Р Е Ш Е Н И Е
№102/3.7.2020г.
Гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи административен състав,
в публично заседание на осми юни две
хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при секретаря Велина
Митева,
разгледа докладваното от Председателя адм. д. № 45 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 и следващите от ЗУТ и е образувано по жалба на К.П.С.–С. и С.Б.С.,***,
против Виза за проектиране по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ за изготвяне на
инвестиционен проект за обект „Лятна кухня“ и „Гараж“ в имот с идентификатор ***по
КК на гр. Ямбол, издадена от Главния архитект на община Ямбол.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорената
виза, без да се посочват конкретни отменителни
основания; застъпено е становище, че обектите – предмет на атакуваната виза, се
намират на регулационната граница между двата УПИ, поради което бъдещият строеж
на „Лятна кухня“ и „Гараж“ няма да има нужните отстояния
от 3 м от граничната линия между имотите; сочи се също така, че обектите ще
засенчват и ще препятстват възможността за осветяването на значителна част от
имота и по този начин ще лишат оспорващите от възможността да използват двора
си и сградите в него по предназначение. По тези съображения се иска отмяната на
оспорения акт. Не се претендират разноски по делото.
В открито съдебно заседание жалбоподателите се явяват
лично, като поддържат жалбата и направеното искане за отмяна на оспорената виза
за проектиране.
Ответникът по жалбата – Главен архитект на община
Ямбол, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Заинтересованата страна Н.В.Т., редовно призована, се
явява лично и с адвокат С.А., която поддържа представения по делото отговор по
жалбата, оспорва я с доводи за недопустимост поради липса на правен интерес от
обжалване, както и с подробно изложени съображения за нейната неоснователност.
Претендира се присъждане на разноски по списък.
Заинтересованата страна Т.Г.Н., редовно призована, се
явява лично, като оспорва жалбата и я счита за неоснователна.
Заинтересованите страни С.В.Т., Д.Д.Т.–П.,
М.Д.Н., М.Б.Б.-Г., Д.Б.Б., К.Д.К.
и Т.К.И., редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител. В
представено по делото заявление от заинтересованата страна М.Б.Б. е заявено желание съдът да се произнесе съобразно
разпоредбите на Раздел VI и VII от ЗУТ.
По делото са събрани писмени доказателства, приобщена
е административната преписка по издаването на оспорения акт.
След цялостна преценка на събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Производството пред административния орган е
инициирано с подаване на Заявление рег. № УТС-00072/15.01.2020 г. от Н.В.Т. –
съсобственик в поземлен имот с идентификатор ***по КК на гр. Ямбол. Искането е
за издаване на виза за проектиране, като в графа „Имот – общи данни“ е
отбелязано, както следва: ПИ 1616 от УПИ III 1614, 1615, 1616 в квартал 28, идентификатор по КК ***адрес:
гр. Ямбол, ул. „***“ № **, обект: „Жилищна сграда“. Към искането е представено
заверено копие на титул за собственост (Нотариален акт № 134/1968 г.), от който
се установява, че имотът е придобит чрез покупко-продажба от Теню В.Т., починал
на 12.06.1971 г., с наследници заявителката Н.В.Т. и заинтересованите страни С.В.Т.,
Д.Д.Т.–П. и М.Д.Н., (съобразно съдържащите се в
административната преписка удостоверения за наследници от 02.01.2020 г. и
06.01.2020 г.). По документа за собственост имотът е със следното описание: 2/3
идеални части от дворно място, намиращо се в гр. Ямбол, на ул. „Р.“, цялото от
272 кв. м., съставляващо имот планов № 584 в квартал 114 по плана на гр. Ямбол
с описани граници, заедно с паянтовото жилище със западно изложение, залепено
за тухленото жилище, построено в същото дворно място, състоящо се от стая и
кухня.
По така подаденото заявление от Главния
архитект на община Ямбол е издадена Скица № 12 от 16.01.2020 г. с виза по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, за изготвяне на инвестиционен проект за
обект: „Лятна кухня“ и „Гараж“ в имот с идентификатор ***по КК на гр. Ямбол, на
основание чл. 50, т. 1, б. „г“ и б. „д“, вр. чл. 49,
ал. 2 от ЗУТ, с височина до 3,60 м на най-високата част на покрива при калканната стена по границата с УПИ XIX 1617 и показатели
за застрояване в УПИ XVIII 1614,
1615, 1616 за зона ЖС: H=до 15 м, плътност на застрояване – до 70 %; Кинт. – до 2,0; озеленяване – мин. 30 %, при спазване
условията на чл. 183, ал. 1 и чл. 21, ал. 5 от ЗУТ. Посочено е също, че визата
следва да се съобщи на всички заинтересовани лица по чл. 131 от ЗУТ, като е
отразено и обстоятелството, че същата подлежи на обжалване по реда на чл. 215,
ал. 4 от ЗУТ пред Административен съд-Ямбол в 14-дневен срок от съобщението за
издаването й.
Със Съобщение изх. № 2801-02345/30.01.2020
г. заинтересованите лица са уведомени за издадената виза, като видно от
съдържащите се в административната преписка документи (л. 12), оспорващите са
получили съобщението на 04.02.2020 г. На 06.02.2020 г. срещу така издадената
виза за проектиране от К.П.С.–С. и от С.Б.С. е подадена Жалба
рег. № 2801-02817 по описа на община Ямбол, въз основа на която е образувано и
производството по настоящото дело.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предмет на оспорване е Скица
№ 12 от 16.01.2020 г. с виза за проектиране за изготвяне на инвестиционен
проект за обект: „Лятна кухня“ и „Гараж“ в имот с идентификатор ***по КК на гр.
Ямбол, издадена на основание чл. 140, ал. 3 от ЗУТ и чл. 50, т. 1, б. „г“ и б. „д“, вр. чл. 49, ал. 2 от с.з. Същата представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, вр.
с чл. 214 от ЗУТ, тъй като определя параметрите на допустимо застрояване в
поземлен имот във връзка с чл. 140, ал. 2 и
ал. 3 от ЗУТ. Като индивидуален административен акт оспорената виза подлежи на
обжалване пред съда от заинтересованите лица, изчерпателно изброени в чл. 131
от ЗУТ. Установява се от
доказателствата по делото, а и не се спори между страните, че жалбоподателите са собственици на имот, съседен
на процесния, на чиято граница е предвидено
застрояване с визата, поради което съдът
приема, че жалбата е подадена от надлежна страна с правен интерес от
обжалването по смисъла на чл. 131, ал. 2, т.
2 от
ЗУТ, в преклузивния
14-дневен срок. По тези съображения ЯАС намира депозираната жалба за допустима,
а разгледана по същество – и за основателна по изложените по-долу съображения.
Съгласно чл. 168 от АПК съдът проверява
законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички
основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от
оспорващия.
В случая атакуваната виза е издадена от Главния
архитект на община Ямбол, който е компетентен да издава визи по реда на чл. 140 от ЗУТ,
в регламентирания в ал. 7 на същата разпоредба срок, в изискуемата писмена форма при спазване на административнопроизводствените правила, но при нарушение
на материалноправните разпоредби.
Съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗУТ визата за проектиране
представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен
план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени
налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на
застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и
други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Когато кадастралната карта е влязла в сила след
влизането в сила на подробния устройствен план,
визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план, а съобразно правилото на ал. 3 от чл. 140
за строежите по чл. 12, ал. 3,
чл.
41, ал. 2, чл. 50, 51, 58, 59, чл. 133, ал. 6 и чл. 134, ал. 6,
7 и 8, както и
за обекти - недвижими културни ценности, издаването на виза е
задължително. Видно е, че визата за
проектиране определя параметрите на допустимото застрояване в конкретен
поземлен имот и съобразно чл. 144, ал. 1, т. 2 от ЗУТ е предпоставка за
съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти и съответно - за издаване
на разрешение за строеж.
В съответствие с чл. 140, ал. 2 от ЗУТ оспорената виза
е с обхват процесния ПИ с идентификатор ***и
съседните му поземлени имоти, като са означени наличните сгради и постройки в
него и в съседните имоти, нанесени са линиите на застрояване и допустими
височини, плътност и интензивност на застрояване. Посочено е, че имотът попада в
устройствена зона ЖС, указани са и устройствените показатели, а именно: H=до 15 м, плътност на застрояване – до 70 %; Кинт. – до 2,0; озеленяване – мин. 30 %, които
са задължителни за целия имот при
спазване условията на чл. 183, ал. 1 и чл. 21, ал. 5 от ЗУТ.
Във визата е
посочено, че предвиденото с нея проектиране на постройки на допълващо застрояване е при условията на чл. 50,
т. 1, б. „г“ и б. „д“, вр.
чл. 49, ал. 2 от ЗУТ. Съобразно новелата на чл.
49, ал. 2 от ЗУТ временни строежи могат да се разрешават по реда на раздел VIII в поземлени имоти, за които е установен нов начин или
характер на застрояване, което изискване в случая е спазено – новият начин
съгласно действащия ПУП на гр. Ямбол е изграждане на сгради като свързано
застрояване. От своя страна разпоредбата на чл. 50, т. 1, б.
„г“
препраща към чл. 46 от ЗУТ, където в ал. 1 са
визирани второстепенните постройки на допълващо застрояване, съобразно чиито
характеристики, изброените такива не попадат в
категорията на масивното строителство (летни кухни и
леки постройки за отоплителни материали и инвентар, кладенци, чешми, септични
ями и временни тоалетни). Това, както и
безспорното обстоятелство, че процесната лятна кухня не спада към основното застрояване, мотивира
съда да приеме, че същата е второстепенна
постройка на допълващо застрояване. С оспорената виза е
допуснато застрояване в имот с идентификатор ***по КК на гр. Ямбол, като в
съответствие с ал. 2 на чл. 46 от ЗУТ е указано, че строежът следва да е с
височина до 3,60 м на най-високата част на покрива при калканната
стена по границата с УПИ XIX 1617. Предвиденото с визата допълващо застрояване засяга вътрешната граница на УПИ XIX 1617 в кв. 28 по плана на гр. Ямбол. Съгласно чл. 42,
ал. 2, изр. второ от ЗУТ постройките на допълващото застрояване могат да се изграждат
на вътрешната граница на УПИ, ако калканните им стени покриват калканните
стени на заварени сгради в съседния УПИ или плътни огради, т.е. свързано застрояване. В процесния
случай обаче няма данни линията на
застрояване на проектираната сграда да граничи с калканна
стена на съществуваща или предвидена с ПУП в имота на жалбоподателите сграда/постройка, нито с плътна ограда. Следователно, линията на застрояване е прокарана по вътрешната регулационна линия, без да са спазени условията на чл. 42, ал. 2, изречение
второ от ЗУТ. От друга страна, не е посочена
конкретната площ на постройката, което е
необходимо с оглед преценката спазени ли са останалите
изисквания
на ЗУТ. Предвид изложеното, съдът намира, че
проектираното с визата допълващо застрояване е в несъответствие с нормативните
изисквания на чл. 42, ал. 2, изр. второ от ЗУТ, поради което административният акт – предмет
на съдебен контрол, е незаконосъобразно издаден поради противоречие
със закона
и следва да бъде отменен на това
основание.
На следващо място, съобразно посоченото във визата за
проектиране, имотът попада в устройствена зона
ЖС при указани устройствени показатели (H=до 15 м, плътност на застрояване – до 70 %; Кинт. – до 2,0; озеленяване – 30 процента), които
са задължителни за целия имот при
спазване условията на чл. 183, ал. 1 и чл. 21, ал. 5 от ЗУТ.
Последно цитираният текст изисква
свързано ниско застрояване да се допуска при наличие на нотариално заверено
писмено съгласие на собствениците на съседните урегулирани поземлени имоти, в
които се установява свързаното застрояване, каквото в случая очевидно липсва.
При това положение следва да се приеме, че процесната виза е издадена в
нарушение на чл. 21, ал. 5 от ЗУТ, което предпоставя
отмяната й като незаконосъобразна.
По изложените съображения жалбата следва да бъде
уважена като основателна, а оспореният административен акт, като
незаконосъобразен поради несъответствие с материалния закон, следва да бъде
отменен.
При този изход
на спора и предвид това, че оспорващите не претендират разноски, съдът не се
произнася по дължимостта им.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
ЯАС, първи административен състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Виза по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, за изготвяне на инвестиционен проект за
обект: „Лятна кухня“ и „Гараж“ в имот с идентификатор ***по КК на гр. Ямбол, издадена от Главен архитект на община Ямбол с изх. № 12 от 16.01.2020 г.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
не се чете