№ 468
гр. Плевен, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:С. ЦВ. КРЪСТЕВА
МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. Б.ОВА
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Въззивно гражданско дело № 20234400500651 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 1082 от 21.07.2023г по гр. дело № 2430/23г по описа
на РС – Плевен състав на същия съд е РАЗПРЕДЕЛИЛ на основание чл. 32
ал. 2 от ЗС ползуването на недвижим имот, находящ се в гр. *****,
съставляващ поземлен имот с идентификатор 56722.660.88 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД- 18- 71/ 06. 06.
2008 год. на изпълнителния директор на АГКК; адрес на поземления имот: гр.
********; площ: 285 кв. м.; трайно предназначение на територията -
урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./;
предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 2804, квартал 358;
съседи: 56722.660.87, 56722.660.58, 56722.660.1404 и 56722.660.90, както
следва: Реално ползуване за ищците И. К. М. и Б. А. М.: дял първи с обща
площ 45, 46 кв. м., от които в югозападната част на имота- 19, 97 кв. м. и в
североизточната част на имота25, 49 кв. м., обоени в розово и с точни размери
на скицата на вещото лице С. С.. Реално ползуване за ответницата В. И. Г.:
дял втори с обща площ 45, 46 кв. м., обоена в синьо и с точни размери на
1
скицата на вещото лице С. С.. Съдът е постановил, че приложената на л. 34
от делото скица от заключението на вещото лице С. И. С. представлява
неразделна част от решението. Съдът се е произнесъл и по въпроса за
разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от И. К. М. ,в която се
възразява, че съдът е постановил едно неправилно решение, тъй като начинът
на разпределение облагодетелства другата страна. Възразява се, че при
покупката на първия етаж въззивницата е заплатила по – голямата част от
дворното място. Въззивницата не е съгласна другата страна да има достъп до
входната й врата и вратата на гаража. Претендира се преразглеждане на
делото.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и
възразява, че РС е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил
правилно и законосъобразно решение. Възразява се, че при приемане на
заключението на вещото лице другата страна не е възразила, а и
предложеното разпределение е било и единственото възможно с оглед
правата на собственост и наличието на гаражи, които са индивидуална
собственост на всяка от страните. Претендира се потвърждаване на
атакуваното решение на РС.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят начина на разпределение на
ползването на съсобствен урегулиран поземлен имот при съобразяване на
правата на собственост на страните
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА , НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
РС е приел за безспорно по делото , че страните са съсобственици
на следния недвижим имот, находящ се в гр. *****, а именно: поземлен имот
с идентификатор 56722.660.88 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД- 18- 71/ 06. 06. 2008 год. на
изпълнителния директор на АГКК; адрес на поземления имот: гр. ********;
площ: 285 кв. м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана;
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./; предишен
2
идентификатор: няма; номер по предходен план: 2804, квартал 358; съседи:
56722.660.87, 56722.660.58, 56722.660.1404 и 56722.660.90.
Безспорно е било , че в поземления имот са построени четири
сгради, от които една многофамилна жилищна сграда, два гаража и една
постройка на допълващо застрояване.
РС е приел, че за да намери приложение разпоредбата на чл. 32
ал. 2 от ЗС, следва да са налице две основни предпоставки: наличие на
съсобственост върху определена вещ и липсата на възможност за образуване
на мнозинство на съсобствениците, респ. наличие на решение на такова
мнозинство, което е вредно за общата вещ. В конкретния случай и двете
законоустановени предпоставки са налице. Видно от представените по делото
писмени доказателства е, че страните са придобили в съсобственост
процесния недвижим имот, като дяловете им са еднакви /по 1/ 2 идеална част/.
От друга страна, според РС, фактът на подаване на искова молба по чл. 32 ал.
2 от ЗС и предоставянето на съда да реши въпроса за ползуването на имота е
достатъчно указание, че не съществува възможност за постигане на съгласие
между съсобствениците и за извънсъдебно уреждане на спора. Следователно
съдебната администрация за разпределяне на ползуването на процесното
дворно място е допустима. В хода на съдебното дирене е назначена съдебно-
техническа експертиза, която е дала вариант на разпределение на ползуването
на процесния имот. Същият отразява в максимална степен съществуващото
към настоящия момент фактическо положение и осигурява равнопоставеност
на всяка от двете страни. Поради това разпределението на ползуването на
процесния имот, находящ се в гр. *****, следва да бъде извършено както
следва: Реално ползуване за ищците И. К. М. и Б. А. М.: дял първи с обща
площ 45, 46 кв. м., от които в югозападната част на имота- 19, 97 кв. м. и в
североизточната част на имота25, 49 кв. м., обоени в розово и с точни размери
на скицата на вещото лице С. С.. Реално ползуване за ответницата В. И. Г.:
дял втори с обща площ 45, 46 кв. м., обоена в синьо и с точни размери на
скицата на вещото лице С. С..
РЕШЕНИЕТО на Плевенски районен съд е законосъобразно
РС е изложил мотиви, които се споделят от въззивната инстанция и
не следва да се преповтарят във вида, в който са изложени.
3
Следва да се отбележи,че самата въззивница като ищца пред първата
инстанция е утвърждавала в исковата си молба, че правата на страните върху
поземления имот са равни. Изводите на РС – Плевен са обосновани на прието
по делото и неоспорено от страните заключение на техническа експертиза,
която е съобразила действителното положение и е предложила вариант за
разпределяне на реалното ползване. Предвидена е и част за общо ползване с
оглед достъпа до жилищната сграда. Съобразени са и съществуващите
постройки и тяхната собственост, както и входовете и подстъпите към
различните етажи. Пред въззивната инстанция в открито съдебно заседание
се излагат твърдения от страна на въззивницата, свързани с влошени
отношения между страните по повод на притежавано от нея куче. Липсва
направено искане за назначаване на нова експертиза, а приетата от РС –
Плевен такава е изготвена при съобразяване на обстоятелствата по делото и е
била възприета без възражения от двете страни пред първата инстанция. С
писмената защита пред въззивната инстанция се представят доказателства
след приключване на производството в открито заседание, които не следва да
се приемат. Изложените съображения за различни права на страните върху
имота не са основателни доколкото съобразно представените доказателства за
собственост правата върху поземления имот са равни и всякакви последващи
промени в квадратурата на имота не се отразяват върху тези права.
Пред Пл ОС не са представени доказателства при спазване на
разпоредбата на чл. 266 от ГПК, които да водят до извод, различен от този на
първоинстанционния съд.
Съдът счита, че в случая се касае за спорна съдебна администрация и
пред първата инстанция разноските за адвокатски възнаграждения следва да
останат такива, каквито са ги направили страните. По друг начин стои
въпросът при въззивното обжалване като следва разноските да се определят
по общия ред. Представено е пълномощно за адв. Н. Ц. за оказване на
безплатна правна помощ. Съгласно чл. 7 ал.1 т.4 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения предвиденото
възнаграждение е в размер на 1000 лв.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че не е обвързан от
определените с Наредба № 1 МРАВ размери на минималните адвокатски
възнаграждения. За да достигне до това становище съдът съобразява
4
практиката, обективирана в Решение от 05.12.2006г. по обединени дела
С94/2004 и С-202/2004 на СЕС. Съгласно горното решение делегирането на
частноправен субект – Висшият адвокатски съвет - на правомощия да
определя минималните адвокатски възнаграждения представлява нарушение
на правилата за свободната конкуренция, закрепени в чл.101 и чл.102 ДФЕС.
Тази наредба нарушава правото на ЕС, тъй като очевидно не съответства на
критериите, изведени във въпросното решение, а именно: правоприлагащият
орган /съдът/ да има възможност, отчитайки правната и фактическа сложност
на делото, инстанцията, пред която се явява процесуалният представител, и
продължителността на процеса, да се отклони от минимално определения
размер на адвокатските възнаграждения тогава, когато той се явява
несъразмерно висок с оглед реално положения труд и направени разходи от
процесуалния представител, респ. представляваната в процеса страна. Това
разрешение се налага, тъй като правилата на Наредбата не засягат само
потребителя на адвокатска услуга, но и насрещната страна в съдебното
производството доколкото, ако загуби делото, то в нейна тежест ще бъде
възложен размерът на адвокатския хонорар под формата на подлежащи на
възстановяване разноски в производство. По този начин се отнема правото на
съда да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен
размер за направените разноски. Така се нарушава и правото на справедлив
съдебен процес, гарантирано в чл.47 ХОПЕС и съответстващия му чл.6 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Още повече
следва да се отчете, че Наредбата е приета от ВАС - орган на сдружението на
адвокатите, действащ в случая като частен икономически оператор, който е
насърчен от Държавата да приема свободно и самостоятелно обвързващи
решения, касаещи правилата на конкуренцията в същия сектор, в който
развиват дейност членовете на сдружението на адвокатите, както изтъква СЕС
в решението си. Съдът на ЕС е извел задължение за националния съд да
гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС, като при
необходимост, по собствена инициатива да оставя неприложена всяка
разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им
противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на
такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред - Решение
от 09.03.1978г. по дело 106/1977г. на Съда на ЕО. Така приемат и българските
съдилища в редица свои актове: Решение № 6522 от 22.10.2018г. по в. гр. д.
5
№ 1061/2018г. на СГС; Определение № 2514 от 23.05.2018 г. по в.ч. гр. д. №
407/2018г. на ОС– Благоевград; Решение № 95 от 31.05.2018г. на ОС –
Добрич по в.т.д. № 95/2018г. и др. В случая следва да се определи
възнаграждение като се отчете единствено реалната фактическа и правна
сложност на делото. Тя не е съответна за възнаграждение от 1 000лв. за
адвокат на една инстанция. Минималното възнаграждение, определено от
наредбата в размер от 10000лв. за неоценяемия иск значително надхвърля
положените усилия като икономически интерес. Самото дело е приключило
срочно с провеждане на едно съдебно заседание, бил е депозиран и отговор
на въззивната жалба. Несправедливо и неотчитащо положения реално от
адвоката труд би било възнаграждение, формирано в размер на 1000 лв ,
макар и в границите на минималното определено в Наредбата. Ето защо
съдът намира, че следва да определи възнаграждението в половин размер.
При този изход на делото следва да се осъди въззивницата да заплати на осн.
Чл. 38 от ЗА на адв. Н. Ц. възнаграждение в размер на 500 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 1082 от 21.07.2023г по гр. дело №
2430/23г по описа на Плевенски районен съд КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА И. К. М. ЕГН ********** от ****** ДА ЗАПЛАТИ на осн.
Чл. 38 от ЗА на адвокат Н. Ц. Ц. от АК – Плевен за представителството на В.
И. Г. от ********** ЕГН ********** адвокатско възнаграждение в размер на
500 лв за въззивната инстанция
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6