Р Е Ш Е Н И Е
№ V-54
25.07.2019 г. Град
Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети
въззивен състав
На двадесети май две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: Таня Михова
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 417 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №274 от 6.02.2019г. по гр.д.№6922 по описа
за 2018г. на БРС ответникът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е осъден да
заплати на Д.И.Б. *** сума в размер на 473,46 лв., представляваща недължимо платена сума по
фактура №********** от 20.08.2018г. поради едностранна корекция на сметката на
ищеца за ИТН 2671637 за минал период- от 20.11.2016г. до 17.02.2017г., а
ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца разноски в размер на 350 лв.
В законоустановения срок е подадена въззивна жалба от
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, представлявано от юрисконсулт Николов, с
която решението е обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания, че същото е
неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в
нарушение на материалния закон. Фактическите констатации на съда не съответствали
на обективната истина, а правните изводи- на закона. Доказателствата по делото били
тълкувани превратно, единствено в полза на ищеца, като били пренебрегнати важни
обстоятелства и така съдът достигнал до необосновано и неправилно решение.
Неправилно съдът приел, че служителите на ЕВН ЮГ ЕАД
не са оправомощени от Председателя на ДАМТН да извършват проверки на СТИ. Сочи,
че такова оправомощаване не е необходимо, понеже процедурата за едностранната
корекция е по реда на ПИКЕЕ, поради което не е предвидено подобно
упълномощаване в общите условия на разпределителното дружество. Намира за
неотносимо и цитираното от съда административно производство по ЗИ, доколкото
СТИ са собственост на ЕР ЮГ ЕАД и това дружество е длъжно да осигурява тяхната
функционална изправност, като при съмнения за нередност съответното устройство
се изпраща за измерване на БИМ, където оправомощени лица от Председателя на ДАМТН
извършват необходимата проверка.
Изложени са оплаквания, че съдът не се е произнесъл
съобразно задължителната практика на ВКС - решение №111 по т.д.№1650/14г. І
т.о. на ВКС, както и решение №115 от 20.09.2017г., постановено по
т.д.№1156/2016г. на ВКС, II т.о., според които не следва да се доказва виновно
поведение на клиента съобразно чл.82 ЗЗД от страна на крайният снабдител. С тях
по реда на чл.290 ГПК била призната изрично възможността след законовите
изменение от 2012г. и приемането на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и след приемането на
ПИКЕЕ през 2013г. крайният снабдител да извършва преизчисляване на сметки за
минал период по реда на ПИКЕЕ, поради което е налице валидно правно основание
за извършеното преизчисление. Неправилно БРС приел, че следва да се доказва
виновно неизпълнение на клиента по реда на ОУ, доколкото самата проверка е по
реда на ЗЕ и ПИКЕЕ. Не се твърди неизпълнение на договора, за да се доказва
виновното му неизпълнение. Без значение било и авторството на манипулацията,
понеже ЗЕ и ПИКЕЕ въвеждали обективна отговорност на потребителя в случаите,
когато средството му за търговско измерване отчита неправилно. Въззивникът
счита, че от събраните по делото доказателства е видно, че служителите на ЕВН
ЕР били извършили проверката съобразно всички изисквания на ПИКЕЕ, а след това
извършените действия по прилагане на същата процедура са такива по прилагане на
гореописаната правна уредба. Чрез прилагането на ПИКЕЕ се доказвало реално
доставеното количество енергия, въз основа на което се формулирала дължимата
сума за реалното потребление на клиента.
Въззивникът
моли решението на БРС да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с
което иска да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендират се разноски за
двете инстанции. Направено е евентуално възражение за прекомерност на
адвокатското възражение на въззиваемия.
Въззиваемият Д.И.Б., чрез пълномощника си адв. Калина Дабарова, е
подал отговор на жалбата, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че
исковата сума е недължима, тъй като е налице безвиновно
поведение от страна на ищеца и липсва законово основание за извършване на
корекцията, тъй като не било изпълнено условието в ОУ на дружеството- ответник
за предвиждане на ред за уведомяване на клиента за корекцията по ПИКЕЕ. Възпроизведени
са доводите, съдържащи се в исковата молба /че не е доказано манипулацията да
се дължи на виновно поведение на клиента, както и за това дали корекцията на
сметка е извършена законосъобразно, при спазване на изискванията на ПИКЕЕ,
понеже ответникът не бил изпълнил задълженията си за привеждане на общите
условия към договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка и на правила за това. След като това задължение на ответника
не било изпълнено, то за да бъдела ангажирана отговорността на ищеца за
неотчетеното количество енергия следвало да бъде доказано и неговото виновно
поведение, още повече, че според протокола на БИМ била установена
нерегламентирана манипулация, т.е. налице била субективна намеса. Наред с тях
са въведени нови- за нищожност на „клаузите“ от ЗЕ и ПИКЕЕ по смисъла на чл.26,
ал.1 ЗЗД поради противоречието им с ЗЗП- чл.143, т.6 и т.18. Изтъква се още, че
в ЗЕ не се съдържа разпоредба /“клауза“/, предвиждаща безвиновна
отговорност на потребителя на ел.енергия, поради което следвало да се счита
приложима нормата на чл.82 ЗЗД, която не можело да бъде дерогирана нито с
подзаконов нормативен акт, нито с правилата, създадени от орган без
законодателни правомощия. Моли решението да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, а на въззивника се присъдят разноските за двете инстанции.
Възразява против намаляването на адвокатския хонорар.
По допустимостта на производството Бургаският окръжен
съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок
от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от
обжалването. Жалбата отговоря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е
допустима, поради което спорът следва да се разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на
страните въз основа на събраните по делото доказателства и относимите
разпоредби на закона, приема от фактическа страна следното:
Д.И.Б. е предявил пред Районен съд- Бургас осъдителен иск
с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД против „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, за заплащане на сумата от 473,46 лв., представляваща допълнителна начислена електроенергия по фактура №**********
от 20.08.2018г., платена без основание от ищеца, ведно със законната лихва от
датата на предявяването на иска. Твърди, че на 22.08.2018г. по електронен път
съпругата му проверила каква е стойността на консумираната енергия, при което
установила, че е неимоверно завишена. На 24.08.2018г. получили по пощата
процесната фактура, писмо от 20.08.2018г., констативен протокол от метрологична
експертиза; справка за коригиране на ел.енергия; констативен протокол от
17.02.2017г. На същия ден заплатил стойността на процесната фактура. Счита, че
същата е платена от него при начална липса на основание. Сочи, че СТИ за
собственост на електроразпределителните оператори и достъп до тях имат само
техни служители. Съгласно чл.44, ал.1 от ЗЕ лицата използващи СТИ са длъжни да
осигуряват техническата им изправност. В констативният протокол било вписано,
че СТИ се е намирало в заключено електромерно етажно табло, поради което
достъпът до него бил невъзможен, освен за служителите на електроснабдителното
дружество. В протокола било вписано, че векторната диаграма на схемата на
свързване била нормална, измерената грешка била в допустимите граници,
електромерът бил свален за експертиза и бил монтиран друг електромер. След
метрологичната експертиза било установено, че пломбите против неправомерен
достъп до вътрешната конструкция на електромера били налични. Лявата страна на клеменния блок била разпробита,
след което отворът бил запълнен. Металната пластина за индикация за свален
капак на клеменния блок била залепена. В резултат на
това било преценено, че електромерът е манипулиран и отчита грешка минус
54,36%, поради което на осн. чл.48, ал.1 и чл.51 от
ПИКЕЕ ответникът коригирал едностранно сметката на ищеца. Счита, че ответното
дружество не е доказало, че „манипулацията“ се дължи на виновното му поведение,
като заявява, че няма достъп до електромера и няма специални знания и средства
да осъществи подобна манипулация. На следващо място излага съображения, че с
приемането на ПИКЕЕ и по силата на ЗЕ вече е налице законово основание за
едностранна корекция на сметката на клиента, в какъвто смисъл е и актуалната
съдебна практика. Но законът съдържа задължение за крайния снабдител в общите
условия да посочи ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка по чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ и да създаде правила по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ
за измерване количествата ел.енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена ел.енергия. Затова намира, че за ответното дружество би било налице
законово основание за едностранна корекция на сметката при доказано неточно
отчитане на потребената ел.енергия и ако е изпълнил задължението си за
предвиждане в ОУ на ред за уведомяване на клиента при извършена корекция от
сметка и на правила за това. Второто изискване в случая не било налице, тъй
като ОУ на крайният снабдител не били приведени в съответствие с изискванията
на закона. Действащите ОУ не намирали приложение, защото от една страна били
приети преди законовата промяна, регламентираща едностранната корекция на
сметките, а от друга, защото нормите в тях, регламентиращи механизма на
извършване на корекции по тях са обявени за нищожни. Претендира разноски. Ангажира доказателства.
