Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 14.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,
в публично
заседание на шестнадесети май
две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като изслуша докладваното от Председателя т.д. № 4473 по описа за 2016 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД
СЛЕДНОТО:
ПРЕДЯВЕНИ СА ОБЕКТИВНО
КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 55 АЛ.1 ПРЕДЛ. ПЪРВО ОТ ЗЗД И ЧЛ.86
АЛ.1 ОТ ЗЗД.
Ищецът „Ю.К.Г.“ ООД,
ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***4, представлявано от
управителя Г.Д.И., чрез адв. Л.Г., със съдебен адрес:***, офис 1, с искова молба от 03.06.2016 г., с допълнение
към искова молба от 17.09.2016 г. и с молба-уточнение от 17.09.2016
г.,
твърди, че е сключил Договор за кредит за оборотни средства BL 0000000015394959, No
2320/25.03.2008 г. за сумата от 200 000,00 (двеста хиляди) евро и Анекс № 1/03.07.2009 г. към Договора за кредит. Гореописаният кредит е обезпечен с договорна ипотека, подробно
описана в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №, 112, том 1, дело
578, парт. Книга 4982, стр. 16581, вх. peг. 677 от 28.03.2008 г. на Служба по
вписванията - Бургас, и
като обезпечение на кредита е предоставен поземлен имот с идентификатор
37023.501.135 по плана на гр. Китен, общ. Приморско, с площ от 455 кв.м., с
административен адрес: гр. Китен, ул. *********, ведно с построения в имота
„Семеен хотел с бирария в партера и панорамно кафе", със застроена площ от
161,3 кв.м. и разгърната застроена площ от 973 кв.м., състоящ се от сутерен,
партер, три жилищни етажа и терасовиден етаж, представляващ сграда с
идентификатор 37023.501.135.1 по плана на гр. Китен, общ. Приморско, с
административен адрес: гр. Китен, ул. *********. Предоставеният като
обезпечение недвижим имот, находящ се в гр. Китен, е послужил и като
обезпечение за дълг срещу „М." АД, гр. София, ЕИК *****, за който дълг
дружеството се е снабдило с изпълнителен лист и образувало изпълнително дело
128 от 2010 г. по описа на ЧСИ Г.М., с per. № 703, с район на действие Окръжен
съд Бургас. „Б.Д.“ ЕАД, в качеството си на присъединен по право кредитор по
изпълнително дело 128 от 2010 г. по описа на ЧСИ Г.М., с peг. № 703, с район на
действие Окръжен съд Бургас, се е снабдила
с изпълнителен лист от 23.03.2010 г. от Районен съд - Царево, издаден по ч. гр. дело 1093/2010 г. на ЦРС срещу „Ю.К.Г."
ООД за сумата от 180 000,00 /сто и осемдесет хиляди/ евро за изискуем кредит по
договор № 2320/25.03.2008 г., 14 761,00 /четиринадесет хиляди седемстотин
шестдесет и едно/ евро -
лихва от 07.09.2009 г. до 22.03.2010 г. и законна лихва от 23.03.2010 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 11 877,58 лева /единадесет хиляди
осемстотин седемдесет и седем лева и петдесет и осем стотинки/, който изпълнителен
лист е присъединила към изпълнителното дело на 08.04.2010г. с нарочна молба На 27.07.2011 г. „Ю.К.Г." ООД, „Ф.Т."
ЕООД, ЕИК *******и „Ф." ООД, ЕИК *******са подписали Споразумение, с
което са поели задължението като длъжници или съдлъжници по Договори за кредит
2321/25.03.2008 г. (подписан между Банката и „Ф.Т." ЕООД, ЕИК *******- кредитополучател и „Ф." ООД, ЕИК *******- съдлъжник) и по Договор за кредит за оборотни
средства BL 0000000015394959, No 2320/25.03.2008 г. и Анекс 1/03.07.2009 г. към
Договора за кредит, които са ликвидни и изискуеми и за които неизплатени към
момента на подписване на споразумението суми Банката се е снабдила с два броя
изпълнителни листи, да погасят част от задълженията си, директно на банката,
както следва за „Ю.К.Г." ООД, по периоди и суми съгласно описаното в чл.
3, т.1 от споразумението. За изпълнение на така поетите задължения и предвид
обстоятелството, че всички сметки на описаните по -
горе дружества са били блокирани, страните са се споразумели, че сумите,
описани в Споразумението ще бъдат нареждани от сметка, водена на името на
дружество „НТТ" ООД в Б.ДСК, с IBAN: ***. В този смисъл дружеството е
подписало разрешение на банката, последната да извършва директен дебит, теглене
по сметката и пр. във връзка със Споразумението. За периода 01.07.2011 г. - 31.12.2012 г. по сметката са преведени средства в
общ размер на 52 000,00 /петдесет и две хиляди/ лева с основание: вноска по
кредит на „Ю.к.г.", извършени от управителя на дружеството Г.Д.И..
Съгласно извлечение за периода 01.07.2011 г. - 31.12.2012 г. по споразумението „Б.Д.“ ЕАД си е
наредила сумата в общ размер на 32 118,75 лева (с включена първоначална вноска
преведена при подписване на споразумението в размер на 5 000,00 (пет хиляди) лева, независимо от волята на
длъжника и клаузите на споразумението. Остатъкът от сумите едностранно е
преценила да отидат за погасяване на кредит на друго търговско дружество, а
съгласие за такава замяна на средства никога не е било давано. Безспорно е и че
съгласно раздел VI от споразумението същото автоматично е прекратило действието
си, поради неплащане на втора вноска в размерите и сроковете, определени със
споразумението. Независимо от този факт, банката незаконосъобразно е продължила
да си превежда суми в размер и на дати, различни от предварително договореното. Нещо повече същата е определяла едностранно за какво да полза
сумите и по кой кредит да ги разпределя. За удовлетворение на всички вземания,
в полза на Б.ДСК по изпълнителен лист от 23.03.2010 г. от Районен съд - Царево,
издаден по ч. гр. дело 1093/2010 г. на ЦРС и за който банката е имала
обезпечение - първа по ред
ипотека, имотът, който е служил за обезпечение е бил изнесен на публична продан
по изп. дело № 128 от 2010г по описана ЧСИ Г.М.. След състояла се продан, „Б.Д.“
ЕАД, като първи по ред ипотекарен кредитор е била изцяло удовлетворена и
вземането й в размер на 539 870,50 лв. погасено чрез плащане в резултат на
Разпределение, извършено от ЧСИ от 18.11.2014 г. Жалби
срещу разпределението от страна на „Б.Д.“ ЕАД няма, нещо повече Банката, в
качеството си и на втори по ред ипотекарен кредитор е получила и частично плащане
в размер на 1 998,35 лв. (т.е. вземанията по първата ипотека, за който е
подписан и кредитен договор 2320/25.03.2008 г. са били изцяло погасени).
Независимо, че по споразумението от 27.07.2011 г. и в изпълнение на
задълженията му по договор 2320/25.03.2008 г., „Б.Д.“ ЕАД е получила директно
сумата в общ размер на 52 000,00 лв. и при условие, че е имало към този момент
висящо изпълнително дело, по което е следвало да уведоми ЧСИ за частични
погасявания на вземането, Банката не е входирала молби за намаляване размера на
вземането й (съгласно Удостоверение, издадено от ЧСИ Г.М., с per. №703, и с
район на действие Окръжен съд Бургас, с изх. № 4841/26.05.2016 г.. След пълното й удовлетворение и
приключване на делото спрямо нея за първата по ред ипотека, сумата в размер на 52 000,00 лв., която се
явява надвнесена не е възстановена на дружеството - ищец, въпреки
проведените разговори с представители на банката, с което обстоятелство счита, че банката се е обогатила за негова
сметка в резултат на поведението си. От това бездействие са настъпили преки
вреди за ищцовото дружество.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.Д.М.- Изпълнителен
директор, Д.Н.Н.Изпълнителен Директор, В.М.С.- Главен
изпълнителен директор, Ю.Б.Г.- Изпълнителен директор, М.Д.П.- К., да заплати на „Ю.К.Г.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Г.И., сумата
52 000,00 /петдесет и две хиляди / лева, както и законната лихва за забава, считано
от 21.09.2014 г. - датата, на която Б.та е получила изцяло остатъка по дължимите й се
суми по договор 2320/25.03.2010 г., за които е бил издаден
изпълнителен лист от 23.03.2010г. от Районен съд Царево, издаден по ч. Гр. дело 1093/2010г. на ЦРС от ЧСИ Г.М. и да му присъди извършените в
настоящото дело разноски под формата на държавни такси и адвокатски хонорар.
Прилага писмени доказателства по опис.
С допълнение
към исковата молба от 17.09.2016 г. и молба от 17.09.2016г, ищецът Ю.К.Г.“
ООД, с ЕИК ********* моли съда да приеме следните
изменения, а именно: главница да се счита предявена за размера от 56 500,00 (петдесет и шест хиляди и петстотин) лева, а претендираната за периода 22.09.2014 г. - 03.06.2016г. лихва
за забава, е
в размер на 9 762.05
лева.
Ответникът „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В.М.С.- Главен изпълнителен директор
и Д.Н.Н.- Изпълнителен директор, чрез юрисконсулт С.В.В., със съдебен адрес:***, с отговор на искова молба от 31.10.2016 г. оспорва
исковата молба като нередовна, както и оспорва предявените от ищеца искови
претенции като изцяло неоснователни. Счита, че
исковата молба е нередовна на основание чл. 127, ал. 1, т.4 ГПК.
Обстоятелствата, на които се основава искът са неясни, вътрешно противоречиви и
взаимоизключващи се. Оспорва предявените от ищеца искови претенции като изцяло
неоснователни. Твърди, че няма надвнесени суми по Договор за кредит №
2320/25.03.2008 г. и Анекс № 1/03.07.2009 г. към него (наричани по - долу за краткост „договора“), сключени между
банката и ищеца „Ю.К.Г.“ ООД,
с които банката да се е обогатила за сметка на ищеца. Няма надвнесена сума в
размер на 56 500 лв. по договора. Оспорва твърдението на ищеца, че е налице
надвнесена сума по задълженията на „Ю.К.Г.“ ООД към банката и че с нея е налице
обогатяване в полза на „Б.Д.“ ЕАД. Намира, че не е изпълнен фактическият състав
на неоснователното обогатяване. Общ елемент между съставите, както специалните,
така и общия, на неоснователното обогатяване е липса на основание. Общият състав
на неоснователното обогатяване съдържа 5 елемента във фактическия си състав: 1. Обогатяване; 2. Обедняване; 3. Връзка между 1 и 2; 4. Липса на основание и
5. Субсидиарност. Схващането на съдебната практика е, че липсата на основание,
е липса на правоотношение, което да оправдава разместването на имуществените
блага. В настоящия казус не е осъществен този елемент от фактическия състав.
Точно обратното - налице е валидно облигационно правоотношение между
Банката и ищеца, оправдаващо
разместването на имуществените блага. Между „Б.Д.“ ЕАД, в качеството на кредитор и „Ю.к.г.“ ООД, като
кредитополучател е сключен Договор за кредит №2320/25.03.2008 г., по силата на
който на кредитополучателя е предоставен стандартен кредит в размер от 200 000
/двеста хиляди/ евро, като с Анекс №1/03.07.2009 г. към него
е предоговорена лихвата по чл. 9.1 от договора за кредит. Кредитът е обезпечен
с договорна ипотека върху недвижими имоти съгласно Нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека № 176/28.03.2008, том II, per. № 1355, нот. дело
№ 359, вписан в Служба по вписванията с вх. per. № 677/28.03.2008 г., акт №
112, том I, дело № 578, както и със запис на заповед. Поради неизпълнение на
задължението за заплащане в срок на уговорените погашения по лихви и главници,
на 23.03.2010 г. банката се снабди срещу кредитополучателя на основание чл.
417, т. 2 от ГПК със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
вземанията си по договора за кредит - ИЛ
и ЗНИ №318 от 23.03.2010 г. по ч.гр.д. № 1093/2010 г. по описа на ЦРС. По
силата на Договор за кредит № 2321/25.03.2008 г., сключен
между „Б.Д.“ ЕАД, в качеството на кредитор и дружеството „Ф.Т.“ ООД, в
качеството на кредитополучател, и „Ф.“
ООД, в качеството на съдлъжник и двамата представлявани от управителя си
Г.Д.И., е предоставен кредит за оборотни средства в размер от 160 000 евро.
Кредитът е обезпечен с договорна ипотека върху недвижими имоти съгласно
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 177/28.03.2008, том II.
per. № 1359, нот. дело
№ 360, вписан в Служба по вписванията с вх. per. № 678/28.03.2008 г., акт №
113, том I, дело № 579, както и със запис на заповед. Поради настъпил краен
падеж на 25.03.2009 г. и неизпълнение на задължението, банката се е снабдила срещу кредитополучателя и
съдлъжника на основание чл. 417, т. 2 от ГПК със заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за вземанията си по договора за кредит - ИЛ и ЗНИ №1112 от 22.03.2010 г. по ч.гр.д. №
1898/2010 г. по описа на БРС. С молба от 08.04.2010 г. с вх. peг. № 01167 в качеството си на присъединен взискател по право по
изпълнително дело №20107030400128 по описа на ЧСИ Г.М., per. № 703 на КЧСИ, на
съдия изпълнителя са предадени горецитираните заповеди за незабавно изпълнение
и изпълнителни листове. В законоустановения срок длъжниците не са упражнили
правото си на възражение срещу издадените заповеди за незабавно изпълнение и те
са влезли в законна сила. Не оспорва, че
на 27.07.2011 г. между банката и двамата кредитополучатели - ищецът „Ю.к.г.“
ООД, „Ф.Т.“
ЕООД и съдлъжника му „Ф.“ ООД, и трите
дружества представлявани от Г.Д.И., е сключено споразумение,
по силата на което страните са се споразумели
за едновременно и при еднакви условия изплащане задълженията и по двата кредита
и на трите дружества, които са и съдебно признати с посочените по-горе изпълнителни титули. Неоснователни
и невярни са твърденията на ищеца, че независимо от волята и клаузите на
споразумението банката едностранно е преценила една част от изплатените суми
след споразумението да отидат за погасяване на кредит на друго дружество, а
съгласие за такава замяна на средства не било давано. Видно от раздел III, т. 1
от споразумението волята на страните по него е била задълженията и по двата кредита да бъдат
изплащани по погасителен план, съгласно който в срок до
една и съща дата всеки месец следва да бъдат извършвани едновременни погашения
с еднакви вноски и по двата кредита - на ищеца „Ю.к.г.“ ООД, но също така и този на „Ф.Т.“
ООД и „Ф.“ ООД. Предвид
посоченото, сумите, с които е била захранвана сметката на „НТТ“ ООД, ЕИК
*********, банката е отнасяла в погашения и по двата кредита. След
успешно проведена публична продан в изпълнителното производство на
ипотекирания, в обезпечение на вземанията на банката и по двата горепосочени
договора съгласно цитираните нотариални актове, недвижим имот, собственост на
ищеца „Ю.К.Г.“ ООД и съгласно разпределение на получената сума, на основание
чл. 136, ал. 1, т.2 и т.З от ЗЗД в полза на „Б.Д.“ ЕАД като присъединен
взискател и ипотекарен кредитор са разпределени в погашение на вземанията по
първата ипотека - 539 870,50
лв., а по втората - 1 998,35 лв.
Разпределението не е обжалвано от длъжниците в изпълнителното производство,
включително от ищеца по настоящото дело и то е влязло в законна сила.
Неоснователни и неверни са твърденията на ищеца, че сума в размер от 56 500 лв.
се явява надвнесена, предвид погашенията извършени по неговия кредит и
последвалото принудително изпълнение по реда на ГПК и разпределение на сума,
получена от публична продан на ипотекиран в полза на банката имот. Макар
извършвани погашения след подписване на процесното споразумение дългът на ищеца
е по - голям към
18.11.2014 г. - датата на предявяване на разпределението на
ЧСИ Г.М. по изпълнителното дело, отколкото към датата на подписване на
споразумение - 27.07.2011 г.
Логично това е така предвид натрупаната законна лихва за период от
приблизително пълни 4 години върху размера на цялата пресъдена главница по
кредита на дружеството, която е в размер от 180 000 евро. Видно и от
изпълнителен лист от 23.03.2010 г. по ч.гр.д. № 1093/2010 г. по описа на ЦРС,
както и от самото споразумение, към датата на подписването му - 27.07.2011 г. дългът на „Ю.к.г.“ ООД по процесния
договор за кредит е бил в общ размер от 447 215,32 лв., от които: 180 000 евро - пресъдена главница; 26 873,72 евро - законна лихва върху главницата към 27.07.2011 г.;
14 761 евро - санкционираща
лихва; 919,25 евро - заемни такси;
11 877,58 лева - съдебни
разноски за издаване на изпълнителен лист; 60 лв. -
разноски за образуване на изпълнително дело. От извършените погашения чрез
сумите, с които е захранвана сметката на „НТТ” ООД след подписване на
процесното споразумение, сума в размер от 32 232,29 лв. е отнесена в погашение
на кредита на ищеца „Ю.К.Груп“ ООД, а останалата част е отнесена в погашение по
кредита на другите страни по процесното споразумение „Ф.Т.“ ООД и „Ф.“ ООД. С горепосочената сума по кредита на „Ю.к.г.“
ООД са извършени погасявания на част от пресъдени с изпълнителния лист съдебни
разноски, заемни такси и извършен разход за застраховка на ипотекираното по
кредита имущество, както и на пресъдената по листа лихва, както следа: 6 204,44
лева - за съдебни
разноски, заемни такси и застраховка на ипотекирания недвижим имот; 26 027,85
лева - за
санкционираща лихва. Сумите са били недостатъчни за погашение на всички
задължения по издадения изпълнителен титул срещу „Ю.к.г.“ ООД, поради което и
не се е стигнало до отнасяне на суми в погашение и на пресъдената главница в
размер от 180 000 евро. Така върху главницата е продължило начисляване на
законна лихва, дължима от 23.03.2010 г. (когато е било подадено заявлението по
заповедното производство в съда) до погасяване на задължението, за периода от
датата на пресъждането й с изпълнителния лист до датата на погасяване на част
от задъженията на „Ю.К.Г.“ ООД със сумата от продажбата на ипотекирания недвижим имот - период от около 4 години. Така, макар извършените
погашения, размерът на задължението на ищеца е нараствало, поради натрупването
на дължимата и пресъдена законна лихва върху главница в размер от 180 000 евро.
Към 18.11.2014 г. - датата на
разпределението по изпълнително дело №128/2011 г. по описа на ЧСИ Г.М., само
дължимата законнна лихва върху главницата от 180 000 евро е била в размер от 91 642,32 евро. Към
18.11.2014 г. (датата на процесното разпределение) размерът на дълга на ищеца по Договор за
кредит №2320/25.03.2008 г. е бил в общ размер от 546 014, 78 лв., от които: 180 000 евро - пресъдена главница; 91 642,32 евро - законна лихва върху главницата към 18.11.2014 г.;
1 744,53 евро - пресъдена
лихва;1 204,84 евро - разноски за
застраховка на недвижимия имот, обезпечение по кредита; 8 960,12 лв. - съдебни разноски. След влязлото в сила
разпределение по изпълнителното дело и извършено съобразно него с получената
сума на 26.11.2014 г. погашение на вземанията, обезпечени от първата по ред
ипотека върху продадения имот, тя се е оказала недостатъчна за пълно погасяване
на дълга на „Ю.К.Г.“ ООД, като към дата
27.11.2014 г. остатъкът по него е в размер от 3 980,77 евро - представляваща пресъдената и неизплатена главница
по процесния договор за кредит, съгласно изпълнителен лист от 23.03.2010 г. по
ч.гр.д. № 1093/2010 г. по описа на ЦРС. Останалата част от сумите, плащани от
длъжниците чрез сметка на „НТТ" ООД в банката, са отнесени в погашение на
задълженията към банката на другите две страни по споразумението „Ф.Т.“ ЕООД и
„Ф.“ ЕООД.
Намира, че е налице съществено противоречие в
твърденията на ищеца. От една страна се твърди, че са надвнесени в погашение на
задълженията само по неговия кредит суми в общ размер от 56 500 лв., а от друга
страна се навеждат и доводи, че част от тази сума банката била отнесла в
противоречие с процесното споразумение в погашение на кредит на друго лице.
Ищецът не сочи кое е това лице и кой е кредитът. Намира тези твърдения за
противоречиви и взаимоизключващи се. За тях ищецът нито посочва конкретни
обстоятелства, нито представя доказателства. Твърденията на „Ю.К.г.“ ООД, че
всички суми, с които е захранвана сметка на „НТТ" ООД са били
предназначени само за погашение на неговите задължения, са неверни и
манипулативни. С тях се цели създаване на погрешно вътрешно убеждение и
разбиране у съда за действителните намерения и воля на страните по
споразумението и за действителните обстоятелства, отнасящи се до погасяване на
задълженията към банката на дружествата. Съгласно §1 от Преходни и заключителни разпоредби на
ТЗ ищецът - „Ю.к.г.“ ООД и другите две дружества по
споразумението - „Ф.Т.“ ООД и „Ф.“ ООД, са свързани лица по смисъла на ТЗ. На
първо място немаловажно и достатъчно показателно, защо е подписано съвместно
споразумение между дружествата за едновременно и обвързано изплащане на
задълженията им, е обстоятелството, че едноличен собственик на капитала на другия
кредитополучател и страна по споразумението - „Ф.Т.“ ООД от създаването
му до момента, е ищецът - „Ю.к.г.“ ООД. Г.Д.И. е
съдружник в „Ю.к.г.“ ООД и „Ф.“ ООД. И трите
дружества са представлявани и управлявани от Г.И. при
подписване на споразумението, при отпускане на кредитите, а и към настоящия момент. Именно горепосочената свързаност между дружествата е мотивирала и
подписването на подобно споразумение за обвързано и едновременно при равни
вноски изплащане на задълженията и на ищеца и на другите две дружества. Това е
и причината Г.И. да захранва сметката на „НТТ” ООД със суми в погашение на
задълженията и на трите дружества, в които той има дялово участие и по волята
на вътрешните им органи - представлява и управлява. Макар в
основанията за превеждане на сумите по сметка на „НТТ” ООД да е било формално
записано - „вноска
кредит „Ю.к.г.“ ООД”, видно от клаузите на споразумението, то волята на
страните е била при равни вноски на едни и същи дати да се изплаща едновременно
дълга и на „Ю.к.г.“ ООД, но и дълга на притежаваното от ищеца дружество - Ф.Т.ООД. Чрез твърденията си, че плащанията чрез
сметката на третото лице са били за погашения на задълженията само на едното от
дружествата, свързани с Г.И., но не и за кредита на другите
две, което е и в противоречие с изразената от него воля по споразумението, се
цели изкривяване на действителността и волята на страните, както и
манипулативно подвеждане на състава на съда при преценка на обстоятелствата по
изплащане на задълженията на дружествата към банката.
В случай, че процесният иск срещу „Б.Д.“ ЕАД бъде
признат за основателен за пълния или за част от размера на претендираната с
него сума, то с настоящото изявление прави възражение за прихващане на
тази сумата с остатъка от задълженията на „Ю.к.Г.“ ООД по Договор за кредит №2320/25.03.2008
г. - главница в
размер от 3 980,77 евро и дължимата върху нея законна
лихва от 27.11.2014 г. до изплащане на вземането,
пресъдени с изпълнителен лист от 23.03.2010 г.
по ч.гр.д. № 1093/2010 г. по описа на ЦРС.
С оглед на гореизложените
обстоятелства, предоставените писмени доказателства и дадената от закона
възможност, след като съдът установи истинността на изложените по-горе твърдения, го моли да задължи ищеца да
отстрани нередовностите. В случай че съдът приеме,
че ищецът е отстранил нередовността на исковите си претенции, то моли да
постанови решение по съществото на спора, с което да ги отхвърли като неоснователни.
Моли да му бъдат присъдени направените разноски по водене на делото. Прилага
писмени доказателства по опис.
Ищецът „Ю.К.Г.“
ООД, ЕИК
*********, с допълнителна искова молба от 29.11.2016 г., допълва
и пояснява първоначалната искова молба.
Ответникът „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *******, с допълнителен отговор
на допълнителна искова молба от 27.12.2016 г., заявява, че поддържа всички свои твърдения,
възражения и доказателствени искания, заявени в отговора на исковата молба.
Съдът като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По силата на
Договор за кредит № 2320 от 25.03.2008 г. „Б.Д.“ ЕАД предоставя
на кредитополучателя „Ю.К.Г.“ ООД кредит с инвестиционно
предназначение в размер на 200 000
евро, с цел допълване на собствените средства за изпълнение на
инвестиционната му програма, а именно: рефинансиране на съществуващи кредити,
както следва: 1/разрешен инвестиционен кредит на „Ю.К.Г.“ ООД от ТБ ОББ с
договор от 18.04.2005 г. в размер на 200 000 евро, като целта на инвестиционния
кредит е била за довършителни и строително-монтажни
работи по изграждането на хотел в с.Китен, общ.Приморско и закупуването на
хотелско и ресторантско оборудване; 2/ ипотечен кредит на физическото лице Г.Д.И.
с ЕГН ********** (управител на „Ю.К.Груп“ ООД) с цел ремонт (довършване) на
семеен хотел в Китен разрешен от ТБ ОББ на 22.11.2005 г. в размер на 120 000
лв.; 3/ ипотечен кредит на физическото лице Д.И.Н.с ЕГН ********** с цел ремонт
(довършване) на семеен хотел в Китен разрешен от ОББ на 15.07.2005 г., в размер
на 110 000 лв. Кредитът е предоставен като стандартен. Крайният срок за
погасяване на кредита е 25.03.2018 г. За предоставения кредит
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ заплаща на КРЕДИТОРА лихва, формирана от базисен лихвен
процент в размер на 3-месечен
EURIBOR плюс договорена надбавка в размер на 4 (четири) процентни пункта. Към
датата на сключване на договора базисният лихвен процент е 4,699 (четири цяло
шестстотин деветдесет и девет хилядни) процента. Промяната в 3-месечния EURIBOR е задължителна за страните. Олихвяването
на кредита /вкл. в срока за усвояване и в гратисния период/ се извършва
ежемесечно на 25-то число.
С Анекс № 1 от 03.07.2009 г. към Договор
№2320/25.03.2008 г. за кредит в размер на 200 000 евро,
сключен между „Б.Д.“ ЕАД и „Ю.К.Г.“ ООД, страните се споразумяват размерът на
начисляваната лихва по предоставения кредит, съгласно Договор за кредит №2320/
25.03.2008 г., да бъде променен, като точка 9.1 от договора за кредит се
променя и придобива следното съдържание: „9.1 За предоставения кредит
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ заплаща на КРЕДИТОРА годишна лихва в размер на 9,585 (девет цяло
петстотин осемдесет и пет§процентни пункта, формирана от тримесечен EURIBOR
плюс договорена надбавка в размер на 8,5 (осем цяло и пет) процентни пункта.
Към датата на сключване на анекса едномесечният EURIBOR е в размер на 1,085 (едно
цяло осемдесет и пет стотни) процентни пункта. Промяната на едномесечният
EURIBOR се отразява на договорената лихва по кредита.” Анексът влиза в сила,
считано от 03.07.2009 г.
