РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Белоградчик, 09.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи август през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20241310200101 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. А. И., живущ в гр. Б., обл. В., ул.”В. Л.” №
..., с ЕГН **********, срещу НП № 168/16.04.2024 г. на Директора на РДГ-
Берковица, с което за извършени нарушения по чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ, на
жалбоподателя са наложени наказания : „глоба” в размер на по 500,00 лв., за
всяко от тях, на основание чл.266 ал.1 от ЗГ – за всяко, както и на осн. чл.275
ал.2 от ЗГ е постановено заплащането по сметка на ИАГ на сумата от 53,40 лв.
– стойността на вещите, предмет на нарушенията : 0,55 пл. куб. м. фасонирана
дървесина от вида „дъб“, за които е прието, че са липсващи.
В жалбата се заявява неправилност и незаконосъобразност на НП в
цялост, с наведени доводи за липса на извършено деяние от една страна, още -
за процесуални нарушения според жалбоподателя – неправилна квалификация
на едно от нарушенията – досежно липсата на превозен билет, същото се
отнасяло и за издаденото НП, твърди се още, че би следвало да е
санкционирано ЮЛ, което той управлява, а тогава санкцията би била
1
„имуществена“, а не „глоба“. Иска се отмяна на издаденото НП. Моли се за
допускане до разпит на двама свидетели. В с. з. жалбоподателят се явява
лично и с упълномощен представител - адвокат, който заявява, че поддържа
изцяло жалбата, че актосъставителят е оформил АУАН без да присъства на
проверката и да възприеме лично фактическата обстановка, а от самата нея
било видно, че не са били налице основания за образуване на производството,
тъй като няма незаконосъобразно съхранение на дървесина от жалбоподателя,
същата не била негова, не била предназначена за продажба, освен това е на
много ниска стойност, прави се отказ от разпит на двама свидетели – а само на
едни такъв. Претендират се и разноски – възнаграждение на адвокат.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява лично, не изпраща
представител по делото, но такъв, в писмен вид – депозирани пред съда
бележки - изразява становище по казуса – че следва да се потвърди
издаденото НП, като правилно и законосъобразно. Според представителя на
АНО, деянията, вината и авторът им - са доказани, също според него – не е
налице маловажен случай. Иска се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
На 23.01.2024 г., от служители на ИАГ / РДГ-Кюстендил / била
извършена рутинна проверка на обект по см. на чл.206 от ЗГ – склад за
дървесина, находящ се в гр. Б., обл. В., ул. „Л. К.“ № ..., собственост на ЮЛ –
„К.А.И Строй“ ЕООД - гр. Белоградчик. Били установени нередности в
системата за постоянно видеонаблюдение – свързани с редовността на
осъществявани от нея записи, както и несъответствия в количеството на
отразената в ел. дневник за налична фасонирана дървесина и действително
намерената в склада, като проверяващите получили обяснение – че разликата
се дължи на нарязани и изгорени в самия обект дърва. При оглед в двора на
обекта, били открити 0,55 пл. куб. м. дървесина от вида „дъб“, фасонирана.
Дървените материали били с дължина от по 1,20 м. и на тях нямало поставена
КГМ или производствена такава, а за същите липсвал и превозен билет, който
да удостовери законния им произход по смисъла на ЗГ. По време на
проверката управителите на ЮЛ, собственик на склада – жалбоподателят К.
2
А. И. и брат му Р. А. И., не били там, присъствал служител на фирмата –
продавач-консултант. Намерените по описания начин дърва били оставени от
горските инспектори на отговорно пазене при този служител – Н. С., с
надлежна разписка. Бил изготвен КП серия ПК07 № 144147 от 23.01.24 г., с
указания да се състави АУАН на управителя на дружеството – К. И.. Този
протокол бил надлежно представен в РДГ-Берковица, откъдето – изпратен на
свид. И. Бл. И. – горски инспектор при РДГ-Берковица, с указания за състави
акт по ЗГ.
На 31.01.2024 г. въз основа на КП с. ПК07 № 144147/23.01.24 г., и
разписка за отговорно пазене ПР07 № 1757/23.01.24 г., свид. И. Бл. И., в
присъствието на свой колега – Д. В., като свидетел на съставяне на акт по ЗГ,
и на самия нарушител К. А. И., съставил на последния АУАН № 168 за две
админ. нарушения – по чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ и по чл. 213 ал.1 т.2 от ЗГ,
извършени от Кр. И. в качеството му на управител на „К.А.И. Строй“ ООД, и
изразени в съхранение в обект на фирмата по см. чл.206 от ЗГ, на адрес в гр.
Б., ул. „Л. К.“ № ..., на 0,55 пл. куб. м. фасонирана дървесина от вида „дъб“,
без поставена върху детайлите / описани по дължина/ на КГМ или
производствена такава и без да е представен за същите превозен билет, като
нарушенията били извършени на 23.01.24 г. К. И. подписал акта и приел
копие от него.
С нова разписка за отговорно пазене, дървесината, предмет на АУАН,
била взета от актосъставителя, от лицето на което била оставена до момента /
Н. С./ и предадена от И. И. – на жалбоподателя Кр. И., също със задължение за
я пази.
Въз основа на АУАН № 168/31.01.24 г., е издадено обжалваното НП №
168/2024 г. на Директора на РДГ-Берковица.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна, поради някои само от доводите на жалбоподателя.
При съставянето на акта и при издаването на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения на ЗАНН и ЗГ, които налагат отмяната на
атакуваното наказателно постановление.
3
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира
за безспорно установени фактите : на 23.01.2024 г., в търговски обект,
стопанисван от ЮЛ – „К.А.И. Строй“ ООД-Белоградчик, намиращ се /обекта/
в гр. Б., обл. В. /на ул. „Л. К. № .../, имало дърва, в двора към търговската
сграда, без поставена на тях КГМ или производствена такава, както и за които
нямало превозен билет – удостоверяващ, че са законно транспортирани до
това място, които дърва били в количество 0,55 пр. куб. м., и от вида „дъб“ и
били фасонирани – преработени във вид на греди. Не се спори от страните по
делото, че ЮЛ, собственик на обекта, принципно извършва
законорегламентирана дейност там, макар и да не се доказа по делото с
изрични доказателства – каква точно. Нито се спори, а и от Справка в
Търговския регистър при АВ /по представен на съда в с. з. ЕИК/, се
установява, че един от представителите на това ЮЛ е жалбоподателят – като
един от управителите на дружеството. От същата справка е видно, че
управлението се осъществява всъщност от двама управители, които са и
съсобственици при равни дялове – жалбопод. Кр. И. и брат му Р. И. /свидетел
по делото/, като и двамата имат еднакви права да представляват търговеца.
Служителите на ИАГ /РДГ-Кюстендил, при назначени проверки/, на
23.01.2024 г., са констатирали неоспоримо приетите от съда за истинни факти
– посочени в Констативния протокол и АУАН: място и в посоченият момент, се
съхранявали 0,55 пр. куб. м. дърва от вида дъб, имащи дължина по 1,20 м..
Върху тези дърва нямало марка – КГМ или производствена, а лицето което
към момента било заварено в обекта – работник към ЮЛ, не представило и
някакъв документ за произхода им, респ. превозен билет за тях, въз основа на
който да са законно транспортирани до мястото на установяването им. Съдът
приема за обективно случило се – с оглед показанията на свид. Р. И., макар и
брат на жалбоподателя, но даващ показания под страх от наказателна
отговорност – че дървата са били в двора на стопанския обект, не оспорено от
въззиваемата страна място, и не посочено по друг начин – конкретен въобще –
в протокола от проверката, в АУАН и НП. Също така, по тези причини съдът
приема за истинно и обстоятелството, че дървата са били обработени – от
такива за огрев, във форма и дължина, за съвсем друго ползване – греди. Това
също е видно от показанията на свидетеля Р. И., а и отразено в документите ,
съставени по случая – и КП, и АУАН и НП. Свид. И. Бл. И. не е присъствал на
проверката, и дава сведения, които черпи единствено от писмено
4
доказателство - КП серия ПК07 № 144147 от 23.01.24 г.
На първо място, за съда не бе доказано въобще – а това следваше да
стори въззиваемата страна, че обектът, стопанисван от ЮЛ, е такъв по чл.206
от ЗГ. Но дори и това са не се случи, то обвиненията към ФЛ Кр. И., така както
са формулирани от актосъставителя и АНО - по чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ, не
предвиждат задължително такъв вид обекти. Тези нарушения, на общо
основание, от едно ФЛ, могат да бъдат извършени и извън обект – „склад“ по
см. на ЗГ, т.е. съдът оцени в крайна сметка за неотносим вида на обекта –
мястото, в което са намерени дървата.
Съдът иначе не се съгласява с тезата на представителя на
жалбоподателя, че само при изпълнително деяние „транспортиране“ – т.е.
установено в момента на проверка превозване на дървесина от едно на друго
място, се изисква от закона превозен билет, напротив той следва да е наличен
и да се пази от „получателя“ на дървесината – до употребяването й, тъй като
проверка винаги може да бъде осъществена до нейното „консумиране“ -
реализиране. Или, съгласно редакцията на чл.213 ал.1 от ЗГ, във всяка една от
осемте диспозиции / “покупко-продажба“, „други разпоредителни сделки“,
„товарене“, „транспортиране“, „разтоварване“, „придобиване“, „съхранение“
и „преработване“/, като вид поведение, важат изискванията по т.1 и т.2 –
положена марка / КГМ или производствена/ и за издаден и придружаващ тази
дървесина „превозен билет“. / По-различни, в смисъл допълнителни, са само
изискванията за другите два вида дървесина – от внос и недървесни горски
продукти, вкл. коледни елхи/.
От тук нататък обаче, по същество на казуса – не става ясно, защо при
извършената промяна в предназначението на дърва за огрев – фасонирани, и
напълно възможната при това положение липса на някаква марка /унищожена
при преработката/, т.е. същата да е отстранена при тази обработка, защо е
отправено обвинение по чл.213 ал.1 т.1 от ЗГ към когото и да било. Не се
доказа безспорно един вид, че и преди тази обработка на дървените
материали, не е имало поставена марка върху тях.
На следващо място при условие, че се проверява ЮЛ и евентуален
извършител е то /каквито очевидно са изводите на проверяващите инспектори,
актосъставителя, и АНО/, наложената санкцията от вида „глоба“ – относима
към ФЛ, не е правилно определена, тя следва да е „имуществена санкция“, ако
5
волята на АНО е да санкционира ЮЛ. Не е ясно / доказано/ обаче защо е
повдигнато обвинение/-ия към ФЛ, след като АНО приема, че проверката е в
обект на ЮЛ и как е определено конкретното ФЛ. Това, при условие, че
проверения търговски обект на ЮЛ се притежава и ръководи, при равни права
– от две ФЛ, братя, не присъствали дори на проверката. Няма нито фактическа
/събрани доказателства/, нито правна обосновка как от двамата управители/
представители на ЮЛ, актосъставителят и АНО са установили авторство и
вина само на едното от тези две лица. Адм. нак. отговорност е лична, като
чл.24 ал.2 от ЗАНН указва, че при осъществяване дейността на предприятия,
учреждения и организации, освен отговорността на работници и служители,
извършили админ. нарушения, такава носят и ръководителите, наредили или
допуснали да бъдат извършени нарушенията. В такива случаи, преценката кой
да бъде наказан е единствено на АНО и съдът не може да упражни контрол
върху него в тази насока – стига разбира се да бъдат доказани персонално
вина и авторство. АНО сам извършва преценката кого да санкционира – ЮЛ
или ръководителят му /двама отделни управители в случая /, който е ФЛ, и за
който обаче следва да се установи „наредителство“ или „допустителство“. А
тук такива не са установени, от който и да е от ръководителите на обекта Още
повече, че на територията на какъвто и да е обект, чужда собственост, всяко
ФЛ може да осъществи състав на нарушение, ако действа/бездейства в
протИ.речие с някоя законова норма / т.е. и трето лице, нямащо отношение
към структурата на ЮЛ, би могло да съхранява неправомерно свои дърва в
чуждия обект, за което си отговоря то /третото лице/, а не ЮЛ, допуснало го
на територията на своя имот на някакво правно основание/.
По сочените по-горе мотиви, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление, както в елемента „авторство“ на деянията, така и относно
изпълнителните деяния „съхранение без...“ е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено, поради недоказаност на деянията и извършителят им.
За прецизност само, съдът отбелязва, че относно предмета на деянието –
задържани на практика на място дърва – в АУАН и НП такива не фигурират,
респ. няма мотиви защо админ. нак. орган се е произнесъл по съдбата на тези
вещи, в хипотезата на закона „ако те липсват“ – респ. не е отнел същите в
полза на държавата, а е присъдил заплащане на паричната им равностойност -
а последното се указва от чл.275 ал.2 от ЗГ, именно при „липса“ на предмета
6
на нарушението/-ията.
С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени
Наказателното постановление, и искането, направено от страна на
жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.
Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя
разноски в размер на 200,00 лв. – за адвокатско възнаграждение, предвид
представеното по делото пълномощно на адвокат, договор за правна защита и
съдействие, и отразеното в него направено плащане на уговореното
възнаграждение, удостоверяващо, че то, в този размер, е платено, поради
което и има доказателства, че тези разноски, в посочения размер, са реално
направени от жалбоподателя.
Разноските на въззиваемата страна по делото, с оглед заявяването на
такива /юрисконсултско възнаграждение/ от процесуалния му представител в
жалбата – следва да останат за негова /на Директора на РДГ-Берковица /
сметка, предвид решението на съда по същество на казуса, респ. искането на
тази стана, в тази насока – да бъде отхвърлено.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 168/16.04.2024 г. на
Директора на РДГ-Берковица, с което на К. А. И., живущ в гр. Б.к, обл. В.,
ул.”В. Л.” № ..., с ЕГН **********, за извършени нарушения по чл.213 ал.1 т.1
и т.2 от ЗГ, са наложени наказания: „глоба” в размер на по 500,00 лв., за всяко
от тях, на основание чл.266 ал.1 от ЗГ – за всяко, както и на осн. чл.275 ал.2 от
ЗГ е постановено заплащането по сметка на ИАГ на сумата от 53,40 лв. –
стойността на вещите, предмет на нарушенията : 0,55 пл. куб. м. фасонирана
дървесина от вида „дъб“, за които е прието, че са липсващи.
ОСЪЖДА РДГ – Берковица, гр. Б., обл. М., ул. „М. К.” № .,
представлявана от С. К. – Директор, ДА ЗАПЛАТИ на К. А. И., живущ в гр. Б.,
обл. В., ул.”В. Л.” № ..., с ЕГН **********, направените от него по делото
разноски - за адвокатско възнаграждение, в размер на 200,00 лв.
7
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователно, искането на РДГ – Берковица, гр. Б.,
обл. М., ул. „М. К.” № ..., представлявана от С. К. – Директор, за присъждане
на разноски по делото /юрисконсултско възнаграждение /.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
8