Р Е Ш Е Н И Е
гр. Никопол, 19.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Никополския районен съд, в публичното заседание на деветнадесети февруари
през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ НАУМОВА
при секретаря Поля Видолова като
разгледа докладваното от съдията НАУМОВА гр. д. № 613 по описа за 2019 година,
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от Д.Р.Ц. ***,
чрез адв.Е.М. от ПлАК против Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР гр.София.
Ищецът твърди, че през периода 01.09.2016
год.- 30. 09.2019 год. е работил на длъжността „младши оперативен дежурен “ в оперативна дежурна част към ГПУ – Сомовит, при РД“ГП“-Русе,
ГД“ГП“ МВР гр.София.Твърди се, че ищецът
е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени протоколи и графици, при режим
на труд на нощна смяна от 22. 00 до 06. 00 часа и с продължителност
12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на
чл. 187 ал. 3 от ЗМВР. Твърди се, че на
основание чл. 187 ал. 1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа
дневно и четиридесет часа седмично. Твърди се, че редът за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, за режима на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определя с
наредба на министъра на вътрешните работи. Твърди се, че в процесния период е
действала Наредба № 8121з- 776 от 29. 07. 2016 год.
/обн. ДВ, бр. 60 от 02. 08. 2016 год., в сила от същата дата/, като в нея
липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Твърди
се, че такъв алгоритъм е бил предвиден в преходната Наредба № 8121з- 407 от 11.
08. 2014 год., според която при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22. 00 часа и 06. 00 часа
се умножава по 0. 143. Твърди се, че в съответствие
с чл. 9 ал. 2 от горната наредба при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Твърди се, че за процесния период ищецът е
положил общо 1 616 часа нощен труд, който следва да се преизчисли с коефициент
1. 143, което води до извънреден труд от 273 часа, който следва да бъде
заплатен допълнително. В заключение ищецът моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 1 640лв., представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към
дневен такъв за периода от 01.09.2016 год. до 30.09.2019
год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира заплащане и на сумата от
400лв.,-обезщетение
за забавено плащане на главницата/лихва/, за процесният период.
Претендира и присъждане на направените
деловодни разноски.
С определение от 28. 01.2020 год. на
основание чл. 214 ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на предявения иск по чл.
178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР като същият е увеличен от 1 640лв. на 1863.16лв., а иска
по чл.86 от ЗЗД е намален от 400лв. на 305.68лв.
Ответникът ангажира становище, че исковата
молба е неоснователна.В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК, чрез
юрк.Й.Стаматова, развива подробни доводи, с който оспорва иска, както по
основание, така и по размер.Прави възражение за изтекла погасителна давност, на
претенцията за периода от 01.09.2016г. до 25.11.2016г.
Съдът, като съобрази доводите на страните
и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното:
Между страните не е налице спор, че през
процесния период от 30. 09.2016 год. до 01.09.2020 год. ищецът
е полагал труд по служебно правоотношение при ответника на длъжността „младши оперативен
дежурен“.
Следователно в конкретния случай
отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от чл. 142 ал. 2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187 ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно разпоредбата на
чл. 187 ал. 5 от ЗМВР работата извън
редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за
работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в
почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през
процесния период ищецът е полагал труд през нощта (от 22. 00 часа до 06. 00 часа), а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство
също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай
приложими в отношенията между страните са и разпоредбите на чл. 187 ал. 5-
6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
От
съществено значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор е
обстоятелството дали по отношение на ищеца намира приложение нормата
на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка
следва да се отбележи, че според чл. 187 ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи.
Хронологията на издадените такива наредби е следната:
за периода от 19. 08. 2014 год. до 01. 04. 2015 год. е действала Наредба №
8121з- 407/ 11. 08. 2014 год. (ДВ, бр. 69 от 19. 08. 2014 год., в сила от 19. 08. 2014 год., отм., бр. 40 от 02. 06. 2015 год., в сила
от 01. 04. 2015 год.). От 01. 04. 2015 год. до 29. 07. 2016 год. е действала Наредба № 8121з- 592/ 25. 05. 2015 год., която е била отменена с решение № 8585 от 11. 07. 2016 год. на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/ 2016 год., обн. в ДВ бр. 59 от 29. 07. 2016 год. От 02. 08. 2016 год. понастоящем действа Наредба № 8121з- 776 от
29. 07. 2016 год. (обн., ДВ, бр. 60 от 02. 08. 2016 год., в сила от 02. 08. 2016 год.). Текстовете на чл. 3 ал. 3 и в трите наредби са идентични, като
гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22. 00 часа и 06. 00 часа, като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24- часов период. Съобразно чл. 31
ал. 2 от Наредба № 8121з- 407/ 11. 08. 2014 год. при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22. 00 часа и 06. 00 часа за отчетния период се умножава по 0,143. В
следващите две наредби № 8121з- 592/ 25. 05. 2015 год и № 8121з- 776/ 29. 07. 2016
год., приложими към процесния период, липсва изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува
като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в
МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, или коефициент 1. 143. В противен случай държавният служител в МВР би се поставил в неравностойно положение спрямо работниците по
трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда.
