Решение по дело №370/2015 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 януари 2016 г. (в сила от 20 януари 2017 г.)
Съдия: Емилия Йорданова Иванова
Дело: 20157160700370
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 юли 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 454

гр. Перник, 08.01.2016 г.

В  И М Е Т О   Н А     Н А Р О Д А

Административен съд Перник, в открито съдебно заседание проведено на десети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:

                                     СЪДИЯ: Е. Иванова                   

при участието на секретаря Е.В., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 370 по описа за 2015 г. на Административен съд Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск по реда на чл. 292 АПК.

Исковата молба е подадена от М.Г.Д., с адрес: *** срещу Началник РДНСК ЮЗР. Ищецът сочи, че са налице нови основания, възникнали след влизане в сила на Заповед № ДК-02-ПК-06/30.03.2009 г. на Началник РДНСК Перник, които са основания същата да не се изпълнява, като се позовава на изтекла давност. Твърди, че заповедта е влязла в сила на 05.05.2009 г., поради което образуваното изпълнително производство е след изтичане на срока по чл.285 от АПК. Твърди, че последното действие по изпълнителното производство – връчването на поканата за доброволно изпълнение на 28.02.2011 г. не прекъсва давността.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Началникът на РДНСК ЮЗР и Началникът на РО НСК-Перник - ответници в производството чрез общ процесуален представител оспорват исковата претенция, като намират, че е неоснователна.

В писмено становище изх. №129-08-00-620 от 27.08.2015 г.  и изх.№П 129-08-00-773 от 10.11.2015 г. правят искане за прекратяване на производството поради недопустимост на исковата претенция и излага твърдения, че погасителната давност е прекъсната с предприетите от органа по изпълнението действия, поради което тя не е изтекла и към настоящия момент.

Административен съд Перник, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.2 ГПК във вр. чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед № ДК-02-П-к-06/30.03.2009 г. на Началник РДНСК Перник е разпоредено премахване на „Надстрояване на строеж: Група гаражи от №1 до №12“, находящ се в УПИ ІІ, кв.106в по плана на гр. Перник, кв. Изток от М.Г.Д.. Заповедта е влязла в сила на 12.05.2009 г. /съгласно мотивите на влязло в сила определение №248/27.07.2010 г., постановено по адм.д.№337/2010 г., по описа на АС-Перник/  

С покана за доброволно изпълнение изх. №129/08-00-600/02.07.2009 г. е започнала процедура по изпълнение на влезлия в сила административен акт по реда на дял V, глава ХVІІ от АПК. Служители на взискателя на 30.07.2009 г. са съставили констативен протокол за съобщаване на поканата по реда на §4 от ПРЗ на ЗУТ. Приемайки, че връчването по този ред е надлежно, са започнали процедура по Наредба №13/2001 г. на МРРБ.

В хода на подготвителните действия по осъществяване на принудителното изпълнение /определяне на изпълнител, сключване на договор за премахването и т.н./, ищецът започва обжалване на Заповед № ДК-02-П-к-06/30.03.2009 г. на Началник РДНСК Перник, като твърди че същата е незаконосъобразна, но не му е връчена надлежно, поради което не е реагирал своевременно.

С определение № 248/27.07.2010 г., постановено по адм.д.№337/2010 г., по описа на Административен съд Перник е прекратено производството на основание чл.159, т.5 от АПК. ВАС е възприел мотивите на първоинстанционния съд за просрочие на жалбата и е оставил в сила атакуваното определение. След като въпросът с допустимостта на жалбата е решен с окончателен съдебен акт, административният орган е отправил покана за доброволно изпълнение с изх. П 129/08-00-177  от 11.02.2011 г. до жалбоподателя. В нея е посочен конкретен срок за доброволно изпълнение, както и последствията за жалбоподателя при липса на такова.

Поканата е получена от М.Д. на 28.02.2011 г. Срокът за доброволно изпълнение е изтекъл на 14.03.2011 г. Действия по принудително изпълнение не са предприети от органа по изпълнение. С молба вх. №430/24.11.2011 г. до РДНСК Перник и копие до ДНСК София, М. Д. е поискал да му бъде издаден протокол, от който да е видно, че заповед №ДК-02-П-к-06/30.03.2009 г. е изпълнена. Контролните органи са съставили констативен протокол П-129/08-ХІV/17.11.2011 г., в който е посочено че заповедта за премахване на незаконния строеж не е изпълнена доброволно.

На 08.07.2015 г. между ДНСК София и "Жилфонд" ЕООД, гр. Перник бил сключен договор с предмет принудително изпълнение на влязлата в сила заповед №ДК-02-П-к-06/30.03.2009 г.

С писмо изх. ПК-1273-04-933 от 16.07.2015 г. Началникът на ДНСК София, възложил принудителното изпълнение на заповедта на "Жилфонд" ЕООД, гр. Перник. В постановлението за възлагане на принудителното изпълнение, което е оформено като писмо, бил определен период на извършване на премахването от 09:30 часа на 27.07.2015 г. до 17:30 часа на 31.07.2015 г., а при обжалване на действието пред съда или спирането им по разпореждане на съда, премахването да се осъществи в срок от 20 работни дни от потвърждаването на действието от съда. Постановлението за възлагане на принудителното премахване било съобщено на М.Д. на 20.07.2015 г.

При така установеното от фактическа страна, решаващият състав достигна до следните правни изводи:

В отговора по исковата молба, взискателя сочи три основания за недопустимост на исковата претенция, като иска въз основа на тях производството да бъде прекратено. Решаващия състав намира, че твърденията за недопустимост на производството са неоснователни.

            Исковата защита по чл.292 от АПК е насочена срещу действията на органа по изпълнение. Съгласно чл.276, ал.1 от АПК, компетентен да предприеме действия по изпълнение срещу граждани и организации е административния орган, който е издал заповедта. В конкретния случай заповед № ДК-02-П-к-06/30.03.2009 г. е издадена от Началник РДНСК – Перник. Следователно изпълнението следва да се осъществи чрез този орган. Към настоящия момент функциите и правомощията на Началник РДНСК-Перник се изпълняват от Началник РО НСК-Перник, поради което и надлежен ответник в това производство е ръководителя на структурата, която е правоприемник на Началник РДНСК-Перник. С възлагателно писмо изх.ПК-1273-04-933 от 18.07.2015 г., контрола по премахване на незаконния строеж, т.е. разпореденото със заповед № ДК-02-П-к-06/30.03.2009 г.,  е възложено на Началника на РО НСК Перник.

Съдът намира,че надлежен ответник в настоящото производство е и първоначално конституираният Началник на РДНСК-ЮЗР и не споделя твърденията на процесуалния представител на ответниците, че само Началникът на РО НСК-Перник, следва да отговаря по иска. В този смисъл е и становището на съдиите от Второ отделение на ВАС приложено по делото, като мотивите на определение №10337/07.10.2015 г., постановено по адм.д.9944/2015 г., по описа на ВАС, относно спор между същите страни по повод искане за спиране на принудителното изпълнение. Решавщият състав е приел, че „Съгласно чл.15 и чл. 18 от Устройствения правилник на Дирекцията за национален строителен контрол РДНСК Югозападен район представлява част от специализираната администрация на ДНСК с нормативно установени правомощия и териториална компетеност. Като издател на подлежащата на изпълнение заповед РДНСК Югозападен район е орган по изпълнинието , взискател в изпълнителното производство - чл. 271 ал. 1 и чл. 274, ал. 1 АПК и страна в исковото производство по чл. 292 АПК - чл. 293 АПК, посочена е и като ответник в исковата молба“.

Съгласно чл. 292 АПК задължението - предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. Искът, с правно основание чл. 292 от АПК, предявен от М.Г.Д., с адрес: *** срещу Началник РДНСК ЮЗР е процесуално допустим, като подаден от лице с правен интерес - извършител на строежа и адресат на влязлата в сила заповед за премахване на незаконния строеж.

По същество претенцията е неоснователна.

Искът по чл. 292 от АПК е отрицателен установителен иск. Предпоставките на иска са: 1. Да има образувано изпълнително производство, въз основа на влязло в сила изпълнително основание; 2. Длъжникът по това изпълнително производство да претендира настъпване на нови факти, реализирали се след влизане в сила на изпълнителното основание, които да са довели до изключване, погасяване или отлагане на задължението, вменено с изпълнителното основание; 3. Искът да е насочен срещу взискателя по изпълнителното производство.

В случая първата и третата предпоставка са налице. Налице е влязло в сила на 12.05.2009 г. изпълнително основание – заповед № ДК-02-П-к-06/30.03.2009 г. на Началник РДНСК Перник. Въз основа на това изпълнително основание е образувано изпълнително производство, започнало с отправената до М.Д. покана за доброволно изпълнение. Искът е насочен срещу взискателя по изпълнителното производство – Началника на РДНСК-ЮЗР и Началника на РО НСК-Перник.

Предмет на иска с правно основание чл. 292, ал. 1 от АПК е установяването, че въпреки наличието на възникнало изпълнително основание, то е престанало да съществува или е станало неизискуемо, поради наличието на факти настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание. В процесния случай ищецът се позовава на изтекла давност.

На първо място, в разпоредбата на чл. 285, ал. 1 АПК е предвидено, че ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила. В ал. 2  на законовия текст изрично се сочи, че давността не се прилага служебно. В случая с исковата молба е направено възражение за изтекла давност.

Погасителната давност е юридически факт, представляващ определен от закона период от време, с изтичането на който настъпват определени правни последици –погасяване на вземане и преклудиране възможността за изпълнението. В процесния случай, за да се установи дали ищецът дължи изпълнение на задължението му, вменено с влязлото в сила изпълнително основание, е необходимо да се изследва дали погасителната давност е изтекла, респективно дали е била прекъсвана и съответно в кой момент изтича. Спирането и прекъсването на погасителната давност не са уредени в АПК. Тъй като в АПК е изрично предвидена общата 5-годишна погасителна давност, следва да се приложат институтите, пряко свързани с нея, каквито са спирането и прекъсването на давността.

Празнотата в АПК следва да бъде преодоляна чрез правоприлагане по аналогия, съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/. Погасителната давност е правен институт, уреден в чл. 110-120 от ЗЗД. В чл. 116 и чл. 117 ЗЗД са изложени правилата относно прекъсване на давността. От разпоредбата на  чл. 116, б. "в" ЗЗД, според която давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, не следва, че погасителната давност тече при висящност на изпълнителния процес. Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД след установяване на вземането със съдебно решение започва да тече нова давност. За нейното прекъсване е необходимо предприемането на действия за принудително изпълнение по смисъла на  чл. 116, б. "в" ЗЗД. След образуването обаче на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира. В настоящия случай следва да се прецени дали е започнало изпълнението, т. е. дали са предприети действия за принудително изпълнение.

В хода на производството, предвид представените писмени доказателства, се установи, че първото изпълнително действие е отправената на покана за доброволно изпълнение. Поканата за доброволно изпълнение поставя началото на изпълнителния процес. Същата представлява условие за редовно изпълнение спрямо длъжника – чл. 277 АПК. Тя е действие на органа по изпълнението, поставящ началото на производството по изпълнение на установени с изпълнителното основание задължения. В тази връзка съдът не споделя изложеното в жалбата, че поканата за доброволно изпълнение не представлявала изискуемото принудително действие, което да прекъсне давността и че тя не прекъсва давността. По изложените по-горе съображения, съдът намира, че с изпращането на поканата за доброволно изпълнение, давността се прекъсва и докато изпълнителния процес е висящ, прекъснатата давност е спряна. От представените по делото доказателства се установи също, че в изпълнение на предвиденото в чл. 4 от Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях, задължение от органите на Дирекцията за национален строителен контрол (Наредба № 13/2001 г.) са съставяли няколко протокола относно липсата на доброволно изпълнение/протокол №П-129/08-7 от 19.12.2009 г., протокол №П-129/08-ХІ от 25.05.2011 г.; констативен протокол №П-129/08-ХІІ от 11.07.2011 г./. От органа по изпълнението са предприемани действия във връзка с изпълнението на влязлата в сила заповед за премахване на незаконен строеж.

Последния акт на изпълнителния орган е издаденото постановление изх. № ПК-1273-04-933/16.07.2015 г. за възлагане на принудителното изпълнение. По делото безспорно се установи, че органът по изпълнението е предприел действия по принудителното изпълнение и при липсата на акт за прекратяване на производството, изпълнителното производство е висящо и давност не е текла.

По изложените съображения, предявеният иск, като неоснователен на посоченото правно основание подлежи на отхвърляне.

С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят претендираните разноски в полза на двамата ответници. В производството същите се представляват от един юрисконсулт, поради което размерът на юрисконсултско възнаграждение е общо 600 лв. определен по реда на чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран, Административен съд Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Г.Д., с адрес: *** срещу Началник РДНСК ЮЗР иск с правно основание чл. 292 АПК за признаване със сила на присъдено нещо, че правото на принудително изпълнение на Заповед № ДК-02-П-к-06/30.03.2009 г. на Началник РДНСК Перник, с която е разпоредено премахване на „Надстрояване на строеж: Група гаражи от №1 до №12“, находящ се в УПИ ІІ, кв.106в по плана на гр.Перник, кв.Изток, се е погасило.

 

ОСЪЖДА М.Г.Д., с адрес: ***, да заплати на ответниците РДНСК ЮЗР  и РО НСК-Перник, сумата общо в размер на 600 (шестстотин) лв., представляваща разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБ с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за неговото постановяване.

 

 

                                                                                        СЪДИЯ:/п/