Р Е Ш Е Н И Е
№ 255
гр. Пловдив, 08 февруари 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, ХХ касационен състав, в публично
съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и участието на прокурора ДАНАИЛА СТАНКОВА, като разгледа КАНД № 3091 по описа
на съда за 2020г., докладвано от съдия Й.
Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 260417 от 20.10.2020г., постановено по АНД
№ 4804/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVIII нак.състав е потвърден Електронен фиш серия К
№3732567, с който на И.Г.П., ЕГН ********** - законен представител на „БОЛГАРИЯ
КОНСУЛТ“ ЕООД, ЕИК *********, е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в
размер на 100 /сто/ лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от
Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл.21, ал.2, вр.чл.21,
ал.1 от ЗДвП. Санкцията е наложена за нарушение извършено на 15.06.2020г. в
07:52 часа на път 2-64, км. 44, посока от гр.Карлово към гр.Пловдив.
В
жалбата се навеждат касационни основания за постановяването на атакуваното
решение при неправилно приложение на материалния закон и при недоказаност на
административното обвинение. Иска се отмяна на решението и постановяването на
друго, с което да се отмени обжалваният електронен фиш.
Ответникът по касация- ОД на МВР-Пловдив, редовно призован, с писмено
становище от процесуален представител по пълномощие, оспорва жалбата. Моли да
се остави в сила решението на районния съд. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив предлага да се остави в сила обжалваното
решение.
Настоящият
съдебен състав приема, че разглежданата
касационна жалба се явява подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК,
следователно е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
При постановяване на съдебния си акт районният
съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон, довели до
ограничаване правото на защита на наказаното лице. Съдът е проявил процесуална
активност, като е събрал всички относими към спора доказателства, които е
обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност и се е мотивирал защо е достигнал до
крайния си извод за законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш.
Обсъдени са всички възражения посочени в жалбата, като са изложени подробни
съображения за несъстоятелност на същите, които настоящия касационен състав
възприема като свои на основание чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК, поради което не
намира за необходимо да преповтаря.
В съответствие със събраните доказателства и
при правилно прилагане на материалния закон, районният съд е приел, че
нарушението е доказано по безспорен начин. Като е управлявал МПС със скорост от
87 км/ч, надвишаваща с 27 км/ч позволената от ЗДвП, разрешена за съответното
място такава от 60 км/ч/пътен знак В26/, жалбоподателят е реализирал състав на
нарушение именно по чл. 21, ал. 2, вр.
чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за което правилно е
административно наказан със съответното по вид и абсолютно по размер такова от
100 лв. Нарушението е установено с техническо средство тип „TFR1-М, с фабр. № 529", което е преминало съответната
метрологична проверка и съответства на изискванията и е одобрен тип мобилно
средство за измерване на скорост, видно от представените по делото Протокол от
последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол № 2-32-20/12.06.2020г. и
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 на Български
институт по метрология. Изготвените снимки са ясноразличими. Съгласно
приложените с преписката доказателства, безспорно е установена собствеността на
МПС, като липсват данни, а и не се твърди от страна на касатора да е депозирал
декларация, съобразно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която да посочи данни за друго
лице, извършило нарушението. А след като не е упражнил правото си да възрази и
да посочи конкретно физическо лице, което е управлявало на посочената дата
автомобила, с който е извършено нарушението, следва да понесе неблагоприятните
последици, които законът свързва с това бездействие, а именно - издаване на
електронен фиш за ангажиране отговорността на собственика на автомобила, с
който автомобил е извършено конкретното административно нарушение, а това е
именно жалбоподателят.
Във връзка с наведените в касационната жалба
възражения, настоящата инстанция намира за необходимо допълнително да посочи,
че разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП подробно и изчерпателно посочва реквизитите, които следва да съдържа
електронният фиш, като правилото да се посочи точната разпоредба от закона,
която е нарушена, е спазено, а именно като нарушена е посочена нормата на чл.
21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В процесния фиш нарушението е достатъчно
ясно и конкретно описано с всички съставомерни признаци.
По основното възражение, че на една и съща
дата са констатирани две нарушения в интервал от две минути и това опорочава
оспорвания ЕФ във въззивното решение е даден изчерпателен отговор. Действително
от преписката по делото на районния съд се установява, че на „Болгария консулт“
ЕООД, представлявано от И.Г.П. е издаден ЕФ серия К, № 3732537 на ОДМВР-Пловдив.
Пред настоящата инстанция беше представено и прието заверено копие от Решение №
1375 от 01.10.2020г. на ПРС, XXIVнак.състав, с което се отменя ЕФ серия К, № 3732537
на ОДМВР-Пловдив, с който на „Болгария консулт“ ЕООД, представлявано от И.Г.П.
е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
С оглед горното, настоящата инстанция намира
за правилен извода на ПРС, че нарушението се явява доказано по безспорен начин,
електронният фиш, предмет на разглеждане, съдържа всички реквизити, изискуеми
от закона. Дадената правна квалификация съответства на извършеното нарушение и
правилно е приложена от въззивния съд санкционната норма.
Предвид изложеното и с оглед обстоятелството,
че при извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на
обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и
допустимост, настоящият състав намира, че касационната жалба се явява
неоснователна, поради което въззивното решение следва да се остави в сила.
Основателно, при този изход на спора, е
направеното от процесуалния представител на ответника, в приложеното по делото
писмено становище, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция, което следва да бъде определено в размер на 80 лв.
Ето защо Пловдивски административен
съд, ХХ к. състав на основание чл.221 ал.2, предл. първо от АПК:
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 260417 от 20.10.2020г., постановено по АНД № 4804/2020г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XVIII нак.състав.
ОСЪЖДА И.Г.П., ЕГН ********** ***/осемдесет/
лева юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: