Мотиви
към Решение по НЧД№ 3132/2020 г. СГС,НО,22-ри състав
СГП е внесла в СГС Искане
с правно основание чл.44,ал.1 от ЗЕЕЗА, за предаване на ФРГ на българския гражданин Р.С.С. за провеждане на наказателно преследване спрямо последния
на територията на молещата държава.
В Искането прокурорът се позовава на данните ,че
на 21.08.2020 г. в 06 РУ-МВР,гр.София С. е бил задържан въз основа на издадена
от компетентните немски съдебни власти Европейска Заповед за арест/ЕЗА/ от
19.06.2019г. от Районния съд в гр.Висбаден, ФРГ.Прокурорът в искането сочи още
,че българския гражданин се търси за разследване по общо 6 престъпления/описани
в ЕЗА/, като за тях може да се наложи наказание до 10 години „Лишаване от
свобода“.Деянията са от категорията такива , за които не се изисква двойна
наказуемост, по смисъла на чл.36,ал.3 от ЗЕЕЗА.Тъй като СГС е
взел най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“,в процедура по чл.43
от ЗЕЕЗА и не са налице законови пречки , СГП предлага на СГС да уважи
Искането и да предаде българския гражданин на компетентните съд.власти на ФРГ
за наказателно преследване за посочените в ЕЗА престъпления.
В ОСЗ пред СГС се явиха при даване на ход на
делото исканото лице,защитата и прокурор от СГП.
При разясняване на възможността исканото лице да
даде съгласие за предаване и за отказ от принципа на особеността, Р.С. заяви
,че не дава съгласие за предаване и не прави отказ от принципа на
особеността.Поради това делото продължи по общия ред.
След даване на ход на делото съдът, като прие
писмени доказателства по искане на страните , служебно намери че следва да
отправи запитване до молещата държава да предостави допълнителна информация по
смисъла на чл.44,ал.3 от ЗЕЕЗА и Рамковото Решение за ЕЗА с оглед нуждата
за преценка на фактическите обстоятелства ,изложени в обстоятелствената част на
самата ЕЗА.Делото бе отложено за 21.10.2020 г.с оглед изчакване предоставяне на
изисканата допълнителна информация.
На 09.10.2020 г. се получи отговор от немските
компетентни органи в оригинал на немски език и с превод на български
език.Последният бе приет и приложен по делото.
При липса на други искания и като намери делото за
изяснено , съдът приключи съдебното следствие и даде ход по същество.
В хода на съд. прения прокурорът поддържа Искането на държавното обвинение за
приемане за изпълнение на ЕЗА и последващо предаване въз основа на последната
на българския гражданин С. на немските власти за наказателно преследване във
ФРГ за престъпленията ,посочени в ЕЗА.Част от престъпленията са включени в
каталога на чл.36 от ЗЕЕЗА , а други не са ,но имат аналог в българското
наказателно право.Такива са участието в ОПГ/чл.321,ал.2 от НК и
квалифицираната кражба по чл.195,ал.1,т.4 от НК/.За тези
престъпления се предвижда наказания по-високо от 1 година „Лишаване от
свобода“.С. е издирван от немските власти за провеждане на наказателно
преследване.Молещата държава конкретизира ,че С. има участие в отнемането на
лек автомобил „Ауди“ с немска регистрация , тоест налице са всички предпоставки
за неговото предаване , счита прокурорът в ОСЗ.Дадени са и гаранции ,че след
приключване на производството Р.С. ще бъде върнат на територията на Република
България.При допускане изпълнението на ЕЗА следва да се вземе служебно най-тежката
мярка за неотклонение „Задържане под стража“,като по този повод искането за
временно напускане адреса на мярката за неотклонение „Домашен арест“ не е
основателно.
Защитникът/адв.М./ по същество пледира съда да откаже изпълнение на ЕЗА ,издадено от
компетентните органи на ФРГ.От Справката , която е получена от немските власти
, по искане на българския съд , е видно че С. не е извършил каквото и да е
престъпление на немска територия.Както самите германски органи отговарят по т.1
и т.2 от ЕЗА С. няма участие ,защото такова не може да се докаже.по т.3 и т.4
пък няма доказателства той да е участвал пряко в извършваните от други лица
престъпления.По т.5 и т.6 е много вероятно да е знаел.С тези си отговори
немските власти дават твърде двусмислени отговори на поставените въпроси какви
точно престъпления е извършил.Видно от отговорите ,искането лице няма участие в
престъпленията , за чието разследване немските власти желаят предаването му.Щом
няма участие , за какво членство в ОПГ/организирана престъпна група/ става
въпрос ,реторично пита този защитник.Възможно е С. да познава един или друг
човек/от другите обвиняеми/,но това обстоятелство само по себе си не го прави
член на ОПГ.Другите обвиняеми,чието предаване не се иска тук, може да са
извършили нещо ,но С. не е извършил нищо.Поради това не следва да се уважава
тази ЕЗА.
Защитникът/адв.Б./ ,като подкрепя казаното от първия защитник,
добавя че всъщност в този си отговор немските власти не отговарят на зададения
въпрос за формата и степента на участие на исканото лице в престъпленията , за
които се иска от България да им го предаде.Практически реален отговор не е
даден.Единствено може да се говори за негово знание и присъствие в някакъв
гараж.Ако съдът прецени ,да направи ново запитване докато получи ясен отговор
на поставените въпроси.Явно не са налице предпоставките за изпълнение на ЕЗА и
следва да се откаже изпълнението й от българска страна.Касателно дадените
гаранции ,по чл.41,ал.3 от ЗЕЕЗА , предвид представеното Решение на Съда на
ЕС е видно ,че немската прокуратура не е съдебен орган и не може да даде
правновалидно такива гаранции.Моли накрая съда да разреши на исканото лице да
напусне адреса по мярката за неотклонение „Домашен арест“ ,за да поднови
документите си за самоличност/което би било улеснение при евентуално предаване
на ФРГ ,поради пандемичната обстановка в Европа/.
При последна дума исканото лице изразява съгласие
със защитниците си.
Съдът намери за установено от фактическа страна
следното :
На 23.11.2017 г. Районният Съд в
гр.Висбаден,Провинция „Хесен“,Федерална Република Германия издал Заповед за
предварително задържане под стража/неприложена/ по преписка/дело/ № 4423 Js 17899/18.Самата Заповед била под № 4423 Js 25733/17.
Въз основа на тази Заповед е издадена по-късно -
на 19.06.2019 г. Европейската Заповед за арест/ЕЗА/ , предмет на настоящото
производство , от съдия Фриц при Районния съд в гр.Висбаден.С процесната ЕЗА
компетентните съдебни органи на ФРГ отправят искане за предаване на българския
гражданин Р.С.С. за провеждане на наказателно
преследване за 6 престъпления, за които максимално предвиденото наказание е 10
години „Лишаване от свобода“.
В раздел д/ на ЕЗА,озаглавен „Престъпления“ са
описани 6 престъпления в подточки от 1 до 6 с една обща уводна встъпителна
част.
В уводната част се сочи ,че престъпленията са
извършени в периода от м.септември 2017г. до 22.10.2017 г. в
гр.Висбаден,Франкфурт,Рункел и Нидерландия.Приема се ,че обв.С.
е член на банда ,сформирана с цел последваща продажба на добросъвестни клиенти
на автомобили, които били противозаконно отнети от Германия/или другаде в
Европа/ по поръчение на бандата или набавяни по друг начин от членове на
бандата , на които било известно ,че автомобилите са придобити по престъпен
начин-чрез промяна на идентификационните номера,набавяне на подправени или
изработване на неистински документи на автомобилите с цел изработване на
дубликати.Като разпределителен пункт служела автокъща „Найденкарс“ в
гр.Лимбург,ул.“*********,наета от обв.Н./за който
няма искане в ЕЗА/ , в която влизали и излизали членовете на бандата/“отново и
отново“,съгласно превода на ЕЗА/.
Първото престъпление, за разследването на което
немските власти искат предаването на Р.С. , е описано като деяние от
неустановена дата до 19.09.2017г./при неизтекла погасителна давност/,бандата
придобила лек автомобил „Тойота СН-R“/без посочени индивидуализиращи белези и ДК№ в
ЕЗА/ който бил противозаконно отнет от Швеция.
Второто престъпление ,под № 2 в ЕЗА , е
преобразуването на горното МПС като дублиращо превозно средство , което на
19.09.2017 г. било регистрирано от членовете на бандата в Службата за
регистрация на превозни средства в Харбург с подправени австрийски на името на
български държател.Така автомобилът получил немски рег.номера- WL-4498E.Така
регистрираният автомобил бил откаран от обв.Б./за който няма искане в ЕЗА/ на
23.09.2017г. в наетия от него самия гараж.Последното станало в присъствието на Б.
и Р.С..
Третото престъпление ,под № 3 в ЕЗА, е описано
като отнемане по поръчение на бандата през нощта на 30.09. срещу 01.10.2017
г.или най-малко със знането на същата в Нидерландия на лек автомобил „Ауди Q 5“ с холандски
рег.номера 32 – KDH – 2 и привеждане на последния във владение на същата.
Четвъртото престъпление ,под № 4 в ЕЗА, е
откарването на горния автомобил на 01.10.2017г. около 16,53 ч. от обв.Б./за
който няма искане в ЕЗА/ в наетия от обв.Б. друг
гараж в Рункел-Дерн.През следващите дни трима обвиняеми Б. , С. и Д. са
преоборудвали автомобила с нов идентификационен номер и вероятно с нов блок за
управление на двигателя.
Петото престъпление ,под № 5 в ЕЗА , е през нощта
на 21 срещу 22.10.2017 г. във Франкфурт , когато по поръчение на бандата или
най-малкото с нейно знание е отнет противозаконно автомобил „Ауди Q 5“ с рег.№ F-PC 98 и приведен във
владение на същата.
Шестото престъпление ,под № 6 в ЕЗА“ , е
закарването на горния автомобил на 22.10.2017 г. в около 10,12 ч. от обв.Б. и
обв.Д./за които няма искане в ЕЗА/ в нает гараж/с непосочена локация/и след
това превърнат в дублиращо превозно средство чрез промяна на идентификационния
номер.
В ЕЗА е посочено степен на участие на исканото
лице- съучастник.
В графата „Характер и правна квалификация на
престъпленията“ са посочени – Тежка , организирана от престъпна група кражба,
укривателство на добито по престъпен начин като член на бандата
имущество,подправяне на документи. Приложими правни разпоредби – Параграфи
242,ал.1,Параграф 243,ал.1,т.3,Параграф 244а,ал.1,Параграф 259,ал.1,Параграф
260а,ал.1,Параграф 267,ал.1,т.4, както и Параграфи 22,23,25,ал.2,52 и 53 от НК
– Германия/Strafgesetzbuch-StGB/ .
При списъка от престъпления, наказуеми в Република
България с не по-малко от 3 години „Лишаване от свобода“ /- тези , за които
съгл.чл.36,ал.3
от ЗЕЕЗА не се изисква двойна наказуемост/, са посочени със знак „Х“
„Организиран или въоръжен грабеж“,“Мошеничество“,“Подправка на адм. Документи и
търговия с тях“ и „Търговия с противозаконно отнети МПС“.
Не е отразено със знак „Х“ да се иска предаване на
българския гражданин за „Участие в организирана престъпна група“.
Предвид тези очевидни несъответствия между фактологията и характера и правната
квалификация на деянията,във връзка с приложимите правни разпоредби ,съдът
изиска допълнителна информация по реда на чл.44,ал.3 от ЗЕЕЗА.Подробните
основания ,за да се отправи запитването , са отразени в Протокола от съдебно
заседание на 28.09.2020 г.
В получения писмен отговор от 09.10.2020 г. прокурор
от молещата държава конкретизира ,че касателно фактическите твърдения за
участие на С. в организирана престъпна група/макар да не е отразено искане за
предаване точно за това престъпление/ членовете на групата са си разпределили
ролите ,така че не всеки от тях е участвал във всяко едно от различните
престъпления.По т.1 и 2 не може да се докаже С. да е участвал пряко в тези
деяния.По т.3 и 4 няма доказателства/според писмения отговор/ С. да е участвал
в кражбата на автомобила в Холандия , но се предполага ,че е знаел за нея.По
т.5 и 6 е много вероятно С. да е откраднал автомобила във Франкфурт заедно с
друго обвиняемо лице.
Степента на участие във всяко едно от
престъпленията на исканото лице компетентните немски органи определят като „съучастник“
и последното произлизало от членството му в бандата и по силата на немското
законодателство.
Както горепосоченият писмени отговор, така и
дадените гаранции са изготвени и дадено от немските прокурори Вайцман и Алтман,
а не от съда във Висбаден/издател на процесната ЕЗА/.
Горната фактическа обстановка се установява от
приложените по делото писмени доказателства – ЕЗА на немски и в превод на
български език,Решение на Европейския съд от 27.05.2019 г./№OG/C-508/18.PI {C-82*19 PPU, както и останалите писмени доказателства ,инкорпорирани към материалите
по делото.
От правна страна , съдът след анализ на всички
доказателства поотделно и в съвкупност намери ,че следва да ОТКАЖЕ
изпълнение на ЕЗА за предаване на българския гражданин на компетентните
органи на ФРГ за наказателно преследване.
Не е налице ясно съответствие между фактическото
описание на престъпленията , за чието преследване в Германия се иска
предаването на българския гражданин и характера и правната квалификация на
извършеното от него , съгласно посоченото в ЕЗА.
В ЕЗА не е отразено със знак „Х“ да се иска
предаването на Р.С. за наказателно преследване ,поради участието му в
„организирана престъпна група“.Същевременно фактическите обстоятелства ,че
членува в банда ,са изведени като общо въведение за всичките 6 деяния , за
чието разследване се иска предаването му на молещата държава.Съгласно
българското законодателство ръководството и членуването/участието/ в
организирана престъпна група са самостоятелни престъпления ,като за да е налице
състав на такова престъпление не е нужно субекта на това деяние да е извършил
друго престъпление в това си качество.Следователно ,няма как българския съд да
приеме твърденията за С. като член на банда/с аналог „организирана престъпна
група“ , съгласно българското материално наказателно право/,доколкото не се
иска предаването му за преследване именно за такова престъпление.При това
положение ,за всяко от следващите 6 престъпления е нужно ясно посочване формата
и степента на участие на исканото лице , но с оглед нужното за съответното
престъпление,без да се придава правна релевантност на уводните доводи за членството на С. в банда.
Както в ЕЗА , така и в допълнително дадения писмен
отговор на запитването, немските компетентни органи не сочат никакви
фактически обстоятелства, които да свържат исканото лице Р.С.С. с някаква
форма на изпълнително деяние ,характерно за престъплението „Организиран или въоръжен грабеж“, като
в тази посока следва да се посочи ,че както българският , така и немският НК
имат съответни състави за това престъпление ,без особени специфики и различия.Чл.249 и 250 от НК-ФРГ/StGB/ регламентират основния и квалифицирани състави на
престъплението „Грабеж“,но тези текстове не са посочени в ЕЗА.Нещо повече ,
деяние грабеж не е изобщо описано, нито е вменено на някой от другите обвиняеми
лица/за които в ЕЗА поначало не се отправят искания към Република България като
замолена държава/.Същите изводи може да бъдат изведени и за престъплението
,обозначено със знак „Х“ като „Мошеничество“.
В самата ЕЗА по т.1 и т.2 изобщо не се твърди
участие на С. в описаните фактическите
действия, като единствено е споменат в т.2 като „присъстващо лице“ на
докарването на автомобил от други лица в нает от друг обвиняем гараж.В писмения
отговор се твърди ,че не може да се докаже участие на Р.С. в тези престъпления.По
т.3 и 4 се сочи в писмения отговор ,че С.
пряко не е участвал ,но се предполага ,че може да е знаел за заплануваната кражба.По т.5 и 6 е много
вероятно С. да е извършител на извършената кражба.
Предаване на лице за наказателно преследване
следва да се извършва при ясно посочване на фактическите обстоятелства на
извършеното и правните твърдения в какво е обвинено исканото лице.Освен това ,
предаването се извършва при издадена ЕЗА „при условията и по реда,предвидена
в тази глава“/чл.35 от ЗЕЕЗА in fine/.В отправеното запитване
за допълнителна информация българският съд се обърна към немските съдебни
органи с въпрос за конкретизация на твърденията за участие на исканото лице в
престъпленията ,за чието разследване се иска предаването му.Не бяха задавани
въпроси относно това кое обвинение може да се докаже и кое - не, а следваше да
се получат ясни и недвусмислени отговори какви са обвиненията какво точно се
твърди да е извършило исканото лице , за да се претендира неговото
предаване.При тези отговори, е видно че е налице невъзможност да се докаже
участието му в дадени престъпления , а за други няма доказателства за пряко
участие в тях.За определени престъпления не само ,че не се твърди участие в тях
на исканото лице , но такива деяния изобщо не са описани като фактически
обстоятелства.Това мотивира съдът да счете ,че процесната
ЕЗА не е издадена при условията и по реда на Глава 5,вр.чл.37,ал.1т.4 и 5 от ЗЕЕЗА.Противоречията между задължителните реквизити „характер и
правна квалификация на престъпленията“ и „обстоятелства,при които е
извършено престъплението ,вкл. време,място и степен на участие на исканото лице“
е такова ,че не може да се приеме ,че издадената ЕЗА отговаря на изискванията
за форма и съдържание.Не е налице и ограничението на чл.36,ал.2 от ЗЕЕЗА , в
които случаи не може да се откаже изпълнението на ЕЗА.Не е налице и хипотеза на
чл.37А
от ЗЕЕЗА/Акцесорни престъпления/, когато
изпълняващата държава има право да разреши предаването за останалите
престъпления , ако поне за едно от тях са налице предпоставките на чл.36,ал.1
и 3 от ЗЕЕЗА, тъй като при липсата на реквизитите за форма и съдържание
по чл.37 от закона не могат да бъдат компенсирани от евентуалното обстоятелство
,че искането за поне едно от престъпленията е в съответствие с изискванията на чл.37,ал.1
от ЗЕЕЗА.
Дадените гаранции по чл.41,ал.3 от ЗЕЕЗА са
предоставени с акт на прокурор.В тази посока съдът прие като писмено
доказателство Решение на Съда на ЕС, в което е прието че понятието „издаващ
съдебен орган“ не обхваща прокуратурата.Последното е прието поради възможността
прокуратурите на държава-членка да са изложени на риск да получават пряко или
косвено разпореждания от органи на изпълнителната власт,в частност министъра на
правосъдието дори по въпроси като издаването на ЕЗА.Чл.41,ал.3 от ЗЕЕЗА
предвижда ,че гаранциите се дават от „издаващата държава“,без конкретизация
дали това следва да бъде сторено от компетентен да издаде ЕЗА съдебен
орган.Същевременно чл.56,ал.1,т.1 от ЗЕЕЗА предвижда възможност на досъдебното
производство съответния български прокурор да има право да издаде ЕЗА за
обвиняем или осъден с влязла в сила Присъда.В първата хипотеза се има предвид
фазата на досъдебното производство, а във втората – периода на изпълнение на
наказанието по влязъл в сила съдебен акт.Следователно, във фазата на
досъдебното производство следва да се приеме ,че прокурор може да взима
отношение по въпросите относно издаване на ЕЗА , така и за даване на гаранции
от името на издаващата/молеща/ държава.
На фона на гореизложеното съдът намери ,че следва
да откаже предаване на българския гражданин на компетентните органи на ФРГ
за наказателно преследване.
В този смисъл съдът постанови Решението си.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
:
2.