№ 119
гр. Варна, 23.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и трети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20233100900132 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 29543/04.12.2023 г., подадена от адв. К. Г. – ВАК, в
качеството му на процесуален представител на ответника К. В., с искане за допълване на
постановеното по делото определение № 1661/28.11.2023 г. в частта за разноските, като
ищецът Х. Д. М. Дж. А. бъде осъден да заплати на ответника сторени по делото разноски в
размер на 12 000 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Молителят поддържа, че има право да иска присъждане на разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за защита по предявения от Х. Д. М. Дж. А. при условие на
евентуалност иск за осъждане на К. В. да заплати сумата 1 000 000 евро на основание
непозволено увреждане, по който производството по делото е прекратено на осн. чл. 130 от
ГПК. Прилага списък с разноски, договор за правна защита и съдействие, фактура и
платежно нареждане.
Ищецът Х. Д. М. Дж. А. е подал отговор, с който изразява становище за
неоснователност на молбата, евентуално за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
За да се произнесе по направеното искане, съдът взе предвид следното:
Молбата е постъпила в срока по чл. 248 ГПК от легитимирано лице с правен интерес,
поради което същата е процесуално допустима.
С определение № 1661/28.11.2023 г. съдът е прекратил производството по делото
само по отношение на евентуалния иск на Х. Д. М. Дж. А. срещу К. В. за сумата от
1 000 000 евро с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Искът е предявен в условие на
евентуалност спрямо иска с правно основание ч. 55, ал. 1, предл. 3-то, за връщане на сумата
1 000 000 евро като получена на отпаднало основание, предявен от Х. Д. М. Дж. А. срещу
„Юролинк Инвестмънтс“ ЕООД.
1
Съгласно чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Според чл. 78, ал. 4 от ГПК,
ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.
Отговорността за разноски се определя в зависимост от изхода на делото.
Прекратяването на производството само по отношение на предявен в условие на
евентуалност иск срещу същия ответник не поражда задължение за съда да се произнесе
по искане за разноски, тъй като делото остава висящо по главния иск. Едва при
постановяване на акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът следва да
се произнесе по сторените от страните разноски, като в зависимост от изхода на делото по
главния иск може да са налице условия за произнасяне и по разноски, сторени в
прекратеното производство по евентуалния иск. (Определение № 3413 от 8.11.2023 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 4456/2023 г., IV г. о., ГК).
В случая производството е прекратено по евентуален иск срещу ответник, който е
различен от ответника по главния иск. В тази хипотеза, ответникът по евентуалния иск
престава да бъде страна по защитавания с обективно съединените искове интерес. Неговата
защита е ограничена единствено и само до предявения срещу него евентуален иск и спрямо
него производството по претенцията на ищеца, предявена с главния и евентуалния искове се
прекратява окончателно. Следва да се отбележи и това, че в случая претенцията, предмет на
евентуалния иск, няма никаква връзка с другите два предявени с исковата молба обективно
съединени при условие на кумулативност искове срещу ответника К. В.. Ето защо, съдът
намира, че дължи произнасяне по искането за присъждане на разноски в полза на ответника
по прекратеното производство.
Отговорността по чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК има деликтен характер като е
обективна такава за вредите причинени на другата страна от предявяването на недопустим
или неоснователен иск. В случая производството по делото спрямо К. В. е прекратено
поради недопустимост на иска, което осъществява хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ГПК –
ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.
От представения договор за правни услуги от 08.06.2023 г. е видно, че е договорено
възнаграждение в общ размер 30 000 лева без ДДС, платимо на части по банков път.
Уговорено е, че при плащане на възнаграждението от трето лице, адвокатът е задължен да
издаде данъчна фактура с получател извършителя на плащането. Представена е фактура №
41/29.09.2023 г. с получател Юролинк Холдингс ЕАД за сумата 12 000 лева с ДДС, като
изрично е посочен договорът за правни услуги от 08.06.2023 г. с предмет защита по
евентуалния иск – аванс. Плащането на сумата по фактурата е установено с представено
платежно нареждане от 29.09.2023 г. Плащането на адвокатския хонорар от трето лице за
сметка на възложителя по договора за правна защита не е основание да се откаже
присъждане на разноски в полза на страната, имаща право на това. Отношенията между
страната и третото лице не са от значение при разпределяне на отговорността за разноски.
По направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
намира следното:
2
При присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК не е предвидена
възможност за пълно или частично освобождаване на ищеца от тази отговорност извън
случая по чл. 78, ал. 5 от ГПК (Определение № 670 от 19.10.2015. г. на ВКС по ч. гр. д. №
3982/2015 г., IV г. о., ГК). Без значение е обстоятелството, че производството по делото е
приключило преди провеждането на първо съдебно заседание. Преди прекратяване на
производството упълномощеният от ответника адвокат е подал отговор на исковата молба и
допълнителен отговор. С това, като се има предвид, че с изтичането на срока за подаване на
отговорите се преклудират значителна част от правата и възраженията, които могат да се
правят от ответника, е извършена значителна част от действията, които е трябвало да бъдат
изпълнени.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС, минималното адвокатско
възнаграждение за защита по предявения иск е в размер на 53 987,45 лева, което е
значително повече от договорения размер от 30 000 лева без ДДС. Видно от направеното
искане, ответникът не претендира цялото договорено възнаграждение, а само една трета от
него. Ето защо, възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно.
В полза на ответника К. В. следва да се присъдят сторените в прекратеното
производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 12 000,00 лева в
т.ч. ДДС.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 1661/28.11.2023 г. постановено по т.д. № 132/2023 г. по
описа на ВОС, ТО, в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА Х. Д. М. Дж. А., гражданин на Катар, роден на ********** г. в Катар,
притежаващ паспорт тип ** № *******, издаден на 10.12.2017 г. в Катар, да заплати на К.
В., гражданин на Република Кипър, удостоверение за постоянно пребиваване, издадено от
МВР България № *********, ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. „П.“ № **, ет. *, ап. *,
сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 12 000 (дванадесет хиляди) лева
адвокатско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски
Апелативен съд в едноседмичен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3