Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч, 28.04.2023
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет
и трета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ Х. ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДАНИЕЛА
РАДЕВА
при
секретаря Антоанета Александрова и в присъствието на прокурора Цветомир
Папурков, като разгледа докладваното от съдия Х. к.а.д. № 75/2023 г. по описа
на Административен съд гр.Ловеч, за да се произнесе съобрази :
Производство
по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за министерство
на вътрешните работи (ЗМВР).
Делото е образувано по касационна жалба на Н.Я.Г.,***, чрез пълномощника му адвокат В.В. от САК, срещу решение № 69
от 06.12.2022 г., постановено по административно наказателно дело № 152 по
описа за 2022 година на Районен съд гр.Тетевен. С обжалваното решение първи
състав е отхвърлил жалбата му против
Заповед за задържане на лице рег.№ 451зз-33/11.10.2021 г., издадена от М.С.Д.,
на длъжност полицейски инспектор при РУ гр.Ябланица на ОД на МВР Ловеч.
С процесната заповед, на
основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, за срок до 24 часа е бил задържан
жалбоподателят Г. в помещение за временно задържане на РУ Ябланица.
Така
постановеното решение е обжалвано в законния срок, с касационна жалба от
надлежно легитимирано лице, което е страна по а.н.д.№ 152/2022 г. по описа на РС
Тетевен – Н.Я.Г., чрез процесуалният му представител адвокат В.В. от САК.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, поради грубо нарушение на процесуалните
правила. Сочат, че единственият довод, с който първоинстанционният съд е отхвърлил
възраженията им за немотивираност на оспорения административен акт, на практика
повтаря изложеното от друг състав на съда при предходното разглеждане на
делото, а именно, че мотивите на оспорената заповед се съдържали в друг
документ – уведомително писмо адресирано от старши разследващ полицай Н.В. до
РП Тетевен. Изтъкват, че това писмо по никакъв начин не е било сведено до
знанието на адресата на заповедта за задържане. Твърдят, че за съществуването
на въпросното писмо им е станало известно едва след оспорването на заповедта
пред съд, но не и към момента на издаването и връчването на индивидуалния
административен акт. Подробно в жалбата са изложени доводи за необходимостта от
мотивиране на ИАА, в случая заповедта за задържане, като се позова и на
утвърдената практика на ВАС. Подробно касаторът се спира и обсъжда ТР № 16/1975
г. на ВС, на което решение се е позовал и първоинстанционният съд в оспореното
решение. Акцентира на обстоятелството, че даденото с това тълкувателно решение
разрешение е относимо и към тук обсъждания казус, но изтъква, че районният съд
е цитирал част от него, извадено от цялостния контекст и дух на решението.
Изтъква, че и в тълкувателното решение е посочено изискване мотивите за
издаване на административния акт да са били сведени до знанието на адресата на
акта, независимо дали предхожда издаването му или се съдържат в друг,
допълнително издаден документ. Подробно в жалбата са развити съображения в този
смисъл. Обстойно, като се позова и на установената съдебна практика, в т.ч. и
тази на ЕСПЧ, касаторът е развил доводи за необходимостта от мотивиране на
заповедта за задържане и посочване на конкретните фактически основания, въз
основа на които може да се направи обосновано предположение, че лицето е
извършило престъпление или е съпричастно към извършването на такова. Акцентира
на обстоятелството, че писмото, за което се твърди, че се съдържат мотивите на
оспорената заповед, не произлиза от издателя на заповедта, а е изготвено от
друг полицейски служител и е адресирано до РП Тетевен.
По-нататък
в жалбата касаторът оспорва изводите на районния съд относно компетентността на
издателя на заповедта за задържане. Твърди, че до края на първоинстанционното
производство не са били ангажирани доказателства, които по категоричен начин да
установяват, че М.Д. е в системата на която и да е в посочените в чл.57 от ЗМВР
дирекции и на каква длъжност. Изтъква също така, че в нарушение на принципите
на АПК, пред районния съд Д. е бил разпитан в качеството му на свидетел.
На
следващо място в касационната жалба са изтъкнати доводи за необоснованост на
решението на районния съд. Твърди, че в първоинстанционното решение не са били
обсъдени редица наведени от жалбоподателя възражения или са били обсъдени само
формално.
Изтъкнати
са и доводи, че решението на районния съд е постановено в противоречие на
административнопроцесуалните правила.
В съдебно
заседание касаторът Н.Г., редовно призован, чрез упълномощения адвокат, не се
явява. Представлява се от адвокат В.В., който поддържа касационната жалба по
изложените в нея аргументи, върху които акцентира и излага и в хода на
съдебните прения. Претендира
за присъждане на разноски по делото за касационната
инстанция по приложен списък с разноски.
Ответната
страна, редовно призована, се явява инспектор М.Д. от РУ Ябланица – издател на
оспорената заповед. Изтъква, че във въпросния ден пристигнали криминалисти от
ОД на МВР Ловеч, които следвало да извършат процесуално-следствени действия на
територията на гр.Ябланица, поради което бил помолен от началника си да им
окаже съдействие. Сочи, че след като Н.Г. бил доведен в полицейското управление
му било разпоредено от началника, по искане на ръководителя на криминалната
група, да издаде заповед за задържането му. Твърди, че прекият му ръководител
му е обяснил за какво е задържането и той е издал заповедта.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Ловеч пледира да не бъде уважавана касационната жалба
и се потвърди решението на РС Тетевен.
Административен
съд гр.Ловеч, втори касационен състав, като съобрази установената от районния
съд фактическа обстановка, доказателствата във връзка с нея, наведените от
страните доводи и провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на
чл.218 от АПК, прие за установено следното :
Касационната
жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и
при наличие на правен интерес за касатора, поради което намира същата за
допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е основателна по
следните съображения :
Предмет на съдебен контрол в
производството пред Районния съд гр.Тетевен е била законосъобразността на Заповед
за задържане на лице рег.№ 451зз-33/11.10.2021 г., издадена от М.С.Д., с
посочена в заповедта длъжност полицейски инспектор при РУ гр.Ябланица на ОД на
МВР Ловеч. Със заповедта, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е заповядано за
срок до 24 часа задържането на Н.Я.Г. *** в помещение за временно задържане на
РУ Ябланица. В заповедта е посочено, че е изготвена и връчена на Г. на
11.10.2021 г. в 11:45 часа и че той е бил освободен на 12.10.2021 г., в 11:45
часа.
Така оспорената заповед за
задържане вече веднъж е преминала съдебен контрол, като жалбата срещу нея е
била отхвърлена с решение на РС Тетевен по н.а.х.дело № 245/2021 година. С
решение № 120 от 13.06.2022 г. по к.а.д.№ 72/2022 г. по описа на АдмС Ловеч
това решение на районния съд е било отменено, поради допуснати процесуални
нарушения, изразяващи се в непопълване на първоинстанционното дело с относими
към спора доказателства, касаещи компетентността на издателя на заповедта и
които доказателства не могат да бъдат събрани в касационното производство.
Прието е също така, че по делото пред РС Тетевен са били смесени две съдебни
производства по АПК и ЗАНН. Делото е било върнато на РС Тетевен за ново
разглеждане от друг съдебен състав.
При новото разглеждане на делото пред РС
Тетевен (решението по което е предмет на настоящата инстанционна проверка) са
били събрани доказателства касаещи компетентността на полицейския служител М.Д.
да издава заповеди по чл.74, ал.1 от ЗМВР, поради което наведените в този
смисъл в касационната жалба възражения не могат да бъдат споделени.
Пред районния съд са били
изискани и представени писмо рег.№ 451000-13572/28.10.2022 г. на РУ Ябланица
при ОДМВР Ловеч и удостоверение № УРИ-295р-16920/26.10.2022 г., издадено от ВПД
директора на ОД на МВР Ловеч, като от последното става ясно, че към датата на
издаване на процесната заповед (11.10.2021 г.), издателят ѝ М.С.Д. е
заемал длъжността „полицейски инспектор VI степен“ в група „Охранителна полиция“ към Районно управление Ябланица при
ОД на МВР Ловеч. В разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗМВР подробно са изброени
структурите от състава на МВР, органите на които са и „полицейски“ такива, и
които пряко осъществяват някоя от дейностите по чл.6, ал.1, т.1-3, 7 и 8. Между
изброените структури са и областните дирекции, а съгласно нормата на чл.42,
ал.2 от ЗМВР Областните дирекции са основни структури на МВР за осъществяване
на дейностите по чл.6, ал.1, т.1-3, 6-9. Съответно, Районните управления (в
случая това в гр.Ябланица) са част от структурата на Областните дирекции –
чл.42, ал.3 от ЗМВР, т.е. служителите в тях, които осъществяват функции по
охрана на обществения ред са и полицейски органи.
Ето защо, настоящият състав намира,
че от събраните от първоинстанционния съд доказателства и анализа на уредбата
на „полицейски орган“ в ЗМВР, съобразено със заеманата от М.Д. длъжност към
момента на издаване на заповедта за задържане, категорично установяват, че
същият е имал качеството на „полицейски орган“, респективно е бил компетентен
да издава заповед по чл.74 от ЗМВР.
Касационната инстанция счита за
основателни възраженията на касатора, че обжалваното решение на РС Тетевен е
постановено при протекло в нарушение на административнопроцесуалните правила
производство.
Безспорно по делото е, че
оспорваната Заповед за задържане на лице рег.№ 451зз-33/11.10.2021 г. по своята
правна същност отговаря на критериите по чл.21, ал.1 от АПК и представлява
индивидуален административен акт, респективно процедурата по оспорването
ѝ следва да е по предвидения в АПК ред. Независимо, че пред РС Тетевен е
било образувано административно наказателно дело (АНД № 152/22 г.), то правилно,
с оглед дадените с решение № 120/13.06.2022 г. по к.адм.д.№ 72/2022 г. на АдмС
Ловеч указания е била събрана държавна такса по жалбата, служебно са били
конституирани страните, съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от АПК, както и е
била разпределена доказателствената тежест, при съобразяване нормата на чл.170,
ал.1 и ал.3 от АПК. Въпреки това обаче, в първото редовно съдебно заседание по
делото, проведено на 19.10.2022 г. ответната страна М.Д. е бил посочен като
административнонаказващ орган, каквото качество имат страните конституирани по
жалби срещу някои от актовете по чл.58д от ЗАНН и в производство по чл.59 и сл.
от ЗАНН. Но същественото процесуално нарушение на административнопроцесуалните
правила, което настоящият съдебен състав намира за допуснато при разглеждането
на делото от първоинстанционнния съд е това, че ответникът М.С.Д. е бил
разпитан в качеството му на свидетел, съответно показанията му като вид
доказателствено средство са били ползвани при постановяване на оспореното
решение на РС Тетевен. Лицата, които имат процесуалното положение на страна по
делото не могат да бъдат разпитвани като свидетели. Съгласно разпоредбата на
чл.177 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК страните могат да дадат обяснения, но
видно от протокола от съдебното заседание от 19.10.2022 г., след разпита му
като свидетел по делото първоинстанционният съд е освободил М.Д. от залата,
като по този начин го е лишил от правото да даде обяснения (в случай, че
желае), както и в качеството му на страна в процеса да участва активно в него,
като изрази отношение по жалбата, да прави възражения и доказателствени
искания. Нарушеното право на участие на страна по делото винаги е съществено
процесуално нарушение на правилата на първоинстанционния процес по оспорване на
административни актове, тъй като директно засяга правото ѝ на защита. Констатираното
представлява грубо нарушение на съдопроизводствените правила и е достатъчно
основание за отмяна на оспореното решение на РС Тетевен, като неправилно.
При цялостната проверка на
обжалваното първоинстанационно решение касационният състав констатира, че е
същото е неправилно и поради още едно касационно основание по чл.209, т.3 от АПК – постановено при неправилно приложение на материалния закон.
За да отхвърли жалбата срещу
заповед за задържане на лице рег.№ 451зз-33/11.10.2021 г. районният съд е
приел, че същата е законосъобразна и издадена в съответствие с основанията по
чл.146 от АПК, като подробни мотиви са изложени относно възражението на
жалбоподателя, че в заповедта не се съдържат фактическите и правни основания за
издаването ѝ. В този смисъл първоинстанционният съд е приел, че мотивите
за издаване на административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия
акт, както да се съдържат и в други документи от административната преписка,
като в случая това е станало в писмо изх.№ 295 ЗМ-153/11.10.2021 г., с което
разследващият полицай Н.В. е уведомила РП Ловеч, ТО Тетевен за започнало
досъдебно производство, за извършено престъпление от общ характер. Позовал се е
в този смисъл и на ТР № 16/1975 г. на ОСНК на ВС.
Няма пречки и съдебната практика
допуска излагането на мотиви за фактическите и правни основания по административния
акт да не съвпадат по време с издаването му, като могат, както да го
предхождат, така и в последствие да бъдат обективирани. Няма пречки също така
мотивите да се съдържат и в друг документ, но този документ следва да е във
връзка с издадения административен акт или с предстоящото му издаване. В този
смисъл е цитираното по-горе тълкувателно решение, което не е изгубило своето
значение въпреки, че е с него са били тълкувани норми от отменения вече Закон
за административното производство /ЗАП/. В обсъжданият случай обаче, писмото,
за което районният съд е приел, че съдържат мотивите за издаването на
обжалваната заповед за задържане на лице /писмо рег.№ 295 ЗМ-153/11.10.2021 г.
– л.36 от н.а.х.д.№ 245/21 г. на РС Тетевен/ е изпратено от ст.разследващ полицай Н.В. до
РП Ловеч, ТО Тетевен и липсват данни, че е издадено във връзка със заповед за
задържане на лице рег.№ 451зз-33/11.10.2021 г., най-малкото поради факта, че не
изхожда от издателя на административния акт. Същото е кореспонденция между
разследващ орган и съответната районна прокуратура, с което последната е
уведомена за започналото досъдебно производство и е рутинна процедура винаги
когато производството е започнало на основание чл.212, ал.2 от НПК – с първото
действие по разследването. Тоест, въпросното писмо е между органи, които не са
страни и не участват във възникналото административно правоотношение –
издадената заповед за задържане на лице. В този смисъл следва да се има предвид
и че процесуалният наказателен закон (НПК) не изисква винаги когато се образува
наказателно производство и има данни за евентуален извършител на разследваното
престъпление, същият да бъде задържан, за да се приеме в случая, че въпросното
писмо има характера на подготвителен документ по издаването на административния
акт, в какъвто смисъл са част от мотивите на цитираното по-горе тълкувателно
решение.
На следващо място – дори и
мотивите за издаването на административния акт да са изложени в друг документ,
то независимо от момента на постановяването им, то със същите задължително
следва да е запознат адресата на акта, в случая задържаното лице. Последният
следва да е запознат със съображенията въз основа на които е издаден
административния акт, за да може да организира в пълен обем защитата си срещу
него. В случая липсват каквито и да било данни по делото, че писмото, за което
районният съд е приел, че съдържат мотивите на заповедта е било надлежно
връчено на жалбоподателя и той е бил запознат с аргументите за издаването
ѝ. За наличието на писмото с рег.№ 295 ЗМ-153/11.10.2021 г. /л.36 от
н.а.х.д.№ 245/21 г. на РС Тетевен/ на него му е станало известно едва когато е
обжалвал заповедта и по делото пред районния съд е била представена преписката
по издаването ѝ. Нещо повече – че в това писмо се съдържат конкретните
фактически обстоятелства обосновали издаването на заповедта, реално касаторът е
научил на практика от мотивите на оспореното първоинстанционно решение, тъй
като никъде в преписката не се съдържат указания, че въпросното писмо е
неразделна част от издадения индивидуален административен акт. По този начин
той е бил лишен от възможността да изложи доводи по тях или да ги оспори и
ангажира доказателства в тази връзка.
От изложеното в хода по същество
по настоящето дело от издателя на заповедта М.Д. става ясно, че самият той не е
бил съвсем наясно за какво е трябвало да бъде задържан касаторът Н.Г.. Твърди,
че началника на полицейското управление му е обяснил за какво се задържа Г., а
той само физически е изготвил и издал заповедта. В този смисъл основателни са
доводите на процесуалния представител на касатора относно липсата на посочване
на конкретните фактически основания, сочещи на обосновано предположение, че
лицето, което се задържа, може да е извършило престъпление или да е съпричастно
към него и позоваването на практиката на ЕСПЧ, в частност на Решение от
24.06.2014 г. по жалби № 50027/08 и № 50781/095 – Петков и Профиров срещу
България. Съгласно цитираното решение, не е достатъчно заповедта за задържане
да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на
специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи
съпричастност към престъпното деяние.
Поради тези съображения,
настоящият касационен състав намира, че обжалваното Решение № 69 от 06.12.2022
г., постановено по а.н.д.№ 152/2022 г. по описа на РС Тетевен е неправилно и
като такова следва да бъде отменено.
С оглед на изложеното по-горе във
връзка с липсата на посочени фактически основания за задържането на Н.Г.,
обжалваната Заповед за задържане на лице рег.№ 451зз-33/11.10.2021 г. е
следвало да бъде отменена, поради факта, че е била издадена в нарушение на
разпоредбата на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР, т.е. след като е потвърдил същата
вместо да я отмени, съставът на РС Тетевен е постановил решението си в
нарушение на материалния закон.
Тъй като решението на
първоинстанционния съд следва да бъде отменено повторно, то на основание
чл.227, ал.1 от АПК настоящият съд следва да постанови ново решение, като
съобразно развитите по-горе съображения оспорената Заповед за задържане на лице
рег.№ 451зз-33/11.10.2021 г. следва да бъде отменена.
Този изход на делото обуславя
правото на касатора за присъждане на направените по делото разноски и за двете
съдебни инстанции. Същите се изразяват в заплатени 70 лева държавна такса за
образуване на настоящето производство и заплатен адвокатски хонорар в размер на
500 лева, съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2, т.3, във връзка с ал.1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и съгласно договор за правна защита и съдействие от 16.08.2022
г. /л.21 от а.н.д.№ 245/21 г. на РС Тетевен/ или Областна дирекция на МВР
гр.Ловеч (в чиято структура е органа издал оспорената заповед за задържане на
лице) следва да бъде осъдена да заплати на Н.Я.Г. *** разноски по делото в общ
размер от 570 лева.
Водим от
горното и на основание чл.227, ал.1, във връзка с чл.221, ал.2, изр.1-во,
предл.2-ро от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 69 от 06.12.2022 г., постановено по а.н.д.№ 152/2022 г. по описа на Районен съд гр.Тетевен.
ОТМЕНЯ
Заповед за задържане на лице рег.№ 451зз-33/11.10.2021 г., издадена от М.С.Д., на длъжност
полицейски инспектор в РУ гр.Ябланица при ОД на МВР Ловеч.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Ловеч, представлявана от
директора, да заплати на Н.Я.Г. ***, ЕГН : **********, сумата от 570 /петстотин и седемдесет/ лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство и държавна такса.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.