Решение по дело №169/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с чл.63в ЗАНН.

Образувано по жалба, подадена от М. А. М. от [населено място] кладенци, [улица], против решение № 13/16.01.2024 г. по АНД № 1117/2023 г. по описа на Районен съд Враца, с което е потвърдено НП № 937/28.11.2022 г. на директора на РДГ Берковица, с което на касатора за нарушения на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за горите /ЗГ/ са наложени административни наказания, глоба в размер на по 50 лева за всяко от тях, на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ и е определено заплащане на паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението: 3. 00 пр. м. 3 дърва за огрев от дървесен вид цер и акация, в размер на 177.54 лева на основание чл. 275, ал. 2 от ЗГ.

В жалбата се развиват, че касаторът е недоволен от решението на РС, без да се излагат конкретни доводи и съображения. Твърди се от касатора, че РС Враца неоснователно е отхвърлил обжалването. Иска се отмяна на решенето, респективно НП.

Ответната по касационната жалба страна, чрез пълномощника юрк.Д., моли съда да приеме, че НП е правилно издадено и като такова следва да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на РС Враца правилно и законосъобразно.

Настоящият съдебен състав, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, прие за установено следното:

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима. Разгледана по съществото си, същата е неоснователна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят и от настоящия състав.

Установено е, че на 20.09.2022 г. в гаража в [населено място] кладенци, собственикът М. е съхранявал дърва за огрев, а именно 3. 00 пр. м3 от дървесен вид цер и акация, които са били немаркирани с КГМ и за които не е имал документ, доказващ законния произход на дървесината - превозен билет. Прието било от служителите на РДГ Берковица, че М. е извършил нарушения на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ, за което е съставен АУАН № 0110779/20.09.2022 г. По случая има и докладна записка, констативен протокол, както и разписка за отговорно пазене от 20.09.2022 г. за същите дърва. Въз основа на описаните писмени документи била образувана преписка в РП Враца за извършено престъпление по чл. 235 от НК. След влизане в сила на постановление на РП Враца, с № 7588/2022 г. от 24.10.2022 г. за отказ да се образува досъдебно производство, е издадено и обжалваното наказателно постановление. С последното на М., за извършени нарушения на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ и на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ са наложени две административни наказания глоба в размер на по 50 лева, всяко от тях и определеното заплащане на паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението: 3. 00 пр. м. 3 дърва за огрев от дървесен вид цер и акация, в размер на 177.54 лева на основание чл. 275, ал. 2 от ЗГ.

Въз основа на приетата фактическа обстановка и правилното тълкуване на закона, въззивният съд е стигнал до верните юридически изводи, като с решението си е потвърдил НП.

Във връзка с наложените административни наказания по чл. 266, ал. 1 от ЗГ и въз основа на така приетата фактическа обстановка, РС Враца е приел, че М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административните нарушения по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ, поради което и правилно са му наложени наказания по посочения текст.

Настоящият съдебен състав споделя становището на Районен съд Враца по следните съображения:

При така установената фактическа обстановка, според съда касаторът е осъществил от обективна и субективна страна състава на административните нарушения по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ. От обективна страна той е съхранявал в имота си, дървесина, която е била немаркирана и непридружена с превозен билет, в нарушение на посочените текстове, според които това се забранява. От субективна страна нарушението е извършено умишлено.

Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 266, ал. 1 от ЗГ е съхранението на дървесина, която е немаркирана и непридружена с превозен билет. С деянието си касаторът е нарушил посочените по - горе забрани, визирани в чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ.

Фактите по делото се доказват от събраните писмени и гласни доказателства, които кореспондират помежду си.

Предвид посочените по – горе съображения, неоснователно се явява обжалването от касатора, тъй като са събрани достатъчно доказателства, подкрепящи твърденията на наказващия орган.

РС Враца е приел, че административнонаказаващият орган правилно е определил наказанията за извършените нарушения, които са наложени в минимален размер. Размерът на наложените глоби е съобразен с предвидения в посочения текст и то в съответствие с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, според която при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Неоснователни са твърденията на касатора, че въззивната инстанция не е взела предвид посочените в жалбата мотиви за отмяна на НП. От една страна при постановяване на решението си РС се е съобразил със събраните по делото доказателства и с представената от административно – наказващият орган преписка, а от друга страна в решението си съдът е обсъдил възраженията, посочени в първоначалната жалба на М.. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства, както писмените, така и гласните такива. Следва да се посочи също, че НП е съставено въз основа на постановлението на РП Враца за отказ да се образува досъдебно производство. В него подробно са описани всички известни обстоятелства, включително и дата и място на извършеното нарушение, както и правната квалификация на деянието, от което става ясно какво точно е обвинението.

Според настоящия съдебен състав на Административен съд Монтана, при постановяване на решението си РС Враца се е съобразил с всички доказателства по делото и направените възражения от страните, като правилно е преценил, че не са налице процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да водят до накърняване на правото на защита на нарушителя, да му пречат по какъвто и да било начин да изгради адекватна защита и да доведат до отмяна на обжалваното НП.

Решението на РС Враца е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. То е допустимо, валидно и съответства на материалния закон.

Предвид изложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. решение № 13/16.01.2024 г. по АНД № 1117/2023 г. по описа на Районен съд Враца.

Решението не подлежи на обжалване.