Решение по дело №677/2015 на Районен съд - Самоков

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 212

Гр.Самоков, 25.10.2016 год.

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А  Р О Д А

 

         САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав ,в открито съдебно заседание ,проведено на десети май две хиляди и шестнадесета година ,в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА

 

при секретаря Й.М. ,като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 677/2015 год. по описа на същия съд ,за да се произнесе взе предвид следното:

 

            К.Б.Г. ***,чрез пълномощника си адв.М. е предявил срещу „АГРИКО” ООД,със седалище и адрес на управление-с.Ковачевци ,община Самоков, представлявано от управителя Емил Тимев Темкин иск с правно основание чл.200 от КТ- за заплащане на сумата от 20 000 лева неимуществени вреди ,изразяващи се в болка и страдание вследствие претърпяната от ищеца трудова злополука,ведно със законната лихва върху сумата ,считано от 16.07.2015 год. до окончателното им изплащане. Претендира направените по делото разноски.

         В исковата молба ищецът сочи,че работи при ответника „Агрико” ООД,като „водач селскостопански машини”на пълно работно време,с основно месечно възнаграждение в размер на 613 лева.Твърди,че на 16.07.2015 год. около 14.30 часа ,по време и по повод изпълнение на служебните си задължения –сенокосене със селскостопанска машина е претърпял трудова злополука –изгаряне с площ над 5 от телесната повърхност,вследствие на което е бил приет по спешност в МБАЛ Самоков ЕООД с диагноза „комбусцио абдоминис гр.1 АВ 5-7% ет регио антебрахи декстра  гр.1А” и са му били обработени ранените повърхности.Сочи ,че е  престоял в МБАЛ Самоков два дни и поради влошаване на състоянието му, доброволно е бил изписан и е постъпил в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕАД на 18.07.2015 год.На 20.07.2015 год. .ищецът е бил опериран и на 23.07.2015 год. е бил изписан от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕАД.Поддържа се в исковата молба ,че с разпореждане № 78/31.07.2015 год. , на осн.чл.60 от КСО станалата злополука е била приета за трудова на осн.чл.55,ал.1 от  КСО.

         Ищецът твърди ,че изгарянето е било особено болезнено и дало отражение и върху други негови хронични заболявания – високо кръвно налягане и диабет.Сочи ,че по кожата на гръдния кош ,дясната предмишница и корема са останали белези от изгарянето,като в острия стадий на изгарянето болките били най-силни, интензивни и дълготрайни.Сочи ,че към настоящия момент изгарянето е зараснало ,но по кожата са останали груби и обширни белези,които са постоянни и във времето няма да изчезнат.Ищецът поддържа ,че вследствие на претърпяната трудова злополука и настъпилите увреждания е претърпял и продължава да търпи болки и страдания и счита ,че са налице трайни последици от увреждането.

         В срока по чл.131 от ГПК ответникът е отговорил на исковата молба1 като е изразил становище за неоснователност на предявения иск и е изложил съображения.Оспорва иска по размер ,като счита ,че същият е завишен с оглед твърдените от  ищеца увреждания.Направил е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.Претендира направените поделото разноски.

         В съдебно заседание адв.М.-пълномощник на ищеца поддържа предявения иск и моли съда да го уважи като основателен и доказан.

         Ответникът „Агрико” ООД не изпраща представител и не изразява становище.

         След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните ,съдът приема за установено от фактическа страна следното:

         Видно от представеното по делото допълнително споразумение от 18.06.2014 год. към трудов договор № 42/08.10.2013 год.,сключено между „Агрико 2000” ООД-с.Ковачевци ,община Самоков ,представлявано от Емил Тимев Темкин  и К.Б.Г., последният в качеството му на работник заема длъжността”водач селскостопански машини”,на пълна работно време /осем часа/, с основно месечно възнаграждение 613.00 лева.

         По делото са представени декларация за трудова злополука № 78 от 29.07.2015 год. и разпореждане № 78 от 31.07.2015 год. от НОИ-ТП-София област ,в което е прието ,че декларираната злополука вх.№ 5101-22-9 от 28.07.2015 год. на Териториално поделение –София област от осигурителя „Агрико 2000” ООД”, станала с К.Б.Г. на 16.07.2015 год. ,на основание чл.55,ал.1 от КСО се приема за трудова злополука.Отразено е ,че увреждането /термични изгаряния ,с посочване макар и на едно изгаряне от трета степен, на няколко области от тялото –Т29.3/е настъпило по време и във връзка извършваната работа /сенокосене със селскостапанска машина/ и е довело до временна неработоспособност на пострадалия.

         Съгласно епикриза от хирургично отделение в болницата на гр.Самоков ,К.Б.Г. е приет за лечение на 16.07.2015 год. и е изписан на 18.07.2015 год.

         Съгласно епикриза от УМБАЛСМ ”Н..И.Пирогов” ЕАД,К.Б.Г. е приет за лечение на 18.07.2015 год. и е изписан на 23.07.2015 год., след извършена операция на 20.07.2015 год.

         По делото са представени медицинска документация ;книга за инструктаж;правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието и дейностите от отрасъл „Земеделие”;модул теоретично обучение  „Общо устройство на МПС”.

От заключението на вещото лице по извършената съдебно-медицинска експертиза се установява ,че от приложената медицинска документация на 16.07.2015 год. ,К.Б.Г. е получил увреждания преценени в лечебните заведения /болницата в гр.Самоков и институт „Пирогов”/,в които му е била оказана хирургична помощ ,като изгаряния в областта на корема в дясно и на десния горен крайник ,съответно на площ и дълбочина 5% І,ІІ АВ ІІІ степен.Отразено е, че на пострадалия е приложено 5 дневно лечение на раните с почистване на изгорелите тъкани –дебридмани приложение на мазеви превръзки.Видно от заключението при пострадалия Г. е налице изгаряне от  ІІІА степен ,на площ от 5% от  телесната повърхност,като при тези морфологични данни се изпълняват критериите на медикобиологичната характеристика временно разстройство на здравето неопасно за живота, като възстановяването е в рамките на около три седмици.

Според заключението на вещото лице интензитетът на болките пре термична травма към момента на причиняване на изгарянето е изключително висок ,болката е трудно овладяема с обезболяващи и се изпълняват съдебно-медицинските критерии за определението страдание, което продължава до епителизирането на раните в рамките на две три седмици.Локалното лечение бързо намалява болковите усещания чрез отстраняване на умрелите тъкани и намаляване на тъканния оток.При епителизирането на увредените зони несе очаква продължаващи болкови усещания,но е възможно промяна в тактилните усещания във възстановените области,поради развитието на ръбцова тъкан.Отразено е, че в случая не е налице обективна находка за усложнено ръбцово образуване ,поради което продължаващите болки не могат да бъдат обяснени по медицински път.

Видно от заключението ,болките отшумяват с възстановяването на кожните увреждания ,като е възможно обективно установената промяна в белезите с вид на пигментация /оцветяването/ на кожата в тези участъци да има постоянен характер.

Работоспособността та ищеца в периода след пълното епителизиране не следва да е намалена ,като същата се определя от  факта ,че изгарянията не обхващат стави свързани с динамична натовареност ,а също така и от обстоятелството ,че не се касае за изгаряне обхващащо в дълбочина всички слоеве на кожата ,което да е налагало операция с приложение на кожни присадки.Не са налице и данни за възникване на възпалителни усложнения, които да са наложили антибиотично лечение.

В показанията  на свидетелят Иван Стоянов Илиев обяснява ,че знае за инцидента възникнал с К.Г. през юли 2015 година.Около 21.00 часа е отишъл в болницата в гр.Самоков за да види К.Г..последният му казал ,че се е изгорил ,бил покрит със стерилна марля в коремната област.К.Г. работел в стопанския двор на Емил Темкин като тракторист.От пострадалия Г. разбрал какво се е случило .Същият му казал ,че машината била прегряла ,тъй като била стара и често се случвало това ,той отворил капака и погледнал охладителната течност ,пипнал я и тя изведнъж избухнала.С трактора ищецът орял нива.Пострадалият бил много зле ,изпитвал силни болки .Казал ,че е вдигнал захарта.Когато го приели в болницата бил с много висока захар-три пъти над допустимата норма .Давали му обезболяващи.Тъй като болницата в гр.Самоков не е специализирана за изгаряния ,ищецът доброволно е напуснал лечебното заведение  и с личния автомобил на свидетеля Илиев е откаран в УМБАЛСМ „Пирогов” в гр.София.Съшият бил в много тежко състояние.Обяснява ,че цялата коремна област и под лакътя на ищеца била в мехури.Свидетелят всеки ден е посещавал пострадалия Г. в болницата за да се информира за състоянието му.След изписването на ищеца от  болницата ,лечението му е продължило в домашни условия.Същият не е могъл да се обслужва без чужда помощ,чувствал се изнервен..Този период е продължил около пет месеца.Обяснява ,че в болница „Пирогов” е останал една седмица.След изписването му болките са продължили ,като се е налагало да взима обезболяващи през 3-4 часа.През нощта не е могъл да спи.Свидетелят обяснява ,че през тези месеци той е обслужвал ищеца.Сочи ,че към момента ищецът е в отпуск по болест и трудовия договор не му е прекратен.

         От показанията на свидетеля Георги Киров Бояджиев –работник в „Агрико 2000” ООД и бригадир на хората ,които работят там ,познава ищеца К.Г. ,който преди инцидента е работел като тракторист.Обяснява ,че към 10.00 часа работници,които бил изпратил да работят в полето му се обадили,че има авария и той отишъл при тях за да им помага.По това време на работа бил ищеца К.Г., който косял с трактора и се намирал на около 100 метра от останалите работници.Твърди ,че по едно време Г. дошъл при тях и казал ,че се е опарил с вляла вода .Обяснил,че е отворил капачката на радиатора на машината при загасен двигател .Свидетелят закарал Г. ***.Сочи ,че ищецът КрасимирГеоргиев работи в дружеството ответник ”Агрико 2000” ООД като тракторист повече от две години.Същият има свидетелство за правоспособност да управлява трактор.Свидетелят заявява ,че в деня на инцидента тракторът е бил в техническа изправност.Тракторът е загрял и  К.Г. е отворил капачката на радиатора при загасен двигател и радиатора е изхвърлил вода и така се е изгорил.Свидетелят обяснява ,че при косене се отделят семенца или плява ,която се полепва по трактора и запушва радиатора и от високата температура през лятото тракторът загрява.Тракторът се спира и се оставя на тихи обороти, докато  се охлади.

         Свидетелят сочи ,че в „Агрико 2000” ООД работи и като тракторист, и като бригадир ,и всяка сутрин извършва инструктаж на трактористите за работа с машините.В дружеството има книга за инструктаж и всеки един тракторист се разписва в нея след проведен инструктаж.Разписването се извършва периодично.Заявява ,че в деня на инцидента работниците не са се разписвали в книгата за инструктаж.

В показанията си свидетелят Нарцис Н. Добрев –тракторист в „Агрико 2000” ООД сочи ,че на 16.07.2015 година ищецът К.Г. е бил на работа- отишъл с трактора да коси.Тракторът е загрял, К.Г. е отворил капачето на радиатора и се е изгорил.Твърди, че всяка сутрин, на работниците преди работа се извършва инструктаж от бригадира Георги Бояджиев устно.Има и книга за инструктаж ,в която периодично работниците се подписват.Свидетелят обяснява ,че капачката на радиатора може да се отвори само при изгасен и изстинал двигател.Когато двигателят е топъл се образува налягане и при отваряне излиза пара и гореща вода.

         При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Предявен е допустим иск с правно основание  чл. 200 от КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от трудова злополука.

За да възникне отговорността на работодателя по смисъла на чл. 200 от КТ е необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав, а именно: трудово правоотношение, трудова злополука, претърпени вреди и причинна връзка между вредите и злополуката.

    Не е спорно по делото ,а и от събраните доказателства се установява, че към датата на увреждането 16.07.2015 год. ищецът Красимир Бориславов Георгиев е бил в трудовоправни отношения с ответното дружество,като е изпълнявал длъжността „водач на селскостопански машини”.

    Безспорно се установи,че на 16.07.2015год., около 14.30часа по време и при изпълнение на възложената работа –сенокосене със селскостопанска машина ищецът е претърпял трудова злополука –изгаряния с площ над 5% от телесната повърхност .Установи се ,че с Разпореждане № 78/31.07.2015 год. на основание чл.60 от КСО  станалата злополука е приета за трудова по чл.55 ,ал.1 от  КСО.Установи се механизмът на увреждането-  ищецът е отворил капачката на радиатора на машината при загасен двигател,при което е излязла пара и гореща вода,вследствие на което е получил описаните в медицинската документация и заключението на вещото лице изгаряния.

 С оглед приетото за безспорно между страните наличие на трудово правоотношение към момента на увреждането, че е налице трудова злополука, установена и съобразно изискванията на закона и съдебната практика с надлежен акт -Разпореждане № 78 от 31.07.2015 г. на ТП-София област, то следва да се ангажира отговорността на работодателя на пострадалия за репариране на претърпените неимуществени вреди от страна на пострадалия работник.

Съдебната практика трайно и непротиворечиво приема, че отговорността на работадателя по чл. 200 КТ е обективна гаранционно-обезпечетелна. За реализирането й не е необходимо да се установи вина на длъжностните лица на работодателя за настъпването на злополуката.Тази отговорност отпада само при установено умишлено причиняване на злополуката от работника или служителя- при самоувреждане по чл. 201, ал.1 КТ, каквото в случая не е налице.В този смисъл са ТР № 45/90г ОСГК, решение № 792/88г на ІV Г.О. на ВС, решение по гр.д.№ 603/2009г и гр.д.№ 157/2004г на ІІІ Г.О. на ВКС.

             Спори се по делото чрез релевираното от ответника с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, относно обстоятелството дали са налице условията на  чл. 201, ал.2 КТ за намаляване на имуществената отговорност на работодателя. 

    Съобразно  чл. 201, ал.2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.

Относно грубата небрежност съдебната практика приема, че съзнаваната небрежност /самонадеяност/ в наказателното право и грубата небрежност в гражданското право са несъотносими, тъй като в наказателното право самонадеяността е форма на небрежността, докато в гражданското право е степен на небрежността, тъй като гражданското право не различава формите на небрежността. Приема се, че небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел-поведението на определена категория лица /добрия стопанин- с оглед естеството на дейността и условията за извършването й/. Грубата небрежност не се отличава по форма/според субективното отношение на увреждането/, а по степен, тъй като е неполагане на грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудова злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение на технологичните правила и правила за безопасност на труда. /Така решение № 348/11.10.2011г на ВКС по гр.д.№ 387/2010г, ІV Г.О., ГК, решение № 18/8.02.2012г на ВКС по гр.д.№ 434/2011г, ІІІ Г.О., ГК, решение № 291/11.07.2012г на ВКС по гр.д.№ 951/2011г, ІV Г.О./

Именно такова е било поведението на пострадалия работник и ищец по делото, който при грубо нарушение на правилата за безопасност е извършил действията си преди инцидента-отворил е капачката на радиатора без да изчака да се охлади двигателя на машината ,при което е излязла пара и гореща вода и така е настъпило изгаряне с площ над 5% от телесната повърхност.е излязла пара и гореща вода.От показанията на свидетелите Бояджиев и Добрев се установи ,че когато машината загрява и не може да продължи работата се спира и се оставя на тихи обороти ,докато се охлади. Такова поведение е правно укоримо ,защото пострадалият е бил длъжен да избегне злополуката, ако беше положил дължимата грижа.Същият е инструктиран редовно за безопасните условия на труд и това следва да се заключи, че не е положил грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия.

По изложените съображения, съдът приема, че с поведението си пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, изразяваща се в посочените по-горе нарушения на правилата за безопасност на труда.Налице е съпричиняване чрез посоченото поведение, представляващо груба небрежност, поради което обезщетението следва да бъде намалено, като съобразно установените конкретни действия на ищеца и отношението му към настъпването на вредите, намалението следва да бъде 50%.Ищецът сам се е поставил в ситуация на повишен риск. Съдът намира, че не са налице основания за по-голямо намаление на обезщетението, тъй като от друга страна работодателят е могъл да вземе по-адекватни мерки, чрез които да препятства подобно поведение на работника.

Поради изложеното, съдът намира, че пострадалият К.Б.Г. е допринесъл за настъпването на процесната трудова злополука, поради което отговорността на работодателя следва да бъде намалена.

 

Съдът счита, че следва да се приеме, че описаните увреждания се намират в пряка причинна връзка с процесната злополука, поради което  работодателят дължи обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

При тези данни, съдът намира, че са налице предпоставките за възникване на отговорността на ответника по чл. 200, ал.1 КТ за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Доколкото претърпените от ищеца болки и страдания могат да бъдат парично компенсирани, дължимото обезщетение следва да се определи по принципа на справедливостта. "Справедливостта" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е понятие свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства.Такива са характерът и начинът на увреждането; допълнително влошаване на състоянието; осакатявания; загрозявания; морални страдания и други.

По делото се установи, че за период от около пет месеца след трудовата злополука ищецът е изпитвал болки и страдания, причинени от травмата, резултат на трудовата злополука, като болките са били с висок интензитет в първите две три седмици.Същият е бил в невъзможност да извършва обичайни житейски дейности ,не е могъл сам да се обслужва, налагало се е да се справя с ежедневните си нужди с чужда помощ, а от друга страна и изпитваните през по-продължителен период неприятни изживявания поради травмата.Към настоящия момент здравословното състоянието на ищеца е значително подобрено.От заключението на вещото лице се установи ,че при епителизирането  на увредените зони не се очаква продължаващи болкови усещания ,но е възможна промяна в тактилните усещания във възстановените области ,поради развитието на ръбцова тъкан.Съдът съобрази обстоятелството, че не са налице усложнения.Болките са отшумели с възстановяването на кожните увреждания.Съдът отчита и че към момента на трудовата злополука ищецът е бил на възраст 34 години, т.е в една трудоспособна възраст и е  бил принуден да търпи болки и страдания и то в един продължителен период.От друга страна от заключението на вещото лице се установи ,че ищецът в периода след пълното епитализиране не е с намалена работоспособност ,като същата се определя от факта ,че изгарянията не обхващат стави свързани с динамична натовареност ,а също и от обстоятелството ,че не се касае за изгаряне ,обхващащо в дълбочина всички слоеве на кожата ,което да е наложило операция с кожни присадки.     

 

 

 

 

По изложените съображения съдът намира, че претърпените от ищеца неимуществени вреди могат да бъдат парично репатрирани със сумата от 8 000 лева. На основание  чл. 201, ал.2 КТ обезщетението следва да се намали с приетия процент на съпричиняване /50%/ или до размера на сумата от 4 000 лв. 

 

 

 

Поради гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск се явява частично основателен до размера на сумата от 4000 лв. и като такъв следва да бъде уважен до този размер и за отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер. 

 

 

 

 

 

 

 

По иска за заплащане на законна лихва по чл.86,ал.1 от ЗЗД.

Ответникът следва да заплати на ищеца и законната лихва върху присъденото обезщетение в размер на 4 000 лева неимуществени вреди изразяващи се в болка и страдание ,вследствие претърпяната от ищеца трудова злополука ,от датата на увреждането/16.07.2015 год./ до окончателното изплащане.

         При този изход на делото на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски съразмерно на уважената част от иска, в размер на 40 лева адвокатско възнаграждение и да заплати в полза на РС-Самоков сумата в размер на 24.00 лева за възнаграждение за вещо лице .

         На основание чл.78,ал.3 от ГПК  ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, в размер на 1200 лева адвокатско възнаграждение и да заплати в полза на РС-Самоков сумата в размер на 96.00 лева за възнаграждение за вещо лице.

На основание чл.78,ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на РС-Самоков държавна такса в размер на  160 лева върху уважената част от иска.

Воден от горното ,съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „АГРИКО” ООД,със седалище и адрес на управление-с.Ковачевци ,община Самоков, представлявано от управителя Емил Тимев Темкин да заплати на К.Б.Г. *** сумата от 8000 лева неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание вследствие претърпяната от ищеца трудова злополука, ведно със законната лихва върху сумата ,считано от 16.07.2015 год. год. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ  предявения иск от К.Б.Г. *** срещу АГРИКО” ООД,със седалище и адрес на управление-с.Ковачевци ,община Самоков, представлявано от управителя Емил Тимев Темкин за сумата, представляваща разлика над уважения размер до претендирания от 20 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание вследствие претърпяната от ищеца трудова злополука,като неоснователен.

ОСЪЖДА АГРИКО” ООД,със седалище и адрес на управление-с.Ковачевци ,община Самоков, представлявано от управителя Емил Тимев Темкин  да заплати на К.Б.Г. *** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 40.00 лева  и 24.00 лева разноски за вещо лице в полза на РС-Самоков.

ОСЪЖДА К.Б.Г. *** да заплати на АГРИКО” ООД,със седалище и адрес на управление-с.Ковачевци ,община Самоков, представлявано от управителя Емил Тимев Темкин направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от  иска в размер на 1200 лева и разноски  в размер на 96.00 лева за вещо лице в полза на РС-Самоков.

ОСЪЖДА АГРИКО” ООД,със седалище и адрес на управление-с.Ковачевци ,община Самоков, представлявано от управителя Емил Тимев Темкин да заплати в полза на РС-Самоков държавна такса в размер на 160.00 лева върху уважената част от иска.

Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: