№ 11898
гр. С., 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110162812 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49, във вр. чл. 45, ал.1, вр. чл. 52
от Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ с искова молба, ведно молба-уточнение от
22.12.2022 г., от В. И. Д. срещу „М.б.а.л. „С.А.“ С.“ АД и В.м.а.-МБАЛ С. за солидарно
заплащане на сумата 10000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили на 04.05.2019 г. в резултат от неоказана качествена, своевременна и достатъчна
медицинска помощ, ведно със законната мораторна лихва, считано от датата на подаване на
искова молба до окончателното изплащане.
Ищецът В. Д. твърди, че е майка на Р.Ц., чиято смърт е настъпила от действия и
бездействия на ответната страна, които определя като „лекарска грешка“, от което
претендира обезвреда в паричен еквивалент за претърпено душевно страдание от загубата на
сина й на 04.05.2019 г. Посочва, че през лятото на 2018 г. синът й се оплаквал от болки в
гърба, а цялото му тяло било пожълтяло. Посетили И.б. в гр. С. и направени са лабораторни
изследвания, но Р. не е приет за лечение там. Състоянието му се влошило и се обърнал към
Спешното отделение в ответното „С.А. С.“ АД, където е приет и насочен в Клиниката по
Хирургия. Останал е под лекарско наблюдение в периода 03.08.-20.08.2018 г., когато е
извършена операция от д-р З. (лекуващ лекар), д-р М. и д-р А., при която е отстранен
жлъчния мехур. Констатирано е в коремната кухина наличие на формация на главата на
панкреаса ок.2,5 см. По време на престоя са назначени кръвни изследвания, рентгенография
на гръден кош и бял дроб, обзорна на корем, ехография на коремни органи. Установена е
инфекция с „Хепатит C”, но след това не е предприето друго лечение, вкл. допълнително
изследване за уточняване и поставяне на правилна диагноза. Състоянието на Р. останало
влошено и не е предприето друго лечение, не е насочен към друг специалист за
консултация. Сочи, че единствено са дадени препоръки за хранително-диетичен режим и
предписани обезболяващи. Пояснява се, че силно притеснен от установената туморна
формация след изписването от МБАЛ „С.А.“ С. АД Р. е посетил УМБАЛ „С.Е.“, където е
направена компютърна томография и установено, че има комплексна туморна леЗ. в
шийката на панкреаса, дилатиран панкреасен канал в тяло и опашка, умерена атрофия на
паренхима, циротична промяна в черен дроб, асцит. На 04.10.2018 г. Р. посетил в МБАЛ
„Св. И.Р.“, където отново е направена компютърна томография, с която се потвърждава
1
заключението на лекаря от УМБАЛ „С.Е.“, като състоянието му продължава да се влошава.
В търсене на специалист Р. е насочен към д-р З.Д. от В.М.А.. След преглед при него е приет
за лечение, във вр. с констатиран проблем с жлъчката. Р. имал престой в болничното
заведение 18.10.-21.10.2018 г., с лекуващ лекар д-р Т.. След назначените изследвания е
обяснено на пациента, че с панкреаса няма проблем, а цирозата била малко - 8%. Твърди се,
че медицинската помощ се изчерпвала с диагностика на здравето – само е изследван и не е
предписано лечение или насочен към друг специалист. Посочва се, че според епикризата,
издадена от ответника В.М.А.-МБАЛ С., Р. е постъпил за първи път за определяне на PCR-
HCV-RNA по повод на хроничен хепатит С; насочва се за ХДР без да се определи и назначи
лечение за хепатит С. Р. имал втори болничен престой при този ответник – 22.10-26.10.2018
г., когато е извършена ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография с оператор д-р Д.,
анестизиолог – д-р Н.; чернодробна биопсия и биопсия на формацията на главата на
панкреаса с оператор – проф. д-р К. и анестезиолог д-р Н.. След изписването е указано, че
след две седмици трябва да излязат резултатите при д-р Д.. Твърди се, че са правени опити за
среща с д-р Д., същият избягвал пациента с довод, че се налага да влиза в операция, а след
като чакали дълго, тъй като на Р. му прилошало се прибрал. При втора среща лекарят е
обяснил, че Р. страда от цироза и че трябва да стои у дома и ако много се влоши да го
посети, но не било рак. Твърди се, че според указанията на лекаря, Р. останал в къщи, но
състоянието му се влошавало–изпитвал продължителни силни болки и загубил бързо
телесно тегло. През м.12.2018 г. Р. посетил В.М.А.-МБАЛ С., за да го прегледа д-р Д., но
поради негово отсъствие прегледът не се осъществил, като при молба да бъде прегледан от
друг лекар му било указано да изчака лекуващия лекар. На 04.01.2019 г. е посетил отново
болницата и прегледан от д-р Вл. И., като не е поставена диагноза и не е предписана
терапия. На 20.01.2019 г.е приет от лекуващия лекар, на който е съобщено състоянието на Р.
от м.12.2018 г. Твърди се, че Р. е запознат с друг лекар, който можел да извърши нужната
операция, която била сложна и предвид цирозата трябвало да се обмисли. За болките, които
изпитвал, отговорили, че може да срежат нерви и насочен към д-р Б. от Клиниката по
„Гръдна хирургия“ във В.М.А.. Там е хоспитализиран от 12.02.2019 г. до 15.02.2019 г.,
когато е извършена скарификация на плевра от екип – Д-р Бардаров и д-р Г.. По време на
операцията, след проникване в лявата плеврална кухина са евакуирани 300 мл излив, като
поради изразения болков синдром са прекъснати нерви сплахници вляво. Болките вдясно
останали. На Р. е разяснено, че след месец може да се извърши изрязване вдясно. Ищецът Д.
поддържа, че поради силните болки на сина й, посетил спешен хирургичен кабинет във
В.М.А. на 05.03.2019 г., когато е прегледан от д-р М. и насрочен преглед на 06.03.2019 г.,
извършен от д-р С.. Р. е хоспитализиран във В.М.А. в клиниката по „Гръдна хирургия“ за
периода 17.03.-20.03.2019 г., когато е извършено вдясно скарификация на плеврата и
сплахницектомия, и видеоторакоскопска биопсия. Резултатите от 03.04.2019 г. показали
карциноза на плеврата от високо диференциран аденокарцином, възможно първичен
белодробен; не е възможно да се изключеи метастази и на други локализации като панкреас
и др. Поставена е диагноза – карциноза на плеврата вдясно. След операцията физическите
болки на Р. се увеличили, към този момент отслабнал до 48 кг и на 30.03.2019 г. потърсил
спешна медицинска помощ, при която е прегледан от д-р Б. от УМБАЛСМ „Н.И.П.“ ЕАД.
Излага се, че Р. е приет а 01.04.2019 г. за консултация от д-р С.-В. във В.М.А. и насочен за
хоспитализация в „Гастроентерология“. Той постъпва в клиниката по „Гастроентерология и
хепатология“ във В.М.А. на 04.04.2019 г., където са направени различни изследвания, но се
твърди, че не е определена и назначена антивирусна терапия за лечение на хепатит С от
лекуващия лекар д-р П., с уточнението, че изследванията са назначение от друг д-р Г..
Изписан е 08.04.2019 г. и се твърди, че състоянието му било тежко увредено, противно на
написаното в епикризата. Ищецът Д. посочва, че синът й починал на 04.05.2019 г. след
дълго и мъчително боледуване, а като негова майка, която през цялото време е помагала и
търсила медицинска помощ, полагала грижи, изживяла страдание и мъка, и съпреживяла
тежко неговите болки и загуба. Намира, че лекуващите лекари при ответните болнични
заведения не са оказали необходимата медицинска помощ и лечение. Според нея са
нарушили правилата за диагностика и лечение, и спомогнали за влошаване на здравето му и
2
до леталния изход, като са можели са да облекчат състоянието му, ако не и напълно да го
излекуват.
Ответникът „М.б.а.л. „С.А.“ С.“ АД оспорва иска по основание и размер. Неговата
теза е, че на 03.08.2018 г. Р.Ц. е постъпил по спешност в лечебното заведение, с конкретни
оплаквания за пожълтяване на кожа и очи, болки в кръста. Направени са изследвания и
пациентът е уведомен, че има запушване на жлъчни канали, което изисква оперативна
интервенция. Такава е извършена, като по време на интервенцията се установява туморно
образувание на главата на панкреаса. Лекарският екип е приел, че е твърде рисково да се
взема материал за биопсия поради високи нива на билирубин и влошено състояние на черен
дроб. Наличието на тумора е установено само визуално и описано в медицинската
документация. Поддържа, че лечението е преминало успешно. След възстановяване е
изписан и насочен към общопрактикуващия му лекар, който е следвало да предприеме по-
нататъшни медицински действия, вкл. предложено да се обърне към специалист от В.М.А.,
където имат най-голям опит при лечение на подобни тумори. Оспорва твърдението, че при
приема и по време на лечението в МБАЛ „С.А.“ С. АД е установено за първи път
инфекцията от хепатит С, напротив – по-рано е сторено в друго лечебно заведение
СБАЛИПБ „проф. Ив. К.“ (И.б.) и неправилно се внушава, че ответникът е трябвало да вземе
отношение за констатираната инфекция. В тази връзка счита, че лекарят от И.б. е следвало
да уведоми РЗИ и личен лекар на Р. и назначи лечение, ако е необходимо според
състоянието на пациента. В това отношение лекарският екип от МБАЛ „С.А.“ С. АД
единствено е отчел наличието на хепатит С, но и преценено, че не това е причина за
влошеното му състояние, а механичното притискане на жлъчката, поради което и лечението
там е било за това. В своя подкрепа заявява, че проверката на ИА „Медицински надзор“ не е
открила нередности, при диагностициране и лечение на пациента. Поддържа, че липсва
пряка причинна връзка между действия/бездействия на лекари при МБАЛ „С.А.“ С. АД и
неговата смърт.
Ответникът В.м.а.-МБАЛ С. оспорва иска по основание и размер. Поддържа, че
медицинската помощ е оказана пи условията на утвърдените медицински стандарти за
диагностика, терапевтично поведение и лечение. Сочи, че при първата хоспитализация на
Радослов в клиниката по „Гастроентерология“ на 19.10.2018 г. е приет за диагностично
уточняване по повод хроничен хепатит С, диагностициран през м.08.2018 г. Тогава е
съобщил за употреба на хероин от 1997-2008 г. и че е метадоново лечение от 2012 г., което
продължава с поддържаща доза. Направено е високоспециализирано изследване PCR-HCV-
RNA и установени декомпенсирана чернодробна цироза anti HCV (+), портална хипертония,
хиперспенизъм, асцит и панкреасна киста. Проведено е лечение с вливания и вит. С.
