№ 1387
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско
дело № 20211100507016 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
С решение № 153694 от 18.07.2020 г. по гр.д. № 20643/2018 г. на Софийски
районен съд, 59 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение №
20075117 от 23.03.2021 г. по същото дело, е осъден ответникът „Б.п.“ ЕАД, с
ЕИК ****, да заплати на „В.А.“ ЕООД, с ЕИК ****, сумата в размер на общо
4 043,87 лева, представляваща сума oт 3 251, 19 лева претърпяна загуба от
неизпълнение на задължения за доставка на пратки до САЩ по Договор от
29.01.2016 г., и сума от 792,68 лева, представляваща пропусната полза в
резултат на неточно изпълнение на задължения за доставка до Италия по
Договор от 29.01.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 28.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както
и сумата в размер на 731 лева, представляваща направените по делото
разноски, както следва – адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева и
държавна такса в размер на 181 лева.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението е подадена въззивна жалба от
ответника „Б.п.“ ЕАД, с която се излагат съображения за неговата
недопустимост и неправилност. Сочи се, че ищецът не е провел
рекламационно производство по смисъла на чл. 87, т. 7 ЗПУ, съгласно която
пощенските оператори не носят отговорност, когато подателите на
препоръчани пратки не са предявили писмена рекламация в срока по чл. 86,
ал. 2 ЗПУ, като в тази връзка се позовава на решение по гр.д.№ 79/1997 г. на
ВКС. Твърди се, че представените доказателства касаели заведени
рекламации за забавени доставки на международни пратки от „В.А.“ ЕООД,
1
изх. № ВК-04-23/4.01.2019 г. преди процесния период – 16.12.2016 г. до
7.01.2017 г., което не било обсъдено от първоинстанционния съд. Твърди се,
чe предвид липсата на проведено рекламационно производство, искът е
недопустим, тъй като липсвали абсолютните положителни процесуални
предпоставки за съществуването и надлежното му упражняване.
Алтернативно са развити съображения за неправилност на решението. Сочи
се, че неправилно се субсумирал случая под разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
във вр. с чл. 82 ЗЗД, тъй като не се отнасял до хипотезата на неизпълнение на
договорно задължение. Сочи се, че е неправилен извода на
първоинстанционния съд, че сроковете за доставяне на международни
пощенски пратки е еднакъв със сроковете за доставяне на вътрешни
пощенски пратки, като в тази връзка се позовава на „Нормативи за качество
на универсалната пощенска услуга и ефикасността на обслужване“ на КРС,
приети с решение № 655 от 14.07.2011 г., обн. ДВ бр. 64 от 19.08.2011 г. Сочи,
че закъсненията в периода 15.12.2016 г. – 6.01.2017 г. се дължат на
непреодолима сила – претовареност на основните международни летища и
стачните действия на един от най-големите превозвачи – „Луфтханза Карго“.
Сочи се, че правноирелевантен е фактът, че останалите фирми, предлагащи
куриерски услуги, продължили да работят през периода, в който „Б.п.“ ЕАД
преустановили доставките, тъй като тези фирми имали собствен транспорт по
въздух и вода, с каквито „Б.п.“ ЕАД не разполага. Това било и причината за
разликата в цената на услугата. Считано от 7.01.2017 г. бил нормализиран
превозът на пратки от България и за САЩ, като е преустановено подаването
на декларации за информирано съгласие от клиентите. Ищецът не бил
подавал пратки през процесния период и не подал такава декларация, което
сочело на отказ от негова страна за ползване на услугите по договора. Сочи
се, че ищецът нарочно избрал да ползва по-скъпа услуга, при наличие на по-
евтини на пазара, с цел да претендира разликата от „Б.п.“ ЕАД. Сочи, че от
ответника не се дължи обезщетение за пропуснати ползи, като в тази връзка
се позовава на чл. 22, т.1.6 от Всемирната пощенска конвенция. В тази връзка
се позовава и на общите условия на „Б.п.“ ЕАД, като съгласно т. 64 от
същите, „Б.п.“ ЕАД не отговаря за претърпени щети и нереализирани печалби
от непреки щети в резултат на забавени доставки на вътрешния и
международния пазар. Позовава се на чл. 11, ал. 2 ЗНА и сочи, че доколкото
има специален закон, не се прилагат правилата на общия – чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Сочи се освен това, че договорът между ищеца и ответника е за предоставяне
на универсална пощенска услуга, а претендираните от ищеца вреди били от
ползването на куриерска услуга, предоставяна от DHL Express и Deutche post,
която услуга е по-скъпа от универсалната пощенска услуга, както е посочено
и в исковата молба на ищеца – съгласно § 1, т. 18 от ЗПУ „Куриерска услуга“
е пощенска услуга с добавена стойност над универсалната пощенска услуга.
Оспорва се, че претърпените вреди са преки и непосредствени. Оспорва се
доказателствената сила на представени от ищеца фактури относно плащания
към куриерски фирми, както и изчисленията на първоинстанционния съд
относно размера на пропуснатите ползи, които възпроизвеждали
изчисленията в исковата молба. Прави се възражение, че съдържанието на
исковата молба в цялост е инкорпорирано дословно, в това число с
допуснатите технически и правописни грешки, в мотивите на обжалваното
решение. При тези съображения се прави искане обжалваното решение да
2
бъде обезсилено като недопустимо, евентуално отменено като неправилно и
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, с който
същата се оспорва. Сочи се, че исковете са допустими, доколкото се касае за
неточно изпълнение, извън изброените ЗПУ случаи, поради което се прилагат
правилата на общото гражданско право. Препраща се към съображенията за
наличие на предпоставките за уважаване на исковете, изложени в исковата
молба. Сочат, че „Б.п.“ ЕАД се явява единственият оператор, който извършва
универсална пощенска услуга по приемане и обработване на международни
пратки в САЩ, поради което при неизпълнение на неговите задължения е без
значение към кой оператор на куриерска услуга ще се обърне ищецът.
Въззиваемият сочи, че ответникът бърка периодите на спрени доставки към
САЩ, в резултат на което са причинени загуби на ищеца, с периода на
прекъсване на достъпа му до платформата amazon.it, което настъпва в
резултат на забавени доставки към Италия и води до пропуснати ползи за
ищеца. Сочи се, че съществува срок за доставяне на препоръчани пощенски
пратки и той е 20-дневен, съгласно т. 44 от Общите условия на ответника, а
голяма част от пратките до Италия били забавени повече от 20 дни. Сочи се
още, че са правилни сметки на съда при изчисляване размера на дължимото
обезщетение. Прави се искане обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендират се разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно.
Изложените доводи за недопустимост на първоинстанционното решение са
основателни по отношение на предявения иск за присъждане на сумата от
792,68 лв. – пропуснати ползи в резултат на спиране на продажбите на ищеца
чрез Amazon Италия в резултат на неточно изпълнение на задължението за
доставка на пратки – тяхното забавяне.
Ищецът основава иска си на твърдения относно неизпълнение на договор №
5-06-88/29.01.2016 г. от страна на ответника. Твърди, че в периода 16.12.2016
г. – 7.01.20217 г. ответникът „Б.п.“ ЕАД е преустановил приемането на
пощенски пратки и колети за САЩ, поради невъзможност за въздушен
превоз в резултат от пренатовареност на основни международни летища и
значително увеличаване на обемите във връзка с Коледните и Новогодишните
празници. За този период, с цел запазване на клиентския си поток, ищецът
насочил 146 броя експресни пратки и колети и 107 броя пощенски пратки и
колети към операторите на куриерски услуги DHL Express и Deutche post, на
които е заплатило сумата от 7002,49 лв. За посочения брой пратки и колети
до САЩ, съгласно сключения между страните договор, дружеството ищец би
заплатило на ответника сумата от 3750 лв. Въз основа на така изложеното се
претендира сумата от 3251,19 лв. от неизпълнение на задължение за доставка
на пратки до САЩ, изразяващи се в разликата между платената сума за
3
изпълнение на дължимите действия към куриерските дружества и сумата,
която би била платена, ако задължението по сключения договор между
страните беше изпълнено надлежно.
На следващо място ищецът се позовава на значително забавяне в доставката
на пратки от страна на ответника през декември 2016 г. и януари 2017 г. за
Италия. В резултат на недоставените и забавени пратки, Amazon Италия
преустановили временно правата за продажби на ищеца чрез платформата
amazon.it за повече от месец. Продажбите на продуктите на ищеца на
територията на Италия се осъществявали единствено чрез тази платформа,
поради което за периода на спиране на достъпа до платформата, ищецът не
реализирал продажби в Италия. Правото му било възстановено на 16.02.2017
г. след предоставяне на план за преодоляване на закъсненията при доставките
от страна на дружеството. Въз основа на така изложеното се претендира
сумата от 792,68 лв. – пропуснати ползи в резултат на спиране на продажбите
на ищеца чрез Amazon Италия в резултат на неточно изпълнение на
задължението за доставка на пратки.
Съгласно чл. 85, ал. 1, т. 3 ЗПУ, пощенските оператори дължат обезщетение
на потребителите в случаите на неспазване на сроковете за доставяне на
пощенските пратки и на пощенските парични преводи, посочени в общите
условия на договора с потребителите. Съгласно ал. 3 от същата разпоредба,
обезщетенията, дължими от пощенския оператор със задължение за
извършване на универсалната пощенска услуга за международни пощенски
пратки, се определят в съответствие с актовете на Всемирния пощенски съюз.
Отговорността на пощенските оператори е предмет на уредба в чл. 22 от
Всемирната пощенска конвенция /обн. - ДВ, бр. 3 от 13.01.2015 г., в сила от
01.01.2014 г.; отм., бр. 25 от 20.03.2018 г. с влизането в сила на Всемирна
пощенска конвенция от 2018 г./, приложима към настоящия случай при
съобразяване с периода, за които се твърди да е налице неизпълнение на
договора.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗПУ, право на писмена рекламация в случаите по чл.
85, ал. 1 ЗПУ има подателят или получателят на пощенската пратка или на
пощенския паричен превод. В ал. 2 и 3 от същата разпоредба е уреден редът за
провеждане на рекламационното производство. Съгласно чл. 86, ал. 4 ЗПУ,
ако рекламацията е отхвърлена изцяло или частично или е оставена без
отговор в срока по ал. 3, рекламантът може да отправи писмено искане пред
Комисията за регулиране на съобщенията за становище по спора. Комисията
за регулиране на съобщенията се произнася по направеното искане в 30-
дневен срок от постъпването му и уведомява писмено страните по спора за
взетото становище в тридневен срок от датата на решението. Съгласно чл. 86,
ал. 5 ЗПУ, ако рекламацията е отхвърлена изцяло или частично или е оставена
без отговор в срока по ал. 3, рекламантът може да предяви иск пред съда, без
да е необходимо да спазва преди това разпоредбата на ал. 4 от същата
разпоредба. Иск пред съда за решаване на спора може да се предяви и след
прилагане на разпоредбата на ал. 4.
От изложеното следва, че при всички случаи, когато се претендират вреди,
вследствие неспазване на сроковете за доставяне на пощенските пратки и на
пощенските парични преводи, посочени в общите условия на договора с
потребителите, следва да се проведе рекламационно производство, като едва
4
при наличие на предпоставките по чл. 86, ал. 5 ЗПУ /ако рекламацията е
отхвърлена изцяло или частично или е оставена без отговор в срока по чл. 86,
ал. 3 ЗПУ/, за рекламанта възниква правото да предяви иск пред съда /в този
смисъл решение № 268 от 28.05.1997 г. по гр. д. № 79/1997 г. на ВКС и
решение № 3334 от 22.04.2016 г. по гр. д. № 6573/2015 г. на Софийски
градски съд, ІІ-Е състав/. Ето защо провеждането на процедура по
рекламация е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
надлежното упражняване на правото на иск, когато се твърди
отговорност на пощенския оператор в някоя от хипотезите по чл. 85, ал.
1 от ЗПУ, какъвто е настоящият случай – искът за присъждане на
обезщетение за пропуснати ползи се основава на твърдения, че през месеците
през декември 2016 г. и януари 2017 г. е било налице значително забавяне в
доставката на пратки от страна на ответника за Италия, които твърдения са
относими към ангажиране отговорността на пощенския оператор по чл. 85, ал.
1, т. 3 ЗПУ.
В исковата молба не се твърди да е проведена процедура по рекламация във
връзка с неспазване на сроковете за доставяне на пощенските пратки до
Италия. Същите не са и индивидуализирани, освен чрез посочване на период
декември 2016 г. – януари 2017 г. В първото съдебно заседание ищецът е
представил справки извлечения от профила си, създаден на електронната
страница на ответника, като същите не са били приети от
първоинстанционния съд, тъй като не са представени в цялост. Дадена е
възможност на ищеца да ги представи в следващото съдебно заседание.
Същият представя списък с рекламации за пратки, изпратени през ноември
2016 г. Същевременно ответникът също представя справка за заведени
рекламации за забавени доставки на международни пратки н фирма „В.А.“
ЕООД, като в същата се съдържа информация за заведени рекламации за
пратки, изпратени през ноември 2016 г. Налице е съвпадение между
твърденията на страните по отношение на пратките, за които се твърди да е
извършена рекламация.
От ищеца с исковата молба е представена справка за забавени доставки от
„Б.п.“ ЕАД към държава получател Италия за м.12.2016 г., като датите на
изпращане на пратките, за които се претендира да са забавени, са от 1.12.2016
г. до 29.12.2016 г. За тези пратки по делото няма доказателства да е проведена
процедура по рекламация. Ответникът оспорва такава да е провеждана.
Следва да се отбележи, че при липса на индивидуализация на пратките, по
отношение на които се твърди неспазване на сроковете за доставяне, освен
чрез периода, през който са изпратени – декември 2016 г. и януари 2017 г.,
въззивният съд не може да приеме, че проведените процедури по рекламация
на пратки, изпратени през ноември 2016 г., касаят пратките, изпратени през
декември 2016 г. и януари 2017 г., още повече, че съгласно приложения към
исковата молба списък неспазване на срока се твърди са пратки, изпратени в
периода 1.12.2016 г. – 29.12.0216 г. Ето защо възражението на ответника за
недопустимост на иска е основателно в тази част.
За преценка допустимостта на иска е ирелевантно обстоятелството дали
съгласно приложимата нормативна уредба /ЗПУ и Всемирната пощенска
конвенция от 2015 г./ и уговореното между страните /включително в общите
условия на ответника/ съществуват материалноправните предпоставки за
5
присъждане на обезщетение за пропуснати ползи, вследствие неспазване на
сроковете за доставяне на пощенските пратки за период декември 2016 г. и
януари 2017 г.
Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде обезсилено като
недопустимо в частта, с която в полза на ищеца е присъдена сумата от 792,68
лв. – пропуснати ползи в резултат на спиране на продажбите на ищеца чрез
Amazon Италия в резултат на неточно изпълнение на задължението за
доставка на пратки.
В останалата част решението е допустимо, тъй като ищецът основава иска си
за присъждане на сумата от 3251,19 лв. на обстоятелството, че ответникът е
преустановил временно приемането на пратки за САЩ за сочения в исковата
молба период. Подобен състав на отговорност на пощенския оператор не е
уреден в чл. 85, ал.1 ЗПУ, поради което е допустимо предявяването на иск за
ангажиране отговорността на пощенския оператор на това основание по реда
на общия исков процес без провеждане на рекламационно производство.
Във въззивната жалба е релевирано оплакване, че първоинстанционният съд е
допуснал съществено процесуално нарушение при мотивиране на решението
чрез дословно възпроизвеждане на съдържанието на исковата молба в
мотивите на съдебното решение. Оплакването е основателно. Въззивният съд
споделя разрешенията на трайната и задължителна практика на Върховния
съд и на Върховния касационен съд относно начина на мотивиране на
съдебното решение. С Постановление № 1 от 13.VII.1953 г. на Пленума на ВС
се приема, че съдебното решение трябва да бъде правилно, законосъобразно и
убедително. То трябва да дава отговор на всички изисквания, поставени пред
съда чрез иска, то трябва да създава увереност в неговата безусловна
законосъобразност, правилност и справедливост, да убеждава, че отговаря на
обстоятелствата по делото и на обективната истина. В постановлението е
прието, че мотивировъчната част на решението е особено важна. Тя съдържа
кратък отговор на важните и съществени въпроси, поставени за разрешаване
по делото. Тя трябва да съдържа необходимите фактически и правни
съображения, изложени кратко и пълно. Мотивите трябва да бъдат точни,
ясни и убедителни. Така се разрешава успешно задачата на правосъдието:
правилно и законосъобразно разрешаване на конкретен спор между страните,
като се защитава нарушеното или оспорвано право. Особено важно е съдът да
установи правилно фактите и да ги прецени от гледището на закона. Той
трябва конкретно, точно и ясно да каже какво приема за установено относно
фактическите положения, да посочи върху кои доказателства основава
приетата за установена фактическа обстановка, а когато по делото са събрани
разноречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои
не, кои възприема и кои не.
Дословното възпроизвеждане на съдържанието на исковата молба като
мотиви на съдебното решение следва да се приравни на пълна липса на
мотиви, поради което несъмнено представлява съществено нарушение на
процесуалните правила.
В решение № 360 от 13.06.2014 г. по гр. д. № 796/2012 г. на ВКС, ІV г.о., се
приема, че липсата на мотиви на съдебното решение е нарушение на чл. 236,
ал. 2 ГПК, което следва да бъде отстранено от въззивната инстанция, но само
6
по себе си не е основание нито за отмяна, още по-малко за обезсилване или
прогласяване нищожността на първоинстанционното решение.
Ето защо първоинстанционното съдебно решение не следва да бъде отменяно
само на това основание, въпреки допуснатото от първоинстанционния съд
съществено процесуално нарушение.
По същество първоинстанционното решение е неправилно в частта, с която е
осъден ответникът „Б.п.“ ЕАД да заплати на „В.А.“ ЕООД сумата в размер на
3 251, 19 лева – претърпяна загуба от неизпълнение на задължения за
доставка на пратки до САЩ по Договор от 29.01.2016 г.
Безспорно между страните е обстоятелството, че същите са сключили договор
№ 5-06-88 от 29.01.2016 г. с предмет изпълнение от страна на ответника на
услугата приемане, обработване, пренасяне и доставка на кореспондентски
пратки, пощенски карти, печатни произведения, малки пакети и секограми
от/на адреса на възложителя „В.А.“ ЕООД, в замяна на което възложителят се
е задължил да заплаща веднъж в месеца по банковата сметка на „Б.п.“ ЕАД
услугите, извършени от изпълнителя, съгласно действащите в момента на
извършването им „Цени на пощенски услуги“. По делото са представени
общи условия на договора с потребителите на универсалната пощенска
услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „Б.п.“ ЕАД. Страните не
спорят, че това са приложимите към сключения между тях рамков договор
общи условия, като се позовават на съответни клаузи от тях в подкрепа на
твърденията си.
От доказателствата по делото – представеното от ответника писмо изх.№ РУ-
01-592/15.12.2016 г. от директора на дирекция „Пощенски услуги и
логистика“ до директорите на РУ „Б.п.“ и др. се установява, че поради
претовареност на основни международни летища, поради значително
увеличение на обемите във връзка с Коледните и Новогодишните празници,
както и стачните действия на един от най-големите превозвачи, от 15.12.2016
г. до второ нареждане се преустановява приемането на изходящи EMS
пратки за САЩ, Китай (без Хонг Конг) и Южна Корея. В посоченото писмо
се дават указания на клиентите да се предлага изпращането на пратки
чрез универсална пощенска услуга (писмовни пратки или колети). При
приемане на международни писмовни пратки и колети са дадени указания
клиентите да се уведомяват за потенциално закъснение и неспазване срока за
доставка, поради гореспоменатите причини.
От писмо с изх.№ 47-04-598/22.12.2016 г. от директора на дирекция
„Пощенски услуги и логистика“ до директорите на РУ „Б.п.“ и др. се
установява, че забавянията в превоза на пощенски пратки от България до
САЩ продължават, поради силно ограничения капацитет на авиолиниите.
Непрекъснато се търсели алтернативни възможности за експедиране на
пратките, като в последните дни били експедирани минимални количества.
Във връзка с това от 22.12.2016 г. се създава организация за приемане на
писмовни пратки, колети и EMS пратки за САЩ при условие, че клиентите са
предупредени за възможните закъснения, чрез подписване на декларация за
информирано съгласие.
От писмо изх.№ РУ-01-4/6.01.2017 г. от директора на дирекция „Пощенски
услуги и логистика“ до директорите на РУ „Б.п.“ и др. се установява, че се
7
нормализира превозът на пощенски пратки от България за САЩ, като в тази
връзка от 7.01.2017 г. се създава организация за преустановяването на
попълването на декларация за информирано съгласие за възможни
закъснения при приемане на писмовни пратки, колети и EMS пратки за САЩ.
Представено е писмо от 11.05.2018 г. „Луфтханза Карго“, с което се
съобщава, че за периода от 2009 г. до 11.05.2018 г. „Б.п.“ ЕАД е в договорни
отношения с Луфтханза Карго АГ относно превоза на международната
въздушна поща извън София.
Представено е и уведомление от официалната електронна страница на
„Луфтханза Карго“ от 12.12.2016 г. относно налагане на ембарго във връзка с
цялата въздушна поща до дестинациите Ню Йорк, Пекин и Сеул до следващо
нареждане. В тази връзка е представено и писмо от Луфтханза Карго АГ,
съставено по повод издадено съдебно удостоверение за снабдяване с него от
страна на ответника, в което се удостоверява, че Луфтханза Карго АГ е
наложило временно ембарго върху транспортирането на въздушна поща,
поради стачни действия в периода 23.11.2016 г. – 30.11.2016 г., както и
поради транспортни ограничения до Ню Йорк, Пекин и Сеул от 12.12.2016 г.
до 22.01.2017 г.
От ищеца са представени извлечения от електронната страница на „Б.п.“
ЕАД, от които е видно, че към дата 16.12.2016 г. е било публикувано
уведомление от „Б.п.“ ЕАД, че преустановяват приемането на изходящи
куриерски пратки (EMS) за САЩ, Китай (без Хонг Конг) и Южна Корея.
Информират се клиентите, че продължават закъсненията при доставката на
входящи и изходящи международни пощенски пратки, колети и куриерски
(EMS) пратки.
В извлечение от електронната страница на ответника от 17.12.2016 г. е
посочено, че от 16.12.2016 г. временно е преустановено приемането на
писмовни пратки, колети и куриерски (EMS) пратки за САЩ, поради
невъзможност за въздушен превоз.
Представените по делото доказателства са противоречиви по отношение на
обстоятелството относно вида пратки, приемането на които е било
преустановено в периода 16.12.2016 г. – 22.12.2016 г. Съгласно представените
от ответника писма, както и обявлението от електронната му страница от
16.12.2016 г., преустановяването на приемането на пратки е касаело EMS
пратки, а съгласно обявлението на електронната страница на ответника от
17.12.2016 г., преустановяването на приемането на пратки е касаело и
писмовни пратки, колети и куриерски (EMS) пратки за САЩ.
Обявлението от дата 17.12.2016 г. се явява изолирано спрямо останалите
приети по делото доказателства. Видно от писмата с указания от директора на
дирекция „Пощенски услуги и логистика“ до директорите на РУ „Б.п.“ и др.,
преустановяване на приемането на други пратки, извън EMS пратки, не е било
указано. Напротив – в писмото от 16.12.2016 г. са дадени указания на
клиентите да се предлага изпращането на пратки чрез универсалната
пощенска услуга (писмовни пратки или колети). На 22.12.2016 г. са дадени
указания, че следва да се създаде организация по приемането на пратки,
включително EMS пратки, считано от тази дата, като клиентите бъдат
предупредени за възможни закъснения чрез подписване на декларация за
8
информирано съгласие.
Следователно не се установява по безсъмнен начин, че за периода 16.12.2016
г. – 7.01.2017 г. ответникът е преустановил приемането на пратки по
универсалната пощенска услуга.
В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно чл. 1, т. 1.14 от Всемирната
пощенска конвенция /ВПК/ (2015 г.), универсална пощенска услуга
представлява услуга с определено качество, която се предоставя непрекъснато
на всички потребители на основни пощенски услуги във всяка точка от
територията на страната и на достъпни цени.
Съгласно чл. 3 от ВПК (2015 г.), с оглед да се поддържа концепцията за
единност на пощенската територия на Съюза, страните-членки трябва да
гарантират, че всички потребители/клиенти се ползват от правото на
универсална пощенска услуга, която включва непрекъснато предоставяне на
основни пощенски услуги с определено качество до всяка точка от тяхната
територия на достъпни цени.
Съгласно чл. 16, т.1.1 от ВПК (2015 г.), страните-членки или техните избрани
оператори могат да се споразумеят помежду си да участват в следните услуги,
които са описани в Правилниците: 1.1. EMS, която е експресна пощенска
услуга, предназначена за документи и стоки, и представлява, доколкото е
възможно, най-бързата пощенска услуга, използваща физически средства.
Тази услуга може да бъде предоставяна на базата на Стандартното
многостранно споразумение за EMS или чрез двустранни споразумения.
Ищецът и ответникът не спорят, че договорът, сключен между тях, касае
извършване на универсална пощенска услуга от страна на ответника, а не
EMS услуга. Твърдения, че ответникът се е задължил да осъществява EMS
услуга, липсват в исковата молба и в становищата на ищеца в хода на делото.
Напротив – същият се позовава на клаузи от общите условия на договора с
потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични
преводи, извършвани от „Б.п.“ ЕАД.
От доказателствата по делото безсъмнено се установява, че ответникът е
преустановил приемането на изходящи EMS пратки за САЩ, като
съгласно писмото от 15.12.2016 г., адресирано от директора на дирекция
„Пощенски услуги и логистика“ до директорите на РУ „Б.п.“, на клиентите е
следвало да се предлага изпращането на пратки чрез универсална
пощенска услуга, като по отношение именно на тази услуга ищецът е
имал договор с ответника.
Дори да се приеме, че обявлението от 17.12.2016 г. на електронната страница
на ответника касае преустановяване на приемането на пратки до САЩ,
включително чрез универсална пощенска услуга, доказателства за което не са
представени по делото, то това преустановяване е касаело период 17.12.2016
г. – 22.12.2016 г., когато се подновява приемането на пратки, включително
EMS пратки, при подписване на декларация от страна на клиентите, че
същите са предупредени за възможните закъснения.
От дотук изложеното следва изводът, че не се установява твърдението на
ищеца, че ответникът е преустановил приемането на пратки до САЩ чрез
универсалната пощенска услуга за периода 16.12.2016 г. – 7.01.2017 г.
9
Доколкото не се установява твърдяното неизпълнение, искът е неоснователен
на това основание. Може да се приеме, че е било налице антиципирано
неизпълнение, предвид изричното изявление на ответника относно очаквани
закъснения на доставките на пратки до САЩ. Само по себе си обаче то не е
основание за ангажиране на отговорността на ответника за неизпълнение –
ищецът е имал възможността да избере какви действия да предприеме за
обезпечаването на собствения си интерес, като решението му да обезпечи
точното изпълнение на неговите договори с трети лица чрез възлагане на
други пощенски оператори доставянето на пратки до САЩ за процесния
период не може да бъде основание за ангажиране отговорността на ответника
за виновно неизпълнение на процесния договор, при липса на данни, че
същият е преустановил приемането на пратки по универсалната пощенска
услуга, ползвана от ищеца, както се твърди в исковата молба.
Все пак с оглед пълнота на изложението следва да се отбележи, че е
основателно и възражението на ответника, че е била налице непреодолима
сила, която е препятствала точното изпълнение на договора между страните.
Съгласно чл. 306, ал. 2 ТЗ, непреодолима сила е непредвидено или
непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след
сключването на договора. Съгласно § 1, т. 21 от ЗПУ "непреодолима сила" е
непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер,
възникнало след сключването на договора. Несъмнено се установява, че от
2009 г. до 11.05.2018 г. „Б.п.“ ЕАД е в договорни отношения с Луфтханза
Карго АГ относно превоза на международната въздушна поща извън София
/съгласно удостоверение, издадено от Луфтханза Карго АГ – л. 224 от
първоинстанционното производство/. Установява се, че от Луфтханза Карго
АГ е било наложено временно ембарго върху транспортирането на въздушна
поща, поради стачни действия на служителите на този превозвач в периода 23
– 30.11.2016 г. и поради транспортни ограничения до Ню Йорк, Пекин и Сеул
от 12.12.2016 г. до 22.01.2017 г. Стачката на служители на трето лице, с което
ответникът е сключил договор за превоз на международната въздушна поща
извън София, сама по себе си е обстоятелство от непредвидим и непреодолим
характер. Такова е и наложеното от същия превозвач ембарго върху
транспортирането на въздушна поща до САЩ.
Ето защо предявеният иск за присъждане на сумата от 3 251,19 лв. –
претърпяна загуба от неизпълнение на задължения за доставка на пратки до
САЩ по сключения между страните договор, макар и допустим, е
неоснователен.
Поради несъвпадане на изводите на въззивния съд с тези на
първоинстанционния по отношение основателността на този иск,
обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено в частта, с
която е осъден ответникът „Б.п.“ ЕАД, с ЕИК ****, да заплати на „В.А.“
ЕООД, с ЕИК ****, сумата в размер на 3 251,19 лева претърпяна загуба от
неизпълнение на задължения за доставка на пратки до САЩ по Договор от
29.01.2016 г.
При този изход на делото право на разноски има ответникът. Същият
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции. Съдът определя размера му по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с
чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
10
помощ – 100 лв. за първоинстанционното и 100 лв. за въззивното
производство. В полза на ответника следва да се присъди и заплатената
държавна такса за въззивното производство в размер от 90,50 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 153694 от 18.07.2020 г. по гр.д. № 20643/2018 г. на
Софийски районен съд, 59 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с
решение № 20075117 от 23.03.2021 г. по същото дело, в частта, с която е
осъден ответникът „Б.п.“ ЕАД, с ЕИК ****, да заплати на „В.А.“ ЕООД, с
ЕИК ****, сумата в размер на 792,68 лева, представляваща пропусната полза
в резултат на неточно изпълнение на задължения за доставка до Италия по
Договор от 29.01.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 28.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като
ПРЕКРАТЯВА делото в тази част.
ОТМЕНЯ решение № 153694 от 18.07.2020 г. по гр.д. № 20643/2018 г. на
Софийски районен съд, 59 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с
решение № 20075117 от 23.03.2021 г. по същото дело, в частта, с която е
осъден ответникът „Б.п.“ ЕАД, с ЕИК ****, да заплати на „В.А.“ ЕООД, с
ЕИК ****, сумата в размер на 3 251, 19 лева, представляваща претърпяна
загуба от неизпълнение на задължения за доставка на пратки до САЩ по
Договор от 29.01.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 28.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както
и в частта за присъдените разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „В.А.“ ЕООД, с ЕИК ****, срещу „Б.п.“ ЕАД, с
ЕИК ****, иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника за заплати на ищеца сумата в размер на 3 251,19 лева,
представляваща претърпяна загуба от неизпълнение на задължения за
доставка на пратки до САЩ по Договор от 29.01.2016 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.03.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „В.А.“ ЕООД, с ЕИК ****, да заплати на „Б.п.“ ЕАД, с ЕИК ****,
сумата от 290,50 лв. – съдебни разноски за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по аргумент
от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11