По изложените съображения исковата претенция за
заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.
От заключението на назначената
съдебно- счетоводна експертиза се установява, че за периода от 25.11.2016 год.
до 30.09. 2019 год. ищецът е положил нощен труд в
размер н общо 1 720 часа, който преизчислен с коефициент 1. 143 за
превръщането му в дневен труд възлиза на общо 1 965.96часа, от тях неплатени са
останали 245.96 часа, като дължимото незаплатено от ответника възнаграждение е в
размер на 1 726.6392 лв. Предвид изложеното предявеният осъдителен
иск следва да бъде уважен за периода от 25.11.2016 год.
до 30.09. 2019 год., като
на ищеца следва да се присъди и законната лихва от депозирането на исковата
молба в съда- 25. 09. 2019 год., до окончателното изплащане на сумата, в
останалата част иска следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
По направеното от ответника възражение за
изтекла погасителна давност на вземанията за периода от 01.09.2016г. до
25.11.2016г., съдът намира следното :
За начало на давността се приема
датата на изискуемостта на вземането за възнаграждение за извънреден труд.
Положеният извънреден труд за м. септември 2016 г. е подлежал на заплащане в
месеца, следващ месеца или отчетния тримесечен период. Това е следвало
да стане до края на м. октомври 2016 г.,
а исковата молба е депозирана на 25.11.2019 г., към която дата срокът по чл.
111, б. а ЗЗД е изтекъл, поради което претенцията е погасена по давност, за този месец.Положеният
извънреден труд за месец октомври е подлежал на заплащане през, месеца следващ
отчетният тримесечен период – т.е. това е следвало да стане през м. януари 2017г.,
което е било съобразено от ВЛ при изчисляване на дължимостта.
Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за
извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение,
за което е установен срок, поради което и на основание чл.84, ал.1 от ЗЗД
ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да
изплати съответното възнаграждение, което обосновава извод, че претенцията на
ищеца с правно основание чл.86 от ЗЗД е основателна за периода от падежа на
всяко изискуемо вземане до 25.11.2019 г. и доказана в размер от 255.99 лв. за периода от 25.11.2016
г. – 30.09.2019 г., като за разликата до предявеният размер
от 305.68лв., за периода от 01.09.2016 год. до 30.09.2019 год., следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Ищеца претендира заплащане на направените в
настоящото производство разноски в размер на общо 770лв., съобразно
представеният по чл.80 от ГПК списък.
При този изход на делото и на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 703.89лв., съобразно размер на уважените искове.
На
основание чл. 78 ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
дължимата държавна такса за уважените искове
в размер на общо 89лв., като съобрази, че ищеца е заплатил при образуване
на делото д.т. в размер на 30лв.
По
тези съображения Никополския районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“
МВР гр.София ДА ЗАПЛАТИ на Д.Р.Ц. с ЕГН **********,
сумата от 1 726.64 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 25.11.
2016 год. до 30.09.2019 год., получен в резултат на преизчисляване на
положен нощен труд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
депозиране на исковата молба- 25.11.2019 год., до окончателното изплащане на
сумата, както ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер, за периода от 01.09.2016г. до
25.11.2019г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“
МВР гр.София ДА ЗАПЛАТИ на Д.Р.Ц. с ЕГН **********,
сумата от 255.99 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от падежа на всяко
плащане/първо число, следващо тримесечието/,
до 25.11.2019г., както ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер, като погасен
по давност.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“
МВР гр.София да заплати на Д.Р.Ц. с
ЕГН **********, сумата от сумата 703.89лв., представляваща
направените по делото разноски,
съобразно размер на уважените искове.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ МВР гр.София да заплати по
сметка на Никополския районен съд държавна такса върху уважените искове в
размер на общо 89.00лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: