РЕШЕНИЕ
№ 678
гр. Варна, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20243110111416 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от „Ч.“ ЕООД срещу „З.К.Л.И.“ АД
осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ за заплащане на сумата от 100 лв.,
частичен иск от 6036 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди на автобус марка „Ивеко Маго 2“, с рег. № ***, при настъпването на
застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, а
именно при ПТП на 31.05.2024 г. в гр. Варна на паркинга над Метан станция в
Кайсиева градина, причинено по вина на водача на микробус марка „Пежо Боксер“, с
рег. № ***, застрахован при ответника, ведно със законната лихва от 09.09.2024 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
Твърди се в исковата молба, че на 31.05.2024 г. около 16,10 часа в гр. Варна
на паркинга над Метан станция в Кайсиева градина възникнало ПТП, при което
водачът на микробус марка „Пежо Боксер“, с рег. № *** при маневра на заден ход
ударил с натоварения на него стърчащ метален профил челното стъкло на собствения
на ищеца автобус марка „Ивеко Маго 2“, с рег. ***. За настъпилото ПТП между
участниците бил съставен Двустранен констативен протокол за ПТП, в който посочили
за виновен водача на микробуса. Навежда се довод, че същият бил застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ от при ответното дружество със срок на
действие от 13.01.2024 г. до 12.01.2025 г. Поддържа се, че на 03.06.2024 г. ответното
застрахователно дружество било уведомено за настъпилото застрахователно събитие,
като същото извършило оглед на автобуса, изготвило снимков материал и съставило
опис-заключение по щета № 0003-5000-24-000591. В описа като увредени детайли
били описани: предно стъкло. Излага се, че тъй като ищецът имал сключени договори
за превоз на пътници веднага предприел възстановяване на автобуса. Сочи се, че
предното стъкло било подменено в „Автостъкла Тодоров 1“ ЕООД, като за ремонта
заплатил сумата от 6036 лв. При тези съображения моли за уважаване на предявения
иск и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба
1
от ответника „З.К.Л.И.“ АД, в който се изразява становище за недопустимост и
неоснователност на исковата претенция. Ответникът аргументира довода си за
недопустимост на производството с обстоятелството, че е искът е заведен преди да
изтече срока по чл. 108, ал. 1 КЗ. Поддържа, че не е дал повод за предявяване на иска,
поради което моли да не бъдат присъждани разноски на ищцовата страна. Твърди, че
претенцията, предмет на настоящото производство, е удовлетворена в пълен размер.
Сочи се, че по заведената от ищеца щета са били представени всички относими
документи с изключение на банкова сметка, по която да бъде изплатено
обезщетението. След като е бил уведомен по електронна поща собственикът на
увредното МПС банкова сметка е била представена на 03.09.2024 г. Застрахователят
определил обезщетение в размер на 2372 лв. в рамките на регламентирания 15-дневен
срок за произнасяне, което било изплатено на 24.09.2024 г. Вследствие на получената
искова молба по делото ответникът преразгледал шетата и била доплатена сумата от
3664 лв. с платежно нареждане от 04.11.2024 г. Поддържа се, че поведението на ищеца
представлява злоупотреба с право, тъй като въпреки водената кореспонденция по
представяне на банкова сметка, ищецът не е изчакъл да изтече срокът за произнасяне
на застрахователя, а вместо това е завел исковата молба. Релевира възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, ако надвишава
повече от 50 лв.
Със становище от 19.11.2024 г. ищецът е посочил, че ответникът е уведомен
за настъпилото на 31.05.2024 г. застрахователното събитие на 03.06.20204 г. и на
17.06.2024 г. е представено удостоверение за банкова сметка и фактура за извършените
разходи по отстраняване на щетите. На 03.09.2024 г. след изискване от страна на
застрахователя повторно е представено удостоверението за банкова сметка. Поддържа
се, че застрахователят не се е произнесъл по предявената претенция в 3-месечен срок.
В тази връзка намира, че не е налице недопустимост на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното:
Между страните е обявено за безспорно с Определение № 13594/02.12.2024
г., в което е обективиран проект на доклад по делото, приет за окончателен в о. с. з. на
21.02.2025 г., че към датата на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
че е настъпило ПТП на 31.05.2024 г. в гр. Варна на паркинга над Метан станция в
Кайсиева градина, причинено по вина на водача на микробус марка „Пежо Боксер“, с
рег. № ***, при което последният при маневра на заден ход ударил с натоварения на
него стърчащ метален профил челното стъкло на собствения на ищеца автобус марка
„Ивеко Маго 2“, с рег. № ***, за което при застрахователят била заведена щета №
0003-5000-24-000591, като ищецът извършил разходи за ремонт в размер на 6036 лв.
Тези правнорелевантни обстоятелства се установяват и от представените по
делото писмени доказателства – Свидетелство за регистрация – част І; Двустранен
констативен протокол за ПТП от 31.05.2024 г.; Опис заключение по щета с № 0003-
5000-24-000591; Фактура № 1927/05.06.2024 г. и Авизо за издадено преводно
нареждане от 05.06.2024 г. от „Банка ДСК“ АД.
Видно от приложеното уведомление за настъпило застрахователно събитие от
03.06.2024 г., на посочената дата ответникът е бил уведомен за процесното
застрахователно събитие от 31.05.2024 г.
Изяснява се от представения опис на документи по щета № 0003-5000-24-
000591/1 от 17.06.2024 г., съставен от ответника, че ищецът е представил необходимите
документи за установяване на основанието и размера на претенцията си, а именно
уведомление по образец, документи за платена премия, свидетелство за регистрация
на МПС част I и II, свидетелство за правоуправление на водача и двустранен
констативен протокол за ПТП на 03.06.2024 г., а фактура и банкова сметка е
2
представил пред застрахователя на 17.06.2024 г.
Според представената от ответника електронна кореспонденция между
страните (л. 23 – 25 от делото) застрахователят е изпратил имейл до ищеца с искане да
бъде представено удостоверение за банкова сметка с цел точното и коректно
изплащане на застрахователно обезщетение, като на 03.09.2024 г. е изпратен
електронен отговор от ищеца с приложена справка за банкова сметка.
Установява се от приложените 2 бр. преводни нареждания, че на 24.09.2024 г.
(след подаване на исковата молба на 09.09.2024 г.) ответникът е превел по банкова
сметка на ищеца сумата от 2372 лв. по процесната щета, а на 04.11.2024 г.
допълнително е превел сумата от 3664 лв. (след получаване на препис от исковата
молба на 03.10.2024 г.)
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните по
делото доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема
следното от правна страна:
Елементите от фактическия състав на иска по чл. 432 КЗ изискват
установяване при условията на пълно и главно доказване от страна на пострадалия
ищец – арг. чл. 154 ГПК на следните предпоставки: 1) застрахованият по застраховка
„Гражданска отговорност” виновно да е увредил ищеца, като му е причинил сочените
имуществени вреди в заявения размер, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между делинквента и ответника - застраховател. Вината съобразно чл.
45, ал. 2 ЗЗД се предполага. Ищецът следва да докаже, че е представил на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на
виновния водач документите, с които разполага и които са свързани със
застрахователното събитие и причинените вреди.
Ответникът следва да докаже, че е заплатил дължимото застрахователно
обезщетение в срок.
Безспорно е по делото, че между виновния за процесното ПТП от 31.05.2024
г. водач и ответника е налице валидно застрахователно правоотношение, произтичащо
от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, настъпването на същото,
вследствие на което ищецът е понесъл имуществени вреди в размер на 6036 лв.,
представляващи разходи за извършен ремонт.
Както настоящият съдебен състав е изложил в Определение №
13594/02.12.2024 г., в разпоредбата на чл. 498, ал. 1–3 КЗ е предвидено, че увреденото
лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Увреденото
лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят
не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. От
буквалния текст на нормата се изяснява, че в случая законодателят е уредил една
допълнителна задължителна абсолютна процесуална предпоставка за надлежното
упражняване на правото на иск в процесуален смисъл, за която съдът следи служебно.
Следователно, преди ищецът да предяви иска си пред съда, той трябва да е преминал
през описаната в чл. 498 КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред
застрахователя, която по правната си същност съдържа белезите на едно
рекламационно производство.
В конкретния случай от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че ищецът е отправил писмена застрахователна претенция към ответното
застрахователно дружество на 03.06.2024 г. и на 17.06.2024 г. е представил
удостоверение за банкова сметка, по която да му бъде изплатено застрахователно
обезщетение, съгласно изготвения от самия застраховател опис на документи по щета
3
№ 0003-5000-24-000591/1 от 17.06.2024 г., в който е признал това правнорелевантно
обстоятелство. Възражението на ответника, че срокът за произнасяне на
застрахователя по претенцията за застрахователно обезщетение започва да тече от
представянето на удостоверението за банкова сметка на 03.09.2024 г. се явява
неоснователно, тъй като тогава ищецът е предоставил същото за втори път.
Следователно, към датата на предявяване на иска – 09.09.2024 г. 3-месечният
срок по чл. 496, ал. 1 КЗ не е бил изтекъл, но с изтичането му в хода на настоящото
производство, а именно на 17.09.2024 г., е отпаднала процесуалната пречка за
разглеждане на иска на увреденото лице по същество, което следва да бъде съобразено
от съда (в този смисъл – Определение № 179/15.04.2019 г. по ч.т.д. № 859/2019 г. на
ВКС, I т.о., Определение № 224/15.05.2019 г. по ч.т.д. № 805/209 г. на ВКС, I т.о. и
Определение № 332/19.07.2018 г. по ч.т.д. № 1614/2018 г. на ВКС, I т.о.).
Изяснено е по делото, че с извършените от ответника плащания в хода на
настоящото производство на сумата от 2372 лв. на 24.09.2024 г. и сумата от 3664 лв. на
04.11.2024 г. – след изтичане на срока по чл. 496 КЗ, застрахователят е заплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в общ размер на 6036 лв., което напълно
съответства на сторените от ищеца разходи за отстраняване на щетите, настъпили при
процесното ПТП от 31.05.2024 г. върху собствения му автомобил, съгласно фактура №
**********/05.06.2024 г. и авизо за платежно нареждане за кредитен превод от
05.06.2024 г.
С оглед плащането на претендираното застрахователно обезщетение в
неговия пълен размер от 6036 лв. в хода на настоящото производство, предявеният
частичен иск с правно основание чл. 432 КЗ за заплащане на сумата от 100 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход на спора ответната страна следва да бъде осъдена да плати на
ищеца направените от него разноски изцяло въпреки настъпилото в хода на
производството плащане, поради това, че е дала повод за образуване на делото, тъй
като към датата на депозиране на исковата молба и до датата на изтичане на срока по
чл. 496 КЗ ответникът – застраховател не е заплатил дължимото и претендирано от
застрахования застрахователно обезщетение от 6036 лв., въпреки че е разполагал с
всички необходими документи за установяване на основанието и размера на
претенцията. Едва след това е заплатил само сумата от 2372 лв., която не е достатъчна
да покрие направените от ищеца разходи за отстраняване на щетите, а след получаване
на препис от исковата молба ответникът е доплатил необходимата сума от 3664 лв. В
този смисъл в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него съдебни
разноски, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и приложените доказателства
за реалното им извършване, в размер на сумата от 530 лв., представляваща сбор от
заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение. Съдът преценява за
неоснователно своевременно релевираното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от ищеца, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото и доколкото същият е под
размера, посочен в чл. 7, ал. 2, т. 2 на Наредба № 1/9.07.2004 г. за възнаграждение за
адвокатска работа. Макар съдът да не е длъжен да се съобразява със същата, предвид
постановеното от СЕС решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, с оглед липсата на
друг нормативен акт, съдът счита, че следва използва Наредба № 1/2004 г. за
своеобразен ориентир при остойностяване на възнаграждението на адвокатските
услуги, отчитайки действителната фактическа и правна сложност на делото.
Обстоятелството, че по делото не са събирани други доказателства, освен
представените от страните писмени такива, като не са разпитвани свидетели или
провеждани експертизи, се дължи на заплащането в хода на процеса на
претендираното вземане от страна на ответника, което не променя обстоятелството, че
процесуалният представител на ищеца е оказал правна защита и съдействие на ищеца,
4
изготвил и депозирал в съда е искова молба, в която е навел всички необходими
фактически твърдения и е направил доказателствени искания за установяването им, а
също така е депозирал становище по възражението на ответника за недопустимост на
производството, към което е представил релевантно писмено доказателство. В този
смисъл съдът счита, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение на неговия
процесуален представител следва да бъде репарирано от ответника в пълен размер.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ч.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление **, срещу „З.К.Л.И.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ за заплащане на сумата от 100 лв.,
частичен иск от 6036 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди на автобус марка „Ивеко Маго 2“, с рег. ***, при настъпването на
застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, а
именно при ПТП на 31.05.2024 г. в гр. Варна на паркинга над Метан станция в
Кайсиева градина, причинено по вина на водача на микробус марка „Пежо Боксер“, с
рег. № ***, застрахован при ответника, ведно със законната лихва от 09.09.2024 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
да заплати на „Ч.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с***, сумата
от 530 лв. (петстотин и тридесет лева), представляваща сторени съдебни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд
– Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5