Р Е Ш Е Н И Е
№ 2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав
на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година в публично заседание
в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря
Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева адм. дело №1857 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172 ал.5 ЗДвП и чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Г.Б.К. ***, против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 20-0304-000339 от 10.08.2020 година на
полицейски инспектор към ОД на МВР - Бургас, с която на жалбоподателя е
наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП - прекратяване на регистрация на
ППС за срок от 6 (шест) месеца считано от 08.08.2020 година и са отнети СРМПС №
********* и 2 броя рег. табели В 7727 ВА.
В жалбата се релевират доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати при постановяването
й нарушения на процесуалните правила, както и такива на материалния закон, с
оглед на което се отправя искане за нейната отмяна.
В открито съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата и
съществото на спора.
Ответната страна редовно призована не се
явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата и по съществото на
спора.
Съгласно чл.172 ал.5 ЗДвП обжалването на принудителните административни мерки от вида на процесната, се извършва по реда
на АПК, като кодексът дава възможност за
оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната
законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. Съгласно разпоредбата на чл.148 от АПК,
административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана
възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или
в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДвП не е предвидено
задължително административно обжалване. Обжалваната заповед е била връчена
срещу подпис лично на жалбоподателя на 17.08.2020г., а жалбата е подадена по пощата на 18.08.2020г. в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, адресат на
административния акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0304-000339 от 10.08.2020
година на полицейски инспектор към ОД на МВР - Бургас, на жалбоподателя е
наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. “а“ от ЗДвП - прекратяване на регистрация на
ППС за срок от 6 (шест) месеца считано от 08.08.2020 година и са отнети СРМПС №
********* и 2 броя рег. табели В 7727 ВА.
Срещу жалбоподателя е съставен АУАН сер. АА №
326809, за това, че на 08.08.2020г. около 15,50 часа в гр.Обзор по ул.Славянска
до кръстовището с ул.Струма, управлявал лек автомобил с рег. № В7727 ВА, собственост на
„Булит”ЕООД, след като СУМПС е отнето с влязло в сила НП на 15.04.2020г. на
Административен съд –Варна. След съставяне на АУАН на 10.08.2020г. полицейски инспектор към ОД на МВР - Бургас
издал процесната заповед, с която на жалбоподателят е наложена и принудителна
административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца считано от 08.08.2020г. за това, че 08.08.2020г. около 15,50 часа в
гр.Обзор по ул.Славянска до кръстовището с ул.Струма, управлявал лек
автомобил с рег. № В7727 ВА, собственост
на „Булит”ЕООД, след като СУМПС е отнето на 04.08.2020г. с влязло в сила НП
№19-0819-002848/2019г. със срок на лишаване 6 месеца по чл.175 ал.3 ЗДвП и
виновно е нарушил чл.150А ал.1 от ЗДвП.
От заповед №251з-209/18.01.2017г. на
директора на ОД на МВР - Бургас издадена на основание заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, се установява, че са определени
длъжностните лица, в
т.ч. и полицейските инспектори в РУ при ОДМВР-Бургас, които могат да издават ЗППАМ.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП
принудителните административни мерки по чл.171, т.2а се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица.
Със заповед №251з209/18.01.2017г. на директора на ОД на МВР гр. Бургас издадена на основание заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, са определени
длъжностните лица, в т.ч. и полицейските инспектори в РУ
при ОДМВР-Бургас, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административнимерки.
В този смисъл при преценка за съответствие на материалноправната
компетентност на органа издал акта към момента на издаването му се налага извода, че оспорената ПАМ е издадена от компетентен
орган в рамките на неговата териториална и материалноправна компетентност.
Заповедта за налагане на ПАМ е
индивидуален административен акт, налага се въз основа на предвидените в закона
предпоставки и се регулира от нормите на АПК. Редовно съставеният АУАН се
ползва с доказателствена сила относно отразените в съдържанието му правнорелевантни
факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ. Доколкото ПАМ се
прилага за преустановяване на извършваното и констатирано с АУАН
правонарушение, органът не е длъжен да уведомява нарушителя за възможността за
налагането й. Независимо, че двете производства са самостоятелни и се
подчиняват на различен правен режим, имат общ правопораждащ факт - извършено
нарушение на ЗДвП.
В случая процесната Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка е издадена на основание разпоредбата на
чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, съгласно която, за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се
прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство” на собственик, който управлява моторно превозно
средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на 69А от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година. Приложената ПАМ се налага на собственика на
МПС за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения.
В
процесния случай административната мярка е приложена за това, че СУМПС на
водача на автомобила е отнето с влязло в сила НП. По делото от ответната страна
не са приложени доказателства в тази насока. Отделно от това се установява, че
е наложена на субект, който не е собственик на автомобила.
По
делото не е спорен факта, че лек автомобил с рег. № В7727 ВА, е собственост на „Булит”ЕООД, като този факт се потвърждава и от представеното
свидетелство за регистрация част I № *********.
Фактът,
че лекият автомобил е собственост на дружеството, а не на посоченото
физическото лице предпоставя извод, че неправилно в обжалваната заповед
физическо лице, е посочен като неин адресат и спрямо него е наложена ПАМ.
Предвид така
установените по делото факти съдът намира, че не са налице елементите на
правопораждащия фактически състав, с който правната норма на чл.171, т.2а, б.
„а“ от ЗДвП свързва издаването на заповед за прилагане на ПАМ „прекратяване на
регистрация на ППС” по отношение на жалбоподателя.
Това, че
физическото лице е управител на дружеството е ирелевантен факт, т.к.
търговското дружеството е отделен субект на правото, който притежава право на
собственост върху процесното МПС. Неправилното определяне на адресата на
наложената ПАМ, сочи на незаконосъобразност на издадената заповед, поради
нарушение на материалния закон. Противоречието
на заповедта с материалния закон води и до несъответствието с целта на закона.
Ето защо оспорената заповед като незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т.4 и
т.5 от АПК следва да бъде отменена.
Съгласно чл.172
ал.5 ЗДвП /Предишна ал. 2 - ДВ,
бр. 43 от 2002г., в сила от 26.04.2002г., изм.-ДВ, бр. 30 от 2006г., в сила от
12.07.2006г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 51 от 2007г., предишна ал. 4 - ДВ, бр.
60 от 2012г., в сила от 07.08.2012 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2018г., в сила от
01.01.2019г./ Решението на административния съд не подлежи на обжалване.
Предвид
изложеното и на основание чл.172, ал.2
предл. второ от АПК и чл. 172, ал.5 от ЗДвП,
Административен съд - Варна
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0304-000339 от 10.08.2020 година издадена от
полицейски инспектор към ОД на МВР – Бургас.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: