Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, ………….
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Първи
касационен състав, в публично заседание, проведено на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА
ПЕКОВА
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Елена Воденичарова, разгледа докладваното от съдия Веселина
Чолакова КНАХД № 2630/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал.1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор-гр.София, чрез старши експерт
/юрист/ Т. срещу решение № 118/14.09.2021 г. постановено по НАХД № 200/2021 г.
по описа на Районен съд-Провадия, с което е отменено НП № КГ-2368/02.04.2021 г.
издадено от председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор /ДАМТН/, с което на Земеделска кооперация „Тутраканци“, ЕИК ********* е
наложена имуществена санкция в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева на
основание чл.67,ал.3 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/,
за нарушение на чл.47,ал.4, във връзка с чл.47, ал.1,т.3 от с.з. С решението си
, съдът е осъдил Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да
заплати на Земеделска кооперация „Тутраканци“ разноските за адвокатско
възнаграждение в размер на 1850,00 /хиляда осемстотин и петделес/ лева. По съображения, сочещи на неправилно
приложение на закона , представляващо касационно основание по смисъла на
чл.348,ал.1,т.1 от НПК, се иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо
него да се постанови друго от касационната инстанция по съществото на правния
спор, с което наказателното постановление да се потвърди изцяло. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение. В с. з. касаторът не се явява и не се
представлява.
Ответникът – Земеделска
кооперация „Тутраканци“ се представлява от адв. Н.. Изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли оспореното решение да бъде оставено в сила.
Сочи, че в същия смисъл е и трайната съдебна практика. Не претендира разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба и
пледира за оставяне в сила на оспореното решение.
След преценка на процесуалната
допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната
проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е предявена срещу
подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на
чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, от процесуално легитимирано лице, съгласно чл.
210 ал. 1 АПК, и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба,
визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е
получено редовно от касатора на датата 27.09.2021 г. /разписка на л.27 от НАХД
№ 200/2021 г. на Районен съд-Провадия/, а касационната жалба според поставения
върху приложен на л.9 от делото пощенски плик на Български пощи, е предявена
чрез въззивния съд на датата 11.10.2021 г. С нея е сезиран родово и местно
компетентният съд. Кумулативното наличие на изложените положителни процесуални
предпоставки и отсъствието на отрицателни такива обуславят извод за допустимост
на касационното производство.
По основателността на жалбата:
Разгледана по естеството на
изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл.
218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за основателна.
С отмененото от районния съд наказателно постановление е
ангажирана административнонаказателната отговорност по чл. 67 ал. 3 ЗЕВИ на Земеделска
кооперация „Тутраканци“ за това, че при извършена на 14.09.2020 г. проверка в
управляван от дружеството обект – бензиностанция находяща се в с. Тутраканци,
община Провадия, от взетата от бензиноколонка № 1 с протокол № В-109/14.09.2020
г. проба от предлаганото гориво за дизелово двигатели след извършена експертиза
в акредитирана лаборатория към ГД ККТГ – ДАМТН е установено, че полученият
резултат за съдържание на биогориво в течно гориво се отклонява от допустимата
съгласно чл. 47 ал. 1 т. 1 ЗЕВИ гранична стойност като резултатът за показател „Съдържание на
метилови естери на мастни киселини (FAME)“ е 2, 08% при норма минимум 6% обемни. Съобразено е, че по смисъла на пар. 1
т. 1 б. „а“ ДР ЗЕВИ биодизелът е вид биогориво, представляващо метилов естер,
произведен от растителни или животински мазнини, с качество на дизелово гориво,
предназначен за употреба чист или в смес с гориво за дизелови двигатели. На
това основание АНО е приел, че Земеделска кооперация „Тутраканци“ е осъществила
състава на административно нарушение по чл. 67 ал. 3 ЗЕВИ , предвиждащ
имуществена санкция от 50 000 лв. за краен разпространител /ЕТ или ЮЛ/,
който предлага на пазара течни горива от нефтен произход в нарушение на
разпоредбата на чл. 47 ал. 2 или 4 ЗЕВИ. Прието е, че в случая е нарушен чл. 47
ал. 2 ЗЕВИ, изискващ от разпространителите при всяко разпространение и от
крайните разпространители да предлагат горива за бензинови и дизелови двигатели
в транспорта в съответствие с изискванията на ал. 1 т. 1 и 2 на чл. 47.
Районен съд-Провадия е приел, че
при издаването на наказателното постановление
са спазени процесуалните изисквания на ЗАНН. АУАН и НП са издадени от
компетентни органи , в обхвата на тяхната компетентност.Санкционираното лице е
било във възможност на разбере
конкретното обвинение и да организира защитата си. За да отмени наказателното постановление, районният
съд е приел, че деянието не е съставомерно от субективна страна. Този извод е
извел от факта, че горивото е било използвано само за дейността на кооперацията
, за зареждането на собствена техника, трактори и машини извършващи
селскостопанска дейност. Приел е, че не
е налице втората от кумулативно предвидените три материално-правни предпоставки
за възникване на отговорността по чл.67,ал.3 от ЗЕВИ.
Решението на Районен съд-Провадия е правилно.
В съответствие със закона е
преценката на въззивния съд, че в случая земеделската кооперация не би могла да
бъде субект на административно нарушение по чл. 67 ал. 3 ЗЕВИ.Прието е за
безспорно, че горивата са били използвани за зареждането на селскостопанските
машини на самата кооперация във връзка с осъществяваната от нея земеделска дейност. При това положение не е налице
втората от кумулативно предвидените три материално-правни предпоставки за
възникване на отговорността по чл. 67 ал. 3 ЗЕВИ: предлагане на пазара на
течните горива от нефтен произход – предоставяне на пазара.
За дефинирането на понятието
„предоставяне на пазара“ пар. 1 т. 15 ДР ЗЕВИ препраща към чл. 2 пар. 1 от
Регламент (ЕО) № 765/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година за
определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с
предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93. Съгласно посочения
параграф предоставянето на пазара означава всяка доставка на продукт за
дистрибуция, потребление или използване на пазара на Общността в процеса на
търговска дейност, срещу заплащане или безплатно. Поради отсъствието на
смислова разлика между понятията „предоставяне“ и „предлагане на пазара“, също
във вложения в чл. 2 пар. 1 от Регламент (ЕО) № 765/2008 г. смисъл следва да
се тълкува и възприетата по сега действащата редакция на чл. 67 ал. 3 ЗЕВИ материално-правна предпоставка „предлагане на
пазара“. Очевидно е при това положение, че не би могло да се приеме, че в
случая санкционираното лице е извършвало предлагане на пазара на течното
гориво, след като с него е зареждало единствено собствените си превозни
средства с цел да обезпечи извършваната селскостопанска дейност. Не е налице
предвидената в чл. 2 пар. 1 от Регламент (ЕО) № 765/2008 г. търговска дейност,
респективно липсва извършването на доставка на продукта, за която са необходими
две насрещни страни. Ето защо, макар да се явява краен разпространител на
течното гориво както по смисъла на сега действащата редакция на пар. 1 т. 20 ДР
ЗЧАВ, към която норма препраща пар. 1 т. 12 ДР ЗЕВИ, така и по действалата до
03.01.2019 г. стара редакция на пар. 1 т. 20 ДР ЗЧАВ земеделската кооперация в
случая не е субект на административнонаказателната отговорност по чл. 67 ал. 3
ЗЕВИ поради липсата на втората кумулативно изискуема предпоставка, а именно да
предлага течното гориво от нефтен произход на пазара.
Като е достигнал до същия правен извод и е отменил наказателното постановление,
районният съд е постановил правилно решение решение, което следва да бъде оставено
в сила, предвид отсъствието на други предпоставки за отмяната му или обявяване за нищожно.
Ответникът не е претендирал
разноски за производството пред касационната инстанция, поради което такива не
следва да се присъдят.
По изложените съображения и на
основание чл. 222, ал.1 от АПК, Административен съд – Варна, първи касационен
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 118/14.09.2021 г. постановено по НАХД № 200/2021 г. по описа на Районен
съд-Провадия.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.