РЕШЕНИЕ
№ 10.02.2020 г. Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІІ - ти граждански състав
На десети януари, две
хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Георгиев
Гражданско дело №1126 по описа
за 2019 година.
Депозирана е искова молба с
правно основание чл.128,т.2 КТ във вр. с
чл.221 и чл.224 КТ, от ищеца В.А.Ж., ЕГН-********** ***, чрез процесуалният
представител адв.Д., срещу МБАЛ „Ескулап“ООД, ЕИК - *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пазарджик, ул.„Св.Архангел“№19А, представлявано от управителя К.Н.Н..
В подадената искова молба се твърди,
че ищецът е работил в ответното дружество на длъжност лекар – „ортопедия и травматология“
по трудов договор №3/09.02.2018г. до 18.02.2019г., когато е отправил Заявление
до работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл.327, ал.1, т.2 от Кодекса на труда. Сочи се, че причината за отправянето на
заявлението до работодателя е, че от месец октомври 2018г. работодателят не му
е плащал трудово възнаграждение, като дължимите суми по месеци са както следва:
За месец ноември 2018г. - в размер на 2803,68лв.; За месец декември 2018г. - в
размер на 2371,68лв.; За месец януари 2019г. - в размер на 2 803,68 лв.; от 01.до
18 февруари 2019г.-в размер на 1 615,68лв.
Твърди се, че освен гореописаните
суми работодателят не му е платил и неползването на 20 дни платен годишен
отпуск за 2018г. в размер на 2160лв., както и обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ
в размер на 2806,68лв.Сочи се, че всички претендирани суми са в брутен размер.
Твърди се, че въпреки проведените
от страна на ищеца многократни разговори с работодателя и съответно обещанията
от негова страна да бъдат изплатени дължимото трудово възнаграждение и
обезщетение за неползван платен годишен отпуск до настоящия момент това не е
сторено, поради което :
Моли се съдът да постанови
решение по силата на което да осъди ответника да заплати на ищеца изработеното
от него, но неплатено трудово възнаграждение за месеците както следва: За месец
ноември 2018 г. - в размер на 2803,68 лв.; За месец декември 2018 г. - в размер
на 2371,68 лв. ; За месец януари 2019 г. - в размер на 2 803,68 лв.; от 01 до
18 февруари 2019 г. в размер на 1 615,68 лв.; обезщетение за неползването на 20
дни платен годишен отпуск; за 2018 г. в размер на 2160 лв.; обезщетение по чл. 221,
ал. 1 от КТ в размер на 2806,68 лв., ведно със законната лихва, считана от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на същите,
ведно със сторените по делото разноски.Сочат се доказателства. Правят се
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответното дружество, чрез процесуалния си
представител, с който се заявява, че предявената искова молба е нередовна. При
приемане исковата молба за редовна се дава становище за допустимост и
основателност. Сочи се, че предявените искове са процесуално допустими, като
предявени от страна, разполагаща с активна процесуална легитимация, но
неоснователни и недоказани, оспорва същите по основание и размер.
Твърди се, че претендираните суми
не се следват, като изразява възражение за недействителност на представения от
ищеца трудов договор, от който същият черпи права и обосновава предявените
искове. Счита, че представеният трудов договор е недействителен, тъй като по
отношение на него не е налице съгласие между страните и от който да произтичат
последици за представляваното дружество. Трудовият договор е недействителен
поради липсата на предмет, за същия липсва основание. Трудовият договор е
недействителен, поради привидност. Налице е грешка в предмета по отношение на
договора.
Сочи се, че в контекста на така
изложените съображения и предвид на това, че трудовият договор, е вид сделка,
той бива недействителен освен в специално предвидените хипотези на чл.74, ал.1
от КТ и в случаите, предвидени в Закона за задълженията и договорите. Твърди
се, че трудовият договор е недействителен, поради липса на предмет, тъй като
страните са се уговорили ищецът да бъде ангажиран като външен консултант не по
трудов договор, а по граждански договор (договор за изработка), за
осъществяване на консултации на пациенти. Не било известно наличието на обратно
писмо, но е налице начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал.2
от ГПК, а именно договора на представляваното дружество с НЗОК за оказване на
болнична медицинска помощ от МБАЛ, тъй като клиничните пътеки, за които се
отнася се извършват както в условията на доболнична помощ ( за което
обстоятелство следва да е налице график на изпълняващите дейността медици,
съответно да е налице извършване на дейност от същите), така и в условията на
болнична помощ (при хоспитализация, за чието осъществяване е необходимо
наблюдение от лекуващ и дежурен лекар), както и наличните в представляваното
дружество графици на дежурство и форми за присъствие (форма 76).
Сочи, че ищецът не е ангажирал
каквито и да е доказателства за добросъвестно изпълнение на осъществяваните
функции, както и за тяхното количество.
В случай, че съдът счете, че е
налице валидно трудово правоотношение, претендираните суми по предявените
искове, счита, че са неправилно определени, с оглед на което, се оспорват същите
искове по размер. Сочи се, че в настоящия случай, ищецът претендира брутният размер
на дължимо трудово възнаграждение, а по данни на ответника дължимите данъчни и
осигурителни вноски са направени.
Моли се съдът да отхвърли
предявените искове против ответното дружество и да присъди сторените по делото
разноски. Правят се доказателствени искания.
Съдът като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно разпоредбата на
чл.235 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а същото обстоятелство се
установява и от приетите по делото доказателства, че ищецът В.А.Ж., ЕГН-********** *** е работил при МБАЛ "Ескулап" ООД на длъжност лекар – „ортопедия и травматология“
въз основа на трудов договор
№3/09.02.2018г. Основното трудово възнаграждение на ищеца е било в размер на 2160.00 лв.
Тъй като работодателят не е
изплащал редовно дължимите трудовите възнаграждения на ищеца, последният
предприел съответните действия и провел многократни разговори с ръководството
на ответното дружество, но без резултат.
На 18.02.2019г. ищецът Ж. подал заявление до работодателя, с
което изразила желанието си да прекрати
трудовото си правоотношение с ответника. Предвид подаденото заявление, със Заповед
№8 от 18.02.2019г. , на основание
чл.327, ал.1, т.2 от КТ, било прекратено трудовото правоотношение, считано от
18.02.2019г.
В хода на производството, по
делото е била допусната съдебно-счетоводна експертиза, видно от заключението на
която, размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца към датата на сключване на трудовия договор е 2587.67 лв., а към месец
ноември 2018г. до месец януари,2019г. брутното трудово възнаграждение е
2600.64лв. След приспадане на дължимите осигурителни вноски и дължимия ДДФЛ,
размерът на нетното трудово възнаграждение на ищеца е 2018.12 лева.
Декларираният размер на нетното възнаграждение на ищеца за месеците ноември и
декември,2018г.; януари и февруари,2019г. е общо 7746.08 лв., а брутният размер
е общо 8974.03 лв.
Размерът
на обезщетението по чл.221 от КТ е 2804.84 лв. /нето 2524.36лв./, същото е
неплатено.
Размерът на дължимото обезщетение
по чл.224 КТ е 2160.00лв.- брутно, нето - 1944.00лв.
Съдът кредитира изцяло
заключението на вещото лице, тъй като същото е пълно, ясно и компетентно
изготвено.
От приетото по делото
извлечение от банковата сметка на ищеца Ж.
се установява, че за процесният период от време, по сметката на ищеца не са
били превеждани суми от ответното дружество.
Ищецът В.А.Ж., ЕГН-********** ***
е дал обяснения за обстоятелствата по делото по реда на чл.176 от ГПК, съгласно
които, за периода, за който се претендира заплащане на дължимите
възнаграждения, Ж. е изпълнявал стриктно служебните си задължения и е извършвал
възлаганите му медицински консултации.
При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема
следното :
Предявени са кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл.128,т.2 от КТ във вр. с чл.221
и чл.224 КТ. Исковете са допустими и основателни, и като такива следва да бъдат
уважени в размера, който се установи и от приетата по делото и неоспорена от
страните съдебно- счетоводна експертиза.
От съвкупния анализ на
доказателствените материали, се установи, че
страните са били във валидно учредена трудовоправна връзка като ищецът е работил в ответното дружество през исковия период.
Установи се, че през исковия период ищецът е полагал труд, като на същият се
дължи възнаграждение съобразно действащите трудово правни норми.
За установяване на твърденията на ищеца, по делото е била допусната съдебно-счетоводна експертиза,видно от
заключението на която, размерът на
дължимото на ищеца трудово възнаграждение /брутно/ е
следното: за месец ноември,2018г. – 2342.40лв.; за месец декември,2018г. – 2600.64
лв.; за месец януари,2019г. – 2600.64лв.; за месец февруари,2019г. – 1430.35лв.,
или в общ размер на 8974.03 лв. – неплатено.Съдът кредитира изцяло заключението
на вещото лице, тъй като същото е пълно, ясно и компетентно изготвено.
Останаха недоказани твърденията на
ответника, че ищецът не е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, поради
което да не му се дължат трудови възнаграждения. Не се ангажираха каквито и да
е доказателства от страна на ответника в тази насока.
При това положение, съдът намира
за частично основателни главните
претенции за заплащане на трудово възнаграждение за исковия период, същите следва да бъдат уважени до размера, установен
от експертизата.
По иска с правно основание
чл.224, ал.1 от КТ съдът намира следното: Правото на обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск възниква само при прекратяване
на трудовото правоотношение. Прекратяването на трудовото правоотношение е
първата предпоставка за пораждане правото на обезщетение, която предпоставка в
настоящия случай е налице. От обсъдената по-горе доказателствена съвкупност се
установи, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено от служителя без предизвестие
, съгласно чл.327,ал.1,т.2 КТ. Втората
предпоставка за уважаване на иска е работникът или служителят реално да не е
ползвал полагаемия му се платен годишен отпуск през календарната година на
прекратяването на трудовото правоотношение или през предходните, поради което
законодателят е предвидил в този случай работодателят да му заплати обезщетение
съобразно броя на дните, неизползван платен годишен отпуск и предвид последното
получено брутно трудово възнаграждение/ това за предходния месец/ и на база
средно дневното брутно трудово възнаграждение / чл.224, ал.2 във вр.с чл.177,
ал.1 от КТ/. По делото не бе оспорено от
ответната страна обстоятелството, че в конкретният случай, размерът на полагащият се платен отпуск на
ищеца за 2018г. е 20 работни дни. Размерът на възнаграждението за неползван
отпуск за 2018г. е 2160.00лв., като възнаграждението не е платено,
поради което съдът приема това обстоятелства за установено. От друга страна не
се установи това обезщетение да е
изплатено от ответника. Ето защо като
основателен искът по чл.224, ал.1 от КТ следва да бъде уважен изцяло.
Следва да бъде уважен и
предявения иск по чл.221,ал.1 КТ, като
размерът на обезщетението по чл.221 от КТ е 2804.84лв., същото е
неплатено. Съгласно разпоредбата на на чл.221 КТ, при прекратяване на трудовото
правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случай на чл.327 КТ /какъвто е настоящия случай/, работодателят му дължи обезщетение в размер на
брутното му трудово възнаграждение за
срока на предизвестието. Дължимостта на обезщетението по чл.221,ал.1 КТ, както
и неговият размер се установява по несъмнен начин от приетото заключение на
извършената по делото съдебно- счетоводна експертиза, поради което предявеният иск по
чл.221 от КТ се явява основателен до този размер.
При това положение, от правна
страна, съдът приема,че предявените искове са частично основателни и като такива следва да бъдат
уважени до размера, установен от приетото по делото експертно заключение.
Неоснователни са възраженията на
ответната страна за недействителност на сключеният между страните трудов
договор.В тази насока, съдът е оставил без движение предявеният от ответника
инцидентен установителен иск, а впоследствие с Определение №2754 от
25.09.2019г. е върнал същият на
основание чл.129,ал.3 от ГПК.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК
следва да се допусне предварително изпълнение на решението за присъдените
трудови възнаграждения и законните лихви върху тях.
Предвид изхода на делото, на
основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК в полза на всяка от страните по делото
следва да се присъдят разноски по съразмерност на отхвърлена и уважена част от
исковите претенции. Ищецът претендира заплащането на разноски в общ размер от
1200.00 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение, от които по съразмерност
следва да му се присъди сумата от 1148.70 лв.
На
основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът по предявените искове следва да внесе държавна такса върху
уважената част от предявените срещу него
искове в размер на
557.53 лв., както и да заплати 191.40лв. възнаграждение за вещото
лице по извършената по делото основна
съдебно-счетоводна експертиза по
съразмерност, върху уважената част от исковете /възнаграждението на вещото лице
в размер на 200.00 лв. е било изплатено от
бюджета на съда/.
Водим от горното ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД :
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА МБАЛ
„Ескулап“ООД, ЕИК - *********, със седалище и адрес на управление :
гр.Пазарджик, ул. „Св.Архангел“№19А, представлявано от управителя К.Н.Н., да
заплати на В.А.Ж., ЕГН-********** ***, на основание чл.128, т.2 от КТ, следните
суми: сумата в общ размер на 8974.03 лв. /осем хиляди деветстотин седемдесет и
четири лева и три стотинки /, която включва
незаплатени брутни трудови възнаграждения за съответните месеци - за
месец ноември,2018г. – 2342.40лв.; за месец декември,2018г. – 2600.64 лв.; за
месец януари,2019г. – 2600.64лв.; за месец февруари,2019г. – 1430.35лв , ведно
със законна лихва върху тези суми, считано от
датата на предявяване на исковата молба /18.03.2019г./ до окончателното
изплащане на същите, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск в останалата му част –
над присъдените размери от 8974.03 лв. до претендираните размери от 9594.72 лв., като неоснователен и недоказан
ДОПУСКА предварително изпълнение на
решението за присъдени трудови възнаграждения
и законните лихви върху тях, на осн. чл.242,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
МБАЛ „Ескулап“ООД, ЕИК - *********, със седалище и адрес на управление :
гр.Пазарджик, ул. „Св.Архангел“№19А, представлявано от управителя К.Н.Н., да
заплати на В.А.Ж., ЕГН-********** ***, на основание чл.224 от КТ , обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск в размер на общо 20 работни дни за 2018г. , в брутен размер на 2160.00 лв. /две хиляди сто и
шестдесет лева/, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба
/18.03.2019г./ до окончателното изплащане на същата.
ОСЪЖДА МБАЛ „Ескулап“ООД, ЕИК -
*********, със седалище и адрес на управление : гр.Пазарджик, ул.
„Св.Архангел“№19А, представлявано от управителя К.Н.Н., да заплати на В.А.Ж., ЕГН-**********
***, на основание чл.221 от КТ, обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие, в брутен размер на 2804.84лв. / две хиляди
осемстотин и четири лева и осемдесет и четири лева /, ведно със законна лихва
върху тази сума, считано от датата на
предявяване на исковата молба /18.03.2019г./ до окончателното изплащане на
същата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
в останалата му част – над присъдените
размери от 2804.84 лв. до претендираните размери от 2806.68 лв., като неоснователен и недоказан
ОСЪЖДА МБАЛ
„Ескулап“ООД, ЕИК - *********, със седалище и адрес на управление :
гр.Пазарджик, ул. „Св.Архангел“№19А, представлявано от управителя К.Н.Н., да
заплати на В.А.Ж., ЕГН-********** ***,
сторените по делото разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 1148.70 лв. /хиляда сто четиридесет и осем
лева и седемдесет стотинки/ , на осн. чл.78,ал.1 ГПК, съразмерно на уважената
част от исковете
ОСЪЖДА МБАЛ
„Ескулап“ООД, ЕИК - *********, със седалище и адрес на управление :
гр.Пазарджик, ул. „Св.Архангел“№19А, представлявано от управителя К.Н.Н. , да заплати по сметка на РС-Пазарджик държавна такса в размер на 557.53лв., както и сумата от 191.40лв
– изплатено възнаграждение от бюджета на съда на вещото лице по изслушаната
съдебно-икономическа експертиза, на осн. чл.78,ал.6 ГПК
Решението подлежи на обжалване
пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: