Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260033
гр. Перник, 24.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в публично
заседание на 08.07.2020 г., в състав:
Съдия:
Кристиан Петров
при секретаря Емилия Павлова като разгледа
гр.дело № 00428 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно осн. чл. 216, ал. 3 ДОПК,
във вр. с чл. 135 от ЗЗД /след изменение на основанието по реда на чл. 214, ал.
1, изр. първо ГПК/ от Национална агенция за приходите срещу „Елит“ ЕООД, Д.И. и
Ю.И. за обявяване за недействителна по отношение на държавата, в качеството й
на публичен взискател на длъжника „Елит“ ЕООД, сделката обективирана в
Нотариален акт № ***, том: *, рег.№ ***, нот. дело № 668 от 05.12.2017 г. на
нотариус с район на действие РС – Р. вписан под № *** в рег. на НК, с който
ответното дружество „Елит“ ЕООД е продало на ответните физически лица Д.И. и Ю.И.,
своя собствен недвижим имот, находящ се в *** подробно описан в исковата молба
и нот. акт.
Според изложеното в исковата молба „Елит“ ЕООД има
просрочени публични задължения по подадени справки декларации по ЗДДС, годишни
декларации по ЗКПО и декларации образец 6 по реда на ДОПК, подробно описани в
исковата молба по размери, периоди и срок на плащане за периода от 01.04.2013
г. до 23.03.2017 г. За изискуемите публични задължения на дружеството е
образувано изп. дело № 14150000748/2015г., което е за задължения в размер на
109 456,05 лв., от които главница – 81 252,31 лв. и лихви към 09.05.2019г.
– 28 203,74 лв. След подаването на декларациите, на 05.12.2017г. „Елит“
ЕООД, представлявано от едноличния собственик на капитала и управител – Д.И., е
прехвърлил чрез покупко-продажба на Д.И. и Ю.И. – *** на Д.И., собствеността
върху недвижим имот подробно описан в Нот. акт № ***, том: *, рег.№ ***, нот.
дело № 668 от 05.12.2017 г. Разпореждането е с имущество, което е могло да
послужи за обезпечение на публичните задължения и срещу което може да бъде
насочено принудително изпълнение за удовлетворяване на държавата, която спрямо
прехвърлителя се явява кредитор. Освен това продажната цена по атакуваната
сделка през 2017г. е в размер на 9900 лева при данъчна оценка 103 037,90 лв.,
като през 2011 г. имотът е закупен от дружеството за 115 700 лв. при
данъчна оценка 103 170,90 лв., т.е. даденото при придобиване значително
надхвърля полученото при разпореждане. Сделката е сключена между лица, които са
съпрузи - Д.И. и Ю.И., като Д.И. в качеството си на представляващ „Елит“ ЕООД е
договаряла сама със себе си и със съпруга си Ю.И., което предполага знанието на
длъжника и двамата купувачи, че извършената сделка уврежда публични взискатели,
тъй като продажната цена по атакуваната сделка в размер на 9900 лева е
многократно по-малко от данъчната оценка на имота.
Ответниците Д.И. и Ю.И. в срока по чл. 131 от ГПК с
писмен отговор по подробно изложени съображения оспорват исковете като
неоснователни. Оспорват, че към момента на процесната сделка продавачът „Елит“
ЕООД не е разполагал с друго имущество; че даденото значително превишава
полученото от прехвърлителя, тъй като цената по договора била действителната
пазарна стойност на продадения имот и доколкото прехвърленият имот е обременен
с ипотека към момента на сделката и това се отразява на неговата пазарна цена; при
извършване на сделката да е било налице намерение за увреждане на публичните
взискатели и че сделката е извършена във вреда на публичния взискател. Оспорват,
че към датата на сделката са били налице установени по предвидения от ДОПК ред
публични задължения на „Елит“ ЕООД към държавата по описаните в исковата молба
и възпроизведени на хартиен носител като преписи данъчни декларации със
съответните размери, основание на задълженията и срок за плащане, като в тази
връзка се твърди, че задълженията не се установени, доколкото Д.И. като бивш
управител на „Елит“ ЕООД не е изготвяла, подписвала и подавала нито една от описаните
декларации, нито е упълномощавала когото и да е било за същото. Изтъква се, че
ако задълженията по посочените декларации биха били установени, то задълженията
по същите са недължими поради погасяването им по давност.