Правното основание на предявения иск е чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД. Претенцията за лихви е с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът- „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е
представил в законния срок отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете
като неоснователни.
Сочи, че процесните суми били начислени правомерно,
като се позовава на чл.51, ал.1 и чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ. Коригираните количества
били изчислени съобразно методиката по чл.48, ал.1, т.1, б.“а“ и остойностени съобразно методиката в чл.51, ал.1 ПИКЕЕ. Сочи
се също, че на 17.02.2017г. служители на „Електроразпределение - Юг“ ЕАД са
извършили проверка на електромера в обекта на ищеца с цел демонтаж за
последваща проверка в БИМ. Проверката била извършена в присъствието на представител
на ищеца, като констативният протокол бил съставен на основание чл.63, ал.1 от ОУ на ЕВН ЕР. След извършената метрологична
експертиза от служители на БИМ била установена манипулация на електромера, за
което бил съставен констативен протокол. Изтъква се, че едностранната корекция
на сметката на ищцата е извършена по реда на гл.ІХ от ПИКЕЕ, по –конкретно чл.51,
ал.1 във връзка с чл.48 от ПИКЕЕ. С оглед изложеното счита, че претендираната
сума е основателно начислена и дължима на ЕВН ЕС ЕАД. Намира за неоснователни
доводите на ищеца, че следва да се доказва виновно поведение на клиента за
извършената манипулация. Правото на едностранна корекция според ответника не се
предпоставя от доказване на виновно поведение на потребителя, като същият
счита, че единствено условие за упражняването му е да бъде установено по
съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена ел.енергия, за да се пристъпи към такава корекция. Изтъква, че
корекционната процедура целяла възстановяване на настъпилото без основание
имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за
неговото виновно поведение. Цитирана е съдебна практика. Изтъква също, че в ОУ
на дружеството е предвиден изричен ред за уведомяване на клиента при извършена
корекция- чл.28, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕС, който е идентичен с този на чл.24, ал.1
от ОУ на „ЕНЕРГО- ПРО Продажби“ АД, който е счетен в решение на ВКС за
отговарящ на изискванията за ред за уведомяване, на които се позовава ищеца.
Подчертава, че ОУ на двете дружества са приети преди измененията в ЗЕ от 2012г.
Сочи и съдебна практика на окръжни съдилища, в която се приема, че изискването
на чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ е изпълнено. Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
Районният съд е приел писмените доказателства,
разпитал е свидетел и е приел СТЕ.
С обжалваното решение съставът на районния съд е уважил
иска против ЕВН ЕС ЕАД и е осъдил ответника да плати на ищеца разноските по
делото.
Приел е, че ответното дружество не е имало основание
за преизчисление на количеството електрическа енергия и начисляването на
допълнително количество ел.енергия на ищеца за процесния период и в посочения
във фактурата размер. Не било спазено производството по извършването на
проверката на СТИ, потребена от активно легитимираната по делото страна. Същата
следвало да бъде извършена, съгласно клаузите на ОУ на ЕВН ЕР, по реда на чл.35
от тях, от лицата по чл.4, а констатациите от нея да бъдат закрепени в
констативен протокол във вида и по реда на чл.63, ал.1 от ОУ на ЕВН ЕР-
подписан от представители на ЕВН ЕР и клиента, а в случай на отсъствие или отказ
на последния- от свидетели, присъствали на проверката. Конкретната проверка
била извършена в нарушение на чл.35, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕР, според която
проверката на показанията на електромера от служители на ЕВН ЕР не е проверка.
Развити са подробни съображения, че лицата извършили проверката на СТИ
отговарят на изискванията в Приложение №1 към чл.2 от Наредбата за реда за
оправомощаване на лица за проверка на средства за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, издадена на осн. чл.56 от ЗИ.
Счел е за основателно и другото възражение на ищеца, за недоказана вина на
абоната за неосъществен достъп, поради ситуирането на таблото с електромера в
общите части на ЕС, което няма сигурно обезопасяване. Акцентирал е, че се касае
за договорна връзка между страните, при неизпълнението на която се стига до
хипотезата на чл.79, ал.1 от ЗЗД за виновно неизпълнение на абоната, за да се
търси изпълнение от кредитора в по-голям обем от първоначално отчетения.
Посочил е, че доколкото таблото не е било с пломба, била налице забава на кредитора
по смисъла на чл.95, предл.2 от ЗЗД, понеже същият не осигурявал необходимото
съдействие за обезопасяването на процесното табло от външен неправомерен достъп
/нямало охранителна система/, за да се търсело от длъжника изпълнение за
плащане на допълнително количество ел.енергия. Забавата на кредитора е
освободила ищеца от отговорност, тъй като таблото не било негова собственост,
за да го обезопаси, стопанисва и понесе щетите от нерегламентирания достъп.
При служебната проверка извършена на основание чл.269 ГПК въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По
същество същото е правилно, макар и по изцяло различни от изложените от
районния съд съображения.
Не се спори, че въззиваемия е потребител на
ел.енергия, доставяна от ЕВН ЕС за
процесния обект.
На 17.02.2017г. при проверка на електромера, отчитащ
потребената ел.енергия за този обект, извършена от служители на ЕВН България
Електроразпределение ЕАД и в присъствието на двама свидетели- М.Б./за която се
твърди, че е представител на ищеца, факт, който не е оспорен от последния/ и В.П./служител
на охранителна фирма/, било констатирано, че електромерът отчита с измерена
грешка над допустимата граница- 49,24%, поради което електромерът е бил
демонтиран за експертиза и на негово място бил монтиран друг. Тези
обстоятелства са обективирани в констативен протокол №338204/17.02.2017г., който
е подписан от служителите на ЕВН ЕР ЕАД и от двамата свидетели. Че протоколът е
бил връчен на ищеца признава самия той в исковата молба /и го представя/.
Извършена е метрологична експертиза от БИМ,
заключението на която е обективирано в констативен протокол №495 от
18.04.2018г. Установено е, че лявата страна на клемния
блок била разпробита, след което отворът бил запълнен.
Металната пластина за индикация за свален капак на клемния
блок била залепена. Посочено е още, че е осъществяван достъп до вътрешността на
клемния блок. Извършено било окъсяване между клеми 1
и 2 с мост от меден проводник, чрез разпробиване на
лявата страна на клемния
блок, което довело до промяна в метрологичните характериските
на електромера. Отчетена е грешка минус 54,09%, при максимално допустима
плюс/минус 2%.
От ЕВН ЕС ЕАД било изпратено писмо до ищеца /л.4/ за
начисленото допълнително задължение за сумата от 473,46 лв. на осн.чл.48, ал.1
и чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ като корекция на сметката за периода от 20.11.16г. до 17.02.2017г.,
за 89 дни. Писмото е връчено на ищеца и е приложено като доказателство към
исковата молба. На същия е била връчена и справка от ЕР-Юг за коригиране на
сметката за електроенергия /л.7/.
Издадена е фактура за процесната сума- л.6 от делото,
като последната е била заплатена от ищеца- видно от приложения системен бон- л.9
от делото на БРС.
Съгласно съдебно-техническата експертиза, изпълнена от
в.л.Топузян, констативният протокол от метрологичната
експертиза на БИМ сочел за извършени нерегламентирани действия върху
електромера, водещи до неточно /непълно отчитане/ на консумираната от ищеца
ел.енергия. Белезите на тези действия били окъсявания между клеми 1 и 2 с мост
от меден проводник чрез разпробиване на лявата страна
на клемния блок, която промяна водела до промяна на
техническите и метрологичните му характеристики. Тези действия можело да бъдат
извършени с външна намеса с помощта на технически средства. Според експерта
констативният протокол на БИМ отразява техническото състояние на СТИ, което е
резултат от външно въздействие върху електромера. В резултат на това
електромерът е отчитал частично /респективно- не отчитал/ потребената
ел.енергия. Посочено е, че при отчитането и остойностяването на неотчетената
ел.енергия били спазени изискванията на чл.48, ал.1, т.1, б.“б“ ПИКЕЕ и чл.51,
ал.1 ПИКЕЕ, като доизчислената ел.енергия възлизала
на 3274 кВтч и била на стойност 473,46 лв. Констатирано
е още, че точният момент на външното въздействие върху електромера е на 4.12.2016г.
между 15.00ч. и 16.00ч., като тази дата се отчита дистанционно в гр.Пловдив,
съгласно товарографик- графика, която показва във
всеки един момент фактическата консумация, отчетена от електромера.