Изписан на 21.10.2018 г. на следващия ден е приет в клиниката за провеждане на други
високоспециализирани интервенционални процедури в резултат на които са
диагностицирани дистална стеноза на д.холедохус и микронодуларна чернодробна цироза.
Проведено е лечение с влизвания, бусколизин, сопрал, ципринол. Изписан е в добро общо
състояние и насочен към личен лекар с уточнена амбулаторна терапия и препоръки за
спазване на хигиенно-диетичен режим. Твърди се, че в епикризата е указано на пациента, че
има право на два контролни прегледа, на които не се явил. Поддържа, че на 04.01.2019 г. не
са установени симптоми, налагащи хоспитализация по спешност и насочен към
извънболнична помощ. Сочи, че по направление от м.02.2019 г. на личния лекар на Р.,
последният е приет в клиниката по „Гръдна хирургия“ на 12.02.2019 г. за болнично лечение
на плеврален излив и извършена операция – евакуация на плеврален излив в лява плеврална
кухина, спланхницектомия вляво, скарификация на плевра на ляв бял дроб, като резултат от
извършена биописия е „Париетална плевра с реактивни промени“. Проведено е лечение и
изписан без оплаквания със стабилна хемодинамика и спокойка оперативна рана. По
отношение на посещението в спешния хирургичен кабинет на 05.03.2019 г. ответникът
заявява, че по съобщените оплаквания са назначени клинично-лабораторни изследвания и
прието, че няма необходимост от болнично лечение, назначен е ХДР и контролен преглед на
следващия ден, когато са назначени клинично-лабораторни изследвания и прието, че няма
необходимост от болнично лечение. На 17.03.2019-20.03.2019 г., когато е извършен втори
3
етап на видеотораскоскопска операция в дясната плеврална кухина, вкл. биопсия, е
установено карциноза на плеврата и проведено лечение. Предвид резултатът с Решение
№756/08.04.2019 г. на клинична онкологична комисия пациентът е показан за
химиотерапия,вкл. РЕТ/КТ прицелна терапия, симптоматично и палиативно лечение. Сочи,
че на 01.04.2019 г. е насочен и приет на 04.04.2019 г. в клиниката по „Гастроентерология“.
Извършени са лабораторни и образни изследвания и за вирусна активност, и прведено
симптоматично медикаментозно лечение, като е изписан в подобрено състояние на
08.04.2019 г. с дадена рецепта за терапия, насочен към личен лекар, с препоръки за ХДР и за
два контролни прегледа след изписването. На 15.04.2019 г. при конролен преглед пациентът
е насочен към ТЕЛК и към СБАЛОЗ-С. град за провеждане на лечение по Решение
№756/08.04.2019 г. След тази дата не е посещавал В.М.А.. Ответникът заявява, че всички
диагностични и лечебни мероприятия са проведение в съответствие с приетите правила за
лечение на заболяванията на Р., с изискванията на НЗОК и добрата медицинска практика;
съобразени с актуалното здравословно състояние на пациента, заболяванията му и
усложнения, като няма данни при трите посещения в клиниката по „Гастроентерология“ да е
заявил лечение на Хепатит С. В своя подкрепа заявява, че проверката на ИА „Медицински
надзор“ не е открила нередности, при диагностициране и лечение на пациента. В
допълнение излага подробни съображения за изискванията на НЗОК при издаване на
протоколи за провеждане на лечение на хронични вирусни хепатитни инфекции на лица над
18 г. в контекста на установените заболявания на Р., както и за възможните начини на
лечение. Сочи, че при преглед на 12.02.2019 г. пациентът е съобщил, че макар да включен в
метадонова програма продължава злоупотребата с хероин-инхалаторно“. Според ответника
това изключва и възможността да получи одобрение за последващо лечение по съответната
програма.
Третото лице-помагач „З.к. „Л.И.“ АД на страната на ответника МБАЛ „С.А. С.“ АД
оспорва исковете по съображенията, изложени от подпомаганата страна.
Третото лице-помагач „З.а.д. „ОЗК-З.“ АД на страната на ответника В.М.А.-МБАЛ С.
оспорва исковете по съображения за липса на деликтно поведение и причинно-следствена
връзка между настъпилата смърт на Р.Ц. и допусната лекарска грешка.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т.4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се
от доказване, че посочените от ищеца медицински дейности по диагностика, лечение, вкл.
оперативни интервенции, са извършени при и по време на възложена от всеки ответник
работата на медицински лица.
Не се спори, а и от Удостоверение за наследници изх. №РИСС22-УГ51-
5868/15.07.2022 г., издадено от Столична Община, се установява, че Р. В.Ц. е починал на
04.05.2019 г. и оставил наследници по закон – родители В. И. Д. и В.Н.Ц..
От справка за лабораторно изследване от 02.08.2018 г. на Р. В.Ц., назначено от д-р
В.К. от И.б. се установява положителен резултат за наличие на антитела за Хепатит C (anti-
HCV antibodies). Не се спори по твърденията на ищцата, че синът й първоначално, с
влошено здравословно състояние, видимо с пожълтяло тяло, е посетил СБАЛИПБ „проф.
Ив. К.“ (И.б.), както и че д-р В. К., след като се запознава с лабораторните изследвания, е
заявил на пациента, че не може да бъде приет в лечебното заведение без да се сочат
причини.
Видно от История на заболяването №18147/2018 г. и Епикриза от Клиника по
хирургия към МБАЛ „С.А.“ С. АД на нач.клиника д-р М. Р. и лекуващ лекар д-р Д. З., Р. е
постъпил в болничното заведение на 03.08.2018 г. и изписан на 20.08.2018 г. При снемане
на анамнезата се установява, че постъпва по спешност за първи път в болницата, тъй като
няколко дни забелязал прогресивно пожълтяване на кожата и очите, урината станала тъмна,
изпражненията светли, а от три дни се появила и болка в кръста; съобщава за минали и
4
придружаващи заболявания – хепатит C и че е на метадонова терапия. Определена е
диагноза „Tu caput pancreatis. Icterus Mechanicus.” и назначено лечение – спешна оперативна
интервенция за премахване на възпаления жлъчен мехур (освобождаване на жлъчните
пътища и намаляване на жълтеницата), която е извършена на 10.08.2018 г. По време на
операцията е установена туморна формация на главата на панкреаса с размери ок.2,5 см. и
черен дроб с уголемени размери и зърниста структура. Пациентът е изписан в добро общо
състояние, съответстващо на следоперативния период. Дадени са препоръки за прием на
обезболяващи в първите дни след изписването при наличие на силна болка; при оплаквания
да се прегледа при хирург. Указано е на пациента да се яви след 5 и след 20 дни от
изписването на контролен преглед, за което не се твърди и не се доказва да е посетил
лекуващия лекар.
От компютърна томография на корем и малък таз, извършена от УМБАЛ „С.Е.“ на
31.08.2018 г. се установява, че Р.Ц. има циротична промяна в черен дроб, комплексна
туморна леЗ. в шийката на панкреаса, малък плеврален излив вляво. Видно от образно
изследване на 04.10.2018 г. на УМБАЛ „Св.И.Р.“ ЕАД се потвърждава наличието на туморна
формация на главата на панкреаса, с хетерогенна структура, с наличие на солидна и
кистична компонента, а тялото и опашката на панкреаса са атрофични; плеврален излив
вляво; установен е асцит в абдомена (коремна кухина).
От Епикриза от Клиника по „Гасроентерология и хепотология“ при В.М.А.-МБАЛ С.
на нач. клиника проф. К. и лекуващ лекар д-р Т., се установява, че Р. е постъпил в
болничното заведение на 18.10.2018 г. и изписан на 21.10.2018 г. за определяне на PCR-
HCV-RNA по повод на хроничен хепатит С, диагностициран през м.08.2018 г. при
предоперативна подготовка; съобщава за употреба на хероин от 1997 г. до 2008 г., от 2012 г.
е на метадоново лечение и взима поддържаща доза метадон 110мг/дн. Имал е задоволително
общо състояние, за което е проведено лечение с вливания и витамин С, с клинична биохимия
и лабораторни изследвания. Поставена е диагноза декомпенсирана чернодробна цироза anti
HCV (+) пол.; портална хипертония; хиперспленизъм; асцит; панкреасна киста с размер
49/44 мм. Дадени са препоръки за хигиенно-диетичен режим/хранително-двигателен режим;
за уточнена амбулаторна терапия и необходимост от контролни прегледи в рамките на един
месец от изписването.
Видно от Епикриза от Клиника по „Гасроентерология и хепотология“ при В.М.А.-
МБАЛ С. на нач. клиника проф. К. и лекуващ лекар д-р С. ,се установява, че Р. е прoдължил
престоя и приет втори път в клиниката от 22.10.2018 г. до 26.10.2018 г. по повод съобщени
болки в епигаструма, ирадииращи към гърба. Направена е биопсия на черен дроб; проведено
е лечение с вливания и изписан с подобрение, с окончателна диагноза дистална стеноза на
Д.Холедохус.Пст. състояние след ХДА; хроничен вирусен хепатит „C”; спленомегалия;
асцит; паническо разстройство. Конкретно, съгласно протокол за НБ№371 на 25.10.2018 г.
са направени две биопсии, както следва: на формация в главата на панкреаса, чието
хистологично изследване дава резултат – фиброзна тъкан с възпаление, и чернодробна
биопсия, чрез която се установява цирозис хепатис, респ. цироза на черен дроб на основата
на хепатит „С“. Дадени са препоръки за хигиенно-диетичен режим/хранително-двигателен
режим; за уточнена амбулаторна терапия и необходимост от контролни прегледи в рамките
на един месец от изписването.
Не се спори, че през м.12.2018-м.01.2019 г. Р. е имал силно изразени болки в
епигастриума ирадиращи към гърба и насочен от д-р Д. от В.М.А. към Клиниката по
„Гръдна хирургия“ за коментар с други специалисти за извършване на операция с цел
спиране на болките, чрез изрязване отляво и отдясно на нерви на плеврата. В тази връзка от
Епикриза от Клиника по „Гръдна хирургия“ при В.М.А. се установява, че Р. е постъпил в
болничното заведение на 12.02.2019 г. с увредено общо състояние и оплаквания за болки в
епигастриума ирадиращи към гърба, с лек задух при физически усилия, с давност от
м.12.2018 г., с придружаващи заболявания – хепатит C, чернодробна цироза, паническо
разстройство и минали – холецистектомия. Пациентът е с диагноза плеврален излив вляво,
състояние след видеоторакоскопска биопсия и скарификация на плеврата вляво и
5
спланхницектомия вляво, извършени на 13.02.2019 г., когато след проникване в лява
плеврална кухина се евакуират 300 мл излив, а поради изразения болков синдром се
прекъсват нерви –спланхници вляво, прави се биопсия и скарифирикация на плеврата.
Хистопатологичното изследване установява париетална плевра с реактивни промени.
Дадени са препоръки за хигиенно-диетичен режим/хранително-двигателен режим; за
уточнена амбулаторна терапия и необходимост от контролни прегледи в рамките на един
месец от изписването. От ЛИБ №5550/2019 г. се установява, че при предоперативна
консултация на 12.02.2019 г. с д-р Стоянчева в Клиниката „Спешна токсикология“ при
В.М.А. Р.Ц. е съобщил, че е включен в програма за метадоново лечение в МЦ „Х.“,
продължава да употребява хероин-инхалаторно, което се потвърждава и от показанията на
свидетел Д..
Не се спори и се изяснява от Епикриза от Клиника по „Гръдна хирургия“ при В.М.А.,
че Р. постъпва във В.М.А. след месец- на 17.03.2019 г., за втори път, за да се прекъсват
нерви-спланхници вдясно на плеврата. След проникване в дясна плеврална кухина се
евакуират 300 мл излив, а поради изразения болков синдром се прекъсват нерви-спланхници
вдясно, прави се биопсия и скарифирикация на плеврата. Хистопатологичното изследване
установява карцином на плеврата, вероятно първичен белодробен, като не е възможно да се
изключи с оглед на данни за възпалителен процес на главата на панкреаса и метастаза
(процес на разпространение на рак в нови области или органи) от карцином от друга
локализация, в случай че липсват категорични образни и клинични данни за белодробен
тумор. Дадени са препоръки за хигиенно-диетичен режим/хранително-двигателен режим, а
по Решение №756/08.04.2019 г. на Обща клинична онкологична комисия/клинична комисия
по хематология към В.М.А., с оглед на диагностициране с вторично злокачествено
новообразувание на плеврата –химиотерапия след стадирани, вкл. РЕТ/КТ;прицелна
терапия, симптоматично и палиативно лечение; необходимост от контролни прегледи в
рамките на един месец от изписването.
От фиш за спешна медицинска помощ от 30.03.2019 г. се установява, че Р.
диагностициран с постоперативна болка след преврален дренаж и изписан прием на аналгин.
От Епикриза от Клиника по „Гасроентерология и хепотология“ при В.М.А.-МБАЛ С.
се установява, че Р. е постъпил в тежко увредено общо състояние на 04.04.2019 г. и изписан
на 08.04.2019 г., след проведено медикаментозно лечение с подобрение, с диагноза
хепатитис хроника тип „С“; панкреатитис хроника; асцит, карциноза на преврата в дясно-
преврален излив. Дадени са препоръки за хигиенно-диетичен режим/хранително-двигателен
режим; за уточнена амбулаторна терапия и необходимост от контролни прегледи в рамките
на един месец от изписването.
От изследване на EGFR мутационен статус от 20.04.2019 г., с патолог д-р В. при МЦ
„Т.‘ на първични туморни клетки се установява ниска вероятност за отговор към
монотерапия с pembrolizumab.
Видно от Експертно решение №1249/24.04.2019 г. на ТЕЛК-I МБАЛ-С. ЕАД е
определена за Р.Ц. 100 % нетрудоспособност поради водеща диагноза за наличие на
вторично злокачествено новообразувание на плеврата, с общо заболяване карциноза на
плеврата от високодиференциран аденокарцином, скарификация на плеврата в дясно,
вирусен хепатит C, чернодробна цироза, киста на панкреаса.
Разпитан св. З., който е оператор при премахване на жлъчката на Р. при отв. МБАЛ
„С.А.“ С. ЕАД, изяснява, че след операцията пациентът е насочен към В.М.А. за
установяване на състоянието на черния дроб и хепатит C, както и че по време на
интервенцията не е предприета биопсия на установената туморна формация по съображения
на медицинския екип, че стойностите на билирубините са високи, а това предполага реален
риск от обилно кървене, особено от орган като панкреаса.
Свидетелите Д. и Н. установяват, че през 2018 г. се влошава рязко здравословното
състояние на Р.. След премахване на жлъчката, продължавал да не се чувства добре – имал
болки в гърба, остлабнал значително. Р. не е приемал обезболяващи за болките, а когато са
6
взети изписани лекарства, установили, че не облекчават болките. По време на леченията е
приемал хероин. Ищцата е поела изцяло грижите за него и съпреживяла страданията му.
Съдът възприема показанията на свидетелите за достоверни, тъй като преценени по
правилото на чл. 172 от ГПК, са последователни и житейски логични, и не се установиха
противоречия и заинтересованост от изхода на делото, освен по отношение на някои
обстоятелства, изнесени от св. Д., че не са предписани обезболяващи, на което съдът не дава
вяра на свидетеля, доколкото изнесеното противоречи на писмените доказателства-
епикризи, ценени на осн. чл. 179 от ГПК, като официални документи, ползващи се с
материална и формална доказателствена сила. Съдът не възприема и изнесеното от св. Н., че
пациентът не е преглеждан и не е насочван към други лекари, доколкото и по твърдения на
ищеца, и от писмените доказателства се изясни, че в двете болници е предоставена
медицинска помощ според оплакванията и според установеното общо здравословно
състояние е предприето лечение, ако не за неговото пълно възстановяване, то за облекчаване
на болките, които е изпитвал.
За правилното решаване на спора е допусната съдебно-медицинска експертиза, по
която вещото лице изяснява, че Р.Ц. е диагностициран с хронично чернодробно увреждане-
цироза, развило се на основата на активен хепатит „С“ и прекаран преди това хепатит „В“,
като заболяването е в по-напреднал стадий, с поява на течност в корема и увеличение на
далака. Едновременно с това туморна формация в главата на панкреаса е довела до
притискане на жлъчните пътища, от което и поява на интензивно пожълтяване тялото.
Своевременно е проведена оперативна интервенция с освобождаване на жлъчните пътища и
намаляване на жълтеницата. Хистологично формацията в панкреаса е интерпретирана като
фиброзна тъкан с възпаление. През м.3.2019 г. при пациента хистологично се установява
онкологичното заболяване със засягане на плеврата отдясно, за което е представен на
Онкокомисия и ТЕЛК с определяне на 100% инвалидност. В края на м.8.2018 г. Р. вече е бил
с напреднало чернодробно увреждане на основата на вирусен хепатит С, а от изследванията
от престоя във В.М.А.-Гастроентерология (м.4.2019 г.) и прекаран хепатит В, с увеличение
на далака и течност в коремната кухина/асцит/, доказани двукратно на КТ, започнато
лечение на хепатит C би имало отношение само спрямо по-бързата прогресия на вече
съществуващата чернодробна цироза за един по-продължителен бъдещ период. Едно
провеждано лечение в никакъв случай няма да има ефект върху основното онкологично
заболяване, което бързо влошава състоянието при пациента и се явява причина за леталния
изход. Допълва, че изискванията на НЗОК при лечение на Хроничен вирусен С-хепатит, при
болни над 18 годишна възраст, в сила 01.11.2016 г. Протокол за започване на лечение с DDA
/Директно действащи антивирусни лекарства/ се издава от Специализирана комисия при
предходно проследяване на С-инфекцията в рамките на 6 месеца, съобразно критериите за
започване на лечение, като за Р., това е считано от дата 22.10.2018г. Наличието само на
антитела към хепатит С, каквото е регистрирано при изследването И.б., не дава основание за
изготвяне на протокол за започване на лечение и в този смисъл вещото лице настоява да се
разграничи хипотезата, при която се установяват антитела, респ. че организмът е изградил
такива поради досег с вируса, и хипотезата, при която се установява нивото на вирусната
инфекция. Посочва, че рутинна практика по отношение болните на метадонова терапия е, за
да бъдат включени в програма за противовирусно лечение, ако са проследявани в
определени центрове, както е в случая МЦ „Х.“, от който център се изисква медицинско
заключение от Център за лечение на зависимости, каквото няма, и да не е установена
употреба на наркотични вещества в шестмесечния период. Това определя формалната страна
на подхода в дадения случай. Вещото лице намира, че въз основа на оплакванията на Р. при
постъпване в ответното МБАЛ „С.А. С. АД не може да се постави диагноза чернодробна
цироза или хепатит C, нито въз основа на данната, че черния дроб е с увеличен размер. По
отношение на обстоятелството, че във В.М.А. установяват киста на главата на панкреаса, а
не туморна инфекция, вещото лице пояснява, че туморите на панкреаса имат склонност да
се саморазпадат в центъра и макар биопсията да е коректно проведена е допустимо да не
попадне точно на участък със злокачествени клетки, поради което и резултатите от нея няма
да са точни. Посочва, че двете образни изследвания в болница „С.Е.“ и „Св. И.Р.“ сочат на
7
наличието на разсейки. Сочи, че обичайно панкреатитите и злокачествените заболявания
дават плевространни изливи. Вероятно злокачественото заболяване, което се оказва водещо,
е било с разсейване на плеврата, но е спорен въпроса дали карцинома е изхождал от белия
дроб или панкреаса. Вещото лице е категорично, че плевралния излив не е характерен
симптом на цирозата. В тази връзка са и проведените изследвания – два скенера, които
установяват формация на главата на панкреаса; две биопсии на 22.10.2018 г., от които
едната на черния дроб и се установява заболяването цироза, а другата – на панкреаса, която
сочи на възпаление. Последната е направена, въпреки опасността от кървене, но взетият
материал не е дал резултат. Вещото лице посочва, че първата скарификация на плеврата
вляво (през м.02.2019 г.) с цел взимане на материал за хистологично изследване, не
установява карцинома, тъй като не е наличен достатъчен материал от злокачествени клетки.
Втората скарификация от 03.04.2019 г. е успешна, поради което и установено злокачествено
новообразувание на плеврата. Посочва, че за лечение на Хепатит C в конкретния случай
болницата не може да предприеме, с оглед формалните пречки за осигуряването му на
установените правила за пациенти, които провеждат и метадоново лечение, вкл. ако има
данни за очаквано скорошно влошаване на състоянието на пациента (така т. 4 от
изключващи критерии за антивирусно лечение от Приложение №1 към изисквания на НЗОК
при издаване на протоколи за провеждане на лечение на хронични вируси хепатити при
болни над 18 г., както и т. 2 от изключващи критерии по Приложение 2Б). Вещото лице
намира, че лечението, проведено от отв. МБАЛ „С.А.“ С. АД, няма отношение към леталния
изход на пациента, доколкото е приет поради възпаление на жлъчката и не е било известно
наличието на евентуално първичен рак на панкреаса, чиято операция същевременно не е
съвместима, респ. да се извърши с тази на жлъчния мехур. Вещото лице приема, че в хода на
неколкократните хоспитализации и амбулаторни изследвания в различните болнични
заведения, в случая са спазени изискванията за добра медицинска практика, тъй като са
проведени необходимите изследвания и налагащото се според оплакванията и установеното
от изследванията лечение. Неблагоприятният изход за пациента е резултат от комбинацията
на няколко тежки заболявания, основното от които онкологично, но с ниска вероятност за
отговор при прилагане на лечение, което означава, че при типа карцином, с който е
диагностициран пациента, възможностите за лечение – операция или химиотерапия не са
приложими, а възможното лечение само потиска неизбежното развитие на карцинома. Съдът
възприема изводите на вещото лице, тъй като преценено закючението по правилото чл. 202
от ГПК е добросъвестно и компетентно изготвено, и дало отговор за релевантни факти по
спора.
Съгласно чл. 49 от Закон за задълженията и договорите, този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при, алтернативно- по
повод, изпълнението на тази работа. Отговорността е обективна, гаранционно-
обезпечителна, и възложителят отговоря за деянията на други лица поради лошият му избор
на изпълнител, лошо ръководство и липса на контрол.
За да възникне претендираното спорно материално право ищецът трябва да установи
виновно и противоправно поведение на лицата, на които ответникът е възложил посочените
оперативни интервенции при и по повод извършването им; настъпването на претендираните
вреди; причинна връзка между противоправното поведение и вредите, тоест деянието да има
обсуловеност такава (причинна връзка), че без деянието никога вредите не биха настъпили
точно те и точно в този им вид; размер на иска. При установяването на тези обстоятелства
ответника трябва да докаже, че е заплатил претендираното парично вземане или съобразно
твърденията, че положил дължимата грижа- по арг. чл. 45, ал.2 ЗЗД, доколкото вината се
предполага, и предприел всички необходими действия в съответствие с утвърдените
медицински стандарти към релевантния момент и правила за добра медицинска практика.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г.
по т.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, кръгът от лица, легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на
близък, не е уреден в законодателството на Република България. Правилното прилагане на
8
закона изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на
пострадалия – неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Предвид това ищцата
се явява процесуално и материално легитимирана да предяви иска за обезвреда като родител
на починалия пациент Р.Ц..
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и приложимия закон,
намира иска за недоказан и неоснователен поради липса на виновно и противоправно деяние
на ответник, което да се намира в пряка причинна връзка със заявения вредоносен резултат.
Настоящия съдебен състав споделя съдебната практика за това, че по изключение
подлежат на обезщетение вреди, които близките на пострадал пациент търпят от неговите
страдания, тъй като поначало липсва пряка причинно-следствена връзка между поведението
на служителите на лечебното заведение и техните страдания, защото те, макар житейски
обосновани, са в резултат на субективните им възприятия за интензитета на страданията на
пациента, но те не са пряко увредени.
Съдебна-медицинската експертиза установи, че хоспитализациите и лечението, в т.ч.
оперативните намеси, са извършени адекватно при спазване на добрата и съвременна
медицинска практика; съобразени са с вида на оплакванията и установеното здравословно
състояние на пациента към момента на постъпването му в съответното болничното
заведение. Ето защо съдът приема, че липсва противоправно и виновно поведение на
медицинските лица, на които ответник е възложил извършването на оперативните
интервенции, а медицинската грижа е своевременна, достатъчна и качествена. Под
качествена медицинска помощ следва да се разбира нужна, с оглед данните за съответното
заболяване на пациента, своевременна, и съобразена с индивидуалните особености на
конкретния случай.
Съдът, след анализ и преценка на писмени и гласни доказателства, и заключение на
СМЕ, счита, че Р.Ц. е имал първичен белодробен злокачествен тумор, като не се изключва
злокачествена туморна формация на главата на панкреаса, предвид установените разсейките
в тялото, респ. оконкологичното заболяване се е разпространило в областта на плеврата и
панкреаса. Съдът приема, че заболяването е било с безсимптомно развитие до достигането
на болестта в напреднал стадий през лятото на 2018 г., когато протича агресивно, а
възможната терапия за пациента е била облекчаване на болката. Ответникът МБАЛ „С.А.“
С. АД е предприел адекватно лечение на пациента, с оглед на влошеното му здравословно
състояние от развилата се жълтеница. Тя се намира в пряк причинен процес от туморното
образувание 2,5 см на главата на панкреаса, доколкото то е притискало жлъчката и довело
до запушване на жлъчните канали. За него изходни данни не са били известни както на
пациента, така и на болничното заведение, но с оглед оплакванията на пациента е имало
риск за неговия живот и с приоритет в лечението е било отстраняването на жлъчката. Ето
защо съдът счита, че медицинските лица при МБАЛ „С.А.“ С. АД при избора на операция
са спазили основните принципи и медицински стандарти при констатирани спешни
състояния, а именно вземане на решение за предприемане на животоспасяваща операция,
като се отстрани първо болестта с най-голям риск за увреда на здравето или загубата на
живота на пациента; или да се облекчи състоянието; да се реши болестният проблем
(жълтеница); да не се увреди болният, вкл. като не се взима биопсия от туморното
образувание по време на операционната интервенция, доколкото създава риск от
неконтролируемо кървене и опасност за живота на пациента. Следва да се отбележи, че след
всеки престой в болничните заведения пациентът е с резултат от проведено, вкл.
хирургично лечение, с подобрение, и отчете, че след оперативна интервенция в
следоперативен период за възстановяване на организма пациента е очаквано да има
неразположения, болки в степен според вида на засягане на органа. От показанията на
свидетелите се установи, че пациентът не е приемал обезболяващи, злоупотребявал е с
9
хероин, а при инцидентен прием болките не се повлиявали. Оперативното лечение е
съобразено с данните от извършения първоначален преглед и насочвайки го своевременно
за консултация със специалист от съответното компетентно болнично заведение, съобразно
новоустановените обстоятелства.
Съдът приема, че ответното В.М.А.-МБАЛ С. по време на болничното лечение е
оказало своевременно, достатъчно и качествено лечение с цел откриване на правилната
диагноза, а именно извършени са високоспециализирани изследвания и приоритетно
биопсии. Биопсията на панкреаса вещото лице я определя като рискова за пациента, поради
което се избягва в практиката, но следва да се отчете, че медицинските лица са предприели
интервенцията в интерес на пациента и не се е стигнало до увреждащ го страничен резултат
за здравето, напр. кръвоизлив. Съдът намира за обоснован извода на вещото лице, че
възможна причина да се установи първоначално само възпаление на панкреаса е качеството
на взетия материал от тумора- не са хванати злокачествени клетки при извършване на
биопсията поради структурата на туморите на панкреаса – саморазпадат се в центъра. Това
се потвърждава и от образното изследване на 04.10.2018 г. на УМБАЛ „Св.И.Р.“ ЕАД, което
потвърждава наличието на туморна формация на главата на панкреаса, с хетерогенна, тоест
нееднородна, смесена структура. Предвид множеството заболявания, от които е страдал
пациента- цироза на черен дроб, хепатит „C”, асцит, установеното онкологично заболяване,
съдът приема, че при лечението му не са допуснати нарушения на правилата за добра
медицинска грижа; а макар здравето на пациента да не е възстановено, доколкото това е
обективно и научно възможно, то е облекчено състоянието му, включително чрез изрязване
на нерви на плеврата чрез две последователни оперативни интервенции, при които е
направена хирургична биопсия на черен дроб и плевра. Съдът счита, че лечението спрямо
болния е симптоматично и палиативно, защото е единствено разумно и възможно на фона
усложненията, които не са били предотвратими. В тази връзка съдът не установи пациентът
да е неправилно или несвоевременно диагностициран и/или лекуван, или да не са спазени
добрите медицински практики при оперативната интервенция. Приложени са възможните
методи на лечение, което е било ефективно, в контекста на облекчаване на симптоматиката
на онкологичното заболяване, и щадящо пациента. Заболяването е следвало своя естествен
ход и не е могло да бъде предотвратено, а състоянието на пациента се е влошило не поради
проявена лекарска грешка (небрежност) от страна лекарски екип, а поради напредналия
стадий на злокачественото новообразувание на плеврата, което е причина за неговата смърт.
Предвид гореизложеното, съдът приема за недоказан и неоснователен предявения
осъдителен иск правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за солидарно заплащане на
сумата от 10000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат на настъпилата смърт на Р.Ц. – син на ищцата, на 04.5.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от 18.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, а като такъв следва
да бъде отхвърлен.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът трябва да заплати
на ответната страна сторените съдебни разноски, както следва: сумата 1650,00 лева за
платено възнаграждение на вещо лице и адвокат на отв. МБАЛ „С.А.“ С. АД; и сумата
200,00 лева – за платено възнаграждение на вещо лице и юрисконсулт на отв. В.М.А.-МБАЛ
С.. Необосновано е възражението на ищеца, че е недоказано плащането на адвокатско
възнаграждение от отв. МБАЛ „С.А.“ С. АД. Ответникът представя договор за правна
защита и съдействие от 06.02.2023 г., в който е вписано, че договорено възнаграждение
1300 лв., платимо по банкова сметка, за което е представено убедително писмено
доказателство – платежно нареждане от 06.02.2023 г. Съгласно разясненията, дадени с т. 1
от ТР №6/2013г. на ВСК „(в) договора за правна помощ следва да бъде указан вида на
плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се
осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при
които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със
съответните банкови документи, удостоверяващи плащането.“
Мотивиран от изложеното, съдът
10
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. И. Д., с ЕГН:**********, с адрес: гр. **********,
срещу „М.б.а.л. „С.А.“ С.“ АД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление:
**********, и В.м.а.-МБАЛ С., Булстат: ***********, със седалище и адрес на управление:
**********, иск с правно основание чл. 49, във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, за солидарно
заплащане на сумата 10000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на настъпила на 04.05.2019 г. смърт на Р. В.Ц. от
неоказана качествена, своевременна и достатъчна медицинска помощ през периода
03.08.2018-20.08.2018 г. от „М.б.а.л. „С.А.“ С.“ АД, и през периода 18.10.2018-08.04.2019 г.
от В.м.а.-МБАЛ С., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.11.2022 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В. И. Д., с ЕГН:**********, с адрес: гр. **********, да заплати на
„М.б.а.л. „С.А.“ С.“ АД, с ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление:
**********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 1650,00 лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА В. И. Д., с ЕГН:**********, с адрес: гр. **********, да заплати на В.м.а.-
МБАЛ С., Булстат: ***********, със седалище и адрес на управление: **********, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 200,00 лева – съдебни разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „З.к. „Л.И.““ АД, с
ЕИК:*********, на страната на „М.б.а.л. „С.А.“ С.“ АД.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „З.а.д. „ОЗК-З.““ АД,
с ЕИК:**********, на страната на В.м.а.-МБАЛ С..
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11