.2023г. има обратно действие, като в тази насока е и утвърдената практика на ВАС - Решение № 1989 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8293/2020 г., VIII о.; Решение № 681/18.01.2017 г. на ВАС по адм. дело № 1057/2016 г., I о.; Решение № 4165/04.04.2017 г. на ВАС по адм. дело № 1627/2016 г., VIII о., Решение № 7540 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11207/2016 г., I о. Решение № 5939 от 16.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8166/2021 г., VIII о. и др.

Следва да се отбележи, че приходните органи, които още в ревизионното производство са констатирали едновременното наличие на надвнесени суми към 31.12.2022г. и публични задължения на значително по-ниска стойност, е следвало, съгласно чл. 5 ДОПК, добросъвестно и обективно да изяснят фактите и обстоятелствата за случая, при преценката дали ревизираното дружество има право на преотстъпване на корпоративен данък. Възпрепятстване на ползването на преотстъпване на данък в конкретния случай не съответства и на целта на закона и в нарушение и на принципа на оправданите правни очаквания като проявление на принципа на правна сигурност, доколкото с оглед подлежащия на възстановяване ДДС и надвнесените суми не е допуснато нарушение на общите изисквания по чл. 167 от ЗКПО. Действително по делото са налице оборотни ведомости, в които на сумите за данъчна основа при отчитане на различните оборотни ведомости, в които кооперацията е нанесла определени корекции, но съдът приема, че относима е тази от тях, представена пред органите на приходите в ревизионното производство, въз основа на която са начислени сумите по РА. Следва ревизионният акт да бъде отменен в частта, в частта с която са определени задължения за корпоративен данък и лихви, произтичащи от непризнато при ревизията право на преотстъпване на корпоративен данък за 2022г. в размер на 123 438,24 лв.

При служебно изчисление на дължимия данък от състава, след изваждане от сумата от 221 329,92 лв., представляваща полагащ се корпоративен данък съобразно данъчния финансов резултат, на сумата от 123 438,24 лв. и внесения данък общо в размер на 86 845,67 лв., съдът приема, че данъчно задълженото лице дължи сумата от 11 046,01 лв. корпоративен данък. Лихвата върху тази главница за периода 01.07.23 – 13.06.2024г. съдът определи в размер на 1438,87 лв. чрез ползване на калкулатора за лихви на НАП, официално обявен на страницата на приходната агенция. За разликата над 11 046,01 лв. главница за корпоративен данък и 1438,87 лв. – лихва за забава РА следва да бъде отменен.

По отношение на определения с РА корпоративен данък в резултат на увеличение на финансовия резултат за 2022г., на основание чл.26 т.2 от ЗКПО вр. чл.10, ал.1 т.1 от ЗКПО със сумата от 110 460,10 лв., представляващи декларирани разходи, съдът приема за основателно възражението на ответника, че както в ревизионното производство, така и в производството пред съда не са доказа от оспорващия основанието за включването им в общите разходи по годишната данъчна декларация и тяхната документална обоснованост. Не се представиха доказателства, които да опровергават изводите на органите на приходи. Такива не са представени и на вещото лице за изготвяне на експертизата по делото. Липсват доказателства за счетоводни разходи, които документално да обосновават включването на разходи в размер на 110 460,10 лв. Действително по делото са представени договор за преотдаване под наем на земеделска земя от 15.07.2021г. и договор за пренаемане на земеделска земя от 27.09.2021г. Съгласно първият договор ЧПТК „Прогрес“ като наемател поема задължението да заплати на наемодателя ЗП „Е. Д. С.“ за ползването на 746,095 дка земеделска земя, находяща се в землището на с.Обнова, рента в размер на 52226,65 лв. след приключване на стопанската година, а съгласно вторият договор – рента в размер на 96634,72 лв. или 70 лв.за дка за земи с площ 1380,496 дка в землището на с.Трънчовица. И двата договора са със срок на действие до 30.09.2022г. Представените договори за наем обаче нямат характеристиките на първичен счетоводен документ по чл.6, ал.1 и ал.3 от ЗСч, обосноваващ направен разход по смисъла на чл.10, ал. 1 и 2 от ЗКПО и в този смисъл е основателно възражението на ответника, че съгласно чл.26 т.2 от ЗКПО не следва да се признаят за данъчни цели необосновани разходи. Съгласно разпоредбата на чл.10 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован именно чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Реквизитите на първичния счетоводен документ са разписани изрично в чл. 6 от Закона за счетоводството, а именно първичният счетоводен документ задължително съдържа наименование и номер на документа; дата на издаване; наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя; предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция. Първичните счетоводни документ, годни да бъдат признати за данъчни цели включват данни за идентификацията на страните по търговската операция, за датата на извършването и нейният предмет. В случая по делото не бяха представени фактури, разплащателни ведомости за изплащане на рента, фискални бонове или разходни касови ордери или др., както първични, така и вторични счетоводни документи, обективиращи твърдяните стопански операции. Договорите съставляват частни документи и не са ползват и с достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК. Осчетоводяването на разходи, за които липсва първичен счетоводен документ, е извършено в нарушение на принципите залегнали в ЗСч и особено този за документалната обоснованост и е основание за непризнаването на спорните разходи за данъчни цели по чл. 26, т. 2 от ЗКПО, поради което съдът приема, че в тази част РА е правилен и следва да бъде оставен в сила.

Ето защо съдът приема, че следва да отхвърли жалбата на оспорващия в частта, в която е увеличен финансовия резултат за 2022г. на основание чл.26 т.2 от ЗКПО вр. чл.10, ал.1 т.1 от ЗКПО със сумата от 110 460,10 лв., представляващи декларирани разходи, за които не са представени документи. Следва да бъде отменен обаче РА в частта относно непризнатото право на преотстъпване на корпоративен данък за 2022г. в размер на 123 438,24 лв. на основание чл. 189б от ЗКПО, както и определения за дължим корпоративен данък за сумата над 11 046.01 лв. до 134 484,25 лв., както и лихва върху корпоративния данък за сумата над 1438,87 лв. до 17 518.07 лв. – л. 30 и 31 от делото.

По разноските: Оспорващият е претендирал по списък по чл.80 от ГПК, с приложени към него доказателства за плащане, сумата от 12 876 лв. за адвокатско възнаграждение с ДДС, сумата от 800 лв. за възнаграждение за вещо лице и сумата от 50 лв. платена държавна такса или общо сумата от 13 726 лв. Ответникът е депозирал списък на разноските за сумата от 10730 лв. юрисконсултско възнаграждение. Съдът приема за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на размера на възнаграждението на пълномощника на оспорващия, предвид писмените доказателства на л. 299-301 от делото, както и с оглед фактическата и правна сложност на случая.

С оглед изхода по делото, съдът счита, че следва оспорващият да заплати на ответника сумата от 881,32 лв. за юрисконсултско възнаграждение, а ответникът следва да заплати на кооперацията сумата от 11 146,63 лв., съобразно отменената респ. потвърдената част от сумите в РА.

Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Административен съд гр.Плевен, IX състав,

ОТХВЪРЛЯ жалба на ЧПТК „Прогрес“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Трънчовица, общ.Левски, [улица], представлявано от Е. Д. С., против Ревизионен акт № Р-04001523007167-091-001/13.06.2024г., издаден от Началник на сектор, възложител на ревизията и главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, към ТД на НАП-гр.В.Търново, потвърден с Решение №98/11.09.2024г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ - гр.В.Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите, в частта, в която с РА е извършено увеличение на финансовия резултат за 2022г. със сумата от 110 460,10 лв., представляваща установени документално необосновани декларирани разходи, на основание чл. 26 т.2 вр. чл.10, ал.1 от ЗКПО.

ОТМЕНЯ по жалба на ЧПТК „Прогрес“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Трънчовица, общ.Левски, [улица], представлявано от Е. Д. С., Ревизионен акт № Р-04001523007167-091-001/13.06.2024г., издаден от Началник на сектор, възложител на ревизията и главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, към ТД на НАП-гр.В.Търново, потвърден с Решение №98/11.09.2024г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ - гр.В.Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите, В ЧАСТТА, относно непризнатото право на преотстъпване на корпоративен данък за 2022г. в размер на 123 438,24 лв. на основание чл. 189б от ЗКПО, както и е определен дължим корпоративен данък за сумата над 11 046.01 лв. до 134 484,25 лв. и лихва върху корпоративния данък за сумата над 1438,87 лв. до 17 518.07 лв.

ПОТВЪРЖДАВА Ревизионен акт № Р-04001523007167-091-001/13.06.2024г., издаден от Началник на сектор, възложител на ревизията и главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, към ТД на НАП-гр.В.Търново, в останалата част, включително в частта относно определения допълнителен корпоративен данък за 2022г. в размер на 11 046.01 ( единадесет хилади и четиридесет и шест лева и една стотинка) лв. и лихва върху корпоративния данък в размер на 1438,87 (хиляда четиристотин тридесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки) лв. за периода от 01.07.23г. до 13.06.2024г.

ОСЪЖДА ЧПТК „Прогрес“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Трънчовица, общ.Левски, [улица], представлявано от Е. Д. С., да заплати на ТД на НАП-гр.В.Търново сумата от 881,32 (осемстотин осемдесет и един лев и тридесет и две стотинки) лв. разноски по делото.

Оставя без уважение искането на ТД на НАП-гр.В.Търново за присъждане на разноски по делото за разликата над 881,32 лв. до 10730 лв.

ОСЪЖДА ТД на НАП-гр.В.Търново да заплати на ЧПТК „Прогрес“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Трънчовица, общ.Левски, [улица], представлявано от Е. Д. С., сумата от 11 146,63 лв.

Оставя без уважение искането на ЧПТК „Прогрес“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Трънчовица, общ.Левски, [улица], представлявано от Е. Д. С. за присъждане на разноски по делото за разликата над 11 146,63 до сумата от 13726 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.