Р Е Ш Е Н И Е № 105
град Несебър, 14.07.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърския районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юни, през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР ПЕТРОВ
При
секретаря Радостина Менчева, като разгледа
докладваното от съдия Петър Петров гр.д.№ 289 по описа за 2017г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от Кодекса на
труда.
Ищецът Я.И.Ч. с ЕГН **********,*** твърди, че е работила,
като е изпълнявала длъжността „главен готвач” въз основа на Трудов договор №
1314/11.11.2016г., сключен с нейния работодател – ответника „*****************”
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя С.В.Т.. Трудовото й правоотношение било прекратено със Заповед №
249/26.01.2017г., издадена от управителя на ответното дружество, като
прекратяването било „дисциплинарно”, а като основание за прекратяване
ответникът е посочил в заповедта нарушения, изразяващи се в: допускане да се
развалят хранителни продукти, намиращи се в склад „кухня” към основен
ресторант, щетата била установена при извършена ревизия на 03.01.2017г.
съгласно Заповед № 128/30.12.2016г. и констатирана с протокол от 03.01.2017г.,
подписан от членовете на комисия, и била в размер на 7 714,12 лева с
включен ДДС. Ищцата твърди, че давала обяснения, но същите не били приети за
основателни. При ревизията били констатирани и липси и излишъци на продукти.
Според работодателя ищцата-работник не е изпълнила следните задължения по
длъжностната характеристика: да следи за правилното съхранение на стоките и за
функционалното им използване; да следи за правилното използване и контрол на
машините и съоръженията в кухненския блок; да следи за отстраняването на
повредите до пълното обезопасяване на ел. съоръженията, инсталациите и други
технически средства и машини в кухнята; да следи за спазването на стандартите
за качество на приготвените ястия. Самите нарушения пък представлявали:
неправилно съхранение на стоки, неправилно използване и контрол на машините и
съоръженията в кухненския блок, непроследяване отстраняването на повреди и
пълното обезопасяване на ел. съоръженията, инсталациите и други технически
средства и машини в кухнята и за материалната отговорност при липса на продукти
в кухнята. Както наложеното дисциплинарно наказание така и прекратяването на
трудовото правоотношение на това основание ищцата счита за незаконни. Отрича да
е извършила вменените й и посочени в заповедта нарушения, напротив, изпълнявала
е съвестно и отговорно трудовите си задължения. Излага съображения, според
които счита, че уволнението й е единствено в резултат на субективна преценка на
работодателя й. Посочва също, че при постъпването й на работа не е била
извършена задължителната и наложителната в случая инвентаризация на материални
ценности – такава била отказана от работодателя й. Посочва също, че с писмо от
10.01.2017г., изготвено от работодателя, с което са й поискани обяснения по
реда на чл.193, ал.1 от КТ, са изложени различни обстоятелства, по които ищцата
е дала писмени обяснения на 11.01.2017г., от тези, посочени в последващата
заповед за налагане на дисциплинарно уволнение, и които са послужили като
мотиви за налагане на най-тежкото наказание за нарушаване на трудовата
дисциплина. Затова счита за недопустимо това наказание да й бъде наложено за
факти и обстоятелства, за които не са й поискани писмени обяснения, като отново
изтъква тенденциозното отношение на работодателя й като причина за това. Освен
това не е била уведомена и по тази причина не е присъствала на ревизията,
осъществена на 03.01.2017г., не е била и запозната с резултатите от тази
ревизия. На 04.01.2017г. бил извършен опис на стоката в кухнята, но така и не е
била бракувана стоката, която е била с изтекъл срок на годност, като е била
изхвърлена и стока, чийто срок на годност още не е изтекъл. Заповедта не е
мотивирана според посочените в нея основания за издаването й по чл.190, ал.1,
т.5 и т.7 от КТ, като не са посочени конкретни нарушения и не са индивидуализирани
според време, място и начин на
извършването им. След като счита, че не носи материална отговорност за липси на
продукти в кухнята, а едностранните констатации на работодателя й не са верни,
счита, че дисциплинарното наказание и последвалото от него прекратяване на
трудовото правоотношение са извършени незаконно. Прави искане да бъде признато
уволнението й за незаконно и да бъде отменена заповедта, с която е прекратено
трудовото правоотношение, и да бъде възстановена на заеманата преди уволнението
й длъжност. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба
ответникът заявява, че оспорва исковата молба като счита, че наложеното на
ищцата дисциплинарно наказание „уволнение” е правилно и законосъобразно.
Оспорва твърдението на ищцата, че не е извършвана инвентаризация на продуктите
към момента на възникване на трудовото правоотношение, като посочва, че такава
е извършена на 01.12.2016г. Освен това ищцата не е отправяла предложение до
управителя на дружеството, същата е уведомена за извършената на 03.01.2017г.
ревизия и е участвала при извършването й; не е известявала работодателя си за
повреди на хладилните камери. Ответникът твърди, че заповедта, с която е
наложено дисциплинарното наказание, е мотивирана, съдържа всички изискуеми от
закона реквизити, сведена е до знанието на работника, от когото за поискани
писмени обяснения. Ищцата е започнала работа в деня на сключване на трудовия
договор – 14.11.2016г., но едва на 01.12.2016г. със заповед е наредено да бъде
извършена ревизия на обект – основен ресторант-кухня, на всички хранителни
стоки, на която е участвала лично ищцата и когато са били предадени всички
хранителни стоки с подписан от нея приемно-предавателен протокол. Тя не е
възразявала тогава за качеството на хранителните продукти, нито впоследствие е
искала бракуване на определени продукти. Издадената на 30.12.2016г. заповед за
извършване на ревизия в същия обект, на който ищцата е била материално
отговорно лице, е била сведена до знанието на последната, която е участвала и в
ревизията, противно на твърденията й в исковата молба. Последното се
потвърждава от подписания лично от нея протокол от 03.01.2017г. При проверката
на тази дата е установено, че хладилната витрина, в която се съхраняват рибните
продукти, е започнала размразяване, в резултат на което продукти на стойност
7 714,12 лева са се размразили и са станали негодни за консумация.
Установени са липси но и излишъци, които са били констатирани с протокол от
10.01.2017г. и със същия протокол са бракувани негодни продукти. Въз основа на
дадените от ищцата писмени обяснения, които са й поискани на 10.01.2017г., и
твърденията й в тях, че на 02.01.2017г. при ежедневната си проверка
констатирала, че хладилната камера, в която се съхранява рибата и рибни
продукти, е с нормалната температура от -20º, е била извършена проверка,
от която пък се установило, че липсва технически проблем по машините, нито пък
да е спирало електрозахранването в обекта. Установено е, че хладилната витрина
е работила на плюсов режим. По този начин ответникът-работодател
приема, че ищцата-работник не е
изпълнявала служебните си
задължения. Единствено ищцата е имала достъп до хладилните витрини, съответно единствено тя носи отговорност за
погиването на стоката. В резултат на неизпълнение на служебните й задължения, а
не в резултат на размразяване на хладилните витрини, в които са се съхранявали
хранителните продукти, ответникът е претърпял вреди. Ищцата е отказала да й
бъде връчена на 26.01.2017г. заповедта, с която е прекратено трудовото
правоотношение с нея в резултат на наложеното й дисциплинарно уволнение, който
отказ е удостоверен с подписите на двама свидетели, а на последваща покана
ищцата се е явила като заповедта й е била връчена на 02.02.2017г. Моли искът да
бъде отхвърлен.
Ищцата е изразила становище по
отношение на отговора на исковата молба, като е сметнала за необходимо да
посочи, че още със сключването на договора и постъпването й на работа на
14.11.2016г. е била отговорна за стоката и оттогава е започнала да изпълнява
изцяло трудовите си задължения, а не от момента на последвалата на 01.12.2016г.
ревизия, при която въпреки възражението й, че следва да се бракува стока,
такова бракуване не е било извършено. Ищцата продължава да отрича да е
присъствала на ревизията на 03.01.2017г. с мотива, че е била в почивка, което
се потвърждавало от графика за работата на работещите в кухнята, както и отрича
да е била уведомявана за ревизията. На следващия ден – 04.01.2017г., тя е била
уведомена, че било констатирано, че температурата на хладилната камера, в която
са се намирали риба и морски деликатеси, е била различна, поради което имало
развалени продукти. Ищцата не е съгласна с тази констатация, тъй като на
02.01.2017г. тя е записала в температурния лист, че е установила температура на
хладилната камера от -20º. Ищцата
е подписала съставения на 04.01.2017г. в ръкописен вариант протокол за
инвентаризация. Излага становище и по установените излишъци и липси. Взема
становище и по относимостта и достоверността на
представените от ответника документи с отговора на исковата молба.
Становище е представено и от
ответната страна, в което се заявява, че от доказателствата се установява, че
ищцата не е правила искане за бракуване на стока, която е била приета от нея на
01.12.2016г. без забележки, заповедта за предстоящата ревизия е било сведена до
нейното знание срещу подпис, присъствала е на ревизията, макар за нея
03.01.2017г. да е бил почивен ден, подписала е и протокола, съставен на тази
дата. Обяснява защо представените сертификати били относими
към предмета на делото, както и значението на установените излишъци. След
03.01.2017г. хладилна камера 5 не функционирала, тъй като не е имало стока,
която да се съхранява в нея, а е било необходимо тя да бъде проветрявана след
като в нея се е съдържала развалена риба, поради което и ответникът не може да
представи температурния дневник, в който да е записвана температурата на
камерата след този дата.
В съдебно заседание ищцата не се
явява, представлява се от упълномощения от нея адвокат, който заявява, че
поддържа исковата молба, както и оспорванията в
отговора на исковата молба, като отново взема отношение по представените от
ответника писмени документи и тяхната доказателствена стойност, като оспорва
съдържанието на по-голямата част от тях, излага и твърдения, които не са
наведени в исковата молба и които нямат доказателствена стойност по смисъла на
процесуалния закон. Моли исковете да бъдат уважени и в полза на ищцата да бъдат
присъдени разноски според приложения списък на разноските. Представя писмени
бележки, в които заявява, че от събраните по делото доказателства не се
установява ищцата да е извършила нарушение на трудовата дисциплина, от които
ответното дружество да е претърпяло вреди. Ответникът пък е нарушил процедурата
по налагане на дисциплинарното уволнение, тъй като предварително е изградил
извод за извършено дисциплинарно нарушение, но не е поискал обяснения от ищцата
по конкретни факти, а дадените от нея обяснения не били взети предвид, при
издаването на заповедта за уволнение, в които вече били посочени конкретните
причини за уволнението. Стоката, която е започнала да се размразява, не е била
изхвърлена по тази причина, а заради това, че е подлежала на бракуване поради
изтеклия срок на годност, като ищцата няма вина за започналото размразяване на
рибните продукти в една от хладилните камери. Затова уволнението следва да бъде
признато за незаконно без съдът да разглежда спора по същество. Неоснователно
ищцата е посочена от работодателя като причинител на вредата, което е било и
предварително замислено, а доказателствата подкрепят тези действия на
работодателя по прехвърляне на отговорността, което е направено преднамерено и
тенденциозно.
Ответното дружество се
представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който оспорва
исковата молба. Излага доводи в подкрепа на позицията, че рибата и рибните
продукти са изхвърлени не защото е изтекъл срока на годност, а защото са се
размразили, позовавайки се и на счетоводните записвания в дружеството, както и
на обстоятелството, че през периода от 01.01. до 04.01.2017г. в търговския
обект на са се продавали такива продукти, а размразяването на рибата от своя
страна е в резултат единствено на невярното отразяване на температурата. Моли
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. В представените
писмени бележки излага становище, че твърдяната в отговора на исковата молба
фактическа обстановка се доказала от събраните по делото доказателства, въз
основа на което следвало да се направи извод, че ищцата не е положила дължимата
от нея грижа като материално-отговорно лице и небрежно е изпълнявала длъжността „главен готвач”, както и че е
спазена процедурата по налагане на наказание „дисциплинарно уволнение”.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът прие
за установено следното от фактическа
страна:
Трудовото правоотношение между
ищцата и ответното дружество е възникнало въз основа на сключен трудов договор
№ 1314/11.11.2016г., по силата и в изпълнение на който Я.И.Ч., в качеството й
на работник, е приела да изпълнява длъжността „главен готвач”, при пълно
работно време (8-часов работен ден), срещу уговорено основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 1 982 лева, което работодателят „*****************”
ООД се е задължил да й заплаща на 10-то число на следващия месец, място на
работа: село Равда, улица Македония № 61, община Несебър. Макар и в договора
като основание за неговото сключване наред с чл.68, ал.1, т.1 от КТ, да е
посочена и разпоредбата на чл.70 от КТ, той не е сключен със срок на изпитване,
а като срочен предвид, че в него е посочено че е сключен за срок до
30.09.2017г. Като задължения на работника в договора са изброени: да изпълнява
трудовите си задължения в съответствие с установената трудова и технологична
дисциплина; да изпълнява стриктно всички задължения, които произтичат от
длъжностната му характеристика, която е неразделна част от настоящия договор;
да опазва поверените му технически средства; при изпълнение на трудовите си
функции има право: да поддържа и повишава професионалната си квалификация, на
защита срещу всички форми на дискриминация; да не нарушава трудовата
дисциплина. Работникът е постъпил на работа на 14.11.2016г.
Със заповед № 121/01.12.2016г. на
управителя на ответното дружество е наредено да се извърши ревизия, която е
извършена същия ден и е съставен приемно-предавателен протокол, в който са
изброени хранителни продукти по вид и количество в основен ресторант - кухня, в
т.ч. и риба и рибни продукти, предадени от касиер-домакина Н.Д.на Я.И.Ч.,
посочена като „управител ресторант”.
С друга Заповед №
128/30.12.2016г. управителят на ответното дружество отново е наредил да се
извърши ревизия на основен ресторант – кухня, с МОЛ Я.И.Ч. – „главен готвач”,
която да се извърши на 03.01.2017г. от комисия в състав: Н.Д.– касиер-домакин,
и С.Г.– калкулант, а заповедта е доведена до знанието
на посочените три лица. При извършената ревизия е бил съставен протокол от
03.01.2017г., според който при
инвентаризацията, извършена на същата дата, се установили размразени и негодни
за употреба хранителни продукти – риба и морски деликатеси в една от хладилните
камери, които са описани в протокола по количество и единична цена и е посочена
обща стойност в размер на 7 714,12 лева.
След като ревизионните описи са предадени в
счетоводството на дружеството, на 10.01.2017. от членовете на ревизионната
комисия е съставен протокол в който е посочено, че са установени липси на
няколко артикули, между които грозде, картофи бланширани
селски, гъба консерва, наденички свински грил и
други; установено било, че при Новогодишната вечеря не са поставени някои
артикули в необходим грамаж по рецепта, вследствие на което имало по-големи
количества като кашкавал, пастърма, филе Елена, телешко контра филе и други.
Изброени са асортиментите, за които са установени излишъци и липси, между които
и рибни продукти, като стойността на липсващите рибни продукти е в размер на
около 3 000 лева. Поради повечето липси в сравнение с излишъците е
посочена разлика в размер на 6 199,71 лева, която се формира от стойността
на стоките, подлежащи на бракуване в размер на 6 428,43 лева и излишъците
на стойност 228,72 лева.
За стоките, подлежащи на
бракуване и на стойност 6 428,43 лева е съставен преди това на
04.01.2017г. и списък, в който тези стоки със същата стойност са описани като
негодни продукти по количество и единична цена.
От ответника е представен и
протокол за извършен технически преглед на 03.01.2017г., в който търговецът,
извършил преглед, на нискотемпературна камера за съхранение на риба и рибни
продукти, находяща се в КАК „Е.” по искане на управителя на „*****************”
ООД – С.Т., е посочил, че при проверката не са установени повреди на камерата,
като същата функционира нормално и е годна за
употреба.
Пак на 03.01.2017г. е съставен
протокол от управителя на ответното дружество за корекция на ползван данъчен
кредит по реда на чл.79, ал.1 и 3 от ЗДДС, а като основание за извършване на
корекцията е посочен Протокол за брак от 03.01.2017г.
Ищцата е продължила да попълва
дневника за поддържаната температура на хладилно съоръжение № 5 и на 5-и, 6-и и
7-и януари 2017г., като е отразявала температурата по четири пъти на ден, а
видно от дневника същите са били в норма, така както са отразени и на 1-и и 2-и
януари. Този дневник с посочените в него данни е утвърден от свид. А.В.Г., който изпълнява длъжността „ръководител
направление „Търговски обекти”” в ответното дружество.
От свидетелските показания на последния
се установява, че Я.И.Ч. след като е започнала работа като „главен готвач” е
живеела в комплекса, като обикновено е идвала на работа сутрин за закуска, като
се е случвало да идва и по-късно. Тя е била отговорна за работата в кухнята,
включително и за хладилното помещение, което са е намирало на отдалечено
разстояние от кухнята и в което е имало три големи хладилни камери, две от
които са работили. На 03.01.2017г., когато е следвало да се проведе месечната
ревизия, за която Я.Ч. е била предварително уведомена, тя е била в почивен ден.
Ревизията е извършена от С.Г.и Н.Д., като същите през този ден са разполагали с
ключ за хладилното помещение, а освен тях е присъствал и Г.К., който е работил
като транжорист. Я.Ч. е оставяла ключовете в кухнята,
през времето, когато е почивала, за да могат други работещи в кухнята да взимат
продукти от хладилните камери ако се наложи. Малко след началото на ревизията, С.Г.се
е обадила на А.Г.и на С.Т. – управителя на ответното дружество, като ги е
уведомила, че в една от хладилните камери за дълбоко размразяване има развалена
стока. Обадила се е и по телефона на ищцата, която се е прибрала в комплекса
по-късно през почивния й ден и е посетила мястото, където се извършва ревизията
и хладилното помещение. Извършващите ревизията, както и свид.
Г., чиято задача е била и да контролира как протича тя, както и управителят на
„*****************” ООД, са взели решение размразената стока да се опише, да се
измери и претегли и да се бракува като се отпише счетоводно стоката от
складовата програма, след което да се изхвърли. Това решение е продиктувано от
обстоятелството, че дори и да има стока, която да не се е развалила в резултат
на размразяването на хладилната камера, в която се е съхранявала, с оглед
степента на размразяване, повторното замразяване на рибните продукти ще пречи
те да бъдат годни за храна и със същото качество. В опит да се разбере на какво
се дължи размразяването на стоката в хладилната камера, първо от техническата
служба заявили, че няма нередности във функционирането на камерата, а служители
на друг търговец, извършващ ремонт по климатични инсталации, установили, че
самата камера функционира нормално. Размразената стока е била изхвърлена на
04.01.2017г., като на този ден, както и на 03.01.2017г., хладилната витрина е
била изключена и не е работила. Тя е била включена на 05.01.2017г.
Поискани са писмени обяснения от Я.И.Ч.
по повод извършена дисциплинарна постъпка, с която работодателят е приел, че е
извършено дисциплинарно нарушение, изразяващо се в : На 03.01.2017г. при
извършване на инвентаризация съгласно Заповед № 128/30.12.2016г. на стоката,
намираща се в склад кухня Основен ресторант, са установени размразени и негодни
за употреба хранителни продукти – риба и морски деликатеси, в една от
хладилните камери. Такива са постъпили от ищцата на 11.01.2017г., в които е
посочила, че до 02.01.2017г. включително, когато камерата е работила нормално,
не е установила отклонения от температурата в камерата, която хладилна камера
според нея се размразява за около 3-4 часа; установявала е и друг път, че
камерата е аварирала и е уведомявала за това рецепцията своевременно, както и
че не може да носи отговорност ако това се е случило след края на работния ден
на 02.01.2017г. и на 03.01.2017г., когато е била в почивка. Според ищцата
рибата е изхвърлена на 04.01.2017г. в контейнер за боклук, когато все още
голяма част от нея е била заледена, което се потвърждава и от свид. Й.Ф., както и част от нея е била с изтекъл още през
месец октомври 2016г. срок на годност, като допуска, ако е имало развалена
стока, тя да е била такава от преди да започне работа. Обяснения са изискани и
от Г.П.К.. – тренажор, и от С.Н.Г.а.
Със Заповед № 6/25.01.2017г. на
управителя на „*****************” ООД е ангажирана ограничената имуществена
отговорност на Я.И.Ч. за сумата в размер на 2 053,35 лева – едномесечно
трудово възнаграждение, а като основание в заповедта е посочено констатациите
от ревизия на кухня основен ресторант за причинена материална щета на дружеството
поради неправилно съхранение на хранителни продукти в резултат на действието
и/или бездействието на работника, като материално отговорно лице, а щетата е
нанесена в периода от 02.01.2017г. до 03.01.2017г. – лицето е допуснало да се
развалят хранителни продукти, намиращи се в склад кухня към Основен ресторант,
с което на дружеството са нанесени материални загуби в размер на 7 714,12
лева с включен ДДС, определени към деня на откриването – 03.01.2017г.
На следващия ден е била издадена
от управителя на дружеството-работодател Заповед № 249/26.01.2017г., с която на
Я.И.Ч. е наложено дисциплинарно наказание по чл.188, т.3 от КТ „уволнение” за
допуснати нарушения на трудовата дисциплина, и с която на основание чл.330, ал.2,
т.6 от КТ е прекратен трудовия договор, считано от 26.01.2017г. В заповедта е
посочено, че обясненията на работника за това, че е прекъсвано ел. захранването
на комплекс Е. и техническа повреда, каквато не е установена, не са приети за
основателни, а когато е допуснала да се развалят хранителните продукти, Я.И.Ч.
не е изпълнила следните свои задължения, съгласно длъжностната характеристика:
да следи за правилното съхранение на стоките и за функционалното им използване;
да следи за правилното съхранение и контрол на машините и съоръженията в
кухненския блок; да следи за отстраняването на повредите и пълното
обезопасяване на ел. съоръженията, инсталациите и др. технически средства и
машини в кухнята; да следи за спазването на стандартите за качество на
приготвените ясния. Така тя е допуснала съответните на тях нарушения, а именно:
за неправилно съхранение на стоки, неправилно използване и контрол на машините
и съоръженията в кухненския блок, за непроследяване отстраняването на повреди и
пълно обезопасяване на ел. съоръженията, инсталациите и др. технически средства
и машини в кухнята и материална отговорност при липси на продукти в кухнята.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
В производството по оспорване на
законността на дисциплинарното уволнение работодателят, като субект на
дисциплинарната власт и титуляр на правото да уволни работника, носи
доказателствената тежест за това, че законосъобразно е упражнил това свое
право. Уволнението е законосъобразно тогава, когато при неговото извършване са
осъществени всички елементи на фактическия състав на залегналото в закона
материално-правно основание за уволнение и е спазена законно регламентираната процедура.
В конкретния случай,
прекратяването на трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение, в
тежест на работодателя е на първо място да установи дали са налице при
налагането на дисциплинарното наказание онези императивни изисквания, залегнали
в разпоредбите на чл.193, чл.194 и чл.195 от КТ. Процедурата по налагане на
дисциплинарни наказания е уредена с оглед на това да не се накърнява
неоправдано конституционно закрепеното право на труд на работниците и
служителите и да не се допуска произволно налагане на дисциплинарни наказания
от работодателя.
Задължение на работодателя е да
изслуша провинилия се работник или служител за дисциплинарното нарушение и да
му поиска писмени обяснения за него по чл.193, ал.1 от КТ. Законът не определя
реда за изпълнението на това задължение и работодателят е длъжен сам да
определи този ред като реши по кой начин ще го изпълни – чрез изслушване или
искане на писмените обяснения на провинилия се работник или служител. В
зависимост от това работодателят трябва да покани служителя за да го изслуша
лично и да определи ден, час и място, където ще се проведе срещата, да го
покани да даде писмени обяснения като му
определи въпросите, по които трябва да се отнасят обясненията и разумен срок за
тяхното представяне. Този разумен срок трябва да позволи на служителя да
подготви обясненията, да ги напише и да ги представи. Правото на служителя е да
откаже да даде такива писмени обяснения.
В случая видно от представеното
писмо-искане, чрез което работодателят се е стремял да изпълни процедурата по
чл.193 от КТ, че на работника са поставени въпроси, по които тя е следвало да
даде писмени обяснения, като само е посочено, че се касае за установени на
03.01.2017г. в една от хладилните камери при извършване на инвентаризация на размразени
и негодни за употреба хранителни продукти – риба и морски деликатеси.
Обстоятелството, че работодателят
не е поискал обяснения за някои от дисциплинарните нарушения, посочени в
заповедта за уволнение, не дава основание за приложение на чл.193, ал.2 от КТ
по отношение на спора за законност на наказанието за нарушенията, за които са
поискани обяснения, тъй като всяка отделно нарушение на трудовата дисциплина
съставлява самостоятелно основание за търсене на дисциплинарна отговорност
(Решение № 77 от 13.03.2014г. по гр.д.№ 3229/2013г., ІV г.о. на ВКС). Освен
това за да бъде законосъобразно дисциплинарното уволнение не е необходимо
работодателят да докаже за всяко едно от визираните в заповедта за уволнение
дисциплинарни нарушения спазване процедурата по чл.193, ал.1 от КТ. Трябва
обаче да докаже, че поне за някое от визираните в заповедта нарушения е поискал
обяснения.
В заповедта за уволнение са
посочени като основания следните нарушения: за неправилно съхранение на стоки,
за неправилно използване и контрол на машините и съоръженията в кухненския
блок, за непроследяване отстраняването на повреди и пълно обезопасяване на ел.
съоръженията, инсталациите и други технически средства и машини в кухнята и за
материална отговорност при липси на продукти в кухнята. За тези нарушения не са
били поискани обяснения от работника. Освен това изброените нарушения,
представляват (заедно или поотделно) основания за налагане на дисциплинарно
уволнение, предвидени в чл.190, ал.1, т.5 – „ощетяване на гражданите от
работници или служители в търговията и услугите чрез измама в цената, теглото,
качеството на стоката или услугата”, и т.7 – „други тежки нарушения на
трудовата дисциплина”.
Съгласно разпоредбата на чл.194,
ал.1 от КТ, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от
откриване на нарушението, в рамките на едногодишен срок от извършването, а
съгласно императивната разпоредба на чл.195, ал.1 от КТ, уволнението се налага с
мотивирана писмена заповед, в която работодателят посочва нарушителя,
нарушението и кога е извършено, като под понятието „нарушение” се имат предвид
конкретни факти от действителността, представляващи нарушения на трудовата
дисциплина, послужили на работодателя като основание за ангажиране на
отговорността на работника. В конкретния случай дисциплинарното наказание
„уволнение” е наложено за нарушения, описани в заповедта бланкетно,
т.е. цитирани са единствено част от задълженията според длъжностната характеристика
(за която в трудовия договор е посочено, че е неразделна част от него) на длъжността,
заемана от ищцата, като липсват каквито и да било индивидуализиращи признаци от
обективна страна – време, място, действия или бездействия, чрез които е
осъществен състава на всяко едно от изброените нарушения. Нормата на чл.195,
ал.1 е императивна и неизпълнението й при издаване на заповед за дисциплинарно
уволнение не може да се санира с въвеждането на
липсващите в нея фактически основания за дисциплинарно уволнение в хода на
производството по делото, дори и с представяне на писмени и гласни
доказателства за установяването им. При немотивиране на дисциплинарното
уволнение чрез непосочване на времето, мястото на нарушението и конкретните
действия или бездействия, чрез които се е осъществило, се възпрепятства както
преценката на съда относно законността на уволнението, така и възможността за
защита на работника при изслушването му или снемането му на обяснения преди
налагане на дисциплинарното наказание и по-късно пред съда.
Липсата на индивидуализация на
конкретните нарушения от страна на работодателя, лишава съда от възможността да
прецени дали са спазени сроковете по чл.194, ал.1 от КТ за налагане на
дисциплинарното наказание. Това предполага и неизпълнение на работодателя на
задължението му, а и липсват данни в заповедта, а и дори твърдения от негова
страна, че е спазил и кумулативно вмененото му от закона (чл.193, ал.1 от КТ)
задължение да оцени посочените доказателства.
Фактическите основания за
дисциплинарно уволнение следва да са очертани чрез мотивиране на заповедите за
прекратяване на трудовите правоотношения, съобразно изискуемите елементи. При
немотивиране на дисциплинарното уволнение чрез непосочване времето на нарушението, се допуска издаване на заповед в
противоречие с чл.194, ал.1 от КТ, тъй като началният момент на срока остава
неизвестен.
Дисциплинарните нарушения могат
да бъдат индивидуализирани и в друг акт на работодателя, посочен в заповедта за
уволнение, съдържанието на който е станало достояние на наказаното лице, т.е.
заповедта за уволнение е мотивирана по смисъла на чл.195, ал.1 от КТ, когато
препраща към друг конкретен акт, изготвен от работодателя, в който е посочено
нарушението, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено (Решение
№ 127 от 18.06.2013г. по гр.д.№ 1099/2012г., ІІІ г.о. на ВКС). Задължението на
работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел
преценка на изискването за еднократност на
наказанието, за съобразяване на сроковете по чл.194 от КТ и за възможността
наказаният работник или служител да се защити ефективно. Ето защо, когато
изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези
изисквания, заповедта е мотивирана по смисъла на чл.195, ал.1 от КТ.
Обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена
заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който
препраща заповедта и който е бил известен на работника или служителя. Когато
дисциплинарното нарушение е осъществявано в рамките на определен период,
спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час
на извършването му, а контролирането им е възможно само като краен резултат,
изискванията на чл.195, ал.1 от КТ са изпълнени с посочване на периода на
извършването му. Когато нарушението, изразяващо се в бездействие – неизпълнение
на възложени трудови функции, е продължавало за определен период, вкл. и до
откриването му, изискванията на чл.194, ал.1 от КТ и чл.195, ал.1 от КТ са
изпълнени с посочване на момента на откриването му, тъй като извършването на
нарушението и момента на откриването му съвпадат (Решение № 102 от 12.03.2014г.
по гр.д.№ 5501/2013г. на ВКС, ІV г.о.). С оглед характера на извършваната
работа или повторяемост на нарушението, както и поради по-късното му откриване,
е възможно за някои от дисциплинарните нарушения да не се посочат дати на
извършването им, а само периодът, без това да препятства конкретизиране на
нарушенията в достатъчна степен с оглед защитата на работника и съдебния
контрол за законосъобразност на наложеното наказание. В някои случаи
спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден на
извършване на нарушенията, а контролирането им е възможно като краен резултат.
Тогава изискванията на чл.195, ал.1 от КТ също са изпълнени с посочване на
периода на извършване на поредица от нарушения (Решение № 30 от 08.02.2012г. по
гр.д.№ 388/2011г. на ВКС, ІІІ г.о.).
Конкретизация на нарушението не е
направено в заповедта за уволнение, когато като едно от нарушенията е посочено,
че ищцата е допуснала да се развалят хранителни продукти, защото датата, на
която се твърди, че е установено и констатирано това нарушение, не се
отъждествява с датата или периода на извършеното нарушение, и то не само защото
работникът, на когото е вменено това нарушение не е бил на работа в този ден,
респ. не би могъл да извърши нито нарушението по т.5, нито това по т.7 на ал.1
на чл.190 от КТ. Противоречия се съдържат в самата заповед за уволнение, когато
веднъж работодателят не приема обясненията на работника за наличие на повреда в
хладилната камера, а едновременно с това му вменява като нарушение (макар и бланкетно), че не следил за отстраняване на повредите по
ел. съоръженията, инсталациите и другите технически средства и машини в
кухнята.
Съдът не приема за доказана
тезата на работодателя, че ищцата е допуснала да се развалят хранителни
продукти в резултат на неизпълнение на задълженията й да следи за правилното
съхранение на стоките и за функционалното им използване и за правилното
използване и контрол на машините и съоръженията. След като не се установи, в
резултат на спирането на тока на 31.12.2016г. и на 01.01.2017г., релето на
витрината на хладилната камера да не се е включвало за да замразява, след като
не е установена повреда от техниците по хладилната камера, двигателя и климатичните
инсталации, и след като не се потвърждава хипотезата на ответника вратата на
хладилната камера да е била оставена отворена, напротив това предположение се
оборва именно от обясненията, които са изискани от работодателя от С.Н.Г.а,
според която лично тя е отворила камерата за да се проверяват стоките и да се
броят при започналата инвентаризация, респ. никой не твърди да е видял вратата
на камерата отворена, означава, че не е установена причината за започналия
процес на размразяване и фактът, че на 03.01.2017г. показанията на градусите на
хладилната камера показвали +10º и +12º и че това се дължи на виновно
поведение на Я.Ч. при форма на вината небрежност. Съдът не кредитира
показанията на свид. А.В.Г. за друг твърдян от него
факт (или предположение) че Я.Ч. не е попълвала температурния дневник правилно,
защото по този начин той опровергава собствените си констатации за обратното,
след като сам е утвърдил дневника за поддържаната температура на хладилната
камера, през дните, когато той е работил и след като ищцата е попълнила
температурните показатели, а именно на 1-и, 2-и, 5-и, 6-и и 7-и януари 2017г.
Протоколът от 03.01.2017г., в
който са описани негодните продукти, установени при инвентаризацията, е станал
достояние на наказаното лице. Той обаче не съдържа констатации са причината за
настъпилата негодност на хранителните продукти, нито че те са пряка последица
от конкретни действия или бездействия на Я.Ч..
Работодателят е преценил, че в
случая следва да бъде наложено дисциплинарно уволнение за други тежки нарушения
на трудовата дисциплина, като го е квалифицирал по чл.190, т.7 от КТ.
Разпоредбата на този законов текст е бланкетна и тя
не установява някакъв специфичен състав на дисциплинарно нарушение. Тя само
насочва към възможността дисциплинарното уволнение да се наложи в други случаи,
които съгласно критериите по чл.189, ал.1 от КТ нарушението е достатъчно тежко.
За тежестта на нарушението е от значение преди всичко значимостта на
неизпълнените задължения. Важно е също дали това неизпълнение е пълно или
частично, а върху тежестта на нарушението се отразява и формата на вината –
това, което характеризира нарушението от субективна страна. Другите критерии,
които влияят, са обстоятелствата, при които е извършено нарушението –
параметрите на времето и мястото на извършване на нарушението, служебната
обстановка и други. Критерият поведение на служителя обхваща целия комплекс от
елементите на поведението на служителя, които съставят неговата трудова
характеристика. От значение е в случая това дали в миналото служителят е бил
привличан към дисциплинарна отговорност, за какви нарушения, колко тежки са
били, какво е било поведението му след наказването му и други. В случая въпреки
многобройността на изброените нарушения, същите по същество са посочени като
неизпълнение на трудови задължение по трудовата характеристика, което навежда
на друг вид основание за прекратяване на трудовото правоотношение (чл.328,
ал.1, т.5 от КТ) не се касае за никакви тежки, още повече те да са извършени
умишлено от страна на ищцата, включително и конкретно посоченото в заповедта
„допускане” развалянето на хранителни продукти, напротив, в представените от
ответната страна писмени бележки се признава единствено небрежност, като и дори
и то да беше доказано, не може да се квалифицира като тежко и да обоснове
необходимостта от налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, особено като
се има предвид краткия срок от сключването на трудовия договор.
В заповедта за уволнение е
посочено друго нарушение, също послужило като основание за налагане на
дисциплинарно уволнение и което работодателят е квалифицирал като такова по
чл.190, ал.1, т.5 от КТ. Описаното нарушение като „По време на ревизия на основен ресторант на 03.01.2017г., съгласно
заповед № 128/30.12.2016г. са констатирани и липси и излишъци на продукти в
склад кухня към основен ресторант, които са подробно описани в протокол от
участващите в комисията.”, също не е конкретизирано по време, място на
извършване и други индивидуализиращи го признаци. Неясна остава волята на
работодателя дали работникът е наказан за излишъци, които са налице в резултат
на неизпълнението на задължението по длъжностната характеристика, а именно да
следи за спазването на стандартите за качество на приготвените ясния, по който
начин пък да е ощетила граждани – клиентите на ресторанта, чрез измама в
цената, теглото, качеството на стоката и услугата, за да обоснове приложението
в заповедта на разпоредбата на чл.190, ал.1, т.5 от КТ.
За това второ нарушение, за което
ищцата е уволнена дисциплинарно, работодателят не й е искал писмени обяснения
по реда на чл.193, ал.1 от КТ, освен ако развалените хранителни продукти като
негодни за употреба, предмет на първото нарушение, не са квалифицирани от него
втори път като липси, което е недопустимо. Липсата се състои в недостиг в
касата или склада и представлява едно състояние на неотчетност, характерно за
което е неустановеният му произход, респективно невъзможността да се установят
причините за това състояние на неотчетност. Установят ли се последните,
съставът на увреждането не се квалифицира като липса. То може да бъде друго
увреждане, присвояване или въобще да отпадне основанието за отговорност, ако
отчетникът установи, че щетата не се дължи на фири, действия на трети лица,
непреодолима сила или други такива обстоятелства, които не могат да му се
вменят във вина. Следователно липсата е едно юридическо понятие за щетата,
което се изгражда върху презумпцията за причиняването на последната от
отчетника, на когото стоково-материалните ценности са поверени „под отчет” с
трудовия договор, и което свое задължение той очевидно не е изпълнил виновно,
след като е налице посочената липса. При нея поради наличието на презумпция за
причиняване щетата от отчетника по небрежност се предполага и неговата вина при
ангажиране на ограничената имуществена отговорност на работника, за разлика от
дисциплинарните нарушения, където тежестта на доказване на тяхното извършване
лежи изцяло на работодателя.
Вярно е, че обстоятелството, че
съгласно данъчното законодателство, бракуваните стоки не се облагат, не дерогира наличието на вреда, тъй като дружеството е вложило
средства за закупуването на стоки, очаква реализиране на печалба, което не се
осъществява. Но в конкретния казус не се установи, че вредата е причинена от
действия или бездействия на Я.Ч., която е получила стоката като изпълняващ
длъжността „главен готвач”, и пряка причинна връзка между нейното бездействие и
вредата.
Поради това дисциплинарното
наказание е наложено при липса на хипотезите на чл.187, във връзка с чл.190,
ал.1, т.5 и т.7 от КТ, а Заповед № 249/26.01.2017г. на управителя на „Е. Х.”
ООД, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, и с
която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, следва да бъде отменена
като незаконосъобразна.
От основателността на главния иск
следва и основателността на претенцията по чл.344, ал.1, т.2 от КТ и уволненият
работник следва да бъде възстановен на длъжността, заемана от него преди
уволнението – „главен готвач”.
Съгласно правилата на процеса ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в
размер на 600 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Ответникът не е направил разноски
по делото не претендира такива, поради което е съдът не следва да се произнася
по присъждането на такива на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт по сметка на Несебърския
районен съд сумата в размер на 100 лева, представляваща дължими държавни такси
върху уважените искове, от заплащането на които ищецът е освободен.
Предвид гореизложеното,
Несебърският районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО
на Я.И.Ч. с ЕГН **********,***, и ОТМЕНЯВА Заповед № 249/26.01.2017г. на
управителя на „Е. Х.” ООД, ЕИК ********.
ВЪЗСТАНОВЯВА Я.И.Ч. с ЕГН **********,***,
на заеманата преди уволнението длъжност „главен готвач”.
ОСЪЖДА „*****************” ООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя С.В.Т., ДА ЗАПЛАТИ на Я.И.Ч. с ЕГН **********,***, сумата в размер
на 600 лв. (шестстотин лева),
представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „*****************” ООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя С.В.Т., ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на
Несебърския районен съд, сумата в размер на 100 лв. (сто лева), представляваща държавна такса върху уважените
искове.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: