О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 260957 /21,04,2021 г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ граждански състав, в закрито заседание на
21,04,2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
разгледа докладваното от съдия Свиркова в. ч. гр. д. № 137/2021 г. и прие
следното:
Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД – гр. София, ЕИК *********;
против Разпореждане № 285146/24,11,2020 г., постановено по ч. гр. д. № 15311/2020
г. на РС Пловдив, ХIХ гр. състав, с което отхвърлено заявление с вх.
(на РС – гр. Русе) № 265741/12,10,2020 г. от дружеството – жалбоподател за
издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу
длъжник Н.Д.М. с ЕГН **********. Жалбоподателят твърди, че обжалваното
разпореждане е незаконосъобразно, като оспорва формирания от РС извод за
евентуална неравноправност на клаузите на договора, от който произтичат
претендираните вземания. От въззивния съд са иска да отмени първоинстанционното
разпореждане и да разпореди издаване на исканата със заявлението на
жалбоподателя заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено следното:
Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление с вх. (на РС
– гр. Русе) № 265741/12,10,2020 г. от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД – гр. София, ЕИК
*********; за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Н.Д.М.
с ЕГН **********; за следните суми: 83,37 лева главница, 64,40 лв.-договорна
лихва, 173,48 лв.-неустойка за неизпълнение на задължение; 467,50 лв.-разходи
за извънсъдебно събиране; 11,59 лв-законна лихва, както и законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане; всички
произтичащи от сключен между длъжника и „Аксес Файнанс“ ООД, договор за КРЕДИТ
„Бяла карта“ № 503336/10,05,2017 г.
С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението като е приел, че договорената
с процесния договор лихва противоречи на добрите нрави и поради това е налице
обоснована вероятност на неравноправна клауза в потребителски договор.
Изводът за неравноправност на клаузи от процесния договор се споделя и
от настоящата инстанция. Доколкото претенциите се основават на договор за
паричен заем, предоставен от търговец, длъжникът има качеството потребител по
см. на ЗЗП. Поради това заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки
проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.
За правилен се приема и изводът за евентуална неравноправност на уговорката
за договорна лихва (претендирана със заявлението в размер на 64,40 лв.) при
уговорка за фиксиран лихвен процент по заема – 43,20 % и лихва в размер 0,12 %
на ден върху усвоения размер, и при ГПР в размер на 45,9 %;
Неравноправна е и уговорката за дължими разходи и такси „за извънсъдебно
събиране“, представляващи по същността си допълнително заплащане, санкциониращо
забавата на длъжника. Доколкото не е възможно още при сключване на договора за
кредит да са ясни вида и размера на разходите, които биха били направени за
извънсъдебно събиране на дължимите суми при забава, то следва да се приеме, че с
процесната клауза се цели заобикаляне на нормата на чл. 33 от ЗПК, поради
което на основание чл. 21 от ЗПК същата
се явява нищожна.
По изложените съображения въззивният съд приема, че заявлението правилно
е отхвърлено за сумите, претендирани като договорна лихва, и разходи и такси за
извънсъдебно събиране.
Досежно претенциите за връщане на предоставената главница, ведно със
законната лихва от предявяване на заявлението, както и за заплащане на лихва за
забава: Според заявлението, длъжникът е заплатил една или повече от дължимите
вноски (предоставения размер на кредита е 100 лв., претендира се дължим остатък
в размер на 83,37 лв.). В рамките на заповедното производство не би могло да се
провери каква част от заплатените суми е отнесена като погашения по главницата
и каква – като заплащане на договорна лихва, за която се допуска да е неравноправна.
Следователно в настоящото производство не би могло да се приеме, че цялата
претендирана със заявлението главница е дължима, поради което заявлението
следва да се отхвърли изцяло.
До тези изводи е достигнал и РС като е отхвърлил заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Затова съдът приема обжалваното разпореждане за
законосъобразно и
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 285146/24,11,2020 г., постановено по ч. гр. д. №
15311/2020 г. на РС Пловдив, ХIХ гр. състав, с което отхвърлено заявление с вх.
(на РС – гр. Русе) № 265741/12,10,2020 г. от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД – гр. София, ЕИК
*********; за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Н.Д.М.
с ЕГН **********; за следните суми: 83,37 лева главница, 64,40 лв.-договорна
лихва, 173,48 лв.-неустойка за неизпълнение на задължение; 467,50 лв.-разходи
за извънсъдебно събиране; 11,59 лв-законна лихва, както и законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане; всички
произтичащи от сключен между длъжника и „Аксес Файнанс“ ООД, договор за КРЕДИТ
„Бяла карта“ № 503336/10,05,2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: