Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 25.06.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет
и седми май през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 567 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Установителен иск по
чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр.чл.410, ал.1, т.3 от КЗ, във връзка с чл. 50 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба на ищеца ”Дженерали Застраховане” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 68,
представлявано от изп. директори Д.Х.Д. и Ж.М.Д.,чрез пълномощника адв.Д.Х.,***,
ЕИК ********* с адрес гр.Велинград, бул. “Хан Аспарух” № 35.
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 415
от ГПК, вр. чл. 422 ГПК - за признаване за установено в отношенията между ищец
и ответника, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на общо
709,98лв., в това число: 683,23 лв.- главница, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди настъпили в
резултат на ПТП от 11.08.2019 г., поради попадане на лек автомобил в
необезопасена дупка и 26,75 лева -
мораторна лихва за забава за периода от 04.11.2019 г. до 23.03.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на завеждане исковата молба до
окончателното й изплащане, за което задължение е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№ 326/2020г. по описа на Велинградски районен съд.
Ищецът твърди, че на 11.08.2019 г. по време на
движение в гр. Велинград, на ул. „Тошо Стайков“, при отклонение за комплекс
„Боров парк“ е настъпило ПТП, при което лек автомобил марка „Киа“, модел
„Спортидж“, с рег. № СВ 2794 КХ, управляван от В.В.П., попаднало в
необезопасена и несигнализирана по нормативно установения ред дупка, в резултат
на което са му били нанесени материални вреди.
Настоява се на това, че виновното поведение на
Община Велинград се изразявало в бездействие и то било в причинната връзка с
нанесените материални вреди по лек автомобил марка „Киа“, модел „Спортидж“, с
рег. № СВ 2794 КХ.
Твърди също, че в резултат на гореописаното
пътно-транспортно произшествие, на 12.08.2019г. в „Дженерали Застраховане” АД
било подадено искане за оценка на вреди по МПС от водача на застрахования
автомобил и била заведена преписка по щета № *********. Причинените имуществени
вреди на собственика на лек автомобил марка „Киа“, модел „Спортидж“, с рег. № СВ
2794 КХ били описани от експерти на Дружеството. „
Съгласно уговореното в Общите условия към
застрахователния договор „Каско на МПС” било определено застрахователно
обезщетение. Стойността на необходимите части и материали, както и стойността
на необходимия труд за възстановяване на лек автомобил марка „Киа“, модел
„Спортидж“, с рег. № СВ 2794 КХ възлизали на 668.23 лева. След прихващане на
премия за дозастраховане в размер от 9,00 лв. и данък върху застрахователните
премии в размер от 0,18лв., сумата от 659,05 лв. била изплатена на водача на
застрахованото МПС от „Дженерали Застраховане” АД по банков път, с преводно
нареждане № 201В1О01927002НР от 27.09.2019г.
Основанието за ангажиране на договорната отговорност
на „Дженерали Застраховане” АД било настъпилото застрахователно събитие,
съгласно покритието по клауза “Пълно Каско” от Общите условия към
застрахователния договор. А съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 от
Кодекса за застраховане, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпвал в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Настоява се и на това, че отговорността на ответника
се основавала на обстоятелството, че увреждането на застрахования автомобил
било в резултат на неподдържането, неизправността на пътния участък, на който е
реализирано пътнотранспортното произшествие, както и неотстраняването и/или
несигнализирането на съществуващите препятствия по него. Община Велинград била
задължена да поддържа с грижата на добър стопанин изправността на местната
пътна мрежа - публична общинска собственост, което задължение в случая не било
изпълнено.
Твърди още, че с писмо с обратна разписка изх.
№*********/01.11.2019 г., получено от представител на Община Велинград на
04.11.2019г., ответникът бил поканен доброволно да заплати на ищеца сумата от
683,23 лева, представляваща сбор от изплатеното от „Дженерали Застраховане” АД
застрахователно обезщетение от 659,05 лв., премия за дозастраховане в размер от
9,00 лв. и данък върху застрахователните премии в размер от 0,18лв. и ликвидационни разноски в размер на 15.00
лева. Но така дължимата сума и до днес не била възстановена на
застрахователното дружество.
За конкретния случай ищеца инициирал производство по
реда на чл.410 от ГПК. По образуваното ч.г.д. № 326/2020 по описа на Районен
съд Велинград, 5 състав била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение. По същата било депозирано възражение от длъжника, за което ищеца
бил уведомен на 28.07.2020 г. Предвид гореизложеното, за ищеца възникнал правен интерес за завеждане на
настоящото съдебно производство.
Въз
основа на така очертаната обстановка се
иска за признаване за установено в отношенията между ищец и ответника, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на общо 709,98лв., в
това число: 683,23 лв.- главница, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди настъпили в резултат на ПТП от
11.08.2019 г., поради попадане на лек автомобил в необезопасена дупка и 26,75
лева - мораторна лихва за забава за
периода от 04.11.2019 г. до 23.03.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане исковата молба до окончателното й изплащане,
за което задължение е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 326/2020г. на
ВлРС. Претендира и направени в заповедното и исковото производство, включително
и адвокатско възнаграждение за двете производства.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор
от ответната Община Велинград, в който оспорва иска по основание и по размер,
като го и намира за неоснователен по същество. Поради това и се иска да бъде
отхвърлен. Излага следните съображения: Липсвали доказателства за механизмът на
произшествието и състоянието на МПС към момента на възникване на ПТП.
Механизмът на произшествието бил възприет от застрахователя само по данни на
водача на МПС. От тях не можело да бъде установено, че лек автомобил марка
„Киа”, модел „Спортидж” с рег. № СВ 2794 КХ е участник в ПТП по време, място и
начин, така както било отразено в същите, както и дали процесния лек автомобил
е бил здрав преди преминаването по улицата. Всички документи за настъпване
застрахователно събитие били съставени само и единствено въз основа на
обяснения на лица, които изцяло са заинтересовани от случая и не притежавали
доказателствена стойност по отношение на описаните в тях факти и обстоятелства.
Липсвали данни за сигнализиране до компетентните органи на МВР. В Констативен
протокол от оглед от 19.09.2019 г. изрично било посочено, че водачът на МПС не
се е обърнал към компетентните органи МВР, за да докладва за настъпилия
инцидент. В тази връзка водачът бил могъл да подаде сигнал на тел. 112 за
претърпяно ПТП и да бъде записан в регистъра за сигнали на РУ-Велинград, както
и да посети сектор "Пътна полиция", за да уведоми за инцидента и да
бъде тестван за употреба на алкохол. Освен това, разпоредбата на чл.6, т.4 от
Наредба № 13-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към
Гаранционния фонд /Обн. Дв бр. 8 от 30.01.2009г./ не изключвала задължението на
водача да сигнализира за настъпило ПТП, дори същото да не се посещава от
органите на МВР и да не се съставят документи за повреди на МПС, когато не са
причинени от друго ППС.
Твърди също, че със Заповед № 549 от 08.04.2019г. на
Кмета на община Велинград бил въведен временен режим на движение със спиране на
движението на МПС по улица „Тошо Стайков” за периода от 09.04.2019г. до отмяна
на заповедта. За въвеждането на временната организация за безопасност на
движението бил съставен Протокол № 92-00/1351 от 22.04.2019г. Протоколът бил
подписан и от представител на РУ-Велинград. Така въведения временен режим на
движение със спиране на движението на МПС бил отменен със Заповед №
1570/21.10.2020 г. на Кмета община Велинград. Към момента на инцидентът
преминаването на МПС по улица „Тошо Стайков” било забранено. Улицата е била в
процес на ремонт, но въпреки това водачът е преминал по нея. Тъй като, водачът
не бил сигнализирал компетентните органи на РУ-Велинград за настъпилия
инцидент, то и не била дадена възможност да бъдат събрани данни за състоянието
на водача, както и за евентуалната скорост на движение на автомобила. В
приложеното Искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“ били
описани вида на щетите и обстоятелството, че щетите са настъпили в тъмната част
на денонощието (22:30 часа). Предвид това не можело да бъде направен еднозначен
извод за начина на възникване на щетите.
Считат, че в настоящият случай са налице факти и
обстоятелства, ангажиращи вината на водача на МПС и обуславящи евентуално
съпричиняване на насените вреди.
По тези съображения се иска отхвърляне на иска, като
неоснователен.
В о.с.з. ищецът, чрез
пълномощника си адв.Х., с писмена молба подържа
исковете и иска уважаване на същите с подробни съображения в писмена защита.
В о.с.з. ответникът, чрез
представителите си юриск.Вецов и юриск.Керина, оспорва иска, поддържа
възраженията си, с подробни съображения в писмена защита.
Съдът, като разгледа събраните по делото
доказателства, представени от ищеца, заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. № 326/2020г. на ВлРС, с
постановената по същото Заповед №121/ 05.06.2020г., се установява да е
разпоредено ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД, ЕИК ********* –гр.Велинград, да заплати на ”Дженерали застраховане” АД - гр.София, следните
суми: Сумата от общо 683,23лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „каско“ - ЗП № 031218042021823 за
вреди от ПТП, настъпило на 11.08.2019г. в гр.Велинград, при което е увреден
л.а. марка „Киа” с рег. № СВ 2794 КХ, в т.ч. 668лв. обезщетение и 15лв., както
и 26,75лв. –мораторна лихва за периода от 04.11.2019г. до 23.03.2020г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 04.06.2020г. до изплащане на
вземането, както и разноски от 25лв.- държавна такса и 360.00 лв. – адв.възнаграждение.
Издадената ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 326/2020г.
на ВлРС е връчена на длъжника Общ.Велинград на 16.06.2020г. На 08.07.2020г. е
постъпило възражение по чл.414 от ГПК от длъжника, поради което на заявителя
е указано на осн. чл.415, ал.1 от ГПК,
със съобщение връчено му на 28.07.2020г., възможността да предяви иск. Такъв е
предявен от него на 17.08.2020г. и в
указания едномесечен срок. Изложеното сочи, че установителният иск е допустим.
По делото няма данни, а не се твърди да е
съставян Протокол за ПТП от РУ-Велинград към МВР във връзка с настъпило ПТП на 11.08.2019г.,
като при преминаването автомобила „Киа” с рег. № СВ 2794 КХ той да е попаднал в
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно.
По делото е представена и ЗП № 031218042021823 за
застраховка „Каско“, сключена между В.В.П. *** и ”Дженерали застраховане” АД -
гр.София, във връзка с л.а. “Кия“ с рег. № СВ 2794 КХ, със срок на валидност от
11.11.2018г. до 10.11.2019г.
При което безспорно се установява, че и към
момента на настъпване на ПТП - 11.08.2019г. -за увредения л.а. „Кия“ с ДКН СВ 2794 КХ е
имало действаща застраховка Каско.
По повод на това ПТП, след подадено на
12.08.2019г. от увреденото лице В.В.П. Искане за оценка на вреди по Застраховка
„Каско“ е образувана преписка щета № *********/12.08.2019г. при застрахователя ”Дженерали
застраховане” АД. При извършения оглед на лек автомобил марка „Кия“ модел „Спортидж",
с ДКН СВ 2794 КХ били констатирани увреждания по предна броня, кора под
двигател, охладителен радиатор, интеркулер, климатичен радиатор, рамка
радиатори. Освен това от служител на застрахователя –Ангелина Гагова е съставен
Констативен протокол за оглед на мястото, извършен на 19.09.2019г., във връзка
мястото на произшествието. Видно от него то е настъпило на отклонение за
паркиране към сграда с апартаменти за гости „Боров парк“ от ул.“Тошо Стайков“ №4. По преписка щета №
*********/12.08.2019г. след техническа експертиза, заключение по техническа
експертиза и Ликвидационен акт по щета е установена стойност на нанесените имуществени
вреди в размер на 668,23лв., като за плащане и сума в размер на 659,05лв., след
приспадане на премия за дозастраховане от 9,00 лв. и данък върху
застрахователните премии от 0,18лв.
С платежно нареждане от 27.09.2019г. ищеца ”Дженерали застраховане” АД е изплатил на собственика В.В.П. на увреденото
МПС сумата от 659,05лв.– застрахователно обезщетение по щета №
*********/12.08.2019г.
Установява се също, че с писмо изх. № ********* ответната
Община Велинград е поканена да възстанови на ищеца ”Дженерали застраховане” АД изплатеното
застрахователно обезщетение от 668,23лв. и 15,0лв.-ликвидационни разходи, в което
писмо е даден десет дневен срок за доброволно изпълнение. Това писмо е получено
от ответника на 04.11.2019г. – видно от обратна разписка.
Получаване на регресната покана има значение когато
ищецът претендира законна лихва за забавено плащане, мораторна лихва. С
исковата молба ищецът претендира 26,75 лева - мораторна лихва за периода от 04.11.2019г.
до 20.03.2020г. Началната дата на периода на забавата съвпада с дата на
получаване на регресната покана. Не отчетен обаче дадения с нея срок за
доброволно изпълнение от 10 дни. Тоест до 14.11.2019г. ответникът е могъл да
удовлетвори регресната претенция на ищеца, и от следващия ден 15.11.2019г. вече
е налице забава за изпълнение.
Всъщност горната фактическа обстановка не и
оспорена от ответника. Единствените възражения са четири –неясен механизъм на
ПТП, липса на протокол за ПТП, както и липса
на причинно - следствена връзка между твърдяното
пътно произшествие и декларираните от водача имуществени вреди по автомобила
Наличие на съпричиняване от страна на собственика на автомобила за настъпване
на вредите, тъй като участъка от пътя по който се движил е бил затворен за
движение поради ремонт.
За доказване на твърденията си ответникът е
представил Заповед № 549/08.04.20219г. на кмета на общ.Велинград, с която е
въведен временен режим на движение със спиране на движението на МПС по ул.“Тошо
Стайков“ от кръстовище с ул.Пушкин до кръстовище с ул.Евлоги Георгиев,
включително и моста, поради реконструкция на водопроводната мрежа по ул.“Тошо
Стайков“, съгласно одобрен проекта за ВОБД – за периода от 09.04.2019г. до
отмяната на заповедта. С протокол № 9200/1351 от 22.04.2019г. тричленна комисия
е установила да изпълнен на място проекта за ВОБД.
Видно от Заповед № 1570/21.10.2019г. на кмета на
общ.Велинград, с нея е отменен временния режим за спиране на движението по ул.“Тошо
Стайков“.
Безспорно се установява по делото, че ул.Боров
парк, където се твърди да е настъпило ПТП-то попада в участъка в който е
въведен временен режим на движение със спиране на движението на МПС по ул.“Тошо
Стайков“. Същото е настъпило на 11.08.2019г., тоест по време в което е
действала временна забрана за спиране на движението, въведена реално от 22.04.2019г.
и отменена на 21.10.2019г. със горната Заповед № 1570.
По делото е разпитан свидетеля на ищеца-В.В.
Попоп, от показанията на който се установява следното: В блока, който е
известен в града като „Боров парк“ неговото
семейството имало две студия. В деня на инцидента свидетелят идвал от София и било
доста късно вечерта. Във Велинград се движел по ул.“Тошо Стайков“, като
,дошъл от горната и страна, защото преди
това ходил да остави багаж на свой познат и затова се движел от горе на ул.
Тошо Стайков, по която слизал към тяхното блокче. На тази улица дълго време
имало ремонт с подмяна на тръби, но по това време вече бил приключил
ремонта. За това и не очаквал, че ще има проблем. На мястото на инцидента нямало вече знаци за извършващи се ремонтни
действия, тъй като ремонта бил приключил и официално се водело, че ремонта е приключил. Ремонт бил правен на цялата улица, като били
сменяни тръбите, но вече бил положен асфалта. За да отиде до своя имот,
трябвало да направи ляв завой от ул.“Тошо Стайков“ за да се влезе в паркинга.
Свидетелят твърди още, че дълго време на
самия вход на паркинга имало голяма
бабуна, която сега била малко заравнена. Понеже я знаел тази бабуна, винаги карал
така, че тя да остане между двете колела на автомобила му, който бил по-висок и затова можело да се мине. Понеже било вечер -
след 22.00 часа и не можах да види наличието на дупка. Освен това първо се
изкачвал автомобила на горе и губел видимост. Твърди и, че както се изкачвал на
горе автомобила, той изведнъж рязко паднал от дясната страна и се чул тъп удар.
Тогава слязъл и видял, че от дясно на
бабуната има доста голяма изровена дупка, образувала се в резултата на изхвърлени в
страни няколко павета, поне шест. Дясното колело на колата му било падна в
дупката, която била в дясно от издутината, влязло в тази дупка, а отпред била
опряла колата в бабуната, като отдолу колата
била опряна бабуната. Чул се доста силен удар, след като дясното колело е
хлътнало в дупката, а и като тръгнал отново чул престъргване на автомобила.
Тогава не осъзнал веднага ,че това е някаква по сериозна щета. Колата запалила и той бавно паркирал. Но на
сутринта като слязъл до колата, минавал един човек и му казал, че от долу се е
изкъртило. Като погледнал едно капаче пластмасово се било отворило, а отпред
видял, че и броните от двете страни се били отворили и от долу имало мазна
течност. Това вече му подсказало че
щетата е по сериозна. Оказало се, че е повреден радиатора от долу, някакви
носачи, щипки които го държат. Тези неща се
били ударили в бабуната, като радиатора
бил поел удара от бабуната. Инцидента се случил на ул. Тошо Стайков № 2,
като тогава управлявал автомобил Киа Спортиж. Случил се като идвал от улица Тошо Стайков и на самия
вход на паркинга на блокчето била тази бабуна. Бабуната се намирала на тротоара
и точно преди алейката.
Било направено така, че се минавало през тротоара за да се влезе в паркинга и имало алейка към паркинга. Качвали
се на тротоара за да влязат в паркинга, тъй като през тротоара било направено
като вход обособен за влизане в паркинга. Бабуната била кръгла и с диаметър около 40 см., висока
около 30 см. и широчината около 35-40 см. Разстоянието на бабуната от уличното
платно било на около два - два и половина метра, която е всъщност тротоара
което е точно преди алейката. В дясно от тази бабуна имало дупка, а като решил
да прекрачи бабуната, дясното колело на колата му хлътнало в дупката. Карал
много бавно, тъй като първо трябвало да се качи на тротоара, а после да премине
през бабуната. Плочките били поставени
от Общината. Според свидетеля там паветата не били добре положени и понеже
влизал автомобили за да зареждат
ресторанта- камиончета и затова се получило това с изравянето на паветата. Това
било проблемно място, а и от собственика на
ресторанта знаел, че няколко коли са имали проблем и там. Свидетелят
твърди още, че когато видял дупката, та било доста сериозна, но сега вече било изравнено за да може по лесно да се качват. Свидетелят
се обадил на свой приятел, който ми бил пращал майстори за апартамента - Веселин Стамболов, за да
му прати момчета, които да оправят дупката. Общината не бил сигнализирал. След това разбрал, че неговия приятел бил пратил
две момчета, които са намерили допълнително павета и са набили паветата и са ги наместили. Свидетелят
не бил присъствал на запълването на дупката, тъй като тогава бил ангажиран с
отремонтирането на автомобила му. Само приятелят му бил там и той видял
дупката. Сочи и, че се обадил тогава на агента от застрахователната фирма. Застрахователите
дошли да направят снимки след около седмица, като служителя ходил на място и
казал, че я вижда бабуната, и че са сложени различни павета. Видял бил къде е
инцидента. Видял и какво и как е станало. Разпитал го и за това какво е как е
станало. Свидетелят
не бил правил снимки на тази дупка, но бил запълнил дупката на втория ден след инцидента. Получил
застрахователно обезщетение.
По делото е приета неоспорена от страните САвТЕ
изготвена от в.л. М., която съдът кредитира като компетентна и безпристрастна.
Видно от заключение по СТЕ се установява
следното: Механизма на настъпване на ПТП-то е следния: По време на движение
автомобила е преминал през повредена част от тротоара към пътното платно, който
бил настлан
с правоъгълни вибробетонни блокчета, на които нямало хоризонтална маркировка
(или вертикална сигнализация) за паркиране на автомобили. На тротоара имало
бабина - „навдигане“ на повърхността на тротоара в определена зона под
въздействието на усилие от развитието на коренова система под това място. Височината
на това „навдигане“ била от порядъка на 10-15 см., което е съпоставимо с
обичайната височина на бордюрите. Изследването на снимката №1 с фотограметрични
методи създавало обосновано съмнение, че там има хлътнатина. По-скоро било
налице само „навдигане“ на тротоара. Според заключение по СТЕ в исковата молба
и приложените доказателства нямало данни, позволяващи еднозначно да се определи
мястото и опише конкретен инцидент (възникнал на 12.09.2016 г.) при контакт в
движение с неравности по ул. „Тошо Стайков“. Приложената снимка (с дата
19.08.2019) изобразявала повредена настилка на пешеходен тротоар, на която се
виждала зона на издуване нагоре (..бабуна“) на тротоарната настилка, но не й да
има дупка. В „Опис – заключение за вреди на МПС“ по застраховка „Каско” на МПС
от 12.08.2019г. били описани повреди на: 1. Лайсна на предна броня -ремонт;
2. Кора под двигател РУС - подмяна; 3. Охладителен
радиатор- подмяна; 4. Интеркулер-ремонт; 5. Климатичен радиатор -ремонт; 6. Основа
предна броня РУС- подмяна; 7. Рамка радиатори РУС- подмяна. Описаните повреди кореспондирали с
обичайните резултати при пропадане на предно колело в дупка на пътното платно. В
тези случаи минималните размери на дупката трябвало да са по-широки от колелото.
Тя трябвало да е достатъчно дълбока (8-10 см.) и с дължина поне 50-60 см. Предният
ръб (граница) на дупката трябвало да е ясно очертан, за да се получи рязко
пропадане, при което еластичният елемент на окачването да се свие (под въздействието
на кинетичната енергия) и бронята да се удари в пътното платно. При пропадане в
такава дупка скоростта при удара в пътното платно е от порядъка на 5-6 км/ч. Ударът
е вертикален спрямо автомобила (бронята и други части разположени в най ниската
зона). Повредите (деформациите) имат ясна посока: отдолу - нагоре. Експерта е
приел, че имуществените вреди, нанесени на застрахования лек автомобил марка
„Киа“, модел „Спортидж“, с рег. № СВ 2794 КХ се намират в причинно - следствена
връзка с инцидент при вертикален удар отдолу на предната броня и най-ниско
разположените детайли пред предния мост на автомобила. В тези случаи ударът се
получава при внезапно пропадане на съответно (предно) колело в дупка дълбока
над 8-10 см. Тогава под въздействието на теглото на автомобила припадащо се на
това колело, предната долна част на автомобила се удряла в пътното покритие. Стойността
на описаните щети, нанесени на лек автомобил марка „Киа“ модел „Спортидж“, с
рег. № СВ 2794 КХ определена към датата на застрахователното събитие
(12.08.2019 г.) е 668.23 лева. Не е известно какъв е размерът на обичайните
ликвидационни разноски, доколкото те са предмет на фирмена политика и няма
пазарна информация в тази насока. В конкретния случай (по литературни данни)
долният край на предната броня на процесния автомобил е на височина около 26
см, а непосредствено пред предните колела просветът е около 22 см. Максималната височина на
бордюр, която автомобилът може да преодолее, зависи от много фактори, като се
започне от наличието на пътници в автомобила, размер и тип на гумите и т.н. до
налягане на въздуха в гумите. Все пак бордюр с височинна около 12 см може да
бъде преодолян сравнително лесно. Същите или сходни имуществени вреди е възможно да
настъпят при слизане на заден ход на процесното МПС от бордюр с височина 16-22
см. Но по правило, бордюрите в населените места са с височина до 12 см. Максималната
височина на бордюр, която автомобилът може да преодолее, зависи от много
фактори, като се започне от наличието на пътници в автомобила, размер и тип на
гумите и т.н. до налягане на въздуха в гумите. Все пак бордюр с височинна около
12 см може да бъде преодолян сравнително лесно.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна съдът формира и правните си изводи.
Очертаната в исковата молба фактическа обстановка
се потвърждава и от съдържанието на всички приложени по делото писмени
доказателства, които не са оспорени от ответната страна.
Възраженията на ответник, че за процесното ПТП не
са уведомени органите на КАТ и не е съставен протокол за ПТП по
образец-приложение № 2 от Наредба №ІЗ-41/21.01.2009 г. се ирелевантни,
доколкото същият попада извън случаите, предвидени с разпоредбата на чл.125 от
Закона за движение по пътищата, в които се изисква задължително посещаване на
мястото на пътнотранспортното произшествие от страна на службите за контрол на
Министерството на вътрешните работи. Отделно от това протоколът за ПТП не
съставлява законоустановена форма за доказване на пътнотранспортно
произшествие, като последното подлежи на установяване посредством всички
допустими по ГПК доказателствени средства. Освен представените по делото
писмени доказателства - декларация и заявление за настъпило застрахователно
събитие, са събрани и гласни доказателства - заключение на вещото лице М. по назначената
САТЕ и показанията на свидетеля В.П.- лицето управлявало автомобила по време на
инцидента. От събраните по делото доказателства категорично се установи
настъпването на процесното ПТП и неговия механизъм.
Съдът намира недоказани възраженията на
ответника, да няма данни за твърдения дефект на пътното платно. Такива се
установиха от показанията на свидетеля, а ответникът не ангажира доказателства
в подкрепа на твърденията си. Процесното ПТП е настъпило, според Искане за
оценка на вреди и Протокол за оглед на място на 11.08.2019г. Инцидента е станал
тротоар към улица „Т.Стайков“, в участък от него обособен за преминаване на МПС
за достъп до паркинг. Установява се също, че на това място е имало бабуна
образувана от навдигане на настилката от кореновата система на дърво, в
резултата на който дефект настилката е компрометирана и се образувала дупка
непосредствено след бабуната, като от нея са липсвали елементи –няколко
павета. Така при движение на МПС марка
„Киа“ модел „Спортидж“, с рег. № СВ 2794 КХ, за достигане до паркинга по този
участък, дясното му колело е попаднало в дупката, а долната част на автомобила
се е ударила в бабуната, като настъпили описаните в описа вреди.
По делото няма данни за това да е възлагано
извършване на ремонт на тротоарната настилка
по ул.“Т.Стайков“ в гр. Велинград. Единствените данни в тази насока за
извършван ремонт на самата улица, свързан с подмяна на тръби. В този смисъл
възражението на ответника, че движението по ул.“Т.Стайков“ в гр. Велинград е
било временно забранено поради ремонт на улицата, дори и това да е било така
към датата на настъпване на ПТП-то, няма никакво отношение към него, тъй като
мястото на настъпването му не на самото пътно платно на тази улица. По същите
съображениея неоснователно е и възражението на ответника за наличие на
съпричиняване от страна на водача на автомобила за настъпване на вредите, тъй
като е нарушил забраната за движение по ул.“Т.Стайков“. В тази връзка следва да
се отбележи, че от ответника не представен изпълнения проект за ВОБД, при което
и няма как да се установи по какъв начин е бил осигурен достъп на собствениците
на имоти в ремонтирания участък до техните жилища. Не са ангажирани и
доказателства за това, че към момента на настъпване на ПТП-то е имало поставена
вертикална или хоризонтална сигнализация, забраняваща движението по ул.“Т.Стайков“
в гр. Велинград в участъка определен за ремонт. Не са агажирани и доказателства
за това, какъв е бил срока на договора за извършване на ремонта с изпълнителя.
Същевременно от показанията на свидетеля се установява, че към 11.08.2019г. – дата на
настъпване на ПТП не имало вече никакви знаци забраняващи движението, а е бил
положен новия асфалт. При което напълно вероятно строителя вече да е бил
приключил с възложените му СМР и да отстранил поставените от него забранителни
знаци по ВОБД.
Данни за поведение на водача на МПС-то, които да
са в причинна връзка с настъпилото ПТП, в смисъл настъпването на вредите да е и
поради виновно или небрежно негово поведение не се установиха по делото. Всъщност
ответникът и не релевирал възражение за съпричиняване на щетите, поради
несъобразяване от страна на водача на скоростта с която се движи с пътната
обстановка. В тази връзка следва да се отбележи, че от една страна задължението
на водачите по чл.20, ал.1, т.2 от ЗДвП, по никакъв начин не ги задължава да се
съобразяват с евентуални дупки по пътя, тъй като по презумпция такива не би
следвало да има, а ако има такива то за е налице неизпълнение на това задължени
следва дупките да са сигнализирани. Именно това обаче в случая не се установява
да е налице. Сигнализирането им е задължение на този, който стопанисва пътя, а
след като ответника в това си качество не изпълнил задълженията си няма как да
черпи права от собственото си недобросъвестно поведение.
Съдът намира недоказани възраженията на ответника,
за липса на причинно следствена връзка с вредите от ПТП и механизма на
настъпването му.
В заключението по СТЕ е посочено, че предвид
механизма ПТП и размера на дупката, то повредите са настъпили от това ПТП и са
в пряка причинна връзка с него. Вещото
лице сочи пазарната цена на повредите в размер на 668.23 лева, точно колкото е изплатеното
от застрахователя обезщетение за стойност на ремонта, след приспадане на премия
за дозастраховане от 9,00 лв. и данък върху застрахователните премии от 0,18лв.
Отговорността на ответната Община Велинград следва
да бъде ангажирана по реда на чл.50 от ЗЗД, тъй като именно тя в настоящия
случай, е собственик на улицата, на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОС, вр. §7,
ал.1, т.4 от ЗМСМА, която съгласно чл.11, ал.1 ЗОС, следва да я управлява с
грижата на добрия стопанин, като е налице обективна възможност за
обезопасяването на улицата. Следва да се посочи още, че съгласно §1, т.6 и 9 от
ДР към Правилника за прилагане на Закона за пътищата, "Пътно платно"
е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на
платното за движение, а "Обхват на пътя" включва платното (платната)
за движение, банкетите, тротоарите, разделителните ивици и др. ограничаващи
пътя. С оглед на това, че наличието на дупка на участък от тротоар обособен за пътното
платно за движение за достъп до паркинг, явяваща се причина за ПТП, е резултат
от бездействието на длъжностните лица, на които е възложила изпълнението на
очертаните по-горе задължения. Следва да се отбележи също така, че съгласно чл.
167 от ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, следва да го поддържат в изправно
състояние, което включва и обозначаване и сигнализиране на препятствия по него,
както и своевременното им отстраняване. А и съгласно чл.8,ал.3 и чл.31 от Закона за
пътищата. Общинските пътища са публична общинска собственост и изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините.
Нормата на чл.50 от ЗЗД установява, че за вреди, произлезли от
каквито и да е вещи отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор
те се намират. В случая отговорността е обективна или безвиновна. Т.е.
собственикът на вещта или лицето, под чиито надзор тя се намира отговарят без
да е налице виновно поведение от тяхна страна, като отговарят само защото са
собственици и защото вещта се намира под надзор на лицето. Безспорно по делото
се установи наличието на твърдените неравности на участък от тротоар обособен
за пътното платно за движение за достъп до паркинг във вида “бабина и след нея дупка”, като и
настъпване на ПТП поради наличието на тази дупка, и настъпила в резултат на
това увреда на автомобила при преминаването през нея.
Ето защо е налице фактически състав визиран в
нормата на чл.50 от ЗЗД. Налице е вреда, съществува и причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат, което се установява и от приетото по делото
заключение по СТЕ. Поради това се установява задължение на ответника за
заплащане на застрахователя- ищец пълния претендиран размер от 683.23 лева -главница представляваща сбор от заплатено от
застрахователя обезщетение за стойността на претърпените от собственика на
увредения автомобил вреди в резултат на виновно бездействие на ответника от 668.23
лева и 15лв. ликвидационни разходи, ведно със обезщетение за забава от подаване
на искова молба, в случая от постъпване
на заявление за издаване на ЗИ в съда - 04.06.2020г. до окончателното плащане,
за което задължение е
издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 326/2020г. по описа на Велинградски
районен съд.
Що се отнася за претенцията на застрахователя за
плащане на сумата от 26,75лв. лихви за забава за периода от 04.11.2019г. до 23.03.2020г.
върху горния размер на главницата, съдът намира следното:
Действително съгласно чл.313 КЗ с изплащане на
застрахователното обезщетение застрахователя встъпва в правата на увреденото
лице, но до размера на заплатеното обезщетение. За да възникне отговорност за
забавено плащане на изплатеното застрахователното обезщетение е необходима
покана, тъй като това задължение не е срочно.
Установява се по делото, че ищцовото дружество в
качеството си на застраховател е изплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер от 659,05
лева с превод по банкова сметка ***.09.2019. По повод на това плащане е
отправил писмено Регресна покана до ответника Община Велинград (л.11) за заплащане
доброволно на тази сумата от общо 683,23
лева от която 15,0лв. ликвидационни разходи, като е определил срок за
доброволно плащане от 10 дни. Същата е получена от адресата й Община Велинград
на 04.11.2019г., а и това е видно от представено известие –обратна разписка. Казаното
обосновава извод, че от датата 15.11.2019г. след изтичане на срока за
доброволно плащане ответникът е изпаднал в забава за изпълнение на паричното си
задължение и дължи обезщетение на ищеца за това. Поради изложеното следва
извода, че началната дата за начисляване на лихвата за забава е 15.11.2019г. За
посочения период съдът изчисли лихвата за забава с помощта на общодостъпна
програма, от която установи, че размерът й възлиза на сумата 24,67 лева. До
този и размер се установява наличие на задължение на ответника за лихва за
забава, а над него до пълния претендиран размер от 26,75лв. искът е
неоснователен.
Предвид горните
констатации и по изложените съображения съдът намира, че предявеният от ищеца установителен
иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен, като се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: сума от общо 683,23 лв.- главница, представляваща сбор от изплатено
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди настъпили в
резултат на ПТП от 11.08.2019 г., поради попадане на лек автомобил в
необезопасена дупка и 15,0лв. –ликивидацинни разходи, както и 24,67 лева - мораторна лихва за забава за периода от 15.11.2019
г. до 23.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
постъпване на заявление за издаване на ЗИ в съда - 04.06.2020г. до
окончателното плащане, за което задължение е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 326/2020г. по описа на Велинградски районен съд. А над тези размери и
до пълния претендиран размер от 26,75лв.
– лихва за забава и извън горния период искът е неоснователен и като такъв ще
се отхвърли.
По отношение на разноските съдът намира следното: В издадената ЗИ на ищеца
са присъдени разноски в размер на общо 385лв., в това число 25лв. за ДТ и 360лв.
за адв.възнаграждение. Предвид частично уважаване на установителния иск то на
ищеца се дължат направени в заповедното производство разноски по съразмерност.
Ето защо и на ищецът ще се присъдят разноски за заповедното производство от
общо 383,87лв., като сума ще се осъди ответника да му заплати.
По отношение на разноските в настоящото производство, съдът намира, че за
ответника на осн. чл.78, ал.1 ГПК е възникнало задължение за заплащане на
направените разноски от ищеца, който е юридическо лице и е представляван от адвокат
и е претендирал такива. Ищеца е представил доказателства за направени разноски
общо 500,0лв., в това число 75лв за д.т., 120лв. за адв.възнаграждение, 250лв.
за ССЕ, 50лв. за призоваване на свидетел и 5,0лв. за СУ, По съразмерност с
уважената част от иска ищеца има право на разноски от 498,50лв., като сума ще
се осъди ответника да му заплати.
С оглед изхода на делото ответника има право на разноски по съразмерност с
отхвърлената част от иска, като е представляван от юрискносулт и е претендирал
разноски. Представени са и доказателства за направените от него разноски от
150лв. за СТЕ, а и според цената на иска съгласно чл.7, ал.1 ат НМРАВ разноските
са 300лв. При направени разноски от общо 450лв. на ответника ще се присъдят
разноски по съразмерност в размер на
1,35лв., който ще се осъди ищецът да му заплати.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ”ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Княз Ал.
Дондуков” № 68, ЧЕ ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД,
ЕИК ********* с адрес гр.Велинград, бул. “Хан Аспарух” № 35, му дължи следните
сумите: СУМАТА от общо 683,23 лв.(шестстотин осемдесет и три лева
и 23ст.)- главница, регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение, представляваща сбор от изплатено застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди настъпили в резултат на ПТП от 11.08.2019 г.,
поради попадане на лек автомобил в необезопасена дупка и 15,0лв. –ликивидацинни
разходи по щета № *********/12.08.2019г., както и СУМАТА от 24,67 лв. (двадесет и
четири лева и 67ст.) - мораторна лихва
за забава за периода от 15.11.2019 г. до 23.03.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на постъпване на заявление за издаване на ЗИ в
съда - 04.06.2020г. до окончателното плащане, за което задължение е издадена ЗИ
по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 326/2020г. по описа на Велинградски районен съд,
като ОТХВЪРЛЯ иска над тези размери
и до пълния претендиран размер от
26,75лв. – лихва за забава и извън горния период , като неоснователен.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД, ЕИК ********* с адрес гр.Велинград,
бул. “Хан Аспарух” № 35, да заплати
на ”ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 68, СУМАТА от 383,87лв.
(триста осемдесет и три лева и 87ст.) -
разноски по заповедното производство, както и СУМАТА от 498,50лв. (четиристотин деветдесет и осем лева и 50
ст.), разноски за настоящото производството, по съразмерност.
ОСЪЖДА ”ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 68, да
заплати на ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД, ЕИК ********* с адрес гр.Велинград,
бул. “Хан Аспарух” № 35, СУМАТА от 1,35лв.
(един лев и 35ст.) - разноски за настоящото производството, по съразмерност.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПзОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати
на страните заедно със съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)