По делото е разпитан като свидетел П.Г., който е един
от извършилите проверката на СТИ. Същият сочи, че на място са търсили клиента
във връзка с проверката, но не го открили, поради което проверката е била
направена в присъствието на негов представител. Електромерът се намирал в
етажното табло на ет.4- десен, в което табло имало три електромера. Таблото
било заключено когато започнала проверката и отключено от служителите на ЕВН.
На таблото нямало пломба. Видимо нямало външно въздействие върху електромера,
който бил пломбиран, но при измерването с уред било констатирано, че СТИ работи
с грешка, отразена в протокола. Демонтирали електромера и сложили друг.
Сваления електромер поставили в торба за експертиза в специализирана
лаборатория. Поставили нов електромер, който пломбирали и заключили таблото.
От изложеното може да се направи заключение, че СТИ за
обекта на ищеца е манипулирано, в резултат на което не е отчетено посоченото в
процесната фактура количество консумирана ел.енергия, на стойност исковата
сума. Установява се и конкретния момент, в който е извършена манипулацията,
като се изяснява, че същата е била налична през целия процесен период, за който
е извършена корекцията на сметката на клиента, като това е сторено в
съответствие с правилата на ПИКЕЕ /отм./.
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема
следните правни изводи:
В нормата на чл.98а, ал.2, т.6, б.”а” ЗЕ, в сила от
17.07.2012г. е предвидено, че крайният снабдител продава ел.енергия при публично
известни общи условия, които съдържат задължително ред за уведомяване на
клиента, при извършване на корекция на сметка съгласно правилата на чл.83,
ал.1, т.6, в случай на неизмерена, неправилно или неточно измерена ел.енергия
поради неправомерно въздействие. Самият закон обаче не въвежда правила за реда
на установяване на неправомерно въздействие и за извършване на корекция на
сметката на потребителя. Нормата на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ в редакцията й към
17.07.2012г. също не съдържа такива правила, а урежда законовата делегация,
съобразно която на ДКЕВР (сега КЕВР) е възложено да приеме правила за измерване
на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), включително за установяване на
неизмерена, неправилно или неточно измерена ел.енергия. Регулиран от държавата
ред за едностранна корекция на сметките е предвиден едва с приетите от ДКЕВР
през 2013г. ПИКЕЕ. Уреден е редът за извършване на съответните проверки и
документирането им. Чл.45 от ПИКЕЕ предвижда, че когато при проверка по чл.41
от правилата се установи грешка над допустимата съгласно наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложението
към тези правила, неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е
известно кога се е появила установената грешка, количеството ел.енергия се
определя съгласно процедура, определена в договорите с оператора на преносната
мрежа или в раздел ІХ от ПИКЕЕ за оператора на разпределителната мрежа. Тази
разпоредба съдържа основанията за безвиновната отговорност на потребителя-
грешка над допустимата, неправилно и неточно измерване, неизмерване. Тези
предпоставки за отговорността следва да са установени по надлежния ред- от
лицата, описани в чл.47 /отм. 2017г./ и чл.48 от ПИКЕЕ /отм. 2018г./, като
констатациите им следва да се съдържат в съответните протоколи. Затова
неправилно е становището на БРС, че проверката не е извършена от предвидените в
закона лица. Отделен е въпросът, че съдът е допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, тъй като в разрез със принципа на диспозитивното
начало /чл.6, ал.2 ГПК/ се е произнесъл по въпроси, за които не е бил сезиран с
исковата молба, а именно те са дали основание на съда да уважи иска против
ответника, без да обсъди и да се произнесе по доводите на страните.
Тук е мястото да се отбележи, че с Решение №1500 от
6.02.2017г. по адм.д.№2385/2015г. на ВАС, 5– членен състав, обнародвано в ДВ
бр.15 от 2017г., са отменени всички разпоредби на ПИКЕЕ, с изключение на
съдържащите си в чл.48-51 от глава ІХ правила относно случаите и начините за
извършване на преизчисление на количеството ел.енергия от операторите на
съответните мрежи. Отмяната на ПИКЕЕ /в сила от м.февруари 2017г. / е частична-
запазено е действието на чл.48-51 /отм. през 2018г./, поради което следва да се
приеме, че за процесния период е имало приети ПИКЕЕ, относно реда за извършване
на проверката на СТИ, съдържанието на констативния протокол за извършената
проверка и пр.
Изложеното по-горе води до извод за наличието на
законово основание за извършване на корекция на сметките на потребителя за
минал период след изменението на ЗЕ от м.юли 2012г. и приемането на ПИКЕЕ, който
се възприема и от задължителната съдебна практика на ВКС, формирана по реда на
чл.290 ГПК. Но, със същата е въведено допълнително изискване- крайният снабдител
с ел.енергия (доставчика) да предвиди в общите условия на договора с
потребителите ред за уведомяване на клиента при извършена корекция на сметка съгласно
правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, т.е. съгласно новите ПИКЕЕ. В този смисъл виж
решение №115 от 20.05.2015г. по гр.д.№4907/14г. на ВКС, ІV г.о., решение №111 от 17.07.2015г. по
т.д.№1650/2014г. на ВКС, І т.о.
В случая е безспорно, че ОУ на ЕВН ЕС ЕАД са приети
през 2008г., т.е. преди изменението на ЗЕ от 2012г. и преди приемането на ПИКЕЕ
през 2013г.
Въззивната инстанция не споделя доводите в жалбата на
ЕВН ЕС ЕАД, че в случая такъв ред е налице, като се позовава на правилата за
уведомяване на клиентите за извършената корекция на сметките по чл.28, ал.2 от
ОУ на ЕВН ЕС ЕАД, Уведомяването по чл.28 от действащите ОУ е неприложимо, тъй
като се отнася общо за всички видове корекции, извършвани от ЕВН ЕС ЕАД въз
основа на констативни протоколи, издадени от ЕР дружество, заедно със справки
за начислената енергия.
На въпроса защо е необходимо да се допълнят
действащите към момента ОУ с нови разпоредби относно реда за уведомяване на
клиентите за коригираните към минал момент техни сметки следва да се отговори,
че съгласно чл.10, ал.1 от ЗЕ регулирането на дейностите в енергетиката и във
водоснабдяването и канализацията се осъществява от КЕВР. Общите условия на
договорите между енергийните дружества и техните клиенти се отличават от
останалите договори, сключвани при общи условия по това, че според разпоредбата
на чл.21, ал.1, т.4 ЗЕ същите задължително следва да бъдат одобрени от КЕВР.
След като след изменението си през 2012г. чл.98а, ал.1, т.6 ЗЕ предвижда, че ОУ
съдържат задължително ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка съобразно правилата по чл.83,
ал.1, т.6 ЗЕ (т.е. по глава ІХ от ПИКЕЕ), именно това налага допълването на
заварените към момента ОУ с изрични
разпоредби, касаещи реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция
на сметка съобразно правилата по
чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. След корекцията на ОУ от страна на дружеството, същите
подлежат на одобряване от КЕВР, т.е. на регламентиран държавен контрол, също на
разгласяване в обществото по реда на чл.98а, ал.3 ЗЕ (публикуване най-малко в
един централен и един местен вестник). Предвидена е и възможност несъгласният с
тях клиент да поиска специални условия- така чл.98а, ал.5 ЗЕ. Именно спазването
от страна на ЕВН ЕС ЕАД на цялата тази процедура, уредена в закона с цел защита
на крайния потребител, налага нарочното регламентиране на реда за уведомяване
на клиентите при извършване на корекция на сметка съобразно правилата по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ след приемането на ПИКЕЕ.
В конкретния казус е безспорно, че такъв ред за
уведомяване на клиента не е предвиден в ОУ на ЕВН ЕС ЕАД. Затова начисляването
на процесната сума от ответника ЕВН ЕС ЕАД в тежест на ищеца е извършено в
нарушение на закона. Искът е основателен и следва да бъде уважен, като на
въззиваемия се присъди платената от него сума, ведно със законната лихва от
предявяването на иска.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на въззивника не се дължат
разноски по делото.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемия следва да
се присъдят разноските за въззивната инстанция в размер на платеното адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. Неоснователно е възражението на въззивника
за прекомерност на направените разноски, тъй като същите са в рамките на
минималния размер, установен в Наредба №1/2004г. на ВАС.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №274 от 6.02.2019г. по гр.д.№6922
по описа за 2018г. на БРС.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с ЕИК
********* да заплати на Д.И.Б. ЕГН:********** ***, сумата от 300 лв.,
представляваща разноски- адвокатско възнаграждение по в.гр.д.№417/2019г. по
описа на БОС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.