Ответникът Елит“ ЕООД в срока по чл. 131 от ГПК не
подал писмен отговор.
Пернишкият окръжен съд, след като
прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно
представените от ищеца на хартиен и електронен носител електронни документи /справки декларации
по ЗДДС, годишни декларации по ЗКПО и декларации образец 6 по реда на ДОПК,
подробно описани в исковата молба по размери, периоди и срок на плащане/
за периода
от 01.04.2013 г. до 23.03.2017 г. изискуемите и непогасените публични
задължения на „Елит“ ЕООД към Държавата са в размер на 109 456,05 лв., от които главница –
81 252,31 лв. и лихви към 09.05.2019г. – 28 203,74 лв.
С нот. акт № ***,
том: *, рег.№ ***, нот. дело № 668 от 05.12.2017 г. „Елит“ ЕООД, представлявано
от едноличния собственик на капитала и управител –Д.И., е продал за сумата от
9900 лева на Д.И. и Ю.И. собствеността върху недвижим имот и сгради подробно
описани в нот. акт. Установява се от представените удостоверения за семейно
положение, съпруг/а и деца, че към датата на покупко-продажбата от *** г.
купувачите по същата сделка Д.И. и Ю.И. са съпрузи. От
съдебно-оценителната експертиза се установява, че пазарната оценка на
недвижимия имот предмет на разпоредителната сделка е 136 590 лв. без ДДС и 107
223 лв. без ДДС във вариант с ипотека.
За
разлика от специалния отменителен иск по чл. 216, ал.1 ДОПК в неговите шест
хипотези, по иск с правно осн. чл. 216, ал.3 ДОПК, вр. чл. 135 от ЗЗД /който е
предоставен на всеки кредитор бил той публичен взискател или по гражданско или
търговско правоотношение/ правото на кредитора да иска обявяване за
недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника е предпоставено
от наличие на вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно; не е
необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение.
Правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото
единствено когато отменителният иск е обективно съединен с иск за вземането или
вземането е отречено със сила на пресъдено нещо или при наличието на висящ
паралелен процес, който има за предмет признаване или отричане на вземането на
кредитора, каквато хипотеза в случая не е налице /ТР № 2 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК/.
В настоящия случай преценката за дължимост е
ограничена до съобразяване на утвърдения ред за установяване на дължимостта и
определяне размера на задължението. Чл. 105 ДОПК определя
декларацията, изходяща от данъчнозадълженото лице като необходимо, но и
достатъчно средство за установяване основанието и размера на задължението. По
аргумент от чл. 106, ал. 1 и чл. 107, ал. 3 изр. трето ДОПК нарочният акт на
данъчната администрация е средство за внасяне на корекция. Използваната глаголна
форма "може" предвид изричния текст на чл. 105 ДОПК изключва нарочния
акт на данъчната администрация като средство за утвърждаване на отразеното в
декларация данъчно задължение. В тази насока и чл. 109, ал. 2 ДОПК безусловно
валидира меродавността на задълженията, отразени в предписаната от специалния
закон декларация като изрично изключва властта на данъчната администрация да ги
преразглежда след изтичане на указания срок. Представените по делото декларации
отразяват вземанията както по основание, така и по размер, поради което
удовлетворяват критерия за установеност на вземанията по основание и размер.
При положение, че сама по себе си декларацията е в състояние да утвърди
задължение за плащане на публичното задължение, а законът не предписва
задължение за данъчния орган да потвърждава декларираните обстоятелства,
наличието й легитимира държавата като кредитор за индивидуализираното с всяка
от тях вземане. Достатъчен аргумент в тази насока е и чл. 107, ал. 1 ДОПК,
съгласно който основанието и размерът на публичните задължения се установяват
именно въз основа на данните в декларациите на задълженото лице. Съставянето на
акт за установяване на задълженията по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК е
субсидиарна възможност, чието осъществяване съгласно изричния текст на разпоредбата
се предпоставя от искане на задълженото лице, а липсата на съставен по реда на
чл. 108, ал. 1 ДОПК ревизионен акт за задълженията съгласно чл. 108, ал. 2 ДОПК
също предпоставя установяване на размера на задълженията именно въз основа на
декларациите по чл. 107, ал. 1 ДОПК.
Представените
по делото декларации сочат на изявление от името на „Елит“ ЕООД. Правилата на
представителството ангажират представляваното лице с осъществените от негово
име правни действия, каквото представлява и изявлението, обективирано във всяка
от декларациите, депозирани пред данъчната администрация. По силата на чл. 4
изр. второ от ЗЕДЕП /след 24 Октомври 2017г. с наименование Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги/ титуляр на електронното изявление е лицето, от
името на което е извършено електронното изявление. Представените по делото
декларации, възпроизведени от информационната система на ищеца определят като
титуляр на изявлението „Елит“ ЕООД. Съгласно чл. 15, ал. 1 ЗЕДЕП (Отм. - ДВ, бр.85 от
24 Октомври 2017г.), но действаща разпоредба за процесния период от 01.04.2013 г. до
23.03.2017 г., подписаното с електронен подпис изявление е неоспоримо
както от лицето, посочено за негов автор, така и от титуляра. По делото нито се
твърди, нито се установява да е налице някое от лимитативно изброените
изключения от правилото – ал. 2 и 3 на чл. 15 ЗЕДЕП. Представените от ищеца на
хартиен носител електронни документи - декларации сочат на писмено изявление от
името на „Елит“
ЕООД, чрез представителя и управител Д.И., както и на поискан достъп до
система на НАП за подаване на документи по електронен път и ползване на
електронните услуги, предоставяни от НАП с КЕП на упълномощено лице. Същите позволяват
идентификация на автора на изявлението като действал от името на „Елит“ ЕООД,
както и че изявлението е отправено по електронен път в информационна система,
работеща в електронен режим. При тези обстоятелства не съществува процесуална
възможност обективираното в електронните документи изявление да бъде
игнорирано. Всичко това обуславя предположение, че изявлението изхожда от
надлежно овластено лице. Не се установява обстоятелство, което да подлага под
съмнение това предположение, поради което съдът приема за доказана
представителната власт на автора и на изявленията, обективирани в процесните
декларации.
Съгласно
пълномощно с рег. № *** г. на нотариус Р.М., Д.И. "в качеството си на управител
на „Елит“
ЕООД“ упълномощила Д. В. с пространен кръг от правомощия да подписва и депозира
в определените срокове всички документи, декларации, книжа и други пред
съответните органи, между които и в ТД на НАП и данъчните подразделения
справки-декларации по ДДС, оригинали и копия о от дневника за продажби, от
дневника за покупки, както и всички документи по ЗДДС, на хартиен и магнитен
носител, както и по електронен път, между които и процесните справки декларации
по ЗДДС, годишни декларации по ЗКПО и декларации образец 6 по реда на ДОПК,
като пълномощното е неограничено със срок. С две писма нотариус Р.М. е уведомил съда по
настоящото дело, че на ***г. удостоверил подписа на Д. И.И., като управител на Елит ЕООД върху
пълномощно, с което упълномощава Д. С. В., което пълномощно е заведено в общия
регистър /лист № 158 и 159/ на същия нотариус под рег. ***г., като не са налице
данни за оттегляне на пълномощното. Нотариусът е посочил, че при
удостоверяването на подписите върху едностранни изявления, вкл. върху
пълномощни, вкл. и в конкретния случай, нотариусът не образува нот. дело, по
което се съхраняват представените от страните документи, поради което не е в
състояние да представи екземпляр от пълномощното, с което Д. И.И. като управител на Е.ЕООД упълномощава Д.
С. В.. В случая копие от пълномощно с рег. № *** г. не е представен от
ответниците, а от ищеца, който изрично заявява, че не разполага с оригинален
документ, поради което процесуалната санкция на чл. 183 ГПК не може да бъде
приложена, при положение, че при удостоверяване на подпис върху частен документ
/какъвто документ представлява и пълномощното/ - не се изисква препис от
документа, не се удостоверява съдържанието му и документът не се подрежда в
специална книга, а нотариусът само слага върху него надпис, с който установява
извършено пред него действие на полагане на подписа на явилото се лице,
проверка на самоличността, дееспособността и представителната власт на лицето,
като след удостоверяването частният документ се връща на лицата, които са го
представили /чл. 590, ал. 3 ГПК/ в случая упълномощителят-ответница по делото Д.И.И.. Предвид
чл. 590, ал. 3 ГПК и обичайната практика при упълномощителните сделки следва да
бъде изключена напълно възможността оригиналът на този документ да се намира
при ищеца и трябва да се даде вяра на неговото изявление, че след като
представилото се за пълномощник на ответницата Д.И. лице е подписало процесните справки декларации,
при ищеца е останало представеното по делото фотокопие на пълномощното. Затова и нотариусът не може да представи
екземпляр на пълномощното, респ. всяко друго заинтересувано лице вкл. и ищецът
да представи такъв, при положение, че документът е върнат на упълномощителя. Остава
единствената и най - правдоподобна възможност - оригиналът на този документ да
се намира при „Елит“
ЕООД“ или при управителя му и упълномощителя -ответницата Д.И. или пълномощника,
тъй като именно това са лицата, предвид чл. 590, ал. 3 ГПК и обичайната
практика при упълномощителните сделки, които могат и обичайно държат оригинала
на документа, който удостоверява правомощията. Затова за ищеца не може да
съществува задължение да представи този оригинал, което означава, че не е
налице основанието в чл. 183, пр.2 от ГПК фотокопието да бъде изключено от
доказателствата по делото. Друг е въпросът, че чл. 10, ал. 4 ДОПК не изисква нотариална заверка на подписа на
упълномощителя като условие за действителност на упълномощителната сделка. Видно
от представеното по делото фотокопие на пълномощното, което е с нотариално
заверка на подписите, че е подписано от ответника Д.И.И. в качеството й на управител на
ответника „Елит“
ЕООД“. Пълномощното съдържа подпис и печат на Нотариус Р.М. и отговаря
на изискванията на чл. 590 ГПК.
Истинността на съдържащото се в него изявление е оспорена от лицето, което е
посочено като негов автор, а именно - ответницата Д.И., затова и тежестта на доказването
съгласно чл. 193, ал. 3 от ГПК е за нея, тъй като документът носи нейния
подпис. В производството по чл. 193 от ГПК ответницата Д.И. не е доказала твърдението си, че
пълномощното, което е било представено при подаването на процесните справки декларации
по ЗДДС, ЗКПО и образец 6 по реда на ДОПК, е неистински документ. Това
означава, че правоотношението по упълномощителната сделка е възникнало валидно
и затова уполномощителят -ответницата Д.И. като управител на „Елит“ ЕООД“, е била
обвързана от задължението, поето от нейно име при подаването на процесните
декларации, а чрез нея като управител на „Елит“ ЕООД“ е възникнало валидно
задължение по тях и за дружеството. Съществено е да се изтъкне в тази
връзка и това, че липсват твърдения и доказателства за искане на задълженото
лице „Елит“
ЕООД за съставянето на акт за установяване на задълженията по реда на
чл. 107, ал. 3 ДОПК и по този начин да оспори както отразените в процесните
декларации данъчни задължения по основание и размер, така и представителната
власт на автора и на изявленията, обективирани в процесните декларации. Това
означава, че от титуляра по декларациите „Елит“ ЕООД липсва противопоставяне за
тези обстоятелства и безусловно валидира меродавността на задълженията на титуляра, отразени
в декларациите, респ. представителната власт на автора на изявленията,
обективирани в процесните декларации. Следва да се приеме и
осъществяването на презумпцията по чл. 301 от ТЗ, тъй като ответникът „Елит“ ЕООД,
респ. уполномощителят -ответницата Д.И. като управител на „Елит“ ЕООД“
не са се противопоставили на извършените от упълномощения действия -подадените от
негово име декларации веднага след узнаването им, което е станало най-
късно с образуването
на изп. дело № 14150000748/2015г. за публ. задължения на „Елит“ ЕООД, нито дори
и в хода на настоящия процес ответникът Елит“ ЕООД е възразил в този смисъл.
С оглед на всичко изложено, съдът приема процесните декларации за обвързващи
титуляра на изявлението „Елит“ ЕООД“, респ. уполномощителят -ответницата Д.И. като управител на
„Елит“ ЕООД“. Правилата на представителството ангажират представляваното
лице с осъществените от негово име правни действия, каквото представлява и
изявлението, обективирано във всяка от декларациите, депозирани пред данъчната
администрация.
Възражението
на ответниците Д.И.
и Ю.И., че
публ. задълженията са недължими поради погасяването им по давност, не следва бъдат
приемани и решавани инцидентно в настоящия процес по чл. 135 ЗЗД,
предвид гореизложените съображения относно постановките на ТР № 2 от 9.07.2019
г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК. Освен това е и
неоснователно съгласно чл. 171, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, при положение, че за
най-старото публично задължение за 01.04.2013 г. 5-год. давностен срок започва да
тече от 01.01.2015 г. /считано от 1 януари на годината, следваща годината, през
която е следвало да се плати публичното задължение/ и изтича на 01.01.2020г.,
преди което на 27.06.2019г. е предявен настоящият иск, а съгласно чл. 116, б. Б ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на
иск и не тече докато трае съдебният процес относно вземането – чл. 115, б.
Ж ЗЗД. Съответно 10-год. абсолютна давност за най-старото публично задължение
изтича на 01.01.2025г.
За
доказано съдът намира и увреждане на кредитора, доколкото увреждащо интереса на
кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника е всяко разпореждане, с
което отделен имуществен обект се изважда от патримониума на длъжника или се
намалява неговата пазарна цена. Без значение за наличието на увреждане е дали
при разпореждането в патримониума на длъжника постъпва друго имуществено благо,
тъй като цялото имущество на длъжника служи за удовлетворение на кредиторите и
всеки от тях решава от цената на кой имуществен обект да де удовлетвори. За
кредитора има значение, колко бързо, лесно, сигурно и с по-малко разходи се
осребряват различните имуществени обекти в патримониума на длъжника (решение № 201 от 31.10.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 1036/2018 г., IV г. о., ГК, решение № 225 от 22.10.2019 г. на ВКС
по гр. д. № 2751/2018 г., IV г. о., ГК). Сделката от 05.12.2017 г., с която ответникът „Елит“
ЕООД продава свои имоти на ответниците Д.И. и Ю.И., се явява увреждаща по
отношение на държавата, защото по този начин длъжникът намалява секвестируемото
си имущество. Насрещно получената престация (продажната цена) не може да
компенсира това намаление, тъй като тя е значително по-ниска от пазарната
стойност на имотите (съгласно заключението на съдебно-оценителната експертиза 136 590 лв. без
ДДС и 107 223 лв. без ДДС във вариант с ипотека). Очевидно е налице
неравностойност на престациите при съпоставка между платената цена от 9900 лв.
по атакуваната продажба и пазарната стойност на имота, възлизаща на 136 590 лв.
и 107 223 лв. във вариант с ипотека или имотът е продаден на цена повече от
десет пъти по-ниска от пазарната към датата на сделката. Затова
сделката, извършена между ответниците е увреждаща за кредитора.
Установен
е и субективният елемент от фактическия състав на чл. 216, ал.3 вр. чл. 135 от ЗЗД. Съгласно установената практика (решение
№ 86 от 30.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1164/2015 г., IV г. о., ГК и др.)
оборимата презумпция за знание на увреждането, установена с разпоредбата на чл. 135, ал.
2 ЗЗД, намира приложение и по отношение на юридическите лица, чиито
собственици и управители са от кръга на лицата по чл. 135, ал.
2 ЗЗД. Счита се, че и длъжникът знае за увреждането. С оглед на това, наличието на
свързани лица по см. на чл. 216, ал.3 ДОПК, вр. чл. 135 от ЗЗД, във вр. с § 1, т. 3, б. "а" и б. „д“ от ДР на ДОПК следва да се
приема и когато длъжник на държавата е търговско дружество, и брачната връзка е
между неговите (единствени) съдружници и управители, и контрагентите по
сделката. Не се спори между страните и се установява от доказателствата по
делото, че към датата на покупко-продажбата от *** г. едноличен собственик на капитала,
представляващ и управител на ответника-продавач „Елит“ ЕООД, така и купувач по
същата сделка е едно и също лице
–ответникът Д.И., която е съпруга на другия купувач по същата сделка –
ответникът Ю.И.. При тези обстоятелства съдът приема за установено, че
продавачът и купувачите са свързани лица. С оглед и на това се прилага презумпцията по
чл. 135, ал. 2 ЗЗД и чл. 216, ал.3, вр. с § 1, т. 3, б.
"а" и б. „д“ от ДР на ДОПК
за знание за увреждане от всеки от ответниците. Знанието на длъжника „Елит“ ЕООД
се обосновава както с момента на възникване на вземанията на кредитора и
предприетите от ищеца действия по образуване на изп. дело № 14150000748/2015г. за
събиране на вземанията, безспорно предхождащи разпоредителната сделка, така и със
съчетаване качествата на лицето Д.И., взело решение за сделката на едноличен
собственик на капитала на дружеството - продавач и негов управител и на купувач
по сделката, както и в качеството й на съпруга на другия купувач по сделката.
Длъжникът „Елит“ ЕООД, който е юридическо лице, знае за увреждането чрез
управителя си Д.И., който към момента на изповядване на сделката е бил и
купувач по сделката, поради което знанието за увреждането на кредитора е
доказано у продавача, както и у купувачите. Тази презумпция за знание не е
оборена, като тежестта на доказване е за ответниците - последните следва да
докажат незнание, което в случая не е сторено.
Доводът
на ответниците, че съдът трябва да изследва имущественото състояние на длъжника
с оглед възможността за събиране на публ. вземания чрез насочване изпълнението
върху други негови активи, не се споделя от съда. Аргумент за това е
предоставената на кредитора възможност да се удовлетвори от имуществото на
длъжника, предмет на обявената по отношение на него недействителна сделка, а
притежаването на друго имущество от длъжника няма правоизключващо действие
спрямо претендираното право. Освен това при доказателствена тежест на
ответниците не са представени доказателства за това, че длъжникът има друго
имущество, което не само е достатъчно да удовлетвори кредитора и може да се
секвестира, но и удовлетворението може да се извърши по същия начин без
затруднение, както и чрез имуществото, предмет на действието, за което е
предявен отменителният иск. Поради това проверката е насочена към притежаваното
от ответника имущество и като такова е установен единствено процесният недвижим
имот и сгради, притежаван от длъжника-ответник.
При
гореизложеното, съдът намира, че атакуваната от ищеца сделка с имущество на
първия ответник следва да бъде обявена за недействителна по отношение на
държавата, доколкото са налице всички предпоставки по чл. 216, ал.3 от ДОПК,
вр. чл. 135 от ЗЗД.
По
разноските:
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК ответниците следва да възстановят направените от ищеца
разноски от 240 лева - депозит за съдебно-оценителна експертиза. Ищецът
претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което дължимо на
основание чл. 78, ал. 8
от ГПК, определено по реда на чл. 37 от ЗПП
вр. чл. 25, ал. 2
от Наредбата за заплащането на правната помощ е в размер на 450
лева.
С оглед
изхода на спора на ответниците не се дължат разноски.
По
правилата на чл. 78, ал.6 ГПК ответниците трябва да бъде осъдени да заплатят
дължимите държавни такси в размер общо на 936,22 лв. (4% върху една четвърт от данъчната
оценка на процесния имот и сгради от 93622,40 лв., съгласно чл. 71, ал. 2 от ГПК (Изм. - ДВ,
бр. 86 от 2017 г.).
Предвид
изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по
отношение на Държавата по иска с пр.
основание чл. 216, ал.3 от ДОПК вр. чл. 135 от ЗЗД, предявен от Национална агенция за приходите - ЦУ, *** срещу „Елит“ ЕООД, ЕИК
*********, ***, Д.И.И., ЕГН ********** и Ю.К.И., ЕГН ********** – последните
двама със съдебен адрес:*** /чрез адв. С.Д./, договор за продажба на недвижим имот, сключен
с нотариален акт № ***, том: **, рег.№ ***, нот. дело № 668 от 05.12.2017 г. на нотариус
с район на действие РС – Р. вписан под № *** в рег. на НК, с който „Елит“ ЕООД, ЕИК
********* е продало на Д. И.И., ЕГН
********** и Ю.К.И., ЕГН ********** следния свой собствен недвижим имот,
а именно: Поземлен имот находящ се в населената част на ***, представляващ
поземлен имот с идентификатор 61577.502.497 по кадастралната карта и кадастралните
регистри одобрени със Заповед № РД-18-75 от 10.11.2015г. на Изпълнителния
директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с адрес на този
поземлен имот: *** с площ на този поземлен имот по нотариален акт от 615 кв.
м., а по скица 618 кв. м., с трайно предназначение на територията -
урбанизирана, с начин на трайно ползване на имота - ниско застрояване (до 10
метра), който поземлен имот, по предходния регулационен план съставлява парцел ***
от имот с планоснимачен № *** в квартал **, при граници на имота по скица:
поземлен имот с идентификатор 61577.502.388, поземлен имот с идентификатор
61577.502.2734, поземлен имот с идентификатор 61577.502.9528, поземлен имот с
идентификатор 61577.502.411, поземлен имот с идентификатор 61577.502.2150 и
поземлен имот с идентификатор 61577.502.524, ведно с построените в имота
сгради, представляващи: Сграда с идентификатор 61577.502.497.1 със застроена
площ от 105 кв. м., брой етажи *, с предназначение - сграда със смесено
предназначение; Сграда с идентификатор 61577.502.497.2 със застроена площ от 30
кв. м., брой етажи *, с предназначение - жилищна сграда-еднофамилна и Сграда с
идентификатор 61577.502.497.3 със застроена площ от 13 кв. м., брой етажи *, с
предназначение - друг вид сграда за обитаване, подробно описани в нотариалния
акт.
ОСЪЖДА „Елит“ ЕООД, ЕИК *********, ***, Д. И.И., ЕГН ********** и Ю.К.И., ЕГН **********
– последните двама със съдебен адрес:*** /чрез адв. С.Д./, да заплатят
на Национална
агенция за приходите - ЦУ, ***, сумата 690 лв. - разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Елит“ ЕООД, ЕИК
*********, ***, Д. И.И., ЕГН **********
и Ю.К.И., ЕГН ********** – последните двама със съдебен адрес:*** /чрез адв. С.Д./,
да
заплатят на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Окръжен съд – Перник
сумата 936,22 лв. – държавна
такса върху уважената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 2-седмичен срок от
връчването на страните.
Съдия: