РЕШЕНИЕ

гр.София, 28.03.2019 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, ГО,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и пети март  през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                    

                                              ЧЛЕНОВЕ :   ГАЛИНА ТАШЕВА                                                                                                                                    

                                                           Мл.с.ПАВЕЛ  ПАНОВ

при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 10903 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

              С решение от 21.02.2018 г. по гр.д. № 36955/17 г., СРС, ГО, 34 състав ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск на основание чл. 422 ЕПК, от Т.-С.ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Г.Б.срещу Т.Б.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, че Т.Б.Б. дължи сума в размер на 2285.59 лв. - главница за ползвана топлоенергия за периода от 01,05,2014год. до 30,04,2016год. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк „**********, ведно със законната лихва от 23,02,2017год. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 2285.59 лева до пълния предявен размер от 2433.12 лева.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД от „Т.-С.“ ЕАД, е ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Г.Б.срещу Т.Б.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, че Т.Б.Б. дължи сума в размер на 207.85 лева - обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за периода от 15,09,2015год. до 17,02,2017год. като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 207.85 лева до пълния предявен размер от 223.41 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА Т.Б.Б., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Т.-С.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Г.Б.сума в общ размер на 623.41 лева - разноски за исковото производство по съразмерност и сума в общ размер на 96.80 лева - разноски по гр. д. № 11214/2017г. по описа на СРС, 34 състав.

               Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответницата. Във въззивната жалба се сочи, че решението е незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалния  закон .Ответникът оспорил извлечението от сметки,само въз основа на тях не можело да се установява количеството доставена топлроенрегия ;не били представени отчетни картони носещи подпис на ответника ,за да се създаде убеждение за доставена топлоенергия ;няма доказателства как се начислява топлоенергияга по партидата на ответника ; вещите лица работили по частни документи изходящи от ответника,удостоверяващи изгодни за него факти.

Иска се от настоящата инстанция да отмени решението в частта, в която са уважени предявените искове по чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК и вместо това да постанови друго, с което да се отхвърлят исковете. С въззивната жалба се претендират разноски.

От въззиваемата страна  „Т.С." ЕАД не е постъпил отговор

Третото лице-помагач не взема становище по въззивната жалба.

                Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното:

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата за претендираните суми. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответницата топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответницата е ползвала енергията, като за процесния период не е заплатила дължимата цена. Моли съда да установи   вземането   така,   както   е   предявено   в   заповедното   производство. Ответницата оспорва исковете.

Третото лице помагач на страната на ищеца не оспорва исковете.

По направените във въззивната жалба на ответниците възражения, СГС излага следните мотиви:

Основателно е възражението на ответницата, че само от извлеченията от сметки не може да се направи извод за доставената и правилно начислена топлоенергия. Тези документи не представляват доказателство за удостоверените в тях обстоятелства ,тъй като представляват частни свидетелстващи документи по смисъла на чл.178 ал.1 ГПК и чл.180 ГПК,обективират изгодни за техния издател факти.Те имат само формална доказателствена сила за обстоятелството,че съдържат удостоверително изявление направено от субекта ,сочен като техен издател,но не и обвързваща съда материална доказателствена сила.Същите се ценят съобразно останалия доказателствен материал .

Съгласно заключението на СТЕ, която настоящият състав намира за изготвена компетентно от лице с необходимите специални знания, начисляваната от ищеца топлинна енергия, както и месечните отчети на общият топломер са изготвяни съобразно действащата към относимия период нормативна уредба, като изравнителните сметки също са изготвени съгласно действащата нормативна уредба, въз основа на посочените в сметките реални годишни отчети. Възражението на ответника, че изравнителните сметки не отразяват действително консумираното количество топлинна енергия, следва да бъде оставено без уважение, доколкото видно от заключението на вещото лице, сумите за топлинна енергия са начислявани на база месечни отчети на общия топломер, като видно от обстоятелствената част на заключението на експертизата, сумите са начислени съобразно действащите нормативни правила, а по делото не са ангажирани доказателства от ответника, че потребеното количество е различно от начисленото по изравнителни сметки. Съгласно заключението на счетоводната експертиза, на абонатния номер са начислени исковите суми, като ответникът не е представил доказателства за плащането им.

Неоснователни са възраженията на въззивника, че СТЕ и ССЕ са работили по частни документи, доколкото вещите лица са направили проверка при ищеца и при третото лице - помагач.

               По делото са представени отчетните картони ,носещи подпис на потребител,неоспорени в първоинстанционното производство.

                 По останалите възражения СРС е отговорил ,поради което настоящият състав препраща към изложените мотиви.

            Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено ,а жалбата като неоснователна  следва да бъде отхвърлена.

                 Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

        ПОТВЪРЖДАВА  решение 21.02.2018 г. по гр.д. № 36955/17 г., СРС, ГО, 34 състав .

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подежи  на обжалване.

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                         

                                                                                            

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ:1.              

 

 

 

                                                                                                                     2.