За
обезпечение вземането на кредитора „Б.ДСК“,
произтичащо от Договор за кредит № 2320 / 25.03.2008 г. и анекси към него,
включващо главница, лихви и всички разноски, с Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека № 176, том II, рег. № 1355, дело № 359 от 28.03.2008
г. на нотариус М.В., с рег. № 370 на НК, с район на действие РС-гр. Царево, вписан в СВ-Царево
под акт № 112, том I, вх. рег. № 677 от 28.03.2008 г., „Ю.К.Г.” ООД, чрез управителя си Г.Д.И., учредява в полза на „Б.Д.” ЕАД договорна ипотека върху
собствения на дружеството недвижим имот, представляващ: Поземлен имот с идинтификационен номер 37023.501.135 гр. Китен, общ
Приморско по кадастрална карта одобрена със заповед №РД-18-94/21.12.2007 г. на изп. Директор на АГКК, с адрес: ул. „*********,
с площ от 455 кв.м. (a по нотариален акт - 450 кв.м.; трайно предназначение: Урбанизирана, начин на
трайно ползване:средно застрояване, стар идентификатор Кв.31, УПИ III-58 (трети-
планоснимачен номер петдесет и осем), при съседи: ПИ 37023.501.136 (тридесет и
седем хиляди двадесет и три точка петстотин и едно точка сто тридесет и шест),
ПИ 37023.501.540 (тридесет и седем хиляди двадесет и три точка петстотин и едно
точка петстотин и четиридесет), ПИ 37023.501.134 (тридесет и седем хиляди
двадесет и три точка петстотин и едно точка сто тридесет и четири), ПИ
37023.501.137 (тридесет и седем хиляди двадесет и три точка петстотин и едно
точка сто тридесет и седем), ведно с
построения в поземления имот, съгласно строително разрешение №7/23.02.2004
г. на община Приморско, „Семеен хотел с
бирария в партера и панорамно кафе“ със застроена площ от 161,3 кв.м. и
разгърната застроена площ от 973 кв.м., състоящ се от сутерен, партер, три
жилищни етажа и терасовиден етаж, въведен в експлоатация, съгласно
удостоверение №7/27.06.2006 г. на община Приморско, която сграда, съгласно
актуална скица № 9198/14,03.2008 г. на АГКК-
представлява сграда с идентификационен № 37023.501.135.1 гр.Китен, общ. Приморско,
с адрес ул. „*********, и застроена площ по кадастрална скица 178 кв.м., с
предназначение: курортна, туристическа сграда, брой етажи - пет.
С Изпълнителен лист от 23.03.2010 г.,
издаден от Районен съд - гр.
Царево, Гражданска колегия, въз основа на Заповед № 318 от 23.03.2010 г. по ч.
гр. дело № 1093/2010г. на ЦРС, „Ю.к.Г.” ООД, ЕИК: *********, е осъдено да
заплати на кредитора „Б.Д.” ЕАД, сумата от 180 000
евро (сто и осемдесет хиляди евро) за изискуем кредит по договор №
2320/25.03.2008 г., предоставен от „Б.Д.” ЕАД, 14 761 евро (четиринадесет хиляди седемстотин шестдесет и едно
евро) лихва от 07.09.2009 г. до 22.03.2010 г. и законната лихва от
23.03.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 11 877.58 лв. (единадесет хиляди осемстотин седемдесет и седем лева и
58 стотинки) разноски по делото.
С Разпореждане от 08.04.2010 г. ЧСИ Г.М., с
рег. № 703, с район на действие - ОС-Бургас, на основание чл. 459, ал. 1 от ГПК е присъединил
по изп. дело № 20107030400128 ипотекарния кредитор „Б.Д.“ ЕАД.
Със Споразумение от 27.07.2011 г.,
сключено между кредитора „Б.Д.“ ЕАД, „Ф.Т.“
ЕООД, с ЕИК *******, чрез управителя Г.Д.И., като длъжник, „Ф.“ ООД, с ЕИК *******, чрез
управителя Г.Д.И., като съдлъжник и „Ю.К.Г.“
ООД, с ЕИК *********, представлявано от управителя Г.Д.И., като длъжник, като са взели предвид, че:
I. Между
Б.Д. ЕАД и "Ф.Т." ЕООД като Кредитопопучател и „Ф." ООД като
съдлъжник е сключен следният договор за кредит: а. Договор за кредит за оборотни средства BL 0000000015395046,
№2321/25.03.2008 г., за 160 000.00 /сто и шестдесет хиляди/ евро; б. Кредитът е обезпечен с договорна
ипотека, обективирана в НА 113, том 1, peг. номер 678, дело 579/28.03.2008 г. по
описа на „Служба вписвания“ при PC - Бургас, а именно: Поземлен имот с идентификационен номер
37023.501.135 гр. Китен, общ. Приморско по кадастрална карта, одобрена със
заповед РД-18-94/21.12,2007 г. на Изп. Директор на АГКК с адрес: ул. „*********,
с площ от 455 кв.м., ведно с построения в поземления имот „семеен хотел с
бирария в партера и панорамно кафе", със застроена площ от 161.30 кв.м. и
разгърната застроен площ от 973 кв.м., която сграда, съгласно актуална скица
9198/14,03,2008г. на АГКК представлява сграда с идентификационен намер
37023.501.135.1; в. Кредитът е
отнесен в сметка „Присъдени вземания" и Банката се е снабдила с изпълнителен
лист от 24.03.2010 г., издаден по ч.гр.д. 1898/2010 г. по описа на Районен съд
Бургас и въз основа на него е образувано изпълнително дело №
20107030400128/29.03.2010 г.; Към дата 22.07.2011 г. дългът по-горе описания кредит възлиза на: Главница 160 000,00 евро
(сто и шестдесет хиляди евро); Лихва 24 103.63 евро (двадесет и четири хиляди
сто и три и 0,63 евро); Санкционираща лихва: 24 208.89 евро (двадесет и четири
хиляди двеста и осем и 0.89 евро); Заемни такси: 364.62 (триста шестдесет и
четири и 0.62 евро); Съдебни разноски в размер на 11 258,44 (единадесет хиляди
двеста петдесет и осем лева и 44 ст.) лева - за
издаване на изпълнителния лист.; Разноски по образуваното изпълнително дело в
размер на 60,00 (шестдесет лева) с включено ДДС, извършени от „Б.Д.“ ЕАД -
Разноски по образуваното изпълнително дело, дължими към ЧСИ № 703.
II. Между „Б.Д.“ ЕАД и „Ю.К.Г.“
ООД като Кредитополучател е сключен следният договор за кредит: а. Договор за кредит за оборотни
средства BL 0000000015394959, №2320/25.03.2008г. за 200 000.00 /двеста хиляди/
евро и Анекс 1/03.07.2009 г. към договора за кредит; б. Кредитът е обезпечен с договорна ипотека, обективирана в НА 112,
том I, peг. номер 677, дело 578/28.03.2008 г. по описа на „Служба
вписвания" при PC - Бургас, а именно: Поземлен имот с идентификационен
номер 37023.501.135 гр. Китен, общ. Приморско по кадастрална карта, одобрена
със заповед РД-18-94/21.12.2007г. на Изп. Директор на АГКК с адрес: ул. „*********,
с площ от 455 кв.м., ведно с построения в поземления имот „семеен хотел с
бирария в партера и панорамно кафе" със застроена площ от 161.30 кв.м. и
разгърната застроена площ от 973 кв.м., която сграда, съгласно актуална скица
9198/14 03.2008г. на АГКК представлява сграда с идентификационен номер
37023.501.135.1; в. Кредитът е
отнесен в сметка „Присъдени вземания" и Банката се е снабдила с
изпълнителен лист от 23.03.2010 г., издаден по ч.грд. 1093/2010 г. по описа на
Районен съд Бургас и въз основа на него е образувано изпълнително дело №
20107030400128/29.03.2010 г.; Към дата 27.07.2011 г. дългът по горе описания
кредит възлиза на: Главница: 180 000.00 евро (сто и осемдесет хиляди евро);
Лихва: 26 873,72 евро (двадесет и шест хиляди осемстотин седемдесет и три и
0,72 евро); Санкционираща лихва:14 761.00 евро (четиринадесет хиляди седемстотин
шестдесети едно евро); Заемни такси; 919.25 евро (деветстотин и деветнадесет и
0.25 евро ); Съдебни разноски в размер на 11 877,58 (единадесет хиляди
осемстотин седемдесет и седем лева и 58 ст.) лева - за
издаване на изпълнителния лист; Разноски по образуваното изпълнително дело в
размер на 60,00 (шестдесет лева) с включено ДДС, извършени от „Б.Д.“ ЕАД;
Разноски по образуваното изпълнително дело дължими към ЧСИ № 703, СТРАНИТЕ СА СЕ СПОРАЗУМЕЛИ ЗА СЛЕДНОТО: Тъй
като Кредитополучателите и
съдлъжниците имат затруднения при
погасяването на кредитите, поради което Банката се е снабдила с изпълнителни
листи по двата кредита и е образувано горепосочено Изпълнително дело при ЧСИ с
рег. №703, поради което се е сключило настоящото извънсъдебно споразумение, за
следното: Т.1 Страните се съгласяват
длъжниците: „Ф.Т.“ ЕООД, „Ф.“ ООД и „Ю.К.Г.“ ООД, да погасят част от
задълженията си както следва: В момента на подписване на настоящето
споразумение: 10 000 (десет хиляди) лева по BL 0000000015395046 и 5 000 лева по
BL0000000015394959); в срок до 30.08.2011 г.:
30 000 (тридесет хиляди) лева (15 000 лева по BL 0000000015395046 и
15 000 лв. по BL0000000015394959); в срок до 30.09.2011 г.: 30
000 (тридесет хиляди) лева (15 000 лева пo BL 0000000015395046 и 15 000 лева по
BL 0000000015394959); в срок до 30.10.2011г.: 10 000 (десет хиляди) лева (5 000
лева по ВL 0000000015395046
и 5 000 лева по BL 0000000015394959); в срок до 30.112011 г.: 5 000 (пет
хиляди) лева ( 2500 лева по BL 0000000015395046 и 2500 лева пo BL
0000000015394959); в срок до 30.12.2011 г.: 5 000 (пет хиляди) лева (2500 лева
пo BL 0000000015395046 и 2500 лева по BL 0000000015394959); в срок до
30.01.2012г.: 2000 (две хиляди) лева (1000 лева по BL 0000000015395046 и 1000
лева по BL 0000000015394959); в срок до 28.02.2012г.: 2000 (две хиляди) лева (1000
лева по BL 0000000015395046 и 1000 лева по BL 0000000015394959); в срок до
30.0.3.2012г.: 2000 (две хиляди) лева (1000 лева по BL 0000000015395046 и 1000
лева по BL 0000000015394959); в срок до 30.04.2012 г.: 2000 (две хиляди) лева (1000
лева по BL 0000000015395046 и 1000 лева по BL 0000000015394959); в срок до
30.05.2012г.: 2000 (две хиляди) лева (1000 лева по BL 0000000015395046 и 1000
лева no BL 0000000015394959); в срок до 30.06.2012г.: 5000 (пет хиляди) лева (500
лева no BL 0000000015395046 и 2500 лева по BL 0000000015394959); в срок до
30.07.2012г.: 15 000 (петнадесет хиляди) лева (7500 лева по BL 0000000015395046
и 7500 лева no BL 0000000015394959); в срок до 30.08.2012г.: 30 000 (тридесет
хиляди) лева (15 000 лева пo BL 0000000015395046 и 15 000 лева по BL
**********.594959); в срок до 30.09.2012г.: 30 000 (тридесет хиляди) лева (15
000 лева по BL 0000000015395046 и 15 000 лева по BL 0000000015394959); в срок
до 30.10.2012г.: 10 000 (десет хиляди) лева (5000 лева no BL 0000000015395046 и
5000 лева по BL 0000000015394959); в срок до 30.11.2012 г.: 5000 (пет хиляди)
лева (2500 лева по BL 0000000015395046 и 2500 лева по BL 0000000015394959); в
срок до 30.12.2012г.: 5000 (пет хиляди) лева (2500 лева по BL 0000000015395046
и 2500 лева по BL 0000000015394959).
По делото е представено Удостоверение с изх. № 4841/26.05.2016 г. по изп. дело № 20107030400128
по описа на ЧСИ Г.М., с рег. № 703, съгласно което изп. дело №
20107030400128 е образувано по молба на „М.“ АД, на основание изп. лист от
01.03.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 1067/2010 г. по описа на Районен съд гр.
Царево, срещу „Ю.К.Г.“ ЕООД, както и присъединени взискатели: НАП - София
за публични задължения в размер на 7 472.82 лв., Община Приморско за данък
сгради и ТБО в размер на 27 239.57 лв., ипот. кредитор „Б.Д.“ ЕАД, първа
ипотека за сумата 539 870.50 лв., ипот. кредитор „Б.Д.“ ЕАД - втора ипотека за сумата 521
559.01 лв. и ипот. кредитор ’’Р.” АД, с трета и четвърта ипотека (конституиран
като взискател с постановление от 27.10.2014 г.); „Б.П.“ ООД за обща сума 363 186.54 лв. и
съгласно молба от длъжника „Ю.К.Г.“ ЕООД с вх. № 3630/16.05.2016г. ЧСИ Г.М. удостоверява
следното: дата на образуване 17.03.2010 г.; Размер на вземането на взискателя „М.“
АД - 51 277.59 лв.; Изп. Дело №20107030400128 не е приключило; В хода на изп.
дело не са е постъпвали молби за намаляне размера на вземането, нито от
основния взискател, нито от присъединените взискатели; В хода на изп. дело на
два пъти ЧСИ е извършвал разпределение на постъпили суми, подробно посочени в
протоколите за разпределение от 18.11.2014г. и от 19.05.2015 г., които са
предявени на длъжника; Сумата от 539 870.50 лв. е посочена в протокола за
разпределение от 18.11.2014 г. на основание чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД в полза
на присединения взискател „Б.Д.“ ЕАД първа ипотека - 539 870.50 лв. - изплатена на Б.ДСК.
Видно от приложено по делото Удостоверение с изх. № 3806/03.04.2017 г. по изп. дело № 20107030400128
по описа на ЧСИ Г.М., с рег. № 703, делото е образувано по молба на „М.“
АД, с ЕИК *****, на основание изп. лист от 01.032010 г., издаден по ч.гр.д. №
1067/2010г. по описа на Районен съд гр. Царево, срещу Ю.К.Г. ЕООД, какго и
присъединени взискатели: НАП - София за публични задължения в размер на
7 472.82 лв., Община Приморско за данък сгради и ТБО в размер на 27 23957 лв.,
ипот. кредитор „Б.Д.“ ЕАД с първа ипотека по изп. лист от 23.03.2010 г.,
издаден по ч.гр.д.№ 1093/2010 г. на PC Царево, за сумата, съгласно
удостоверение с изх. № 2112/08.04.2010 г. 195 558.71 евро или левова
равностойност 382 479.59 лв., а по изп. лист: главница - 180 000 евро, мораторна лихва 14 761 евро, ведно със
законната лихва от 23.03.2010 г. до изплащането на вземането и 11 877.58 лв.
разноски, ипот. кредитор „Б.Д.“ ЕАД - втора ипотека и ипот. кредитор ’’Р.” АД, с трета и
четвърта ипотека /консттуиран като взискагел с постановление от 27.102014г. ; „Б.П.“
ООД ЕИК *********, за обща сума 363 186.54 лв. ЧСИ удостоверява следното: 1. Суми по изп. лист от 24.03.2010 г.,
издаден по ч.гр.д.№ 1093/2010 г. на ЦРС - главница - 180 000 евро, лев
равностойност - 352 049.40лв., мор. лихва -14 761 евро, лев равностойност - 28 870.00 лв., разноски
- 11
877.58 лв., зак. лихва от 23.03.2010 г. - 18.11.2014 г. - 147 073.52 лв. Общо 539
870.50 лв.; 2. Приети суми за изпълнение: 539 870.50 лв.; 3. Размер на вземането на Б.„Д.“ ЕАД - 539
870.50 лв. От извършената публична продан на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с индетификатор
37023.501.135 и СГРАДА с идентификатор 37023.501.135.1 е постъпила сумата от 704 300
лв. с ДДС, която е разпределена, какго следва: На НАП -Бургас сумата 117 383.34 лв. дължим ДДС. Сума за
разпределение: 586 916.66лв. Указано е: Да се изплати на ЧСИ общата сума такси
в размер на 16 361.66лв., на Община Приморско 27 239. 57 лв., на ЧСИ 25.90 лв.,
на „М.“ АД 820.68 лв., на присъединения
взискател „Б.Д.“ ЕАД първа ипотека - 539 870.50 лв., на
присъединения взискател „Б.Д.“ ЕАД втора ипотека - 1 998.35 лв., на вещото лице Лили Плачкова - 600.00лв. Към 19.05.2015 г. дължимата сума по изп. лист
от 23.03.2010г., издаден по ч.гр.д.№ 1093/2010г. на PC Царево е погасен изцяло.
В проведеното на 05.04.2017 г. публично съдебно заседание,
съдът е извършил служебна констатация по
отношение на представения от ищеца оригинал на Удостоверение № 4841 от
26.05.2016 г. с намиращия се на стр. 31 по делото препис и е констатирал пълна
идентичност между преписа и оригинала.
За
изясняване на спорните обстоятелсва, по искане на страните, в производството са
допуснати, изслушани и приети заключенията на единична и тройна
съдебно-счетоводна
експертизи, които като кореспондиращи в
констатациите си, обектвини и компетентно дадени, се възприемат изцяло от съда.
Към доказателствения материал по делото са приобщени още:
2 броя Извлечения от банкова сметка, ***
„Б.Д.“ ЕАД, с титуляр „НТТ“ ООД; Изпълнителен
лист от 24.03.2010 г., издаден от Районен съд - гр. Бургас, Гражданска колегия, X състав,
въз основа на Заповед за изпълнение № 1112/22.3.2010г. по ч.гр.д. № 1898/2010г.
по описа на Районен съд - гр.
Бургас, Изпълнителен лист от 01.03.2010
г., издаден от Районен съд - гр.
Царево, Гражданска колегия, въз основа на Заповед № 218 от 25.02.2010 г. по
ч.гр.д. № 1067/2010 г. на ЦРС; Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 10, том VI,
рег. № 5011, дело № 864 от 16.10.2009 г. на нотариус М.В., с
рег. № 370 на НК, с район на действие РС-гр.
Царево, вписан в СВ-Царево под акт № 115,
том I, вх.
рег. № 2191 от 16.10.2009 г.; Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека № 177, том II,
рег. № 1359, дело № 360 от 28.03.2008 г. на нотариус М.В., с
рег. № 370 на НК, с район на действие РС-гр. Царево, вписан в СВ-Царево под акт № 113, том I, вх.
рег. № 678 от 28.03.2008 г.; Протокол от 18.11.2014 г. по изп. дело № 20107030400128 по описа на ЧСИ
Г.М., с рег. № 703, относно извършено разпределение на сумата от 704 300
лв.; 2 броя Запис на заповед от 25.03.2008 г.;
Договор за кредит № 2321 от 25.03.2008 г., сключен между „Б.Д.“
ЕАД, „Ф.Т.“ ООД, като кредитополучател и „Ф.“ ООД, като съдлъжник, за сумата от
160 000 евро; Извлечение от банкова сметка, *** „Б.Д.“ ЕАД, с титуляр „Ю.К.Г.“ ООД, за
периода от 27.07.2011 г. до 31.12.2014 г.; Извлечение от банкова сметка, *** „Б.Д.“
ЕАД, с титуляр „Ф.Т.“ ООД, за периода от 01.07.2011 г. до 31.12.2014 г.; Извлечение от ТР
за „Ю.К.Г.“ ООД към
31.10.2016 г.; Извлечение от ТР за „Ф.Т.“ ЕООД към 31.10.2016 г.; Извлечение от ТР за „Ф.“ ООД към 31.10.2016 г.; Удостоверение
за актуално състояние на „Б.Д.“ ЕАД; Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх. № на РС-Царево 783/23.03.2010 г.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Съдът е сезиран с иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД,
Разяснения по прилагането на правилата на
чл.55 от ЗЗД за неоснователното обогатяване са
дадени в
ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. Така Пленумът на ВС
изрично е посочил, че разграничението между уредените три фактически състава в
разпоредбата на чл.55 от ЗЗД и състава по чл.59 от ЗЗД се налага,
не само с оглед на правилното подвеждане на различните случаи под нормата на
закона и различните правни последици, но и с оглед на процесуалните изисквания
за разпределение на тежестта на доказване.
По силата на
чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания и възражения. Разпределението на
доказателствената тежест в процеса въз основа на исканията и възраженията на
страните е обусловено от претендираното материално право, чиято защита ищецът
търси чрез предявения иск, или от възраженията на ответника, целящи отричане на
съществуването на правото на ищеца, тъй като не е валидно възникнало, погасило
се е или ответникът разполага със свое право, противопоставимо на претенцията
на ищеца.
Съгласно разпоредбата
на чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав на цитираната норма се характеризира с два
елемента -
получаване на нещо от обогатилото се лице, което му се дава от обеднялото лице
/разместване на материални блага, и начална липса на основание за получаването.
При неоснователното обогатяване под основание се има предвид правна връзка,
правно отношение, което да оправдае получаването на имуществото. Основанието по
смисъла на чл.55, ал.1 от ЗЗД
се тълкува от правната теория и съдебната практика като наличие на валиден
юридически факт, който да оправдае получаването, респ. обогатяването. Липсата на основание е
общ елемент за всички състави на неоснователното обогатяване. При първия състав
по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД
основанието не е налице още при получаването, т.е. налице е начална липса на
основание. Между даващия и получаващия не съществува правоотношение, което да
поражда задължение за престиране и даването да е в негово изпълнение. Законът
отдава значение на самия факт дадено-получено, без да се интересува от субективния елемент - добросъвестност, вина или знание
за липсата на основание.
Във връзка с изложеното
до момента
и съобразно с релевантните за спора факти по иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД разпределението на доказателствената тежест се
определя от въведените в процеса твърдения и възражения, които са обуславящи за
съществуването или за отричането на претендираните права на страните,
като при
фактическия състав по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за връщане на нещо,
получено без основание, ищецът следва да въведе като твърдение и докаже
факта на предаването на вещ, респективно на плащането на парична сума, а
ответникът - основание за получаването
или за задържане на полученото. При съдебен спор на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ищецът носи доказателствената тежест да установи по
делото факта, че е дал имуществено благо на ответника, а в тежест на ответника
е да докаже, че полученото от него имущественото благо не е лишено от
основание, т. е. че съществува правно призната причина за разместването на
благата, което му дава право да задържи полученото.
В конкретния случай
ищецът иска връщане на сума в размер на 56 500 лв., като
надвнесесана, съответно -
едностранно разпоредена от ответното дружество без съгласие и въпреки волята на
ищеца. Процесната сума се претендира, ведно със законната лихва, считано от
22.09.2014 г.
В производството не се спори, а и от събраните доказателства се установява,
че между „Б.Д.“
ЕАД, в качеството на кредитодател и „Ю.к.г.“ ООД, като кредитополучател е
сключен Договор за кредит №2320/25.03.2008 г., по силата на който на
кредитополучателя е предоставен стандартен кредит в размер от 200 000 евро, като с Анекс №1/03.07.2009 г. към него е
предоговорена лихвата по чл. 9.1 от договора за кредит. Кредитът е обезпечен с
договорна ипотека върху недвижими имоти съгласно Нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека № 176/28.03.2008, том II, per. № 1355, нот. дело № 359,
вписан в Служба по вписванията с вх. per. № 677/28.03.2008 г., акт № 112, том
I, дело № 578, както и със запис на заповед (приети като доказателство
по делото, както е посочено по-горе).
Гореизложеното
обосновава извод, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение, имащо характер на договор за банков кредит. Същият дефинитивно
определен в чл. 430, ал. 1 от ТЗ, е основен вид банкова
сделка, разновидност на договора за заем за потребление по чл.240 от ЗЗД, с предмет
предаване на парични суми и акцептни кредити с точно определена в договора цел
- предпоставка за самото му съществуване, условия и срок. Договорът е формален
/в закона е предвидена форма за действителност - писмена - арг. от чл. 430, ал. 3 от ТЗ/, срочен, двустранен,
възмезден и консенсуален (договорът се счита за сключен от
момента на постигане на съгласието).
Задължението на банката - кредитор е да отпусне уговорената парична сума, като срещу
това задължение кредитополучателят има няколко насрещни задължения, а именно:
да върне главницата, заедно с уговорената лихва по кредита; да използва кредита
по предназначение; да даде на банката необходимите сведения във връзка със
сключването и изпълнението на договора и да даде обезпечение.
Ищецът в
конкретното производство е юридическо лице, на което по силата на валидно
възникналата облигационна връзка е предоставен банков кредит, който е
предназначен за извършването на търговска дейност. В качеството си
на кредитополучател наред с главното
задължение, същият, видно от уговорено в раздел VII е
поел и допълнителни такива.
По
делото не се спори, а и от доказателствата по делото се установя, че поради
забава при плащане на договорените от страните по кредита погасителни вноски,
по реда на чл. 417 от ТЗ, Банката е инициирала чгр.д. № № 1093/2010г. по описа на Районен съд - гр. Царево, Гражданска колегия, в резултат на което е
издедената на Заповед № 318 от 23.03.2010 г. и изпълнителен лист, за
присъдените суми: както следва: главница 180
000 евро, (с левова равностойност
352 049,40 лв).;
лихва в размер на 14
761 евро, (с левова равностойност
28 870,00 лв.);
законна лихва върху главницата
считано от 23.03.2010 г. до окончателното
плащане; както и разноски в
размер 11 877,58 лв.;
Установява
се също така, че по силата на Договор за кредит №
2321/25.03.2008 г.,
сключен
между „Б.Д.“ ЕАД, в качеството на кредитор и дружеството „Ф.Т.“ ООД, в
качеството на кредитополучател, и „Ф.“
ООД, в качеството на съдлъжник, и двамата представлявани
от управителя си Г.Д.И., е предоставен кредит за оборотни средства в размер от
160 000 евро. Кредитът е обезпечен с договорна ипотека върху недвижими имоти
съгласно Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 177/28.03.2008,
том II. per. № 1359, нот. дело
№ 360, вписан в Служба по вписванията с вх. per. № 678/28.03.2008 г., акт №
113, том I, дело № 579, както и със запис на заповед. Поради настъпил краен
падеж на 25.03.2009 г. и неизпълнение на задължението, банката се е снабдила срещу кредитополучателя и
съдлъжника на основание чл. 417, т. 2 от ГПК със заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за вземанията си по договора за кредит – Изпълнителен
лист и Заповед за незабавно изпълнение №1112 от
22.03.2010 г. по ч.гр.д. № 1898/2010 г. по описа на БРС. По
молба на Банката за вземанията по така
издадените изпълнителни листа и обезпеченията, същата е била контитуирана в
качеството й на присъедединен кредитор по инициирано против „Ю.к.г.”
АД принудително
изпълние образувано под № дело №20107030400128 по
описа на ЧСИ Г.М..
При
аргументиране на твърденията и провоизключващите си възражения страните се позват на обстоятелството, че на
27.11.2011 г., т.е. в период след стабилизиране на заповедите за изпълнение и
издадените изпълнителни основания, между тях и трети за конкретното
производство лица е било постигнато извънсъдебно съгласие за уреждане на
съществуващите по кредити №№ 2320/25.03.2008 г. и
2321/25.03.2008 г. задължения. В тази връзка и от съдържанието на раздел II от
конкретното Споразумението, е видно, че страните са приели, че към 27.07.2011 г. дългът на
ищцовото дружество по кредит 2320/25.03.2008
г.
възлиза на: Главница: 180 000.00 евро (сто и осемдесет хиляди евро); Лихва: 26
873,72 евро (двадесет и шест хиляди осемстотин седемдесет и три и 0,72 евро);
Санкционираща лихва:14 761.00 евро (четиринадесет хиляди седемстотин шестдесети
едно евро); Заемни такси; 919.25 евро (деветстотин и деветнадесет и 0.25 евро
); Съдебни разноски в размер на 11 877,58 (единадесет хиляди осемстотин
седемдесет и седем лева и 58 ст.) лева - за
издаване на изпълнителния лист; Разноски по образуваното изпълнително дело в
размер на 60,00 (шестдесет лева) с включено ДДС, извършени от „Б.Д.“ ЕАД;
Разноски по образуваното изпълнително дело дължими към ЧСИ № 703. Условията,
реда и начина за извънсъдебното погасяване на задължението са част от
съгласието на страните, обективирано в раздел III от Споразумението с дата 27.11.2011г.
От така обсъдените и
неоспорени писмени доказателства, както и кореспондиращите си заключения на
единичната и тройна ССЕ, се установява, че
по разплащателна сметка
IBAN: ***, с титуляр трето лице - а именно: търговско
дружество „НТТ”
ООД,
в „Б.Д.” ЕАД за периода от 01.07.2011 г.
до 30.06.2012 г., общият размер на направените вноски, отразявани като
„захранване на сметка”, „вноска по кредит ЮКГ ООД”, „вноска по кредит” възлиза
на 56 500 лв., в т.ч. с основание „вноска по кредит ЮКГ ООД” - 40 000 лв., с основание „вноска по кредит” - 7 700 лв., с основание
„захранване на сметка” - 8 800 лв. Установява се, също така,
че от наличните и направените вноски, за
периода от 01.07.2011 г. до 30.06.2012 г., от същата разплащателна сметка
IBAN: ***, с титуляр търговско
дружество „НТТ”
ООД в „Б.Д.” ЕАД в полза на ответника
са били извършени плащания, възлизащи в общ размер на 64 776,54 лв. При
единодушие в констатациите, експертите от единичната и тройната ССЕ са
посочили, че разпределението на сумите между „Ф.Т.” ООД и „Ю.к.груп”
АД съответстства на
договореното по раздел III - или за „Ф.Т.” ООД - 3 642,11 лв.. и 14 778,42 евро (или общо в лева - 32 578,25 лв.) и за „Ю.к.груп” АД - 4 118,11 лв., 14 341,26 евро( или общо в лева -32 198,29 лв.). Установява
се от данните по
изпълнително дело №20107030400128 по описа на ЧСИ Г.М. също
така, че в резултат на извършеното разпределение, съгласно по Протокол от 18.11.2014г.,
във връзка със задължения на „Ю.к.груп”
АД по Договор за
кредит №2320/25.03.2008 г. в полза на „Б.Д.“ ЕАД са преведени суми в общ размер на 539 870,50
лв. От реализацията на
обезпечението, по отношение на вземанията по Договор за кредит №
2321/25.03.2008 г., за които са издадени ИЛ и ЗНИ №1112 от 22.03.2010 г. по
ч.гр.д. № 1898/2010 г. по описа на БРС, в полза на Банката е
преведена и сумата от 1 998,35
лева .
При така
установеното от фактическа страна следва да се приеме неосноватетелност на
исковата претенция. Това следва от обстоятелството,
че по разплащателна сметка
IBAN: ***, с титуляр търговско
дружество „НТТ”
ООД в „Б.Д.” ЕАД за периода от
01.07.2011 г. до 30.06.2012 г., паричните
вноски в общ размер на 56 500 лв., не са осигурени от страна на ищцовото
дружеството, а от Г.Д.И. - в
качеството му на физическо лице. В
този смисъл, искането за възстановяване
на процесните суми, които явно
не са част от имуществото на ищеца (самостоятелно юридическо лице, различно от физическото
лице Г.И.), е неоснователно, доколкото намаляване на същото в резултат на
заявеното размествене не се доказва.
Не се
подкрепя от доказателствения материал по делото ищцовото твърдение за извършено
от страна на ответното дружество едностранно, без съгласие и въпреки волята на
ищеца, разпореждане с процесната сума. Освен неоснователност по горепосочените
съображения, изявленията са в противоречие с единодушните
констатации на всички експерти от допуснатите, изслушани и приети ССЕ, обсъдени
по-горе,
съгласно които разпределението на внесените от физическото лице Г.И. парични
суми по разплащателна сметка IBAN: ***, с титуляр търговско
дружество „НТТ”
ООД, за процесния период и по отношение „Ю.к.Г.”
АД възлиза в общ размер на 32 198,29 лв. и съответства на договореното от страните по раздел III от Споразумение с дата 27.07.2011г.
На
следващо място, сама по себе си, съществуващата валидна облигационна връзка,
възникнала между страните в процеса, обосновава наличието на основание за
размествене на имуществени бгага. Както бе посочено, ищецът в качеството си на
кредитополучател освен основаното си задължение по Договор за кредит № 2320 от 25.03.2008 г. е
бил обвързан и с точното изпълние на допълнителни такиви, сред които
уговорените в чл. 26.1. и чл. 27.1 от радел VII на
същия. Обстоятелството, че за част от задълженията, а по-конкретно - погасителните вноски по кредита, санкционираща и законна
лихва, банката - ответник се е
снабдила с изпълнително основание в производство по реда на чл. 417 от ГПК, не
изключва това, че в тежест на ищеца по конкретното проотношение са възникнали и
съществуват други, допълнителни задължения. Още повече, че за част от тях - а именно: заемна такса в размер на 919.25 евро и
разноски по образуваното изпълнително дело в размер на 60,00 лв.., същият,
допълнително с подписаното на
27.07.2011г. Споразумение за извънсъдебно уреждане на дъга е направил признание
за дължимостта им.
Не се
доказа в производството заявеното от ищцовата страна надвнасяне на суми. Видно
от единните в констатациите си ССЕ
експертизи при отчитане на погашенията по дълга, с получената съгласно
извънсъдебното споразумение сума в размер на 32 198,29 лв., към 18.11.2014 г. дългът по кредит №
2320 от 25.03.2008 г. е на
обща стойност от 546 014,78 лв., от които: 180 000,00 евро - пресъдена главница; 91 642,32 евро - законна лихва върху главницата към 18.11.2014 г.; 1
744,53 евро - пресъдена лихва; 1 204,84 евро - разноски за застраховка на недвижимия имот, обезпечение по
кредита; 8 960,12 лв. – съдебни разноски. От проверката, а и от заключенията и разпита
на вещите в ОСЗ, става ясно, че в случая е налице разминаване в размера на
законната лихва към 18.11.2014 г (датата на изготвения Протокол за
разпределение), съответно -
26.11.2014 г. (датата на която е извършен превода на суми по разпределението),
съгласно счетоводните данни за дълга, водени от Банката и тези при ЧСИ Г.М. по изп.д. № 20107030400128, като експертите, считат за
коректно отразяването, направено от ответното дружество. Недостатъчни да обосноват
извод в обратна насока са аргументите на ищеца изведени от липсата на
възражение по отношение изготвения от ЧСИ Протокол за разпределение с дата
18.11.2014 г.
Разпоредбата
на чл. 63, ал. І ЗЗД, предписва точно изпълнение на договорните задължения, а чл. 20а ЗЗД придава
на договорните клаузи обвързващо за страните значение на закон. В зависимост от
юридическия факт, който поражда задължението, лихвите се определят на законна и
договорна лихва, като последната може да бъде възнаградителна или
обезщетителна. Неизпълнението на всяко изискуемо парично
задължение, когато страните не са уговорили друго, намира нормативната
си в уредба в текста на чл. 86 от ЗЗД. Лихвата по чл.86,
ал.1 ЗЗД е само законна, като
размерът й, съобразно присъдената главница - във валута или лева, се определя от
Министерския съвет.
В хода на индивидуалното принудително
изпълнение, органът по изпълнението е обвързан с присъденото в съдържанието на
издаденото изпълнително основание. Видно от данните по делото, при сключването
на процесното кредитно правоотношение страните са уговорили да получат
плащане в една валута. В този смисъл, те са постигнали съгласие на падежа да
получат плащането в същата валута, като държат сметка за принципа на
номинализма и с цел да елиминират риска в случаи на неблагоприятна промяна на
обменните курсове. Отсъствието на връзка между стойността на различните валути
като всеобща мярка за стойност, от една страна, и непрекъснатите (и непредвидими
от страните по един договор) промени в техния обменен
курс, изключва присъждането от съда на дължимото в една чуждестранна валута в
нейната равностойност в лева към определен момент. В
този смисъл, при заявена парична претенция, съдът не може да присъди на
ищеца дължимите по договора суми в чуждестранна валута в лева, като определена
левова равностойност по централния курс на БНБ, защото последният не обвързва
страните по облигационното правоотношение. Валутният курс е цената на паричната
единица на една страна, изразена в паричната единица на друга страна. В
България той не е нито административно определен, нито може да бъде определян
едностранно от едната от страните по правоотношението или от съда. Съгласно чл.
12, ал. 1 от Валутния закон, Българската народна Б.котира ежедневно курсовете
на отделни чуждестранни валути към лева, които се ползват за счетоводни и
статистически цели. Обявеният в чл. 29 ЗБНБ фиксиран
курс на еврото към лева се отнася и намира приложение само в отношенията между
БНБ, в качеството и на централна банка, от една страна, и физическите и
юридическите лица, от друга страна. Единствено за централната Б.възниква
задължението да поддържа пълна конвертируемост на лева към еврото като резервна
валута по фиксиран в ЗБНБ курс. Всички останали правни субекти не са адресати
на тази разпоредба, поради което могат свободно да уговарят курса на еврото към
лева. (в този смисъл е Тълкувателно Решение 4/2014г. на ВКС - ОСГТК,)
Именно в
съответствие с постановеното съгласно Тълкувателно Решение 4/2014 г. на ВКС,
съдът в заповоденото производство е присъдил дължимата сума в уговорената по
договора между страните валута - евро.
Правилото за присъждане на паричните претениции, дължими в съответните валути
се отнася и законната лихва, чието коректно изчисление се определят съобразно въведените от МС правила. За целта е прието ПМС № 72 от
08.04.1994 г. (обн. ДВ, бр. 33 от 19.04.1994 г., изм. и доп. бр. 74 от
22.08.1995 г.), което в единствения си член предвижда, че годишният размер на
законната лихва за просрочени задължения е равен на основния лихвен процент,
обявен от БНБ за периода, плюс 10 пункта за задълженията в левове и на
тримесечния Либор за съответния вид валута плюс 10 пункта за задълженията в
конвертируема валута. С ПМС № 100 от 29.05.2012 г. (обн. ДВ, бр. 42 от
05.06.2012 г.), в сила от 01.07.2012 г., е отменено ПМС №
72 от 08.04.1994 г., като на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД, са
въведени нови правила за определяне размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и валута. Съгласно единствения член на ПМС № 100 от
29.05.2012 г. годишният размер на законната лихва за просрочени задължения продължава
да е диференциран според валутата на задължението - в левове и в конвертируема валута, но за
разлика от ПМС № 72 от 1994 г., новото ПМС № 100 от 2012 г. урежда
специфични правила за определяне на законната лихва за просрочени задължения в
евро, които са отделни и различаващи се от правилата за определяне на законната
лихва за просрочени задълженията в останалите видове конвертируема валута.
Спазването
на горепосоченото, за процеса не се
установява от съдържанието на издадените Удостоверения
с изх. №№ 4841/26.05.2016 г. и 3806/03.04.2017 г. и Протокол за
разпределение от 18.11.2014г. по изп. дело № 20107030400128 по описа на
ЧСИ Г.М., досежно обстоятелството, че отразената в тях законна лихва върху присъдената валутна
главницата, е посочена в лева при общ размер от 147 073.52лв.. Предвид това,
решаващия състав дава вяра на заявеното от вещите лица – ССЕ, а именно, че
коректно отразеният размер на законната лихва с начален момент 23.03.2010 г. към 18.11.2014 г. (датата на изготвения
Протокол за разпределение), съответно -
26.11.2014 г. (датата на която е извършен превода на суми по разпределението),
са съдържа в счетоводните данни за дълга, водени от ответното дружество.
Съобразявайки
горно, съдът приема, че присъдените в заповедното производство суми са в
следните размери: главница 180 000 евро, (х
1,95583 =352 049,40 лв.); лихва в размер на 14
761 евро, (х
1,95583 = 28 870,00 лв.); разноски в
размер 11 877,58 лв. и
законна лихва върху главницата, чиито размер ,
считано от 23.03.2010
г. до 18.11.2014 г., е 91 642,32 евро (х 1,95583 = 179 236, 80 лв.) , а за периода от 23.03.2010 г. до 26.11.2014 г. - съответно в размер на 92 042,32 евро. (или 180 019,13 лв. = 92042,32 Х 1,95583лв.). Дължими
още по процесното кредитно правоотношение с оглед направеното извънсъдебно
признание, обективирано в раздел II от Споразумение с дата 27.07.2011 г. са и разноски по образуваното изп. дело от „Б.Д.” ЕАД - 60,00
лв., съответно - Заемни
такси (такса
управление на кредита) в размер на 919,25 евро ( х 1,95583 =1 797,90лв.). Или общият размер на
присъдените, съответно - признати задължения по Договор
за кредит за оборотни средства BL 0000000015394959, №2320/25.03.2008 г., възлиза на 574 674,01 лв. Безспорно за производството е, че при разпределението,
извършено в хода на индивидуалното
принудително изпълнение, на 26.11.2014 г.
в полза на Банката е преведена сума в размер на 539
870.50 лв., която сума отнесена към общият размер на
дълга (а именно 574 674,01лв.), отчита разлика от 37 803,51 лв. Последната, от
своя страна е намалена с извършените съгласно договореното в раздел III на Споразумението от 27.07.2011 г. погашения, на обща
стойност от 32 198,29 лв., дори без отчитане на
допълнителните задължения, съществващи в тежест на кредитополучателя, съгласно уговоренито
в чл. 26.1. и чл. 27.1 на раздел VII от
договора, сочи остатък на задължение от 5 605,22лв.
В горния смисъл, но с точност в данните, са
резултатите от експертните проверки,
които отразявайки погашенията по дълга, с получената съгласно извънсъдебното
споразумение сума в размер на 32 198,29 лв., констатират, че
към 18.11.2014 г. (датата на процесното
разпределение) бщият размер по кредитното правонтошение възлиза на 546 014,78 лв., от които: 180 000,00 евро - пресъдена главница; 91 642,32 евро - законна лихва върху главницата; 1 744,53 евро - пресъдена лихва; 1 204,84 евро - разноски за застраховка на недвижимия имот, обезпечение по
кредита; 8 960,12 лв. – съдебни разноски. Установено е също така, че получената на
26.11.2014г. съобразно
разпределението сума в размер на 539 870,50
лв. е
била отнесена за погасяване на вземанията на „Б.Д.”
ЕАД по партидата на „Ю.к.Г.”
АД за покриване на начислените
към тази дата задължения. Сумата от 539 870,50 лв. се е оказала
недостатъчна за пълно погасяване на дълга на „Ю.К.Г.“ ООД, като към дата 27.11.2014 г. остатъкът по
него е в размер от 3 980,77 евро.
Предвид изложеното съдът намира исковата претенция за
неоснователна и недоказана, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора, неоснователна се явява и
акцерсорната претенция по реда на чл. 86 от ЗЗД.
С отхвърлянето на главния иск, не възникват
препоставките, налагащи разглеждане на направеното от ответното дружество
възражение за прихващане, поради което съдът не дължи проинасяне в тази насока.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Съгласно чл. 78 от ГПК всяка от страните в процеса,
съобразно изхода на делото, има право на сторените от нея разноски.
Предвид
горното, на основание представените документи и депозирания на 16.05.2018 г.
Списък по реда на 80 от ГПК, Съдът намира, че на ответника следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 800,00
/осемстотин/ лева, от които: 1).
350,00 лв. - депозит вещо лице;
2.) 450 лв. - юрисконсултско възнаграждение,
определено при условията на чл. 78 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. чл.25, ал.2, предл.
2 от Наредбата за изплащане на правна помощ;
Водим от горното, Съдът,
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Ю.К.Г.“ ООД,
с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***4, представлявано от
управителя Г.Д.И., чрез адв. Л.Г., със съдебен адрес:***, офис 1 против „Б.Д.“
ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В.М.С.–
Главен изпълнителен директор и Д.Н.Н.– Изпълнителен директор, чрез юрисконсулт С.В.В.,
със съдебен адрес:***, иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за
възстановяване на сумата общо в размер на 56
500,00 /петдесет и шест хиляди и петстотин/ лева внесени по разплащателна сметка
IBAN: ***, с титуляр търговско
дружество „НТТ”
ООД, съгласно Платежно
нареждане от 16.08.2011 г. - за
сумата в размер на 5 000лв.; Платежно нареждане от 22.08.2011 г. - за сумата в размер на 3 800лв.; Платежно
нареждане от 09.09.2011 г. - за
сумата в размер на 5 000лв.; Платежно нареждане от 13.09.2011 г. - за сумата в размер на 5 000лв.;
Платежно нареждане от 17.09.2011 г. - за
сумата в размер на 4 700лв.; Платежно нареждане от 10.10.2011 г. - за сумата в размер на 5 000лв.; Платежно нареждане от
24.10.2011 г. - за сумата в размер на
2 000лв.; Платежно нареждане от 16.11.2011 г. - за сумата в размер
на 3 000лв; Платежно нареждане от 29.11.2011 г. - за
сумата в размер на 1 000лв.; Платежно нареждане от 09.12.2011 г. - за сумата в размер на 1 000лв.; Платежно нареждане от
22.12.2011 г. - за сумата в размер на
3 000лв.; Платежно нареждане от 12.01.2012 г. - за
сумата в размер на 3 000лв.; Платежно нареждане от 18.01.2012 г. - за сумата в размер на 3 000лв.; Платежно нареждане от 14.02.2012
г. - за сумата в размер на
4 000лв.; Платежно нареждане от 28.02.2012 г. - за
сумата в размер на 2 000лв.; Платежно нареждане от 21.02.2012 г. - за сумата в размер на 5 000лв.; Платежно нареждане от
23.03.2012 г. - за сумата в размер на
1 000лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 03.06.2016г. до окончателното изплащане КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от „Ю.К.Г.“
ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***4, представлявано от
управителя Г.Д.И., чрез адв. Л.Г., със съдебен адрес:***,
офис 1 против „Б.Д.“
ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В.М.С.- Главен изпълнителен директор и Д.Н.Н.- Изпълнителен директор, чрез юрисконсулт С.В.В.,
със съдебен адрес:***, иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата 9 762.05 (девет хиляди седемстотин шестдесет и
два лева и 0,5 ст.) лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата от 56 500,00 лева за периода 22.09.2014 г. - 03.06.2016 г.
ОСЪЖДА „Ю.К.Г.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***4, представлявано от управителя Г.Д.И.,
чрез адв. Л.
Г., със съдебен адрес:***, офис 1 да заплати на „Б.Д.“
ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В.М.С.- Главен изпълнителен директор и Д.Н.Н.- Изпълнителен директор, чрез юрисконсулт С.В.В.,
със съдебен адрес:***, на основание чл. 78 ГПК сторените в производството разноски в
размер общо на 800,00 /осемстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: